Решение № 342 от 28.9.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 970/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Х. Я. от гр. Пазарджик срещу Наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не е знаела, че регистрацията на управлявания от нея автомобил е служебно прекратена, като автомобилът не е нейна собственост и й е бил предоставен инцидентно за ползване. Излага доводи, че не е била уведомявана за прекратяването на регистрацията и не са били налице фактически обстоятелства, от които да може да узнае за него. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Не оспорва фактическите обстоятелства по управлението и спирането на автомобила на ... г., като изрично поддържа, че не е доказан субективният елемент на нарушението, тъй като доверителката му не е знаела за прекратената регистрация. Моли наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски. Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: На ... г. около ... часа в с. П., общ. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „Ш.“, в посока към ул. „Д.“, жалбоподателката С. Я. управлявала лек автомобил марка „Л.“, модел „Y“, с рег. № .... Автомобилът не бил собственост на жалбоподателката, а на М. Г.а Т.. При извършената полицейска проверка било установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на ... г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Към момента на проверката автомобилът бил с поставени на определените за това места регистрационни табели. Жалбоподателката разполагала с валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, а при проверката било налице и свидетелството за регистрация на автомобила, впоследствие отнето заедно с регистрационните табели във връзка с констатираното нарушение. До този момент жалбоподателката не била уведомявана и не знаела, че регистрацията на автомобила е прекратена. Не й било известно и че за автомобила няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Непосредствено след установяване на това обстоятелство при проверката жалбоподателката се свързала със собственика на автомобила. Още същия ден, в ... часа, била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, след което регистрацията на автомобила била възстановена. За случая първоначално била образувана прокурорска преписка № 1057/2026 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 22.04.2026 г. прокурор при Районна прокуратура Пазарджик отказал да образува досъдебно производство, след като приел, че жалбоподателката не е съзнавала, че управляваното от нея моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Материалите били изпратени на ОД на МВР Пазарджик за преценка относно административнонаказателната отговорност. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление, с което административнонаказващият орган приел, че жалбоподателката е осъществила нарушението както от обективна, така и от субективна страна, включително при непредпазлива форма на вина. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – АУАН серия GA № .../... г., докладни записки, възражение, справка за нарушител/водач, справки за регистрацията на автомобила, застрахователна полица, материали от прокурорската преписка и постановлението на Районна прокуратура Пазарджик, както и от останалите писмени доказателства по административнонаказателната преписка. В съдебно заседание фактическите обстоятелства относно управлението на автомобила и извършената проверка изрично не се оспорват от жалбоподателката. При тези данни от правна страна съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата установява две кумулативни предпоставки за законосъобразното участие на моторното превозно средство в движението – то да бъде регистрирано по надлежния ред и да носи регистрационни табели, поставени на определените за това места. Регистрацията на моторното превозно средство представлява административноправен режим, чрез който се удостоверяват неговата индивидуализация и допускането му до участие в движението. Външното удостоверяване на този статус пред водача и останалите участници в движението се осъществява основно чрез свидетелството за регистрация и регистрационните табели. В конкретния случай е безспорно, че към момента на проверката регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Следователно, независимо от това, че регистрационните табели фактически са били поставени на автомобила, първото от кумулативните изисквания на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е било изпълнено. Поради това от обективна страна жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство, което към момента не е било регистрирано по надлежния ред, и с поведението си е осъществила обективните признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Само обективното осъществяване на тези признаци обаче не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. На основание чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Следователно административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не е обективна. Наред с факта на управление на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство административнонаказващият орган носи тежестта да установи по несъмнен начин и виновното отношение на конкретния водач към обстоятелството, обуславящо липсата на регистрация на автомобила. В настоящия случай такива доказателства не са събрани. На първо място, жалбоподателката не е собственик на автомобила. Това обстоятелство е от съществено значение при преценката за субективната страна. Тя не е страна в правоотношението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, не е адресат на уведомленията, свързани с липсата или прекратяването на застрахователното покритие, нито е лице, което по силата на собствеността върху автомобила организира и следи за изпълнението на задълженията, свързани с неговата регистрация. Не е установено собственикът на автомобила да е уведомил жалбоподателката за липсата на действаща застраховка или за прекратяването на регистрацията. Напротив, данните по преписката сочат, че при предоставянето на автомобила на жалбоподателката тя не е получила информация, която да поражда съмнение относно неговия регистрационен статус. На следващо място, липсвали са външни признаци, от които водачът да може да установи служебната дерегистрация. Автомобилът е бил с регистрационни табели, поставени на определените за това места. Жалбоподателката е разполагала с валидно СУМПС. Свидетелството за регистрация на автомобила също е било налично и е било иззето едва при извършената проверка. Служебното прекратяване на регистрацията е било отразено в информационните масиви на МВР, но не е било материализирано чрез отнемане предварително на регистрационните табели и свидетелството за регистрация, нито чрез друг външен белег, който да е достъпен за водач, различен от собственика. При тези обстоятелства наличието на регистрационни табели и регистрационни документи обективно е било годно да създаде у водача впечатление, че автомобилът е надлежно регистриран и може да участва в движението. Не може да се изведе знание на жалбоподателката единствено от обстоятелството, че служебното прекратяване е било въведено в информационната система на МВР. Достъпът до тази информация е служебен, а по делото не е установено жалбоподателката като несобственик да е разполагала с практически достъпен способ предварително да провери дали формално валидните регистрационни документи и поставените табели съответстват на актуалното вписване в информационния масив. Не може да се приеме и че всяко лице, което получава чуждо моторно превозно средство за управление, носи задължение преди всяко негово използване да извършва самостоятелно проучване на регистрационния му статус при липса на каквито и да било външни индикации за настъпила промяна. Особено показателно в конкретния случай е и краткото време между прекратяването на регистрацията и проверката – регистрацията е прекратена на ... г., а управлението е осъществено на ... г. Данните не сочат в този кратък период до жалбоподателката да е достигнала информация, от която да може да узнае за променения административен статус на автомобила. Обстоятелството, че действащата към релевантния момент нормативна уредба урежда служебното прекратяване на регистрацията при настъпване на съответните законови предпоставки, има значение за обективния регистрационен статус на превозното средство. То обаче не установява автоматично субективно знание у всеки негов водач. Обективното настъпване на административноправната последица и субективното знание на конкретния водач са различни обстоятелства. Първото не е доказателство само по себе си за второто. В конкретния случай липсват доказателства и за непредпазлива форма на вина. Непредпазливост би могла да бъде приета, ако водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди факта на прекратената регистрация, но въпреки това не го е направил. По делото обаче не се установява жалбоподателката да е разполагала с информация за липсваща застраховка, предстоящото или вече извършеното служебно прекратяване на регистрацията, получени уведомления или други обстоятелства, които да пораждат у нея конкретно задължение да провери регистрационния статус. Напротив – регистрационните табели са били на автомобила, регистрационният документ е бил наличен, автомобилът й е бил предоставен от неговия собственик, а прекратяването е било извършено едва два дни по-рано. Приложима на основание чл. 11 от ЗАНН е и разпоредбата на чл. 14 от НК относно фактическата грешка. Жалбоподателката не е съзнавала факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация. Това е незнание не на правната забрана да се управлява нерегистрирано МПС, а на фактическо обстоятелство от обективната действителност, включено в състава на нарушението. Това разграничение е направено принципно и с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, в което се приема, че при незнание на факта на служебното прекратяване, което не се дължи на непредпазливост, липсва виновно извършване на нарушението. Съдът отчита, че тълкувателното постановление е постановено при предходна редакция на разпоредбите, уреждащи уведомяването на собственика при служебното прекратяване на регистрацията. Тази законодателна промяна обаче не засяга основополагащия извод, че административнонаказателната отговорност е виновна. Изменението на административната процедура по прекратяване на регистрацията не отменя действието на чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН и не превръща отговорността по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП в обективна. Още по-малко може да се презюмира знание по отношение на водач, който изобщо не е собственик на превозното средство. В този смисъл е и актуалната практика на Административен съд Пазарджик. С Решение № 2596 от 01.06.2026 г. по адм. д. № 538/2026 г. съдът, макар в производство по оспорване на принудителна административна мярка и при различно основание за служебно прекратяване на регистрацията, приема по принцип, че когато водачът не е собственик на автомобила, същият е с регистрационни табели и липсват доказателства собственикът да го е уведомил за дерегистрацията или за обстоятелствата, довели до нея, не може да се приеме, че водачът е знаел или е могъл да знае, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Постановлението на Районна прокуратура Пазарджик за отказ да се образува досъдебно производство не обвързва съда при самостоятелната му преценка за наличието на административно нарушение. Съдът обаче споделя направения там фактически извод, че липсват данни жалбоподателката да е съзнавала прекратената регистрация, тъй като този извод се подкрепя и от доказателствата, събрани в настоящото производство. Не следва да се пренебрегва и поведението на жалбоподателката непосредствено след проверката. След като именно при проверката узнала за липсата на действаща застраховка и за прекратената регистрация, тя незабавно се свързала със собственика, като още същия ден в ... часа била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а регистрацията впоследствие била възстановена. Това последващо поведение само по себе си не може да установи липсата на вина към по-ранния момент на управлението, но е в съответствие с последователното й твърдение, че за проблема е узнала едва при полицейската проверка. Административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че преди проверката жалбоподателката е знаела за служебното прекратяване на регистрацията или че са й били известни такива факти, които да пораждат у нея дължимост и реална възможност да предвиди това обстоятелство. В мотивите на наказателното постановление е прието, че нормата на чл. 140 от ЗДвП може да бъде нарушена и при непредпазливост. Това по принцип е правилно, доколкото чл. 7, ал. 2 от ЗАНН предвижда наказуемост и на непредпазливите деяния, освен в изрично предвидените случаи. От това обаче не следва, че непредпазливостта може да бъде предположена само от факта на управлението. Формата на вината трябва да бъде установена въз основа на конкретните факти относно това какво водачът е знаел, какво е бил длъжен да знае и какво при полагане на дължимата грижа реално е могъл да установи. В случая такива факти липсват. Приемането на обратното би означавало административнонаказателната отговорност да бъде ангажирана единствено въз основа на обективния факт на управление на дерегистрирано МПС, т.е. да се превърне във фактическа обективна отговорност, каквато разпоредбите на ЗАНН не допускат. Следователно, макар жалбоподателката от обективна страна да е осъществила признаците на деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не е доказано същото да е извършено виновно – нито умишлено, нито по непредпазливост. Поради липса на субективния елемент от състава деянието не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление поради това е издадено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно. От процесуалния представител на жалбоподателката е направено своевременно искане за присъждане на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, по който за процесуално представителство в настоящото производство е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, като в договора е удостоверено, че сумата е заплатена в брой. Договорът удостоверява както договарянето, така и плащането на възнаграждението. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН искането за разноски е основателно, поради което ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 300 евро, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав