Решение № 119 от 31.8.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 639/2026 г.

Производството е по реда на чл.19, във вр. с чл.17 от ЗЕЕЗА. Образувано е по искане на окръжният прокурор на С. окръжна прокуратура, за допускане на екстрадиция на лицето У. Х., роден на •••••• г. в Г., Република Франция, с френски паспорт № 18AD••••••, издаден на •••••• г., по молба от компетентен орган на молещата държава – Конфедерация Швейцария, с цел провеждане на наказателно преследване срещу него за извършено престъпление. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, представителят на СОП поддържа искането си за екстрадиране на лицето У. Х. на компетентните швейцарски власти, като сочи наличието на всички законови предпоставки за това. Назначеният на исканото лице служебен защитник – адвокат А. А. заявява становище, че са налице законовите основания за изпълнение на процедурата по екстрадиция на исканото лице, като моли предвид даденото от подзащития му съгласие за незабавното му екстрадиране на молещата държава, да бъде постановено решение в този смисъл. Исканото за екстрадиране лице У. Х. изрази в съдебно заседание съгласие за незабавното му екстрадиране на компетентните органи на Конфедерация Швейцария. С. окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се убеди, че съгласието на исканото лице У. Х. за незабавна екстрадиция е дадено доброволно пред съда, намира, че са налице условията за незабавна екстрадиция, посочени в чл.19 от ЗЕЕЗА. Този извод, съставът на СОС направи въз основа на даденото съгласие, приложените и приети по делото доказателства, и липсата на основания за отказ за екстрадиция. Съдът намира, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.5 от ЗЕЕЗА за допускане на екстрадицията, а именно: Налице е надлежно депозирана молба за екстрадиция на лицето У. Х., изпратена от Федерално министерство на правосъдието на Швейцария, Дирекция „Международна правна помощ“, придружена с документите по чл.12 ал.2 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/ и чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА. Екстрадицията на френският гражданин У. Х. е поискана с цел провеждане на наказателно преследване срещу него за извършено престъпление, за което е издадена на 02.03.2026 г. заповед за арест № МР/06263/2024 от Прокуратура Република и Кантон Ю., Швейцария. Съгласно посочената заповед, задържането на исканото лице У. Х. е постановено с цел провеждане на наказателно производство срещу него по подозрение, че е извършило следните престъпления: „актове от сексуално естество с деца /НК 187, т.1/; сексуално посегателство и сексуална принуда /НК 189/; изнасилване /НК 190 ал.1/; отвличане на малолетен /НК 220/“. За тези престъпления по закона на молещата държава се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 /пет/ години. В молбата се съдържа информация за престъпленията, за които се иска предаването на исканото лице, времето и мястото на извършването им /описани по горепосочения начин/, както и описание на законовите норми, които са били нарушени – НК 187, т.1, НК 189; НК 190 ал.1; НК 220 на Конфедерация Швейцария. Престъпленията, за които се иска екстрадирането на У. Х. са квалифицирани в молбата за екстрадиция като актове от сексуално естество с деца /НК 187, т.1/; сексуално посегателство и сексуална принуда /НК 189/; изнасилване /НК 190 ал.1/; отвличане на малолетен /НК 220/“ и съставляват престъпления и по българския наказателен закон – чл.151 ал.1, чл.152, чл.142 ал.2, т.3 от Наказателния кодекс на Република България, поради което е налице изискването, поставено в разпоредбата на чл.5 ал.3 от ЗЕЕЗА. В молбата за екстрадиция се съдържат достатъчно по обем данни за идентификация на исканото лице – посочено е с имената У. Х., роден на •••••• г. в Г., Република Франция. Приложеният снимков материал по шенгенския идентификатор за издирваното от швейцарските власти лице с имена У. Х. е сравнен по експертен път с лицето, задържано на ГКПП – К., което е представило френска лична карта и френски паспорт № 18AD••••••, издаден на •••••• г, като е установена идентичността на заловеното на ГКПП - К. лице с имена У. Х. с издирваното от швейцарските власти лице с имена У. Х.. В тази връзка представеното пред българския съд лице с имена У. Х. също потвърждава идентичността си с лицето с имена У. Х., чиято екстрадиция е поискана от швейцарските власти. Исканото лице не попада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.6 от ЗЕЕЗА, спрямо които не се допуска екстрадиция. Не са налице основанията, посочени в разпоредбата на чл.7 от ЗЕЕЗА, при които се отказва екстрадиция. Не са налице и факултативните основания, посочени в разпоредбата на чл.8 от ЗЕЕЗА, при наличието на които може да се откаже екстрадиция. Срещу исканото лице У. Х. няма образувано висящо наказателно производство, респ. същото не следва да изтърпява наказание за престъпление, различно от това, за което се иска екстрадицията, с което е изпълнено и изискването на чл.19 ал.5 от ЗЕЕЗА. Република България е страна по Европейската конвенция за екстрадиция, която е ратифицирана от нея със закон, приет от НС на 27.04.1994 г. и е в сила от 01.10.1994 г. Молещата държава – Конфедерация Швейцария - също е страна по ЕКЕ, ратифицирана по надлежния ред и в сила за швейцарската държава от 20.12.1966 г. С оглед гореизложеното и предвид предоставеното доброволно съгласие на исканото лице настоящият състав на СОС достигна до извод, че следва да постанови решение, с което на основание чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА да допусне незабавна екстрадиция на У. Х., на компетентните власти на молещата държава. Воден от горното и на основание чл.19 ал.3, вр. чл.17 от ЗЕЕЗА, С. окръжен съд