Решение № 3726 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 13583/2025 г.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „Традекс“ ЕАД против „Скали и пясъци“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че на 29.07.2022 г. между страните бил подписан договор за покупко-продажба на взривена скална маса от кариера „П.“, находяща се в гр. Д., на която ищцовото дружество било концесионер. По силата на договора ищецът продавал на ответника взривена скална маса на цена 1,70 евро на тон, като за всяко установено количество по маршайдерски замер, се издавала фактура. Купувачът по силата на чл. 2 от договора бил длъжен да заплати съответната фактура, както следва - 60% в срок до 5 дни след издаването и остатъка от 40% в срок от 70 дни след издаване на фактурата. Поддържа се че страните изготвяли двустранни приемо-предавателни протоколи за всяко продадено коичество скална маса по договора. Твърди, че поради нередовните и ненадлежни плащания от страна на Купувача към настоящия момент ответникът дължал сума в размер на 69751.28 лв., по фактури подробно описани в исковата молба по номер, дата, сума и падеж на плащане. Поради неплащане на падежа на процесните суми, претендира и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане за периода от 15.03.2023 г. до 20.06.2025 г. в размер на 21526,17 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си, поради което ищецът предявява настоящите искове, с които претендира сумата от 6 975,12 лв. - частично/ 10%/ от 69 751.28 лв. главница, представляваща дължими неплатени суми по Договор за покупко-продажба на взривена скална маса от кариера "П." от 29.07.2022 год., както и сумата от 2152.61 лв. - частично /10 % от 21526.17 лв., представляваща мораторна лихва за забава формирана от дължимото обезщетение за забава по договор за покупко-продажба на взривена скална маса от кариера "П." от 29.07.2022 год. върху сумата от 67 751.28 лв. за периода от 15.03.2023 г. до 20.06.2025 г. Претендира и присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Т., със становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск. Оспорва дължимостта на процесните суми. Твърди, че ищецът не е отразил и не е издал кредитни известия за депонираните количества минен отпадък по издадените от него и приложени по делото фактури. Оспорва посочените количества взривна скална маса, който не отговаряли на действителното положение. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.14 от договора за осигуряване на безпрепятственото ползване на площадката на кариера "П.", като по този начин ответникът не можел да реализира закупената взривена скална маса. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното. Не е спорно между страните, че са сключили договор от 29.07.2022г. с предмет продажба на взривена скална маса от ищеца на ответника от находище "П.", Община Д. като в чл. 2 от договора е уговорено количеството скална маса да се отчита по макшайдерски замер на цена от 1.70 евро/тон. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице инж. М. М. посочен от Р. на МГУ „СУ Св.И. Р.“ както и от обясненията му дадени в о.с.з. е че добивът по маркшайдерски замер означава изчисляване на количеството извлечена скална маса чрез геодезическо (пространствено) заснемане на терена, а не чрез претегляне на кантар като маркшайдерският замер е основният законен метод за определяне на количеството взривена скална маса, но той измерва обем (кубични метри), който след това се преизчисляват в тегло (тонове), което следва и от законовата регламентация на чл. 88, т.5 от Закона за подземните богатства и Наредба за управление на минните отпадъции издадена по чл. 22к ЗПБ. Законово е уредена методиката въз основа на която се извършва преминаването от обем към тонове съгласно Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ приета с ПМС № 127/21.06.1999г., Наредба за запасите на находища на подземни богатства приета с ПМС № 232/14.12.1999г. и тази методика всъщност представлява базисната физична формула съгласно, която тоновете са равни на обема по плътността на скалната маса. Страните не са уговорили изрично в договора методика или коефициенти, които да влияят на преминаването от обем към тонове /напр. коефициент разпухване, коефициент плътност и др./ които са също нормативно уредени, поради което и настоящата инстанция