Решение № 3075 от 29.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4283/2025 г.

Производството е образувано по предявен от В. М. Д., ЕГН ••••••••••, действащ чрез своята майка и законен представител К. К. Ч., ЕГН ••••••••••, срещу М. В. Д., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл.150 СК, за увеличаване на дължимата издръжка в полза на детето, определена с Решение №5588/09.12.2013г., постановено по г.д.№4542/2013г. по описа на ВРС, 20 състав, от 200,00 лева на 1000,00 лева, дължима от М. В. Д., ЕГН ••••••••••, на детето В. М. Д., ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка - К. К. Ч., ЕГН ••••••••••, с падеж всяко трето число на месеца, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.04.2025г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. В исковата молба се твърди, че К. Ч. и М. В. Д. са родителите на В. М. Д., роден на •••г. Сочи се, че с Решение №5588/09.12.2013г., постановено по г.д.№4542/2013г. по описа на ВРС, 20 състав, упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата е бил осъден, считано от 01.05.2013г., да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200,00 лева. Допълва се, че със знанието и разрешението на бащата, през 2017г. детето и неговата майка са се преместили да живеят във Великобритания. Твърди се, че обстоятелствата, при които е определен размерът на издръжката значително са се променили, което налага и нейното изменение. Конкретизира се, че В. е навършил 17 години, учи в колеж в Лондон, годишната такса, за който е в размер на 9000,00 паунда, като отделно се заплащат разходи за училищна униформа в размер на 600,00 паунда на година, транспорт 172,80 паунда, допълнителни разходи за мероприятия, организирани от колежа в размер на 40,00 паунда на месец. Сочи се, че месечните разходи за храна, дрехи, както и други нужди за детето са в размер на 200,00 паунда. Твърди се, че детето е активно и посещава уроци по математика, струващи 130,00 паунда на месец, както и посещава спортни занимания – бокс и плуване, за всяко от които се заплаща сумата в размер на 130,00 паунда, както и такса за посещаваното на неделно българско училище в размер на 260,00 паунда на година. Отделно се акцентира, че за нуждите и интересите на детето е било необхидимо закупуването на компютър, изработка и поставяне на керамични шини, преглед и изработване на диоптрични очила, всичко на стойност – 7959,00 паунда, заплатени от неговата майка. Допълва се, че бащата на детето, получава достатъчно доходи, тъй като работи като морско лице на кораб, както и отделно полага труд като монтажник изолации. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника – М. В. Д., в който се сочи, че искът е допустим, но се оспорват твърденията, изложени от ищеца, касаещи имущественото му състояние. Не се оспорва, че В. е негово дете, както и че има задължение да заплаща месечна издръжка и да участва съразмерно с неговата майка за покриване на нуждите му. Сочи се, че във възможностите на ответника е да заплаща месечна издръжка в размер на 500,00 лева. Конкретизира се, че живее в наследствено жилище, от което притежава само 1/6 идеални части, а поради това, че ползва същото, заплаща ежемесечно сумата в размер на 200,00 лева – издръжка на своята майка. Отделно от това се твърди, че ответникът има друго дете, родено през 2014г., за което полага грижи, а неговата майка получава минимална работна заплата. С тези доводи се обобщава, че исканата от ищеца издръжка в размер на 1000,00 лева е непосилна за него и би го затруднила да издържа и другото си дете, както и да покрива основните си разходи. В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Претендират се разноски. Ответникът, редовно призован, поддържа отговора на исковата молба. Оспорва иска за издръжка по отношение на претендирания размер и моли да бъде определен справедлив такъв. Контролиращата страна ДСП - гр. Варна, редовно призована, не се представлява, в писмено становище, се посочва, че искът е основателен и издръжката следва да бъде увеличена. По отношение на конкретен размер предоставят на съда, съобразно всички събрани по делото доказателства за потребностите на детето и финансовата възможност на всеки един от родителите. Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установени следните фактически положения: Не се спори по делото, а и от ангажираните писмени доказателства, се установява, че В. М. Д. е роден на •••г. и негови родители са К. К. Ч. и М. В. Д.. Видно от Решение №5588/09.12.2013г., постановено по г.д.№4542/2013г. по описа на ВРС, 20 състав, упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на неговата майка, като на бащата е определен режим на лични отношения, както и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200,00 лева. Обстоятелството, че детето и неговата майка са се преместили да живеят във Великобритания също не се оспорва. На следващо място, видно от служебна бележка, издадена от заместник-директор на Българско училище „Иван Станчов“ към Посолство на България, Лондон, се извежда, че В. Д. е ученик в 10 клас за учебната 2024/2025г. и е заплатил годишна такса в размер на 260 британски лири. Отделно от служебна бележка, издадена от „Capital City College” се установява, че В. Д. е записан в посоченото учебно заведение за учебната 2025/2026г., с учебна програма – Национална разширена диплома от ниво 3 по информационни технологии. На следващо място от писмо от Университет Гринуич, както и справка за разходите за издръжка, се установява, че от 01.09.2026г. на В. Д. му предстои да продължи обучението си в Университета Гринуич, при годишна такса на обучението в размер на 9000 британски лири. От представения договор за наем от 06.07.2025г. се извежда, че майката на детето е наела жилище в град Лондон, за срок от една година, с месечен наем в размер на 1875 британски лири, тъй като В. не отговаря на изискванията за отпускане на финансова подкрепа или настаняване от университета. По делото са приобщени фактури за извършени разходи от майката в полза на детето за закупуване на мобилно устройство за сумата в размер на 1299,00 британски лири и за лаптоп в размер на 1644,97 британски лири. От служебно извършената справка в НАП се констатира, че ответникът към 29.09.2025г. няма действащи трудови договори, няма данни за осигуряване по реда на КСО и ЗЗО за периода от април 2024г. до април 2025г. От писмо с изх.№4002#2/17.11.2025г., съставено от директора на дирекция „Морска администрация“ – Варна, Агенция „Морска администрация“ се установява, че ответникът Д. притежава Моряшки паспорт, валиден до 25.07.2029г., Моряшка книжка, валидна до 24.10.2029г., както и че притежава редица свидетелства за професионална компетентност. От приобщеното удостоверение за плавателен стаж №0370027520/17.11.2025г. се извличат данни за това, че ответникът е работил на конкретно посочени кораби от 1994г. до 2019г., на длъжност „моряк“ и „рулеви“. От Договор за наемане на работа на моряк от 25.02.2026г. се извежда, че между „Рем Меритайм Клон България“, ЕИК 206789330 и ответника М. Д. е сключен договор за наемане на работа за времето от 01.03.2026г. до 31.12.2026г., с ротация 6 седмици на борда на кораб „Рем Андес“, флаг Кипър, 6 седмици в къщи, при общо месечно възнаграждение в размер на 5001,00 евро. От съдържанието на договора се установява още, че в периодите, в които ответникът не е на борда на кораба, същият ще получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата в страната. От служебно извършената справка в ОДМВР-гр. Варна, Сектор „Пътна полиция“ е видно, че бащата е ползвател на лек автомобил „Опел Антара“, регистриран на 30.11.2022г. От удостоверение за кредитни задължения, издадено от „Банка ДСК“ АД се извежда, че ответникът е сключил Договор за кредит на 10.12.2024г., за срок от 120 месеца, за сумата в размер на 25 564,59 евро. Отделно са приобщени и разписки за получени суми за издръжка, видно от които за времето от януари 2025г. до февруари 2026г., ответникът заплаща на своята майка всеки месец, сумата в размер на 200,00 лева. На следващо място от удостоверение за раждане се установява, че ответникът М. Д. е баща и на детето М. М. Д., родено на •••г., като негова майка е Г. И.а Д.. От служебна бележка, издадена от Спортен клуб по плувни спортове „Албатрос 2001“, се извлича, че детето М. тренира в посочения клуб, а от Удостоверение с изх. №УД-27-1540/24.06.2025г. се извежда, че детето е ученик в четвърти клас през учебната 2024/2025г. в ОУ „Цар Симеон I“ – град Варна. Установява се от приобщената служебна бележка, че Г. Д. работи на безсрочен трудов договор в „БМ Градината 17“ ООД при трудово възнаграждение в размер на 1077,00 лева. В хода на производството, в качеството си на свидетел на ответната страна, е разпитан Т. Т.. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са хронологично поднесени и допълващи се от събрания по делото доказателствен материал. В своя непосредствен разказ пред съда, свидетелят Т. споделя, че се познава с ответника от повече от 10 години, както и че познава неговата съпруга и техния 11 годишен син. Сочи, че е запознат, че ответникът има и друг син, който обаче не живее в България и не са виждат често. Конкретизира, че ответникът полага грижи и за своята възрастна майка, които се изразяват в поддръжка на къщата, в която живее, снабдяване с дърва за огрев, както и допълва, че е ставал свидетел, че при посещенията си ответникът предоставя на своята майка и парични средства. Други относими и необходими доказателства не са събрани. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имущество си, т.е. задължението за издръжка е безусловно, за разлика от издръжката на пълнолетния учащ, по аргумент от чл.144 СК. По отношение на размера й следва да се съобразят, критериите, заложени в задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС №5/1970г. и ППВС №5/1981г., която е актуална и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на лицата, които дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Следва да бъде съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата, както и обществено – икономическата обстановка в страната. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката по чл.150 СК се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. В случая, от момента на присъждане на дължимата досега издръжка са изминали повече от 13 години, за който период обществено-икономическите условия в страната са се изменили значително и потребностите на децата са нараснали. В този период размерът на минималната работна заплата се е увеличил от 310,00 лева на 1213,00 лева. От събраните доказателства се установи, че към момента на подаване на исковата молба детето В. е на 17 години, а в хода на производството е навършило пълнолетие. Установи се, че заедно с майка си живеят във Великобритания, учи в колеж, предстои му обучение в университет, посещава неделно училище. Няма данни детето да посещава други образователни или творчески мероприятия, не страда от хронични здравословни проблеми. Няма и данни за други извънредни нужди, извън обичайните такива за покриване на ежедневните му потребности, като закупуване на мобилно устройство или лаптоп е част от ежедневните потребности на едно учащо дете. Изборът обаче на конкретна марка и ценови диапазон, в който следва да се закупят тези устройства е направен от майката, съобразно нейните възможности. Бащата следва да участва в поемането и на такива разходи, но за покриването им спрямо среден ценови диапазон, доколкото не се извежда, посочените устройства да са строго специализирани или единствените, които биха задоволили възможността на детето да се обучава или да комуникира. Безспорно е, че нуждите на детето са нараснали през изминалите години от определяне на последната издръжка, предвид неговото израстване и развитие. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че същото живее в държава, където стандартът на живот и необходимите разходи за издръжка и обучение са значително по-високи от тези в Република България. Не бива да се подценява, че до момента майката почти напълно е задоволявала потребностите на детето, не само от финансово естество, но и с полагането на грижи, възпитание и емоционална подкрепа. Крайният извод на съда е, че промяната е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката в полза на В. Д.. При преценка възможностите на бащата съдът съобрази, че същият има задължение да издържа друго дете, както и помага финансово на своята майка. От друга страна следва да бъде посочено, че ответникът е в трудоспособна възраст, същият притежава добра квалификация и натрупан професионален опит, доколкото е плавал с различни кораби, изпълнявайки длъжността „моряк“ и „рулеви“, продължителен период от време. Установи се, че към момента има сключен договор, който го ангажира до края на 2026г., като получава месечно възнаграждение в размер на 5001,00 евро. В тази последователност съдът намира, че следва да бъде съобразено от една страна, че детето, живее в страна, в която стандартът на живот е по-висок, но и следва да съобрази обстоятелството, че и доходите на бащата се получават от чуждестранна фирма, с оглед дейността, която същият осъществява. Съдът съобрази, че бащата няма разходи за заплащане на наем, единствено има разходи за покриване на вноски по потребителски кредит. С оглед дадените задължителни указания с ТР №34/05.12.1973г. на ВС, ОСГК, при определяне на възможността на дължащия издръжка родител, следва да бъде съобразяван брутният размер на получаваната работна заплата, като не бъдат приспадани удържаните суми за данъци и осигуровки и по запори от заплатата на ответника по реда на чл.72 КТ. Според критериите, заложени в чл.50 ППЗЗДет вр. Постановление №175 на МС от 03.09.2025г. за 2026г., чрез които се определя нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите минимални средства за отглеждане и възпитание на дете от 14 до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст - 1, 1-кратния размер на линията на бедност за съответната година. Линията на бедност за съответната година е 764,00 лева или 390,63 евро. Отделно, съгласно официалните данни от Националния статистически институт, общият разход за издръжката на лице от едно домакинство за четвъртото тримесечие на 2025г. възлиза средно на 1067,67 лева или на 628,38 евро месечно, от който размер следва да бъдат изключени разходите, които обичайно не касаят непълнолетни лица. Така размерът на средния месечен разход за едно дете възлиза на около 630 лева/322,11 евро. С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето, на обществено – икономическата обстановка в страната, както и на обстоятелството, че същото живее извън страната, съдът намира, че нуждите за отглеждане на детето са в размер на 1000 лева/511,29 евро. Този размер, разпределен между родителите при отчитане на грижите, които полага всеки един от тях, прави обосновано разпределение на издръжката в съотношение 3/1 и присъждане на крайно задължение на ответника по исковете в съотношение 3/1 или като стойност 750,00 лева – 383,47 евро. Намаляване на тежестта на майката, следва от обстоятелството, че същата до момента почти изцяло е поемала разходите за издръжка на детето, както и финансирането на неговото обучение и предстоящо такова. От друга страна тя продължава да е основният родител, който полага непосредствените грижи за детето. Относно втората изискуема предпоставка, която е преценка за възможностите на призования родител да заплаща издръжката, е от значение на първо място, че ответникът е в изцяло трудоспособна възраст и без доказани здравни противопоказания, професионално реализиран, поради което е във възможност да реализира доходи от труд в рамките на средната работна заплата в страната на местоживеене. Отделно се събраха данни, че същият получава месечно сумата в размер на 5001,00 евро, като е обвързан с договор до края на 2026г. Въпреки, че посоченото възнаграждение е дължимо на ответника само през времето, в което същият е на борда на съответния кораб, то изрично е посочено, че в седмиците, които е в къщи, същият ще получава минимална работна заплата, според размера й в Република България. От което следва, че ответникът получава доход над средния такъв в страната. Роденото през 2014г. дете на ответника е от значение, но не и до степен, че да се пренебрегне задължението му към по – голямото дете или да доведе до извод за невъзможност да заплаща сумата в размер на 383,47 евро. До такъв извод не би могло да се стигне и с оглед месечната издръжка, която заплаща бащата спрямо своята възрастна майка. С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл.150 СК следва да бъдат уважен до сумата от 750,00 лева (383,47 евро). Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден, считано от датата на предявяване на иска – 01.04.2025г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата, а именно навършване на 18 годишна възраст на детето на дата 17.02.2026г., ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска, като издръжката бъде заплащана с падеж всяко 3-то число на месеца, за който се дължи. По разноските: При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца, следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения списък с разноски, както и доказателства за тяхното извършване, се установява, че същите са в общ размер на 260,76 евро. С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата в размер на 195,57 евро. От своя страна ответникът не претендира присъждането на разноски. На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна следва да се присъди сумата в общ размер от 123,73 евро, представляваща държавна такса, която остава в тежест на ответника. Така мотивиран, съдът