Решение № 1726 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 563/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК вр. ЗДДС и ЗКПО.

Образувано е по жалба на „Етера Билдинг“ ООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя М. К. Б., срещу Ревизионен акт № Р-03001824003928-091-001/16.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – ВАРНА, ведно с Ревизионен акт за поправка на РА № п-03001825081782-003-001/08.05.2025 г., в частите, в които е потвърден и изменен с Решение № 129/16.07.2025 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в които части оспорващото дружество са определени допълнителни задължения по ЗКПО и ДДС, както следва:

• по ЗДДС за данъчен период м.09.2020 г. – доначислен ДДС в размер на 56 166.67 лева - главница и 29 568.38 лева – лихви;

• по ЗКПО за 2020 година - корпоративен данък в размер на 7 405.51 лв. – главница и 3 365.73 лв. – лихви;

• по ЗКПО за 2023 г. – лихви по реда на чл.89, ал. 1 ЗКПО - 775.11 лева.

В жалбата до съда оспорващата страна развива съображения за незаконосъобразност на РА, които поддържа и в представените писмени бележки с вх.№ 2511 от 03.06.2026 г. по описа на АС-Русе. В тях допълнително навежда доводи и за нищожност на РА, които обосновава с незаконосъобразно изземване на компетентност на приходни органи в хода на протеклото ревизионно производство. Претендира прогласяването на РА, частично потвърден и изменен с решението на директора на Дирекция ОДОП-Варна, за нищожен, а в условията на алтернативност - отмяната му в оспорените части като незаконосъобразен. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция ОДОП – Варна, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт З. Е., намира депозираната жалба за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в размер на 345.12 евро.

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол.

РА, в оспорените по делото части, е потвърден и изменен с Решение № 129/16.07.2025 г. на директор на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП т.е. налице е годен предмет на съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК - решението на решаващия орган е съобщено на дружеството на 04.08.2025 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път на л.1 от преписката/, а жалбата до съда е изпратена по куриер на 18.08.2025 г. /разписки на л.11 от делото/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизията на „Етера Билдинг“ ООД, със седалище: гр. Русе, е възложена със ЗВР № Р-03001824003928-020-001/06.08.2024 г., с обхват: задължения за корпоративен данък /КД/ за периода: 01.01.2020 г. – 31.12.2023 г. и данък върху добавена стойност /ДДС/ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. и за периода 01.02.2023 г. – 28.02.2023 г. (л.2, том 1 от преписката).

ЗВР е издадена от М. Т. Г. на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки" при ТД на НАП Варна, оправомощена със Заповед № Д-752/03.04.2024 г. на директора на ТД на НАП - София, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК /л.95 от делото/.

Със ЗВР е определен ревизиращият екип в състав: Д. М. К. – гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. П. В. – гл. инспектор по приходите, двете органи по приходите в ТД на НАП-Варна, и е определен тримесечен срок за извършването на ревизията, считано от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на РЛ по електронен път на 13.08.2024 г. (удостоверение на л.3, том.1 от преписката)

Издадена е била ЗИЗВР № Р-03001824003928-020-002 от 08.08.2024 г. от компетентния орган – възложителя на ревизията М. Г., с която заповед е разширен обхватът на ревизията – включено е и задължение за ДДС за периода от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г. /л.5, том 1 от преписката/. Заповедта е връчена на РЛ на 13.08.2024 г.

Със ЗИЗВР № Р-03001824003928-020-003 от 06.11.2024 г. , издадена също от компетентния орган - възложителя на ревизията М. Г., е удължен срокът за извършване на ревизията – на 13.01.2025 г. Заповедта е надлежно връчена на 07.11.2024 г. /л.271 и л.272, том 1 от преписката/

Последвала е промяна в ревизиращия екип и по-конкретно на ръководителя на ревизията Д. М. К., заемала първоначално длъжност гл. инспектор по приходите. С Решение № Р-03001824003928-098-001 от 02.12.2024 г. /л.623, т.2 от преписката/, издадено от възложителя на ревизията М. Г., началник сектор „Ревизии и проверки" при ТД на НАП Варна, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК се изземва от Д. К., в качеството й на ръководител на ревизията, решаване на ревизионната преписка и се възлага на И. Б. Ж. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган е изключение, при спазването на определени предпоставки, които са доказани в настоящото производство.

Причината за изземването е преназначаването на Д. М. К. от длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна на нова длъжност и място на работа - със Заповед 2674 от 18.11.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, считано то 01.12.2024 г., същата е преназначена на длъжност главен експерт по приходите в Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП /л.106 от делото/. Видно от заповедта и длъжността характеристика /л.108 и л.109 от делото/ основно задължение на новата длъжност е „разглеждането на жалби по същество в хода на административното обжалване по реда ДОПК……..като подготвя проект за решение на Решаващия орган в екип с юрисконсулт в сроковете, уредени в ДОПК.“ В случая от събраните доказателства се следва изводът, че за първоначално определения ръководител на ревизионното производство е налице невъзможност да продължава да изпълнява тези си функции поради промяна в длъжността му и мястото на работа. Новите му служебни функции в Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП са свързани с осъществяването на задължителното контролно производство от горестоящия административен орган по реда на ДОПК и те са несъвмести с функциите на орган по приходите, провеждащ ревизията. Иззетите функции са възложени на И. Б. Ж. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, която фигурира като служител, на когото са възложени функции на ръководител на екип в Заповед №Д-2770 от 28.11.2024 г. на Директора на ТД на НАП-Варна /л.111 и л.112 от делото/. По повод на иззетата на компетентност е издадена ЗИЗВР № Р-03001824003928-020-004 от 02.12.2024 г. от възложителя на ревизията, с която за ръководите на ревизията е определена И. Б. Ж. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна /л.625, том 2 от преписката/. Заповедта е връчена на РЛ на 03.12.2024 г.

Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган. При действието на чл. 7, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, във вр. с чл. 7, ал. 3 ДОПК тази компетентност е на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на НАП.

Решението за изземването е на възложителя на ревизията М. Т. Г. на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Варна. Същата е упълномощена с правата по чл.7, ал.3 от ДОПК с нарочна заповед – Заповед № Д-6/02.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП-Варна /л.102 и л.103 от делото/ т.е упражнила е предоставена й компетентност.

В заключение, изземването е станало от компетентния орган и при наличието на законовите условия за това, противно на доводите на оспорващата страна за обратното.

Със Заповед № Р-03001824003928-ЗИД-001 от 23.12.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП-София, въз основа на искане на Директора на ТД на НАП-Варна, на основание чл.114 ДОПК, е удължен срокът на ревизията до 13.03.2025 г. /л.642, т.2 от преписката/. Въз основа на тази заповед е последвало издавено на ЗИЗВР № Р-03001824003928-020-005 от 27.12.2024 г., с която е посочен удължения срок на ревизията – 13.03.2025 г. Заповедта е връчена на РЛ на 30.12.2024 г. /л.645, т.2 от преписката/.

С Решение № Р-03001824003928-098-002 от 02.01.2025 г. на директора на ТД на НАП-Варна решаването на ревизионната преписка е иззето от възложителя на ревизията М. Г. и е възложена на Д. Д. Н. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна. Изземването е свързано с прекратяване на служебното правоотношение на М. Г. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, считано от 01.01.2025 г. поради придобито право на пенсия за ОСВ – Заповед № 3-2081 от 09.12.2024 г. на л.31 от делото. Изземването е извършено от надлежния орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП, във вр. с чл. 7, ал. 3 ДОПК. Налице е законовата предпоставка за това - пенсионирането на възложителя на ревизията влече отпадане на компетентността му като орган по приходите. Функциите на възложител на ревизията са възложени на Д. Д. Н., който е назначен на длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, считано от 01.01.2025 г. със Заповед № 3-2125 от 19.12.2024 г. /л.32 от делото/. В това му качеството, той е сред определените органи с правомощия да възлагат ревизии – Заповед № Д-3002/30.12.2024 г. на директора на ТД на НАП - Варна /л.918, т.3 от преписката/. На 02.01.2025г. Д. Н., като възложител на ревизията, е издал ЗИЗВР № Р-03001824003928-020-006 от 02.01.2025 г. /л.650, т.2 от преписката/. Същата е връчена на РЛ на 03.01.2025 г.

Горните обстоятелства установяват компетентност на приходните органи на ТД на НАП -Варна за провеждане на ревизионното производство.

В законоустановения срок по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-03001824003928-092-001 / 25.03.2025 г. /л.690-л.701, т.3 от преписката/, със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК, подписан с електронни подписи от приходните органи от ревизиращия екип Д. В. и И. Ж.. Същият е връчен електронно на РЛ на 26.03.2025 г. /л. 708, том 3 от преписката/.

Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-03001824003928-091-001/16.04.2025 г. /л.814-822, том.3 от преписката/. РА е връчен на РЛ на 28.04.2025 г. /л.828, том 3 от преписката/. На 02.05.2025 г. РЛ е подало молба за поправка на ОФГ в РА /л.831, т.3 от преписка/. По повод на нея е издаден РА № П-03001825081782-003-001/08.05.2025 г. за поправка на РА. С първоначалния РА, поправен с цитирания, на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 2020 г. и 2023 г. в общ размер на 11 602.94 лв. - главница и 5 956.71 лв. - лихви и по ЗДДС за данъчни периоди м.06.2020 г., м.07.2020 г. и м.09.2020 г. ДДС за внасяне в размер на 64 561.53 лв. -главница и 34 156.13 лв. – лихва.

Не се спори от страните по делото, че ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената служебно от съда проверка, докладвана в открито съдебно заседание на 19.05.2026 г. /протокол от съдебно заседание на л.128-л.129 от делото/.

С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че частично оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност, в предвидена форма, като в хода на протеклото ревизионно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При оспорването по административен ред, с постановеното Решение № 129 от 16.07.2025 г. на и.д. директор на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП – А. К., ревизионният акт е:

• потвърден в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м.09.2020 г. – доначислен ДДС в размер на 56 166.67 лева - главница и 29 568.38 лева – лихви и по ЗКПО за 2023 г. – лихви по реда на чл.89, ал. 1 ЗКПО - 775.11 лева;

• изменен в частта на задължения за КД по ЗКПО за 2020 г. като задължението от 11 602.94 лв. – главница и 5 181.60 лв. – лихва е определено на 7 405.51 лв. - главница и 336.73 лв. – лихви;

• отменен за установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.06.2020 г. и м.07.2020 г. в общ размер на 8394.86 лв. – главница и 4 587.75 лв. – лихви.

Решението на горестоящия орган е издадено в условията на заместване от А. К. – началник отдел „Обжалване“ в Дирекция ОДОП-Варна. На титуляра - директор Дирекция ОДОП-Варна Д. Ж., е разрешен платен годишен отпуск за периода 07.07.2025 г. – 18.07.2025 г. със Заповед № 9454 от 26.06.2025 г. на Изп. директор на НАП /л.8 от преписката по делото/. За този период, със Заповед № ЗЦУ-ОПР-10 от 14.03.2024 г. издателят на решението А. К. – началник отдел „Обжалване“ в Дирекция ОДОП-Варна, е оправомощена за заместник на отсъстващия титуляр /л.7 от преписката към делото на съда/. Решението при административното оспорване е постановено от надлежния орган, при доказан фактически състав на заместване: 1/ издадена заповед за заместване и 2/ обективно отсъствие на титуляра на длъжността, препятстващо го да изпълнява функциите си на датата, за която е разпоредено заместването, респ. е издадено решението по повод оспорването на РА по административен ред. То е валидно.

РА, в частите, в които е потвърден и изменен с решението на горестоящия административен орган, е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

По материалната законосъобразност на РА.

Ревизираното лице /РЛ/ „Етера Билдинг" ООД е регистрирано на 29.01.2018 г. с наименование „Русе Стройгруп 2" ООД, а впоследствие на 17.12.2018 г. фирменото наименование е променено на „Етера Билдинг" ООД, каквото е и понастоящем. През ревизирания период основната дейност на дружеството е строителство на жилищни сгради. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 06.03.2018 г. - регистрация по избор, по инициатива на задълженото лице.

От събраните доказателства в хода на ревизионното производство от приходните органи е установено, че в полза на четири физически лица – възложители, а именно А. Х. А., Г. А. А., Д. Д. М. и Й. Д. Х. е издадено Разрешение за строеж /РС/ № 65/14.02.2018 г. от главния архитект на Община Русе, влязло в сила на 02.03.2018 г., за построяване на обект - Жилищна сграда с обществено обслужващ партер и подземен гараж с ВиК отклонения в недвижим имот, представляващ [УПИ], кв 196, имот с [идентификатор], по плана на гр. Русе, [улица], /л. 155 от преписката/.

От посочените по-горе възложители /съсобственици на имота/, с [НА], том II, per. № 4193 по дело 355 от 29.06.2018 г. на РЛ, тогава с наименование „Русе Стройгруп 2" ООД, е учредено възмездно право на строеж върху недвижимия имот по чл. 181, ал. 1 от ЗУТ срещу задължение за строителство /л. 165-л.172/. Общата стойност на сделката по учредяване на отстъпеното право на строеж по този нотариален акт е 131 000,00лв. Срещу учреденото право на строеж „Русе Стройгруп 2" ООД се е задължило да построи със собствени средства и без заплащане от страна на собствениците - учредители конкретно описани обекти, като им ги предава в степен на завършеност – годни за въвеждане в експлоатация т.е. при Акт 16. Отделно от това е договорено конкретно посочени обекти да останат в изключителна собственост на РЛ, като собствениците - учредители дават съгласие дружеството да се разпорежда с учреденото право на строеж и готовите обекти.

В периода 2018 г.- 2020 г. е извършено застрояването на обекта в груб строеж като „Етера Билдинг" ООД е в качеството си на възложител по изграждане на Жилищна сграда с обществено - обслужващ партер и подземен гараж, находящи се гр. Русе [улица] на строителни работи и извършване на СМР – услуги, със строител /изпълнител/ „Русе Стройгруп" ООД.

За извършените дейности са съставени Протоколи за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителна конструкция, както следва : Протокол от 17.12.2018 г., Протокол от 07.01.2019 г., Протокол от 04.02.2019г., Протокол от 25.02.2019 г., Протокол от 31.05.2019 г. , Протокол от 09.12.2019 г. Протокол от 09.03.2020 г. /л. 182-л.183, л.138-л.142/.

Впоследствие е сключен Договор за строителство от 02.05.2020 г. между „Етера Билдинг" ООД /възложител/ и “Русе Стройгруп" ООД /изпълнител/ за извършване на довършителни CМР до етап Акт 15 /л.180-л.181, том 1 от преписката/ и два анекса към него, съответно от 23.06.2020 г. и от 09.09.2020 г. като с втория е договорено довършителните СМР да бъдат изпълнени до етап Акт 16 /л. 149-150, том 1 от преписката/.

През м.09.2020 г. от РЛ е извършена разпоредителна сделка с част от построените имоти в полза на трето лице.

С НА за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег.№ 6908 от 15.09.2020 г., „Етера Билдинг" ООД е продало на Ж. П. обекти в сградата, находяща се в гр. Русе, [улица]: апартамент № 22 с изба, магазин № 1 и 5 броя паркоместа, на обща продажна цена от 337 000 лв.

Видно от нот. акт обектите са със степен на завършеност, за която е съставен акт образец № 14 от 13.01.2020 г., съгласно Удостоверение № 14 от 20.02.2020 г. на осн. чл.181, ал.2 от ЗУТ, издадено от Община Русе т.е на етап „груб строеж“.

Договорено е цената да бъде изплатена по банков път на “Русе Стройгруп" ООД, в изпълнение на договор за строителство от 02.05.2020 г. и анекс към него от 09.09.2020 г. /л.633-л.637, том 2 от преписката/. Плащането от преобретателката Ж. П. е извършено по уговорения начин – на третото лице “Русе Стройгруп" ООД, по банков път в следната последователност /л.630-л.632, том 2 от преписката/:

-сумата от 100 000 лв. с платежно нареждане от 09.09.2020 г.;

-сумата от 40 000 лв. с платена с платежно нареждане от 01.03.2021 г. и

-сумата от 197 000 лв. е платена с платежно нареждане от 09.04.2021 г.

От приходните органи е установено, че за извършената продажба с горецитирания НА на цена от общо 337 000 лева от продавача – ревизираното лице, не е била издадена фактура и не е било начислено ДДС.

Задължения за ДДС.

Съдът намира за законосъобразен оспорения по делото РА, в частта му, в която е доначислен ДДС в размер на 56 166.67 лева - главница и 29 568.38 лева – лихви по ЗДДС за данъчен период м.09.2020 г.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС гласи, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 , когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Нормата на 25, ал. 2 от закона регламентира датата на данъчното събитие - данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право. За прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот в чл. 18 от Закона за задълженията и договорите е предвидена специална писмена форма - нотариален акт, която е форма за действителност на сделката. При сключване на сделка за покупко-продажба на имот, както е в конкретния случай, моментът, в който настъпва данъчното събитие, е денят на прехвърляне на собствеността. Така с НА за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег.№ 6908 от 15.09.2020 г., от „Етера Билдинг" ООД е прехвърлена собствеността върху описаните в акта имоти и е настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. За настъпването му няма никакво значение обстоятелството, че плащането на цената на части от преобретателя е направено на трето лице. Това е станало по взаимно съгласие на страните по сделката, в условията на автономията на договарянето. Начинът на изпълнение на задължението за плащането на цената от страна на купувача към продавача касае облигационното правоотношение и неговото изпълнение, но не се отразява на настъпването на данъчното събитие. Неоснователен е доводът на оспорващия, че към 15.09.2020 г. данъчното събитие не е настъпило, тъй като е налице поетапно изпълнение на комплексна доставка, включващо бъдещо изграждане и довършване на обектите, като към посочената дата съществена част от престацията на продавача все още не е била изпълнена. Видно от съдържанието на НА за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег.№ 6908 от 15.09.2020 г., от „Етера Билдинг" ООД имотите са продадени в груб строеж /издадено Удостоверение № 14 от 20.02.2020 г. на осн. чл.181, ал.2 от ЗУТ/, като обаче в продажната цена са включени и довършителните СМР до Акт 16, видно от позоваването и препращането в нот. акт към договор за строителство от 02.05.2020 г. и анекс към него от 09.09.2020 г., касаещи извършването на довършителните работи по обектите, съответно до Акт 15 и до Акт 16 /л.633-л.637, том 2 от преписката/. Противно на тезата на жалбоподателя, според съда, възникването на данъчното събитие не зависи от задължението или необходимостта от извършване на допълнителни/довършителни СМР. В процесния нотариален акт е вписана обща цена за обектите и тя е цената на доставената стока. Доставката на недвижимите имоти не се разделя от необходимите довършителни СМР, за да се приеме, че е уговорено поетапно изпълнение, а оттам - настъпване на данъчно събитие при завършване на всеки етап, както неоснователно претендира жалбоподателят.

Изводът е, че ревизираното дружество не е изпълнило задълженията си, регламентирани в чл. 86 ЗДДС, да начисли данъка, когато е станал изискуем при настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 от закона - при прехвърляне на правото на собственост и не е заплатило дължимия данък. Данъчната основа по процесната доставка е определима при условията на чл. 26, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, съгласно която разпоредба данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя, без данъка. При съобразяване на платената цена за процесните имоти – 337 000 лева и цитираното законово правило, законосъобразно приходните органи да определи ДО - 280 833,33 лева и са начислили допълнително ДДС в размер на 56 166.67 лева за данъчен период м.09.2020 г.

На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, предвид забавата на плащане на изискуемото вземане, правилно са начислени лихви от 15.10.2020 г. до 16.04.2025 г. - датата на издаване на РА, в размер на 29 568.38 лева

РА, в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.09.2020 г. – главница и лихви, е законосъобразен.

Задължения по ЗКПО за 2020 г. и за 2023 г.

С решението на директора на Дирекция ОДОП - Варна оспореният РА, в едната му част, е изменен и на дружеството са установени задължения по ЗКПО за 2020 г. - корпоративен данък в размер на 7 405.51 лв. – главница и 3 365.73 лв. – лихви.

Установено е, че е от ЗЛ е подадена Годишна данъчна декларация за финансовата 2020 г., с вх. 1800И0381860/ 19.06.2021 г. със счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 394 276,71лв., определена като разлика между общо приходи в размер на 530 705,36лв. (нетни приходи – 529 413,69лв.) и общо разходи – 136 428,65лв.

Безспорно е установено, че в счетоводството на дружеството не е отчетен приход от продажба на имотите по НА за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег.№ 6908 от 15.09.2020 г.

Ревизиращите са приели, че приходите от продажбата на процесните недвижими имоти по нот. акт следва да бъдат отчетени по правилата на СС 18 „Приходи", по съображения, че приходът се отчита при продавача в момента на прехвърляне на съществените рискове и ползи, свързани със собствеността върху стоката, или при предоставянето на услугата т.е. правото на собственост е определящо за признаването на прихода. Законът за счетоводството изисква предприятията да водят счетоводството си на база начисляване, което означава, че приходите се отчитат в периода, в който е реализирана стопанската операция.

На основание чл. 78 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат /СФР/ на „Етера Билдинг" ООД за 2020 г., е коригиран в посока увеличение със сумата от 74 055.06 лв., представляваща разликата между неотчетения приход от продажба на имотите по [НА]/15.09.2020 г и съответстващата им себестойност.

Съдът намира, че неправилно приходните органи са увеличили СФР на ЗЛ за 2020 г. със сумата в размер 74 055.06 лв. Увеличение се следва, но при отчитане на различни от възприетите от приходните органи величини на приходите от продажби и на себестойността на обектите, предмет на прехвърлителната сделка по нот. акт.

В хода на ревизионно производство, в РД на стр.7 (л.698 от адм. преписка), е изготвена таблица за формиране на себестойността на обектите по [НА], том III, рег.№ 6908 от 15.09.2020 г., като приходните органи са приели за такава 206 778.27 лв., което съдът не споделя.

Във връзка с определените задължения по ЗПКО за 2020 година по делото е приета ССЕ /л.47-л.50 от делото/.

От експертизата, след извършен подробен анализ на данните за себестойността на обектите по процесния НА, посочени в представените в хода на ревизионното производство справки по години, съответно 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и за периода от м.01-м.03.2024 г. /обобщени в табличен вид в т.1.1 от констативно-съобразителната част на заключението/, се установява, че приетата от ревизиращия екип себестойност на обектите - 206 778.27 лв., е тази за 2021 г., и тя не е относимата за ревизирания период - 2020 г. Отделно от това, вещото лице е констатирало, че при изчисляване себестойността на обектите по нотариалния акт, от приходните органи са взети предвид два елемента – сграда и строителна услуга, без да е включена стойността на отстъпеното право на строеж /ПС/. Последната е елемент на себестойността на обектите и е следвало да бъде съобразена.

В тази връзка на назначената ССЕ е поставена задача за изчисляване на себестойността на обектите към 2020 г., като в нея бъда включена и стойността на отстъпеното право на строеж. Вещото лице е изчислило стойността на ПС за 1 [жк], като е съобразило данъчната оценка на ограниченото вещно право по НА N 189, том II, per. N 4193, дело N 355/29.06.2018 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот по чл.181, ал.1 от ЗУТ срещу задължение за строителство (л.165-172 от адм. преписка) , от който се установява, че данъчната оценка на правото на строеж е 130 454,60лв.

Експертизата, отчитайки изчислената стойност на отстъпеното право на строеж за 1 кв. м. РЗП и съобразявайки посочената в НА N 96, том III, per. N 6908, дело N 379/15.09.2020 г. застроена площ на процесните имоти, е изчислила размер на разходите за отстъпеното право на строеж за всеки от обектите, предмет на продажбата по процесния нот. акт и общо за всички 22 911,52 лева. Съобразявайки получените изчисления вещото лице е установило себестойност към 31.12.2020 г. на обектите, продадени с НА N 96, том III, per. N 6908, дело N 379/15.09.2020 г. - за всеки поотделно и като общ сбор – 175 879.16 лв. /р.V, т.1 от заключението/. Именно тази последно посочена стойност съдът приема за миродавна за корекцията на СФР на РЛ за 2020 г.

Основателни са направените в жалбата и в депозираните писмените бележки с вх.№2511 от 03.06.2026 г. по описа на АС-Русе доводи на оспорващото дружество за нарушаване принципа на съпоставимост на приходите и разходите и изкривяване на финансовия резултат, в резултат от подхода на приходната администрация.

По предписанието на т. 5.2 от раздел "Признаване на приходи" от СС № 18, приложен от ревизиращите, а и прилаган от дружеството стандарт за признаване на приходи, което е установено от вещото лице от проверка в счетоводството на ЗЛ /вж. обяснения в протокол от съд. заседание на 31.03.2026 г./, приходът не се признава, когато разходите не могат да бъдат надеждно изчислени. По т. 5.1, б. "в" от същия счетоводен стандарт – приходът се признава, когато наред с другото, направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени, а по б. "г" – приходите от всяка сделка се признават едновременно с извършените от нея разходи (принцип на съпоставимост на приходите и разходите).

От значение за спора са следните обстоятелства, които се установяват въз основа на приетата ССЕ и приложените доказателства относно сградата в гр. Русе, ул. Д. N 25, в която се намират обектите, предмет на продажба с НА N 96, том III, per. N 6908, дело N 379/15.09.2020 г, а именно: издадено Разрешение за строеж № 65/14.02.2018 г. (л.155); Издаден Акт обр. 14 за приемане на конструкция - 13.01.2020 г. (л.145-л.146 от преписката) и Удостоверение за въвеждане в експлоатация - № 66/21.08.2024 г.(л.158). Следователно към датата на продажбата с нот. акт - 15.09.2020 г. обектите не са били завършени. Това се потвърждава и от коментираните по-горе Договор за строителство от 02.05.2020 г. между „Етера Билдинг" ООД /възложител/ и “Русе Стройгруп" ООД /изпълнител/ за извършване на довършителни CМР до етап Акт 15 /л. 180-л.181, том 1 от преписката/ за обектите и анекса към него от 09.09.2020 г. за довършителни СМР до етап Акт 16 /л. 149-150, том 1 от преписката/. По данни от приетата ССЕ за сградата, в която се намират процесните обекти, строителството е продължило и след 2020 г. до 2024 г., когато е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 66/21.08.2024 г. /вж. изслушване на вещото лице, отразено в протокола от съд.заседание на 31.03.2026 г./. Според експертизата, към 31.12.2020 г. не е било възможно да се определят надеждно разходи за завършване на обектите, които са направени в следващите години - 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. (виж справките за себестойността, изготвени от „Етера Билдинг“ ООД и представени в ревизионното производство, описани в т.1.1. от заключението на ССЕ).

След като окончателното определяне на разходите за построяване на имотите в изцяло завършен вид, не е било възможно да бъде надеждно изчислено/измерено към 2020 г., то сумата от продажбата на обектите, описани в НА N 96, том III, per. N 6908, дело N 379/15.09.2020 г., в размер 280 833,33лв., не следва да се признава в пълен размер за 2020 г., а в съответната част на извършените разходи. ССЕ е изчислила, че разходите към 31.12.2020 г. представляват 71% от разходите към 2024 г., когато е завършена сградата. Следователно, прилагайки принципа на съпоставимост на приходите и разходите, за 2020 г. следва да бъдат признати 71% от приходите по НА N 96, том III, per. N 6908, дело N 379/15.09.2020 г. или 199 391,67 лв. ( 280 833,33 х 71%).

Така неотчетеният приход за данъчния период възлиза на 23 512,51лв. /разлика между приход, определен по реда на СС 18 - 199 391,67 лв. и себестойност на обектите с включено отстъпено ПС - 175 879.16 лв. /.

С тази сума - 23 512,51 лв., на основание чл.78 от ЗКПО, СФР на дружеството за 2020 г. следва да се коригира в посока увеличение, а не с приетата от приходните органи 74 055.06 лв., представляваща разлика между неотчетените приходи от продажбата на недвижимите имоти по процесния нотариален акт и съответстващата им себестойност.

При съобразяване на гореприетото и на останалите увеличения и намаления на СФР, данъчният финансов резултат - печалба е 417 831.11 лв.; КД за 2020 г. - 41783.11 лв., съответно данък за довнасяне – 2 351.25 лева. Лихвите за периода 01.07.2021 - 16.04.2025 г. върху главницата са в размер на 1073,33 лева, изчислени в приетата ССЕ. В посочените размери на установените задължения по ЗКПО за 2020 г. - главница и лихви, РА, изменен с решението на директора на дирекция ОДОП - Варна, е законосъобразен. За разликата над тях, съответно: главница над 2 351,25 лева до 7 405,51 лв. и за лихви над 1 073,33 лева до 3 365.73 лева – РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Жалбата на дружеството е неоснователна в частта на установеното с РА задължение за лихви на основание чл. 89, ал. 5 ЗКПО в размер на 775.11 лв. за периода от 2023 г. Макар РА да е оспорен и във визираната част, в жалбата, а и до приключване на делото пред настоящата инстанция, не са представени аргументи и не са ангажирани доказателства за недължимост на лихвите от оспорващата страна.

Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗКПО, данъчнозадължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година, а съгласно ал.2, т.1 на разпоредбата – авансови вноски не правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв.

Според чл. 84 от ЗКПО - месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година превишават 3 000 000 лв., а според чл. 85 от закона - тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.

Органите по приходите са съобразили размерите на декларираните нетни приходи от продажби - 452351.73лв. в подадената от РЛ Годишна данъчна декларация с вх. 1800И0450370/30.06.2022 г. за финансовата 2021 г. /годината преди предходната по смисъла на чл. 83 и чл. 84 от ЗКПО/ и обосновано са приели, че дружеството за 2023 г. е имало задължение да внася тримесечни авансови вноски. В съответствие с нормата на чл.89, ал. 1 от ЗКПО и по формулата, посочена в чл.89, ал.2, т.2 от ЗКПО /подробно в РА е разписано прилагането на формулата и изчислението/, правилно е изчислена сумата от 8503,05 лева, върху която се дължат лихви, а размерът на лихвите - 775.11 лева за периода 16.04.2023 г. - 31.12.2023 год. е определен по приложимото правило на чл.89, ал.5 от ЗКПО. В тази част РА следва да бъде потвърден.

За разноските.

Жалбоподателят е сторил разноски по делото в общ размер на 372,52 евро, от които: 50 лв., равняващи се на 25.56 евро - за държавна такса /л.15 от делото/; 400 лв., равняващи се на 204.52 евро – депозит на вещо лице /л.38 от делото/ и 142.44 евро допълнителен депозит на вещо лице /л.85 от делото/.

На жалбоподателя, на основание чл.161, ал.1, изр. първо от ДОПК, следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част на жалбата /възлизаща на 7 346.66 лева/, а именно 55.02 лв., които след превалутиране, съгласно чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, са 28,13 евро.

При този изход на спора разноски се дължат и на ответника по делото, съобразно отхвърлената част от жалбата - чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК. Към момента на устните състезания в настоящото производство е в сила нормата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, ред. ДВ бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г., която предвижда юрисконсултското възнаграждение да се определя по реда на чл. 37 Закон за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е в размер от 130 лева до 450 лева. На ответника се определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на делото и е в рамките на размера, предвиден в Наредбата. Пропорционално на отхвърлената част от жалбата, възлизаща на 89 934.74 лв., възнаграждението е 369.79 лв., съответно то се присъжда в размер на 189.07 евро, съгласно чл. 12 и 13 ЗВЕРБ.

При съобразяване на § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят, респ. да се възложат на Национална агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, страна по делото.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът