Решение № 19 от 16.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1998/2023 г.

Производството по гр. дело 1998/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца „Рила комерс“ ООД решение № 262668 от 10.08.2022 г. по гр.д. 9836/2017 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 20 състав, с което съдът е отхвърлил иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, против „Сноу Холидей” ООД за признаване за установено, че ответникът не е собственик на ПАРТЕРЕН ЕТАЖ от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 102 бивш пл. „баба Неделя“ № 3/, състоящ се от преходен вестибюл, две стаи, складово помещение и сервизни помещения, целият с площ от 84 кв. м., заедно с прилежащите към етажа таван, две избени помещения и общи части на сградата, както и 30 % от дворното място, съставляващо по действащия план на гр. София – имот с пл. № 15 от УПИ XII-14, 15, кв. 383, местност „ГГЦ-Г-6-II част“, цялото с площ от 272 кв. м., при граници по скица на дворното място – имот пл. № 14 от УПИ XII-14, 15, УПИ II-2, УПИ I-1 и локална улица. След изтичане на срока за въззивно обжалване (24.10.2022 г.) на 31.10.2022 г. и на 04.11.2022 г. са постъпили допълнение към въззивна жалба, което въззивният състав има предвид като съображения по същество на спора. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Искането към въззивния съд е да отмени решението, да отмени заповед РД-57-13/1994 г. на кмета на гр. София, както и неоснователни и привидни нотариални актове на „Сноу холидей“ ООД и да признае неделимите прав на „Рила комерс“ ООД върху влезлия в законна сила ПУП по заповед от 1992 г. и решение на СОС от 05.04.2012 г. и доказан с приетата в процеса СТЕ за УПИ XII, кв. 383, м. НДК – ••• от гр. София от 600 кв.м., които дружеството е получило с РМС 52/1985 г., но е препятствано да ползва. Постъпил е отговор от ответника, в който жалбата се оспорва. Към въззивната жалба и към допълненията са приложени документи, за които на жалбоподателя е дадена възможност да посочи защо не са представени пред първата инстанция, както и да обясни значението им за спора, предмет на настоящото производство. С молба от 08.11.2023 г. управителят на жалбоподателя твърди, че новите доказателства са за имота, който действително е спорен – УПИ от 590 кв.м., а не за партерния етаж, за който се е произнесъл СГС. Документите са и доказателство, че дружеството-ищец е ненадлежно представлявано от адв. Л.. Подадена е и частна жалба от ответника срещу определение на СГС от 21.10.2022 г. по чл. 248 ГПК. Ищецът е представил становище по частната жалба, в което са изложени съображения по повод спорния по делото имот и са представени заповед на министъра на търговията и туризма и справка от АПСК за липса на задължения. В исковата молба, подписана от управителя на дружеството Г. К. и пълномощника адв. Л., е заявен интерес от разглеждане на иск, че ответникът не е собственик на партерния етаж. В първото заседание от 21.05.2018 г. (л. 123-127) е обявен за окончателен проектът за доклад, обективиран в определение от з.з. на 06.02.2018 г. В това заседание е присъствала и г-жа К.. В молба, подписана от управителя К. от 21.05.2018 (л. 128), се твърди, че ответникът неоснователно владее партерния етаж. Предвид тези факти не може да се приеме, че дружеството-ищец, сега жалбоподател, е било ненадлежно представлявано, поради което и доказателствените искания са преклудирани. Ето защо без уважение е оставено искането на „Рила комерс“ ООД да бъдат приети като доказателства по делото представените с въззивната жалба, с допълнението от 31.10.2023 г., с допълнението от 04.11.2022 г. и със становището по частната жалба документи. В съдебно заседание и в писмени защити от 13.12.2023 г., 14.12.2023 г. и от 18.12.2023 г. процесуалните представители на страните поддържат заявеното до момента и претендират разноски. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Като прецени въззивните оплаквания и доводите в отговора на въззивната жалба, настоящият състав приема, че въззивната жалба е неоснователна по следните съображения. Предявен е иск от „РИЛА-КОМЕРС“ ООД с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК да бъде признато за установено, че „СНОУ ХОЛИДЕЙ“ ООД не е собственик на ПАРТЕРЕН ЕТАЖ в сградата, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 102 /бивш пл. Баба Неделя № 3/, заедно с прилежащите две избени помещения, както и 30 % от дворното място, върху което е построена сградата. Ищецът се легитимира като собственик по силата на правоприемство с държавно предприятие и приватизация. Твърди, че притежава цялата триетажна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж, с площ от 84 кв. м., заедно с прилежащите към етажа таван, две избени помещения и общи части на сградата, както и 30 % от дворното място; втори /първи надпартерен/ етаж, застроен на площ от 114 кв. м„ заедно с мазе /югоизточно от двора/, с площ 9, 35 кв. м. и мазе /североизточно до стълбището/ с площ 3, 74 кв. м. заедно с 37, 73 % идеални части от общите части на сградата и 35, 54 % идеални части от дворното място; тавански етаж с площ 99, 77 кв. м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, входно антре, черно антре, санитарен възел и три тавански помещения, заедно с мазе /югоизточно под терасата/ с площ 11, 78 кв. м. и мазе /североизточно откъм улицата/ с площ 5, 25 кв. м. заедно с 27, 88 % идеални части от общите части на сградата и 26, 26 % идеални части от дворното място и гараж с площ 11, 40 кв. м. заедно с 5, 8 % идеални части от дворното място. Твърди, че описаните имоти, били предоставени на търговско предприятие „Рила“ с решение № 52 от 1985 г. на Бюрото на МС, като впоследствие били включени в капитала на фирмата като „Сграда Баба Неделя“ № 3, съгласно Оценителен протокол 3002. С разпореждане № 6 от 21.03.1986 г„ Стопански комбинат „Рила“ бил преобразуван в Стопанско обединение „Рила“. Впоследствие е решение № 35 от 10.03.1989 г. на ПС, на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Указ № 56 за стопанска дейност, била образувана фирма с държавно имущество е наименование „Рила“, като на фирмата бил предоставен уставен фонд в размер на 149 651 лева, получени от прекратените организации по т. 2 по баланса им към 20.02.1989 г., между които и Търговско предприятие „Рила“ - София от СО „Рила“. Държавна фирма „Рила“ поела активите и пасивите на прекратените организации по баланса им към 28.02.1989 г. С решение от 20.03.1989 г. по ф.