Решение № 963 от 11.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3053/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 263095 от 13.05.2021 г. по гр. д. № 14397/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I-6 състав, съдът е отхвърлил като недоказан и неоснователен предявения от Х. З.-В.А, иск с правно основание чл.30, ал.1 от СК против В. Г. В., с който се иска на ищцата да й бъде определена половината от стойността на притежаваните от ответника банкови сметки и ответника да бъде осъден да й заплати съответно:

1. 200 лв./двеста лева/ от сметка с IBAN: •••••••••• в „Обединена Българска Банка АД, 2. 200 /двеста лв./ от •••••••••• в „Банка ДСК“ АД, 3. 100 000 лв. /сто хиляди лв./ от сметка IBAN: •••••••••• в „УниКредит Булбанк“ АД, 4. 200 лв. /двеста лв./ от сметка IBAN: •••••••••• в „УниКредит Булбанк“ АД.

Съдът е осъдил Х. З.-В.а да заплати на основание чл.78, ал.З от ГПК на В. Г. В. сумата от 1300 лв. разноски направени от ответника пред първата съдебна инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от Х. З.-В.А, с която се обжалва изцяло съдебно решение № 263095 от 13.05.2021 г. по гр. д. № 14397/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I-6 състав.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуалноправни и материалноправни нарушения. Поддържа се, че по делото е установен факта, че ищцата е допринесла за придобиването на лично имущество на ответника, както с труда и средствата си, така и с грижи за дома и семейството.

Сочи се, че Х. З. е влагала цялата получавана от нея работна заплата в семейния бюджет, а ответникът не е доказал произхода на средствата си по банкова сметка в размер на 60 623, 74 евро. Доколкото ищцата била основен източник на доходи в семейството, бившият й съпруг е имал възможност да спестява всички си парични средства в банковите си сметки. Жалбоподателят сочи, че от свидетелските показания се установява приносът на Х. З. за грижите в домакинството, както и за роденото от брака дете.

Моли се въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В. Г. В., в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Моли се въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба, подадена от Х. З.-В.А е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран от Х. З.-В.А с иск с правно основание чл.30, ал. 1 от Семейния кодекс за осъждане на В. Г. В. да й предаде половината от вземанията, които има към трети лица, а именно:

1. 200 лв./двеста лева/ от сметка с IBAN: •••••••••• в „Обединена Българска Банка АД;

1. 200 /двеста лв./ от •••••••••• в „Банка ДСК“ АД;

1. 100 000 лв. /сто хиляди лв./ от сметка IBAN: •••••••••• в „УниКредит Булбанк“ АД;

1. 200 лв. /двеста лв./ от сметка IBAN: •••••••••• в „УниКредит Булбанк“ АД.

От удостоверение за сключен граждански брак, се установява, че на 21.05.2002 г. страните са сключили граждански брак, който е прекратен с влязло в сила на 25.07.2017 г. решение № 155721 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 15881/2016 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 92 състав.

От протокол от 03.07.2017г. се установява, че ключовете от семейното жилище на ул. „Богатица“, са предадени от ответника на ищцата на същата дата - 03.07.2017г.

От приетите по делото трудов договор № 241/16.06.1997г. и Заповед № ДК-119/01.04.2002г. се установява, че в периода от 16.06.1997г. до 01.04.2002г. ответникът е работил в „Авиокомпания Балкан“ АД, с месторабота в Тунис, на длъжност Ръководител на представителство, срещу месечно трудово възнаграждение от 900 щатски долара.

В периода от 2007 г. до 2010 г. В. В. работел в „Летшце-София“ ЕАД на длъжност: ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено /дежурен ТиК/ с основна месечна заплата 1087 лв. Установява се с приетите допълнително споразумение № 756/27.10.2008г. към трудов договор, както и от фишове за получено трудово възнаграждение. От удостоверение на НОИ, ТП-София град изх. № 3042-21-858 от 24.08.2018 г., се установява, че от м.януари 2011 г. до м.август 2018 г. ответникът е получавал месечна пенсия в размери от 700 лв. до 873, 71 лв.

От приетите по делото фактури л.70-л.72 от делото на СРС, се установява, че ответникът е заплащал от банковата си сметка училищните такси на сина си А. Б. в частно училище „Виктор Юго“ за учебната 2009/2010 г., 2010/2011г., 2011/2012 г., 2012/2013 г., в общ размер на сумата от 34 927 лв.

От приетите по делото като доказателства- предоставени от „Банка ДСК“ АД извлечение •••••••••• с титуляр В. Г. В., предоставени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД банкови извлечения от банкови сметки с номера IBAN •••••••••• и IBAN ••••••••••, писмо изх. № ИД - 10426/21.03.2019 г на ОББ АД.

В хода на първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза. Установява се, че сметка с IBAN •••••••••• с титуляр В. Г. В. е открита за периода от 11.12.2012 г. до 11.12.2017 г., като наличността по нея към 29.06.2017 г. е с баланс 360 лв., а към 17.11.2017 г. е в размер на 86, 12 лв.

Срочен депозит 4608314 (стар № 16140323759002) е открит на 07.11.1999 г. във ФЦ Московска, РЦ София Изток и е закрит на 03.06.2019 г. За периода от 07.11.1999 г. до 04.04.2003 г. се установява, че салдото на 06.12.1999 г. по сметката е 240, 06 лв., като за периода са начислени лихви в размер на 30, 45 лв. За периода от 07.05.2003 г. до 14.12.2017 г. се установява, че към 07.05.2003 г. началното салдо по сметката е в размер на 270, 51 лв., като за периода са начислени лихви в размер на 95, 72 лв. и такси в размер на 0, 71 лв.

Установява се, че банкова сметка с IBAN •••••••••• с титуляр В. Г. В.

• разплащателна сметка в евро е открита на 25.04.2008 г. и е закрита на 21.12.2017 г. На 25.04.2008 г. наличността по сметката е 3 000 евро. Наличността по сметката на 29.07.2016 е в размер на 60 623, 74 евро. Наличността на 30.11.2017 г. е в размер на 58 996, 27 евро.

Банкова сметка с IBAN •••••••••• с титуляр В. Г. В. - разплащателна сметка в USD е открита на 28.05.2011 г. и е закрита на 16.01.2018 г. На 28.05.2011 г. наличността по сметката е 1000 USD. Наличността по сметката на 29.07.2016 г. е в размер на 737.78 USD. Наличността по сметката на 28.05.2017 г. е в размер на 739, 47 USD. За периода от 28.05.2017 г. до 14.12.2017 г. не са предоставени данни за движение на щатски долари. Размерът на наличните долари по сметката на 14.12.2017 г. е в размер на 739, 47 USD.

За периода от 24.01.2011г. до 26.06.2017г. ищцата по делото по сметката от трудови възнаграждения е получила 116 885, 20 лв., с 897.50 лв. е захранена банковата сметка. Общият размер на прихода по банкова сметка е 117 782, 70 лв. Като се проследят данните за изтеглените в брой и АТМ суми и извършени плащания през ПОС терминали, платени такси при теглене на сумите, превалутиране, такса салдо и др. се установява, че са изразходвани 117 767, 14 лв. Остатъкът за периода става 75, 56 лв. За посочения период получените суми от трудово възнаграждение са изразходвани за изтеглени суми от ATM устройство, платени стоки и услуги с ПОС терминал, както и извършени плащания за стоки и услуги с банков превод. За периода от 22.01.2013 г. до 21.07.2016 г. по сметката IBAN •••••••••• са получени 8542, 99 лв. и е изразходвана цялата сума.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели - В. К. С., Е. Н. У., Д. Б. Б.-Л. и М. Ц. М.. Свидетелката С. установява, че познава страните от 2004 г., били съседи в кв.“Гео Милев“. Ответникът бил пенсионер, а съпругата му работела. Х. се грижела за семейството, готвела. Свидетелката установява, че и двамата полагали грижи за детето. Правен бил ремонт на апартамента - преустройство, но не знае кой го е финансирал. Ищцата не е споделяла пред свидетелката по какъв начин се разпределят доходите в домакинството и кой от двамата съпрузи допринася за тези разходи.

Свидетелят У. установява, че познава ищцата от 2015 г., откогато работели заедно във фирма „Конвърджиз“. От свидетелката знае, че тя реално издържала семейството, не ходела по събирания и тиймбилдинги с колеги, защото давала всичките пари за сина си и семейството. Тя се занимавала с домакинстовото – готвела и гледала детето. Споделяла му е, че не е в добри отношения със съпруга си, карали са се, той е бил строг, посягал й, удрял я. Свидетелят сочи, че с колеги отишли в апартамента в Лозенец, след като съпругът й се изнесъл от там и състоянието му било лошо н- всичко било потрошено. Заради детето и съпруга си Х. отказала добре платена работа в Англия.

Свидетелката Б.-Л. установява, че познава ищцата, тъй като в периода 2010г.-2014 г. били колеги във фирма „Зайтел“. Свидетелката установява, че ищцата била изключително предана на семейството си и се грижела съвестно за сина си. Сочи, че не знае размерът на заплатата получавана от ищцата, но свидетелката получавала заплата 1800 лв., а пък тази на ищцата била по- висока, защото имала по-висока квалификация, владее три езика перфектно, поради което предполага че е вземала по-висока заплата. Никога не излизала с колегите си след работа и винаги бързала да се прибира вкъщи. Пестяла пари, тъй като синът й учел в скъпо платено частно училище. Не е наясно какъв е бил бита на семейството – кой полага грижите в домакинството. Не й е известно в периода 2010 г. – 2014 г. бившият съпруг на ищцата да е работел.

Свидетелят М. установява, че се познава със страните по делото. По- конкретно с ответника от 1998 г., когато са работили заедно и са живели в един блок. В. е молил на два пъти свидетеля да даде пари на ищцата, докато същата е учела в гр. Москва в периода 2001- 2003 г., сумите били от порядъка на 1500 долара, която сума била дадена от ответника за нея. Няма впечатления за семейния живот на страните.

Свидетелят С. Й. Д. установява, че се познава с ищцата от 2008 г., били много близки. Като всяка майка Х. полагала грижи за домакинството. Знаел, че се разделили със съпруга си около месец юни 2016 г., защото свидетелят лично платил наема на Х., когато била оставена на улицата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Предпоставки за уважаване на иска по чл. 29 СК 1985(отм.), чийто аналог в новия Семеен кодекс от 2009 г. е чл. 30 СК, са следните: 1/ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2/ по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му /включително и хипотезите на имущество- вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено е неговото търговско предприятие по см. на чл. 15 ТЗ/ или влогове /в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/; 3/ придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4/ претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството /решeние № 249/16.07.10 г. по гр.д. № 268/09 г., ІІ ГО, решение № 264/21.03.17 г. по гр.д. №.2060/16, ІV ГО, решение № 125/29.10.2020 г. по гр.д. № 3400/2019 г., ІІІ ГО на ВКС/.

По сега действащия СК /обн. ДВ бр. 47/23.06.09г., в сила от 01.09.09г./ паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити-независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Предвид разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР СК /съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове/, след влизане в сила на действащия СК паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.). Поради това по отношение на тях установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК правила относно съпружеската имуществена общност са неприложими. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК /в този смисъл и реш. №.264/21.03.17 по г.д. №.2060/16, ІV ГО/.

Съгласно т. 2 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г., ОСГК на ВКС, постановките на която са актуални и към действащия Семеен кодекс /обн. ДВ бр. 47/23.06.09 г., в сила от 01.09.09г./, при наличието на съответните предпоставки искът може да бъде предявен както по време на брака, така и след прекратяването му с развод. Вещите, правата върху вещи и вземанията обаче, трябва да са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла.

Настоящият съдебен състав намира, че страните не спорят за това че са сключили граждански брак на 21.05.2002г. и същият е прекратен с влязло в законна сила решение на 25.07.2017г.

От събраните писмени доказателства се установява, че към момента на фактическата раздяла – месец април-май 2016г., както и към датата на прекратяване на брака, процесните суми са били налични по банковите сметки на ответника В. В.. Следва да се отбележи, че на значителна стойност е единствено сумата от 100 000 лева по сметка IBAN: •••••••••• в „Уни Кредит Булбанк“ АД.

Ето защо на изследване пред въззивната инстанция подлежи въпросът, дали Х. З. е допринесла с труда си, със средствата си, с грижите за детето или с работата си в домакинството за вземанията на бившия й съпруг.

От събраните доказателства по делото се установява, че ищцата от момента на сключване на брака 21.05.2002г. до края на 2007 г. не е полагала труд, докато в периода 2007г. – 2010г., ответникът е имал сключен трудов договор с „Летище София“ ЕАД на длъжност: ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено /дежурен ТиК/ с основна месечна заплата 1087 лева и е пенсионер от м.януари 2011 г. Банковата сметка, по която се установява да е имало имущество на значителна стойност, е открита на 25.04.2008г. и е закрита на 21.12.2017г.

От друга страна, видно от справката на НОИ, ищцата е започнала да полага труд от месец януари 2008г., като осигурителният й доход варира от 962, 95 лв. до 2600 лв., като за периода от 24.01.2011г. до 26.06.2017г. ищцата е получила доходи от трудово възнаграждение в общ размер на сумата от 116 885, 20 лв. Извън установените доходи по трудово правоотношение, не е имала други. Видно от представената справка /л.104 от делото на СРС/ в НАП няма данни за декларирани от Х. З. доходи, вземания, дарения и други за периода от 21.05.2002 г. до 25.07.2017 г., има данни за изплатени от „Райфайзен консервативен фонд България“ доходи в размер на 8 993, 23 лв.

От изложеното може да се направи извод, че сумите по банковата сметка са започнали да се събират, след като двамата съпрузи са започнали да полагат труд, но не се установи ищцата да е допринесла за това със собствения си труд или нейни лични средства. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че Х. З. е влагала цялата получавана от нея работна заплата в семейния бюджет. Това е така, защото липсват данни същата да е нареждала суми по банковата сметка на бившия си съпруг. Не е проведено доказване на твърдението, че семейството се е издържало единствено от трудовите възнаграждения на ищцата, докато личните средства на ответника са спестявани по банковите му сметки.

На следващо място, доколкото приносът за дял от личното имущество на единия от съпрузите може да бъде реализиран и чрез грижи за детето и домакинството, настоящият съдебен състав намира, че липсва доказване и в тази насока.

От показанията на свидетеля С., която познава страните по делото от 2004 г. и докато са живели в кв. „Гео Милев“ са били съседи, се установява, че Х. З. е полагала грижи за домакинството, като е готвела и гледала детето, но е посочено, че и двамата родители са се грижили за детето. Съдът намира, че показанията на свидетелите У. и Б.-Л., които са колеги на ищцата, са достоверни и непротиворечиви, но не могат да установят релевантните за спора факти, защото свидетелите не са възприели пряко и непосредствено полаганите грижи за семейството от страна на ищцата, а предават разговорите си с нея. Свидетелят Д. сочи, че се познава с Х. от 2008 г. и двамата са много близки, като е виждал детето й, както и че същата е полагала грижите за семейството. От показанията на свидетеля обаче не се установяват полаганите конкретни грижи за дома и детето, а най-общо е посочено, че такива са полагани. Следва да се отбележи, че ищцата, чиято е била доказателствената тежест, не е провела главно и пълно доказване на факта, че е полагала изключително и само тя грижи за домакинството, доколкото има писмени доказателства, че бившият й съпруг е заплащал таксата за частното училище на общото от брака дете. Не се установява по никакъв начин и влагането на лични средства на Х. З. за закупуване на обзавеждане за жилище или ремонт на семейното жилище.

С оглед на изложеното, изцяло неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи за неоснователност на предявения иск изцяло са мотивирани от липсата на проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че ищцата има принос към дял от личното имущество на бившия й съпруг по четири негови банкови сметки.

При съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно.

С оглед изхода на делото, в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се следват на въззиваемата страна, но доколкото не са представени доказателства за реализирането на такива пред въззивната инстанция, то не следва и да се присъждат.

Видно от книжата по делото В. Г. В. е подал отговора на въззивната жалба лично, както и се е явил лично в откритото съдебно заседание, а представените договори за правна защита и съдействие са за процесуално представителство пред първата инстанция.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав