Решение № 1092 от 14.9.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2218/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. Със съдебно решение № 260591/16.02.2022г, постановено по гр.д.№ 15659/2016г по описа на СГС, I ГО, 3-ти състав, съдът е осъдил М. Д. Г. с ЕГН ••••••••••, като законен наследник на кредитополучателя Д. М. Г., да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959 на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следните суми, представляващи неизплатени задължения по три договора, сключени между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и Д. М. Г. с ЕГН ••••••••••, починала на ••••••••г.: Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008 г., Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 22.04.2008 г. и Договор за издаване на кредитна карта от 10.05.2007 г, както следва: 1/. По Договор за издаване на кредитна карта, сключен на 10.05.2007 г. общо сумата 1 367,91 лв., от които: предсрочно изискуема главница – 1 004, 75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното и пълно погасяване на задължението; договорна лихва за периода 09.03.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер 303,16 лв.; наказателна лихва за периода 09.03.2015 г. - 12.12.2016 г. - 60 лв.; 2/. По Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 22.04.2008 г. общо сумата 37 440,41 евро, от които: предсрочно изискуема главница – 31 975,34 евро, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното погасяване на задължението; договорна лихва за периода 28.11.2014 г. - 12.12.2016 г. в размер 4 548,35 евро; наказателна лихва за периода 28.11.2014 г. - 12.12.2016 г. - 916,72 евро и 3/. По Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 21.05.2008 г. общо сумата 27 317 лв., от които: предсрочно изискуема главница – 21 852,29 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното и пълно погасяване на задължението; договорна лихва за периода 28.01.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер 4 841,47 лв.; наказателна лихва за периода 28.01.2015 г. - 12.12.2016 г. - 623,24 лв. Недоволен от решението е останал ответникът М. Д. Г., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба чрез назначения особен представител. Със същата оспорва правилността на първоинстанционното решение, като поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява да е приел наследството на кредитополучателя, поради което счита, че не е налице процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове. При условията на евентуалност оспорва извода на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на кредитите е надлежно обявена с връчването на препис от исковата молба. Поддържа, че доколкото съдебните книжа са връчени на назначения му особен представител, това връчване не е годно да породи правните последици на изявление за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. В законоустановения срок „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност и за правилността и законосъобразността на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова, подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против М. Д. Г., в качеството му на законен наследник на Д. М. Г., с която банката има сключени два договора за ипотечен кредит и един договор за кредитна карта. Основанието на претенциите е неизпълнение от страна на кредитополучателката на договорните задължения за връщане на получените в заем суми в уговорените срокове. С оглед това банката е претендирала наличие на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по договорите, евентуално е заявила обявяване на същата с връчване на препис от исковата молба. Конституираният по делото ответник М. Д. Г. не е открит за връчване на съдебни книжа, предвид което му е назначен особен представител, който да осъществи защитата му в съдебното производство. Производството пред първоинстанционният съд е приключило с постановяване на решение № 260591/16.02.2022г, постановено по гр.д.№ 15659/2016г по описа на СГС, I ГО, 3-ти състав, с което предявените от банката осъдителни искове са изцяло уважени. С определение № 265014 от 18.07.2022 г. съдът е оставил без уважение подадената от особения представител на ответника молба с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК за определяне на възнаграждение в негова полза. Назначеният особен представител на М. Д. Г. е подал въззивна жалба срещу решението, въз основа на която е образувано в. гр.д. № 125/2023 г. по описа на Апелативен съд-София, ГО, 7-ми състав. Производството по делото е приключило с решение № 878 от 26.06.2023 г., с което първоинстанционното решение е потвърдено като е отменено определение № 265014 от 18.07.2022 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение подадената от особения представител на ответника молба по чл. 248, ал.1 ГПК и в негова полза е присъдено възнаграждение. Касационна жалба срещу решението, с изключение на частта му относно производството по чл. 248 ГПК, е подадена от особения представител на М. Д. Г.. По жалбата е образувано к. т. д. № 1515/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., IV състав, приключило с решение № 95 от 09.07.2024 г. С него ВКС е отменил решението на апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг негов състав, като е дал задължителни указания по приложението на правото. Съобразно същите при новото разглеждане на спора въззивният съд следва да установи вида на възникналите застрахователни правоотношения във връзка с процесните банкови договори и въз основа на това да прецени дали с предприети конклудентни действия ответникът е приел наследството на починалата кредитополучателка. ВКС е посочил, че това обстоятелство е определящо както за материалноправната, така и за процесуалноправната легитимация на М. Д. Г., доколкото изводът, че наследството е прието не може да почива на предположения, независимо, че не са налице доказателства за заявен изричен отказ от наследство. От приложените писмени доказателства се установява, че кредитополучателката Д. М. Г. е починала на •••••••• г. като от представеното удостоверение за наследници е видно, че единствен неин законен наследник е синът й М. Д. Г.. В тази връзка следва да се съобрази, че призованите към наследяване наследници не са пасивно процесуално и материално легитимирани да отговарят за породените правни задължения на наследодателя, ако не са приели наследството му. В мотивите по т. 2 от ТР № 1 от 23.01.2024 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че при действащата система на приемане на наследството, докато призованото към наследяване лице не обективира волята си да го приеме, наследството е незаето (вакантно), тъй като не е установен субектът на включените в него имуществени права и задължения. До приемането му наследниците по закон не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което нито могат да предявяват искове за наследствени вземания, нито да отговарят по искове за наследствени задължения. За защита на интересите на кредиторите и останалите лица, заинтересовани от установяването на титулярството върху наследственото имущество, законодателят е уредил, от една страна, производството по чл. 51 ЗН, чрез което се установява кои от призованите към наследяване лица приемат наследството, а от друга страна — института на управителя на наследството по чл. 59 ЗН за частта на лицата, по отношение на които все още не е изяснено дали ще придобият качеството на наследници чрез приемането му. Управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения, като правомощията му обхващат както процесуалното представителство, така и цялостното управление на наследствените имоти. Разпоредителни действия с наследствено имущество той извършва с разрешение на съда. В настоящия случай призованият към наследяване син на починалата кредитополучателка не е открит, поради което на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът му е назначил особен представител. При това положение производството по чл. 51 ЗН е неприложимо, тъй като приемането или отказът от наследство в определения от съда срок се извършват с едностранно и неотменимо волеизявление, обусловено от строго личната преценка на призованото към наследяване лице и засягащо неговата имуществена сфера. Назначеният особен представител разполага единствено с обща процесуална представителна власт и не може вместо представлявания да изрази воля за приемане или отказ от наследството. От приложените писмени доказателства се установява, че към постановяването на настоящото решение призованият към наследяване син на починалата кредитополучателка не е заявил изричен отказ от наследството. Противно на приетото от първоинстанционния съд, липсата на такъв отказ сама по себе си не установява приемането му. От доказателствата по делото се установява, че по повод на процесните договори за кредит банката- кредитор е сключила застрахователни договори в изпълнение на изискването на чл. 20 и следващите от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008 г. и чл. 20 и следващите от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 22.04.2008 г. и чл. 60 от договора за издаване на кредитна карта от 10.05.2007 г. В тази насока по делото е представено удостоверение № 257384 по групова застрахователна полица № 2012 по Застрахователна програма „Защита на дома и семейството“, издадено от „ОББ - ЕЙ АЙ ДЖИ ЛАЙФ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, от което се установява, че считано от 28.05.2008 г. застрахователното дружество покрива рисковете от смърт вследствие на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука за Д. Г., като при настъпване на някой от тях се задължава да изплати остатъка от главницата по кредита от 21.05.2008 г. Приложено е и удостоверение № 244618, по групова застрахователна полица № 2006 по Застрахователна програма „Защита на дома и семейството“, издадена от „ОББ - ЕЙ АЙ ДЖИ ЛАЙФ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, от което се установява, че считано от 30.04.2008 г. застрахователното дружество покрива рисковете от смърт вследствие на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука, като при настъпване на някой от тях се задължава да изплати остатъка от главницата по кредита от 22.04.2008 г. във връзка със задълженията на Д. Г.. По делото е представено и застрахователно удостоверение № 2004015007 по групова застрахователна полица № 2004, издадено отново от същото застрахователно дружество, от което е видно, че Д. Г. е включена в списъка на застрахованите лица за риска смърт, вследствие на злополука и пълна трайна неработоспособност вследствие злополука, считано от 18.05.2007 г. във връзка с подписания от нея договор за издаване на кредитна карта. С оглед целта и предмета на застраховането следва да се приеме, че процесните договори имат характер на имуществена застраховка „Финансов риск“. В тази връзка съдът съобразява, че животът, здравето или телесната цялост на физическо лице могат да бъдат обект както на личните застраховки „Живот“ и „Злополука“, така и на имуществено застраховане, включително при договорите за застраховка „Финансов риск“. Съгласно чл. 200 КЗ (отм.), съответно чл. 399 КЗ, предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, включително парично вземане, възникнало на договорно основание. Без значение е дали банката е страна по застрахователния договор, или е трето ползващо се лице по смисъла на чл. 183, ал. 1, предл. 2 КЗ (отм.), съответно чл. 343, ал. 1, предл. 2 КЗ, във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗЗД, когато застраховащ е длъжникът по договорното правоотношение. При тези договори застрахователят поема задължение през уговорения срок да покрива риска от пълно или частично неизпълнение на договорно задължение, обусловено от смърт или накърняване на телесната неприкосновеност на длъжника. При настъпване на покрития риск възниква задължението му да заплати уговореното застрахователно обезщетение, с което да бъдат погасени възникналите до застрахователното събитие договорни задължения съгласно чл. 199а КЗ (отм.), съответно чл. 383 КЗ, или да бъдат възстановени сумите, послужили за изпълнението на договорното задължение, съгласно чл. 242 КЗ (отм.), съответно чл. 456 КЗ. При имуществената застраховка „Финансов риск“, чийто обект са животът, здравето или телесната цялост на длъжника, застрахователният интерес се определя от обезпечителната и обезщетителната цел на договора. Предназначението на застраховката е да бъдат покрити и обезвредени имуществените вреди на кредитора, причинени от неизпълнението на договорното задължение. Поради това при настъпване на покрития риск — смърт или накърняване на телесната неприкосновеност на лицето, чиито неимуществени блага са обект на застраховане - се дължи застрахователно обезщетение за удовлетворяване на обезпечения кредитор, а не застрахователна сума, каквато се изплаща при личните застраховки „Живот“ и „Злополука“. Съществените особености на личните застраховки са разяснени в решение № 116 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1921/2016 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че застраховките „Живот“ и „Злополука“ имат доброволен и личен характер, като застрахованият предварително уговаря със застрахователя при настъпване на определено събитие последният да изплати на застрахования или на трето лице конкретна парична сума. Тези застраховки нямат пряко обезщетително действие, тъй като при настъпване на застрахователното събитие не се дължи обезщетяване на действително причинените вреди според техния размер, а изплащане на предварително уговорената сума. Именно поради липсата на обезщетителен характер законодателят допуска тази сума да бъде получена наред с обезщетенията, предназначени да възмездят настъпилия вредоносен резултат. В същия смисъл е и разяснението по т. II от ППВС № 4 от 25.05.1961 г., според което получената от увредения застрахователна сума по лична застраховка „Живот“ или „Злополука“ не се приспада от обезщетението по чл. 45 ЗЗД. При смърт на лицето, чийто живот е обект на лична застраховка „Живот“ или „Злополука“, правото да получи уговорената застрахователна сума възниква за ползващото се лице, съответно за наследника на починалия, като самата сума не се включва в наследствената маса на наследодателя. Съгласно чл. 235, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл. 445, ал. 1 КЗ, застрахователната сума не влиза в наследствената маса на застрахования дори когато неговите наследници са определени за ползващи се лица. По силата на ал. 2 на посочените разпоредби ползващото се лице, което е наследник, има право да получи застрахователната сума дори ако се е отказало от наследството. За разлика от личните застраховки „Живот“ и „Злополука“ имуществената застраховка „Финансов риск“ е предназначена да обезпечи имуществените вреди на кредитора, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. При настъпване на покрития риск застрахователят дължи на застрахования или на третото ползващо се лице уговореното застрахователно обезщетение, чийто размер обичайно съответства на паричната стойност на неизпълнените договорни задължения. При имущественото застраховане „Финансов риск“ субективното право през уговорения срок да бъде обезпечено съответното оценимо в пари благо по смисъла на чл. 200 КЗ (отм.) и чл. 399 КЗ, съответно при настъпване на застрахователното събитие да бъде поискано от застрахователя изплащане на уговореното обезщетение на ползващото се лице, е включено в патримониума на длъжника по договорното правоотношение. Поради това при настъпване на покрития риск - неговата смърт - посоченото право преминава по наследствено правоприемство в имуществото на наследниците му, ако същите са приели откритото наследство. Когато страна по договора за застраховка „Финансов риск“ е кредиторът, призованото към наследяване лице може да упражни правата на бездействащия кредитор срещу застрахователя по реда на чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 199а КЗ (отм.) или във връзка с чл. 382, ал. 3 КЗ, като поиска заплащане на застрахователно обезщетение, с което да бъде изпълнено обезпеченото договорно задължение. Когато договорът за застраховка „Финансов риск“ е сключен от длъжника в полза на кредитора като трето ползващо се от застраховката лице, призованият към наследяване може да поиска от застрахователя да заплати на кредитора уговореното обезщетение в изпълнение на обезпеченото договорно задължение на основание чл. 183, ал. 1, предл. 2 КЗ (отм.) във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗЗД или на основание чл. 383 КЗ. И в двете хипотези призованото към наследяване лице упражнява субективно право, включено в наследството на починалия длъжник по договорното правоотношение. С предприемането на действия за изплащане на застрахователното обезщетение и удовлетворяване на обезпечения кредитор то изразява недвусмислено намерението си да приеме наследството, открито при смъртта на кредитополучателя, поради което е налице мълчаливо приемане чрез конклудентни действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. По делото е приложено уведомление за застрахователно събитие от 25.05.2015 г., подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, клон Гарибалди, до „ОББ-АЛИКО ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО, което е с предишно наименование „ОББ - ЕЙ АЙ ДЖИ ЛАЙФ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД (към момента заличено), съобразно служебно извършената справка от съда в ТРРЮЛНЦ, от което е видно, че банката е уведомила застрахователя за настъпилия покрит риск, а именно смъртта на Д. Г. на •••••••• г. във връзка с договора за ипотечен кредит от 22.04.2008 г. Като лице за контакт, което е подало документите за претенцията е посочен М. Д. Г.. Уведомлението не е подписано от сочения наследник на починалата, а изхожда единствено от името на банката и носи подписа на неин служител. Аналогично уведомление до застрахователното дружество е представено и по отношение на договор за ипотечен кредит от 21.05.2008 г. (лист 29 и 30 от в. гр.д. № 125/2023 г. по описа на Апелативен съд-София). По двете искания до застрахователното дружество са образувани съответно застрахователна щета № JCL150777 и № JCL150778. По делото е приложено и копие от писмо на застрахователно дружество „ОББ-МЕТЛАЙФ ЖЗД“ АД. От извършената от съда служебна справка в електронната партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че това е последващото фирмено наименование на „ОББ – ЕЙ АЙ ДЖИ ЛАЙФ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, понастоящем заличено. Писмото е издадено в отговор на предявената от банката застрахователна претенция. От съдържанието му се установява, че индивидуалното застрахователно покритие на кредитополучателката Д. Г. по групова застраховка № 2012 във връзка с договора за ипотечен кредит от 22.04.2008 г. е прекратено, считано от 28.01.2015 г., поради неплащане на застрахователните премии. Следователно към датата на смъртта на кредитополучателката застрахователният риск вече не е бил покрит. С оглед посоченото е изразено становище, че не е налице основание дружеството да изплати застрахователно обезщетение. Аналогично писмо е представено и по отношение на втория договор за ипотечен кредит от 21.05.2008 г., в което е посочено, че индивидуалното застрахователно покритие е прекратено, считано от 28.02.2015 г., на същото основание — неплащане на застрахователните премии. Представено е и удостоверение от ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, което съобразно направената служебна справка в електронната партида в ТРРЮЛНЦ е правоприемник на заличеното „ОББ-Животозастраховане“ ЕАД, от което е видно, че застраховката по договора за кредитната карта е била активна в периода 18.05.2007 – 18.05.2015 г., като не е налице отправена застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по нея. Застрахователното покритие по договора за ипотечен кредит от 22.04.2008 г. е било в сила от 30.04.2008 г. до 28.12.2014 г., когато е прекратено поради неплащане на застрахователните премии. На 26.05.2016 г. е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, която е оставена без уважение, тъй като застрахователното покритие е било прекратено преди настъпването на покрития риск на •••••••• г. Единственият представен по делото документ, изходящ от М. Г. и отнасящ се до процесните договори за кредит и свързаните с тях застрахователни правоотношения, се намира на л. 96 от делото. Документът представлява ръкописна молба с вх. № ВД 159472-2022, адресирана до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. В молбата М. Г. посочва, че е единствен наследник на починалата кредитополучателка и че при извършена справка в Службата по вписванията е установил, че недвижим имот в гр. София е ипотекиран в полза на банката. В тази връзка е поискал банката да му предостави информация и копия от договорите, сключени от неговите родители, по повод на които е учредена ипотеката, копия от всички придружаващи ги документи, включително документите относно сключените застрахователни договори, както и официална информация за актуалното състояние на задълженията. От представените и подробно обсъдени по-горе документи се установява, че застраховането на задълженията по процесните кредити е осъществено чрез групови застрахователни договори, сключени между банката и застрахователното дружество. Към съответните групи последователно са включвани лицата, сключили договори за кредит с банката, сред които е и наследодателката на М. Г. по повод на трите процесни договора. След като е получила информация за смъртта на кредитополучателката, по всяка вероятност във връзка с подадената от нейния наследник молба за предоставяне на сведения относно сключените договори и размера на задълженията по тях, банката е упражнила по реда на чл. 382 КЗ собственото си право като страна по застрахователните договори и ползващо се лице да поиска изплащане на застрахователното обезщетение. Самият М. Г. не е предприемал действия във връзка с изплащането на обезщетението, нито е отправял искане до застрахователя, включително чрез упражняване на правата на бездействащия кредитор. Подадената до банката молба има единствено информационен характер и не обективира воля за упражняване на право, включено в наследството. Поради това тя не представлява действие, което несъмнено предполага намерение за приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. Не се установява М. Г. да е извършил и друго действие, което да има за правна последица изрично или мълчаливо приемане на наследството. Същевременно той не е заявил изричен отказ от него. При съобразяване на изложените по-горе правни разрешения следва да се приеме, че към настоящия момент наследството на починалата кредитополучателка е останало незаето (вакантно). След като М. Г. не е приел наследството на починалата кредитополучателка, той не се легитимира като носител на включените в наследствената маса задължения и не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените от банката искове. Поради това обжалваното решение следва да бъде обезсилено като постановено по отношение на лице, което не притежава надлежна пасивна процесуална легитимация, а делото — върнато на първоинстанционния съд за назначаване на управител на наследството на основание чл. 59, ал. 1 ЗН. Назначеният управител следва да представлява незаетото наследство и да отговаря по исковете относно включените в него имущества и задължения в рамките на наследствената маса съгласно чл. 59, ал. 2 ЗН. Производството пред първоинстанционния съд следва да започне от връчването на назначения управител на препис от исковата молба и приложенията към нея за подаване на писмен отговор, придружен от указанията по чл. 131, ал. 1 ГПК. По разноските: С оглед изхода на настоящето производство разноски между страните не следва да бъдат разпределяни. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Последователна е практиката на ВКС (напр. ч. т. д. № 822/2017 г. на I т. о., ч. т. д. № 259/2019 г. на II т. о., както и цитираната там практика), че тази разпоредба обхваща хипотезите, когато делото в съответната инстанция с прекратяване на производството или с акт по съществото на спора. В случаите, когато делото се връща за разглеждане от долустоящата инстанция, по разноските следва да се произнесе именно тя с акта, който ще сложи край на спора. Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав,