Решение № 10221 от 2.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 3621/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Подадена е искова молба от М. И. С. против С с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 8512 лева –незаплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 1356, 45 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 29.11.2023 г. до 21.01.2025 г. Ищцата твърди, че била служител на С, П, К Г от 2007 г. като до 2015 г. заемала последователно длъжностите „специалист“ и „секретар“ на К Г. От 12.11.2015 г. до 31.10.2023 г. заемала длъжността „кмет“ на К Г, с възнаграждение в размер на 2128 лева. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед №..../03.11.2023 г. поради избор на друг кандидат за кмет. С тази заповед на основание чл. 222, ал. 3 КТ било изплатено обезщетение в размер на двукратното брутно трудово възнаграждение. Ищцата счита, че била работила за ответника за период по-дълъг от 10 години в рамките на последните 20 години и че следва да бъде заплатено обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест брутни заплати, вместо на изплатените две. Със заявление рег. №......... от 29.11.2023 г. отправила покана до ответника да доплати обезщетението, но такова плащане не последвало. Моли съда да осъди ответника да заплати търсените суми, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че ищцата е заемала твърдените от нея длъжности през посочените периоди, както и че последното брутно възнаграждение било в размер на 2128 лева. Не оспорва и прекратяването на трудовото правоотношение със заповед №..../ 03.11.2023 г., както и получаването на заявление рег. №......... от 29.11.2023 г. Оспорва, ищцата да е била в трудови правоотношения с него. Твърди, че за периода от 2007 г. до избирането си за кмет през 12.11.2015 г. била в трудови правоотношения с друг работодател – кмета на П, а за периода от 2015 г. до 2023 г. била избрана за кмет на К Г. Счита, че кметската длъжност не се изпълнявала в рамките на трудово правоотношение, като излага подробни юридически съображения в тази насока. Твърди, че трудовият стаж на ищцата като „специалист“ и „секретар“ на К Г бил 7 години, 11 месеца и 12 дни, поради което се дължал единствено двукратният размер на възнаграждение. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски. В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани, изпращат представители и поддържат исканията си. На база представените доказателства, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са фактите, че ищцата е заемала длъжностите „специалист“ и „секретар“ на К Г за периода от 2007 г. до избирането си за кмет през 12.11.2015 г., който период е възлизал на 7 години, 11 месеца и 12 дни; била е избрана за кмет на К Г в два последователни мандата от 2015 г. до 2023 г.; последното брутно възнаграждение е възлизало на 2128 лева; трудовото правоотношение било прекратено със заповед №..../ 03.11.2023 г.; ответникът е получил подаденото от нея заявление рег. №......... от 29.11.2023 г. За безспорен между страните беше обявен и факта, че към момента на сваляне на ищцата от длъжността „кмет“ същата е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За установяване на трудовия стаж на ищцата в открито съдебно заседание беше направена и констатация от съда на трудовата книжка. На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. За да възникне правото на това обезщетение е необходимо да се установят следните факти: 1) лицето да е полагало труд по трудово правоотношение; 2) да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3) трудовото правоотношение да е било прекратено; 4) трудовият му стаж да е поне 10 години при същия работодател или група от предприятия; 5) това обезщетение да не е изплащано преди. Вторият, третият и петият факт са безспорни между страните. За да се установи наличието на първия и на четвътрия факт е необходимо да се отговори на въпроса дали за целите на чл. 222, ал. 3 КТ правоотношението между ищцата и С за периода, в който тя е изпълнявала длъжността кмет на К Г се счита за трудово. Съгласно чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметовете на кметства са органи на изпълнителната власт в рамките на Кто. Избират се по реда на Глава осемнадесета от Изборния кодекс и имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. В практиката си ВКС е имал възможността да разгледа статута на кметовете по отношение на изпълняване на тяхната работа. Въпреки че не е даден категоричен отговор на въпроса дали правоотношението, въз основа на което те оперират, е трудово, е налице константна практика, от която може да се направи извод, че по отношение на възнаграждението, възникването на длъжността и правата на обезщетение и пенсия правоотношението следва да се счита за трудово. С Решение № 30 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 694/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че кметовете имат право на обезщетение по чл. 224 КТ. В Определение № 470 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 478/2010 г., III г. о., ГК е посочено, че правото на парична компенсация възниква за работещите по трудово правоотношение, независимо за кой период от действието на договора е останал неизползвания годишен отпуск, което се отнася и за кметовете на общини (чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА, във вр. с чл. 155 КТ). В Определение № 19 от 1.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 17/2022 г., 5-членен с-в, ГК е посочено, че трудовото правоотношение възниква между Общината като юридическо лице и кмета, а не между Общинския съвет и кмета. С Определение № 62 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 47/2017 г., 5-членен състав, ГК е прието, че съгласно чл. 38, ал. 7 ЗМСМА кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудови правоотношения, освен тези, които са несъвместими с тяхното правно положение, както и че тази разпоредба намира приложение спрямо евентуални спорове за неплатено трудово възнаграждение, за обезщетения, за трудов и осигурителен стаж и други права по Кодекса на труда. На база така цитираната практика, настоящият състав намира, че за целите на чл. 222, ал. 3 КТ ищцата е полагала труд по трудово правоотношение за времето, в което е изпълнявала длъжността кмет на К Г. От това следва, че натрупаният от нея стаж за тези осем години се счита за трудов и трябва да бъде прибавен към този за времето, през което е изпълнявала длъжностите „специалист“ и „секретар“ на К Г. Възражението на ответника, че тези 7 години, 11 месеца и 12 дни тя е полагала труд към друг работодател не се споделя от съда – от систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗМСМА за структурите на кмествата, общините и районите следва, че същите функционират по начин, който отговаря на понятието „група от предприятия“, посочено в чл. 222, ал. 3 КТ. В подкрепа на този извод е и факта, че след прекратяването на изборното правоотношение на ищцата, със заповед №..../03.11.2023 г. на същата е изплатено такова обезщетение, при това именно от ответника, а не от кмета на К Г, въпреки че с него е сключено трудовото правоотношение, обосновало полагания от ищцата труд за 7 години, 11 месеца и 12 дни. Със същите съображения съдът намира за доказана и материалната процесуална легитимация на ответника. Именно С следва да отговаря за изплащането на процесното обезщетение, тъй като именно със С е приключено трудовото правоотношение по заеманата длъжност, видно от представената, цитирана по-горе заповед. Първият и четвъртият факт също са установени, поради което искът е доказан по основание. По отношение на размера, между страните е безспорно, че последното трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 2128 лева. Безспорно е, също че обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е било изплатено за два месеца, т.е. дължимо е за четири. Четирикратният размер на възнаграждението дава 8512 лева, т.е. искът е доказан и по размер и следва да бъде уважен в цялост. По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД съдът намира следното: между страните е безспорно, че заявление рег. №......... от 29.11.2023 г. е било получено от ответника на тази дата и с него ищцата го е поканила да заплати дължимото от него възнаграждение в срок до 15.12.2023 г. включително. Тъй като ответникът не е изплатил задължението си, е изпаднал в забава, считано от 16.12.2023 г. до 21.01.2025 г. и дължи мораторна лихва върху главницата за този период. Съдът изчисли служебно размера на главницата и установи, че той е 1300, 38 лева. До тази сума искът е доказан и следва да бъде отхвърлен за разликата до 1356, 45 лева. С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни. От ищцата са заплатени 1287 лева – адвокатско възнаграждение, като съобразно с уважената част от исковете се дължат 1279, 69 лева. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на 150 лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат 0, 85 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 392, 50 лева – държавна такса. Така мотивиран, Софийският районен съд