РЕШЕНИЕ

№ ………, 18 декември 2017г., гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав, на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 1427 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове за прогласяване за нищожни на основание чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН, или евентуално поради противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН, или евентуално за обявяване за недействителни по силата на чл.59, ал.5 или ал.3 от ЗБН, на прихващания, извършени от ответника с негови задължения към банка.

В исковата молба, подадена от синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), се твърди, че ответникът е имал задължения към банката по силата на договор за банков кредит от 22.12.2009г., възлизащо към 23.10.2014г. на 404 982, 79. Твърди се, че по силата на 2 уведомления от 24.10.2014г. за прехвърляния на вземания от физическите лица Я.М. и П.М.към банката, ответникът е заявил, че е придобил тези вземания, възлизащи съответно на 20 099лв. и 348 000лв., като впоследствие за второто от тези две вземания банката е получила на 11. 11.2014г. пояснение за произхода му. На 24.10.2014г. ответникът също така отправил изявление за прихващане с вх. № 9736 с което е уведомил банката че прави прихващане между придобитите вземания в посочените по-горе размери и своите задължения по договора за кредит. В исковата молба се поддържа, че прихващането с второто вземане в размер 348 000лв. е със завършен фактически състав на 11. 11.2014г., защото с пояснението е станало ясно, че става въпрос за съвсем различно от първоначално заявеното вземане. Според ищците, посоченото прихващане за сумата 348 000лв. е нищожно поради противоречие с императивната норма на чл.3, ал.2 от ЗБН, защото е извършено след поставяне на „КТБ“ АД под особен надзор. Освен това се поддържа, че двете прихващания са нищожни, защото не са направени в предвидената от чл.59, ал.2 от ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на подписите. В исковата молба се твърди освен това, че посочените прихващания са недействителни, защото са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след датата на поставяне на банката под специален надзор по реда на глава ХІ, раздел VІІІ от ЗКИ, а при условията на евентуалност – че макар и вземанията на ответника да са придоби преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, към момента на придобиване на вземанията ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката.

По тези съображения се предявяват искове да бъде прогласено за нищожно на основание чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН, или евентуално на основание противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН, или при условията на евентуалност да обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката чл.59, ал.5 или евентуално, на основание чл.59, ал.3 от ЗБН прихващането, извършено от ответника с изявление с вх. № 9736/24.10.2014г. и уточнение вх. № 11579/11. 11.2014г. в размер 348 000лв. Спрямо прихващането, извършено от ответника с изявление с вх. № 9736/24.10.2014г. за сумата 20 099лв., искът за прогласяване на нищожност на основание чл.59, ал.2 от ЗБН е предявен като главен, а при условията на евентуалност се предявяват и исковете за признаване на прихващането за недействително спрямо кредиторите на банката на основание чл.59, ал.5 или евентуално чл.59, ал.3 от ЗБН. Претендират се и разноски по делото Ответникът „Д.С.п.“ АД оспорва исковете изцяло като недопустими и неоснователни. Относно допустимостта на исковете поддържа, че извършеното от ищците съединяване на главен установителен с евентуални конститутивни искове е недопустимо поради липса на правен интерес, както и че липсва разрешение за синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за предявяване на тези искове, съгласно чл.39, т.13 от ЗБН. По съществото на предявените искове ответникът потвърждава наличието на договор за банков кредит, но оспорва размера на твърдяното от ищците задължение към 23.10.2014г. и поддържа, че задължението е било изцяло погасено с извършените прихващания. Твърди също, че действията на квесторите на банката по осчетоводяване на извършените прихващания са законосъобразни и в кръга на техните правомощия. Ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти за наличието на вземания на двете физически лица към банката, за сключените между него и тези физически лица договори за цесия, за отправените изявления за цесиите и за изявлението за прихващане от 24.10.2014г., както и за отправената на 11. 11.2014г. поясняваща молба относно прехвърленото в полза на ответника вземане. Оспорва извода на банката, че прихващането със сумата 348 000 лв. следва да се счита завършено едва на 11. 11.2014г., като поддържа, че същото е било осчетоводено при банката на 24.10.2014г. Поддържа освен това, че прихващането не попада в кръга на забраната по чл.3, ал.2 от ЗБН, както и че нормата на чл.59, ал.2 от ЗБН намира приложение само след като производството по несъстоятелност спрямо банката вече е открито и синдикът и назначен. Доколкото прихващанията са извършени преди този момент, ответникът твърди, че не е съществувало задължение за спазване на някаква форма на изявленията за прихващане към периода, в който банката е била поставена под особен надзор. Твърди, че към момента на изявленията за прихващане в сила е била старата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН преди изменението, влязло в сила на 28.11.2014г., поради което основанията, посочени от ищеца за недействителност на прихващанията са неприложими в конкретния случай. Относно евентуалния иск по чл.59, ал.3 от ЗБН поддържа, че не е доказано знание от негова страна за настъпила неплатежоспособност.

Софийски градски съд, след преценка на събраните доказателства приема за установени следните обстоятелства:

Относно неплатежоспособността и производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД С решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Б.Н.Б.(БНБ), „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. С последващо решение № 114 от 16.09.2014г. на управителния съвет на БНБ е продължен срокът за поставяне под специален надзор до 20.11.2014г.

С решение № 138 от 6.11.2014г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на 7.11.2014г.

С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/20143г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност и е прекратена дейността й. С въззивно решение № 1443 от 3.07.2015г. по т.д. 2218/2015г. на Софийски апелативен съд посоченото решение на Софийски градски съд е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността на банката и за такава дата е определен 20.06.2014г.

Посочените обстоятелства са общодостъпни, тъй като се пораждат от решения и актове, подлежащи на вписване или на публично оповестяване.

Безспорни между страните обстоятелства:

С определението по доклада на делото на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни между страните са обявени следните факти: че между ищеца и ответника на 22.12.2009г. е сключен договор за банков кредит, че на 24.10.2014г. банката е била уведомена за извършени две цесии, по силата на които ответникът е придобил вземания на физическите лица Я.М. и П.М.към банката, че на същата дата ответникът е направил изявление за прихващане на въпросните две вземания в размери 20 099лв. и 348 000лв. и че на 11. 11.2014г. в банката е постъпило пояснение относно извършеното прехвърляне на вземането от 348 000лв.

Относно задълженията на ответника „Д.С.п.“ АД към „КТБ“ АД На 22.12.2009г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който „КТБ“ АД е предоставила на дружеството „М И Б“ ООД, чиито правоприемник, съгласно вписванията в търговския регистър се явява ответникът „Д.С.п.“ АД, банков кредит в размер 600 000лв. с краен срок на погасяване 20.12.2014г. Към този договор страните са сключили анекс № 1 от 4.05.2010г., по силата на който банката е отпуснала допълнителен кредит от 250 000лв. На 18.01.2011г. страните са сключили анекс № 2 към договора, с който крайният срок за погасяване на кредита е променен на 20.06.2015г. С анекс № 3 от 27.02.2012г. са уговорени размери на погасителните вноски за остатъка от главницата, който към посочената дата е 725 109, 81лв. С анекс № 4 от 19.10.2012г. страните са установили размер на дължимата главница от 630 498лв., уговорили са размери и падежи на месечните погасителни вноски и са изменили срока на погасяване на 20.06.2018г.

Според извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД последното плащане по договора за кредит е направено на 20.10.2014г., а към 23.10.2014г. задълженията на ответника по договора възлизат 404 982, 79лв.

Относно извършени прехвърляния на вземания и прихващания от ответника „Д.С.п.“ АД 1) Между „КТБ“ АД и лицето П.С.М.е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 3.01.2011г. С анекс № 83009 към него от 19.07.2012г. в полза на посоченото лице е бил открит безсрочен депозит „Плюс“ при банката, като номерът на банковата сметка на лицето е бил обозначен с IBAN •••. С анекс № 100628 от 12.03.2013г. към рамковия договор в полза на П.М.е бил открит и друг безсрочен депозит „Е.“ при банката с банкова сметка ••• •••.

На 23.10.2014г. между ответника и лицето П.М.е сключен договор за цесия, съгласно който П.М.е прехвърлил на ответника свое вземане срещу банката в размер 348 000лв., произтичащо от анекс № 100628 от 19.07.2012г. и с открита банкова сметка ••• •••. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите.

На 24.10.2014г. банката е получила уведомление № 9735 по чл.99 от ЗЗД от П.М.за прехвърлено вземане в полза на „Д.С.п.“ АД в размер 348 000лв., произтичащо от анекс № 100628 от 19.07.2012г. и с открита банкова сметка ••• •••.

2) Между „КТБ“ АД и лицето Я.П.М. е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 3.02.2011г. С анекс № 67067 към него от същата дата. в полза на посоченото лице е бил открит безсрочен депозит „Плюс“.

На 23.10.2014г. между ответника и лицето Я.М. е сключен договор за цесия, съгласно който Я.М. е прехвърлила на ответника свое вземане срещу банката в размер 20 200лв., произтичащо от посочения договор и анекс към него. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите.

На 24.10.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от „Я.М. за прехвърлено вземане в размер 20 099лв., произтичащо от посочения договор, в полза на „Д.С.п.“ АД.

3) На 24.10.2014г. с изявление вх.№ 9736/24.10.2014г. ответникът е заявил прихващане чрез предсрочно частично погасяване за сумите 348 000лв. и 20 200лв., както и за други суми, произтичащи от открита в полза на дружеството банкова сметка •••, на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 22.12.2009г. и последващите анекси към него. В изявлението за прихващане е посочено, че сумата от 348 000лв. е придобито чрез цесия вземане на П.М.срещу банката, произтичащо от анекс № 100628 от 19.07.2012г. и с открита банкова сметка ••• •••, а сумата 20 200лв. е придобито чрез цесия вземате от Я.М. в размер 20 200лв. по описания по-горе договор.

4) С анекс без дата към договора за цесия от 23.10.2014г. П.М.и „Д.С.п.“ АД са индивидуализирали вземането по договора за цесия поради допусната в него техническа грешка. Страните са се съгласили, че предмет на договора за цесия е вземане, произтичащо от рамковия договор за платежни услуги за потребители и от анекс № 83009 от 19.07.2012г. за безсрочен депозит „Плюс“, с открита по този депозит банкова сметка ••• •••.

На 11. 11.2014г. „КТБ“ АД е получила уточняваща молба от П.М.към уведомление № 9735/24.10.2014г., с която съобщено за техническа грешка в уведомлението по чл.99 от ЗЗД и е направена корекция в него, като е посочено, че предмет на това уведомление е вземане по безсрочен депозит „Плюс“, с открита по този депозит банкова сметка ••• ••• кс № 83009 от 19.07.2012г.

На същата дата ответникът е подал и уточнение с вх. № 11579/11. 11.2014г. към подаденото изявление за прихващане с вх.№ 9736/24.10.2014г., като за произход на придобитото вземане от 348 000лв. е посочен безсрочен депозит „Плюс“, с открита по този депозит банкова сметка ••• ••• кс № 83009 от 19.07.2012г.

С решени № 191 и 192 от 27.10.2014г. работна група на банката е предложила да бъдат отразени счетоводно двете цесии и извършеното прихващане на 24.10.2014г. и да бъде отразено счетоводно прихващането. Съгласно извлечения от сметки на ответника при „КТБ“ АД, на 6.11.2014г. в счетоводството на банката са били осчетоводени извършени от „Д.С.п.“ АД прихващания за сумите 348 000лв. и 20 099лв.

При тези обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Относно надлежната легитимация на страните по исковете Специалната норма на чл.60, ал. 3 от ЗБН предвижда изричната възможност за предявяване на иск по чл.3, ал.3 от ЗБН за признаване нищожността на сделки, в това число и прихващания, извършени в нарушение на чл.3, ал.2 от същия закон. Цитираната специална норма предвижда и надлежна легитимация на ищеца по такъв иск, като сочи за легитимиран синдика на банката в несъстоятелност. Идентично правило се съдържа и в чл.62, ал.1 от ЗБН и чрез препращане към цитирания чл.60, ал.3 предвижда специални искове и надлежна легитимация отново за синдиците на банката, по отношение на искове за признаване на прихващания за недействителни, които искове са основани на фактическите състави по чл.59, ал.3 или ал.5 от ЗБН.

Не такава е обаче правната уредба относно иск за признаване на едно прихващане за нищожно поради нарушение на чл.59, ал.2 от ЗБН. Предявеният установителен иск за признаване за нищожни на извършените прихващания на основание неспазване на изискуемата в този законов текст специална форма не е сред специалните искове, изрично предвидени в ЗБН за попълване на масата на несъстоятелността. Чл.59, ал.2 от ЗБН съдържа единствено императивно изискване за спазване на определена форма при извършване на прихващане със вземания към банка в несъстоятелност, но не предвижда правна възможност да се предявяват особени искове, каквито възможности се предвиждат в споменатите чл.59 ал.3 и 5 от ЗБН. Чл.59, ал.2 от ЗБН също така не съдържа и конкретни правила за процесуална легитимация на страните по иск, целящ да се релевира неспазването на императивното изискване за форма, за разлика от правилата на чл.59, ал.3 и 5, чл.60 и чл.62 от ЗБН, които уреждат конкретни искове, насочени към попълване масата на несъстоятелността и предвиждат надлежна легитимация на страните. Нормите на чл.60 и чл.62 от ЗБН са специални правила и не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Така искът за признаване за нищожна на една правна сделка поради нарушено изискване за форма, включително и на едно прихващане, може да бъде предявен на общо основание и за него не е необходимо да е налице открито производство по несъстоятелност. Активно легитимирана да предявява такъв иск е страната, която участва в извършеното прихващане. Следователно, в разглеждания случай активната легитимация по тези евентуални искове е на страната на банката, която е и ищец по тях, а синдиците са единствено нейни представляващи.

По възражението за недопустимост на исковете Поддържаните от ответника възражения за недопустимост на исковете са неоснователни. Съдът е изложил съображения защо намира исковете за допустими в определението по доклада на делото и не намира основание да промени изводите си. Относно въведеното едва в писмената защита на ответника ново основание за недопустимост – предявяване от страна на синдиците на чуждо право, съдът намира, че по исковете за прогласяване на прихващанията за нищожни поради противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН синдиците действат само като представляващи банката, а не като надлежно легитимирани ищци по съображенията, изложени по-горе. Липсата на яснота по този въпрос в исковата молба обаче не води до недопустимост на предявените искове, доколкото този недостатък е поправим чрез директното позоваване на съответните законови норми.

По иска за признаване за нищожно на прихващането за сумата 348 000лв. поради противоречие с правилото на чл.3, ал.2 от ЗБН Предмет на всички предявени искове, както главни, така и евентуални, са извършени от ответника прихващания с негови вземания, на задължения, които същият този ответник има към банката по силата на договор за банков кредит. Всяко прихващане представлява едностранна правна сделка, за пораждането на правните последици от която следва да са налице определени законови предпоставки, посочени в чл.103 и 104 от ЗЗД. Тези предпоставки са наличието на две взаимни насрещни задължения за пари или еднородни заместими вещи, идентичност на страните по насрещните задължения, изискуемост и ликвидност на активното вземане и отправяне на изрично изявление от едната страна до другата за прихващането. Макар и неписана, законова предпоставка за пораждане правните последици от прихващането и е действителност на извършеното изявление за прихващане. Посочените предпоставки са приложими и при прихващания, извършени с вземания срещу банка в несъстоятелност, съгласно чл.59, ал.1 от ЗБН, но с някои допълнителни условия, наложени от спецификата на производството по банкова несъстоятелност.

В разглеждания казус спорно между страните е обстоятелство от коя дата следва да се счита извършено прихващането със сумата 348 000лв., като спорът се основава на различни становища на страните относно датата, на която предявеното за прихващане вземане на ответника е било индивидуализирано по основание.

Всяко гражданско-правно или търговско вземане представлява самостоятелен обект на изпълнение и съответно на прехвърляне по реда на чл.99 от ЗЗД, дори и когато от едно и също основание се пораждат повече от едно вземане, например вземания за плащане на цена и неустойка за забава, произтичащи от един и същ договор. Поради това при сключване на договор за цесия е необходимо предметът на този договор, т.е. прехвърляното вземане да бъде в достатъчна степен индивидуализирано, така че да е безспорно какво вземане, породено от какви факти, се прехвърля.

Същата необходимост съществува и при извършване на прихващане между две насрещни задължения. Изричното законово изискване на чл.101 ал. от ЗЗД за ликвидност на активното вземане при извършването на прихващане предполага да не съществува спор или съмнение относно вида, произхода и размера на това вземане. По тази причина всяко изявление за прихващане трябва да съдържа достатъчно ясно и точно описание на вземането, което се предявява за прихващане на насрещното задължение.

Събраните доказателства водят до извод, че праводателят на ответника П.М.е притежавал поне две различни, самостоятелни вземания срещу „КТБ“ АД, основани на различни договори за влог. Едното такова вземане е произтичало от договор за безсрочен депозит „Плюс“ по анекс № 83009 от 19.07.2012г. с прилежаща банковата сметка с IBAN •••, а другото е било основано на безсрочен депозит „ Евролев “ по анекс № 100628 от 12.03.2013г. с банкова сметка ••• •••. При първоначалното сключване на договора за цесия между П.М.и ответника на 23.10.2014г., както и при отправеното уведомление по чл.99 от ЗЗД и извършеното изявление за прихващане на 24.10.2014г., е съществувала очевидна неяснота относно това кое от двете вземания на П.М.срещу банката е предмет на посочените правни действия. Тази неяснота произтича от неправилното посочване на номера на анекса, датата на сключването му и произтичащата от съответния анекс банкова сметка. ••• идуализиращи вземането белези не позволява да се установи по категоричен начин волята на страните по договора за цесия, а поради това прави неясно и изявлението за прихващане, защото предявеното чрез него вземане не отговаря на изискването за ликвидност съгласно чл.103, ал.1 от ЗЗД.

Яснотата относно придобитото от ответника вземане е настъпила едва с анекса без дата към договора за цесия. От своя страна ищецът е научил какво конкретно вземане се предявява за прихващане, след като е получил надлежното уточнение в този смисъл на 11. 11.2014г. Затова следва да се приеме, че именно на посочената дата ответникът е заявил прихващане с притежавано от него вземане, което отговаря на изискването за ликвидност по чл.103, ал.1 от ЗЗД. Следователно, една на посочената дата може да се приема за валидно извършването на прихващане между две взаимни насрещни задължения.

Без значение за ликвидността на предявеното за прихващане вземане и съответно за валидността на прихващането е обстоятелството, че изявлението за прихващане за сумата 348 000лв. е осчетоводено в банката на 24.10.2014г. Законовото изискване за валидно извършване на прихващането е активното вземане да е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. След като към първоначалната дата на изявление за прихващане 24.10.2014г. липсва яснота относно основанието на вземането за сумата 348 000лв. в изявлението на страната, извършваща прехващането, няма как тази яснота да бъде въведена от насрещната страна по правоотношението, включително и чрез извършване на счетоводни операции. Вземането към този момент и до уточняването му на 11. 11.2014г. е продължавало да бъде неликвидно и осчетоводяването му от насрещната страна не го прави такова и не валидира изявлението за прихващане.

Предявеният главен иск се основава на довод, че прихващането представлява сделка, която е насочена към изпълнение на парични задължения на банката или към събиране на такива задължения, поради което попада в приложното поле на чл.3, ал.2 от ЗБН и, доколкото нарушава забраната в цитираното правило, тъй като е извършена след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, е нищожно. Цитираното становище не държи сметка за предназначението и приложното поле на цитираната законова разпоредба.

Чл. 3, ал.2 от ЗБН забранява да се извършват, от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност насетне, действия и сделки с имуществото на банката, които действия и сделки имат една обща характеристика – реално намаляват или застрашават по някакъв друг начин масата по несъстоятелността. От така изясненото предназначение на разглежданата забрана следва да се извлекат и адресатите й. Извършването на разпоредителни действия и сделки по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗБН предполага активното и съзнателно участие на самата банка, чрез нейните органи, в действия от правен или фактически характер, които увреждат или могат да увредят масата на несъстоятелността. Този извод се налага от формулировката на законовия текст, която показва, че в приложното поле на разглеждана забрана се включват именно онези сделки и действия, чрез които банката би могла да намали или да застраши масата на несъстоятелността. Подобна забрана не е насочена срещу действия или сделки между трети лица или срещу едностранни действия на кредиторите на банката. В случая следва да се има предвид и това, че разглежданата норма има своя аналог в чл.646 от ТЗ, който също съдържа аналогична забрана за извършване на действия и сделки, увреждащи или заплашващи да увредят масата на несъстоятелността, по отношение на длъжника в производството по несъстоятелност и я скрепва с идентична санкция - недействителност. Самостоятелното тълкуване на чл.3, ал.2 от ЗБН, както и съпоставянето на тази норма с нейния аналог в общото производство по несъстоятелност показва, че с нея се създава забрана, под страх от недействителност на извършваните действия или сделки, единствено за банката, по отношение на която има решение за отнемане на лиценза, да извършва изброените в нормата сделки или действия. Посочената забрана не разпростира действието си спрямо кредиторите на банката. По отношение на действия и сделки, извършени от последните без участието или съдействието на банката, приложение намират правилата на чл.12 от ЗБН, а след откриване на производство по несъстоятелност - тези от раздел ІІІ от глава ІІ на ЗБН, които имат за предназначение да предотвратят възможността някой от кредиторите да се опита да получи удовлетворение на вземанията си не по реда, предвиден в ЗБН.

В допълнение, следва да се има предвид и че самият ЗБН въвежда специални правила относно извършвани от кредитори на банката в несъстоятелност прихващания. Тези правила се съдържат в чл.59 и, поради специалния си характер, изключват приложението на общото правило на чл.3, ал.2 от ЗБН относно признаването за недействителни спрямо масата на несъстоятелността на определени действия или сделки. Прихващанията, извършени от кредитори на банката, могат да са недействителни само при наличие на някой от пороците, изрично предвидени в специалните норми на чл.59 от ЗБН.

Изложеното дотук обуславя извода, че нормата на чл.3, ал.2 от ЗБН е неприложима спрямо прихващания, извършени от кредитори на банката, когато от страна на последната не са извършени някакви действия или сделки, водещи до увреждане или застрашаване на масата на несъстоятелността. По тази причина главният иск, основан на чл.3, ал.2 от ЗБН, който има за цел да бъде прогласена нищожността на прихващането, извършено от ответника без участието на банката, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По исковете за прогласяване на двете прихващания за нищожни поради противоречие с чл.59, ал.2 от ЗБН Предявените от „КТБ“ АД (н) искове за признаване за нищожни на прихващанията, извършени с изявление вх.№ 9736/24.10.2014г., са неоснователни. Чл.59, ал.2 от ЗБН въвежда специално изискване за форма за извършване на прихващане на вземания, които кредитор има срещу банка в несъстоятелност, в допълнение към условията за валидност на такова прихващане, изброени в ал.1 на същата норма. Систематичното място на разглежданите разпоредби е в главата на ЗБН относно запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността, което означава, че въпросните правила намират приложение само в хипотезите, когато производството по несъстоятелност срещу банка вече е започнало и е назначен синдик, на когото са възложени действията по запазване, попълване и управление на масата на несъстоятелността. В съответствие с посоченото систематично място и предназначение на разглежданите разпоредби, чл.59, ал.2 от ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане, освен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, следва да бъде извършено и насочено към синдика на банката в несъстоятелност. Следователно, специалната форма, предвидена в чл.59, ал.2 от ЗБН намира приложение само за прихващания, извършени след като спрямо банката е открито производство в несъстоятелност и след като за представляващ и управляващ орган на банката е назначен синдик. Прихващания, извършени преди посочения момент, не попадат в приложното поле на разглежданите правила и за тях не съществува изискване да бъдат направени в писмена форма с нотариална заверка.

В настоящия случай двете прихващания са извършени преди откриване на производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД. Към момента на достигането на всяко едно от изявленията за прихващане до банката, последната още не е имала и назначен синдик, а правомощията по управлението й са били предоставени на квестор. Правния статус на квестора на банката и на синдика са коренно различни, както и правното положение на банка под специален надзор в сравнение с банка в открито производство по несъстоятелност. Тези разлики са очевидни при съпоставка на всички норми на ЗБН и обуславят извод, че не е допустимо правила, които се отнасят до производството по несъстоятелност и до синдика, да се прилагат и спрямо банка под специален надзор, управлявана от квестор. В частност, недопустимо е специалното правило на чл.59, ал.2 от ЗБН да се тълкува и прилага разширително, като се приеме, че изискването за специална форма се прилага не само за прихващания, заявени пред сидника, но и пред такива, направени пред квестора. По изложените съображения следва да се приеме, че към датата на извършване на изявлението за прихващания вх.№ 9736/24.10.2014г., както и към момента на уточняване на прихващането за сумата 348 000лв. на 11. 11.2014г., за ответника не е съществувало задължение да направи прихващането си във формата, посочена в чл.59, ал.2 от ЗБН. Липсата на такова задължение означава и липса на твърдения порок в изявлението за прихващане и води до извод за неоснователност на предявените искове.

По евентуалните искове за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД на основание чл.59, ал.5 от ЗБН В исковата молба се излагат правни доводи, даващи основание да се приеме, че искът се основава на сегашната редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН, въведена с измененията в закона в Държавен вестник бр.98 от 28 ноември 2014г., в сила от същата дата.

Съдът намира, че преценката на основателността на разглежданите искове следва да се направи в съответствие с редакцията на закона, действаща към датата на извършване на оспорваните прихващания. Това е така, защото исковете целят постигане на правните последици от недействителност на една едностранна сделка, каквато е прихващането, а преценката за това дали една сделка е действителна следва да се извършва съгласно нормите, в сила към момента на извършването й. Недействителността на една сделка е законова санкция за наличието на тежък порок при извършването й, затова е необходимо както порокът, така и прикрепената към него санкция да следват от изрична законова норма. Основополагащият принцип на правовата държава, закрепен и в чл.4, ал.1 от Конституцията, предполага правните субекти да съобразяват поведението си и актовете си със законите, действащи към момента на извършване на съответното действие или акт. Последица от този принцип е недопустимостта правните субекти да бъдат санкционирани за извършване на действия, които към момента на извършването им не са били в нарушение на закона, дори и ако с последващи изменения на закона е предвидена такава санкция.

В разглеждания казус изявленията на ответника за прихващане са достигнали до ищеца на 24.10.2014г. по отношение на сумата 20 099лв. и на 11. 11.2014г. по отношение на сумата 348 000лв. Посочените дати следва да се приемат за момент на извършване на съответното прихващане. И към двете посочени дати извършването на едностранна сделка, каквато е прихващането на насрещни вземания с банка, която се намира в производство по несъстоятелност, се е уреждало от правилата на чл.59 от ЗБН, като в частност ал.5 от същия текст е предвиждала, че е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Преценката за основателността на предявените евентуални искове следва да се базира именно на посочената редакция на законова разпоредба. Нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН е материално-правна по своето естество, защото урежда въпроси, свързани с възникването и действителността на определени видове едностранни сделки. Материално-правните норми поначало нямат обратно действие, освен ако такова им е придадено с изрична законова норма, каквато в случая не е налице. По тези причини последващото изменение в чл.59, ал.5 от ЗБН с което се въвеждат нови елементи от фактическия състав, пораждащ относителната недействителност, не може да намери приложение към прихващания, извършени преди влизането му в сила.

Нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията й преди 28.11.2014г., т.е. към датите на извършване на двете прихващания, е предвиждала относителна недействителност единствено на прихващания, извършвани от длъжника. Предвид предметния обхват и субективните предели на ЗБН, както и използваните в него термини, разглежданата норма следва да бъде подложена на тълкуване, за да се изясни точния смисъл на понятието „длъжник“, доколкото то не е дефинирано в този закон. В правната уредба на производството по несъстоятелност на банка, развиващо се съгласно ЗБН, поначало не се използва понятието „длъжник“ за обозначаване на някой от участниците в това производство. Доколкото чл.59 от ЗБН в частност, а и изцяло глави ІV и V от ЗБН уреждат определени материални и процесуални правоотношения във връзка с банковата несъстоятелност, надлежни субекти в тези правоотношения са банката, нейните кредитори, синдикът, както и фондът за гарантиране на влоговете в банките. Конкретно чл.59 е предназначен да уреди правоотношения при които две лица, едното от които е банката, имат едновременно качествата на кредитор и длъжник по отношение на взаимни насрещни вземания. Както в цитирания текст обаче, така и като цяло в останалите норми от ЗБН кредиторите на банката винаги неизменно са обозначени от закона с думите „кредитор“, или „кредитори“, или техните производни. При това положение се налага извод, че „длъжник“ по смисъла на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията му до 28.11.2014г. е правният субект, който е насрещна страна на кредитора на банка в несъстоятелност по правоотношението, елемент от което се явява извършеното прихващане. Този правен субект, както е очевидно от цялостния правен анализ на чл.59, е само и единствено банката. Следователно, чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията си преди 28.11.2014г. е предвиждала относителна недействителност само на прихващания, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността.

Правилността на изложените изводи се подкрепя от съпоставката на разглежданата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН с нейния първообраз и аналог в общото производство по несъстоятелност, развиващо се съгласно правилата на ТЗ. Така чл.645, ал.4 от ТЗ съдържа идентично по правни последици правило, прогласяващо за относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността прихващания, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. От гледна точка на производството, уредено в част ІV от ТЗ е безспорно, че „длъжник“ по смисъла на разглежданата разпоредба е правният субект, спрямо когото е открито производството по несъстоятелност. Доколкото двете сравнявани норми показват изключително висока степен на сходство по отношение на използваните в тях формулировки, преследват една и съща цел и предвиждат идентични правни последици, правилото на чл.59, ал.5 от ЗБН следва да бъде разбирано по същия начин – „длъжник“ по смисъла на посочената норма е правният субект, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, т.е. банката.

Изложеното тълкуване на приложимата към разглежданото изявление за прихващане правна норма води до извода, че тя не обхваща хипотезата, когато изявлението за прихващане е направено не от банката, а от насрещна страна в правоотношението с нея, каквато страна е някой от кредиторите на банката. Именно такива са разглежданите случаи, поради което следва да се приеме, че правните последици на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията му към датата на извършване на оспорваните прихващания 24.10.2014г. и 11. 11.2014г. са неприложими към тези прихващания. Следователно, исковете за обявяване на тези прихващания за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По евентуалните искове за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД на основание чл.59, ал.3 от ЗБН Нормата на чл.59, ал.3 от ЗБН предвижда такава относителна недействителност при определени предпоставки: придобиване на вземането или задължението на кредитора преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и знание към момента на придобиването, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Изискването на разглежданата норма за знание предполага кредиторът да има обективно и конкретно познание относно настъпването на релевантните факти. В допълнение, относно знанието се прилага фикцията на ал.4 от същия текст, в случаите, когато вземането или задължението е придобито след датата на вписване на решението относно отнемане на лицензията на банката.

Цитираната фикция намира приложение спрямо изявлението за прихващане за сумата 348 000лв. Както беше посочено, изясняването на предмета на договора за цесия е настъпило едва със сключване на анекса към договора за цесия, с който анекс прехвърленото вземане е било конкретизирано по основание и произход. Въпросният анекс е без дата и, за разлика от основния договор за цесия, няма и нотариална заверка на подписите. При това положение и по аргумент от чл.181, ал.1 от ГПК анексът има достоверна дата за „КТБ“ АД, а и в отношенията между страните по него от 11. 11.2014г., когато неговото съдържание е възпроизведено в изпратените до банката уточнения към уведомленията по чл.99 от ЗЗД и към изявлението за прихващане. Следователно, ответникът е придобил вземането след датата на вписване в търговския регистър на решението на БНБ за отнемане лицензията на „КТБ“ АД и се счита, че е знаел за настъпилата неплатежоспособност. С прилагането на разглежданата фикция е осъществен фактическият състав на чл.59, ал.3 от ЗБН и атакуваното прихващане е недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Без значение относно действителността на прихващането е дали то е осчетоводено от банката, защото признаването на последиците от прихващането по някакъв начин от страна на банката, включително и чрез извършването на счетоводни операции, не е в състояние да санира порока му, водещ до недействителност по отношение на трети за правоотношението лица, каквито се явяват кредиторите на несъстоятелността. По изложените съображения искът за обявяване на прихващането за сумата 348 000лв. за недействително следва да бъде уважен.

Обратните съображения намират приложение спрямо иска за обявяване на другото прихващане, в размер 20 099лв. за недействително. Спрямо това прихващане не е доказано по несъмнен начин наличието на знание у ответника относно настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД в момента на придобиване на вземането срещу банката или на задълженията му към нея. Договорът за прехвърляне на вземането е с официално удостоверена дата 23.10.2014г., преди вписване на цитираното решение на БНБ. По тази причина съдът приема, че не е налице предпоставката за прилагане на фикцията по чл.59, ал.4 от ЗБН и че обективният факт на знание отстрана на ответника на релевантните обстоятелства подлежи на доказване от страна на ищеца.

Събраните доказателства не позволяват да се направи извод, че на 23.10.2014г. ответникът е знаел, че „КТБ“ АД е в състояние на неплатежоспособност. Понятието „неплатежоспособност“ както по ЗБН, така и по ТЗ представлява правна квалификация на определен фактически състав. Конкретно по отношение на банките, неплатежоспособността е дефинирана в чл.36, ал.2 от ЗКИ и предполага собственият капитал на банката да е отрицателна величина и да не са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1, т.1-3 от ЗВПКИИП. Затова, за да е налице знание за настъпване на неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, следва да се установи по несъмнен начин, че кредиторът на банката е знаел фактите, които могат да попаднат под правната квалификация „неплатежоспособност“. В разглеждания казус горните принципни положения означават доказване, че ответникът е знаел, че собственият капитал на „КТБ“ АД към 23.10.2014г. е отрицателна величина и че не са взети, съответно направени, решенията и констатациите, посочени чл.51, ал.1, т.1-3 от ЗВПКИИП, тъй като са липсвали условия за това. Подобни твърдения не се излагат в исковата молба, а и доказателства в тази насока не са представени.

Доводите в исковата молба, че настъпилата неплатежоспособност на банката е било общоизвестен факт още след 20.06.2014г. са неоснователни. Както беше посочено, понятието „неплатежоспособност“ е правна квалификация и предполага осъществяването на определени релевантни факти, които са посочени в закона. Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Б.Н.Б.(БНБ) за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца, както и последващото решение № 114 от 16.09.2014г. на управителния съвет на БНБ за продължаване на срока за поставяне под специален надзор до 20.11.2014г. не са такива релевантни факти, макар и да сочат към съществуването на сериозни ликвидни затруднения на банката. Ето защо с вписването на тези решения в търговския регистър или с медийното им отразяване до знанието на обществото се довеждат други факти и обстоятелства, но не и тези, посочени в чл. чл.36, ал.2 от ЗКИ. Горният извод не се променя от обстоятелството, че с решението по откриване на производството по несъстоятелност на банката за начална дата на неплатежоспособността е приета 20.06.2014г. Това е така, защото изводът на съда, че именно на посочената дата „КТБ“ АД е изпаднала в неплатежоспособност, се базира на доказването и съвкупната преценка на значителен брой факти и обстоятелства, с които не се доказва ответникът да е бил запознат към момента на придобиване на вземанията.

При това положение следва да се приеме, че към момента на придобиване на вземането от лицето Я.М. ответникът не е знаел за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД. Последица от липсата на такова знание е неосъщественият фактически състав на чл.59, ал.3 от ЗБН, пораждащ правната възможност да се иска обявяване на прихващането за сумата 20 099лв. за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, на основание чл.62, ал.2, изр.2 от ЗБН, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху уважения иск. В тежест на масата по несъстоятелността по силата на същата разпоредба следва да се възложи държавната такса върху отхвърления евентуален иск по отношение на прихващането за сумата 348 000 лв., основан на чл.59, ал.2 от ЗБН, за който иск не се прилага привилегията на чл.62, ал.2 от ЗБН, както и относно отхвърлените искове по отношение на прихващането за сумата 20 099лв. На основание чл.78 от ГПК и двете страни имат право на разноски по делото. В случая обаче, макар и да са претендирали разноски, страните не са представили списъци по чл.80 от ГПК, а от документите по делото не се установява някоя от тях реално да е направила разноски да приключване на делото. По тази причина разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд