РЕШЕНИЕ

№ 243

гр. С.З., 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901365 по описа за 2021 година Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците С. С. С. и А. В. Г. твърдят в исковата си молба, че са родители на загиналия вследствие на ПТП С. С.ов С., на 16 г. Посочва се, че на 25.05.2021г., около 21: 25 часа по път IV-60066, км.1+100, между с.А. и ПП I-6 се е движил л.а. „Субару Форестьр“ с per. № СТ 7753 РН, управляван от З. Ф. С., която нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала движещия се по пътя велосипедист С. С.ов С. и каруца, управлявана от Я.А.Я.. Вследствие на катастрофата е загинал С. С.. Сочи се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 688/2021г. по описа на РУ - К., пр.пр. 2401/2021г. по описа на ОП - С.З.. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водачката на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за нея са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното считат, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на З. С. и настъпилите общественоопасни последици - причинената смърт на С. С.ов С.. В исковата молба се посочва, че за увреждащия л.а. „Субару Форестър“ с per. №СТ 7753 РН, управляван от З. Ф. С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/121000886437/26.03.2021г., със срок на валидност една година, считано от 26.03.2021г. до 26.03.2022г. със „З.“ АД, гр. С.. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10000 000 лв., която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2021 г. Твърди се, че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, като са представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обр. р. от 10.06.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая са заведени щети с № 0801- 003253/2021-01 и с № 0801- 003253/2021-02, по които застрахователят към настоящия момент не е изплатил обезщетения. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „З.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищците.

Посочва се, че загиналият С. С. е бил момче само на 16 години, когато е загубил живота си. Бил е добродушен и мил, не е влизал в конфликти с никого. Бил е много отзивчив и всеотдаен, като не е отказвал помощ на никого и активно е помагал на своите родители в грижите за домакинството.

Твърди се, че С. е бил младо, здраво, жизнено момче, намиращо се в началото на своя житейски път. Бил е деен и отговорен младеж, като е помагал във всичко на своето семейството. Покосен е един човешки живот, който едва е започнал. Смъртта му оставя силно болезнен отпечатък върху психологическото и емоционално състояние на ищците. Помежду им е съществувала много силна връзка, разбирали са се отлично. Загиналият никога не е създавал грижи на своите близки, дарявал ги е с много обич, давал им е спокойствие, поводи за радост и гордост. Ищците са се грижили и отгледали своите деца с много любов и внимание. Старали са се да им осигуряват всичко, от което имат нужда, да им помагат, подкрепят и напътстват. С. е живеел в едно домакинство със своите родители до смъртта си, като помежду им е съществувала истинска хармония, разбирателство и любов. Ищците са успели да изградят в негово лице един достоен, отговорен, трудолюбив, честен и добър човек. Родителите са дарявали сина си безрезервно с цялата си обич и подкрепа, от която се нуждае едно дете. Те са имали големи планове за неговото бъдеще в личен и професионален план, но за съжаление трагичният инцидент слага край на отношенията помежду им. Връзката помежду им е била изпълнена със силно чувство на обич и уважение, като винаги са си помагали и подкрепяли. В резултат на процесното ПТП те губят безрезервната обич, която са получавали от своя син, животът им е изпълнен с тъга, безнадеждност и безсилие пред огромната трагедия. Ищците са съкрушени от мъка, не могат да приемат факта, че по такъв неочакван, насилствен и трагичен начин е прекъснат животът на детето, което са обичали, обгрижвали и е изпълвало със смисъл, надежди и прекрасни емоции живота им. Неочакваната смърт предизвиква постоянни и тежки по обем и интензитет негативни преживявания в ищците и ги е довела до неизмерима и непреходна скръб. И до настоящия момент покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние. Животът на ищците е напълно променен, съкрушен, изпразнен от съдържание, от радости и от положителни емоции, не намират смисъл в нищо. Моралните страдания, тяхната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Сочи се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на С. С. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищците. Най-голямата мъка и непреодолима загуба за един родител е загубата на дете, която не може да бъде компенсирана с нищо и никога няма да бъде преживяна, тъй като с времето трагедията става все по-осъзната и все по- трудна за приемане.

Ищците считат, че причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водачката на увреждащия автомобил З. С., а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото „З.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

Претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния син, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2021г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника „З.“ АД да заплати на всеки от ищците С. С. С. и А. В. Г. обезщетения от по 80 000 лв. като частични искове от 220 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им С. С.ов С.. Претендира се законна лихва върху всяка от сумите, считано от 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Прави се искане съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС, тъй като адвокат К. е регистрирана по ЗДДС.

Ответникът„З.“ АД е депозирал отговор на искова молба, в който оспорва предявените искове и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Посочва, че водачът на л.а. Субару Форестър с peг. № СТ 7753 РН - З. С., е мъж, а не жена, както неправилно се твърди в исковата молба, действително е застрахован при ответното дружество по Гражданска отговорност, но той няма никаква вина за ПТП, не е осъществил виновно и противоправно поведение, не е нарушил ЗДвП, поради което не може да се ангажира и отговорността на застрахователя. Твърди, че вина за ПТП имат изцяло пострадалото лице и неговите родители.

Ако евентуално в хода на производството се установи, че исковата претенция е частично основателна, то ответникът счита, че размерът на претендираните обезщетения спрямо него, като застраховател по Гражданска отговорност на лекия автомобил, не съответства на конкретния принос на водача на застрахования автомобил в причинените вреди и не отговаря на релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поради това, при евентуално установяване на вина на застрахования при ответника водач на лекия автомобил, ако съдът намери исковата претенция за основателна, моли на основание чл.51, ал.2 ЗЗД да намали размера на обезщетенията за неимуществени вреди, претендирано от ищеца, най-малко с 90 % поради изключителен превес в съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, който се е движил в каруца, в нарушение на издадена заповед на кмета на този пътен участък, с което е допринесъл за ПТП и причинените вреди. Твърди съпричиняване в ПТП и във вредите и от страна на родителите на непълнолетното дете, които са допуснали неговото необезопасено движение.

Ответникът посочва, че исковата претенция е допустима, макар и неоснователна и следва да бъде разгледана.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил Субару Форестър. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорва изцяло претенцията по основание и размер, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на лихвата за забава. Счита, че присъждане на обезщетение в претендирания размер би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване за ищците и ще противоречи на правилата на морала и добрите нрави. Причина за ПТП е безотговорното поведение на ищците, които като родители са допуснали синът им да се движи в нарушение на ЗДвП в каруца, в тъмната част на деня, която не отговаря на нормативните изисквания. Недопустимо е ищците да черпят права от собственото си противоправно поведение. Касае се за случайно деяние за водача на МПС по смисъла на чл.15 НК, за непредвидимо и технически непредотвратимо за водача на лекия автомобил събитие, тъй като той не е могъл да възприеме велосипедиста като опасност за движението. Пътният участък не е бил осветен. Каруцата не е разполагала със светлоотразители, а пострадалото дете също е било без светлоотразителна жилетка. Каруцата се е движила в нарушение на общинска наредба. Липсва противоправност в действията на водача на лекия автомобил, защото не е могъл и не е бил длъжен да предвиди внезапната поява на каруцата на пътното платно в тъмното. ПТП е настъпило в тъмната част от деня (около 21.25 часа), на неосветен участък, по междуселски път. Водачът на каруцата също е бил с тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка. Заявява, че с подобно поведение пострадалият се е поставил сам в риск и е причинил при изключителен превес на собствената си вина пътния инцидент.

Твърди, че доколкото за непълнолетно лице са отговорни неговите родители, те също са допринесли за инцидента, допускайки движението му в необезопасената каруца. Твърди съпричиняване от тяхна страна. Родителите и самия пострадал са били длъжни да съобразят риска, на който се излага детето, приемайки да се вози на каруца в тъмно и без светлоотразители, на забранен за движение на каруци пътен участък. Пострадалият и родителите му са могли обективно да предвидят потенциалния риск, който създават за останалите участници в движението, както и че в тъмното движението на каруцата ще ги постави в положение да нямат техническо време за реакция за предотвратяване на ПТП. Пострадалият е попаднал в опасната зона на водача на лекия автомобил, който, въпреки че се е движил със съобразена скорост, не е имал време да реагира за пълно предотвратяване на контакт с каруцата.

Ответникът сочи, че поведението на пострадалия и неговите родители е с изключителен принос във вредата, защото те са могли и са били длъжни да съобразят редица обективни обстоятелства, които са допринесли за ПТП. Водачът на лекия автомобил се е движил със съобразена скорост за пътния участък с пуснати светлини, но за него деянието е било технически непредотвратимо, защото каруцата е попаднала в опасната му зона, поради което не е имал време за реакция и избягване на инцидента. Действията на водача по време на произшествието са били правомерни и той не е бил длъжен да предвижда неправомерното поведение на другия участник в движението. При всички случаи водачът на автомобила не е бил длъжен да допуска възникване на подобна критична ситуация, нито ЗДвП го задължава да предугажда внезапна поява на пътното платно на роми в каруца, движещи се в тъмното на осевата линия на пътното платно. С това си поведение пострадалият е улеснил механизма на увреждането и е предизвикал сам вредите. Той е бил преди всичко длъжен да спазва такова поведение, че да осигури на всеки участник в движението възможност да го забележи и заобиколи безпрепятствено.

Посочва, че пострадалият, като пасажер в каруцата се е появил изненадващо в опасната зона за спиране на лекия автомобил и водачът на л.а. Субару не е могъл да предотврати настъпването на вредоносните последици, защото каруцата е попаднала в зоната, осветена от фаровете на автомобила, твърде късно, когато водачът на автомобила вече не е имал време за реакция. В рамките на предвидимите и разумните възможности за преценка на пътните фактори, които водачът на лекия автомобил е трябвало да съобрази, се изключва способността му да предвиди внезапната поява по тъмен път между две села на каруца, която с нищо не е индикирала, че е участник в движението. Поради това няма причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил и вредоносния резултат, липсва противоправност в действията му, поради което не може да се търси отговорност от Застрахователя на водача по застраховка "Гражданска отговорност". Според Върховния съд, деянието е случайно, когато водачът на моторно превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и обективно каквото и да беше направил не можеше да ги предотврати. Налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, защото според обстоятелствата, водачът не е могъл нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а от друга страна, каквото и да беше направил, не можеше да предотврати настъпването им. За основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил и претърпените вреди като резултат. Според съдебната практика, деянието, в резултат на което е станало пътнотранспортно произшествие, е случайно тогава, когато опасностите на пътя са изненада за водача и той и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици.

В отговора на исковата молба се твърди, че ищците, като родители на пострадалия, са нарушили чл. 125 от Семейния кодекс, поради което е налице съпричиняване във вредата от собственото им неправомерно поведение. Съгласно чл. 125, ал. 1 от СК, родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Счита, че в случая тези задължения не са изпълнени. Допуснато е пострадалото дете да пътува в каруца без светолоотразители, на забранен пътен участък, без детето да ползва светлоотразителна жилетка извън населените места, през тъмната част на денонощието, при намалена видимост, с което животът му е бил изложен на риск при пълна предвидимост на вредоносния резултат, който като каузална последица е бил напълно ясен. Съгласно ЗДвП, пострадалият е бил длъжен да има изправно устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред или червен светлоотразител отзад.

Ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, описан в исковата молба. Счита, че описанието на механизма не кореспондира на истината, тенденциозно е, обслужва тезата на ищците и не представя правилна, цялостна представа за настъпилите факти. От наличните към настоящия момент документи, а именно Констативен протокол за ПТП не може да се направи категоричен извод за механизма на ПТП и за вина на водача на лекия автомобил, тъй като органите, съставили протокола за ПТП не са преки очевидци на произшествието.

Оспорва вината и противоправността на водача на лекия автомобил З. С., в качеството му на страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и водач на лек автомобил Субару Форестър, за който твърди, че не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и не е извършил деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Въз основа на това не следва да бъде ангажирана и отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател по Гражданска отговорност.

Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Оспорва търпените болки и страдания от ищците. Оспорва размера на претенцията на всеки от ищците за обезщетение за неимуществени вреди като необосновано завишена и несъответстваща на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и на икономическата конюктура в страната към момента на причиняването на вредата. Твърди, че претенцията не кореспондира с никакви обективни и справедливи механизми за остойностяване на обезщетенията, а е произволна, без да е обвързана с прилагане на външно оценима система за оценяване, без съобразяване на икономически индикатори или индекси като минимална работна заплата, покупателна способност, среден доход на глава от населението или други обективни показатели, които биха могли да се ползват за измерители за стойността на обезщетението.

Твърди, че пострадалият и неговите родители са знаели или са били длъжни да знаят, че излагат детето на риск, тъй като са знаели или са били длъжни да знаят, че движението на каруцата е било в нарушение на Наредба за регистрация, регистър, контрол и организация на движението на ППС теглени от животинска тяга, теглени на територията на община П., която Наредба е приета на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА с Решение № 151 от Протокол № 9 /30.04.2020 год. на Общински съвет П.. Чл. 47 от Наредбата забранява изобщо движението на пътните превозни средства с животинска тяга по следните общински пътища: /1-6, К. - К. / - А.; /1-6. К. - К. / - Т.. ПТП е станало именно на този общински път, като твърди, че движението на каруцата е в причинна връзка с ПТП, тъй като пострадалият велосипедист се е държал за каруцата и е бил теглен от нея. Ако водачът на каруцата беше спазил общинската наредба и не се движеше по този пътен участък в тъмното / причината за забраната за движение и издаване на наредбата е именно повишената концентрация на ПТП в този район/, и в случай, че е носил светлоотразителна жилетка и светлоотразители на каруцата, които в действителност са липсвали, е щял да бъде забелязан от водача и ПТП е щяло да бъде предотвратено. Следователно, в причинна връзка с ПТП е движението на каруцата на забранен пътен участък.

В подкрепа на твърденията си за нарушения, допуснати от водача на каруцата, моли съда да има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 6 от Наредбата, светлоотразителите на ППС, теглени с животинска тяга, трябва да са разположени симетрично от двете страни отпред и отзад на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време.

Съгласно чл. 30 (1) от Наредбата, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.

Позовава се и цитира и чл.30, ал.2 и чл.32, ал.1 от Наредбата. Всички цитирани разпоредби са нарушени от водача на каруцата, с което същият е създал основната предпоставка и е станал непосредствена причина за ПТП и последвалото увреждане.

С допълнителната си искова молба ищците, с оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек автомобил, молят съда на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК да обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорват всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Считат, че ответникът неоснователно оспорва вината на водача на увреждащия лек автомобил, противоправността на извършеното от него деяние и механизма на ПТП.

Обръщат внимание, че доколкото Констативният протокол за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, поради което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. Сочат съдебна практика. Сочат, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила.

Сочат, че във връзка с установяване на противоправното поведение на водача на л.а. са представили доказателства и са направили съответните доказателствени искания - издаването на СУ за снабдяване с материали от ДП, образувано по случая.

По отношение възраженията на ответника относно вината на водача на лекия автомобил считат, че следва да се посочи, че в гражданското право за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по

наказателно дело. Тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. Цитират съдебна практика.

Оспорват твърдението на ответника, че процесното ПТП се явява „случайно деяние“ по см. на чл.15 от НК. Считат възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия за неоснователни и необосновани. Възраженията по отношение на каруцата, считат за ирелевантни, тъй като видно от КППТП починалият е управлявал велосипед, който е бил ударен от л.а. Освен това твърдят, че няма данни, от които да се направи извода, че починалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат, поради което не са налице основания за намаляване на претендираното обезщетение, в каквато насока е искането на ответника.

Считат за неоснователно оспорването от страна на ответника на причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и настъпилите за ищците вреди, тъй като търпените от ищците болки и страдания е въпрос на доказване в настоящото производство.

Считат, че неоснователно се оспорват и претендираните размери на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди. Предявените искове са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците вследствие смъртта на сина им при процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2021 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Правят възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.

В допълнителния отговор ответникът оспорва допълнителната искова молба като неоснователна и недоказана по съображения, подробно изложени в отговора на първоначалната искова молба.

Поддържа всички заявени правни и фактически доводи, възражения и доказателствени искания, като процесуалната позиция на дружеството остава непроменена.

С протоколно определение от 04.04.2023 г. съдът е допуснал увеличение на исковете за неимуществени вреди от 80 000лв. за всеки един от ищците, на по 200 000 лева за всеки един от ищците, предявени като частични от общата сума от по 220 000 лева за всеки един от ищците.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че на 25.05.2021г., около 21: 25 часа по път IV-60066, км.1+100, между с.А. и ПП I-6 се е движил л.а. „Субару Форестьр“ с per. № СТ 7753 РН, управляван от З. Ф. С., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал движещия се по пътя велосипедист С. С.ов С. и каруца, управлявана от Я.А.Я.. Вследствие на катастрофата С. С. е загинал.

От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 024/31.05.2021 г. се установява, че ищците С. С. С. и А. В. Г. са родители на загиналия вследствие на ПТП С. С.ов С., на 16 г. Не се оспорва обстоятелството, че за увреждащия л.а. „Субару Форестър“ с peг. № СТ 7753 РН, управляван от З. Ф. С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/121000886437/26.03.2021n, със срок на валидност една година, считано от 26.03.2021г. до 26.03.2022г. със „З.“ АД, гр. С.. От данните по делото се установява, че за процесното ПТП е образувано ДП № 688/2021г. по описа на РУ - К., пр.пр. 2401/2021г. по описа на ОП - С.З.. Ищците са предявили претенции си за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД за причинените вреди от смъртта на сина им С. С.. С писмо с обр. р. от 10.06.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. Във връзка с претенциите на ищците до застрахователното дружество са образувани щети с № 0801-003253/2021-01 и с № 0801-003253/2021-02, по които застрахователят- ответник към датата на предявяване на исковете не е изплатил обезщетения.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с оглед установяване на спорни по делото обстоятелства. От заключението й се установява, че при настъпилото ПТП на 25.05.2021 г. С. С.ов С. е получил следните травматични увреждания: Охлузвания, кръвонасядания и разкъсно контузна рана на лицето и главата, кръвонасядане на меките черепни покривки, разчленяване на черепната основа през пирамидите на двете слепоочни кости и турското седло, масивен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета. Контузия на двата бели дроба. Охлузвания и кръвонасядания на лявата ушна мида, шията в ляво, горните и долните крайници.

Според експертизата, причината за смъртта на С. С.ов С. с ЕГН •••••••••• от с. М., общ. П. е тежка черепномозъчна травма, усложнена с вдишана кръв в белите дробове.

Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че е налице е причинно- следствена връзка между процесното ПТП и получените тежки телесни увреждания от пострадалия С. С., в резултат на които е настъпила неговата смърт.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение не се оспорва от страните по делото. От заключението й се установява, че от събраните анамнезни данни и от данните от делото е видно, че двамата родители са физически и психически здрави, отношенията между тях за хармонични, двамата работят и полагат грижи за децата си.

По отношение на ищеца С. С. данните от делото, събраната анамнеза и прегледът сочат, че в момента, в който е научил за катастрофата, е изпаднал в паника. Плачел, бил объркан, не можел да се ориентира за пътя и се наложило негов близък да го закара до мястото на произшествието. Жена му А. В. Г. плачела на висок глас, вайкала се, удряла си главата в земята. По данни на техния съсед Л., С. и А. били много тъжни на погребението на сина си, на С. му прилошало. Жена му също плакала много и припаднала. Дълго време след нещастния случай двамата родители тъгували за сина си, постоянно си говорели за него, не можели да спят, сънували го често, не се хранели.

Гореизложеното дава основание да се приеме, че двамата ищци С. С. С.

-39 год. и А. В. Г.-38 год. са били в състояние на остра стресова реакция към момента на ПТП и към момента на погребението на сина им С. С., Експертът е разяснил симптомите на острата стресова реакция, като тя представлява преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без проява на други психични разстройства, в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до дни. Стресорът може да бъде непреодолимо травмиращо изживяване, например сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на лицето или на любимия човек (например природно бедствие, нещастен случай, насилие), Индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне играят роля за появата и тежестта на острата стресова реакция; това се доказва от факта, че не всички лица, изложени на извънреден стрес, развиват това разстройство. Симптомите показват голямо разнообразие, но обикновено включват първоначално състояние на "зашеметеност" с известно стесняване на полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност за възприемане на стимули и дезориентация. Това състояние може да бъде последвано от възбуда и свръхактивност. Често е налице смесена и обикновено променяща се картина; след първоначалната фаза на "зашеметеност" може да се наблюдават депресия, тревожност, гняв, отчаяние, свръхактивност, отдръпване, но нито един от симптомите не преобладава за дълго. Симптомите обикновено се проявяват в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенния фактор и изчезват в разстояние на два-три дни.

Според експерта, след острата стресова реакция и двамата родители отключват протрахирана тревожно-депресивна реакция. Тя се характеризира с понижено и лабилно настроение, плачливост, припомняне на психотравменото събитие, нарушени сън и апетит. Тази реакция продължава около 2 години след психотравмата и постепенно отзвучава.

Според експертизата, ищците С. С. С. и А. В. Г. са преживели остра стресова реакция. След отзвучаване на острата стресова реакция у ищците е настъпила Протрахирана тревожно-депресивна реакция, изразяваща се в депресивно преработване на психотравмената ситуация, емоционална лабилност, тревожност, нарушени сън и апетит. Това състояние продължава от 1 м. до около 2 години. Към момента на освидетелстването тези прояви са в процес на избледняване.

Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че острата стресова реакция е остра и краткотрайна, в рамките на 24-72 часа. След това на погребението се наслагва психотравма върху психотрамва. Имало е дезорганизирано поведение - плач, вайкане, тръшкане от страна на майката, но то не е остра стресова реакция. Острата стресова реакция е, когато те внезапно разбират, че детето им е починало вследствие на ПТП. С тази продължителност е острата стресова реакция от 1 до 3 дни, като може да отшуми и до няколко часа. Тази психотравма има последействие, при двамата има последваща тревожна депресивна реакция продължила няколко месеца, като с времето постепенно отшумява. Според експерта, ищците са влезли вече в нормалното си русло на живот, имат природено дете, нещата постепенно с времето избледняват. Има такава причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, с резултат на което е настъпила смъртта на С. С. и наличната към момента протрахирана тревожно депресивна реакция, като тя е била по-изразена в първите месеци след смъртта на детето, сега те все още имат оплаквания, мислят за него, сънуват го, но тя не е така интензивна, че да пречи на нормалния им ритъм на живот. Ищците се справят с трудови и битови ангажименти. Според експерта, може да се каже, че това състояние на тревожност е продължително, но не може да се каже, че е хронично. То няма да бъде пожизнено. Проявите, симптомите, които в момента се установяват не са от степен, че да повлияят социалното функциониране на ищците. Справят се с житейските трудности и водят един сравнително нормален живот, не може да говори, че тези симптоми са хронични. Болката е безспорна, винаги ще си спомнят за детето.

Вещото лице е запознато с представените доказателства. Сочи, че ищците отново се връщат към ситуацията с това дело и това ги разстройва допълнително. Ищците били посочили на експерта, че след погребението са вземали успокоителни лекарства, но в такава ситуация много хора прибягват до успокоителни. Освен тези медицински документи, които са представени с молбата в с.з. от адвоката на ищците, други данни ищците да са посещавали психолог или психолог няма, няма други данни за предписване на успокоителни. Според експерта, по данни на ищците същите са вземали успокоителни, без да могат да посочат точно какви.

Експертизата не е оспорена от страните по делото и съдът я възприема.

От заключението на назначената по делото съдебно- автотехническа експертиза се установява следният механизъм на ПТП: На 25.05.2021 г. около 21.30 часа по път IV - 60066, км. 1+10°, между с. А. и ПП I - 6 е настъпило ПТП между л.а. "Субару" Форестър с per. № СТ 77 53 РН, управляван от З. Ф. С. и велосипед, управляван от С. С. - сблъсък № 1, велосипед "ALPINA", управляван от С.С. - сблъсък № 2 и конска каруца, управлявана от Я.Я. - сблъсък № 3.

Лекият автомобил "Субару” Форестър с per. № СТ 77 53 РН, управляван от З. Ф. С., се е движил в посока от юг на север, от с. А. към ПП 1-6 в своята лента за движение /източната лента за движение/.

Конската каруца, управлявана от Я.Я., велосипед ""ALPINA", управляван от С.С. и велосипед, управляван от С. С., са се движили преди лекия автомобил в същата посока и последователност, описана по-горе.

Последен велосипед в колоната е бил този, управляван от сина на ищците С. С.. Видно от експертизата, пътното платно е широко 6.60 м. и е разделено на две ленти по 3.30 м. с прекъсната разделителна линия - M3 - "Единична прекъсната линия", като източно и западно от него има затравен банкет по 2.00 м. ПТП е настъпило извън населено място на прав равнинен участък от пътя, като асфалтовото пътно покритие при настъпване на сблъсъка е било сухо, покрито с дребнозърнест гладък асфалт, без дупки и неравности.

Мястото на сблъсъка между л.а. "Субару" Форестър с peг. № СТ 77 53 РН и велосипеда, управляван от С. С. - МУ 1, се намира на 11.00 м. северно и на 2.10 м. западно от точка О: Междинен ориентир - проекцията на ориентира на 130.00 м. северно на източния край на платното за движение /т.О/.

Л.а. "Субару" Форестър с peг. № СТ 77 53 РН се е движил на къси светлини на фаровете на автомобила, при зона на осветеност от 2 lx, при изправни и регулирани, съгласно изискванията фарове, осветеният участък от пътя по дължина на пътното платно е 60.00 - 75.00 метра, а по широчина на пътното платно е 15.00 - 18.00 метра.

Видно от експертизата, велосипедистът С. С. не е бил със светлоотразителна жилетка преди и при самия сблъсък. Бил е облечен с дънки и черно яке. Велосипедът, управляван от С. С., не е оборудван със светлоотразителни елементи и осветителни тела - няма бяла или жълта добре различима светлина отпред и червена светлина отзад. Конската каруца също не е оборудвана, съгласно изискванията за безопасно движение нощем.

От техническа гледна точка липсата на светлоотразители, фар на велосипеда и светлоотразителна жилетка на велосипедистът С. С., и светлоотразителни елементи на конската каруца, затруднява възприемането на движещ се обект нощем, но това не освобождава водача на л.а. "Субару" от техническата възможност да го възприеме като опасност за настъпване на ПТП, като при движение и осветяване на пътното платно на къси светлини под 67.50 м., водачът на л.а. "Субару" при адекватни действия от негова страна, е имал възможност да възприеме движещият се пред него велосипедист, с или без светлоотразители отзад на велосипеда и светлоотразителна жилетка на велосипедиста.

Велосипедът и велосипедистът С. С. са станали видими за водача на автомобила след осветяване от фаровете на л.а., след като са попадни в осветената зона пред л.а. "Субару".

Отстоянието на л.а. "Субару" от велосипеда и велосипедиста, както и от конската каруца, когато водачът на л.а. "Субару" е имал възможност да възприеме предно движещият се велосипед и велосипедист, и каруцата пред тях, при движение на къси светлини е около 67.50 м. От техническа гледна точка в момента на сблъсъка/удара водачът на л.а.

"Субару" е реагирал на опасността и е задействал спирачната система на автомобила, т.е. разстоянието изминато от велосипеда е равно на нула.

Скоростта на движение в момента на сблъсъка/удара на л.а. "Субару", управляван от З. С. е равна на Va = 74.97 км/ч.

Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движението със скорост равна на 74.97 км/ч. е равна на Scn = 52.45 м. При движение на л.а. "Субару" Форестър на къси светлини, велосипедът, управляван от С. С., не е попадал в опасната зона на спиране на автомобила.

Водачът на автомобила е имал видимост към пострадалия и е имал техническа възможност да го възприеме като опасност за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка.

В материалите по делото няма данни видимостта на водача да е била ограничена поради технически или други причини.

Според експертизата, от техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка, е че водачът на л.а. "Субару” не е възприел на пътното платно движещият се попътно велосипед, управляван от С. С.. От техническа гледна точка след преминаването на границата - под 67.50 м. при движение на къси светлини, водачът на л.а. "Субару" при адекватни действия от негова страна, е имал възможност да възприеме движещият се пред него велосипедист и да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Видно от експертизата, ПТП е настъпило извън населено място на прав равнинен участък от пътя, като асфалтовото пътно покритие при настъпване на сблъсъка е било сухо, покрито с дребнозърнест гладък асфалт, без дупки и неравности. Л.а. "Субару" Форестьр с per. № СТ 77 53 РН се е движил на къси светлини на фаровете на автомобила.

При движение нощем на къси светлини, при зона на осветеност от 2 1х. при изправни и регулирани, съгласно изискванията фарове, осветеният участък от пътя по дължина на пътното платно е 60, 00-75, 00 м., а по широчина на пътното платно е 15, 00-18, 00 м. Велосипедистът С. С. не е бил със светлоотразителна жилетка преди и при самия сблъсък, бил е облечен с дънки и черно яке.

Велосипедът, управляван от С. С. не е оборудван със светлоотразителни елементи и осветителни тела - няма бяла или жълта добре различима светлина отпред и червена светлина отзад. Конската каруца също не е оборудвана, съгласно изискванията за безопасно движение нощем.

От техническа гледна точка липсата на светлоотразители, фар на велосипеда и светлоотразителна жилетка на велосипедиста С. С., и светлоотразителни елементи на конската каруца, затруднява възприемането на движещ се обект нощем, но това не освобождава водача на л.а. "Субару" от техническата възможност да го възприеме като опасност за настъпване на ПТП. При движение и осветяване на пътното платно на къси светлини под 67, 50 м.. водачът на л.а. "Субару" при адекватни действия от негова страна, е имал възможност да възприеме движещият се пред него велосипедист, с или без светлоотразители отзад на велосипеда и светлоотразителна жилетка на велосипедиста.

Велосипедът, управляван от С. С. и конската каруца движеща се пред него преди сблъсъка, са се движили по път IV - 60066. км. 1+10°. от с. А. към 11111 - 6. в посока от юг на север.

Разположението на велосипеда, управляван от С. С. преди сблъсъка е било в източната пътна лента, спрямо широчина на пътното платно се намира на линията на следата от прясна земна маса кафява на цвят с дължина 1.00 м. в посока север, което разположение е на 2.10 м. западно от точка Q /от източния край на пътното платно/.

Л.а. "Субару" Форестър с per. № СТ 77 53 РН се е движил на къси светлини на фаровете на автомобила.

При движение нощем на къси светлини, при зона на осветеност от 2 1х. при изправни и регулирани, съгласно изискванията фарове, осветеният участък от пътя по дължина на пътното платно е 60, 00-75, 00 м., а по широчина на пътното платно е 15, 00-18, 00 м. Видно от експертизата, велосипедът и велосипедистът С. С. са станали видими за водача на автомобила след осветяване от фаровете на л.а., след като са попаднали в осветената зона пред л.а. "Субару".

Отстоянието на л.а. "Субару" от велосипеда и велосипедиста, както и от конската каруца, когато водачът на л.а. "Субару" е имал възможност да възприеме предно движещия се велосипед и велосипедист, и каруцата пред тях, при движение на къси светлини е около 67, 50 м., а при движение на дълги светлини е около 150 м. От техническа гледна точка в момента на сблъсъка/удара водачът на л.а.

"Субару" е реагирал на опасността и е задействал спирачната система на автомобила, т.е. разстоянието, изминато от велосипеда е равно на нула.

Скоростта на движение в момента на сблъсъка/удара на л.а. "Субару", управляван от З. С. е равна на V. = 74.97 км/ч.

Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движението със скорост равна на 74, 97 км/ч. е равна на 52.45 м. При движение на л.а “Субару" Форестър на къси светлини, велосипедът, управляван от С. С., не е попадал в опасната зона на спиране на автомобила.

При движение на л.а. "Субару‘‘ Форестър на дълги светлини, велосипедът, управляван от С. С., не е попадал в опасната зона на спиране на автомобила.

Скоростта, с която се е движил лекия автомобил, непосредствено преди и по време на удара, е една и съща и това се дължи на това, че водачът на л.а. "Субару" не е възприел попътно движещите се МПС или ги е възприел с известно закъснение при удара/ударите.

Видно от експертизата, водачът на л.а. "Субару" преди настъпване на сблъсъците, е възприел предно движещите се ППС с известно закъснение.

Водачът на л.а. "Субару" преди настъпване на сблъсъците не е възприел попътно движещите се ППС, а е възприел удара/ударите и към този момент или след това е задействал спирачната система.

Видно от експертизата, водачът на л.а. "Субару" е задействал спирачната система в момента на удара/ударите. т е. със закъснение е задействал спирачната система.

Експертът е категоричен, че водачът на автомобила е имал видимост към пострадалия и е имал техническа възможност да го възприеме като опасност за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка.

В материалите по делото няма данни видимостта на водача да е била ограничена поради технически или други причини.

От техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка, е че водачът на л.а. "Субару" не е възприел на пътното платно движещият се попътно велосипед, управляван от С. С.. В момента на удара/ударите водачът на л.а. "Субару" е задействал спирачната система, т.е. със закъснение е задействал спирачната система на автомобила.

От техническа гледна точка липсата на светлоотразители. фар на велосипеда и светлоотразителна жилетка на велосипедистът С. С., и светлоотразителни елементи на конската каруца, затруднява възприемането на движещ се обект нощем, но това не освобождава водача на л.а. "Субару" от техническата възможност да го възприеме като опасност за настъпване на ПТП, като при движение и осветяване на пътното платно на къси светлини под 67.50 м„ водача на л.а. "Субару" при адекватни действия от негова страна, е имал възможност да възприеме движещият се пред него велосипедист, с или без светлоотразители отзад на велосипеда и светлоотразителна жилетка на велосипедистът.

От техническа гледна точка след преминаването на границата - под 67.50 м, при движение на къси светлини, водача на л.а. "Субару" при адекватни действия от негова страна, е имал възможност да възприеме движещият се пред него велосипедист и да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Според експерта, на участъка на настъпване на ПТП няма въведена забрана за движение на конски каруци.

При движение на л.а. "Субару" Форестър на къси светлини, велосипедът, управляван от С. С. не е попадал в опасната зона на спиране на автомобила и водачът му е имал техническа възможност да не допусне настъпване на ПТП.

Видно от уточненията на вещото лице в съдебно заседание, на стр.9 от експертизата е начертана диаграмата на светоразрпределението при движение на лек автомобил от този тип, нощем. При осветеност 2 lx, водачът на лекия автомобил би следвало да възприеме движещ се неосветен обект от около 75 метра. Частично по-трудно го възприема, но го възприема като движещ се обект, съответно когато е по траекторията на движение на автомобила и е опасност на пътя. Относно липсата на тези светлоотразители, казано е, че по- трудно го възприема, но при адекватни действия от страна на водача на лекия автомобил, той трябва да го възприеме, да вземе съответните мерки – да намали или да спре, за да избегне настъпването на ПТП. Според експерта, и в двата случая, с или без светлоотразители, водачът на лекия автомобил, при осветеност два лукса, е имал възможност да го възприеме. И в двата случая ударът от страна на водача на лекия автомобил е предотвратим.

В съдебно заседание експертът е разяснил, че когато е в границата на светлата част на деня и тъмната част на деня, полумрак, човешкото око има свойството акомодация – приспособяване на окото от светло към тъмно или обратно от тъмно към светло. В случая и при напълно изправно физическо състояние на водача на лекия автомобил и ако няма затруднения със зрението, би следвало и от по-голямо разстояние при неосветен обект да го възприеме. Липсва информация какво е състоянието на водача, според експерта, в показанията е имало данни, че водачът на л.а. не носи очила и няма нарушено зрение. В този случай, според експерта, би следвало и от малко по-голямо разстояние да възприеме тези движещи се обекти, защото това е преходът между светлата и тъмната част на деня, полумрак, а разговорно е прието сумрак.

Експертът е посочил в съдебно заседание, че в експертизата е изследван варианта при движение на л.а. на къси светлини, като реално не е съобразено заключението със справката, постъпила в съдебно заседание от Института по астрономия с национална астрономическа обсерватория - БАН /л.169 от делото/. Според тази справка, сумракът /астрономическият полумрак/ е започнал в 22: 03 часа. Според експерта, реално дали е в 21: 45 часа или в 21: 48 часа или по-рано, това попада в диапазона до 22: 03 часа и от техническа гледна точка с цел да бъде по-ясно видим велосипедиста, правилата за безопасно движение по пътищата изискват в случаи на велосипедист или конска каруца, водачите да бъдат със светлоотразителни жилетки или елементи, а на каруцата и на велосипеда трябва да има ясно видим светлоотразителен елемент с червен цвят. Ако е нямал светлоотразители, при добро внимание и концентрация водачът е следвало да ги види като движещ се обект. При липса на светлоотразителни елементи при попадане на тези дава обекта, велосипедиста и каруцата, при преминаване на 75 метровата граница, която е осветеност с два лукса наситеност, водачът би следвало при адекватни действия и следене на пътната обстановка да ги възприеме като движещ се обект.

От посочената по-горе справка от Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория към БАН се установява, че на 25 май 2021 г. /деня на процесното ПТП/ за района на с. А., общ. П., в периода от 20: 30 ч. до 21: 30 ч. българско време (лятно часово), условията на осветеност са били както следва:

В 20: 30 ч. - Слънце на височина 2° над хоризонта (много ниско), в посока с геодезически азимут 297° 28' (запад-северозапад).

В 20: 46 ч. - залез на Слънцето в посока с геодезически азимут 300° 10' (северозапад). От този момент е започнал гражданския полумрак.

В 21: 20 ч. - край на гражданския полумрак, който е завършил 34 минути след залеза. От този момент е започнал навигационния (морския) полумрак.

В 22: 03 ч. - край на навигационния полумрак, който е завършил 1 час п 17 минути след залеза. От този момент е започнал астрономическия полумрак.

В 22: 53 ч. - край на астрономическия полумрак, който е завършил 2 часа и 7 минути след залеза. От този момент е започнал нощния мрак.

Същата вечер Луната е изгряла в 19: 41 ч. с 99% осветен диск (пълна) и към края на навигационния полумрак, както и по време на астрономическия, е имала известен принос към условията на осветеност.

Според посочената справка, времето, през което небето потъмнява след залеза на Слънцето и изсветлява преди изгрева, е време на полумрака, наричано още сумрак или здрач. Полумракът се подразделя на три етапа: граждански, навигационен (морски) и астрономически, които вечер следват в съшия този ред.

Практически най-голямо значение за ежедневните дейности има гражданския полумрак - времето след залеза (респ. преди изгрева) на Слънцето, през което при ясно небе и на открито, човек с нормално зрение може да работи и да различава цветове без нужда от изкуствено осветление. Поради това гражданският полумрак следва да се разглежда като време от светлата част на денонощието.

По време на навигационния (морския) полумрак, при ясно небе и в отсъствието на Луната, видимостта е намалена до степен различаване на силуети на различни предмети и на линията на хоризонта. Тогава работата на открито и различаването на цветове са невъзможни без изкуствено осветление. В края на навигационния полумрак вечер разграничаването на хоризонта е затруднено, поради което измерването на височините на звезди за навигационни цели е вече невъзможно.

По време на астрономическия полумрак, при ясно небе и в отсъствието на Луната, видимостта е намалена до степен различаване на силуети на обекти, открояващи се на фона на небето. Това обаче е валидно при голяма отдалеченост от нощните светлини на населени и промишлени райони, както и от други изкуствени светоизточници. В края на астрономическия полумрак вечер стават видими най-слабите звезди, които могат да се забележат с невъоръжено око (около 6-та звездна величина). След края на астрономическия полумрак започва нощният мрак.

Сутрин трите етапа на полумрака следват в обратен ред. От справка на МВР – Дирекция, , Национална система 112‘‘ се установява, че са подадени следните сигнали на тел. 112 на 25.05.2021г. за възникнало ПТП в района на с. А., общ. П., обл. С.З.:

1.На дата 25.05.2021г. в 21: 27 часа е регистрирано повикване от телефон 0899565452 от лице, което не се е представило. Служител от НС 112 изгражда обратна връзка с подаващия сигнала в 21: 30 часа.

2.На дата 25.05.2021г. в 21: 32 часа е регистрирано повикване от телефон 0885020044 от лице, което се е представило с имената М.К.. 3.На дата 25.05.2021г. в 21: 33 часа е регистрирано повикване от телефон 0888888226 от лице, което се е представило с имената И.Б.. 4.На дата 25.05.202Н. в 21: 48 часа е регистрирано повикване от телефон 0893938483 от лице, което се е представило с имената О.Е.А.. 5.На дата 25.05.2021г. в 21: 56 часа е регистрирано повикване от телефон 0893938483. Съгласно, записаната информация в електронния картон на АИС 112, лицето, подало сигнала не се е представило.

Във връзка с установяване на обстоятелствата, свързани с преживените от ищците психически болки и страдания, породени от загубата на сина им, починал вследствие на процесното ПТП, по делото са разпитани свидетели.

От показанията на свидетеля О.Е. Л. се установява, че с ищците са съседи и знае за инцидента, при който починало детето им. Разбрал същата вечер, когато чул майка му и баща му да плачат и отишъл у дома им. Те казали, че е блъснато детето от кола по пътя за А., били с колелета, много деца. Вечерта разбрал, че детето им е ударено, но са отишли в Бърза помощ. Той отишъл на сутринта у тях. Свидетелят познавал С. като комшия, бил кротко дете, учел в гр. П. в 9 клас, всеки ден пътувал. Семейството имало две деца и били много грижовни, бащата работел, майката също. Абсолютно всичко имали, не били лишени от нищо. Посочва, че майката и бащата страдат много, майката припаднала като разбрала, че е починало детето. Бил на погребението, майката припаднала, бащата също, прилошало им. Не са се успокоили и към момента.

Твърди, че научил, че ищцата пие някакви хапчета за успокоение от мъжът й, но не знае точно какви са лекарствата. От ищеца научил, че е ходила на лекар, за да вземат някакви хапчета за успокояване. Сочи, че преди инцидента ищците били по - радостни, след като починало детето им са по - тъжни, сега вече не били толкова весели, постоянно страдали, говорели за детето, майката постоянно плачела.

От показанията на свидетеля С. С. Костов се установява, че разбрал за ПТП от сина си, който се прибрал и казал „татко идвай блъснаха детето“. Някакво момче от А. го взело с кола. Сочи, че отишли на мястото на инцидента, обаче детето го нямало, тъй като го откарали в К., но това не било вярно, защото го откарали в лечебница в гр. П.. Отишли в гр. П. и там не искали да ги пуснат. Твърди, че казали, че е много натрошен - със счупени кости и не искали да им кажат, че е починал. Били събрани много хора. На другия ден сутринта разбрали, че детето е починало. Като отишли на мястото на инцидента, било светло - на един километър можело да се познае човек. Според свидетеля, С. бил много добро дете, ходел на училище, слушал и баща си, и майка си, бил в 9 клас, учел в гр. П.. Много се разбирал с родителите си, слушал ги, не се карали, нямало лошо. Според свидетеля, детето С. понякога работел събота и неделя на полето. Бащата /ищецът/ работел в една фирма, пак работел в с. М. гледал овце, снахата А. /майката/ работела вън по полето. Имали едно момиче, освен момчето, което починало. Много се грижели за него и за дъщеря си, работели за тях. Посочва, че една година, , краката им треперели‘‘, ищцата пиела хапчета, все плачела за детето. Според свидетеля, въпреки че е минала една година, ищците не са се успокоили, не можели да забравят сина си. Свиедетелят не знае защо синът им е бил по пътя за с. А.. С. се събрал с приятели и тръгнали за А., били са с колелета, така разбрал, така му казали. Около 21, 00 часа били на мястото на произшествието, детето го нямало там.

От показанията на свидетеля А.А.Я. се установява, че е бил на място на ПТП с колело, с велосипеди били всички 5 човека и отивали от с. М. до с. А.. Сочи, че четири автомобила ги подминали и нищо не се е случило. Движели се в колона един след друг в дясната част върху бялата лента в дясно, съвсем плътно в дясно, участъкът бил прав. Движели се 5 колелета едно след друго, С. бил най- последен в редицата. Светло било в 20, 50 часа. Посочва, че не се е обаждал на никого по телефона, отишъл у тях при родителите на и им казал, че С. е ударен. Твърди, че автомобилът го блъснал, С. хвръкнал нагоре и починал на място. Той казал на родителите, че е пострадал, веднага разбрал на място, че е починал, пипал му пулса. Всички отишли на мястото, всичко се виждало, светло било, момчето не било на място, от с. А. едно момче го закарало в Бърза помощ в гр. П.. Не се обадили на Бърза помощ да дойде да го вземе, защото изпаднали в паника. Никой не се сетил да се обади на тел.112 на полиция, на Бърза помощ. Колата блъснала С. и И., който бил с велосипед пред С.. И. получил сътресение на мозъка. Нямало никакъв спирачен път. Водачът бил сам, слязъл от колата, Я. бил с каруцата, тя се движила преди тях на 5 метра, Я. и А. били в каруцата, те са женени 23 - 24 годишни по-големи от него. Водачът на колата започнал да се бие с тях - с Я. и А., никой нищо не му казал, нищо не дошъл да види, после звъннал на И.Б. - кмета на гр. П.. После дошли кмета и този, който блъснал детето е депутат и като се обадил на кмета, кметът дошъл на място. Едно момче от с. А. закарало С. до гр. П.. В А. имало барче, билярд и за там били тръгнали и друг път ходили там. Посочва, че пътят бил прав участък. Колелетата отзад нямали стопове, нямали жилетки, светло било.

Свидетелят уточнява, че най-напред била ГюнА., самият той, Я., С. и най-последния- С.. Още като го блъснала колата, С. отхвръкнал пред тях. Бил облечен с дънки и черно яке, нямал светлоотразителна жилетка и каска, и каруцата пред тях нямала. Нямало движение, четири коли ги подминали.

С. паднал по средата, след като автомобилът го ударил от дясно, той изхвърчал нагоре и паднал по средата. Нямало храсти, дървета, пътят бил прав. Около 20.50 часа станала катастрофата, около 21, 00 часа казали на родителите, близо било, около 1 км., към 21, 10 часа се върнали всички.

Свидетелят твърди, че са чули звука на колата, той се движел с висока скорост, обърнали се да го видят, пред него нямало никакво движение, той можел да мине покрай тях, имало достатъчно място да мине. Първо видял като удрил С., чуло се и той изхвърчал нагоре и падал пред тях. Платното било в добро състояние, нямало дупки. Само С. откарали, после звъннали на, , Бърза помощ‘‘, не пристигнала бързо и взели другия пострадал, той дошъл на себе си и после пак припаднал. Бащата на С. се обадил, децата нямали телефони в тях, другият човек, който ги блъснал имал телефон и не се обадил на никой, освен на Б.. От показанията на свидетелката З. Ф. С. /причинител на ПТП/ се установява, че самият инцидент се случил между с. А., около 21, 30 часа на 25.05., не си спомня участниците в ПТП да са имали слетлоотразителни елементи, по-скоро било тъмно, сумрак, появили се изневиделица. Това, което той счита е, че е след завой, от който излязъл и продължил нагоре, те били на прав участък, бил с пуснати светлини, движел се с не повече от 70 км/ч., платното било в добро състояние. В този момент нямало други коли, преди това го изпреварил автомобил, може би 1 мин. преди това и това го накарало да превключа от дълги на къси светлини. След инцидента спрял, първото нещо, което направил е да се обади на тел.112, настъпила суматоха, бързо пристигнала, , Бърза помощ‘‘. Момчето, което загинало било откарано с друг автомобил, не със, , Спешна помощ‘‘. Според свидетеля, дошла кола, която другите момчета помолили да го откарат по-бързо в Спешна помощ – гр. П.. Мисли, че другото момче е докарано с линейка. Свидетелят бил там, докато дойде линейката и полицията. С полицията се прибрал в К., това се случило в 21, 30 ч. и до 22.30 ч. били на място. Според този свидетел, момчетата не се движили плътно в дясно, по-скоро по към средата на платното. Опитал се да отиде да види момчето, не се сеща с какви дрехи било облечено пострадалото момче, нямало каска, нито светлоотразителна жилетка. Не е видял светлоотразители на каруцата, нито фарове на велосипедите.

Сочи, че видял един велосипед и една каруца. Преди удара видял хора, видял велосипедисти и каруца, за него първо било велосипедиста после каруцата, но били много близко един до друг. Счита, че са били един до друг.

Пътят бил зает от велосипедисти и каруца, но в каква поредица са били, не може да си спомни. Не се сеща, мисли, че двама велосипедисти видял, които заели лентата му за движение, не се сеща на какво разстояние след завоя били каруцата и велосипедистите. Не може да прецени на какво разстояние се различават. Уточнява, че няма зрителни отклонения от нормалното виждане, с нормално зрение е, тъмно било, не може да се сети на какво разстояние били тези обекти от него – каруца и велосипедисти. Първото нещо, може би 10 секунди след удара било да позвънне на тел.112. Първо се обадил на 112. Пътувал сам в автомобила. Сочи, че кметът като е разбрал за инцидента дошъл, Бърза помощ дошла преди кмета. Първо дошъл кмета на с.О., защото карал минути след него, той се движел в неговата посока. Движел се със 70 км/ч, като реагирал с ляв спирачен път, според него имало спирачен път, натиснал спирачки. Не е употребявал алкохол или упойващи вещества. Преди удара натиснал спирачки. Това, което видял в последния момент е, че тези хора са заели целия път в неговото платно за движение. Не е възприел нищо в предишен момент.

Посочва, че удрил велосипедист, каруца и кон. Според свидетеля, били към 10 човека, не може да каже дали са били в каруцата, пешеходци нямало. Видял след удара на самото платно, че двама били по-тежко пострадали, въпросното момче и още едно момче имало, те били паднали на асфалтовата настилка, не се сеща в коя част на пътното платно са паднали. Приближил се да види момчетата, но момчетата, които били с него имали малко агресивно поведение. Не може да каже в коя част на пътя се намирал. Според свидетеля, състоянието на пострадалия било тежко, очевидно момчето в дадения момент дишало, помолил ги да не го местят да изчакат линейка, но не го послушали. Те били афектирани, не го допуснали до това момче да го докосне, да го пипне, но бил на 50 см. и виждал, че имало признаци на живот. Не може да каже в какво положение е бил трупа на детето, през цялото време другите момчета го разнасяли, пренасяли го многократно, с каква цел - настанала паника от самия шок от инцидента и те с идеята да помогнат някак си. Първо помолили кмета на с.О. да го качи, той отказал, казал да изчакат линейка и гражданин на с.О. случайно спрял, те го помолили и той го транспортирал до, , Спешна помощ‘‘ в гр. П.. Момчето било в безсъзнание.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП – 25.05.2021 г. за увреждащия л.а. „Субару Форестър“ с peг. № СТ 7753 РН, управляван от З. Ф. С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.

BG/30/121000886437/26.03.2021n, със срок на валидност една година, считано от 26.03.2021г. до 26.03.2022г. със „З.“ АД, гр. С.. Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищците са предявили претенцията, която е получена от застрахователя на 10.06.2021 г., видно от известие за доставяне на БГ пощи.

По случая са заведени щети с № 0801-003253/2021-01 и с № 0801- 003253/2021-02, по които застрахователят към датата на предявяване на исковете не е изплатил обезщетения.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

Видно от заключението на автотехническата експертиза, при движение на л.а. "Субару" Форестър на къси светлини, велосипедът, управляван от С. С., не е попадал в опасната зона на спиране на автомобила.

Водачът на автомобила е имал видимост към пострадалия и е имал техническа възможност да го възприеме като опасност за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка.

В материалите по делото няма данни видимостта на водача да е била ограничена поради технически или други причини.

От техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка е, че водачът на л.а. "Субару” не е възприел на пътното платно движещият се попътно велосипед, управляван от С. С.. След преминаването на границата - под 67.50 м. при движение на къси светлини, водачът на л.а. "Субару" при адекватни действия от негова страна, е имал възможност да възприеме движещият се пред него велосипедист и да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Според съдебната автотехническа експертиза, в момента на удара/ударите водачът на л.а. "Субару" е задействал спирачната система със закъснение.

Спорен въпрос по делото е часът на настъпване на ПТП.

О т справка на МВР – Дирекция, , Национална система 112‘‘ се установяват подадените сигнали на тел. 112 на 25.05.2021г. за възникнало ПТП в района на с. А., общ. П., обл. С.З., с чието звуково съдържание, възпроизведено на SD носителу настоящият състав на съда се запозна.

От внимателния анализ на сържанието на разговорите и посочената справка, съдът счита, че времето на настъпване на ПТП е около е 21, 25 часа.

Първото телефонно обаждане на дата 25.05.2021 г. в 21: 27 часа е регистрирано повикване от телефон 0899565452 от лице, което не се е представило. Служител от НС 112 изгражда обратна връзка с подаващия сигнала в 21: 30 часа.

От звукозаписа ясно се чува, че ПТП вече е настъпило. Агрумент в подкрепа на горното е и вторият подаден сигнал на дата 25.05.2021 г. в 21: 32 часа, като е регистрирано повикване от телефон 0885020044 от лице, което се е представило с имената М.К.. От съдържанието на звукозаписа на 2, 15 мин. се установява, че вече са изпратени линейки към мястото на ПТП, което е в 21, 34 часа.

В тази връзка съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелите на страна на ищците в частта относно часа на настъпване на ПТП.

Неоснователно е и възражението на ответника, че от предсатвената справка не може да се установи дали е за процесното ПТП. Напротив, ясно и точно са посочени участниците в ПТП, а именно пострадали деца с велосипеди и автомобил. От проведените разговори се установява и мястото на ПТП, което безспорно се отнася за процесното ПТП.

Установявайки часа на ПТП – 21, 25 часа и предвид представената справка от Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория при БАН, съдът приема, че ПТП е реализирано по време на края на гражданския полумрак, който започва в 20: 46 ч. - залез на Слънцето в посока с геодезически азимут 300° 10' (северозапад) до 21, 20 часа и началото на навигационния (морския) полумрак - в 21: 20 ч. – 22: 03 ч. - край на навигационния полумрак.

Същата вечер Луната е изгряла в 19: 41 ч. с 99% осветен диск (пълна) и към края на навигационния полумрак, както и по време на астрономическия, е имала известен принос към условията на осветеност.

Гражданският полумрак следва да се разглежда като време от светлата част на денонощието.

Навигационния (морския) полумрак, при ясно небе и в отсъствието на Луната, видимостта е намалена до степен различаване на силуети на различни предмети и на линията на хоризонта. Тогава работата на открито и различаването на цветове са невъзможни без изкуствено осветление. В края на навигационния полумрак вечер разграничаването на хоризонта е затруднено, поради което измерването на височините на звезди за навигационни цели е вече невъзможно.

От обясненията на вещото лице се установява, че при осветеност 2 lx, водачът на лекия автомобил би следвало да възприеме движещ се неосветен обект от около 75 метра. Ако е по-голямо разстоянието, той би следвало да го възприеме също като движещ се обект, но с осветеност по-малко лукса – 1, 5 lx, 1 lx, 0, 5 lx. Възприема го при два лукса осветеност като движещ се обект. Частично по-трудно го възприема, но го възприема като движещ се обект, съответно когато е по траекторията на движение на автомобила и е опасност на пътя.

Относно липсата на светлоотразители на велосипеда и каруцата, според автоексперта, водачът по-трудно възприема обектите, но при адекватни действия от страна на водача на лекия автомобил, той трябва да го възприеме, да вземе съответните мерки – да намали или да спре, за да избегне настъпването на ПТП. Експертът е категоричен и съдът приема за установено, че и в двата случая, с или без светлоотразители, водачът на лекия автомобил, при осветеност два лукса, е имал възможност да възприеме велосипедиста С. С.. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че с поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват.

С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а., , Субару ‘‘ са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат –смъртта на велосипедиста С. С., син на ищците по делото, като в случая следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав п о чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.

Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.

В настоящия случай при определяне на обезщетенията съдът съобрази възрастта на починалия – 16 години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/, близките отношения между родителите и пострадалия.

Съдът приема, че претърпените от ищците болки и страдания са с висок интензитет и значителна продължителност, доколкото смъртта на близък човек, респективно на дете, причинява изключително тежка емоционална травма, болка, скръб и страдание за всеки човек. Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да се случи на родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на дете в млада възраст се е отразила изключително зле върху психичното състояние на ищците, като болките и страданията ще ги съпътстват през целия им живот, поради невъзвратимостта на загубата им.

В психологически план след неочакваната смърт на сина им за родителите се констатират високи нива на тревожност, емоционална лабилност с неустойчиво емоционално състояние, вследствие на което се появяват трудности в социалните контакти; ниска ниво на общителност, което е индикация за липса на социална активност и намалена до крайна степен потребност от общуване, които са типични за особено кризисни жизнени ситуации, каквато е загубата на член от семейството.

Това състояние по отношение на ищците е мъчително за психиката, нанася трайни поражения на душевното здраве, общото състояние и баланс на личността. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота им, която се е отразила на цялостното им функциониране -лично, социално и трудово. Пречупено е семейното им щастие, усещането за сигурност и хармония.

Внезапната смърт на сина им е лишила завинаги родителите от неговата обич и опора, от възможността да се радват на неговото израстване, бъдещо семейство и взаимна подкрепа.

Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии, съдът определя размера на обезщетението от по 200 000 лв. за всеки от ищците, като над тази сума счита исковете за неоснователни.

Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия С. С. – а именно, че каруцата, която се едвижила пред велосипедите, е била без светлоотразителни елементи, както и съпричиняване от страна на родителите за неупраженен родителски надзор, съгласно чл. 125, ал. 3 от СК.

Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило, съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. В настоящия случай се установи от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза механизмът на ПТП, а именно, че пострадалият се е придвижвал с велосипед, поради което и тези възражения относно липсата на светлоотразители на каруцата са неотносими към причиненото ПТП при удара на л.а. във велосипеда на пострадалия С. С., син на ищците.

По възражението за съпричиняване от страна на родителите на пострадалия и нарушение на чл. 125 от СК, поради неупражнен родителски надзор, тъй като са допуснали пострадалият да се придвижва с каруца без светлоотразители, съдът счита, че такова не е налице.

В срока за отговор на исковата молба и допълнителния такъв не е направено възражение за съпричиняване за липса на ветлоотразителни елементи на велосипеда и светлоортазителна жилетка при управление на велосипед, поради което съдът не може служебно да се произнася и да обсъжда тези въпроси.

Поради изложеното, съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно, застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая ищците претендират лихва за забава от 10.06.2021 г. От представените доказателства се установява, че на 10.06.2021 г. ответното дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие. Следователно, съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че 10.06.2021 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за забава.

По отговорността за разноски: В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство на ищците е осъществявано безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията към 15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ за всеки един от ищците е в размер на 5 530 лева.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П. К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на всеки един от ищците е в размер на 6 636 лева с ДДС.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З." АД следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 16 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 840, 80 лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда.

Водим от горните мотиви, съдът