приема, че цената определена от 1.70 евро/тон по маркшайдерски замер е обвързваща за страните, но как тази цена се формира съотнесена към обема взривена скална маса няма как да бъде установено от тяхната воля. В тази насока е и констатацията на вещото лице М., което изрично посочва в експертизата си че към момента на сключването на договора, нито ищеца, нито ответника разполагат с геодезическо заснемане за състоянието на находището, което да представят на вещото лице, за да може впоследствие да се установи какви са първичните математически данни, след взривовете как се е променил обема на находището, а от там и да се проследи основателно или не е възражението на ответника затова произволно ли ищецът е превръщал кубични метри в тонове по свое усмотрение и в ущърб на ответника. Според вещото лице и липсва геоложки доклад в който има определено обемно тегло на находището и показател за превръщането му в тегло. Видно от приемо-предавателните протоколи от 17.09.2022г., 12.10.2022г., 05.12.2022г., 20.11.2022г. са предадени от ищеца на ответника 107 918,23 тона взривена скална маса и всички приемо-предавателни протоколи са двустранно подписани от страните. Впечатление прави, че всеки приемо-предавателен протокол е придружен с чертеж: геодезическо заснемане в което е отразено изчисления взривен обем, а в протокола от 17.09.2022г. е приложен коефициент от 2.49 / ръкописно изписан текст, който липсва в другите приложения – чертежи към протоколите/ с който е умножено количество скална маса – 16 438,91 куб.м. при което е формиран тонаж от 40 933 тона. /именно такъв коефициент от 2.49 е показателят, който според вещото лице фигурира в геоложкия доклад за находището, но каза се вече, такъв доклад нито е представен на вещото лице, нито е приобщен по делото/.Същевременно обаче в приемо-предавателен протокол от 12.10.2022г. взривен обем от 18 319,70 скална маса коефициентът не е 2.49, защото полученият тонаж е 46 616 тона / при коефициент 2,49 тонажът би следвало да е 45 616,053/, аналогично в протокола от 05.12.2022г. са посочени получени от ответника 9452 тона / в приложението чертеж е отразено, че взривения обем скална маса е 3 746,90 куб.м при което приложението на коефициент от 2,49 отново не дава като резултат 9 452 тона/ т.е страните са приложили друг коефициент, който не е бил изрично уговорен в договора 29.07.2022г. или ако е уговорен, не е материализиран в писмения документ в който този договор е оформен. Липсва и уговорка всяко взривяване на скална маса и всяко предаване на фракцията в тонаж да се изчислява по конкретен коефициент съобразно спецификата на суровината получена от взривяването. Същественото от юридическа страна в случая е факта, че ответникът, първо е получил тонажите взривена скална маса, получил ги е на цена с която се е съгласил в мерна единица с която се е съгласил отнапред, респ. получил ги е при конвертирането куб.метър в тон по коефициент, който макар и напълно неясен е приел без възражения като лично се е подписал в приемо-предавателните поради което и изводът на тази инстанция е че дължи заплащането на цената им съгласно уговореното и в сроковете по чл. 3 от договора. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице С. всички фактури издадени от ищеца под номера 187/31.07.2022г.; 189/19.09.2022г.; 190/30.09.2022г.,; 192/30.09.2022г.; 193/18.10.2022г; 196/30.11.2022г; 198/31.12.2022г. в които са отразени продадените количества по приемо-предавателните протоколи са осчетоводени от ответника като ответника е ползвал данъчен кредит по тях. Вещото лице констатира че между страните са осчетоводени и протоколи за прихващане като общо дължимата сумата от ответника след прихващане вземанията му към ищеца възлиза на сумата от 104 106, 46 лева. Всички протоколи за прихващане от 17.10.2022г., 19.10.2022, 30.11.2022 и 12.01.2022г. са лично подписани от у. Д.Д., с което и същият е признал дължимостта на сумите след приспадане тези суми с неговите вземания извънсъдебно. Констатирано е от вещото лице С., че ищецът счетоводно е направил отбив в размер на 34 355,18 лева по процесните фактури като общото задължение на ответника възлиза на 69 751,28 лева. Следователно, като се има предвид, че извънсъдебно ответникът признава задълженията си по процесните фактури, т.е признава факти които са неблагоприятни за него, ползвал е данъчен кредит по тях в контекста на гореизложеното съдът намира, че е формирана материална доказателствена сила на частните документи относно признатите за страната неизгодни факти. Относно възражението за минния отпадък: първо, протоколът за депониран минен отпадък с общ тонаж от 21 413 тона /л. 46 от делото/ не може да се приеме безкритично именно в контекста на уговорения предмет на договора, а именно добив на взривена скална маса по маркшайдерски замер съгласно чл.2, а в чл. 4 който урежда правото на ответника да поиска намаляване цената не е посочен начина на формиране на количествата минен отпадък. Може да се предполага, че изчисляване количеството минен отпадък е отново чрез маркшайдерски замер при което преминаването от куб.метри неизползваема скална маса да се приравни към тонаж се извършва чрез геодезическо заснемане на този отпадък и това е резонно с оглед целта на сключения договор, но макар и резонно все пак остава в сферата на предположенията, респ. може да се предполага и че минният отпадък е претегленото количество по изчисления кантара на фадрома, така както го посочва св. П. Д., но показанията му не могат да се кредитират поради факта, че страните изрично нямат уговорка минния отпадък да се пресмята по показания на кантар. Следователно, напълно неясно е как е формирано количеството депониран минен отпадък по чл. 4 от процесния договор в размер на 21 413 тона. Вещото лице М. констатира липсващи данни за първоначалния терен на находището, установил е че има депониран минен отпадък и подготвени фракции с готова продукция. Приема че в периода от 2018г. до 2022г. в находище кариера „П.“ не е имало добив като приема, че на място има 19 купчини с минен отпадък и готова продукция, от които купчини 1,2 и 3 са готова продукция - фиг. 14 от заключението /л. 133 от делото/ и фиг.15, а останалите купчини представляват минен отпадък – общо 16 и формират маса с обем от 10 145 куб.метра за която може да се приеме че е резултат от дейността на страните по договора. В чл. 4 от последния обаче няма уговорка за приспадане фактурираното количество минен отпадък определен в мерна единица кубични метри, респ. протоколът представен от ответника е в тонаж, а не в кубични метри, вещото лице М. не конвертира 10 145 куб метра минен отпадък в тонове, защото няма показател въз основа на който да го приравни в тегло. Вещото лице е поискало отчет за определяне концесионното възнаграждение подаван в Министерство на енергетиката, който не е представен, липсва геоложки доклад в който да са установени показателите на находището в зависимост от вида на подземното богатство. При това положение ответникът се домогва да докаже своето уговорено право на приспадане продажната цена при неясни условия по договора най-вече по отношение мерната единица на минния отпадък и начина на формирането и изчисляването на този минен отпадък. Последното пък означава, че възражението му е недоказано, респ. недоказано е най-малкото защото липсва яснота затова каква е паричната равностойност на 21 413 тона минен отпадък и следва ли този тонаж да се определя по 1.70 евро/тон така както е по чл. 2 от договора или по друга цена – всички тези обстоятелства отново са в сферата на предположенията и са категорично неясни за настоящата инстанция, а причината за тази неяснота е бедната откъм регулации уредба на сключения договор по отношение на ключови детайли както за ответника, така и за ищеца, до колкото очевидно ищецът приема, че все пак има някакъв минен отпадък, защото счетоводно прави отбив от взривената и предадена скална маса за сумата от 34 355,18 лева. Този отбив обаче счетоводно също е напълно неясно на база на какво количество отпадък се прави, какъв е начина на конвертиране на обемно тегло в тонове и на каква цена и най вече неясно е защо ищецът решава да направи отбив именно за сумата от 34 355,18 лева, а не за друга сума, неясно е и защо ответникът пък е ползвал данъчен кредит върху тази сума след като и той не я дължи, до колкото най-малкото за коректното разчитане с фиска е било необходимо отбивът да бъде във формата на кредитно известие. второ, протоколът за депониран минен отпадък с общ тонаж от 21 413 тона не е подписан от ищеца и може да бъде разчетен като опит от страна на ответника да постави ищеца в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД относно задължението му да окаже