Решение № 237 от 2.6.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 6/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано по въззивна жалба Ц. Г. Л. против Решение № 108/07.10.2024 г. по ГД № 163/2022 г. на РС-Пирдоп. С него е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, че ищецът И. Б. С., ЕГН ••••••••••, е собственик на 9,42 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор № .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, негова собственост, от които: 6,39 кв.м. в участъците, заключени между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отдолу в Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „Д-Е-К-И-Д“ /1,48 кв.м./, „Ж-З-М-Л-Ж“ /1,15 кв.м./, „З-С-Т-К-З“ /3,76 кв.м./ и 3,03 кв.м. в участъците, заключени между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отгоре на Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. По делото: „А-В-Е-Д-А“ /0,84 кв.м./, „Б-Г-З-Ж-Б“ /0,54 кв.м./, „Г-Ф-У-С- З-Г“ /1,75 кв.м./, които общо 9,42 кв.м. ответникът Ц. Г. Л., ЕГН ••••••••••, собственик на ПИ с идентификатор № ........... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, държи без основание.

Ц. Г. Л., ЕГН ••••••••••, собственик на ПИ с идентификатор ........... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, е осъден, на основание чл.108 ЗС, да предаде на ищеца И. Б. С., ЕГН ••••••••••, собствените му 9,42 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор № .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, негова собственост, от които: 6,39 кв.м. в участъците, заключени между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отдолу в Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „Д-Е-К-И-Д" /1,48 кв.м./, „Ж-З-М-Л-Ж“ /1,15 кв.м./, „З-С-Т-К- З“ /3,76 кв.м./ и 3,03 кв.м. в участъците, заключени между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отгоре на Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „А-В-Е-Д-А“ /0,84 кв.м./, „Б-Г-З-Ж-Б“ /0,54 кв.м./, „Г-Ф-У-С-З-Г“ /1,75 кв.м./, които общо 9,42 кв.м. ответникът Ц. Г. Л. с ЕГН: ••••••••••, собственик на ПИ с идентификатор ........... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18- 283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК държи без основание.

Ц. Г. Л., ••••••••••, е осъден, на основание чл. 109 ЗС, да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца И. Б. С., ЕГН ••••••••••, да упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор № .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, като:

• премахне масивна бетонова ограда, построена и попадаща в собствения на ищеца И. Б. С. с ЕГН: ••••••••••, ПИ с идентификатор .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, която държи без основание, в участъка с площ от 3,76 кв.м., заключен между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отдолу в текста на Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „3-С-Т-К-3";

• премахне лозница /метална конструкция/, попадаща частично с площ от 1,03 кв.м. без да има основание за това, в собствения на ищеца И. Б. С. с ЕГН ••••••••••, ПИ с идентификатор .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, обозначена като правоъгълна фигура с лилава прекъсната линия /пунктир/ върху част от бетоновата ограда, отразена на Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год.;

• премахне сграда-гараж, негова собственост, с идентификатор ............ по КККР на с.А., попадаща частично, без да има основание за това, в собствения на ищеца И. Б. С. с ЕГН: ••••••••••, ПИ с идентификатор .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, обозначена върху скица, находяща се отгоре в Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото, алтернативно – в случай, че намери конструктивно решение за запазване на гаража /от срутване/, без южната му стена в сегашния й вид- да премахне само южната стена на гаража /съвпадаща с бетоновата ограда/, заключена между букви: „Г-Ф-У-С-З-Г“ и частите от обема му, навлизащи в съседния имот, заключени между букви: „А-В-Е-Д-А“ и „Б-Г-З- Ж-Б“;

• премахне /премести/ трайно насаждение - лоза, обозначена с двоен кръг в лилав цвят под лозница до бетонова ограда в участъка, заключен между точки с буквени обозначения по скица, находяща се отдолу в Приложение 1 на л.283 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 18.04.2024 год. по делото: „Д-Е- К-И-Д";

• премахне /премести/ трайно насаждение - дърво-череша, обозначена с двоен кръг в лилав цвят до каменен зид, находящ се в участъка между гаража и дъното на поземлените имоти, по комбинирана скица - Приложение 2 на л.100 към заключение на СТЕ, прието в с.з. на 14.09.2022 год. по делото.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, Ц. Г. Л., ЕГН ••••••••••, адрес: с. А., обл. С., ул. „Х. А.“ №.., е осъден да заплати на И. Б. С., ЕГН: ••••••••••, адрес: с. А., обл. С., ул. „Х. А.“ № . сторените от него разноски по делото в размер на 4054.00 лв.

Във въззивната жалба се развиват съображения неправилност на решението, поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че то е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. съдебният състав не е разгледал в решението си събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост. За да уважи искът по чл. 108 от ЗС,

първоинстанционният съд е обсъждал единствено съгласието, обективирано в нотариално заверената декларация и регулационната линия между двата имота. Не е отчетено обаче, че ищецът И. Б. С. е закупил с нотариалния акт от 01.11.1967 г. незастроено дворно място, което впоследствие е застроено с жилищна сграда, която видно от комбинирана скица № 2 на вещо лице Я. е разположена на по-малко от нормативно установеното разстояние от 3 метра. Това обективно предполага, че постигнатото съгласие наследодателят на въззвника да изгради ограда и гараж на регулационната линия, без да се спазва необходимото отстояние от имотната граница, е дадено срещу насрещното съгласие ищецът да построи жилищна сграда, също без да спазва необходимото отстояние от имотната граница. Косвено доказателство в подкрепа на тезата, че между страните е постигнато съгласие за построяване на оградата и гаража по начина, по който са построени, е обстоятелството, че двата процесни строежа са изпълнени в периода 1977 - 1978 г. и в продължение на повече от 40 години между страните не е имало никакви спорове относно тяхното местоположение. Първоинстанционният съд също така само споменава в решението си повторната СТЕ, изготвена от вещото лице М., и дадените в открито съдебно заседание отговори на въпроси по експертизата от вещото лице, което е категорично, че гаражът няма отклонение от допустимите норми на ЗУТ, но не анализира този отговор на вещото лице. Очевидно е, че щом няма отклонение от допустимите норми на ЗУТ, то следователно няма и нарушаване на правото на собственост на ищеца.

Твърди се, че мотивите на обжалваното решение са противоречиви. От една страна първоинстанционният съд посочва на страница 19, че процесиите ограда и гараж са построени при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ и са били допустими строежи, поради което представляват търпими строежи съгласно параграф 16 от ПР на ЗУТ. От друга страна обаче приема, че липсват строителни книжа за двата строежа, поради което искът по чл. 108 от ЗС е основателен в осъдителната си част. Не следва да се търсят строителни книжа за търпим строеж при положение, че в определението за търпим строеж, дадено в параграф 16 от ПР на ЗУТ, се казва, че това са строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Тоест, един от основополагащите белези на търпимия строеж, е липсата на строителни книжа за него. При анализ на текста на параграф 16 от ПР на ЗУТ се установява, че за да има търпим строеж, то той следва да отговаря на следните условия кумулативно: 1. Да е изграден преди 7 април 1987г.; 2. Да е незаконен - без строителни книжа и 3. Да е допустим съгласно действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. По делото не е спорно, че процесиите ограда и гараж са търпими строежи съгласно параграф 16 от ПР на ЗУТ, поради което е следвало да бъдат зачетени като такива от съда и да бъде отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС в осъдителната си част. Като не е отчетен този факт и е прието, че фактическата власт се упражнявала от въззивника неправомерно и искът по чл. 108 от ЗС е основателен в осъдителната си част, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при доказателствения анализ. Изразява се несъгласие защо е кредитирал показанията на свидетелите Б. И. С. и В. И. С. - син и дъщеря на ищеца. Районен съд - Пирдоп не е съобразил правилото на чл. 172 от ГПК, че показанията на роднините се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна

заинтересованост. Според съдебната практика, при извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Като не е извършена преценка на обективността и достоверността на показанията на Б. И. С. и В. И. С., съгласно правилото на чл. 172 от ГПК, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което според въззивника е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение.

Поддържа се, че са налице данни за възможна заинтересованост на Б. И. С. от постановяване на решение във вреда на въззивника. Основание за това дава обстоятелството, че по жалби на Б. И. С. срещу Ц. Г. Л., подадени в РУ - Пирдоп, са образувани пол.пр. № ц347-000-3674/30.12.2022 г. и пол.пр. № 347-000- 92/13.01.2023 г., и двете по описа на РУ - Пирдоп.

Изготвените по делото три съдебно-технически експертизи (заключение от вещо лице Я., повторна СТЕ от вещо лице М. и допълнително заключение от вещите лица Я. и М.) не са анализирани. Те не са обсъдени нито поотделно, нито помежду си. Първоинстанционният съд е кредитирал единичното заключение на вещо лице Я. с бланкетни мотиви, че вещото лице „бе попрецизна и при поясненията си“. На практика не са изложени мотиви защо съдът кредитира стойностите, дадени от вещо лице В. Я. в единичното заключение, а не стойностите, дадени в някое от другите две заключения. По този начин съдът не е положил необходимите усИ., за да изясни кое е вярното заключение.

Съдебният състав е допуснал съществено процесуално нарушение – необоснованост, като не допусна съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от инженер-конструктор, чрез която да се установи има ли фактическа и техническа възможност за извършване на съответните корекции на обектите, които да доведат до съответствие с регулационната линия. Въпреки че в откритото съдебно заседание на 12.04.2023 г. процесуалният представител на въззивника изрично е поискал тази експертиза да бъде изготвена от инженер-конструктор и въпреки посоченото в същото съдебно заседание на вещо лице М., че е инженер-геодезист, а не инженерконструктор, първоинстанционният съд не е назначил експертиза, която да бъде изпълнена от вещо лице със специалност: инженер-конструктор. Вместо това, с Определение № 130 от 22.05.2023 г., съдебният състав е включил задачата, формулирана от процесуалния представител на въззивника, като задача към допуснатата допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза, която е възложена на двете вещи лица геодезисти - инж. В. Г. Я. - П. и инж. Л. Т. М.. Този подход поставя под обосновано съмнение правилността на допълнителната съдебно-техническа експертиза в тази й част.

Решението е постановено и в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 4 от посоченото него, при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. В случая в решението се твърди грешка в кадастралната карта, но в диспозитива му не е посочено в какво се състои същата. Това се определя от въззивника като основание за отмяна на така постановеното решение.

На последно място, се развиват доводи, че вещите лица Я. и М. единодушно посочват в заключенията си и при изслушванията в съдебно заседание, че конструкцията на оградата и на гаража не позволяват корекция на стените без разрушаване на цялата сграда, тъй като гаражът е конструктивно свързан с оградата, както и че трябва да се има предвид, че двата имота са на различни нива, като разликата е около 60 - 70 см., т.е. границата на имотите е съществуващ слог. Съдебният състав в решението си също заключава, че за имота на ищеца съществуват рискове от премахването й, които сам поема. Такива рискове съществуват и за въззивника, което въобще не е отчетено от първата инстанция. Поради денивелацията, при премахването на подпорната стена, земята от имота ще започне да се свлича към двора на ищеца, ще настъпят повреди и за къщата на въззивника. За основателен е приет и иска по чл. 109 от ЗС, макар съдът да намира резон и в становището на процесуалния представител на ответника, че този вид „санкция“ за неправомерно създадено състояние от предишен собственик на имота и то за толкова малка площ, е „несъразмерно тежка“. От изложеното следва, че самият съдебен състав признава, че решението е изначално несправедливо.

Поради изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените от въззивника в хода на производството разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, депозиран отговор, с който оспорва основателността на въззивната жалба. Развиват се съображения, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че всички доказателствени източници са подробно анализирани. Съдът е обсъдил декларацията от 22.08.1977 год. за съгласие от страна на ищеца за строеж от праводателя на въззивника на гараж в собствения на последния п. ..-... в кв..., на границата със собствения на ищеца п. ...- ... в кв.... Това писмено доказателство е анализирано в решението и изводите си съдът е съобразил с текста на документа, от който не произтича взаимовръзка с твърдените във въззивната жалба предполагаеми уговорки за фактическото местоположение на други строежи във и по границата на двата поземлени имота, доказателства за каквито уговорки по делото няма.

Обсъдено е заключението на повторната СТЕ с в.л. инж. М., включително и относно отбелязаното във въззивната жалба, че при изслушването си, вещото лице е посочило липса на „отклонение от допустимите норми на ЗУТ“ относно процесния гараж. Изрично е даден мотивиран отговор на поставения във въззивната жалба въпрос - доколко това е от значение при преценката на правото на собственост и нарушено ли е то с навлизането отчасти или изцяло със строежи, извършени от насрещната страна /или от праводателя й/ в имота на ищеца.

Обстоятелството, че строежът би имал статут на търпим, по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, не обосновава само по себе си извод, че искът по чл. 108 ЗС подлежи на отхвърляне в осъдителната му част, както се поддържа от въззивника, също и искът по чл.109 ЗС. В този смисъл оплакването за нарушение - необоснованост на първоинстанционното решение, е неоснователно. Обсъждане и оценка на доказателствата, относно това обстоятелство, първоинстанционният съд е извършил и мотивирано отговорил, че в конкретния случай при разполагане на строежи, държани от ответника, изцяло или отчасти в имота на ищеца, налице е основание исковете по чл.108 ЗС и по чл.109 ЗС да бъдат уважени.

Поддържа се, че е неоснователно оплакването за нарушение на чл. 172 ГПК. Показанията на свидетелите Б. и В. С. /син и дъщеря на ищеца/ съдът е кредитирал, преценявайки ги като изчерпателни и еднопосочни, но решаващите си изводи за основателност на иска по чл.109 ЗС, е извел не от тези показания, а на базата на това, че по безспорен начин с писмени доказателства /геодезическото заснемане, извършено от инженер-геодезист, лицензиран съобразно изискванията на чл.16 ЗКИР/ и със заключенията на вещите лица по изслушаните по делото СТЕ, са установени действия и бездействия на насрещната страна, от естеството на които е ясно, че се пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост върху собствения му имот в пълен обем. А именно навлизане с части от строежи /гаража, лозницата/ или държане изцяло на строежи /бетонна ограда/ в имота на ищеца, държане на трайни насаждения, собственост на ответника по иска с правно основание чл.109 ЗС в имота на ищеца /лоза/ или на самата граница между двата имота /череша/. При кореспонденция на показанията на двамата свидетели, деца на ищеца, с установеното от други доказателства по делото относно действия и бездействия на насрещната страна, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правата си на собственик на имота си, преценката по чл.172 I ПК от първоинстанционния съд за даване вяра на тези показания, е обоснована и правилна. С оглед на това близката родствена връзка на тези свидетели със страната-ищец, данните за влошени отношения между единия от свидетелите /Б. С./ с насрещната страна, за каквото обстоятелство не се е твърдяло по делото, а за пръв път във въззивната жалба се излагат твърдения, не са в състояние да подкрепят и обосноват оплакването за допуснато от първоинстанционният съд нарушение на чл.172 ГПК.

По делото са назначени и изслушани три СТЕ /първоначална с в.л. инж. Я., повторна с в.л. инж. М. и допълнителна с вещи лица инж. Я. и инж, М./, заключенията на които първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и подробно в решението си, основавайки решаващите си изводи върху варианта от заключението на допълнителната СТЕ, предложен от в.л. инж. Я., излагайки подробни мотиви на стр.17 от решението, с което са изпълнени изискванията на посочените във въззивната жалба като нарушени чл. 202 и чл.203, изр.1 ГПК.

Развиват се съображения, че оставянето без уважение на искането за допускане на СТЕ, която да бъде изготвена от вещо лице със специалност инженер-конструктор, не представлява процесуално нарушение, като се поддържа, че вещото лице М. разполага с изискуемата компетентност, предвид специалността му на инженер-геодезист и на базата на петдесетгодишния му опит в строителството. Относно оградата не е налице необходимост от специални познания за начина на привеждането й в съответствие с местоположението на границата между двата имота, след като е безспорно установено, че е построена изцяло в имота на ищеца: единственото разрешение е премахването й, доколкото пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху тази част от имота му.

Лозницата е закрепена върху побити в оградата метални колове и при премахване на оградата, тези носещи елементи ще бъдат премахнати. За установяването на това обстоятелство не са необходими специални познания. Въпросът би ли било съобразено с изискванията на ЗУТ разполагането й без спазване на отстояние в терена на насрещната страна, е правен, а не експертен.

Неоснователно е оплакването за несъобразяване при изписване диспозитива на първоинстанционното решение в частта му по чл.108 ЗС с указанието в т.4 от ТР-8/23.02.2016 год. по тълк.д. №8/2014 год. на ОСГК на ВКС - от текста на цитираната част на решението се установява принадлежността на правото на собственост и, че е налице грешка в заснемането на границата между двата имота по КККР. На базата на това решение след влизането му в сила, съобразно изискванията на ЗКИР се открива възможността за провеждане на процедура пред компетентните органи на АГКК, а именно Службата по геодезия и кадастър-Соф.обл., за изменение в КККР при съобразяване с правото на собственост, установено с решението на съда.

Въз основа на изложеното се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените от въззиваемия разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изложеното във въззивната жалба и нейният отговор.

В писмена защита, депозирана от въззивника чрез процесуалния му представител адв. С. М., се развиват съображения за недопустимост на първоинстанционното решение. Твърди се, че с процесния съдебен акт съдът се произнасъл по определяне на границите на процесиите поземлените имоти по ЗКИР, както и процедурата за отстраняване на непълнота или грешка или явна фактическа грешка. В същото време изрично е посочено, че предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС, за собственост на реална част от недвижим имот /заявена като 15 кв.м. в исковата молба и коригирана на 9.42 кв.м. в претенцията по същество в края на процеса/. Съдът не е сезиран с искова претенция по ЗКИР, за да изследва и да постанови налице ли са непълнота или грешки или явна фактическа грешка, при определяне на границите на процесиите имоти по ЗКИР, нарушена ли е процедурата по отстраняването на непълнота и грешки при определяне на границите на процесиите имоти.

Анализират се предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС и се поддържа, че той неправилно е уважен, поради неправилно възприета фактическа обстановка и следващите от нея правни изводи. Навежда, че въззивникът владее и свои собственият си недвижим имот материализиран на място с огради които не са местени и коригирани повече от 49 години. Поради това ищецът да притежава право на собственост върху процесиите 9,42 кв.м., тъй като същите са владяни и своени като собствени, с грижата на добрия стопанин по вече от 49 години.

Поддържа се, че описаните в исковата претенция, част от сграда- гараж и масивна ограда са изградени изцяло в собствения на въззивника поземлен имот. Гаражът, описан в исковата молба, е търпим строеж по смисъла на § 16 от ЗУТ и не подлежи на премахване. Това е така, тъй като същият строеж е изграден през 1977г., а съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Акцентира се върху свидетелските показания, като се пресъздава съдържанието им.

Твърди се, че е недоказано, че въззивникът владее процесните 9,42 кв.м., не е изследван въпросът дали при премахване на дувара от бетон, няма да последва свлачище. Оспорва се заключението на изготвената пред въззивната инстанция СТЕ. Поради изложеното се прави искане за отмяна на първонстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

В писмената защита, депозирана от въззивника Ц. Л. чрез процесуалния му представител адв. Б. Д., се правят идентични искания. Поддържат се аргументите, развити във въззивната жалба. Излага се, че според заключенията на вещите лица по действащия план на с. А., одобрен със Заповед № 2356/1966 г. имотната и регулационна граници съвпадат, като няма данни за придаване или отдаване на терени между УПИ ...-... и УПИ ..-..., кв. ... Този факт, както отбелязва процесуалният представител на ищеца, идва, за да покаже, че регулационният план е приложен, тъй като регулационните линии са трансформирани в имотни /така Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 Г. по гр. д. № 2/1993 Г., ОСГК на ВС/ Именно приложеният регулационен план е и действащият за с. А., като последващ такъв няма“. От това безспорно следва, че щом имотната и регулационна граници съвпадат, то не е налице навлизане от имота на въззивника в имота на ищеца, т.е. не е налице първата предпоставка на ревандикационния иск - няма процесна реална част от недвижимия имот на ищеца, която да се владее от въззивника. По делото не е доказано от И. Б. С., че притежава претендираното от него право на собственост върху процесната реална част от недвижим имот, както и че тази спорна реална част е във владение на доверителя ми.

Не е без значение, че за изграждането на сградата - гараж, бащата на въззивника е получил съгласие за построяването му лично от ищеца И. Б. С. на 22.08.1977г. Горният извод не се променя от изложените в първоинстанционното решение констатации за допусната грешка в кадастъра, изразяваща се в това, че имотната граница между ПИ № ........... и ПИ № .......... по кадастралната карта не съвпада с границата между УПИ № ... - ... и УПИ № .. - ..., кв. .. по действащия регулационен план. В мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС изрично се приема, че „Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. В този ред на мисли, за ищеца би бил налице правен интерес от предявяване на иск по ЗКИР за отстраняване на допусната грешка в кадастъра, а не предявяване на ревандикационен иск. Дори да се приеме, че има основание за уважаване на ревандикационния иск, първоинстанционният съд е постановил решението си и в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 4 от посоченото тълкувателно решение, при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. В случая в решението се твърди грешка в кадастралната карта, но в диспозитива на решението не е посочено в какво се състои същата.

Недоказана в хода на производството е налице втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС, а именно извършено неоснователно въздействие върху имота от страна на ответника, което неоснователно въздействие пречи, ограничава или смущава собственика да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем, съобразно предназначението на имота. Твърди се, че вещото лице А. не е бил компетентен да изпълни СТЕ пред въззивната инстанция, поради изложеното в изслушването, че конструктивното решение следва да бъде дадено от оторизиран конструктор и оформено във вид на проект според ЗУТ, с което той признава, че не е оторизиран конструктор. Твърдението му, че бутането на южната стена на гаража може да се извърши без да доведе до срутване на целия гараж е в явно противоречие със становището на вещи лица Я. и М., които са категорични, че такова бутане ще доведе неминуемо до събаряне на целия гараж. Предвид дотук изложеното, моля да не кредитирате експертизата на А.. В останалата част се преповтарят съображения, развити във въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Не се споделя оплакването, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 108 ЗС, тъй като е обсъждал грешка в кадастъра. Обстоятелствата, на които се основава искът и вида на търсената защита, сочат, че е предявен иск по чл. 108 ЗС. Доколкото се твърди държане без основание от ответника на процесната реална част и разлика между обема на правото на собственост върху ПИ с идентификатор № .......... по КККР на с.А. и графичното му отразяване КККР, то първоинстанционният съд правилно е обсъдил това в мотивите на решението, като по този начин не се е произнесъл по непредявен иск. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №8/23.02.2016 год. по тълкувателно дело №8/2014 на ОСГК на ВКС притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Затова искът за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е проведена процедура по отстраняването на непълнота или грешка - по административен или съдебен ред. […] При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. По настоящото дело не е налице последната хипотеза, тъй като ищецът не извежда правния си интерес от иск от допуснатата грешка, а от действията на ответника, който е завладял без основание процесните реални части. Ето защо не е имало необходимост от изрично посочване в диспозитва на съдебния акт в какво се изразява грешката в кадастъра.

По същество решението е правилно с изключение на частта, с която е постановено премахване на сграда гараж с идентификатор № .............

След анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е достигнал до обосновани изводи за основателност на предявените искове. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящият състав не се съгласява единствено с извода, че целият процесен гараж подлежи на премахване. Доколкото е основан за заключенията на изготвените по делото СТЕ, които обаче не са изготвени от вещи лица със специалност конструктор. Следователно същите не са имали специални знания да дават заключение в тази част, което ще бъде обсъдено по-долу.

На основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед конкретните доводи в жалбата въззивният съд ще отбележи следното:

Неоснователно е оплакването, развито във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е необосновано. Вътрешното убеждение на съда е изградено след внимателен анализ на всички събрани доказателства. Първоинстанционният съд е пресъздал съдържанието на доказателствените източници и е посочил кои от тях кредитира. Обсъдил ги е в тяхната взаимовръзка, като е достигнал до обосновани правни и фактически изводи.

Въз основа на събраните доказателства, след самостоятелен анализ, въззивният съд достига до идентичен правен извод, че ищецът е собственик на процесната реална част от 9,42 кв.м от поземления имот. Той следва от писмените доказателства, обективирани в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №.., том .., дeло №... от ..............г., съставен от народен съдия в гр.Пирдоп, Акт за брак №./...........г. Скица № ..-...../...............г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър- Софийска област, Протокол №13 от заседание на общински съвет-Антон от 03.12.2008г., които анализирани съвкупно и съпоставени със заключенията на изготвените по делото СТЕ, водят до несъмнен извод, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № .......... по КККР на с.А..

От заключенията на СТЕ и доп. СТЕ, които съдът кредитира в тези им части, тъй като са обективни, обосновани и компетентно изготвени, като липсват различия в тази им части, се установява, че има несъвпадение между границите по кадастрална карта и регулационен план на двата процесни имота. По действащия план на с. А., одобрен със Заповед № 2356/1966 г. имотната и регулационна граници съвпадат и няма данни за придаване или отдаване на терени между УПИ ...-... и УПИ ..-..., кв. ... От заключенията на трите приети по делото СТЕ, следва извод, че имотната граница между ПИ ........... и ПИ .......... по кадастралната карта не съвпада с границата между УПИ ...-... и УПИ ..-..., кв. .. по действащия регулационен план. От това следва, че регулационният план е приложен, като регулационните линии са се трансформирали в имотни (вж. ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 Г., ОСГК на ВС), а в кадастъра е допусната грешка при графичното нанасяне на обема на правото на собственост на ищеца.

Относно обемът на несъответствието настоящият състав също счита, че следва да се кредитира допълнителната СТЕ в частта, изготвена от ВЛ Я.. Съгласно нея допуснатата грешка в кадастъра е 9.42 кв.м. общо. Това е сборът между площта на зоната между лицето на имотите и източната стена на гаража, представляваща сбор от разминаванията между РП и КК- 1.48 кв.м. по букви Д-Е-К-И-Д, между КК и ГС- 1.15 кв.м по букви Ж-З-М-Л-Ж, площта на бетоновата ограда от 3.76 кв.м. по букви З-С-Т-К-З; площта на зоната между стените на гаража, представляваща сбор между РП и КК – 0.84 кв.м. по букви А-В-Е-Д-А, между КК и ГС- 0.54 кв.м. по букви Б-Г-З-Ж-Б; площта на бетоновата ограда от 1.65 кв.м по букви Г-Ф-У-С-З-Г (всички те по Приложение 1 към допълнителната СТЕ). Противно на твърденията във въззивната жалба, първоинстанционният съд е изложил мотиви защо изгражда изводите си на нея, като те няма основание да не бъдат споделени. В допълнение трябва да се посочи, че при внимателен преглед на трите, изготвени пред контролирания съд СТЕ, се установяват много близки стойности на замерванията с разлики от няколко сантиметра. Допълнителната СТЕ, изготвена от вещите лица Я. и М., не дава различни от първите две експертизи стойности, а ги обобщава и обяснява откъде идват разликите в площта, дадена от вещите лица. В този смисъл е и изложеното от вещите лица при проведените неколкократни изслушвания при приемане на допълнителната СТЕ. Следва да бъде кредитирана частта, изготвена от ВЛ Я., доколкото същата е значително по-обоснована в графичната си част. Скицата на л. 283 е пълна, съдържаща всички необходими данни и е годна за работа и от лица, които нямат специални познания в областта на геодезията. Последното не може да бъде направено като констатация за приложения №№ 2 и 3, изготвени от вещото лице М..

Предвид изложеното и доколкото не е доказано наличие на правно основание въззивникът да владее процесната реална част, то правилно искът по чл. 108 ЗС е уважен както в установителната, така и в осъдителната част.

Необосновани са твърденията във въззивната жалба, че доколкото жилищната сграда, разположена в ПИ с идентификатор № .........., собственост на въззиваемия И. Б. С., е разположена на по-малко от нормативно установеното разстояние от 3 метра, това обективно предполага, че постигнатото съгласие наследодателят на въззвника да изгради ограда и гараж на регулационната линия, без да се спазва необходимото отстояние от имотната граница, е дадено срещу насрещното съгласие ищецът да построи жилищна сграда, също без да спазва необходимото отстояние от имотната граница. Наличните доказателства не предполагат подобен извод, който може да бъде квалифициран като предположение. Декларацията от въззиваемия И. С. (л. 57 от ГД № 163/2022 г. на РС-Ихтиман) доказва единствено, че същият е дал съгласие на праводателя на въззивника да изгради гараж в собствения си недвижим имот на имотната граница между двата парцела, но не и да навлиза в част от имота, собственост на С..

Възражението, че въззивникът владее и свои собствения си недвижим имот материализиран на място с огради които не са местени и коригирани повече от 49 години, не следва да бъде обсъждано, тъй като по същество е за изтекла в негова полза придобивна давност. То е несвоевременно наведено, за първи път с писмената защита пред въззивната инстанция и преклудирано на основание чл. 133 ГПК.

Основателни са и исковете с правно основание чл. 109 ЗС, както правилно е приел РС. С оглед доказаността на иска по чл. 108 ЗС следва извод, че процесната ограда е разположена в имота на ищеца, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Поради абсолютния характер на правото на собственост самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си в пълнота (вж. в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение №4/06.11.2017 год. по ТД №4/2015 год. на ОСГК на ВКС). Ето защо, на основание чл. 109 ЗС, въззивникът дължи прекратяване на тези неоснователни действия чрез премахването й. Не следва различен извод от заключението на СТЕ, изготвено пред въззивната инстанция от вещото лице Д. А. със специалност конструктор. Съгласно него не съществува техническа възможност за корекция (преместване) на оградата съгласно регулационната линия.

Съдът кредитира заключението в цялост, тъй като е обективно и компетентно изготвено, при съобразяване на материалите по делото и от вещо лице със специални познания в областта. Възраженията на процесуалните представители на страните срещу компетентността и правоспособността на вещото лице не намират нормативно основание, тъй като няма изискване заключението да бъде изготвено от оторизиран конструктор и във вид на проект според ЗУТ.

Въззивната инстанция достига до извод за основателност на исковете по чл. 109 ЗС относно премахване на лозница /метална конструкция/, лоза /трайно насаждение/ и череша. От заключенията на СТЕ (Приложение № 1 л. 283 и Приложение № 2 л. 100) безпротиворечиво се установява, че са посадени точно до бетоновата ограда. Те попадат частично в имота на въззиваемия (ищец в първоинстанционното производство). При това положение не е спазена императивната разпоредба на чл.52 ЗС. Тя е установена с оглед осигуряване на възможност за спокойно упражняване на правата на собственика на имота. След като двете вещи попадат в частично в имота на ищеца, те създават пречки по-големи от обикновеното за ползването му и на основание чл. 109 ЗС подлежат на премахване. В този смисъл е безпредметно да се анализират свидетелските показания относно допълнителните пречки, които създават. Въпреки това е нужно да се посочи, че въззивният съд да споделя извода, че от показаният на свид. И. и С. следва, че двете растения създават пречки за собственика, по-големи от нормалните, тъй като от лозата падат листа, плодове, пръчки, които се налага да чистят, а от черешата преди да бъде окастрена плодове, листа и костилки, а след окастрянето филизи. В тази част показанията им не са оборени от други доказателствени източници. Може да се направи извод, че свид. Б. и С. нямат константни наблюдения върху точното местоположение на конструкцията и двете растения. И двамата признават наличието им, като се уклончиви и непоследователни какво е въздействието върху имота на въззиваемия. Във връзка с лозата, прави впечатление, че показанията на свид. С. са силно противоречиви, тъй като той излага, че има астма, астмалъче, само кичурчета, които веднъж твърди, че навлизат, а впоследствие, че не навлизат в имота на въззиваемия. Тези противоречия сочат на недостоверност и не позволяват показанията да бъдат кредитирани. На последно място, при преценката за достоверност на показанията на свидетелите И. и С. съдът отчита потенциалната им заинтересованост от изхода на делото, но и че тя не може да представлява формално основание за изключване на показанията им от доказателствената съвкупност. За формиране на извод дали свидетелски показания са достоверни е необходимо да бъдат анализирани вътрешно, помежду си и с другите доказателствени източници. Константно е разбирането, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. Съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица (вж. в този смисъл Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г.о., ГК). В конкретния случай е необходимо да се отчете, че показанията им са логични, последователни, а естеството на релевантните факти е такова, че не предполага да станат достояние на широк кръг лица, различни от живеещите в къщата.

Въззивната жалбата е частично основателна, досежно гараж, собственост на въззивника, с идентификатор ............ по КККР на с.А.. Както беше посочено южната стена на гаража /съвпадаща с бетоновата ограда/, заключена между букви: „Г-Ф-У-С-З-Г“ и частите от обема му, навлизат в имота, собственост на ищеца в частта, заключена между букви: „А-В-Е-Д-А“ и „Б-Г-З-Ж-Б“, съгласно скица на л. 283 от ГД № 163/22 г. на РС-Пирдоп, без наличие на основание за това. Ето защо, въззивникът дължи преустановяване на неоснователните действия, с които пречи на въззиваемия да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем. От заключението на СТЕ, изготвено пред въззивната инстанция от вещото лице Д. А., което съдът посочи защо кредитира в цялост, следва извод, че конструктивно е възможно гаражът да бъде преустроен така, че да бъде в съответствие с имотната граница (регулационната линия). Това може да стане с дублиране на основата по-навътре във вътрешността му и изграждане на нова стена, която да подпре покривната плоча. Ширината на гаража от тази страна (0.94 м) го позволява. Плочата следва внимателно да се разруши частично до регулационната линия, като се запази съществуващата армировка, която да послужи за връзка с изливането на новия борд, който да предотврати попадането на вода в съседния имот.

Въззивният съд не се съгласява с извода, че процесният гараж подлежи на премахване, доколкото е основан за заключенията на вещи лица геодезисти, следователно без специални знания в областта на преустройство и премахване на сгради, поради липса на специалност конструктор.

Поради изложеното първоинстанционното решение в тази част подлежи на отмяна, като вместо него предявеният иск следва бъде уважен и на основание чл. 109 ЗС осъден Ц. Г. Л. да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца И. Б. С. да упражнява правото си на собственост на ПИ с идентификатор .......... по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18- 283/09.11.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, като премахне южната стена на сграда-гараж, негова собственост, с идентификатор ............ по КККР /съвпадаща с бетоновата ограда/, заключена между букви: „Г-Ф-У-С-З-Г“ и частите от обема му, навлизащи в имота, собственост на И. С. в частта, заключена между букви: „А-В-Е-Д-А“ и „Б-Г-З-Ж-Б“, съгласно скица на л. 283 от ГД № 163/22 г. на РС-Пирдоп, и я изгради в съответствие с имотната граница (регулационната линия) чрез дублиране на основата по-навътре във вътрешността му и изграждане на нова стена, която да подпре покривната плоча. Плочата внимателно да се разруши частично до регулационната линия, като се запази съществуващата армировка, която да послужи за връзка с изливането на новия борд, който да предотврати попадането на вода в съседния имот. Искът за премахване на останалата част от постройката следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Няма правна пречка за подобно техническо разрешение, доколкото въззиваемият е дал съгласие за изграждане на гаража на имотната граница в имота на въззивника.

Само за пълнота следва да се посочи, че въззивният съд не споделя подхода на първоинстанционния при постановяване на решението в тази част относно алтернативен диспозитив, поради трудностите (невъзможност), които създава принудителното изпълнение на решението, тъй като създава неяснота кой избира кой от двата алтернативно посочени осъдителни диспозитива да бъде изпълнен. Във връзка с постановеното премахване /преместване/ на двете насаждение по мнение на настоящия състав не се наблюдава подобен проблем, тъй като преместването предполага премахване от текущото местоположение.

Доводите, развити във въззивната жалба във връзка с търпимостта на строежа, досежно липса на отклонение от допустимите норми на ЗУТ, са неотносими към основателността на иска. Търпимостта на строежа по смисъла на пар. 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. е свързана със задължението на техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия момент благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост (вж. Решение № 197 от 29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г., I г. о., ГК Решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр. д. № 1699 от 1992 г. на ВС, ГК, I г. о., Решение № 591 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 1593 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2770 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 4880 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др.). Ето защо, доколкото не се доказва основание въззивникът да изгражда процесните вещи в имота, собственост на въззиваемия, законността и търпимостта на строежите, нямат отношение към основателността на исковете.

По същия начин не следва да се обсъжда дали премахване на процесната ограда създава риск от свлачище, тъй като същият не следва да се взема предвид при преценка на основателността на иска, доколкото същата попада изцяло в недвижимия имот, собственост на ищеца. Няма пречка след премахване на оградата да се изгради нова подпорна стена или ограда, която да отговаря на нормативните изисквания.

По разноските:

Макар въззивната жалба да е частично основателна, тя не може да доведе до присъждане на разноски преди първата инстанция и въззивна инстанция в полза на въззивника. Това е така, защото негаторният иск досежно процесния гараж е уважен, но не в обема поискан от ищеца – а следва да бъде премахнат не целия гараж, а само южната му стена. По този начин се предоставя „санкция“, която е пропорционална на интересите на двете страни. Но уважената част от иска не подлеци на остойностяване.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 613.55 евро (1200 лева).

Мотивиран от изложеното, Софийският окръжен съд