Решение № 109 от 12.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16959/2025 г.

Софийски районен съд12.01.2026 г.докладчик КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 856767-F833754 от 20.10.2025 г. на Изпълнителен директор на НАП, с което на "•••" ООД, ЕИК ••• е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 10 000 лева на основание чл. 98 от Закона за хазарта /ЗХ/. ОСЪЖДА "•••" ООД, ЕИК ••• да заплати на НАП разноски в размер на 66,47 евро с левова равностойност 130 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Административно наказателно дело № 20251110216959 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на управителя на "•••" ООД, ЕИК •••, чрез адв. К. С. Г. срещу наказателно постановление № 856767-F833754 от 20.10.2025 г. на Изпълнителен директор на НАП – Р. П.С., с което е наложена на дружеството "имуществена санкция" в размер по 10 000.00 лева на основание чл. 98 от Закона за хазарта /ЗХ/. С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се описаната в НП фактическа обстановка. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят „•••“ ООД редовно призован, не изпраща представител. Не се явява адв. К. С. Г., с пълномощно по делото. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М. Е., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.Претендира за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова. Съдът, като прецени изложеното в жалбата, доводите на страните и събрания по делото писмен и гласен доказателствен материал, намира за установено следното от фактическа страна: На 04.06.2025 г. свидетелят Р. В. М. на длъжност старши инспектор при Централно управление в НАП в присъствието на свидетелите Р. Б. З. и В. Е. М. извършил проверка на игрална зала за организиране на хазартни игри „•••“, находяща се в гр. ••• и стопанисвана от „•••“ ООД, ЕИК: •••. При проверката е изискано и представено удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-11983 от 25.11.2025 г., с което се установило, че в обекта има монтирани 50 броя игрални автомата с 50 броя игрални места, с 2 броя системи за формиране на премия джакпот. Изискан е платежен документ за платен окончателен данък за първо тримесечие на 2025 г. по реда на ЗКПО. Дължимият окончателен данък за първо тримесечие на 2025 г., за монтираните в игрална зала 50 броя игрални автомата с 50 броя игрални места е в размер на 40 000.00 лв., като към момента на проверката платежно нареждане за платен данък не е представено. От допълнително изискано и представено на 17.06.2025 г., платежно нареждане от дружеството, е видно, че е заплатена сума в размер на 40 000.00 лв. на дата 28.04.2025г., след законоустановеният срок, от което се установява, че дружеството „•••“ ООД с ЕИК:••• не е изпълнило задължението си да внесе в пълен размер и в срок дължимия данък по ЗКПО за горепосоченото игрално оборудване до 15- то число на месеца, следващ тримесечието. Установено е, че „•••“ ООД с ЕИК: ••• е използвало игрално оборудване, за което не е внесен в законовия срок дължимият данък по ЗКПО, с което е нарушена нормата на чл. 9 ал. 5 пр. 2 от Закона за хазарта. Нарушението е установено на 04.06.2025 г. и извършено на 16.04.2025 г. в игрална зала „•••“, находяща се в гр. София, бул. „Христо Ботев“ №5-7 и стопанисвана от „•••“ ООД с ЕИК: •••. За установеното нарушение св. Р. В. М. съставил АУАН срещу дружеството жалбоподател. Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление (НП). Свидетелят Р. В. М. посочва, че на посочената дата и час е извършвал проверка на цитирания обект, стопанисван от жалбоподателя. След представяне на изисканите тях документи, е установил, че данъкът по чл. 245 от ЗКПО е платен след 15 април на текущата година, тоест на 28.04. за извършеното нарушение е съставил АУАН, който е предявил и връчил на упълномощеното лице. Не е имало възражения. Съдът достигна до гореизложената фактическа обстановка след като кредитира събраните по делото писмени доказателства /АУАН № F833754 от 08.07.2025 г.; НП № 856767-F833754 от 20.10.2025 г.; възражение на дружеството - жалбоподател; протокол за извършена проверка; удостоверение за издаден лиценз/ и показанията на свидетеля. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗХ. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържа изискуемите се реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН, налице е съответствие между словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на постановлението и квалификацията в диспозитива на същото, т.е. спазени са формата и процедурата по издаването на атакуваното постановление, което определя неговата законосъобразност от формална страна. Съдът намира, че са напълно неоснователни наведените в жалбата доводи за нарушаване правото на защита на наказаното лице. Както в акта, така и в НП административното нарушение е описано по начин, по който в достатъчна степен става ясно за какво е наказан жалбоподателя. В заключение съдът намира, че досъдебното АНП е започнало, протекло и приключило законосъобразно. Съдът намери, че разгледано по същество, НП също е правилно и законосъобразно. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че "•••" ООД при изпълнение на дейността си, като организатор на хазартни игри е извършил нарушение на чл. 9, ал. 5 от ЗХ, като е използвало игрално оборудване в игрална зала с адрес: гр. •••, без да е внесъл и в срок дължимия за него окончателен данък по ЗКПО за първо тримесечие на 2024 г. в общ размер от 40 000,00 лв. /дължим за внасяне до 15.04.2025 г./. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗК, забранява се използването на игрално оборудване, което не е утвърдено от Държавната комисия по хазарта или за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане. Както от тази разпоредба, така и от разпоредбата на чл. 98 от ЗХ, е пределно ясно, че законодателят е имал предвид невнасяне на дължимия данък в пълен размер. Неоснователно е искането на касатора за прилагане на чл. 28 ЗАНН поради ниската степен на застрашаване на обществените отношения. Нарушението на изискването на чл. 9, ал. 5 от ЗХ е формално и в законовата норма не е предвидено да е обективно настъпило застрашаване на обществените отношение, за да бъде нарушението съставомерно. Съответно, липсата на настъпили конкретни противоправни последици сама по себе си не обосновава извод за малозначителност. В тази връзка следва да се вземе предвид, че нормативната уредба на хазартната дейност поставя завишени изисквания, с оглед разрешителния режим, под който е поставена тази дейност. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не са налице обстоятелства, от които да е възможен извод, че нарушението съответства на това определение. Не може да се сподели и довода за прилагане на чл. 28 ЗАНН и поради това, че към датата на АУАН дружеството е платил изцяло дължимия данък. Не остава и извън вниманието на съда, че няколко минути след проверката е внесен остатъка от дължимата сума, която надхвърля многократно сумата по частичното плащане. При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН право на присъждане на разноски има наказващият орган, каквато претенция е заявена в съдебно заседание. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е проведено едно съдебно заседание, както и че в съдебното следствие не са били събрани доказателства, различни от събраните в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство и от страните не е била проявявана процесуална активност в тази насока, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 66,47 евро с левова равностойност 130 лева.

Цитирани разпоредби

12