Решение № 15853 от 10.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 53736/2025 г.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ от М. Ц. С. срещу „ЗАД ДБ: Ж.з.“ АД за заплащане на сумата 5112,92 евро /10хил.лв./ за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от увреждане на здравето на 12.07.2025 г. около 19:00 ч. на път II - 81 в проход „П.“ с посока на движение от гр. С. към гр. М., в района на км 60+300, при ПТП между мотоциклет марка „Я.“, модел „ХB3 1300“, с рег. № ••••••••••, управляван от П. В. П., и лек автомобил марка „Р.“, модел „Т.“, с рег. № ••••••••••, управляван от В.В.Л., причинено от виновно поведение на водача на мотоциклет марка „Я.“, модел „ХB3 1300“, с рег. № ••••••••••, чиято деликтна отговорност била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2025 г. до окончателното й изплащане. В искова молба са изложени фактически твърдения, че ПТП е настъпило поради движение с несъобразена скорост спрямо профила на пътя - продължителна дясна крива с наклон при спускане (вдлъбнатина), при което водачът на мотоциклета навлиза в пътната лента предназначена за насрещно движещи се ППС и се блъска косо в насрещно движещия се марка „Р.“, модел „Т.“, в който ищцата е пасажер на задната седалка. Ищцата постъпила в болница с оплаквания за силни болки в областта на лява колянна става и световъртеж. Поставена е диагноза: контузия на ляво коляно. Твърди, че болките и страданията от получената при инцидента травма били изключително интензивни през първите седмици на възстановителния период, а понастоящем се проявявали при промяна на времето. Имала сериозни затруднения при движение, сгъване и разгъване на долния ляв крайник; затруднения при посрещане на битови дейности със собствени сили - пазаруване, приготвяне на храна, тоалет, като през първите дни е разчитала изцяло на помощта на близките, а с оглед възрастта и от 68г., възстановяването било по-продължително. Ищцата и до днес тя изпитвала силна тревожност и вътрешно напрежение от преживения инцидент. Ищцата е подала молба по реда на чл. 380 от КЗ на 25.08.2025г. за образуване на щета, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не възразява за наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със водача на мотоциклета, валиден към датата на настъпване на ПТП. Оспорва механизма на ПТП с доводи, че водачът на л.а. марка, „Р.“, модел „Т.“, не е карал в найдясната част на лентата за движение, а напротив – бил е застъпил осевата линия, и така допринесъл значително за настъпването на процесното ПТП; настилката е била влажна, и в тази връзка оспорва удостовеР.то в протокола за ПТП – обстоятелства и причини. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие; че ищцата е получила сериозни физически и психически травми. Навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД с твърдения, че пасажерите, както и конкретно ищцата е допринесла за вредоносните последици чрез непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан, с който е било оборудван лекия автомобил, в нарушение на чл. 137а, ал. 1, чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, както и поради разсейване вниманието на водача, чрез разговори и заставайки в непосредствена близост до водача на лекия автомобил. Оспорва иска по размер като предявен в завишен размер. Оспорва твърденията за предприето лечение; твърди, че ищцата е имала съпътстващи заболявания, които са удължили възстановителния процес. Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното: На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП е обезпечавал деликтната отговорност на водача на мотоциклет марка „Я.“, модел „ХB3 1300“, с рег. № ••••••••••; настъпването на ПТП по време и място - на 12.07.2025 г. на Републикански път II-81, км 60+300. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ••••••/12.07.2025 г. от мл. инсп. Сл. И. при РУ-Берковица. От събраните писмени и гласни доказателства, и заключение на съдебна техническа експертиза, анализирани заедно и поотделно от съда по реда на чл. 172, чл. 179, вр. вр. чл. 131 от НПК, и чл. 202 от ГПК, непротиворечиво се изяснява, че мотоциклет „Я. XB3 1300“, рег.№ ••••••••••, се движи по републиканския път с посока на движение от гр. С. към гр. М., като в района на км 60+300, поради несъобразяване профила на пътя – продължителна дясна крива с наклон при спускане, водачът му навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Р. Т.“, рег. № ••••••••••, в който като пасажер на задна лява седалка е ищцата. При удара мотоциклетът се отклонява надясно, при което настъпва съприкосновение и с движещ се зад него товарен автомобил. Пътната настилка в участъка била асфалтова и суха. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Р. Т.“ не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като мотоциклетът е навлязъл внезапно в неговата лента за движение. Ищцата е била с поставен предпазен колан, който извод се потвърждава от възможните обективни находки, които остават в противен случай. При непоставен предпазен колан, при така описаният механизъм на ПТП, тялото на ищцата ще се придвижи напред и ще настъпи съприкосновение на горната част на тялото-глава, торс, както и на долните крайници със задната част на седалката на водача. При поставен предпазен колан движението на горната част на тялото-глава, торс, ще бъде ограничено, но може да настъпи съприкосновение на долните крайници със задната част на седалката на водача, а левият долен крайник може да влезе в съприкосновение с тапицерията на задна лява врата. При така ангажираните доказателства по делото, а именно в протокола за оглед, преценен по реда на чл. 179 от ГПК, вр. чл.131 от НПК, няма данни за състоянието на предпазните колани на задната седалка, и не са установи т.нар. „коланни травми“, то възражението на ответника за съпричиняване е недоказано и неоснователно. Съдът възприема показанията на свидетеля В.Л.-очевидец и водач на лек автомобил „Р. Т.“, за достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, еднопосочно кореспондират с писмените доказателства и заключение на СТЕ, житейски логични са, преки и непросредствени. Изложеното налага извод от правна страна, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на мотоциклета, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. От показанията на св. Л. се изяснява още, че след инцидента лявото коляно на ищцата било подуто, приемала обезболяващи медикаменти, ставала трудно и ползвала помощта на близките си през първите десети дни, в т.ч. за извършването на всички битови дейности. От случилото се станала поемоционална и раздразнителна, което наложило вечер да приема леки сънотворни. За правилното решаване на спора е допусната съдебна медицинска експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице установява, че ищцата е получила травматично увреждане контузия (мекотъканна травма) на лявата коленна става без данни за фрактури на костните структури. Възстановителния период е до три-четири седмици. Вещото лице потвърждава, че начинът на съприкосновение между тялото на ищцата и задната седалка на автомобила обосновава от медицинска гледна точка клиничната картина след настъпването на ПТП и настъпването на травмата. Към момента на изследването, не са налице остатъчни последици от увреждането, които да предизвикат последващи патологични медицински състояния, а движенията в засегнатата лява коленна става са в пълен обем. Ищцата има нормално изобразяване на костите, връзките, менискусите и хрущялите на тибията и фемура. Констатиран е хрущялен дефект в горна половина на ставната повърхност на коленното капаче. Не се установяват заболявания при ищцата предхождащи процесното ПТП, които да са повлияли на оздравителния процес. Причиненото на ищцата телесно увреждане, съобразно установените медико-биологични признаци, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК (вж. Постановление № 3/27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г., Пленум на ВС). Съдът намира, че по делото е установено по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска отговорност”, при което застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Установените фактически положения дават основание на съда приеме, че за ищцата е възникнало правото на парично вземане по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя по „справедливост” обезщетението за неимуществени вреди, което не е абстрактно понятие и се основава на конкретните обстоятелства доказани по делото. Съобразно възрастта на ищцата, причинените физическо страдание и психически неудобства, видът на увреждането, необходимия период за възстановяване на здравето, установения интензитет на негативните психически и емоционални изживявания и как са се отразили в ежедневието, общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните икономически условия към момента на деликта; както и че ищцата не е губила съзнание, не е настанявана в болница, крайникът не е бил имобилизиран, не е използвала помощни средства, няма данни за провеждана рехабилитация/физиотерапия; или не се констатират болки и страдания извън обичайните при мекотъканна травма, съдът приема, че справедливото парично обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата 2500 евро, до който размер предявеният иск се явява основателен, а в останалата част – отхвърли. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от 27.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Следва да се отбележи, че разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна има право на съдебни разноски, съразмерно на уважената и отхвърлена част, както следва: ищцата за сумата 290,69 евро за платени държавна такса и възнаграждения на вещи лица; процесуалния представител на ищцата адв. Я. Д. за възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, което съдът определя за дължимо в размер на сумата 665,00 евро, а съразмерно на уважената част от иска - 325,16 евро; ответното дружество за сумата 240,19 евро за платено възнаграждение на вещи лица. Предвид горното, съдът