Решение № 261644 от 29.12.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 331/2021 г.

Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ /; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър. (Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС). Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. При предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата привилегия / обезпечение / чл. 685, ал. 2 ТЗ /, съответно синдикът, съгласно чл. 686, ал. 1 ТЗ, отбелязва в списъка на приетите вземания не само вземането на кредитора по основание и размер, но и привилегията/обезпечението му, чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на кредитора по чл. 722, ал. 1 ТЗ. Така обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл. 694 ТЗ включително в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия, каквато е и тук разглежданата. В разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ е предвиден редът за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелността. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, първи по ред на погасяване са тези, обезпечени със съответната обезпечителна мярка и подлежащи на удовлетворяване с получената сума при реализацията на обезпечението. Спорен по делото е въпросът дали вземанията на кредитора Държавата чрез НАП, по отношение на които е наложен обезпечителен запор, вписан в ЦРОЗ се ползват от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ищецът Национална агенция за приходите излага доводи, че съдът по несъстоятелността е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените вземания в общ размер на 6 071 768, 06 лв. Макар чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ да въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, в конкретния случай, обезпечителната мярка била наложена на 05.10.2016 г. - преди датата на Решение № 389 от 23.02.2017 г. по т. д. № 4260/2016 г. на Софийски градски съд. Както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ, не била регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по несъстоятелност. Така, макар вписването на запора, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София да е извършено от длъжностното лице в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, доколкото същият е наложен преди тази дата, съставлявал основание за посочените публични вземания да бъде предвидена посочената поредност на удовлетворяване. Сочат, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, независимо от реда по който е наложен самия запор – по реда не ГПК или по ДОПК. Съдът счита, че н ормата предвижда редът на привилегията само по отношение на вземанията, вписани в ЦРОЗ и то преди датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по следните съображения: В доктрината е възприето становище за необходимостта от корективно тълкуване според действащата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ / чл. 4 ЗОЗ /, а вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по -късно особен залог върху запорираното имущество / чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ /, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор / чл. 32а ЗОЗ /. В този смисъл е и Определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., ТК, I т. о. на ВКС. С оглед изложеното, неоснователни се явяват доводите на ищеца, че именно вписването на наложен запор по реда на ДОПК осигурява привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. О свен това в писването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК е и недопустимо, тъй като о снование за вписването им е нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.), която предвижда, че в ЦРОЗ се вписва запорът, наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С новелата на цитираната норма от ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписването на запора е извършено на 14.03.2017 г., към която дата ЗОЗ не предвижда такава възможност, което обуславя и недопустимост на извършеното вписване. В случая запорът по ЗОЗ е вписан след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ, наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В същата норма е установена изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо, от значение е дали датата на налагане на обезпечителните мерки предхожда откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или фактическия състав на налагането им е завършен след постановяването на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, в която хипотеза те попадат в предметния обхват на забраната по чл. 638, ал. 4 от ТЗ. От разпоредбите на чл. 200 от ДОПК и чл.202, ал.1 и ал.3 ДОПК следва, че в ДОПК еднозначно е определен релевантният момент на налагането на запора, както на изпълнителния, така и на обезпечителния запор, а това е денят на получаване на запорното съобщение от банката или от третото задължено лице. От наложения по реда на чл. 202 от ДОПК обезпечителен запор, обаче не произтича привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът, от сумите по запорираните банкови сметки. По изричната разпоредба на закона- чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, привилегията на вземането възниква от вписването на обезпечителния запор по реда на ЗОЗ. Ето защо релевантен за класа на вземането е не моментът на налагането на запора по реда на ДОПК с издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200 от ДОПК и връчването на запорните съобщения на банките, при които са разкрити запорираните банкови сметки, а от датата на вписването му в Централния регистър на особените залози по реда на ЗОЗ- съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, от този момент той става противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма- кредитори на същия длъжник в полза на които при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество. В писването на запора в Централния регистър на особените залози поражда действието си занапред - ex nunc, поради което от този момент възниква и привилегията на обезпеченото с него вземане. В този смисъл вписването на запора в Централния регистър на особените залози не е елемент от фактическия състав на налагането му, а е от значение единствено за неговата противопоставимост на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори от кръга на тези по чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ. Привилегията на вземането следва да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото представлява производството по несъстоятелност. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ, което следва да е било извършено преди откриването на производството по несъстоятелност, за да има действие по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. В този смисъл съдът съобрази съдебната практика, обективирана в Решение № 769 от 10.12.2021 г. на САС по в. т. д. № 751/2021 г. Вземанията с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ трябва да са не само възникнали, но и да са обезпечени задължително преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което се отнася в пълна степен за вписания по реда на ЗОЗ запор, като вписването му трябва да предхожда датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл е и Определение № 60399 от 1.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2171/2020 г., II т. о., ТК и др. Затова в случая, дори да се приеме, че обезпечителният запор върху сумите по банковите сметки на длъжника е наложен по реда на чл. 202, ал. 1 и 3 от ДОПК с връчване на запорното съобщение, преди откриване на производството по несъстоятелност, привилегията на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ възниква едва след неговото вписване в Централния регистър на особените залози, при това, ако то е извършено преди постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ, т. е. преди 23.02.2017 г. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози след тази дата- на 14.03.2017 г., поради което от него в полза на кредитора- Национална агенция за приходите не възниква привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предпочтително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на публичните вземания, за чието обезпечаване е наложен, от сумите по запорираните банкови сметки на длъжника. От изложеното следва, че п редявените установителни искове по чл. 694 ТЗ относно установяване привилегия на публичните вземанията в размер на 6 071 768, 06 лв. се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло отхвърлени. Относно взаменията за начислени ДНИ и ТБО по отношение на имот на длъжника, който се намира в Община Оряхово, съдът взе предвид, че установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК - чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Задълженията за данък недвижими имоти представляват публични общински вземания, предвид чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни данъци, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Предвид изложеното, като взе предвид, че по делото липсват доказателства за това, и вземанията не са установени с акт за установяване на публични общински задължения, издаден от компетентния орган и по съответния ред, съдът счита, че същите не следва да се приемат в производството по несъстоятелност и предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен. Водим от горното, съдът