Решение № 173 от 21.6.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 289/2022 г.

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК. С присъда №124 от 01.12.2021 г. на Видински окръжен съд по НОХД № 149/20 год.подс.Г. А. е признат за виновен в това, че на 08.03.2018 год. на международен път „Е-79“, в района на километър 24+400, с посока на движение от гр.Димово към гр.Видин, при управление на МПС-товарен автомобил-влекач, марка „МАН“, модел „TGX 18.444“ с турски регистрационни табели с рег.№ ••••••• и прикачено към него полуремарке марка „Тирсан“, с рег.№ •••••, в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени от ЗДВП-чл.16 „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл.21 „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, пътно превозно средство от категория С+Е в извън населено място-70 км/ч, като се движел със скорост от 90 км/ч загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, поднесъл се странично и с лявата част на кабината на влекача блъснал насрещно движещото се в посока Видин- Димово МПС-товарен автомобил „Ивеко Дейли“, модел „35 с 17“ с рег.№ ••••••••, собственост на В. А. Г. от с.Арчар, управляван от К. Ж. Д. от гр.Видин, като допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на последния, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.304 от НПК подс.Г. А. е оправдан да е извършил посоченото престъпление в нарушение и на правилата по чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от правоуправление за срок от три години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Постановено е веществените доказателства-тахографска шайба от товарния автомобил и паспорта на подсъдимия да останат към делото. Осъден е да заплати сторените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него от Окръжна прокуратура –Видин с доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо.Изразено е и несъгласие с изводите на съда, че пострадалия Д. е съпричинил настъпилия резултат, в която насока е изложено, че същият е управлявал товарния автомобил с разрешена скорост и че не е имал никаква техническа възможност да предотврати удара, като от тази гледна точка липсва каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата, вкл. и разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.Изразено е несъгласие и за това, че подсъдимия не е нарушил съзнателно забраната да напусне пределите на страната, в която насока е посочено, че всички факти по делото сочат на съзнателно напускане на страната и последващото му укриване.В протеста е посочено още, че при получаване на първата призовка по съдебната поръчка подс.А. е заявил, че не се чувства виновен, защото пострадалия бил навлязъл в неговата лента за движение, което е абсолютна неистина и противоречи на всички доказателства.Според прокурора, това показва, че той изобщо не чувства вина и съпричастност към деянието си, оставило две деца сираци.Именно отношението на подсъдимия към последиците от деянието му дават основание да направи искане за изменение на присъдата с отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК. Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от защитникът на подсъдимия с доводи, че наложеното наказание е прекомерно завишено, последният е причинил смърт по непредпазливост на едно лице, а причините за инцидента са лоши метеорологични условия и липса на видимост на маркировката на пътното платно и пътните знаци.Моли да се има предвид и чистото му съдебно минало.Споделя изводите на съда за съпричиняване от страна на пострадалия, който е управлявал автомобила си в горната граница на разрешената скорост и която не е била съобразена с движението в тъмната част на денонощието, в мъгла, при мокра настилка и с частични заледявания.Излага в допълнението към жалбата, че подс.А. не е имал съзнанието, че не е изпълнил задължението да не променя адреса си, тъй като е посочил единствено адреса си в Турция, на който постоянно пребивава и след привличането му като обвиняем се е установил именно там, от който адрес е бил и призован за разпоредителното заседание по прекратеното НОХД № 243/18 год. по описа на ОС-Видин и принципно е посочил, че не желае да се явява в заседанията, тъй като има опасения за живота си.По отношение на проведеното задочно производство поддържа, че причината за това е извън поведението на подсъдимия с оглед отказа на турските власти да изпълнят съдебната поръчка, а що се касае до наложената му забрана да напуска пределите на страната твърди, че по делото не е удостоверено надлежно това постановление да му е било връчено. С оглед на това настоява, че не може да се приеме, че подс.А. е действал нарочно и съзнателно в нарушение на забраната му да напуска пределите на страната, като по този начин да е целял да затрудни производството и правилно съдът не е отчел това като отегчаващо отговорността обстоятелство.Изразява съгласие със съображенията на съда относно преценката на обстоятелствата от значение за индивидуализация на наказанието, но поддържа, че последното е прекомерно завишено и прави искане за намаляването му до минимум при условията на чл.66 от НК или за връщане на делото на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения във връзка с призоваването на подсъдимия. Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Ц. Д., Л. Б. и Д. Д., както и Р. В., действаща лично за себе си и като законен представител на дъщеря си В. Ж. и Й. Ж., действаща лично и със съгласието на майка си Р. В.. Повереникът на първите от тях поддържа, че неправилно първият съд е приел, че подс.А. не е извършил нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, като счита, че посочените норми са също виновно нарушени от водача и са довели до причиняване на процесното ПТП, а наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като не отговаря на високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца.В допълнението към въззивната жалба не възразява срещу фактическите изводи на първата инстанция, но оспорва правните съображения, че нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, а загубата на контрол на МПС, която е безспорно доказана, е визирана в разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, като оставя настрана въпроса дали прокуратурата не е трябвало да квалифицира това нарушение по чл.20, ал.2 вместо по чл.20, ал.1 от НК.По отношение на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства възразява срещу изводите на съда, че няма данни подсъдимият тенденциозно да не зачита правилата за движение по пътищата, като за него остава неясно какво означава тенденциозно при условие, че той е извършил няколко нарушения на правилата за движение по пътищата и не може да има съмнения, че е съзнавал общественоопасния характер на извършеното.На следващо място категорично се противопоставя на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат поради това, че скоростта на движение на управлявания от последния автомобил, макар и в рамките на разрешената за съответната категория МПС-90 км/ч, била близко до горната граница и не била съобразена с пътната обстановка.В тази връзка поддържа, че няма никакви данни пострадалият Д. да не е контролирал през цялото време управляваното от него МПС или да е извършил нарушение, като се има предвид и установеното по делото, че управлявания от подсъдимия автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение и тъкмо там е реализирано произшествието с напълно правомерно движещия се пострадал.Позовава се на АТЕ, според която причината за произшествието е превишена и несъобразена с влошените пътни условия скорост на движение на влекача „МАН“, управляван от подс.А. и заявеното от експерта в съдебно заседание, че в случая няма никакви данни за съпричиняване от страна на пострадалия.Акцентира и на приетото в посочената експертиза, че пострадалият Д. дори да е бил спрял, произшествието пак не би било избегнато, защото дължината на опасната му зона за спиране е по-голяма от минимално необходимата дистанция за осъществяване на безаварийно спиране на турския товарен автомобил.Недоволството му е насочено и към съображенията на съда, с които е приел единствено две отегчаващи отговорността обстоятелства-скоростта на шофиране с 20 км/ч над разрешената и допуснатите две нарушения на правилата за движение по пътищата.Счита, че към тях следва да се добави процесуалното поведение на подсъдимия, който още в хода на досъдебното производство е напуснал България по неустановен начин с единствената цел да се укрие и да осуети воденото срещу него наказателно производство, а самото напускане е станало нелегално /като се има предвид наложената му забрана/ и вероятно със съучастието на неустановени лица, което е индиция за още едно престъпление от общ характер и сериозен аргумент за неговата висока степен на обществена опасност.На последно място като отегчаващо отговорността обстоятелство приема неглижирането на причинения тежък престъпен резултат, липсата на съдействие на разследването и показаното неуважение с укриването си.С оглед на това моли за увеличаване на наказанието лишаване от свобода и ефективното му изтърпяване. Във въззивната жалба на повереникът на Р. В., В. Ж. и Й. Ж. също се излагат аргументи за явната несправедливост на наложеното наказание в насока, че то не е съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца, както и с неговите противоправни последици, поради което не е в състояние да постигне целите на наказанието.Повереникът счита, че първоинстанционния съд не е отчел адекватно отегчаващите отговорността обстоятелства-подсъдимият, като професионален шофьор, е нарушил грубо множество разпоредби на ЗДвП, при нулево съпричиняване от страна на пострадалия, изключително тежкия резултат и липсата на съжаление за случилото се, непоколебимото нарушаване на забраната да напуска пределите на страната и въобще цялостното му процесуално поведение.Изразява становище, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с прилагане на института на условното осъждане, като съдът е подценил факта, че силно увеличеният в последните години брой на пътно-транспортните произшествия с тежък резултат се дължат на несъобразяване на водачите с правилата за движение по пътищата и в този смисъл, за постигане на целите на генералната превенция, е оправдано налагането на по- високи по размер наказания за извършените престъпления, които да бъдат изтърпявани ефективно, като освен това така постановената присъда създава у пострадалите и обществото чувство за безнаказаност, за липса на справедливост, на адекватно правораздаване и наказуемост на деянието, довело до отнемане на човешки живот.Позовава се на практиката на ВКС, според която не следва да се проявява неоправдано снизхождение при определяне на наказанията, необходимо е да се отчита в достатъчна степен ръста и динамиката на престъпления по транспорта и тежките общественоопасни последици, които са с висока степен на обществена укоримост и налагат справедлива наказателна репресия.Намира за некореспондиращи си с данните по делото изводите на съда, че поведението на подсъдимия е извън причините за забавяне на производството и че не е нарушил съзнателно забраната да напуска страната, в която насока излага, че цялостното му поведение налага противоположния извод, тъй като той е предал доброволно паспорта си на защитникът си и въпреки това е напуснал страната, въпреки, че е бил запознат по надлежния ред с предявеното му обвинението, както и за правата и задълженията му като обвиняем, но е нарушил последните под претекст, че е изпитвал страх за живота си, данни в която насока обаче няма.Също счита, че съдът е игнорирал факта, че той е професионален шофьор, който си е позволил грубо нарушение на правилата, отклонил е вниманието си от усложнената пътна обстановка и е навлязъл в лентата за насрещно движение.Не се съгласява и с приетото от съда съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалия, в която насока също се позовава на установеното от експертите, като освен това и поддържа, че дори да се приеме, че пострадалия Д. е управлявал буса с несъобразена скорост, то това не е в причинна връзка с настъпването на произшествието, единствената причина за което са допуснатите нарушения от страна на подсъдимия.Прави искане за увеличаване на размера на наказанията лишаване от свобода и от правоуправление и ефективното изтърпяване на първото от тях. Прокурорът и поверениците поддържат подадените жалби с изложените в тях съображения. Защитникът на подсъдимия също поддържа жалбата, като счита, че не е изяснена фактическата обстановка във връзка с призоваването на подсъдимия и поради това настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно излага и съображения, че наказанието е завишено и предвид съпричиняването моли да се наложи наказание около минимума при условията на чл.66 от НК. Съдът, като взе предвид доводите в протеста и жалбите и допълненията към тях, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното: Производството както пред окръжния, така и пред САС е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“б“ от НПК, тъй като подсъдимият се намира извън пределите на страната-в Република Турция и не може да бъде призован поради отказ на турските компетентни власти да му бъдат връчени призовка за разглеждане на делото ведно с приложения. Видно е в тази насока от материалите по делото, че по внесен от Окръжна прокуратура- Видин обвинителен акт срещу подс.А. е образувано НОХД № 243/18 год, съдебното производство по което е прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.Съдът, като е взел предвид, че подсъдимият има установен адрес в Република Турция е приел, че не са били налице основанията за извършване на действия по разследването в негово отсъствие, а разследващият орган е следвало да го призове на известния по делото адрес в Турция, на който адрес е осъществено надлежно призоваване за разпоредителното заседание, чрез изпратена молба за правна помощ на основание чл.7, т.1 и т.2 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, по която е получен отговор, че поръчката е изпълнена с връчване на призовката и съпроводителните документи лично на подсъдимия.