съдействие на ответника при изясняване и приспадане количествата минен отпадък. Тежестта за доказване кредиторовата забава тежи изцяло върху длъжника, в случая върху ответника, който обаче не се справя с тази тежест, първо, защото ответникът не съставя протокола за минен отпадък с готов маркшайдерски замер или най-малкото с геодезически чертеж идентичен или поне сходен с чертежа по приемо-предавателните протокол на ищеца, а го оформя като резултат от кантарно претегляне на фадрома, въпреки че въобще такава ясна и недвусмислена уговорка по чл. 4 от договора с ищеца няма, и второ, липсват доказателства че е имало реално предлагане от страна на ответника да изпълни своята част от задълженията по депониране на минния отпадък в уговорения срок. Така съгласно чл. 4 от договора е разписано, че в края на текущия месец се съставя констативен протокол за депозираните количества минен отпадък. Протоколът на който се позовава ответникът е с дата от 10.02.2023г., а количествата които са фактурирани са за 7 бр. доставки в периода 30.09.2022г. до 31.12.2022г. при което липсват данни в края на текущия месец за който са били доставките да е направен опит от ответника да упражни правото си по чл. 4 от договора и респ. да документира бездействието на ответника за всеки случай на забава преди да пристъпи към оформянето на количествата отпадък според него. трето, протоколът съдържа изявление на ответника затова че количество от 21 413 тона представлява минен отпадък, според експерта М. този отпадък възлиза на 10 145 куб.метра, а страните по договора не са дефинирали какво според тях при сключения договор е минен отпадък, респ. дори това да може да се преодолее чрез тълкуване на относимите нормативни актове, то не може да се преодолее липсата на качествен критерий за показателите на минния отпадък, респ. при липсата на геоложки доклад за процесното находище в който доклад според вещото лице със сигурност има показател за превръщане на обема скална маса в тегло, на още по-силно основание стои открит въпроса какъв ще е показателя за превръщане на обема отпадък в тонаж с оглед природните специфики на находището. Именно и по отношение на този показател би следвало страните при сключването на договора да са формирали съгласие, а такова не се установява. Ирелевантни към спора са възраженията на ответника затова че на входа и изхода на кариера „П.“ по републиканската пътна мрежа, която обслужва кариерата има само един път по който могат да се движат тежкотоварни машини – съгласно чл. 14 от договора площадката на кариерата не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява прилежаща част, която попада в обхвата на концесията с оглед добива на скална маса. Ответникът е бил наясно или е могъл да бъде наясно, че единственият път който обслужва кариерата е пътят, който води и до гробище поради което и поставянето на знаци за забранено преминаване на автомобили с тонаж над 3.5 тона е от компетенциите на местната администрация и е по преценка на тази администрация, а това няма пряко отношение към уговорките между страните, щом същите не са изрични предвидили как да уредят отношенията си в случай на възникване на такава забрана. Предвид на гореизложеното предявените искове от 6 975,12 лв. - частично/ 10%/ от 69 751.28 лв. главница, представляваща дължими неплатени суми по Договор за покупкопродажба на взривена скална маса от кариера „П.“ от 29.07.2022 год., както и сумата от 2152.61 лв. - частично /10 % от 21526.17 лв., представляваща мораторна лихва за забава формирана от дължимото обезщетение за забава по договор за покупко-продажба на взривена скална маса от кариера „П“ от 29.07.2022 год. върху сумата от 67 751.28 лв. за периода от 15.03.2023 г. до 20.06.2025 г се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени; В полза на ищеца на основание чл. 78 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от общо 1 337,08 евро като възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца се явява основателно и следва да бъде редуцирано от сумата от 4000 евро на сумата от 1022,58 евро тъй като делото не е с особена фактическа и правна сложност и разглеждането му се е провело в рамките на разумен срок, респ. другата страна е заплатила възнаграждение от 1022.58 евро без ДДС поради което и присъждането на този размер се явява законосъобразен. Така мотивиран съдът