Решение № 4230 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 371/2024 г.

Производството с правно основание чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е въз основа на жалба от П. Л. М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], вписан като ЕТ „М-2-П. М.“ с ЕИК 824108191, чрез адв. О. Л., съдебен адрес: гр. Плевен, [улица], офис 7 – АК-Плевен против Ревизионен акт (РА) № Р-04001523005816-091-001/14.02.2024г., издаден от Началник на сектор, възложител на ревизията, и Г. инспектор по приходите при ТД на НАП-В.Търново, потвърден с Решение №36/19.04.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (Дирекция „ОДОП“) - гр.В.Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Посочва се в жалбата, че издаденият РА противоречи на материалния закон. Сочи се, че установените факти в производството не са подведени под приложимите правни норми, поради което е достигнат до неправилен извод за наличието на публични задължения в установения размер и основания. Твърди се в жалбата, че погрешно органите по приходите възприемат, че отдаването под наем на лично недвижимо имущество, което не е включено в предприятието на едноличния търговец, представлява независима икономическа дейност, извършвана от П. М. като ЕТ. Сочи се, че липсват доказателства за процесния имот да са отчитани приходи или разходи на предприятието на ЕТ „М-2. М.“, той не е завеждан като актив в неговия баланс или включен в предприятието му. Апартаментът на [улица] лична собственост на оспорващия, придобит е по наследство и се ползва като семейно жилище. Твърди се, че придобитите доходи от наем са декларирани и са платени съответните данъци. Посочва се, че неправилно отдаването под наем на недвижим имот е прието като форма на независима икономическа дейност и поради обстоятелството, че в периода 01.01.2020г.-31.12.2022г. ЕТ е имал регистрация по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), то следвало, че получената наемна цена е с включен ДДС, поради което последния бил дължим. Твърди се, че приетото от органа по приходите противоречи на трайната практиката на ВАС и на тази на СЕС. Посочва се още в жалбата, че неправилно ревизионното производство е преминало по реда на чл.122 и сл. ДОПК, като в ревизионния доклад (РД) и РА липсва обосноваване на причината да се премине по облекчения за администрацията ред като се размества доказателствената тежест при неговото оспорване. Твърди се, че в решението на директора на ОДОП е направена констатация, че производството е преминало по общия ред въпреки връчването на документ, че ревизията ще протече по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, което представлява самостоятелно основание за отмяна на РА поради допуснати съществени нарушения на административните правила. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени № Р-04001523005816-091-001/14.02.2024г., потвърден с Решение №36/19.04.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- гр.В.Т. П. се направените деловодни разноски. В срока по чл. 163, ал.2 от АПК вр. пар.2 от ДР на ДОПК отговор от ответника не е депозиран. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. О. Л. – АК-Плевен с пълномощно по делото. Пълномощникът на страна поддържа жалбата, моли съда да я уважи и представя списък с разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. Представлява се от юрисконсулт В. В., която посочва, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 156, ал. 1 от АПК, доколкото Решение №36/19.04.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.В.Търново е връчено на жалбоподателя на на 23.04.2024г. по електронен път. Жалбата е подадена чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Безспорно е по делото, че ЕТ „М-2-П. М.“ с ЕИК 824108191, е регистриран по ЗДДС, считано от 23.01.2003г. и дерегистриран на 24.01.23г. на основание акт № 150992300230258/20.01.2023г., като в периода 01.01.2020г.-31.12.2022г. е подавал нулеви СД за ДДС. Не се спори и се установява от заверено копие на нотариален акт рег.№ 49, том VII, рег.№ 6745, дело №1084/2006г., че жалбоподателят е собственик на недвижим имот, съставляващ жилищна сграда, находящ се в гр.Плевен, [улица], на основание договор за дарение. Безспорно е по делото, че на 13.09.23г. П. М. е декларирал в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ приходи от наеми, както следва: 2020г. - 12000 лв.; 2021г. – 12000лв. и 2022г.-13300 лв. Безспорно е по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-0400153005816-020-001/04.10.2023г. от Г. инспектор по приходите, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложена ревизия на П. Л. М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], с регистрация като ЕТ “М-2 П. М.“ с Булстат 824108191, адрес по чл.8 от ДОПК - гр.Плевен, [улица][адрес]. Със заповедта били определени длъжностните лица, които да извършат ревизията – ръководител на ревизията Г. инспектор по приходите Г. Г. и старши инспектор по приходите В.А.. Предметът на ревизията били следните задължения: ДДС за периода 01.01.2020г.-31.12.2022г. Срокът на ревизията бил определен на три месеца, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на В. Г. В. на 05.10.2023г. Безспорно е и се установява от заверено копие на заповед № 651/11.08.2023г. на Директора на ТД на НАП- В.Търново, че издателят на Заповед за възлагане на ревизия № Р-0400153005816-020-001/04.10.2023г. е сред органи по приходите компетентни по чл.112, ал.2 т.1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии. Безспорно е по делото, че във връзка с извършваната ревизия на П. Л. М. била извършена насрещна проверка на •••, с ЕИК 010425697, представлявано от Р. Л. М.. При проверката било установено, че в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2020г. и 2022г., подадена от дружеството, е представена информация за изплатен доход от 12 000 лв. на П. М. съгласно договор за наем на недвижимо имущество, върху който не са декларирани удържани данък и здравоосигурителни вноски. Проверяващите констатирали, че при предходно контролно производство „м.г.“ ООД е представил справка, че изплатеният нетен приход на П. М. в размер на 12 000 лв. е от услуги по закупуване на бързоликвидни стоки и др. Изискани били документи и доказателства – договори, сметки за изплатени суми, протоколи за приемане на извършените услуги, други, доказващи реалността на извършените услуги, основанието за извършеното от дружеството плащане, основанието за липса на удържан данък и здравноосигурителни вноски. При проверката били присъединени документи от производство УИН П-04001523041321, за извършвана дейност от П. Л. М. в периода 2018-2022г. Със заявление от 02.11.2023г. до ТД на НАП Бургас от управителя на „м.г.“ ООД Р. Л. М., последният посочил, че в справката по чл.73 от ЗДДФЛ за 2020г. и 2022г., подадена от „м.г.“ ООД е предоставена информация за изплатен доход на П. М. съгласно договор за наем на недвижимо имущество, като погрешно е посочен код за вид на дохода 30714 поради допусната техническа грешка, а правилният код е 401. В тази насока са заверено копие на протокол за извършена насрещна проверка № П-02000223189092-141-001/02.11.2023г., искане за извършване на насреща проверка № Р-04001523005816-141-001/10.10.2023г., искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-02000223189092-040-001/18.10.2023г., протокол №Р-04001523005816-ППД-001/09.10.2023г. и др. от данъчната преписка. Не се спори и относно обстоятелството, че на 14.11.2023г. жалбоподателят получил уведомление № Р- 04001523005816-113-001/09.11.2023г., с което органът по приходите приел, че са налице укрити приходи от регистрирано по ЗДДС лице, извършващо независима икономическа дейност, поради липсата на отразяване в СД за ДДС на получени приходи от доходи от наеми за периода 01.01.2020г.-31.12.2022г., както и че осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ ще бъде определен по реда на чл.122 -124 от ДОПК. Видно от обяснение с вх.№ 11011/31.10.2023г. на П. Л. М. – л. 75 от делото, получените през 2020г., 2021г. суми в размер на 12 000 лв. и през 2022г. – 13300 лв., от „м.г.“ ООД, са на основание договор за наем, като оспорващият е в качеството наемодател. Посочено е, че сумата от 12000 лв. през 2020 и 2022г. не е за услуга за закупуване на бързоликвидни стоки. В обяснението е посочено, че лицето не може да представи договор, анекс или друг документ, като доказателство за получените приходи за 2022г. Видно от заявление на жалбоподателя – л. 97 от делото, дадено в производството по УИН П-04001523041321, оспорващият посочва, че през 2018-2022г. е отдавал под наем собственото си жилище в гр.Плевен, [улица], което е служело за архив на „м.г.“ ООД. Установява се от заверено копие на договор за наем на недвижим имот от 01.01.2021г., че „м.г.“ ООД отдало под наем на П. Л. М. недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, [улица]за периода от 01.01.2021г. – 31.12.2021г. срещу нетна наемна цена от 12 000 лв. С Ревизионен доклад № Р- 04001523005816-092-001/19.01.2024г., екипът от ревизори приели, че физическото лице е осъществявало независима икономическа дейност срещу възнаграждение, като П. Л. М. е получавал всеки месец приходи от наем на недвижим имот и е следвало да се идентифицира с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС. От банковите извлечения за трите години се установило, че наемателят „м.г.“ ООД е извършвал плащания всеки месец в периода 2020-2022г., като предвид чл.67, ал.2 от ЗДДС поради липса на изрично посочване, че данъкът се дължи отделно, проверяващите приели, че същият е включен в наемната цена. В този случай данъкът се определял по реда на чл.53, ал.2 от ППЗДС. Ревизорите приели, че М. като ЕТ „М-2. М.“ няма право на приспадане на данъчен кредит през ревизираните периоди. Изчислили, че на основание чл.86, ал.1 и ал.2 вр. чл. 67, ал.2 и чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДДС следвало да се начисли ДДС за данъчни периоди от 01.01.2020г. – 31.03.2022г. ДДС върху данъчна основа на приход от наем в размер на 166, 67 лв. месечно върху данъчна основа в размер на 833, 33 лв., 183, 33 лв. месечно за периода 01.04.22г.- 30.09.22г. върху данъчна основа на приход от наем в размер на 916, 67 лв. и 200 лв. върху данъчна основа приход от наем в размер на 1000 лв. за периода 01.10.22г.- 31.12.22г., както и лихви върху дължимия месечен данък, подробно описани в РД и Приложение 1 към него. РД е връчен по електронен път на В. Г. В. на 21.01.2024г. Срещу РД било подадено възражение с вх.№ 1142/24г. от оспорващия, в което взел становище за неправилно приложение на материалния закон, изрично посочил, че процесния недвижим имот, отдаван под наем на дружеството, не е включен в предприятието на търговеца, както и неправилно производството протекло по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. С РА № Р-04001523005816-091-001/14.02.2024г., издаден от П. Г. на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията, и Г. Л., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, приели, че за периода 01.01.2020-31.12.2022г. данъчнозадълженото лице следва да довнесе ДДС в размер на 6216.74 лв. и лихви в размер на 1750.17 лв. към датата на издаване на РА или общо сумата от 7966.91 лв., съгласно справка приложение 1 към акта. РА е връчен на 16.02.2024г. по електронен път на ревизираното лице. Срещу РА била подадена жалба с вх.№4085/20.02.2024г. от П. Л. М.. С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 36/19.04.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ В.Търново при Централно управление на Национална агенция по приходите, бил потвърден РА № Р-04001523005816-091-001/14.02.2024г. Административният орган приел, че доходът от наем, получаван в периода 2020г. до 2022г. е резултат от осъществена икономическа дейност по смисъла на чл.9 пар.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, транспонирана в националното право в чл.3, ал.2 от ЗДДС. Установеното от проверяващите дейност на П. М. е приета за системно, а не инцидентно извършвана, в рамките на три години, в резултат на което е реализирал доходи от нея. Органът по приходите приел, че в съответствие с чл.228 от ЗЗД целта на договора за наем е получаване на редовен доход от наемодателя при използването на имота, което кореспондира с понятието независима икономическа дейност. Органът съобразил обстоятелството, че отдаването под наем на имот, извършено от данъчно задължено по ЗДДС лице, която е с място на изпълнение на територията на страната, е облагаема доставка на основание чл.12, ал.1 от ЗЗДС. Приел, че регламентираното в чл.45, ал.4 от ЗДДС изключение, съгласно което освободена доставка е отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, не е приложимо в конкретния случай. По отношение на възражението на оспорващия, че неоснователно е проведено производство по чл.122 и сл. от ДОПК вместо по общия ред, решаващият орган констатирал, че въпреки подаденото уведомление производството е протекло именно по общия ред, поради което приел жалбата в тази част като неоснователна. С оглед на горните мотиви, административният орган потвърдил оспорения РА. За изясняване на спорни по делото обстоятелства в хода на съдебното производство е назначена икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, П. Л. М. е подал декларация за прекъсване на дейност, считано от дата 01.10.2010 г. и от тогава не е възобновявал дейност. В периода месец декември 2018 г. до месец януари 2023 г. са подавани справка-декларация с нулеви стойност. По предоставена справка от НАП офис Плевен има данни за подавани годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ с входящи номера и декларирани доходи, а именно: 1500017825/30.04.2009 г. за финансовата 2008 г. с декларирана данъчна печалба от дейност на питейни заведения като ЕТ; 1500013238/27.04.2010 г. за финансовата 2009 г. е декларирана данъчна печалба от дейност на питейни заведения като ЕТ; 154391000280005/27.04.2011 г. за финансовата 2010 г. с декларирана данъчна печалба от дейност на питейни заведения като ЕТ; 1500И0375060/13.09.2023 г. за финансовата 2020 г. с декларирани доходи от наем на недвижимо имущество; 1500И0375061/13.09.2023 г. за финансовата 2021 г. с декларирани доходи от наем на недвижимо имущество; 1500И0375076/13.09.2023 г. за финансовата 2022 г. с декларирани доходи от наем на недвижимо имущество. ЕТ не е водил счетоводство от 2020г., като са подадени нулеви декларации по ДДС от 2018 г. до датата на дерегистрацията му 24.01.2023 г. Съдът кредитира изцяло с доверие и възприема заключението на вещото лице, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, изцяло съответно на писмените доказателства по делото. С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия от лице по чл. 12, ал. 2 т.1 от ДОПК с оглед представената заповед № Р-04001523005816-020-001/04.10.23г. и заповед № 651/11.08.23г. на директора на ТД на НАП-В.Търново. РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Според правилото чл.119, ал.2 от Д. Р. се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са П. Г. – възложител на ревизията и Г. Л. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална и териториална компетентност и такава по степен, предвид обстоятелството че са част от териториалната дирекция на НАП- гр.В.Търново, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис. В тази насока е и справката на л.150 от делото. При провеждането на ревизията са спазени разпоредбите на чл. 113, ал.2, чл.114, ал.1 изр.1 и чл. 117, ал.1 от ДОПК, като от ревизираното лица са изискани документи и обяснения, приобщени по реда на чл. 115, ал. 3 изр.2 от ДОПК. РД включва изискуемите елементи по чл.117, ал.2 т.1- 10 от ДОПК, връчен е надлежно на ревизираното лице, като последният се е ползвал от правото си по чл. 117, ал.5 от ДОПК и е депозирал възражение с вх.№ 1142/23г., в което е изложил защитната си теза. РА е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, в писмена форма по образеца, утвърден от изпълнителния директор на НАП и съдържа реквизитите по чл. 120, ал.1 т.1- 8 от ДОПК. Задълженото лице е уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК – л. 65 от делото. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като с уведомление от 09.11.2023г. адм.орган е продължил производството по реда на чл.122 от ДОПК. Посочената норма изисква, когато данъчният орган установи, че са налице обстоятелствата по чл. 122 ал. 1, той да уведоми данъчния субект, че ще определи данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. и да му определи срок за представяне на документи и за вземане на становище, който не може да бъде по- кратък от 14 дни. Тази процесуална норма е гаранция за правото на защита на данъчния субект, който от самото начало на данъчния процес следва да бъде наясно за начина на определяне на данъчната основа, за да може да вземе становище и да представя доказателства. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА при извършена ревизия по чл. 122 се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните по делото доказателства. В случая се установи по делото, че за приходите от наем на недвижимия имот жалбоподателят е подал декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за трите години непосредствено преди започване на ревизионното производство – на 13.09.2023г. и след започнала проверка на изплатени доходи на П. Л. М. от „м.г.“ ООД с управител Р. Л. М.. Ето защо правилно адм.орган и приел, че са налице данни за укриване на доход. За целите на данъчното облагане един приход или доход е укрит, когато, въпреки че подлежи на облагане не е намерил отражение в облагаемата маса на даден субект и не може да се проследи по обективни данни и признаци, същия да е бил обложен. Именно такъв е конкретния случай. В резултат на противоречивите данни в писмените доказателства – подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ за 2020г. и за 2022г. от „м.г.“ ООД с обозначаване на дохода, получен от П. Л. М., под код 30174 – доход от извънтрудови правоотношения, и същевременно извлечения от банкови сметки за извършени периодични преводи на суми в размер на 1000 лв. през процесния три годишен период, органите по приходите са приели, че са налице достатъчно достоверни данни за облагаем приход, които не е обложен по съответния ред – по ЗДДС. Фактът, че декларациите по чл.50 от ЗДДФЛ са подадени на 13.09.2023г., а не в законоустановения срок - от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, допълнително подкрепя извода, че правилно адм.орган е преминал към ревизия в особени случаи по чл. 124, ал.2 от ДОПК. В случая жалбоподателят е имал възможност да вземе становище и да представя доказателства, той е бил наясно относно мотивите за определяне на данъчните му задължения по посочения особен ред и е можел да се защитава против тези мотиви, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение. По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон, съдът съобрази следното: Правната регламентация на облагането на доходите на физически лица се съдържа в ЗДДФЛ.Според чл.12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съгласно чл.8, ал.6 ЗДДФЛ от източник в Република България са и изрично изброени доходи, изчислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, в т.ч. и по т.5 – доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество. По силата на чл.16, ал.1 ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Физическите лица, извършващи стопанска дейност като ЕТ, са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДФЛ. В същото време обаче по силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от закона при определяне размера на облагаемия им доход от търговската им дейност се прилагат правила, които са идентични с тези, регламентирани в ЗКПО за юридическите лица. Отчитайки специфичния правен статут на лицата - ЕТ обаче, законът е предвидил и възможност те да могат да ползват в дейността си имущество, придобито в качеството им на физически лица. Предвид изискването на ЗКПО за документална обоснованост на данъчнопризнатите разходи, практическата реализация на тази възможност е свързана със специален нормативноопределен порядък, за ползването на това имущество. Редът за реализиране на възможностите за ползване на лично и семейно имущество на физическото лице в дейността му на ЕТ са регламентирани в чл. 27 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 27, ал.1 от закона „Физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които не са в режим на съсобственост, или са част от съпружеска имуществена общност“. Следователно в стопанската дейност на едноличния търговец може да се ползва само имущество, което е негова еднолична собственост или е обект на съпружеска имуществена собственост. Предвид нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, за да може да ползва имущество, придобито в качеството си на физическо лице, ЕТ следва да заведе това имущество в счетоводството на предприятието си по документално доказаната му цена. В закона не е дадена изрично определение на понятието „документално доказана цена на придобиване” на личното имущество, но казано най- общо това е цената, на която лицето е придобило съответното имущество, и която може да се докаже документално. Когато за дадено имущество няма документално доказана цена, по аргумент на чл.33, ал.6 от закона имуществото би следвало да се заведе счетоводно от ЕТ с нулева стойност. За да се спази изискването на ЗКПО за документална обоснованост за приобщаването на личното имущество на лицето в патримониума на предприятието му на ЕТ това следва да се регистрира с протокол, който в случая изпълнява ролята на първичен счетоводен документ за целите на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. За да изпълни тази си роля, съдържанието на протокола следва да бъде съобразено с общите изисквания към първичните счетоводни документи, т.е. следва да съдържа: наименование, номер и дата на издаване; вид на завежданото имущество и документално доказаната цена за неговото придобиване или начина му на придобиване при липса на такава цена. Заведено по този начин в счетоводството на предприятието на ЕТ, личното имущество на физическото лице се превръща в актив на това предприятие и участва в неговия стопански оборот. Документално доказаните разходи, свързани с неговата експлоатация се признават за данъчни цели, а когато то представлява дълготраен актив по смисъла на закона и съответните счетоводни стандарти, за него се начисляват амортизиции при спазване на съответните данъчни и счетоводни разпоредби. Същевременно данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея – чл.3 ал.1 от ЗДДС. Легално определение на „независима икономическа дейност“ е дадена в чл.3, ал.1 от ЗДДС, а именно това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В глава 4, част 2 от ЗДДС са определени освободени от облагане с данък доставки. В случая не е спорно, че жалбоподателят е местно физическо лице и подлежи на облагане за доходите си от източници в страната, като П. Л. М. е вписан като ЕТ“ М- 2 П. М.“ и е бил регистриран по ЗДДС. Като регистриран по ЗДДС М. следва да се идентифицира за целите на закона с идентификационния си код по ДДС за всички извършени от него доставки, представляващи икономическа дейност. Безспорно е от фактическа страна, че процесните договори за наем са сключени между ревизираното лице и юридическото лице „м.г.“ ООД. Това твърдение се излага последователно в административното производство и пред съда от жалбоподателя. Безспорно е също, че наемната цена по тези договори е плащана от наемателя - юридическо лице по банков път по сметка на наемодателя. Спорът е при тази фактическа обстановка приложима ли е разпоредбата на чл.45, ал.4 от ЗДДС. Съгласно тази норма, освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Определението на понятието отдаване под наем е дадено в чл. 228 ЗЗД, съгласно който с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът за наем е консенсуален, като съгласието за сключването е между двете страни, видно от подписите на техните представляващи. В конкретния случай е налице наемно правоотношение между физическо лице наемодател и наемател юридическо лице – търговец.