Решение № 100 от 11.1.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 994/2023 г.

Производството е по реда на чл.19, ал.17 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ във вр. с чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 19, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК. Производството е образувано по касационна жалба на адвокат С. П. – пълномощник на Е. С. Х., депозирана срещу решение № 239/29.08.2023 г., постановено по гражданско дело № 777/22 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 5122/15.07.2022 г. на Е. С. Х. от [населено място] против решение № 2194/12.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие [община], с което е определено на наследниците на К. Д. К. обезщетение със земя на стойност 5753 лв. В жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като съдът не се е произнесъл по съществото на спора, тъй като първоинстанционният съд се е позовал на влязло в сила решение на РС-[община], постановено по адм. дело № 3/21 г. по описа на съда, с което е разгледано решение на Общинската служба по земеделие и земи по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, като е приел, че съдът вече се е произнесъл по естеството на искането. Оспорващата чрез процесуалния й представител заявява, че обжалваното решение на ОСЗ, което е по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ не й е съобщавано и не е влязло в сила. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което настоящата съдебна инстанция да се произнесе по съществото на спора и бъде отменено Решение № 2194/12.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие [населено място] като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато на районен съд – Сандански и разгледано от друг състав на съда. Претендират и направените по делото разноски както в първата, така и във въззивната инстанция. Ответникът – Общинска служба „Земеделие”-[населено място], не изпраща представител в съдебно заседание, но изразява писмено становище по жалбата. Иска да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде потвърдено Решение № 239/29.08.2023 г. постановено по гр. дело № 777/2022 г. по описа на Районен съд – [община], като валидно, допустимо и правилно. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] изразява становище за неоснователност на жалбата. Нови доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 АПК пред Административен съд – [област] не се представиха. Настоящият съдебен състав, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и съобрази становището на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение на Районен съд – [община], с което е отхвърлена жалбата на Е. С. Х., с [ЕГН] от [населено място], с която жалба се иска Решение № 2194/12.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие [населено място] да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и бъде върната преписката за определяне на реална пазарна стойност на имотите или да бъдат обезщетени със земя в землището на [населено място], като жалбата е против Решение № 2194/12.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие [населено място], постановено по реда на чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ, с което на наследницине на К. Д. К. е определено обезщетение със земя на стойност 5753 лв. За да постанови решението си, районният съд е приел, че с влязло в сила Решение № 901713/18.10.2021 г. по административно дело № 3/2021 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отменено Решение № 2194/О на Общинска служба по земеделие [населено място], с правно основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, съдът се е произнесъл и по отношение на Решение по № 2194/12.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие [населено място]. Този си извод, съдът е извел въз основа на изисканата и приета преписка от ОСЗ – [населено място] и адм.д. № 3/2021 г. по писа на Районен съд – [община]. По делото няма спор от фактическа страна относно следното: Със заявление с вх. № 2194 от 18.12.1991 г. наследниците на К. Д. К., б.ж. на [населено място], са заявили пред ПК – Сандански желанието си за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, намиращи се в землището на [населено място], сред които нива с площ от 4, 1 дка в м. „Ливадица, нива с площ от 5, 0 дка в м. „Соколовец“ и нива с площ от 2, 0 дка в м. „Соколовец“. По така подаденото заявление ПК се е произнесла с решение № 01А/Д от 24.10.1995 г., с което е признала правото на собственост на наследниците в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на трите имота и е отказала да възстанови правото им на собственост, като е изложила подробни мотиви. Със следващо решение на ОСЗ – [община] № [рег. номер] 06.08.2000 г., постановено по реда на чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ, чл.10б и чл.35 ЗСПЗЗ на наследниците е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановимо право на собственост върху подробно описани земеделски земи, като за 11, 100 дка обезщетение е определена обща стойност от 5 753 лева. С Решение № 2194/12.03.2015 г. на Общинска служба по земеделие [община], по реда на чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ, е определено на наследниците на К. Д. К. обезщетение със земя на стойност 5753 лв. На 19.01.2021 г. с Решение № 2194/О на Общинска служба по земеделие [населено място] е обезщетила наследниците, чрез предоставяне в собственост на 14, 033 дка земеделски земи на обща стойност 5 753 лева. С Решение № 901713/18.10.2021 г. Районен съд – Сандански по административно дело № 3/2021 г. е отменено Решение № 2194/О на Общинска служба по земеделие [населено място], с което на наследниците на К. Д. К., на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ и въз основа на решения по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетяване и № [рег. номер] 06.08.2000 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ и № 2194 от 12.03.2000 г. за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ по преписка № 2194/ 20.03.2000 г. от К. Д. К., са обезщетени наследниците на К. Д. К., чрез предоставяне в собственост на 14, 033 дка земеделска земя на обща стойност от 5 753 лева, съгласно плана за обезщетяване в землището на [населено място], [община], както следва: 1. С 14, 033 дка, на стойност 5753 лева, шеста категория, местност „Купеница“ от поземлен имот с [идентификатор] по плана за обезщетяване, представляващ нива, при граници (съседи: 68223.69.6, 68223.69.12, 68223.33.1, 68223.69.2, 68223.69.9, 68223.39.2, върнал е преписката на Общинска служба по земеделие – Сандански за ново произнасяне и е осъдил ОСЗ - Сандански да заплати на Е. Х. сторените в производството разноски в размер на 949, 00 лева. В мотивната част на решението е прието, че на 12.03.2015 г. ОСЗ-Сандански е постановила решение № 2194 по реда на чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ, с което е определила на наследниците на К. Д. К. обезщетение със земя на стойност от 5 753 лева. Прието е също, че Решението е било връчено на лицето С. П. А. на 03.08.2015 г., а от удостоверение за наследници на К. К. с изх. № ГСР-549 от 16.03.2021 г. се установява, че това лице не е от кръга на наследниците. С Решение № 892/25.05.2022 г. по касационно административно дело № 268/2022 г. по описа на Административен съд – [област] е оставено в сила Решение № 901713/18.10.2021 г. При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното: В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в хипотезата, когато с решение на Общинска служба по земеделие е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обезщетителното производство за такива имоти преминава през следните законоустановени фази: 1. решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението; 2. решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението - със земя и/или с поименни компенсационни бонове, с определена стойност на обезщетението; 3. план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 - 20 от ППЗСПЗЗ и 4. решение на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение. Съобразно §19, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на АПК, индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. В процесния случай, незаконосъобразно районният съд не се е произнесъл по процесуалните и материалноправните предпоставки на приложимата правна норма относно обжалвания пред него индивидуален административен акт, каквото е решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, което подлежи на самостоятелно обжалване съгласно §19, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на АПК, обосноваваща и компетентността на районния съд. В решението на първоинстанционния съд липсват изводи от правна и фактическа страна, в това число по процесуалните и материалноправни предпоставки на приложимата правна норма. Съдът е длъжен да изясни релевантните за спора факти и въз основа на тях да постанови своите правни изводи, което в настоящия случай не е направено. Това безспорно сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК настоящата касационна инстанция не може да се произнесе по съществото на спора, което би лишило страните от правото на двуинстанционно производство. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред предходната и настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд – [област]