д. № 128/1989 г. на СГС, ФО, била вписана Държавна фирма „Рила“ - София. Със Заповед № РД-17-35/20.06.1991 г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите, била прекратена фирма „Рила“, считано от 21.06.1991 г„ като активите и пасивите на фирмата по баланса към 31.03.1991 г., се поемали съгласно разделителни протоколи от новообразуваните фирми, между които „Рила Комерс“ - София, „Рила Стил“ - София и други. Била образувана фирма е държавно участие „Рила Комерс“ - София, , на която се предоставил уставен фонд - държавно имущество в размер на 8252 лева, което тя получила като правоприемник на ТП „Рила“ - София - поделение на фирма „Рила“ - София. Със заповед № РД-17-233/05.08.1991 г. на „Рила Комерс“ - София, на Министъра на индустрията, търговията и услугите, била изменена и допълнена горната заповед, като фирма „Рила-Комерс“ - София била преобразувана в „Рила- Комерс“ ООД, което поело правата и задълженията на ДФ „Рила Комерс“ - София. С решение по ф.д. № 14464/1991 г. на СГС, ФО, било вписано „Рила- Комерс“ ООД, а с решение от 28.12.1991 г. по същото фирмено дело, било вписано преобразуване в „Рила- Комерс“ ЕООД. От въвеждането на сградата в експлоатация на 14.07.1986 г. имотите са собственост на търговско предприятие „Рила“, поделение на държавна фирма „Рила“, и били включени в счетоводния баланс на фирмата. Правото на собственост върху тях преминало в полза на ищеца по силата на универсално правоприемство след преобразуване на търговско предприятие „Рила“, поделение на държавна фирма „Рила“, в самостоятелна стопанска единица. Имотите били част от капитала на „Рила комерс“ и към момента на предявяване на иска. През 1994 г. партерният етаж от жилищната сграда е бил реституиран на наследниците на Х. А. и Н. А. Д. - К. С. В., Е. Г. Д. и П. Г. Д.. Впоследствие, К. С. В., Е. Г. Д. и П. Г. Д. отчуждили въпросния имот в полза на ответника „СНОУ ХОЛИДЕЙ“ ООД. Искането за реституиране било направено от И. М. Д., който нямал никаква връзка е правоимащите лица. Последните били обезщетени е други имоти, които при реституиране на процесния имот е следвало да бъдат върнати. К. С. В., Е. Г. Д. и П. Г. Д. не са могли да станат собственици на партерния етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 102, както и на прилежащите към него помещения и идеални части от дворното място, тъй като процедурата по реституирането на този имот била незаконосъобразна и не е могла да породи транслативен ефект. Поради това и издадените въз основа на тази реституция титули за собственост са нищожни. Ответникът се легитимира като собственик по силата на реституция и прехвърлителна сделка, а евентуално по силата на придобивна давност. Чрез договор за покупко-продажба от 28.10.2005 г., сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том II, per. № 5567, дело № 337/28.10.2005 г. ответникът купил от Л. Г. Д. - Н. и Н. Н. Н.. Праводателите на ответника придобили собствеността върху имота чрез отчуждителни сделки, извършени между тях и К. С. В., Е. Г. Д. и Р. Л. А. (придобила своята 1/3 ид. част от процесния имот чрез дарение от лицето П. Д., извършено с нотариален акт за дарение от 31.05.2005 г. на нотариус Д. Ж., per. № ••• в регистъра на Нотариалната камара е район на действие - Софийски районен съд). К. С. В., Е. Г. Д. и П. Д. са били собственици по наследство и реституция на процесния недвижим имот, одържавен по реда на ЗОЕГПНС през 1949 г. от техните наследодатели Х. А. Д. и Н. А. Д.. По силата на реституционния ефект, настъпващ ех lege по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, в полза на наследниците на бившите собственици Х. А. Д. и Н. А. Д., имотът бил отписан от актовите книги за държавна и общинска собственост, за което била издадена Заповед № РД-57-13/05.01.1994 г. на кмета на гр. София. Без значение е кой е подал заявлението за образуване на реституционната преписка, тъй като реституираните собственици са придобили обратно своето право на собственост във вида, в който е било отнето от техните праводатели по силата на закона, а не въз основа на административен акт. Евентуално се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. От 28.10.2005 г. (когато е сключил договора за покупко-продажба) до подаване на отговора на исковата молба, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано е владял имота. В случая е приложим петгодишният давностен срок, който е изтекъл на 28.10.2010 г. Към подаване на исковата молба била изтекла и десетгодишната давност, като считано от 01.11.2011 г., владението се осъществявало чрез трето лице, на което имотът бил отдаден под наем, по силата на договор, сключен за 10 години. От писмените доказателства и изслушаните и приети заключения на вещите лица счетоводител Р. С., геодезист В. К. и Г. Г. се установява следното. С нотариален акт от 06.10.1934 г., издаден по реда на Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилище на бездомници, Х. А. Д. и Н. Х. Д. от гр. София са признати за собственици на дворно място в гр. София, м. „•••”, образуващо парцел II (втори) в квартал 383, състоящо се от 272 кв.м., от които 84 кв.м. застроени с една постройка, при общи съседи: ул. „Боянска”, И. Ч. Ж. и кооперация (видно от: нотариален акт, л. 69-71 и л. 95-97, том I; записка за вписване на нотариален акт, л. 93-94, л. 120-121, том I; препис от нотариален акт, л. 198, том I и СТЕ, л. 541-542, том II). В нотариалния акт е посочено, че молителите остава да дължат на Столична община сумата от 8 500 лева на 10 равни годишни безлихвени вноски за периода 1935 - 1944 г., за която сума се вписва законна ипотека в полза на Столична община. Посочено е още, че за отпуснатия на Х. и Н. Д.и държавен кредит „се конституира законна ипотека в полза на Българска земеделска банка - София”, която ипотека е в тежест само на постройката. Към този момент сградата е била едноетажна с площ 84 кв.м. В нея се е влизало по 5 броя стъпала към входа от югозапад (т. А.4 от СТЕ, л. 543 и приложение № 5а към СТЕ, л. 566, том II). От приетите по делото АДС 459/07.09.1949г. (л. 72, том I), протокол- опис, съставен от „Софжилфонд” (л. 221, том I), удостоверение на отдел „Държавни имоти” към Благоевски РНС (л. 283, том I) и скица (л. 284, том I) се установява, че в периода от 1934 г. до 1949 г. има увеличение от 21 кв.м. (от 84 кв.м. на 105 кв.м.) на площта на сградата, построена в дворното място в гр. София, м.”•••”, образуващо парцел II (втори) в квартал 383. Освен това от същите доказателства се установява, че същата сграда вече се е състояла от партерен, първи надпартерен и тавански етаж. С акт за държавна собственост от 07.09.1949 г. е удостоверено, че партерният етаж, съответните тавански и зимнични помещения и 3/10 ид.части от общите части на сградата и мястото на ул. Баба Неделя № 3, при съседи: ул. „Боянска”, И. Ч., Ж. и кооперация цялото с площ от 311 кв.м., са отчуждени по реда на ЗОЕПГНС по преписка 1498/1948 г. В акта е посочено, че къщата се е състояла от партер (3 стаи и кухня) и още 2 етажа с квадратура на цялата къща от 105 кв.м. Посочено е още, че в двора е имало постройка - гараж от 16 кв.м. (вж. АДС 459/07.09.1949г., л. 72, том I; протокол опис, съставен от „Софжилфонд”, л. 221, том I; удостоверение на отдел „Държавни имоти” към Благоевски РНС, л. 283, том I). Видно от акта за държавна собственост (л. 72) и от протокола-опис за завземане на партерния етаж от 02.09.1949 г., одържавен с акт № 1124, IV р. от 04.08.1949 г. с министерско постановление № 1 и предаването му на „Софжилфонд“, съставен от „Софжилфонд” (л. 221), партерният етаж е бил бивша собственост на Х. и Н. Д.и, т.е. отчужден е от тях. На 31.08.1959 г. на държавата е възложена: ½ идеална част от първия етаж, състоящ се от четири стаи, кухня и други сервизни помещения и ½ идеална част от таванския етаж, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения и ½ идеална част от малката постройка в двора за гараж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място от 272 кв.м., съставляващо парцел II в кв. 383, намиращи се в гр. •••, пл. „•••” № •, принадлежащ на Х. А. Д. (постановление, л. 119, том I). На основание това постановление посочените идеални части са актувани като държавна собственост с АДС 3970/1959 г. (л. 122, том I). С решение на Бюрото на Министерския съвет от 14.03.1985 г. е утвърдена строителната програма за подготовка на столицата за тринадесетия конгрес на Българската комунистическа партия (решение, л. 105-107, том I). Част от тази строителна програма е изграждането на Дом на модата на пл. „Баба Неделя” от ДСО „Рила” (приложение към решението на Бюрото на МС, л. 108-109, том I). Със заповед от 09.08.1985 г. (л. 314 и л. 318, том I) на основание чл. 95 от ЗТСУ е отчужден имот с пл. № 15 от кв. 383 в м. „НДК-•••”, находящ се на пл. „Баба Неделя” № 3 в гр. София. Имотът е отчужден за мероприятие: „реконструкция на търговски обекти”. Видно от оценителните протоколи, част от отчуждителната преписка (л. 319-326, том I) и от заповедта за отчуждаване (л. 314, том I), е, че към този момент партерният етаж от сградата е бил собственост на Държавата, първият надпартерен етаж е бил собственост на С. П. Г., а таванският етаж е бил собственост на Е. Г. Д. и на Т. Д. - С.. На 14.05.1987 г. вторият (първи надпартерен) етаж е актуван като държавна собственост (АДС, л. 223, том I). В акта е посочено, че оперативното управление на имота е предоставено на ДСО „Рила”. През 1987 г. ДСО „Рила” е получило разрешение да събори двете триетажни сгради негова собственост, намиращи се на пл. „Баба Неделя” № 2- 3 (л. 110-111, том I). Видно от строителните книжа (л. 342-384, том I), скиците от кадастралната карта (л. 457-460, том II) и от заключението на вещото лице инж. В. К. (л. 541-542, том II), сградите не са били съборени. На 14.04.1992 г. е подадено заявление до кмета на Столична община за отписване на партерния етаж и съответните ид.ч. от двора от актовите книги (л. 334, том I). Заявители са И. Д., С. Г. и В. К., представляваща Е. Д.. Със заповед на кмета на София (л. 73 и л. 329, том I) е наредено Акт № 459/1949 г. да се отпише от актовите книги и да се предаде на наследниците на Х. А. Д. и Н. А. Д. владението на партерния етаж от сградата на ул. „Баба Неделя № 3 с припадащите й се таванско и зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. От представените удостоверения за наследници (л. 236 и л. 333, том I) се установява, че Х. и Н. Д.и са починали и са оставили за наследници К. В., Е. Д. и П. Д.. С решение от 06.12.1999 г. на ВКС (л.201-203, том I) е допусната делба на партерния етаж от жилищната сграда на пл. „Баба Неделя”. С решението е признато, че К. В., Е. Д. и П. Д. са собственици на по 1/3 идеална част от този имот. На 31.05.2005 г. П. Д. е дарил на Р. Л. А. 1/3 идеална част от партерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „•••” № ••• (бивш пл. „Баба Неделя” № 3), състоящ се от преходен вестибюл, две стаи, складово помещение и сервизни помещения, целият с площ 84 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от принадлежащите към етажа таван, две избени помещения и общи части от сградата, както и 1/3 идеална част от 30 % от дворното място, представляващо имот пл. № 15 от УПИ ХН-14, 15, кв. 383, м. „ЕЕЦ-Е-6-Н част”, цялото от 272 кв.м., при граници на дворното място - имот пл. № 14 от УПИ ХП-14, 15, УПИ П-2, УПИ 1-1 и локална улица (нотариален акт, л. 64-65, том I). На 06.06.2005 г. Р. А. е дарила тази 1/3 идеална част от имотите на Л. Г. Д. (нотариален акт, л. 62-63, том I). Л. Д. е придобила и останалите 2/3 идеални части от имотите - 1/3 идеална част, дарена й на 13.06.2005 г. от Е. Г. Д. (нотариален акт, л. 60-61, том I) и още 1/3 идеална част, закупена от К. С. В. на 17.06.2005 г. (нотариален акт, л. 58-59, том I). С определение на СРС от 01.07.2005 г. (л. 214, том I), производството по иска за делба на партерния етаж е било прекратено, тъй като от ищцата К. В. е постъпила молба, с която оттегля иска си и иска прекратяване на делото, защото имотът е бил собственост на трето лице. На 28.10.2005 г. Л. Г. Д. - Н. и Н. Н. Н. са продали на „СНОУ ХОЛИДЕЙ“ ООД партерния етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. София, бул. „•••” № ••• (бивш пл. „Баба Неделя” № 3), заедно с принадлежащите към етажа таван, две избени помещения и общи части от сградата, както и 30 % от дворното място, представляващо имот пл. № 15 от УПИ ХН-14, 15, кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6- II част”, цялото от 272 кв.м., при граници на дворното място - имот пл. № 14 от УПИ XII-14, 15, УПИ П-2, УПИ 1-1 и локална улица (нотариален акт, л. 56- 57, том I). Считано от 06.12.2005 г., адресът на управление на ответното дружество е бул. „Витоша” № 100-102 (решение на СГС на л. 84 и справката от ТР към АВ, л. 83). На 25.05.2009 г. „СНОУ ХОЛИДЕЙ“ ООД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на партерния етаж от сградата на бул. „•••” № ••• (бивш адрес: пл. „Баба Неделя” № 3) със застроена площ от 124 кв.м., заедно е принадлежащите към етажа таван, две избени помещения, склад № 4 със застроена площ 13, 32 кв.м., заедно с принадлежащите към партерния етаж идеални части от общите части на сградата, както и 30 % от дворното място, представляващо имот пл. № 15 от УПИ ХН-14, 15, кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6-П част”, цялото от 272 кв.м., (нотариален акт, л. 117-118, том I). На 05.06.2009 г. е издадено разрешение на „СНОУ ХОЛИДЕЙ“ ООД да промени предназначението на партерния етаж на сградата в бистро (така строителните книжа, намиращи се на л. 352-384 от делото). Преустройството е извършено, видно от удостоверението за въвеждане в експлоатация (л. 78, том I) и уведомлението за упражняване на търговска дейност от 07.07.2009 г. (л. 79, том I). За да получи разрешение за преустройството, Г. К. - управител на ищеца както към онзи, така и към настоящия момент, е декларирала, в качеството на собственик на втори (първи надпартерен) и трети (подпокривен) етаж, че е съгласна собственикът на партерния етаж „СНОУ ХОЛИДЕЙ“ ООД да извърши смяна на предназначението на партерния етаж в бистро (декларация с нотариално удостоверен подпис от 16.03.2009 г., л. 141, том I). Г. К. е декларирала още веднъж, че е съгласна собственикът на партерния етаж „СНОУ ХОЛИДЕЙ“ ООД да извърши смяна на предназначението на партерния етаж в бистро (декларация с нотариално удостоверен подпис от 11.01.2010 г., л. 116, том I). Твърдението в допълненията към въззивната жалба, че съгласието за преустройство от 16.03.2009 г. на партера в заведение за хранене, било подписано под давление на тогавашния адвокат на дружеството, не опорочава даденото съгласие за целите на настоящия процес. На 04. 10.2011 г. „СНОУ ХОЛИДЕЙ“ ООД е отдало под наем на „СНОУ ХОЛИДЕЙ РЕСТОРАНТИ“ ООД бистро, находящо се в гр. София, на партерния етаж на сграда на бул. „•••” № •••, целият от 84 кв.м. (договор за наем, л. 80-82, том I). Процесният партерен етаж представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.616.1 в сграда с идентификатор 68134.1001.616.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД- 18-108/13.121.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК (видно от скиците, л. 457-460, том II). Етажите нямат самостоятелен идентификатор - цялата сграда е с един идентификатор. От заключението на в.л. Р. С. (л. 576-580) и представените от ищеца извлечения от счетоводни сметки (л. 15-18, том I) се установява, че в баланса на „Рила Комерс” ООД е включена сграда на бул. „•••” № ••• от м. ноември 1988 г. до настоящия момент. От заключението на вещото лице Г. П. Г. (л. 689 и сл.) се установява, че процесният партерен етаж (сега първи етаж) не е претърпял промени в периода след около 1932 г. когато старата едноетажна сграда, първоначално построена през 1922 г. е била пристроена до 105 кв.м. и надстроена до три етажа. Същата впоследствие е запазила конфигурацията си (външни очертания и фасади), както през 1949 г., 1985 г., 1994 г. и понастоящем. През 2009 г., когато е създадено бистрото, има нова едноетажна пристройка в зоната непосредствено между старата страда и улицата. Тези факти водят до следните изводи. Безспорно е, че в счетоводните книги на ищеца цялата сграда на бул. „•••” № ••• е записана като актив. Спорно е дали е налице правно основание за записването на партерния етаж. Партерният етаж е бил отчужден през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС от Х. А. Д. и Н. А. Д.. Останалите два етажа са били отчуждени по реда на ЗТСУ за извършване на благоустройствено мероприятие - изграждане на дом на модата, което не е реализирано. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕЕПНС. Собствеността се възстановява, ако при влизането в сила на ЗВСОНИ имотите се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон (ТЗ), и, ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени (чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ). Следователно предпоставките, за да бъде възстановена собствеността по ЗВСОНИ, са: 1. наследодателят на лицето да е бил собственик на процесния имот преди отнемането му; 2. имотът да е бил отнет по силата на ЗОЕЕПНС; 3. към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът да е бил собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ; 4. към същата дата имотът да е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден. Според ТР № 1 от 17.V.1995 г. на ОСГК според разпоредбите на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 закони, се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки, формулирани в чл. 1, ал. 1 респективно чл. 2, ал. 2 и в чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ: - към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; - имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени; - собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Правото на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане на имотите (чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ). Следователно до доказване на противното, лицата, от които имотите са били отнети, са били техни собственици. Ето защо с влизане в сила на реституционния закон собствеността се възстановява в полза на тези лица или в полза на техните наследници. Няма доказателства, които оборват презумпцията по чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ. От представените удостоверения за наследници (л. 236 и л. 333, том I) се установява, че собствениците, от които е отчужден имотът, са починали и са оставили за наследници К. С. В., Е. Г. Д. и П. Д.. Имотът е бил актуван като държавен през 1949 г. и няма данни това да е променяно. Видно от съпоставката на скиците от 1951 г. (л. 284) от 1992 г. (л. 559, том II) и от 2001 г. (л. 9, том I), както и от заключението по СТЕ на ВЛ Г. Г., сградата към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила е съществувала реално до размерите, в които е била отчуждена. Поради това наследниците на Х. А. Д. и Н. А. Д. са придобили по реституция правото на собственост върху партерния етаж. Това става по силата на закона, поради което е неоснователен аргументът на ищеца за пропуски в производството, които го опорочават. Без значение е и кое лице е подало заявлението за отписване от актовите книги на акта за държавна собственост, който е бил съставен за отнетия имот, след като имотът е възстановен на наследниците на лицата, от които е отнет. Лицата, на които партерният етаж е реституиран, са се разпоредили с него, като същият е бил придобит от Л. Г. Д. - Н. и Н. Н. Н., от които впоследствие ответникът го е закупил. Неоснователно е твърдението на адв. М. като пълномощник на ищеца, че процесният имот не е реституиран, тъй като през периода 1932-1992 г. имотът многократно е преустройван, изменяно е неговото предназначение, към същия са изградени постройки. Видно от съпоставката на скиците от 1951 г. (л. 284) от 1992 г. (л. 559, том II) и от 2001 г. (л. 9, том I), както и от заключението по СТЕ на вещото лице Г. Г., сградата към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила е съществувала реално до размерите, в които е била отчуждена. В исковата молба се твърди, че собствениците, от които имотът е бил отчужден, са били обезщетени с други имоти. Това твърдение не е включено в доклада, в първото с.з. не е искано допълването му, не е обсъдено в решението и няма въззивно оплакване в тази връзка. Независимо от това, доколкото въззивният съд следи служебно за спазването на императивни правни норми, следва да се обсъди приложението на чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ. От представените доказателства не се установява собствениците, от които имотът е отнет през 1949 г., да са били обезщетени. В заявления от 14.04.1992 г. и от 31.07.1992 г. И. М. Д., С. П. Г. и Е. Г. Д., както и П. Г. Д. (Д.) като наследници на Х. А. Д. и Н. Х. Д. са декларирали, че срещу отчуждения имот по ЗОЕГПН не са получили обезщетение. Нито в преписката от Столична община (л. 329-335 от делото), нито от друго доказателство се установява наличието на пречка по чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ. Наред с това, идеята на ЗОЕГПН не включва обезщетяване на собствениците, а само отнемане на имоти, които държавата счете, че не са за задоволяване на жилищни нужди, а за събиране на рента. Чл. 1. Предмет на настоящия закон е едрата градска недвижима собственост. Под едра градска недвижима собственост се разбират онези недвижими имоти в чертите на градоустройствените планове, притежавани от частни лица или дружества, които не са предназначени за задоволяване жилищната нужда на притежателите, за добиване на необходим допълнителен доход, нито за преки стопански нужди, а за добиване на доходи - ренти на вложени в тези имоти капитали. Чл. 2. Отчуждават се и стават собственост на държавата, т. е. общонародна собственост притежаваните от членовете на едно семейство в повече от един или два покрити недвижими имоти (застроени и незастроени), намиращи се в чертата на строителната част на градовете, съгласно следващите членове. Не се отчуждават недвижимите имоти на трудещите се, които са придобити или построени за удовлетворяване жилищните нужди на техните семейства или за осигуряване добавъчен доход за издръжка на семействата им. Както е посочено в ТР № 1 от 17.V.1995 г. законите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ са с конфискационен характер. Срещу отнеманото с тях имущество по правило собствениците не са получили никакво или са получили неравностойно обезщетяване. При анализа на реституцията на процесния имот следва да се вземат предвид и следните принципни съображения, развити в ТР № 3 от 1993 г. по гр. д. № 4/93 г., ОСГК. Според ВС на РБ, като се изходи от целта на реституционните закони да се възстанови на бившите собственици или на техните наследници онова, което им е било отчуждено против тяхната воля и се анализира как тази цел е регламентирана в конкретния реституционен закон, се налага изводът, че с чл. 4, ал. 4 от този закон не е въведено като предпоставка за възстановяване на собствеността наличието в патримониума на отчуждения собственик на полученото в обезщетение или замяна жилище. Ако законодателят е искал да въведе такава предпоставка, то това щеше да бъде изрично направено. Такава изрична регламентация на предпоставките при наличието на които може да се възстанови собствеността, е дадена с чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВОНИ. Те са: отчуждените имоти да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Фактът, че в закона не е предвидено като предпоставка за възстановяване на собствеността отчужденият собственик да върне точно полученото от него жилище в обезщетение или замяна обуславя извода, че разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗВСВОНИ регламентира само последицата от влизането в сила на решението за възстановяване на собствеността. Обосноваността на този извод се потвърждава и ако се направи сравнение с другия закон за възстановяване на собствеността, а именно върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В него изрично е предвидено, че отстъпените в обезщетение при отчуждаванията имоти стават държавна собственост, като ако те са били прехвърлени чрез сделка на трети лица отмяната на отчуждаването може да се иска само ако в момента на подаване на молбата за това този имот се върне в имуществото на молителя (чл. 7, ал. 2). Подобна разпоредба в ЗВСВОНИ липсва. Мълчанието не е случайно, защото този закон цели възстановяването на несправедливост и създаването на предпоставки за осъществяване на реформите в обществото, докато, законът, отнасящ се до отчуждения по благоустройствените закони и за обществена и държавна нужда има по ограничено приложно поле - той не засяга всички отчуждения, а само тези, които не са били използвани за нуждите и за целите, за които се били отчуждени. Обезщетяване на собствениците е имало през 1985 г., когато процедурата се е развивала по ЗТСУ, но не и по отношение на партерния етаж, който към момента на отчуждаването по ЗТСУ вече е бил държавен. В първо с.з. са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че реституцията не е могла да произведе ефект, т.к. имотът не е бил одържавен във връзка с наемане, а във връзка с това, че не са заплатени суми, отпуснати от държавата и общината, имотът е изнесен на публична продан и е възложен от съдебен изпълнител на държавата. Представените в първото с.з. доказателства не се отнасят за партерния етаж, а за първия (надпартерен) и таванския етаж. Доказателства за възлагането на ½ ид.ч. от първия, от таванския етаж и от малката постройка в двора за гараж заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и дворното място на държавата през 1959 г. се съдържат и в отчуждителната преписка по ЗТСУ от 1985 г. на л. 226-319. За пълнота следва да се разгледа и възражението за придобивна давност, направено в отговора на исковата молба и поддържано в отговора на въззивна жалба, считано от датата на сделката 28.10.2005 г. По делото са събрани множество доказателства за действия по своене на имота от 2009 г. насам – снабдяването с констативен нотариален акт, иницииране на процедура за разрешение за строеж, получаване на съгласие от управителя на ищеца за преустройство на партерния етаж. Действията на фактическо владеене на имота се установяват от разпитаните свидетели, според които дружеството е извършвало търговска дейност поне от 2011 г., а вторият етаж е отдаден под наем от ищеца на ответника и се ползва за кухня към ресторанта (вж. протокола, л. 507-513, том II). Двете групи свидетели - на ищеца и на ответника, са дали противоречиви показания относно това дали ответното дружество е ползвало партерния етаж за офис преди 2011 г. Писмените доказателства относно адреса на управление на това дружество не могат дават повече информация, тъй като адресът не е точно на партерния етаж на сградата на бул. Витоша” № 102, а е посочен на бул. „Витоша“ № 100-102, което обхваща две сгради от по 3 етажа. Доколкото ответникът се ползва от кратката придобивна давност, тъй като прехвърлителната сделка от 2005 г. е действителна, тя е изтекла към подаване на исковата молба през 2017 г. Ето защо предявеният иск е неоснователен. По въззивните оплаквания съдът излага следното. Доводите за недопустимост на решението поради непредявен иск са неоснователни – произнасянето е съобразно исковата молба, проектодоклад, доклад в с.з. от 21.05.2018 г. По повод довода, че до предявяване на настоящия иск няма позоваване на реституционни претенции, процесуалният представител на ищеца я е обозначил с кавички, а СГС грешно я е приел за спорно право, следва да се посочи, че е вярно е, че в исковата молба думата „реституиран“ е в кавички, но това отразява виждането на ищеца, че не признава реституцията на партерния етаж и 30 % ид.ч. от двора. Доколкото ответникът се легитимира имено с реституция и сделки, съдът е длъжен да изследва този въпрос и преценката му не е погрешна. По повод оплакването, че законът е предвидил преклузивен срок за установяване на твърдяното реституционно право, който твърдените праводатели на „Сноу холидей“ ООД не са спазили и към 2017 г. защитата по този ред е преклудирана и недопустима правна възможност от значение е следното. В заявление, представено в първото с.з, г-жа К. твърди, че претенцията за реституция е следвало да бъде отправена до дружеството, а това не е сторено. Тя разбрала случайно за реституционните претенции от делото за делба, приключило с решение от декември 1999 г. Тъй като нямало заповед на министъра на търговията и туризма за изваждане от капитала на държавното дружество, не можело наследници на бившите собственици, ако изобщо са наследници, да придобият имота. Възстановяването на процесния имот е по силата на ЗВСОНИ, стига да са налице предпоставките по чл. 1. Не е нужно да бъде отправено заявление до държавното еднолично дружество. Съгласно чл. 88, ал. 4 от НДИ (Приета с ПМС 122 от 1975 г., обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., изм., бр. 24 от 28.03.1978 г., бр. 52 от 3.07.1979 г., бр. 7 от 25.01.1980 г., бр. 78 от 7.10.1980 г., бр. 70 от 6.09.1983 г., бр. 77 от 4.10.1983 г., бр. 36 от 8.05.1984 г., бр. 37 от 10.05.1985 г., бр. 19 от 11.03.1988 г., бр. 71 от 12.09.1989 г., бр. 34 от 27.04.1990 г., бр. 72 от 7.09.1990 г., доп., бр. 75 от 13.09.1991 г., бр. 26 от 31.03.1992 г., изм. и доп., бр. 23 от 23.03.1993 г., изм. с Решение № 202 на ВС от 8.07.1993 г., бр. 1 от 4.01.1994 г., изм. и доп., бр. 40 от 10.05.1996 г., отм., бр. 82 от 27.09.1996 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена въз основа на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, се отписват от актовите книги по нареждане на кмета на съответната община. Към момента на издаване на заповед РД-57-13/1994 г. кметът на Столична община е бил компетентен да я издаде. Във въззивната жалба се излага, че твърдените за наследници лица не са разполагали с правото да даряват и продават установената в процеса собственост на „Рила комерс“ ООД чрез нотариални сделки, без да са заявили и доказали правото си в сроковете за това. Твърди се още, че заповедта на кмета на гр. София не е ИАА и основание за прехвърлителните права, които заявява „Сноу холидей“ след самоуправството си с установения по чл. 17а от ЗППДОбП собствен на „Рила комерс“ ООД имот. Кметът на София не е разпоредител с процесното имущество и произнасянето му на материално некомпетентен орган следва да се отмени, както и последващите го разпоредителни сделки. Нямало годно основание за самоуправството на „Сноу комерс“ ООД. Както беше посочено, реституцията по ЗВСОНИ е по силата на закона и заповедта на кмета няма конститутивен ефект. Неоснователно е възражението за материална компетентност, тъй като основанието на компетентността е чл. 88, ал. 4 от НДИ , цитиран по-горе. Чл. 17а от ЗППДОбП е неприложим, тъй като решението за приватизация е от 1998 г. и е след възстановяването на имота ex lege през 1992 г. Не може да бъде разглеждано искането във въззивната жалба за признаване на неделимите права на „Рила комерс“ ООД върху влезлия в законна сила ПУП по заповед от 1992 г. и решение на СОС от 05.04.2012 г. и доказан с приетата в процеса СТЕ за УПИ XII, кв. 383, м. НДК – ••• от гр. София от 600 кв.м., които дружеството е получило с РМС 52/1985 г., но е препятствано да ползва. Предмет на иска в първата инстанция, заявен в исковата молба, е партерният етаж. Доводите в допълненията към въззивните жалби се отнасят до етажите, отчуждени през 1985 г. по ЗТСУ и обезщетението на собствениците на тези етажи. Партерният етаж е отчужден още 1949 г. по ЗОЕГСПНС и няма как да бъде отчужден повторно. В становищата си, допълнения към въззивната жалба, „Рила комерс“ ООД поддържа, че за отчуждения по ЗТСУ имот реституционен ефект не настъпва директно, а валиден административен акт за реституция не е издаден. Този довод е неоснователен – партерният етаж заедно с 30% от дворното място е отчужден по ЗОЕГПНС през 1949 г. и не е бил предмет на отчуждаване през 1985 г. по ЗТСУ. В този смисъл е изричният отговор по въпрос 7 от заключението на СТЕ (л. 689 – 703), неоспорена от страните: процесният стар партерен етаж ( а сега първи) етаж не е бил обект на отчуждителната преписка, започнала през 1985 г. Отчуждавани са само горните два етажа и съответните им идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Анализът на доказателствата, представени в отчуждителната преписка по ЗТСУ на л. 226-319 от делото, обосновава самостоятелен идентичен извод на съда. В заповед за отчуждаване РД-40-928 от 09.08.1985 г. по пр. № 44/1985 на са посочени като собственици държавата, С. П. Г., Т. Д. - С. и Е. Г. Д. (л. 226, л. 314, л. 318). Правното основание за отчуждаването е чл. 95 ЗТСУ. Имотът е отчужден за мероприятие: „реконструкция на търговски обекти”. В оценителните протоколи, част от отчуждителната преписка (л. 319-326) е описано, че към този момент партерният етаж от сградата е бил собственост на държавата, първият надпартерен етаж е бил собственост на С. П. Г. (вълозжен, а таванският етаж е бил собственост на Е. Г. Д. ( с решение от 19.09.1979 г. на СРС (л. 234) е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК) и на Т. Д. - С.. С коригираща заповед по ЗТСУ заповед по пр. № 44/1985 по решение – № V-209/18.09.1985 и решение № V-209/18.09.1985 на л. 327 от делото е описано, че се отчуждава в полза на държавата имот, собственост на физически лица, държавата вече не е посочена като собственик - в останалата част остава в сила заповед РД-40-928 от 09.08.1985 г. Съобразно с това разрешение е и акт за държавна собственост № 9738 от 14.05.1987 г. (л. 223), с който е актуван втори етаж (първи надпартерен) заедно с принадлежащи 37, 78 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, като е предоставен на СО „Рила – дирекция фирмени магазини“. В АДС е посочено основание, на което имотът е станал държавна собственост – чл. 95 ЗТСУ и заповед РД-40-928 от 09.08.1985 г. Нанесена е корекция, че съгласно РМС 35 от 10.03.89 г. и молба ДП-92-00/110 от 02.11.90 г. оперативното управление се предоставя на държавна фирма „Рила“. Установява се от АДС на л. 223 от делото пред СГС, че вторият (първи надпартерен) етаж е актуван като държавна собственост и че оперативното управление на имота е предоставено на ДСО „Рила” на 14.05.1987 г. Няма доказателства, че партерният етаж е предоставен за оперативно управление на някое от образуванията, предшестващи държавното дружество - търговско предприятие „Рила“, Стопански комбинат „Рила“, стопанско обединение „Рила“ или държавната фирма „Рила“. Наред с това, дори и да беше предоставено оперативното управление, по силата на закона се възстановява собствеността и върху имоти, собственост на държавни фирми или нейни дружества по чл. 61 ТЗ. Актовете за държавна собственост, с които ищецът легитимира собствеността си, се отнасят за втория (първи надпартерен) етаж, таванския етаж и гаража, намиращи се н ал. 10, 11 и 12 от делото. Съгласно акт за частна държавна собственост 02865 от 23.03.2001 г. В този акт като по-рано съставен АДС е посочен именно акт за държавна собственост № 9738 от 14.05.1987 г. Акт частна държавна собственост 02939 от нечетима дата през 2001 г. е за гараж с площ от 11, 40 кв.м. и съответни ид.ч. от дворното място. В акт за частна държавна собственост 02990 от 15.05.2001 г. е за таванския етаж. В двата акта, съставени за етажите, е посочено, че сградата е триетажна, каквато е тя и според заключенията на ВЛ К. и Г.. Целта на ЗВСОНИ е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото съществуват като обекти на собственост, а не да се възстанови предишното им състояние, вид и предназначение. Когато на отчуждените сгради е било извършено пристрояване или надстрояване, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на отчуждаването, а за останалите части се запазва собствеността на държавата, респективно на някои от другите лица по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, които стопанисват имота при влизането на закона в сила. Вътрешните преустройства, колкото и значителни по обем да са, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което няма пречка за възстановяване на собствеността. Ако размерите на отчуждения имот са намалени вследствие погиване, разрушаване или друга причина, собствеността се възстановява за това, което е запазено от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗВСОНИ се отнася до претенция на бившите собственици и техните наследници за пропуснати ползи и добиви от имота, докато е бил одържавен, а не за претенции, основани на чл. 59 ЗЗД от собствениците на имота или техните наследници за неоснователното му ползване след реституцията. (Решение № 766 от 1996 г., 5-членен с-в) По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По повод частната жалба на ответника по иска срещу определението по чл. 248 ГПК въззивният състав излага следното. Частната жалба е допустима, а по същество неоснователна. Отговор на исковата молба е подаден лично от управителя П. К., в първо с.з. са се явили адвокати Ч. и К., договорът за 5000 лева адвокатско възнаграждение е сключен с адв. Ч. и е за представителство по делото пред СГС – за цялата инстанция. До с.з. от 11.02.2019 г. се е явявала адв. Ч., с молба от 15.04.2019 г. е представено пълномощно за адвокатското дружество и е посочен нов съдебен адрес. Договорът с адвокатското дружество „С., Т., Х. и С.“ е от 12.04.2019 г. Пълномощното на адв. Ч. не е било оттеглено, отношенията на процесуално представителство са съществували паралелно, а ГПК в чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 изрично говори за разноски само за един адвокат. Данъчната оценка на процесния имот е 96938, 90 лв. и за този материален интерес минималният адвокатски хонорар съгласно Наредба 1 на ВАдвС в приложимата редакция е 3438.17 лева. СГС не е намалил адвокатския хонорар от 5000 лева до 3438.17 лева, като е съобразил естеството на делото, обема събрани доказателства и продължителността във времето. Дори и да се приемат аргументите в частната жалба, че насрещната страна следва да плати общия хонорар, платен по двата договора с адв. Ч. и с адвокатско дружество, този хонорар в размер на 9200 лева е почти три пъти по-висок от минималния адвокатски хонорар, поради което и следва да бъде намален до присъдения от СГС размер от 5000 лева. За въззивната инстанция разноски се дължат на ответника по жалбата. При присъждането им, като съобрази възражението за прекомерност на г-жа К., съдът излага следното. Отговор на въззивната жалба е подаден лично от управителя П. К.. Независимо че отговорът на въззивната жалба вероятно е изготвен от адвокат, по делото няма никакви данни кой адвокат го е изготвил – до явяването на адв. К. в с..з от 07.12.2023 г. ответното дружество е подавало молби и становища по делото или чрез управителя си или чрез адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.“, а представеното в с.з. от 07.12.2023 г. пълномощно е без дата. Поради изменението на Наредбата за минималните адвокатски хонорари от ноември 2022 г. минималният адвокатски хонорар за същия материален интерес е 8405, 11 лева. Възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като адвокатският хонорар бъде намален до 3000 лева. При определяне на този размер съдът взима предвид, че за подаване на отговор на въззивна жалба без процесуално представителство се дължат ¾ от предвидения минимален хонорар, следователно за процесуално представителство без изготвяне на отговор се дължи ¼ от 8405, 11 или 2101, 28 лева. Проведеното съдебно заседание е само едно и не са събирани нови доказателства пред САС. Като съобрази проучването на делото и изготвянето на писмена защита от адв. К., подадена след определения в с.з. срок и до голяма степен възпроизвеждаща възраженията от отговора на исковата молба, съдът намира за обоснован посочения размер на адвокатски хонорар. Този размер не оценява усилията и уменията на наетия по делото адвокат, а само разноските, на които насрещната страна следва да бъде осъдена. С тези мотиви, съдът: