Решение № 2695 от 31.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 12337/2025 г.

Подадена е искова молба от Р. И. срещу ОДМВР Пловдив. Твърдят се незаконосъобразни действия на служители на ОДМВР Пловдив, причинили вреди на ищеца, а именно: 1)незаконосъобразна проверка за алкохол и наркотици, осъществена на 17.05.2023г. около 21:45ч. в гр. •••; 2)незаконосъобразно фактическо и юридическо задържане за срок до 24 часа, осъществено от 21:45ч. на 17.05.2023г. до 11:30ч. на 18.05.2023г., със заповед за задържане по чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР; 3)незаконосъобразен обиск по реда на чл.80 ЗМВР въз основа на проверката и задържането, извършен на същата дата – 17.05.2023г.; 4)незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл.171,т.1, б. „б“ от ЗДвП, извършено също на 17.05.2023г., като заповедта за отнемането на СУМПС е отменена като ПАМ с Решение № 656/19.01.2024г. по адм. д. № 1370/2023г. по описа на АС Пловдив; 5)незаконосъобразни действия на служителите на ОДМВР Пловдив, изразили се в задължаването на ищеца да плати разноските за експертиза на дадените кръв и урина, за да му бъде върнато СУМПС, въпреки отмяната на тази принудителна административна мярка от съда, като плащането било извършено на 25.01.2024г. Твърди се още, задържането и обискът да били извършени във връзка с ДП № 329/17.05.2023г. по описа на 01 РУ на ОДМВР - Пловдив. Ищецът излага следните твърдения за причинени неимуществени вреди, вследствие на горните действия: начинът на живот на И. се е променил осезаемо в негативна посока. Освен срама и унижението, изпитани от ищеца по повод неоснователното му задържане пред приятелите му без вина и започването на наказателното преследване срещу него, бил подложен и на съществени затруднения в ежедневните му дейности, свързани с придвижването му до дома и работата. Ищецът чувствал срам, унижение и безсилието пред несправедливостта да бъде считан за виновен до доказване на противното, че е шофирал след като е употребил наркотични вещества и то в малко населено място като •••. Пред очите на приятели и колеги бил задържан с косвеното обвинение, че е наркотично зависим и употребява упойващи вещества. Описаните събития се развили броени дни преди да му се роди дете. На 28.05.2023г. се ражда първото дете на ищеца - ••• •••.. Стресът да бъде в ареста, да е лишен от СУМПС и да е заклеимен" като присъпник и наркозависим в момент, когато се очаква да му се родите дете бил голям удар за него и близките от семейството му. През последните дни от бременността на съпругата му не е бил в състояние да и осигури нормалните грижи и чувство за сигурност. Семейството на ищеца е трябвало да живее в постоянен срам, притеснение и стрес, че ако се наложи спешно посещение на лечебно заведение, не биха могли да стигнат максимално бързо до болница. След раждането на детето, Р. И. продължава да е лишен от правото на управлява автомобил без да е привлечен като обвиняем, като по този начин не е бил в състояние да прибере родилката и детето от болницата при тяхното изписване, а е трябвало да търси транспорт и да обяснява защо му е отнето СУМПС. Тези обстоятелства не се променили и в следващите осем месеца. При всяко посещение на болница (педиатър) е трябвало да бъдат ангажирани близки за транспорт, доколкото в такситата не било предвидено поставяне на детско столче (кош). Започнал да се придвижва с таксита и градски транспорт, което му причинило неудобство в ежедневието и при организирането на почивка. През дългия период на наказателното производство чувствал тревога и стрес. Конкретно твърди да претърпял нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, неудобство, за които иска осъждането на ответника да му плати обезщетение от общо 4 000 лв. (1000 лв. по т.1, 1500 лв. по т.2 (1000 лв. за фактическото задържане и 500 лв. за юридическото задържане), 500 лв. по т.3 и 1000 лв. по т.4); Иска се осъждането на ответника за заплащане и на имуществени вреди в общ размер на 456,92 лв. (38 лв. - платена такса вземане на проба кръв и 418.92 лв. - платени разноски за експертиза. Ответникът възразява, че исковете не следва да се гледат по реда на ГПК, защото съставлявали твърдения за административна дейност, но съдът счита, че вече има произнасяне по определя н е на компетентен съд с Определение № 3616/10.07.2025г. на ВКС и ВАС по гр.д. № 1625/2025г. Не може да има недопустимост на производство при спор за компетентност между съдилищата, което би означавало отказ от правосъдие. На следващо място, ответникът оспорва исковете по основание и размер, намира ги за недоказани. Алтернативно оспорва иска за неимуществени вреди, като намира размера им за завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. По-конкретно по иска за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. счита същия за неоснователен, като намира, че вредите не са в причинна връзка с действията на разследващите органи, които действали в рамките на своите правомощия. По отношение на следващия иск за 1000 лв. за фактическо задържане и 500 лв. за юридическо задържане, както и още 500 лв. за извършен обиск, намира ги за недоказани, като счита, че се претендират вреди от административен акт. Същите са възраженията и по отношение на иска за неимуществени вреди за отнето СУМПС. Също така счита за недоказани твърдения за емоционални преживявания, стрес, затруднения в придвижването. Същото становище застъпва и по отношение на иска, свързан със заплатените разходи. Счита, че не е допустимо за изпълнението на задължение, което е законово предвидено, да се претендира обезщетение по ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 172а, пр. 1 от ЗДвП разходите за изследване във връзка с употреба на наркотични вещества са за сметка на лицето, за което е установена такава с тест. Намира ал. 2 на същата норма за неприложима в случая, тъй като счита, че освен липсата на установена употреба на наркотични вещества следва да е налице още едно кумулативно обстоятелство, а именно пробата да е некачествена, невалидна или състоянието на лицето да не позволява извършване на проверка с технически средство или тест. Сочи също, че в ал. 3 изрично се предвижда, че до заплащане на тези разходи СУМПС не се връща на собственика. Ето защо счита, че не е налице първата предпоставка на отговорността по чл.2 ЗОДОВ. При уважаване на иска под евентуалност моли за присъждане на намален размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и за намаляване на разноските за адвокатски хонорар. Прави също и възражение за изключителна вина на пострадалия, а при евентуалност - за съпричиняване. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното: Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за основателността на който следва да са настъпили следните юридически факти: образувано и в последствие прекратено наказателно производство спрямо ищеца, по повод на което е било осъществено противоправно поведение от съответните държавни органи, в причинна връзка с противоправното поведение и с прекратеното наказателно производство за ищеца да са настъпили сочените имуществени и неимуществени вреди. Вината на съответните държавни органи, в смисъла на носене на съответната отговорност, се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция. Прави се и възражение от ответника с правна квалификация чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОДОВ. За установяване на фактическата обстановка, съдът се основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели: П.С. – колега на ищеца и И.И. – майка. Свидетелските показания се приеха за достоверни като последователни, непротиворечиви и съответни по между си и подкрепени от писмените доказателства. Въпреки близката роднинска връзка на свидетелката И. с ищеца, не се откриха конкретни прояви на заинтересованост в показанията й, а същите кореспондират с останалия доказателствен материал. Показанията на св. С. не се опровергаха от изисканата от ответника справка за трудови договори на ищеца. Установява се от представеното по делото досъдебно производство № 329/2023г. по описа на Първо РУ на МВР-Пловдив, че на 17.05.2023г .ищецът бил проверен за употреба на алкохол и наркотици с техническо средство, като същото отчело положителен резултат за наркотици - амфетамин. С оглед установеното, на ищеца било иззето СУМПС със заповед за прилагане на ПАМ. Ищецът дал проба от кръв и урина за изследване наличие на наркотични вещества, след което бил задържан за срок до 24 часа, с издаване н а заповед за задържане. На ищеца бил извършен обиск по време на задържането му. Било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, по което ищецът не бил привлечен като обвиняем, макар да бил призован в тази връзка. На 22.11.2023г. била извършена експертиза по досъдебното производство, ко я т о дала заключение, че не е установено съдържание на наркотични вещества в организма на ищеца. С оглед това обстоятелство досъдебното производство било прекратено. С влязло в сила решение на АС-Пловдив била отменена наложената на ищеца ПАМ - отнемането на СУМПС. Установява се от показанията на майката на ищеца и на св С., че за да бъде върнато СУМПС на ищеца, се нал ожило да заплати разноските за взетата проба и извършената експертиза. От приложените платежни нареждания се потвърждава, че ищецът платил следните суми: - 38 лв. за такса за взимане на кръвна проба и 418,92 лв. – разноски за експертиза на 25.01.2024г. От така установените факти се прави извод за незаконосъобразни действия на органите на МВР по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ. Във връзка с извършената на ищеца И. проверка било образувано досъдебно производство, което било прекратено с извод за липса на престъпление. Макар ищецът да не бил привлечен като обвиняем, именно той търпял неблагоприятни последици от действията на МВР, насочени към разследване и установяване на престъпления - задържане, обиск, отнемане СУМПС за повече от 7 месеца. Съгласно задължителните указания на петчленен състав на ВКС и ВАС, произнесъл се по подсъдността на настоящото дело, касае се не за отделни действия на органите на МВР като административна дейност, а за съвкупност от действия, осъществени във връзка с правозащитната функция на МВР, насочена към разкриване на престъпления и установяване извършителите. С прекратяване на досъдебното производство се стига до извод за незаконосъобразност на всички извършени спрямо ищеца действия във връзка с досъдебното производство, независимо дали са извършени в рамките му или непосредствено преди и след него. В тази връзка незаконодъобразни действия се явяват задържането, обиска и отнемането на СУМПС. Последното действие дори е признато за незаконно на отделно основание - чрез решение на АС-Пловдив - Решение №656/19.01.2024г. по адм. дело №1370/2023г. За задържането следва да се посочи, че в случая е налице само юридическо такова, тъй като е издадена заповед за задържане. Лицата може да търсят обезщетение за вреди от фактическо задържане, само ако са били задържани без издаване на заповед за задържане или за времето, в което фактически са били задържани, до издаването й. В случая се претендират вреди едновременно от юридическо и фактическо задържане за един и същ времеви период, съвпадащ с издаването на заповедта и освобождаването. Ето защо за този период е налице юридическо задържане, обхваното от заповедта, което поглъща фактическото. Поради изложеното за факическото задържане не се дължи отделно обезщетение. Искът в частта за вреди от фактическо задържане в размер на 1000 лв. подлежи на отхвърляне, а вредите от задържане следва да се преценяват в рамките на претенцията за юридическо задържане. Неоснователно е възражението на ответника, че не се дължи обезщетение и за юридическото задържане, тъй като заповедта за задържане не е била оспорена. Това възражение би било относимо, ако заповедта за задържане съставляваща акт на административна дейност на органите на МВР, обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В случая обаче се касае за вреди от незаконна наказателно преследване по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в рамките на което е издадена заповедта за задържане, като част от правозащитната функция на органите на МВР. Ето защо независимо дали е оспорено отделно или не, задържането е незаконосъобразно и за него се дължи обезщетение заради резултата от досъдебното производство. Съдът намира, че проверката за алкохол и наркотици също е била незаконосъобразна, тъй като е в нарушение на реда за установяване наркотици в организма. Съгласно чл. 3а от НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста; В случая се установява, че ищецът не е приел показанията на техническото средство, като според свидетелските показания на св. И.а поискал кръвна проба. Въпреки това, без да изчакат резултатите от пробите на кръв и урина, органите на МВР са предприели срещу него редица принудителни действия. Обезпечаването на реда и незабавното взимане на предпазни мерки за обществото чрез задържане заподозрените и отнемане СУМПС не следва да е за сметка правата на гражданите. Държавата следва да осигури по-качествени тестове и технически средства за проверка за наркотици, както и по-бърза процедура за получаване резултати от лабораторните и химико-токсикологичните изследвания. Противно на тези изисквания, производни от правото на защита на всеки човек, получаването на резултат от пробите за кръв и урина е отнело повече от шест месеца. Държавните органи, извършващи разследване, не са изпълнили процедурата по цитираната наредба, като са установили наличието на наркотични вещества в организма на ищеца само въз основа на техническо средство и веднага след него са предприели действия срещу ищеца, въпреки оспорването от него на показанията на техническото средство чрез настояване за кръвна проба и без да изчакат изследването на кръв и урина. С това са нарушени правилата на цитирания чл. 3а от Наредбата. От изложеното следва, че всички посочени в исковата молба действия на органите на МВР, с изключение на фактическото задържане, са незаконосъобразни - извършени във връзка с прекратено досъдебно производство и в нарушение правилата на Наредба 1 от 2017г. Незаконосъобразни са и действията по задържане на СУМПС, въ преки отмяната на тази ПАМ, до заплащане на разноските за извършване на експертизата и таксата за пробата. В тази връзка ответникът се позовава на нормата на чл.172а от ЗДвП, според която разноските за пробата и изследването са за сметка на лицето, за което техническото средство е дало положителен резулат за наличие на наркотици, като до заплащане на тезиразноски СУМПС не се връща. Ведомството заплаща разноските, когато кръвните изследвания отхвърлят употреббата на наркотици само в два случая, ако проба с техническо средство не е правена поради здравословното състояние на проверявания или ако пробата е некачествена или невалидна. Но ако пробата с техническо средство е качествена и валидна, дори лабораторното изследване да отхвърли употребата на наркотици, законът възлага разноските на проверявания. Тази норма противоречи на първичното право на Е вропейския съюз, а именно н а презумпцията за невиновност на лицата , закрепена в Хартата на основаните права. Противоречието се изразява в това, че нормата от националното право възлага разноските за извършване на лабораторно или химико-токсилогично изследване и такса за взимане на проба от кръв/урина на водача на МПС, за който тестът с техническо средство е дал положителна проба за наркотици, но изследването на кръв и урина не са отчели наличие на такива. Така, въпреки че за водача не е установено управление на МПС при употреба на наркотици, същият е задължен да понесе разноски, каквито се възлагат в тежест на осъдените лица за извършено престъпление с влязла в сила присъда или в тежест на лицата, за които е установено с влязло в сила наказателно постановление, извършване на административно наришение. Нормата от националното право, като установена в противоречие с Хартата на основните права, която има примат над националното законодателство, следва да се остави без приложение. Органите на МВР не са имали правно основание да изискват плащане на обсъжданите разноски и да задържат СУМПС на ищеца дори след влизане в сила на решението за отмяната на тази ПАМ. Ето защо е неоснователно и възражението на ответника за изключителна вина и съпричиняване от ищеца, който следвало да плати, за да му върнат СУМПС. Обратното е вярно, незаконосъобразно не е била върната книжката му до плащане на разноските. Установяват се и сочените от ищеца в исковата молба вреди. Имуществените вреди са в размер на платените разноски за такса за взимане на кръв – 38 лв., и експертиза - 418,92 лв., които се установяват от приложените платежни нареждания към исковата молба. От съвкупната преценка на свидетелските показания се установяват и неимуществените вреди. Ищецът претърпял редица неудобства поради оставане без СУМПС, тъй като работата му била свързана с използване на МПС. Наложило се в продължение на повече от 7 месеца да бъде возен от свои роднини и от колегата си. Ищецът бил затруднен да изпълнява семейните си ангажименти, като нямал възможност да вози съпругата си, на която предстояло раждане, а след това и новороденото на медицински прегледи в период от около 3 месеца, докато съпругата му да има възможност отново да шофира (съгласно показанията на св. С.). Наложило се семейството да се премести от с. П. в гр. *а по-голяма близост до медицински заведения при липса на възможност за шофиране от ищеца. Установява се още, че вследствие на извършената проверка, задържане и обиск, ищецът станал по-затворен, спрял да споделя с роднините си, станал обект на подигравки от хора от обкръжението си, отказал да празнува дори раждането на детето си. Ищецът считал, че полицията го следи. Тези вреди продължили в периода до излизане на резултата от изследввнията на кръв и урина. Освен това ищецът продължил да се страхува от нов фалшив резултат, отказвал да шофира, отдалечил се от приятешите си в П., които отношения не били възстановени и понастоящем. Всички описани по-горе неимуществени вреди се изразили в нервно напрежение (ищецът се затворил, не споделял, очаквал резултата от пробите, притеснявал се, че няма да може да закара бременната си съпруга до болницата), обида и чувство на унижение (познатите му започнали да казват, че е наркоман, ищецът бил горд и не обичал да моли за помощ, а се наложило други хора да ги превозват с кола), несправедливост и произвол (което личи от заявеното от ищеца на майка му след излизане експертизата, че е станало ясно, че нищо не е направил). Отделно от това незаконната проверка като цяло повлияла на добрито име на ищеца и на личния и семейния му живот, който следвало да се промени принудително, като много от приятелите му се отдръпнали. По същия начин се отразило и задържането му за 24 часа, като майка му посочи, че в селото се говорело за това – накърнено било доброто име на ищеца, отделно от което било ограничено правото му на свободно придвижване по време на задържането, същото време било загубено, като били търпяни неудобствата, съпроводени със задържането. Извършеният обиск като принудително действие също нарушило правото на личен и семеен живот. Отнемането на СУМПС за дълго време било съпроводено с неудобства и загубено време по осигуряване на алтернативен транспорт. Посочените неимуществени вреди съдът оценява на 3000 лв., разпределени както следва: 500 лв. за вреди от юридическото задържане, 500 лв. за вреди от обиска, 1000 лв. за незаконната проверка и 1000 лв. за оставане без СУМПС. Определеното обезщетение е напълно оправдано като размер с оглед описания характер на вредите и времето, в което са съществували за ищеца. Установи се противоправното поведение на органите на МВР във връзка с неоснователно воденото досъдебно производство, както и че в причинна връзка с това настъпили сочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди за ищеца, с изключение на претенцията за вреди от фактическо задържане. Въз основа на всичко изложено в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на 233,62 евро/456,92 лв. (418,92 лв. за експертиза и 38 лв. такса за взимане на проба кръв), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от извършване на тези разноски - 25.01.2024 г., до окончателното плащане. Следва да се присъди и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1533,88 евро/3 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2023 г. – датата на образуване на досъдебното производство и на конкретно извършените проверка, задържане и обиск, до окончателното плащане, както следва: 511,29 евро/1000 лв. за вреди от извършена проверка за алкохол и наркотици, 255,65 евро/500 лв. за вреди от юридическо задържане, 255,65 евро/500 лв. за вреди от извършен обиск и 511,29 евро/1000 лв. вреди от оставане без СУМПС. Искът за неимуществени вреди подлежи на отхвърляне за сумата от 511,29 евро/1000 лв. – за вреди от фактическо задържане. При изхода от спора разноските следва да се присъдят по съразмерност. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 210 лв., както и за адвокатски хонорар в размер на 1100 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно. Минималният хонорар според цената на иска е 745,69 лв. Като се имат предвид многобройните процесуални действия, извършени по делото, което е гледано първо от АС-Пловдив, а след това от РС-Пловдив, провеждането на две съдебни заседания, събраните доказателства, сред които писмени и гласни, както и възраженията в отговора на исковата молба, съдът намира, че фактическата и правна сложност на делото отговарят на претендирания хонорар. По съразмерност в полза на ищеца следва да се присъдят: 86,92 евро/170 лв. за държавна такса и 436,23 евро/853, 19 лв. за адвокатски хонорар. В полза на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 евро, като по съразмерност да му се присъдят 22,44 евро. Така мотивира, съдът: