Решение № 814 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 68/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано по касационна жалба на АПИ гр. София чрез гл.юк. К. против Решение №432/11.12.2025г. постановено по НАХД 1401/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш ЕФ №18505823125, издаден от касатора, с който на ПИМК ООД за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание“Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че ЕФ е законосъобразен като издаден от орган в кръга на неговата материална компетентност, при спазена процедура за дирене на административно- наказателна отговорност и при правилно приложение на материалния закон. От самото дружество не се оспорва извършването на нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП , за което на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а,ал. 2,т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание Намира, че ВТРС е нарушил материалния закон, като неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Позовава се на легалната дефиниция на ЕФ, в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП , поради което намира, че реквизитите на същия са различни от тези на АУАН и НП. Неправилно е и позоваването на ТР 1/2014г. на ВАС, в което се посочва, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който едновременно се приравнява на АУАН и НП , но само по отношение правните последици, но не и касателно развитие на самото производство респ. пречките за неговото развитие. Сроковете, след като са свързани с процедурата по издаване на АУАН и НП, не могат да се прилагат по отношение на ЕФ, който е специален ред за ангажиране на административно- наказателна отговорност, предвиден в чл. 189ж от ЗДвП. Допълнително се развиват аргументи за доказаност на нарушението, валидност на ЕФ, липсата на съществено процесуално нарушение, правилна квалификация на деянието по чл. 102, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от ЗДвП . АНО в съответствие със събраните доказателства е приложил и съответната санкционна норма по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, като наложеното наказание е в абсолютен размер и съответства на качеството на субекта на нарушение и неговата правно- организационна форма на ООД. С оглед на това от съда се иска след като отмени процесното Решение на ВТРС, да постанови такова по съществото на спора, с което потвърди като законосъобразен издадения ЕФ. В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от юк. К.. Ответникът по жалбата – ПИМК ООД е подало писмен отговор на касационната жалба. Излага подробни аргументи за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира направените по делото разноски за касационната инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че правилно ВТРС е приел, че е налице нарушение на чл. 34 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Не споделя изложените в касационната жалба аргументи , поради което намира , че като правилно Решението на ВТРС следва да бъде оставено в сила. Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото производство е Решение №432/11.12.2025г. постановено по НАХД 1401/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш ЕФ №18505823125, издаден от касатора, с който на ПИМК ООД за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание “Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 8.10.2022г. в 10:46 часа електронната система за тол такси е съставила доклад с приложено към него статично изображение- снимка на движещо се ППС, представляващо Влекач МЕРЦЕДЕС АКТРОС рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 19 000 , брой оси 2, екологична категория Евро 6.0 в състав с ремарке с общ брой оси пет, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 по платена пътна мрежа, каквато е посочения път I-3 км. 25+271 посока нарастващ километър като за посоченото ППС не е заплатена дължимата за движението пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП , тъй като няма подадена тол декларация за преминаването или валидна маршрутна такса. Касаторът е приел, че по този начин не е заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП пътна такса в разамер от 110 лева. След като от системата на „Пътна полиция“ се установява собственика на МПС, и това е ЮЛ-ответник касационна жалба , на същото е издаден процесния пред ВТРС ЕФ. От страна на собственика няма подадена Декларация, ведно със СУМПС за лицето, което на посочената дата и място да е управлявало ППС. От приложеното по делото извлечение от компютърната система е видно, че данните за нарушението са постъпили на 8.10.2022г. , когато е станало известно нарушението, а ЕФ е издаден чрез полагане на електронен подпис на 1.10.2025гг и връчен на дружеството на 13.10.2025г. като в срок е подадена жалба до ВТРС. В ЕФ АНО е посочил дължимата пътна такса от 119 лева като е дал на дружеството 14 дневен срок да я внесе, при което същото ще бъде освободено от административно – наказателна отговорност. По делото няма доказателства същата да е заплатена, като от самия нарушител не се твърди такова обстоятелство. Установеното нарушение е [жк], ал.2 от ЗДвП, поради което на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 във вр. с чл. 179,ал.3б от ЗДвП е наложено наказание в предвидения от посочената норма абсолютен размер за ЮЛ от 2500 лева. Реално от дружеството, посоченото нарушение не се оспорва, в хода на съдебното следствие пред ВТРС не се ангажират доказателства, които да установяват заплащането на дължима пътна такса към момента на извършване на деянието, така и в последствие. След като е установил горната фактическа обстановка, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ . Приел е за основателно възражението за изтекла давност по чл. 34 от ЗАНН, съгласно ТР № 1/26.2.2014г. на ВАС по т. д. 1/2013г. , в което се посочва, че ЕФ се приравнява на АУАН и НП едновременно. Началото на производството се поставя със заснемане на нарушението посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН и това е 8.10.2022г. а ЕФ е издаден на 1.10.2025г. , вместо до 8.04.2023г. , поради което давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНТН са изтекли. Съдът е приел, че издаването на ЕФ, приравнен на АУАН едновременно и на НП, в общия случай следва да стане в предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Допуснатото нарушение се явява съществено, поради което само на това основание ЕФ следва да бъде отменен Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ВТРС , към които съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща. По направените от касатора възражения, съдът намира следното : С изменението на ЗДвП (обн. ДВ бр. 105 от 2018 г.) и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения и ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Според т. 1 от ТП № 1/27.2.2015г по т.д. № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на ВАС, характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е давностен, а не преклузивен, и с изтичането им се погасява възможността да се ангажиран отговорността на извършителя. Общият ред за налагане на административни наказания е предвиден в чл. 1 и сл. От ЗАНН, при което нарушението се установява със съставяне на АУАН , а наказанието се налага с издаване на НП. Както се посочи по- горе чл. 1 от ЗАНН предвижда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ ред във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато е уредената в чл. 189ж от ЗДвП. Но този специален ред не въвежда отклонение от общия такъв по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Доколкото ЕФ е приравнен едновременно на АУАН и НП, то за него ще важат предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Началото на производството по издаване на ЕФ е всъщност заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. От ЗАНН и има същото правно значение – слага началото на административно- наказателното производство. От своя страна, електронното изявление на АНО, обективирано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона ЕФ, който е аналог на НП. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП и чл. 58д, ал.4 от ЗАНН, които приравняват по последици ЕФ на НП. Съгласно чл. 34, ал.3 от ЗАНН образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставянето на АУАН. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид чл.1 от ЗАНН, приложим в производството по чл. 189ж от ЗДвП е предвидения от общия закон ред. Обратното тълкуване би поставило в неравностойно положение нарушителите, санкционирани с НП и ЕФ, което е недопустимо. Тъй като самото заснемане има установителна и доказателствена функция на АУАН, а ЕФ на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза започва да тече от датата на заснемането с техническото средство, както правилно е пиел и ВТРС 8.10.2022г. и съответно срокът по чл. 34 ,ал. 3 от ЗАНН изтича на 8.04.2023г, а ЕФ е издаден на 1.10.2025г. значително след изтичане на горния давностен срок. Настоящата инстанция намира, че твърдението на касатора за действие по отношение на ЕФ единствено на изпълнителската давност по чл. 82 от НК, към който препраща ЗАНН не намира правна и логическа опора. Цитираната от процесуалния представител на касатора съдебна практика няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления. Обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила От ответник жалба се претендират разноски на основание чл. 63д от ЗАНН представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Както се сочи в Тълкувателно решение 6/2012 от 6.11.2013г. на ВКС т.1 Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В т.2 от същото ТР е посочено, че Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 от ГПК дори когато ес касае само за един разход. Макар адв. Т. да е подала писмен отговор на подадената касационна жалба въз основа на представеното пред първата инстанция пълномощно и такова за преупълномощаване, пред настоящата инстанция не е представен нито договор за правна помощ и съдействие, нито доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, както това е сторено във въззивната инстанция. Следователно след като разноските се явяват недоказани, същите не следва да се присъждат за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново