Решение № 805 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 756/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от ст. сержант К. Д. Ц. от [населено място], чрез адв. Т. АК София против т.8 от Заповед №ЛС-68 от 12.06.2024г., издадена от Командир на Командването за логистична поддръжка, с която е разпоредено освобождаване на ст. сержант Ц., ст. специалист II степен по съхранение на бойни припаси в склад „Съхранение на бойни припаси“, участък „Съхранение на излишни авиационни средства за поразяване“ във военно формирование /ВФ/ 32830- А. и преназначаване на ст. серж. Ц. за старши специалист II степен по снабдяването с материални средства във ВФ 24850-Змейово. Заповедта се счита за издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материален закон и неговата цел. Твърди се липса на съгласие от страна на жалбоподателя с издадена заповед за преназначаване и нарушение на чл.33в от ППЗОВСРБ. Мотивира и нарушение на чл.50, т.2 от ППЗОВСРБ, тъй като ст. серж. Ц. не отговарял на изискванията за длъжността, на която е преназначен. Целта на закона е била нарушена, тъй като с разпореденото с обжалваната заповед се нарушава принципът за ефективност, правилност и рационално разходване и използване на наличните човешки и материални ресурси /чл.7, ал.2, чл.11, ал.6 от ЗОВСРБ/. В частта на оспорването против мълчалив отказ на Командир на Командването за логистична поддръжка да отмени Заповед № ЛС-68/12.06.2024г. по искане на ст. серж. Ц., е постановено Определение №3169/21.10.2024г., с което в тази й част жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Определението е в законна сила от 15.11.2024г. Ответникът поддържа възражение за процесуална недопустимост на оспорването, като направено извън преклузивния срок за подаване на жалбата пред съда. В евентуалност поддържа довод за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на заповедта. Претендира разноски и представя списък /л.142/. С частта от заповедта, която е заявена пред съда е разпоредено едновременно „освобождаване на ст. серж. Ц. от заемана от него длъжност “ във военно формирование /ВФ/ 32830- А. и преназначаване на ст. серж. Ц. за старши специалист II степен по снабдяването с материални средства във ВФ 24850-Змейово“. Съгласно цитираното в открито с.з. 17.03.2025г. Определение №8235 от 28.09.2022г. на ВАС по ад № 8472/2022г., състав на ВАС при правилно тълкуване на закона изрично е прието, че при акт с правно основание чл.72, ал.1, вр. с чл.32, т.5 от ППЗОВСРБ, военнослужещият в резултат на извършени организационно – щатни промени се освобождава от заеманата длъжност, за да бъде преназначен на друга щатна длъжност и ФВ, като е налице акт по чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ, годен за съдебен контрол по арг. на тази разпоредба, а засегнатото лице притежава правен интерес да го обжалва пред съда, ако той засяга пряко и негативно неговата правна сфера. Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заповед на Министър на отбраната № ОХ-08/ 13.02.2024г. , т.1.1.10, считано от 01.07.2024г. са извършени организационно щатни промени и пълна ликвидация на военни формирования от Българската армия и структури, пряко подчинени на министъра, като е разпоредено „117 база за съхранение на излишни авиационни средства за поразяване, с военнопощенски номер 32830 и дислокация в [населено място], обл. Стара Загора да се извърши пълна ликвидация“, като правоотношенията по изпълнение на военна служба на военнослужещите да се уредят в съотв. със ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ. Във връзка с министерска заповед №ОХ-08/ 13.02.2024г. от Командира на командване по логистична поддръжка е издадена Заповед №ЛС-68/ 12.06.2024г., с която на осн. чл.55, ал.4, чл.146, т.2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ и чл. 32, т.5 и чл.33 от ППЗОВСРБ в т.8 от заповедта е разпоредено освобождаване на ст. сержант К. Ц.- ст. специалист II степен по съхранение на бойни припаси в склад „Съхранение на бойни припаси“ на участък „Съхранение на излишни авиационни средства за поразяване“ във военно формирование /ВФ/ 32830 –А. и преназначаването на същия за старши специалист II степен по снабдяване с материални средства във ВФ 24850-Змейово, считано от 01.07.2024г. /л.22-25, д. 8711/2024г. на АССГ/. На 04.07.2024г. от ст. серж. Ц. е подаден сигнал до Министъра на отбраната /л.12 д. 8911/2024г. на АССГ/, което е регистрирано под вх. № 13-00-9696 на 05.07.2024г. и е прието като жалба против Заповед № ЛС-68/ 12.06.2024г. /л.14, д. №8711/ 2024г. на АССГ/. На 30.08.2024г. К. Ц. подава до АССГ жалба, с искане да се отмени Заповед №ЛС-68 /12.06.2024г., в частта й по точка 8. По делото се прилагат : заповед №ОХ-672/ 15.08.2023г. на Министър на отбраната за оправомощаване на длъжностни лица /л.109-117/; длъжностна характеристика за длъжността „ст. специалист II степен по снабдяване с материални средства“, с място на изпълнение на длъжността [населено място], ВФ 24850 /л.118-122/; длъжностна характеристика за длъжността „Съхранение на бойни припаси“ на участък „Съхранение на излишни авиационни средства за поразяване“ във военно формирование /ВФ/ 32830 –А. /л.9, гръб, д. № 10856/2025г. на ВАС/; От правна страна, Съдът приема следното: По допустимостта: ответникът прави изрично възражение за недопустимост на жалбата, поради нейното просрочие. Въпросът за срочността на жалбата на ст. серж. Ц. е разрешен с Определение № 12264 от 01.12.2025г., постановено по ад №10852/ 2025г. на пето отд. на ВАС. Съгласно мотивите на същото, органът следва да удостовери с надлежни писмени доказателства спазване на реда по чл.61, вр. с чл.18а от АПК. След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съдът даде указания на ответника за прилагане на такива доказателства, но в с.з. процесуалният представител на страната заяви, че документът „заповед № ЛС-68/ 12.06.2024г.“, съдържащ в себе си подпис на служителите от ВФ 32830-А. и датата на съобщаването й, е унищожен и не може да бъде представен. Предвид на което и с оглед липсата на надлежно писмено доказателство за момента на съобщаване на обжалваната заповед на жалбоподателя на датата, по-ранна от дата 04.07.2024г., то последната единствено остава релевантна, в какъвто смисъл е приетото и от състава на ВАС, като считано от нея срокът за обжалването на заповедта по чл.140, ал.1 от АПК е двумесечен и изтича на 04.09.2024г. жалбата е подадена в съда на 30.08.2024г., следователно при спазване на срока. Допустимостта на жалбата се следва и това, че същата е насочена против годен за съдебен контрол административен акт, от активно легитимирано лице и пред местно компетентния административен съд. Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна. Заповедта е издадена от Командир на командването по логистична поддържка, като за доказване факта на притежавана компетенция, по делото е приета Заповед № ОХ -672/15.08.2023г. на Министъра на отбраната. Съгласно чл.146, т.3 от ЗОВРРБ, приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват със заповед на Министъра или на оправомощени от него длъжностни лица по отношение на сержантите. Тъй като К. Ц. има военно звание старши сержант, то по отношение на него заповед за освобождаването му от длъжност /вкл. и в случаите на последващо преназначаване/ може да бъде издадена или от Министъра на отбраната, или от оправомощено с това правомощие друго длъжностно лице. В случая законът изрично допуска в полза на материално компетентния орган правото да делегира правомощие в посочения в ал.1 от текста смисъл на длъжностно лице. Съгласно приетата заповед № ОХ-672 е доказано по делото такова делегиране от Министър на отбраната в полза на Командира на командването по логистична поддръжка /вж. т. 4.2/. Ето защо, обжалваната заповед, като издадена от надлежно оправомощено за това длъжностно лице, се явява валиден административен акт, вкл. и като такъв, издаден на валидно правно основание. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съдът преценява съответствие на акта с материалния закон към момента на издаването му, в случая това е 12.06.2024г., т.е. към датата на обжалваната заповед действаща е разпоредбата на чл.156 от ЗОВСРБ /ред. му от ДВ, бр. №2/ 2024г., в сила от 05.01.2024г./, съгласно ал.1 от която, условията и редът за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите се определят с правилника за прилагане на закона. Фактически заповедта е мотивирана със издадената от Министъра на отбраната Заповед № ОХ-08/ 13. 02.2024г. за извършване на организационно-щатни промени и пълна ликвидация на военни формирования от българската армия и структури на пряко подчинение на министъра през 2024г., която е издадена в изпълнение на Плана за развитие на въоръжените сили на РБ до 2026г., приет с ПМС № 183/ 07.05.2021г. /вж. писмените бележки на л.148/. В чл. 2 от него са приети Графици и разчети за развитие на въоръжените сили на РБ до 2026г. Не е спорно по делото, че с посочената министерска заповед от 13.02.2024г. е разпоредена пълна ликвидация на ФВ 32830 [населено място] /вж. писмените бележки на л. 149/, считано от 01.07.2024г./, както и че ВФ 24850 [населено място] преминава по ново щатно разписание, считано от 01.07.2024г. Именно в изпълнение на тези разпореждания от оправомощеното длъжностно лице, съгласно Заповед № ОХ-672, т.е. Командира на командването по логистична поддръжка, са предприети и действията, които правно намират своята обосновка в обжалваната заповед, а именно освобождаване на целия личен състав от военнослужещи от ВФ [населено място], поради неговата пълна ликвидация и преназначаването му в други поделения от Българската армия. Т.е., освобождаването на ст. сержант Ц. и неговото преназначаване фактически е мотивирано с факта на организационно-щатни промени – пълна ликвидация на ВФ, в което той служи, а правно те са подведени от органа под хипотезата на чл.32, т.5, предл. първо от ППЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите се назначават и преназначават при организационно-щатни промени и промени в параметрите на длъжността по чл. 13, т. 1. В случая на чл.32, т.5, предл. първо от ПП, предпоставките за преназначаване на един военнослужещ са две: настъпили организационно щатни промени и промени в параметрите на длъжността по чл.13, т.1 от ПП. Първата предпоставка е налице. В тази насока следва да се посочи, че макар обжалваната заповед да е с дата на издаване - 12.06.2024г., то разпоредената с нея промяна в правната сфера на военнослужещия е отложена за след 01.07.2024г., което е в синхрон с министерска заповед № ОХ-08, поради което Съдът не намира за основателни оплакванията на жалбоподателя, че същата е незаконосъобразна на тази плоскост. Съдът намира за доказана и втората предпоставка – промяна в параметрите на длъжността, която заема военнослужещия, като се позовава на разпореденото с приложената в секретния том извадка от Заповед №ОХ-02. Както се акцентира в писмените бележки на пълномощника на ответника /л. 149/, едновременно с разпоредената пълна ликвидация на ВФ в [населено място] и във връзка с нея е прието ново длъжностно разписание във ВФ [населено място], като видно от приложените по делото длъжностни характеристики на преди заеманата от ст. серж. Ц. длъжност и тази, на която той се преназначава, поради организационно – щатните промени, е налице промяна в основен параметър – място на изпълнение на службата, т.е. такъв по чл.13, т.1, б. д от ППЗОВСРБ. При съобразяване на изискванията за двете длъжностни /при съпоставка на представените длъжностни разписания/ е видно, че Ц. отговаря на основните и специфични изисквания за длъжността на която е преназначен, тъй като тя е същото длъжностно ниво, с един и същи код, като на предходно заеманата длъжност, съответства по военно звание, код, длъжностно ниво и професионална област, а единствената разлика е в мястото на изпълнение на службата, което се дължи именно на факта на настъпващите след 01.07.2024г. организационно-щатни промени. Не намира опора в закона и поради това се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че за така извършеното преназначаване същият следва да даде съгласието си. В случаите на преназначаване на осн. чл.33, т.5 от ППЗОВСРБ, такова условие не съществува. Заповедта в обжалваната й част е издадена при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел. Предвид на това жалбата на ст. сержант Ц. се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. По разноските: с оглед изхода на спора, такива се следват на ответника. В производството страната се представлява от юрисконсулт, поради което и на осн. чл.24 от НЗПП, вр. с чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП й се следват разноски за такъв в общ размер на 400 лв., по 200 лв. за представителство по настоящото дело и за осъществено представителство пред ВАС по ад № 4766/2025г., образувано по повод на частна касационна жалба от ст. серж. Ц., чиято равностойност в евро е равна на 204,52 евро. Искане за разноски по ад № 10856/2025г. по описа на ВАС не е направено от ответника в подадения отговор на частна жалба от камен Ц. против Определение № 3027/ 17.07.2025г. Претендираните разноски по т.2 от приложения списък на л.142 от делото не следва да се присъждат. Съгласно чл.143, ал.1, от АПК, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя се следва възнаграждението за един адвокат /в случая юрисконсулт/, разноските по производството /напр. за ВЛ/ и заплатените държавни такси. Разноските за явяване на процесуалния му представител в съдебно заседание и командировъчните на същия не съставляват разноски по см. на чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът