Решение № 224 от 21.9.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 580/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на „Алегрия 23“ ООД, ЕИК:207716709, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул. „••••, представлявано от управителя В.К.Х., чрез адв. Д.П. от АК-Хасково, срещу Наказателно постановление № 009439 от 12.06.2026 г., издадено от Ц.З.Л. – на длъжност член на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ , с което за нарушение на чл. 122, ал.2, вр. чл.121 ал.3 от Закон за виното и спиртните напитки, във връзка с Приложение 2 и 3 от Регламент (ЕО) №110/2008г., на основание чл. 209 от Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/ на дружеството - жалбоподател, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1540 евро. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, в каквато насока се навеждат конкретни доводи в жалбата. Счита се, че НП е издадено от некомпетентен орган, а в НП е налице разминаване между словесното описание и нарушението и посочената юридическа квалификация на същото. Поддържа се, че административното нарушение не е било правилно квалифицирано и било допуснато неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател – „Алегрия 23“ ООД /с предходна правно-организационна форма – ЕООД, според вписванията в ТРРЮЛНЦ/, град Хасково, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощения процесуален представител адв.Д.П., който поддържа жалбата и в хода по същество моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата доводи. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Административнонаказващият орган – Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не изпраща представител. В първото проведено съдебно заседание по делото същият е бил представляван от надлежно упълномощения ст.юрк. Й.Ц., който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения срок, депозирана е срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което се явява процесуално допустима. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 02.12.2025 г., по повод постъпил в КЗП сигнал от потребител за наличието на объркващи цени в търговския обект, от свид. А. П. К. - главен инспектор в КЗП, Териториален отдел - Пловдив и свид. Р. М. М. – ••• в КЗП, Териториален отдел – Пловдив, била извършена проверка на магазин/склад „••••“, находящ се в град Хасково, бул. „••••, стопанисван от „Алегрия 23“ ЕООД гр.Хасково /понастоящем „Алегрия 23“ ООД гр.Хасково/. По време на проверката обектът бил в работен режим и в същия се предлагали за продажба на потребители голямо разнообразие от стоки - пакетирани млечни продукти, прясно и кисело мляко, трайни и малотрайни колбаси, пакетирани захарни изделия, варива, алкохолни и безалкохолни напитки, перилни и почистващи препарати, козметика и др. Измежду тях в хода на проверката се установило наличието и предлагането за продажба на потребители на спиртна напитка с марката „••••••“ 1000 мл. с цена 13,95 лв./7,13 евро и спиртна напитка с марката „••••••“ 700 мл. с цена 10,40 лв./5,31 евро, с налично количество в търговския обект 10 бутилки с вместимост 1000 мл., с партиден № L253184, и 5 бутилки с вместимост 700 мл. и партиден № 253080. Проверяващите констатирали, че на етикета на бутилката, поставен от производителя, е изписана следната информация: „••••••, Спиртна напитка. Произведена от дестилат от земеделски произход и винен дестилат. Произведена и бутилирана от „Вила Ямбол“ ЕАД, гр. Ямбол кв. „Индустриална зона“, България“, а същевременно за същата стока търговецът бил поставил етикет на щанда с надпис: „•••“, представящ продукта изцяло като дестилирана напитка с посоченото търговско наименование. Констатациите, до които достигнали контролните органи при проверка на място в обекта, били обективирани в Констативен протокол № 2788056/ 02.12.2025г., подписан от представител на дружеството - жалбоподател в лицето на управителя на дружеството. Със същия проверяващите изискали управителят или упълномощено от него лице да представи за целите на проверката документи за произход и доставни фактури за „••••••“ спиртна напитка 1000 мл и 700 мл, както и Протоколи от изпитване в акредитирана лаборатория за спиртна напитка на партидите на „••••••“, които били изложени и констатирани в обекта. В тази връзка на 13.01.2026г. от В.К.Х. били представени Протокол от изпитване № 188/03.11.2025г. за Ямболска спиртна напитка партида № 24-24 за •••••• 700 мл. и Протокол от изпитване № 177/07.10.2025г. за Ямболска спиртна напитка партида № 23-24 за ••••••, издадени от Централна лаборатория при ВП „Брандс Интернешънъл“ АД, както и писмо относно изписване на L код на •••••• при бутилиране от „Вила Ямбол“ ЕАД, за което бил съставен протокол за проверка на документи № К-0167224 от 13.01.2026г., отново подписан от представител на дружеството - жалбоподател в лицето на управителя на дружеството В.Х.. Така въз основа на събраните в хода на извършената проверка документи, от контролните органи било установено, че при коректно поставени от производителя етикети, че продуктът е спиртна напитка, получена от дестилат от земеделски произход и винен дестилат, търговецът е поставил на щанда етикет, представящ продукта изцяло като дестилирана напитка с търговско наименование „•••“, което не отговаря на посочената от производителя категория. С оглед достигнат от проверяващите извод за осъществено нарушение на чл. 122, ал.2 от Закона за виното и спиртните напитки - затова, че търговецът предлага за продажба спиртна напитка етикетирана като ••• с търговско наименование класифицирана в категория 3, съгласно приложение II на Регламент (ЕО) № 110/2008 г., но напитката според етикета на производителя е спиртна напитка, получена от дестилат от земеделски произход и винен дестилат и не отговаря на категорията, поставена от търговеца, на 13.01.2026 г. на „Алегрия 23“ ЕООД гр.Хасково е съставен от свид. А. П. К., Акт за установяване на административно нарушение № 009439 от същата дата, в присъствието на свид. Р. М. М. и на управителя и представляващ дружеството В.К.Х.. Актът бил предявен на датата на съставянето му на представляващия дружеството-жалбоподател В.К.Х., която в графата за възражения вписала, че е запозната с правото си на възражение. Срещу съставения акт не са постъпили допълнителни писмени възражения от дружеството-жалбоподател, в законовия срок от връчване на екземпляр от съставения акт, осъществено на дата 13.01.2026 г., удостоверено в приложената разписка. При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 209 от Закона за виното и спиртните напитки, наложил процесната имуществена санкция на дружеството. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. П. К. и Р. М. М., относно обстоятелствата, изложени в АУАН във връзка с извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/, наименованията на спиртните напитки по чл. 121, ал. 3 могат да се използват за тяхното означаване и търговско представяне, само ако напитките напълно отговарят на съответните изисквания за съответната категория. Съгласно чл. 209 от ЗВСН, който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки с търговски наименования, класифицирани в категории от 1 до 46, съгласно Приложение II на Регламент (ЕО) № 110/2008, но напитките не отговарят на изискванията на тези категории и на чл. 122, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на “Алегрия 23“ ЕООД, град Хасково, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление. АУАН е съставен от оправомощено за това лице, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му. Във връзка с процедурата по съставяне на АУАН съдът констатира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН при съставянето в присъствие на представляващото по закон дружеството - жалбоподател лице и при връчването на АУАН, което действие със самостоятелно правно значение е изпълнено именно чрез това лице и така е осигурена възможност за запознаване с неговото съдържание и за отправяне на възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието съответства на правната квалификация по относимия текст от Закона за виното и спиртните напитки – 122, ал. 2 от ЗВСН, прецизирана от АНО в издаденото НП със съответните привръзки. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с оглед представената Заповед № 349/15.05.2026г., с която Председателят на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ оправомощава Ц.З.Л. - Член на КЗП да налага административни наказания и да издава НП по изброени в заповедта нормативни актове, в т.ч. и по Закона за виното и спиртните напитки. При издаването му са спазени формата и редът за издаване на НП, а по съдържанието си същото отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието. Посочена е нарушената разпоредба на закона, налице е словесно изброяване на всеки от обективните признаци на фактическия състав на административното нарушение, безпротиворечиво сочещи на съответната нарушена хипотеза от посочения като нарушен текст от закона, поради което и не е налице никакво съмнение относно реалната воля на наказващия орган и за това за какво точно нарушение налага процесната санкция на нарушителя. Налице е коректно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, която в случая е датата на извършената от контролните органи проверка на 02.12.2025г., с оглед обстоятелството, че нарушението е продължено и продължава непрекъснато във времето до преустановяването му, предвид на което датата на нарушението съвпада с датата на извършване от контролните органи проверка, когато е и констатирано нарушението – 02.12.2025г. С оглед установените по делото факти съдът намира, че в разглеждания случай са приложени относимите правни норми, поради което счита възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно. Чл. 122, ал. 2 от ЗВСН задължава наименованията на спиртните напитки по чл. 121, ал. 3 да се използват за тяхното означаване и търговско представяне, само ако напитките напълно отговарят на съответните изисквания за съответната категория и именно тази разпоредба е посочена за нарушена. Според чл.121, ал.3 от Закона за виното и спиртните напитки, категориите спиртни напитки са: ром, уиски (whisky или whiskey), зърнена дестилатна спиртна напитка, винена дестилатна спиртна напитка, бренди (brandy или weinbrand), дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри или гроздова джиброва дестилатна спиртна напитка, дестилатна спиртна напитка от плодови джибри, дестилатна спиртна напитка от стафиди или raisin brandy, плодова дестилатна спиртна напитка, ябълкова дестилатна спиртна напитка и крушова дестилатна спиртна напитка, медена дестилатна спиртна напитка, hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки, bierbrand или eau de vie de biere, topinambur или дестилатна спиртна напитка от йерусалимски артишок, водка, дестилатна спиртна напитка (предхождана от името на плода), получена чрез накисване и дестилация, geist (с името на използвания плод или суровина), спиртна напитка от тинтява, хвойнови спиртни напитки, джин (gin), дестилиран джин (gin), London gin, кимови спиртни напитки, аkvavit или aquavit, анасонови спиртни напитки, pastis, рastis de Marseille, аnis, дестилиран anis, спиртни напитки с горчив вкус или bitter, ароматизирана водка, ликьор, крем от (следвано от името на използвания плод или суровина), сreme de cassis, guignolet, рunch au rhum, sloe gin, sambuca, Maraschino, Marrasquino или Maraskino, nocinо, ликьор на яйчна основа или advocaat, или avocat, или advokat, яйчен ликьор, mistra, vakeva glogi или spritglogg, berenburg или beerenburg, меден нектар или нектар от медовина. Видно е, че по преписката е установено, че дружеството – жалбоподател е предлагало за продажба на потребители спиртна напитка с марката „••••••“, за която на поставения от производителя етикет е налице информация за продукта, сочещ, че същият е „Спиртна напитка, получена от дестилат от земеделски произход и винен дестилат“, а същевременно търговецът е поставил на щанда етикет, представящ продукта изцяло като дестилирана напитка с търговско наименование „•••“, класифицирано в категория 4, съгласно приложение II на Регламент (ЕО) № 110/2008 г. като Винена дестилатна спиртна напитка, която според т.4 от Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008 г. е спиртна напитка произведена изключително чрез дестилация до 86 об. % на вино, на подсилено вино за дестилация или чрез редестилация до 86 об. % на винен дестилат. С други думи, въпреки, че предлаганата напитка „••••••“ не е отговаряла на изискванията на Регламента за категорията „•••“, то това наименование е използвано в търговската дейност на дружеството - жалбоподател, с което е нарушено изискването на чл. 122, ал. 2 от ЗВСН. Именно за това е санкционирано дружеството, поради което материалният закон е приложен правилно. Изпълнителното деяние „предлага“ действително е визирано в ал. 1 на чл. 122 от ЗВСП, ал. 1 и според настоящия състав на съда е неразривно свързана със сочената за нарушена ал. 2 на чл. 122 от ЗВСН,а между понятията „предлага за консумация“, „предлага за продажба“ и „търговско представяне“ е очевидна основно заложената търговска цел за оферта и приемане на тази оферта с покупка на стоката, в каквато насока е и практиката на Адм.съд Хасково, обективирана в Решение № 277 от 25.04.2019 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 208/2019 г. Ето защо, съдът намира че в хода на административнонаказателното производство не се констатират допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на НП на това основание. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Установява се от събраните доказателства, а и не се оспорва от дружеството – жалбоподател, че същото е предлагало за продажба на потребители спиртна напитка с марката „••••••“ 1000 мл. с и спиртна напитка с марката „••••••“ 700 мл., за която на поставения от производителя етикет е налице информация за продукта: „••••••, Спиртна напитка. Произведена от дестилат от земеделски произход и винен дестилат“.Не се спори също така, че при тази информация от производителя, за същият продукт търговецът е поставил на щанда етикет пред него, с посочено търговско наименование „•••“. Според чл. 121, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки, техническите определения и изисквания за категориите спиртни напитки, етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход, както и основните понятия при производството на продуктите (видовете суровини и технологични операции и практики) са установени в Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ, L 39/16 от 13 февруари 2008 г.), наричан понататък „Регламент (ЕО) № 110/2008“. Според пар. 2 от Приложение І на Регламент (ЕО) № 110/2008 г., дестилатът от земеделски произход е алкохолна течност, получена чрез дестилация след алкохолна ферментация на земеделски продукт(и), изброен(и) в приложение I към Договора (Договор за създаване на Европейската икономическа общност (1957)), която не притежава свойствата на етиловия алкохол, нито тези на спиртна напитка, но е запазила аромата и вкуса на използваната(ите) суровина(и). При позоваване на използваната суровина дестилатът трябва да е получен изключително от тази суровина. В Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008 г., са изброени категориите спиртни напитки, измежду които в категория 3 попада Зърнена дестилатна спиртна напитка, а в категория 4 - Винена дестилатна спиртна напитка. Според посочените там характеристики на напитките, Зърнената дестилатна спиртна напитка е спиртна напитка, произведена изключително чрез дестилация на ферментирала мъст, изцяло от зърнени култури, притежаваща органолептични характеристики, дължащи се на използваните суровини. б) С изключение на „Korn“, минималното обемно алкохолно съдържание на зърнената дестилатна спиртна напитка е 35 %. в) Не се добавя алкохол съгласно определението в приложение I, точка 5, разреден или не. г) Зърнената дестилатна спиртна напитка не се ароматизира. д) Като средство за адаптиране на цвета зърнената дестилатна спиртна напитка може да съдържа само добавен карамел. е) За да може зърнената дестилатна спиртна напитка да носи търговското наименование „зърнено бренди“, тя трябва да бъде получена чрез дестилация до 95 об. % на ферментирала мъст изцяло от зърнени култури, притежаваща органолептични характеристики, дължащи се на използваните суровини. Според посоченото в категория 4 от Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008 г. - а) Винената дестилатна спиртна напитка е спиртна напитка: i) произведена изключително чрез дестилация до 86 об. % на вино, на подсилено вино за дестилация или чрез редестилация до 86 об. % на винен дестилат, ii) със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо от 125 g/hl при 100 об. % алкохол, iii) с максимално съдържание на метанол 200 g/hl при 100 об. % алкохол. б) Минималното обемно алкохолно съдържание на винената дестилатна спиртна напитка е 37,5 %. в) Не се добавя алкохол съгласно определението в приложение I, точка 5, разреден или не. г) Винената дестилатна спиртна напитка не се ароматизира. Това не изключва традиционните методи на производство. д) Като средство за адаптиране на цвета винената дестилатна спиртна напитка може да съдържа само добавен карамел. е) Когато винената дестилатна спиртна напитка е отлежала, може да продължи да се предлага на пазара като „винена дестилатна спиртна напитка“, при условие че продължителността на процеса на отлежаване е равна или поголяма от продължителността, предвидена за спиртната напитка, определена в категория 5. Съгласно приложение IІI на Регламент (ЕО) № 110/2008 г. и според класификацията по категория 3 по същото, наименованието „•••“ представлява защитено географско наименование от България на винена дестилатна спиртна напитка, а както се посочи по – горе, винената дестилатна спиртна напитка се произвежда изключително чрез дестилация до 86 об. % на вино, на подсилено вино за дестилация или чрез редестилация до 86 об. % на винен дестилат, а според означението на производителя процесната спиртна напитка е произведена от дестилат от земеделски произход и винен дестилат. Тоест - установява се безспорно, че „Алегрия 23“ ООД, град Хасково е предлагало в обекта си в гр. Хасково не •••, отговаряща на визираните по - горе характеристики, а спиртна напитка, която за разлика от •••та не е произведена изключително чрез дестилация до 86 об. % на вино, на подсилено вино за дестилация или чрез редестилация до 86 об. % на винен дестилат, според етикета на производителя представлява такава, направена от етилов от дестилат от земеделски произход и винен дестилат. Установено е, че тази информация от поставения от търговеца етикет е различна и се разминава от информацията на етикета, поставен от самия производител, сочещ че продуктите са спиртна напитка. С други думи, в поставения от него етикет на щанда пред продукта „••••••“ търговецът е използвал наименование „•••“, но продуктът не е отговарял напълно на съответните изисквания за съответната категория спиртна напитка, поради което с некоректното използване на търговското наименование на двете спиртни напитки дружеството - жалбоподател е осъществило изпълнителното деяние на чл. 209 от ЗВСН и правилно АНО е санкционирал дружеството-жалбоподател по посочения текст. Доколкото деянието въвежда в заблуждение потребителите относно качествените характеристики на процесната напитка, съдът не счита, че същото се отличава с ниска степен на обществена опасност, поради което не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не се отличава с липсата или с по – ниска степен на обществена опасност, за да бъде квалифициран като маловажен. Наложената административна санкция на жалбоподателя „имуществена санкция“ е в предвидените от закона граници, в размер на минимално регламентирания по чл. 209 от ЗВСН. Точно е определена санкционната норма за извършеното нарушение, както и вида и размера на наказанието. С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в случая АНО е представляван в производството от упълномощен юрисконсулт. С оглед изхода на спора за АНО възниква правото на присъждане на разноски, но доколкото от негова страна липсва изрично отправено искане в такава насока, то съдът не следва да присъжда такива.