Решение № 364 от 8.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 268/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 27551/18.11.2025г., подадена от адв. Н. Б., с адрес •••, в качеството си на пълномощник на Й. К. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, срещу Решение № 787/10.10.2025г., постановено по гр.д. № 2849/2024г. по описа на Районен съд – Б..

В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Сочи се в жалбата, че районният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, а се е ограничил до изложение на обстоятелства, използвайки метода на преразказ на твърдения на ответника Община Б., без да съобрази поне твърденията на ищеца под формата на възражения, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал, включително и гласен такъв.

Поддържа се с въззивната жалба, че решението не съдържа фактически установявания, за наличие на безспорните параметри на института на давността като придобивно основание за ищеца - Й. К. Б.. Първоинстанционният съд не е обсъдил подробно и неправилно е

интерпретирал показанията на свидетелите на ищеца – св. И. и св. И., досежно изявленията им за личните им възприятия за обстоятелствата, които установяват безспорното и необезпокоявано 10-годишно владение от страна на ищеца.

Изтъква се, че съдържащите се в показанията на св. И. и св. И. данни за релевантните по спора факти- обстоятелства, навеждащи на извода за осъществени фактически действия, както и характера на последните са пълни и категорични, кореспондират с останалите доказателства по делото.

Сочи се, че първостепенният съд неправилно е възприел и интерпретирал свидетелските показания на свидетелите като приема, че със същите „...не се установява нито период на владение, нито обективно осъществявани владелчески действия....“ на процесния имот, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, тъй като не отговаря на обективната истина.

Сочи се също, че първоинстанционният съд напълно кредитира показанията на свидетелката Я., ангажирана от страна на ответника - Община Б. - „… При анализа на нейните показания, съдът не констатира нелогични, вътрешно противоречиви, заинтересовани твърдения, поради което ги кредитира с доверие…“, без да се аргументира защо приема тези свидетелски показания като достоверни и ги кредитира с доверие, а не кредитира свидетелските показанията на св. И. и св. И., което прави атакувания съдебен акт немотивиран и незаконосъобразен, поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Изтъква се в жалбата, че районният съд, без аргумент и неясно по какви причини, не е допуснал и извършил поисканата от страна на ответника съдебно-техническа експертиза, поради което не може да се изведат ясни и категорични данни за изтекла придобивна давност за ищеца, относно процесния недвижим имот и това какво представлява същия към настоящия момент. Съдът не е извършил пълна и ясна проверка, относно всички доказателства за установено владение от страна на ищеца, намерение и фактическа власт, които биха и евентуално са довели до осъществяване на самостоятелно владение върху процесния недвижим имот от негова страна.

Посочва се в жалбата, че процесуалните нарушения допуснати от страна на първоинстанционния съд са съществени и нарушават правото на защита на ищеца, поради което атакуваното решение е незаконосъобразно и немотивирано и подлежи на отмяна. Сочи се, че районния съд в съдебния си акт, не е обсъдил тези искания и доказателства с останалите доказателства по делото, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изявлението на съда за липса на установяването за налично владение от страна на ищеца не обосновават извод за липса на такъв, което обуславя извода за немотивираност на решението и в тази част. Не е взето отношение от съда по достоверността, относимостта и степента на информираност на показанията на свидетелите на ищеца, като само се посочва, че свидетелите не установили точен период на владение, както и че същите установяват откъслечни и непреки впечатления от самото осъществяване на фактическата власт върху процесния имот.

Сочи се, че свидетелите И. и И. ясно и категорично са заявили, че са преки очевидци на фактическата власт, която е осъществявал Й. Б., върху поземлен имот № 04279.625.49 по КК и КР на гр. Б., находящ се в •••, трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване /до 10м./“, с площ на целия имот от 1215,00 кв.м. в процесния период. Приемайки, че не са се осъществили обстоятелствата, на които се основа иска, без да вземе отношение по доказателствените средства и изведените въз основа на установените с тях обстоятелства и доводи, навежда на немотивираност на съдебния акт. Сочи се, че в мотивите на решението, съдът приема за установени обстоятелства, които фактически са само вероятни, без да изложи съображенията обусловили тези изводи, както и достоверността на доказателствените средства. В обстоятелствената част на решението, съдът приема, основен предмет на доказване в настоящето производство - установяване право на собственост върху имота, а намира че не е налице реално съществуваща съвкупност от обстоятелства- наличие на вещ и упражняване на владение. При определяне на носителя на правото на собственост чрез давност, съдът се основава на извършените действия- работи в имота. Изтъква се, че първоинстанционният съд в случая е направил обратния извод, че тези обстоятелства, релевантни за владението, фактически не изключват възможността последните да са проекция на извършените действия и на придобиване на имота на основание давност. Съдът не е изследвал дали, чрез лични владелчески действия ищецът Б. е осъществявал фактическа власт и е формирал анимус, който да е манифестиран спрямо другите, в това число и ответника Община Б., претенденти на правото на собственост върху имота, че свои имота като свой.

Застъпва се становище, че факта на промяна в намерение и изобщо намерение за своене, чрез манифестация и индивидуализиране на вещта, по повод на което се формира е достатъчно основание да се приеме, че при наличие на фактическа власт върху вещ, обуславя извода за настъпила придобивна давност върху претендиралия имот предмет на делото и то в границите сочени от ищеца - Й. Б.. Приемайки обратното, съдът е достигнал до порок, който обуславя отмяната на решението, тъй като са нарушени опитни правила, правила на логиката, обосноваващи необоснованост на решението. В тази насока жалбоподателя се позовава на практиката на съдилищата и на ВКС, вкл. и практиката на Окръжен съд Б. и по конкретно Решение № 230 от 24.04.2025г., постановено по в. гр. дело № 79/ 2025г. на ОС Б. за 2025г.

Изложени са съображения във въззивната жалба, че първоинстанционното решение страда и от противоречия с материалния закон, практиката на съдилищата и ВКС.

Сочи се, че не се съдържат установявания по делото, обосноваващи правните квалификации на съда за липса на наличие на владение от страна на ищеца. Достигайки до други изводи – че не са налице основанията на чл. 124 от ГПК, съдът е нарушил материалния закон. Изтъква се, че абсолютно неверни и голословни са мотивите на съда относно обстоятелството, че „... свидетелските показания, ангажирани от страна на ищеца, не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че той владее процесния имот за периода от 1995г. до сега...“.

Застъпва се становище, че от приложените писмени доказателства и свидетелските показания, ангажирани от страна на ищеца, се е доказало по безспорен и категоричен начин, че процесния имот е собственост и че от години и понастоящем се ползва от ищеца, и че същия е придобил по давност. Изтъква се, че показанията на ангажирания от ищеца свидетел в тази им част, противно на изводите, които съда е направил, не са опровергани от писмените доказателства и по категоричен начин в хода на първоинстанционното производство е доказано, че от 1995г. до сега ищецът е ползвал и владее процесния по делото поземлен имот.

Сочи се в жалбата, че при установяването на релевантният факт- наличие на владение върху конкретна вещ следва да се установи с всички допустими доказателствени средства, тъй като настъпването на последните ще доведе до благоприятни правни последици за ищеца - Й. Б. придобиване на право на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Сочи се също, че в тежест на ищеца е да докаже позитивния факт на конкретна вещ, върху която е упражнявано трайно владение и е настъпило давностно придобиване, поради което е било проведеното пълно доказване на факта на владение върху конкретна вещ- спорния по делото имот, както и факта на пълно, непрекъснато и необезпокоявано владение за ищеца по отношение на същия, поради което иска е доказан.

Иска се от въззивния съд да отмени Решение № 641 от 22.07.2025г., постановено по гр. д. № 3014/2024г. по описа на Районен съд Б. като неправилно и необосновано и да постанови решение, с което да се произнесе по съществото на спора, като постанови решение, с което да признае по отношение на Община Б., ЕИК 000024695, с адрес пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета М. Б., че Й. К. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, е собственик на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС от 1995 година до предявяването на иска, както и понастоящем на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.625.49 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка, шестстотин двадесет и пет точка, четиридесет и девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-32/10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в •••, трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване /до 10м./“, с площ на целия имот от 1215,00 кв.м., предишен идентификатор-няма, номер по предходен план - 8070, граници /съседи/: 04279.625.377; 04279.625.378; 04279.625.379; 04279.625.50; 04279.625.19; 04279.625.348.

Претендира се въззивния съд да присъди в полза на жалбоподателя разноските, направени във въззивното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – Община Б., от която в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника юрк. Б. Б..

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и немотивирана, поради което се иска от съда същата да бъде отхвърлена. Застъпва се становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което се иска същото да бъде изцяло потвърдено.

Сочи се в отговора на въззивната жалба, че напълно неоснователни и немотивирани са твърденията и възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Сочи се също, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е формирал своето вътрешно убеждение, съобразно изградените правила. Обсъдил е подробно всички събрани в хода на процеса доказателства, като напълно правилно и обосновано е приел, че по делото не е доказано ищецът да е владял имота в изискуемия от закона срок. Подробно са обсъдени както изложените в исковата молба оскъдни твърдения относно основния подлежащ на доказване факт - осъществявано владение от страна на ищеца, така и свидетелските показания на ищцовите свидетели - св. Л. И. и св. М. И.. Обосновано съдът е приел, че показанията на тези свидетели не установяват владение на процесния имот от ищеца за сочения в исковата молба период (от 1995 г. до момента на предявяване на иска). Напълно мотивиран и правилен е изводът на съда, че всички изложени в исковата молба твърдения са недоказани и не се подкрепят, както от показанията на ангажираните от ищеца свидетели, така и от показанията на другия разпитан по делото свидетел- св. Е. Я.. Първоинстанционният съд обстойно е анализирал свидетелските показания, дадени както от свидетелите на ищеца, така и от свидетеля Я., съпоставил е същите помежду им, а също и със събраните по делото писмени доказателства, изчерпателно се е мотивирал относно приемането и кредитирането им, като правилно е достигнал до извода, че въз основа на всички тези гласни доказателства не се установява да е осъществявано владение от страна на ищеца по отношения на претендирания недвижим имот.

Сочи се още, че във въззивната жалба се твърди противоречие на обжалвания съдебен акт с материалния закон и практиката на ВКС, но не е посочено на коя материалноправна норма и на коя конкретно практика на ВКС противоречи. От изложеното във въззивната жалба изобщо не става ясно какви са конкретно и по същество пороците на обжалвания съдебен акт. според жалбоподателя. Посоченото като практика Решение № 230/24.04.2025г., постановено по гр. дело № 79/2025г. по описа на Окръжен съд Б. е неотносимо по същество към настоящия спор, а освен това същото е допуснато до касационно обжалване с Определение № 6048/30.12.2025г. по гр.д.№ 3075/2025г., I г.о. на ВКС. Посоченото решение може само да се има предвид като индиция за наличие на взаимовръзка с процесния случай. Изтъква се в отговора на въззивната жалба, че първоинстанционният съд правилно е приел и посочил в своето решение, че в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния имот на соченото в исковата молба основание, а именно в резултат на осъществявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период от 1995 г. до предявяване на иска, като в този смисъл е и разпределението на доказателствената тежест с доклада по делото.

Сочи се, че правилно и подробно мотивирано първата инстанция е приела, че ищецът Й. К. Б. не е доказал твърденията, изложени в исковата молба, че е собственик на процесния поземлен имот на основание давностно владение. Единствените доказателства, ангажирани от ищеца са показанията на двама свидетели, от които не е установено по еднозначен и категоричен начин осъществяваното от него владение. От показанията на тези свидетели не е установено нито кога и за какъв период ищецът е владял претендирания имот, нито с какви конкретно фактически действия е осъществявано и демонстрирано това владение. Изтъква се, че тези свидетели в показанията си сочат единствено, че ищецът е пасял овце и кози, но не установяват животните да са пасли именно в процесния имот в границите му по КККР, доколкото цялото пространството зад блок ••• представлява поляни със саморасла трева, без никакви видими граници между отделните имоти. Включително процесният имот не е ограден и достъпът до него е свободен, като всеки може да влезе в него и в другите поляни. И двамата свидетели с показанията си не дават ясни и логични обяснения по какъв начин се ориентират къде точно е процесният имот и какви са неговите граници, респ. площ и как преценяват, че ищецът е пасял животните точно в него. Сочи се, че липсва каквато и да е житейска логика, а и обективно е невъзможно животните (повече от 15 броя) да пасат на едно и също място с площ около 1 декар, тъй като няма как да бъдат задържани само там и освен това няма как в тази площ ежедневно да расте трева и да има паша за целия сочен период. Сочи се също, че в показанията си свидетелите твърдят, че ищецът никога не им е казвал, че имотът е негов и не са го виждали да обработва имота - да сади, да полива, да коси или да поддържа тревата. Същевременно твърдят, че ищецът е пасял животните там само лятото, а през другото време ги държи другаде. Сочи се още, че тези свидетели дават противоречиви твърдения относно конкретните периоди и години, в които твърдят, че са виждали ищеца в имота и като краен резултат, от тези гласни доказателства не се установява ищецът да е владял процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1995 г. до предявяване на иска. Не се установява наличие както на обективния, така и на субективния признак на владението.

Посочва се в отговора на въззивната жалба, че първоинстанционният съд обстойно е анализирал показанията на посочените свидетели и обосновано е достигнал до изводите, че същите са противоречиви и недостоверни, поради което не следва да бъдат кредитирани с доверие. Правилно съдът е взел предвид и заявеното от свидетелката Л. И., че не е ищец по друго дело срещу общината, което не съответства на истината, доколкото същата е заявила непосредствено пред съда, че не познава и за първи път вижда адв. Б., а всъщност именно тя е неин процесуален представител по гр. дело № 1943/2024г. на БлРС, по което тази свидетелка е ищец и което дело към момента на разпита е приключило на първа инстанция с постановено решение за отхвърляне на иска, поради което се сочи, че предвид тези изявления, обосновано съдът поставя под съмнение достоверността в показанията на тази свидетелка изцяло.

Посочва се също, че показанията на ищцовите свидетели са напълно опровергани от показанията на другата разпитана свидетелката Е. Я., която от почти 30 години живее в •••, който е съседен на *, където се намира претендираният имот. Същата описва ясно и конкретно целия район, в който попада процесният имот, което пространство представлявало много голяма поляна - от стълбите на КАТ, под блок *, под блок *, под блок * до самото дере преди *, всичко било поляна, празно и незастроено, защото е свлачищен район. На място не е видно и нямало разграничение от къде до къде са различните имоти. Преди повече от 15 години слизал пастир от с. А. със стадо крави и понякога овце, които пасли в долната част към блок *. Този пастир бил нает да пасе чужда стока, но свидетелката не знае от кого е нает. След това било забранено от общината и от около 15-20 години повече не са идвали животни там да пасат. Конкретно за имота до блок *, по данни на свидетелката, на това място никой не е пасял кози за продължителен период от време ежедневно. Там се минавало свободно и не е имало период, в който да е оградено. Когато започнали да санират блок *, тогава за да превозват материалите са пробили черен път до блока, там, където хората са си посеяли вишни, ябълки и сливи, които дръвчета са посадени и се поддържали от хората, живеещи в блока.

Сочи се, че видно е от показанията на тази свидетелка, че същата има преки и непосредствени възприятия за претендирания имот, формирани в целия процесен период, тъй като живее в непосредствена близост, познава много добре района и дава ясни, последователни и логични сведения. В тази връзка правилно съдът е преценил показанията на тази свидетелка като логични, непротиворечиви и незаинтересовани, поради което ги е ценил с доверие. Съдът изчерпателно е посочил кои от свидетелските показания кредитира с доверие и защо не дава вяра на други. Изтъква се, че при анализ на събраните гласни доказателства се налага категоричен извод за липса на осъществявано владение от ищеца по отношение на процесния имот, поради което напълно обосновано и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като недоказана. Въззиваемата страна сочи в отговор на исковата молба, че доколкото исковата претенция за придобиване по давност на процесния имот е недоказана и неоснователна, то районният съд правилно е преценил за безпредметно да се обсъждат въведените от ответната община възражения.

Изтъква се, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че претендираният имот е собственост на Община Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Със Заповед № РД-02-14-184/11.03.1997 г. на Министерство на строителството е одобрен кадастрален план на кв. *, съгласно който претендираният имот попада и е част от имот с пл. № 8070. Със Заповед № 247/20.04.1999 г. на Кмета на Община Б. е одобрен регулационен и застроителен план на кв. *, с който имот пл. № 8070 се отрежда за УПИ Ш-8070; УПИ IV-8070 и УПИ V-8070. кв. 7, с предназначение за жилищно строителство, а останалата част от имота се отрежда за улица и озеленяване. В разписния лист на имотите към този план за имот с пл. № 8070 няма записвания.

Сочи се, че по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, имот с пл. № 8070 е отразен с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр. Б., с площ на имота 3327 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.). с адрес: •••, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план – 8070, при съседи/граници на същия: имоти с идентификатори 04279.625.46, 04279.625.47; 04279.625.58; 04279.625.57; 04279.625.56; 04279.625.50; 04279.625.19 и 04279.625.48. Съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗОС при влизане в сила на КККР за имотите-общинска собственост се съставят нови актове, в които имотите се индивидуализират по влязлата в сила КККР. За процесния имот е съставен Акт за общинска собственост №••• г. след влизане в сила на КККР на гр. Б., поради което описанието на имота е съобразно отразеното по одобрената КККР. Видно от този акт, процесният имот е собственост на Община Б. на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 2. ал. 1. т. 7 от ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. След процедирано от Община Б. изменение на КККР е съобразен влезлият в сила регулационен план и са отразени съответно имот с идентификатор 04279.625.377, представляващ УПИ Ш-8070; имот с идентификатор 04279.625.378, представляващи УПИ IV-8070 и имот с идентификатор 04279.625.379, представляващ УПИ V-8070, а останалата част от имота, отредена по регулация за улица и озеленяване запазва идентификатор 04279.625.49 и НТП - ниско застрояване (до 10 м.), като в КККР са отразени само промяната в площта на имота - 1215 кв.м. и съседите. Тази част от имот с пл. № 8070 по предходния план не е отразена правилно в КККР и не съответства на действителното положение и предназначение по действащия регулационен план. Сочи се с отговора на въззивната жалба, че след това изменение на КККР са съставени актове за общинска собственост на новоотразените поземлени имоти с идентификатори 04279.625.377, 04279.625.378 и 04279.625.379, а именно: АОС № 9816/05.01.2021 г., АОС № 9817/05.01.2021 г. и АОС № 9818/05.01.2021 г. За процесната част от имот пл. № 8070 по предходния план, която запазва идентификатор 04279.625.49 не е съставен нов акт за общинска собственост, тъй като съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС за улиците, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост.

Изтъква се, че това е първоначалният момент, в който процесният имот придобива претендираните с иска граници и площ по КККР. До този момент имотът е част от по-голям имот и с оглед обстоятелството, че на място няма материализирани граници, напълно несъстоятелно е твърдението, че същият се владее от 1995г. в същите граници, съгласно действащата понастоящем КККР.

Сочи се, че видно от справка/скица от КАИС, която е приложена към отговора на въззивната жалба, че към момента КККР е изменена в съответствие с действащия ЗРП, като част от имот с идентификатор 04279.625.49 и площ от 1215 кв.м. по КККР към момента на завеждане на иска. е отразен като нов имот с идентификатор 04279.625.400, с площ от 641 кв. м., с начин на трайно ползване: За второстепенна улица, публична общинска собственост, а останалата част е включена към имот с идентификатор 04279.625.19, с начин на трайно ползване- За комплексно застрояване (за озеленяване към имота около блок *). Съгласно действащата понастоящем КККР вече не съществува поземлен имот с идентификатор 04279.625.49. претендиран с исковата молба.

Сочи се също, че съобразно съдебна практика по приложението на чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ се приема, че ако по време на отреждането на имотите със съответния план /кадастратен, уличнорегулационен, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен план/ един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В такъв случай имотът преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик /Решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на ВКС на Б, I-во г. о., Решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013г. на I г.о.. Решение № 107 от 06.10.2017г. по гр.д. № 2173/2016г. на II г.о./.

Изтъква се, че от изложеното в писмения отговор на въззивната жалба се установява, че поземлен имот с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с площ на имота 3327 кв.м., с адрес: •••, номер по предходен план - 8070, който съгласно КККР към момента на завеждане на иска е с площ от 1215 кв.м., е бил държавна собственост. След 01.06.1996г., с влизане в сила на Закона за държавната собственост, на основание чл. 2, ал. 3 имотът е придобил статут на частна държавна собственост. С § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост /обн. ДВ бр. 92/05.11.1999г./ тя е трансформирана в общинска собственост. На посоченото основание, собствеността върху имота е преминала в патримониума на Община Б. и същата се легитимира като негов собственик с Акт за частна общинска собственост № ••• г. След изменението на КККР в съответствие с действащия регулационен план, Община Б. се легитимира като собственик на поземлени имоти с идентификатори 04279.625.377, 04279.625.378 и 04279.625.379 /образувани от ПИ 04279.625.49/, съответно с АОС № 9816/05.01.2021г., АОС № 9817/05.01.2021г. и АОС №9818/05.01.2021г.

Сочи се, че за процесната част от имота, който запазва идентификатор 04279.625.49, но вече с площ от 1215 кв.м. не е съставен нов акт за общинска собственост, тъй като съгласно предвижданията на действащия ЗРП на кв. *, тази част от имота с цялата си площ е отредена за обекти публична общинска собственост - улица и озеленяване, за които не се съставят актове за общинска собственост. В съответствие с действащия ЗРП част от имота е отразен като нов имот с идентификатор 04279.625.400, с площ от 641 кв. м., с начин на трайно ползване- За второстепенна улица, публична общинска собственост, а останалата част е включена към имот с идентификатор 04279.625.19, с начин на трайно ползване- За комплексно застрояване (за озеленяване към имота около блок *). С оглед предвижданията на действащия регулационен план и предназначението на имота за улица и озеленяване, собствеността на общината по силата на закона се е трансформирала от частна в публична общинска собственост.

Сочи се също, че алтернативно Община Б. е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен – при отреждането на имота по КП към 1997 г., а в последствие със ЗРП от 1999г., имотът е с неустановен собственик. Алтернативно Община Б. е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Изтъква се, че за процесния имот с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр. Б., който е част от имот пл. № 8070 по предходния кадастрален план на гр. Б., не се установява, а и не се излагат твърдения от страна на ищеца, че за същия е възстановена собствеността, както и придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. Преди процедиране и одобряване на КП и ЗРП на кв. *, имотът е бил със статут на земеделска земя. Със Заповед № 963/13.11.1997 г. на Кмета на Община Б. /отразена върху графичната част на приложената извадка от КП и ЗРП/, е одобрено допълнение на кадастралния план на кв. * с вярната имотна граница на имот пл. № 8071 /между имоти с пл. № 8070 и имот пл. № 8071/. Сочи се, че видно от преписката по издаване на заповедта, че имот с пл. № 8071, който е съседен на процесния имот, е възстановен на заявилите го бивши собственици. Същевременно от преписката, включително от изготвена скица се установява, че процесният имот с пл. № 8070 е с неустановен собственик и е общински. Видно от Нотариален акт № ••• година на И. К. - нотариус при Б.ски районен съд, който е приложен като доказателство по делото, че съседни на процесния имоти са възстановени на бивши собственици. В т. 2 от представения нотариален акт е описан имот с пл. № 8072 по кадастралната карта, изработена през 1997 г., представляващ нива от 4.590 кв.м. в землището на •••, при съседи: от север- общинско; изток - път /общинско/; юг - общинско и запад - пл. № 8089 - неустановен собственик /общинско/ и пл. № 8071 - наследници на И. С.. В т. 3 е описан имот пл. № 8063 при съседи от изток: път /общинско/; пл. № 7504 - тр. пост /общинско/ и пл. № 8069 - М. С. Я.. Посочените в акта собственици на имотите съответстват на посоченото в приложения разписен лист към плана. Същевременно е видно, че част от имотите в същата територия, включително и процесния са с неустановен собственик и са записани като общински. Сочи се с отговора на въззивната жалба, че според нормата на 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Частна хипотеза на тази норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ, съгласно която представляват общинска собственост земеделски земи, които не са заявени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост относно земите по чл. 19 ЗСПЗЗ и 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Община Б. е собственик на имот с пл. № 8070 по кадастралната карта на гр. Б. към 1997г., част от който е претендираният имот с идентификатор 04279.625.49 по действащата към завеждане на иска КККР на гр. Б.. В качеството си на собственик общината е процедирала изменение на ПУП-план за регулация на УПИ V-8070. кв. 7 по плана на кв. *, за изменение на уличната регулационна линия към пешеходна алея по имотните граници на имот с проектен идентификатор 04279.625.379 по КККР на гр. Б.. Същевременно е процедирала и изменение на КККР за отразяване на имот с идентификатор 04279.625.377, представляващ УПИ Ш-8070 и имот с идентификатор 04279.625.378, представляващи УПИ IV-8070, а в последствие на имот с идентификатор 04279.625.400, с площ от 641 кв. м„ с начин на трайно ползване- за второстепенна улица, публична общинска собственост.

Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че с разпоредбата на чл. 86 от ЗС се предвижда забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996г.- публична държавна или общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС /в първоначалната редакция/ до 09.11.1999г. не могат да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след изменението - публична общинска собственост. С оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на общински и държавни имоти спира да тече до 2022г. С оглед предназначението на имота за улица и озеленяване, същият е публична общинска собственост. Поради публичния характер на собствеността, е налице абсолютна забрана за придобиване по давност, предвидена в чл. 86 от ЗС и чл. 7, ал. 1 от ЗОС.

Изтъква се в писмения отговор на въззивната жалба, че ищецът не може да придобие процесния имот по давност, тъй като не са налице изискванията на чл. 200 от ЗУТ (в сила от 31.03.2001г.). Съгласно тази норма на специалния устройствен закон, реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ /отм./ също допуска придобиването по давност на реално определени части от поземлени имоти, в случай че те отговарят на изискванията за площ и лице. Сочи се, че в настоящия случай, посочените изисквания по отношение на спорния имот не са налице, доколкото по отношение на него е налице влязъл в сила ЗРП, с който част от имота е предвидена за улица, а останалата част е предвидена за озеленяване.

Изтъква се също, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 200 ал. 2 ЗУТ, тъй като територията, в която попада имотът има статут на урегулирана към момента на твърдяното давностно владение. Регулацията е действаща и не е отменена, поради което с оглед установената в чл. 59 ЗТСУ /отм./ забрана, както и с оглед разпоредбата на чл. 200 ЗУТ следва да се приеме, че правото на собственост върху претендираната площ може да бъде придобито по давност, само ако отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за съответната територия и доколкото подобно съответствие не е налице, то ищецът не може да придобие по давност имота.

Сочи се, че съгласно т. 1 от TP № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд съблюдава приложението на императивни материалноправни норми,

(посоченото важи и за районен съд), каквито са забраните за придобиване по давност на държавни и общински имоти, поради което във всеки конкретен случай следва изчерпателно да се изследва дали се касае за такава собственост, спрямо която намира приложение императивна законова норма.

Излагат се съображения с отговора на въззивната жалба, че от всички изложени хипотези е видно, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1995г. до настоящия момент, то в негова полза не е могъл да изтече давностния срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това.

Сочи се от пълномощника на въззиваемата страна, че ищецът не е придобил по давност описания в исковата молба имот, поради което предявеният иск срещу Община Б. се явява неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен от първата инстанция. Застъпва се становище, че обжалваното решение на районния съд е обстойно мотивирано, законосъобразно и правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което въззивната жалба е напълно неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна представя и моли съда да приеме като доказателство по делото заверени копия от следните документи, с които се установяват изложените по-горе обстоятелства, а именно:

• Молба вх. №94-00-547/21.05.2025г. и нотариално заверена декларация от М. Д. за заплащане на разноски по ВГД № 79/2025г. на БлОС, по банкова сметка на свидетеля по настоящото дело М. И.;

• Заявление вх. № ОС-0205-329/24.04.2024г., ведно с молба-декларация и удостоверение изх. № 410/28.05.2024г. на Община Б., справка/скица от КАИС и извадка от СлВп, с които се удостоверяват гореизложените обстоятелства относно придобиване от ищеца по настоящото дело К. Б. и Ю. Г. на друг имот, в близост до процесния, чрез процедура по обстоятелствена проверка;

• Актуална справка/скица от КАИС, от която е видно че към момента КККР е изменена и претендираният с иска имот не съществува.

Иска се от въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да отхвърли въззивната жалба и да потвърди изцяло Решение № 787/10.10.2025г., постановено по гр. дело № 2849/2024г., по описа на Районен съд Б. като правилно, законосъобразно и обосновано.

С оглед изхода на делото, се иска от съда да присъди в полза на Община Б. и направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна.

Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Писменият отговор на въззивната жалба е представен от насрещна страна- правно легитимирана да навежда възражения срещу оплакванията във въззивната жалба, като не е просрочен и отговаря на изискванията на закона за съдържание и форма.

Пред въззивния съд, страните чрез пълномощниците си- поддаржат становищата си с въззивната жалба и отговора към нея.

Претендират разноски по делото, включително пред настоящата съдебна инстанция, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК.

Направено е от пълномощникът на Община Б. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, основано на доводи за несъответствие на материалния интерес на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, както и с обема на осъществените процесуални действия по делото от пълномощника на страната, като се иска от съда да бъде намалено под определения минимум на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

За да се произнесе в рамките на обхвата на дължимата въззивна проверка, настоящият състав на ОС Б., съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд/РС Б./ е образувано въз основа на предявен иск за собственост от Й. К. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, срещу Община Б., ЕИК 000024695, административен адрес гр.Б., пл.“Георги Измирлиев“ №1, представлявана от Кмета на Общината, като предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗС, за признаване за установено спрямо Община Б., че ищецът Й. К. Б. е собственик на основание давностно владение, осъществявано от 1995г. до датата на предявяването на иска пред съда, както и понастоящем на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 04279.625.49, по КК и КР на гр.Б., одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в •••, трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване /до 10м./“, с площ на целия имот от 1215.00 кв.м., предишен идентификатор- няма, номер по предходен план 8070, граници /съседи/: 04279.625.46; 04279.625.47; 04279.625.377; 04279.625.378; 04279.625.379; 04279.625.50; 04279.625.19; 04279.625.48.

Исковата претенция за правото на собственост е основана на твърдението на ищеца Й. К. Б., че същият е собственик на основание давностно владение на посочения в ИМ недвижим имот: поземлен имот № 04279.625.49 по КК и КР на гр. Б., находящ се в •••, предназначение на територията- Урбанизирана, начин на трайно ползване „Ниско застрояване“, с площ от 1 215.00кв.м., с номер по предходен план- 8070. Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху недвижимия имот на основание давностно владение, като е владял и ползвал имота като свой от 1995г. и винаги е осъществявал фактическа власт върху него без прекъсване, както и понастоящем, поради което макар да не се е снабдил с документ за собственост, той е собственик на имота на основание давностно владение. Сочи се с ИМ, че ищецът предприел действия по снабдяване с теакъв документ на 25.04.2024г., когато подал до Община Б. молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за този имот, но бил уведомен, че Община Б. е актувала имота с АОС № •••г., като ответника издал удостоверение, че имотът е общинска собственост, което възпрепятствало процедурата по снабдяването на ищеца с нотариален акт за собственост на основание давностно владение.

Ищецът чрез пълномощника си по делото, поддържа с ИМ че оспорва АОС на Община Б. като незаконосъобразен, като поддържа, че този имот никога не е бил общинска собственост и общината никога не е била във владение на имота. Твърди се, че имотът не е изоставен, същият се владее от ищеца, съгласно действащата понастоящем кадастралната карта и кадастрални регистри от 1995г. досега. Поддържат се доводи за постоянно владение което не е било прекъсвано и оспорвано от ответната община.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на Община Б., че Й. К. Б. е собственик на поземлен имот № 04279.625.49 по КК и КР на гр. Б., находящ се в •••, на основание давностно владение по чл. 79 ал.1 от ЗС, въз основа на осъгществявано владение върху имота от 1995г. до предявяване на иска пред съда.

С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, от ответната страна- Община Б., чрез Главен юрисконсулт Б., оспорва предявения установителен иск за собственост като неоснователен, иска се от съда да го отхъвърли и да присъди на страната разноски по делото.

С писмения отговор на ИМ- оспорва се твърдението, че ищецът Й. К. Б. е собственик на процесния поземлен имот на заявеното правно основание. Твърди се, че Община Б. е собственик на претендирания имот на основание чл. 2 ал.1 т.7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС.

Излага се, че със Заповед №РД-02-14-184/11.03Л997г. на Министерство на строителството е одобрен КП на кв.*, съгласно който претендираният имот попада и е част от имот с пл.№ 8070, а със Заповед №247/20.04.1999г. на Кмета на Община Б. е одобрен ЗРП на кв.*, с който имот пл.№ 8070 се отрежда за УПИ III-8070; УПИ IV-8070 и УПИ V-8070, кв. 7, с предназначение за жилищно строителство, а останалата част от имота се отрежда за улица и озеленяване. Сочи се, че в разписния лист на имотите към този план- за имот с пл.№ 8070 няма записвания. Посочва се, че по КККР на гр.Б., одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, имот с пл. № 8070 е отразен с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр.Б., с площ на имота 3327 кв.м., с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с адрес: •••, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 8070, при съседи/граници на същия: имоти с идентификатори 04279.625.46, 04279.625.47; 04279.625.58; 04279.625.57; 04279.625.56; 04279.625.50; 04279.625.19 и 04279.625.48.

Сочи се от ответника с писмения отговор на ИМ че за процесния имот, съгласно чл. 59, ал.1 от ЗОС, е съставен Акт за общинска собственост № •••г. след влизане в сила на КККР на гр.Б., поради което описанието на имота е съобразно отразеното по одобрената КККР, а именно имот с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр.Б., с площ на имота 3327 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с адрес: •••, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 8070, при съседи/граници на същия: имоти с идентификатори 04279.625.46, 04279.625.47; 04279.625.58; 04279.625.57; 04279.625.56; 04279.625.50; 04279.625.19 и 04279.625.48. Поддържа се пред РС Б. че процесният имот е собственост на Община Б. на основание чл. 56 ал.1 и чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

Навеждат се доводи с отговора на ИВ, че след процедирано от Община Б. изменение на КККР е съобразен влезлия в сила регулационен план са отразени съответно имот с идентификатор 04279.625.377, представляващ УПИ III-8070; имот с идентификатор 04279.625.378, представляващи УПИ IV-8070 и имот с идентификатор 04279.625.379, представляващ УПИ V-8070, а останалата част от имота, отредена по регулация за улица и озеленяване запазва идентификатор 04279.625.49 и начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м.), като в КККР са отразени само промяната в площта на имота - 1215 кв.м. и съседите. Твърди се, че тази част от имот с пл.№ 8070 по предходния план не е отразена правилно в КККР и не съответства на действителното положение и предназначение по действащия регулационен план.

Твърди се от ответната страна, че след изменението на КККР са съставени актове за общинска собственост на новоотразените поземлени имоти с идентификатори 04279.625.277, 04279.625.378 и 04279.625.379, а именно: АОС № 9816/05.01.2021г., АОС № 9817/05.01.2021г. и АОС № 9818/05.01.2021г., като за процесната част от имот пл.№ 8070 по предходния план, която запазва идентификатор 04279.625.49 не е съставен нов акт за общинска собственост, тъй като съгласно чл. 56 ал.2 от ЗОС за улиците, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост.

Навежда се, че поземлен имот с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с площ на имота 3327 кв.м., с адрес: •••, номер по предходен план - 8070, който след последното изменение на КККР е с площ от 1215 кв.м., е бил държавна собственост на основание чл. 6, пр. 2 от ЗС, доколкото по време на отреждането на имота е бил с неизвестен собственик, т.е. безстопанствен. След 01.01.1996г., с влизане в сила на ЗДС, на основание чл. 2 ал 3 имотът е придобил статут на частна държавна собственост, която се е трансформирала с общинска собственост по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС /обн.ДВ бр.92/05.11.1999г./ с оглед предназначението на имота съобразно действащия към момента на влизане в сила на закона план от 1999г. - за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината. На посоченото основание собствеността е преминала в патримониума на Община Б. и същата се легитимира като негов собственик с Акт за частна общинска собственост №•••г., на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

Алтернативно поддържа се от ответника с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, че Община Благоевгад е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. При отреждането на имота по КП към 1997г., а впоследствие със ЗРП от 1999г., имотът е с неустановен собственик.

Алтернативно поддържа се с писмения отговор на ИМ пред РС Б., че Община Б. е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във връзка с чл. 19, ал.1 и чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че за процесния имот с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр.Б., който е част от имот пл.№ 8070 по предходния кадастрален план на гр.Б., не се установява, а и не се излагат твърдения от страна на ищеца, на същия да е възстановена собствеността, както и да е придобита по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Преди процедиране и одобряване на КП и ЗРП на кв.*, се твърди, че имотът е бил със статут на земеделска земя.

Навеждат се доводи с отговора на ИМ, че със Заповед № 963/13.11.1997г. на Кмета на Община Б. /отразена върху графичната част на приложената извадка от КП и ЗРП/, е одобрено допълнение на кадастралния план на кв.* с вярната имотна граница на имот пл.№ 8071 /между имоти с пл.№ 8070 и имот пл.№ 8071/. От преписката в това число изготвената скица се установявало, че процесният имот с пл.№ 8070 е с неустановен собственик и е общински.

Навежда се доводи от ответната страна пред първоинстанционния съд, че от Нотариален акт № •••г. на И. К. - нотариус при Б.ски районен съд, става ясно, че съседни на процесния имоти са възстановени на бивши собственици, а процесният имот е с неустановен собственик и е общински.

Навеждат се доводи от ответника с отговора на ИМ, че Община Б. е собственик на имота на основание чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че Община Б. в качеството си на собственик на имот пл.№ 8070 по КК на гр.Б. към 1997г., част от който имот е и процесният с идентификатор 04279.625.49 по сега действащата КККР на гр. Б., е процедирала изменение на ПУП- план за регулация на УПИ V-8070, кв.7 по плана на кв.* за изменение на уличната регулационна линия към пешеходна алея по имотните граници на имот с проектен идентификатор 04279.625.379 по КККР на гр.Б., както и е процедирала изменение на КККР за отразяване на имот с идентификатор 04279.625.277 представляващ УПИ III-8070 и имот с идентификатор 04279.625.377, представляващ УПИ IV-8070.

Оспорват се с отговора на ИМ наведените от ищеца фактически твърдения- че Й. К. Б. е придобил процесния имот въз основа на давностно владение, след осъществено от него владение за повече от 10 години. Възразява се че в случая за ищеца не са налице признаците /както обективния, така и субективния/, съставляващи владението. Оспорва се ищецът да е осъществявал фактическа власт върху имота по начин по който да е демонстрирал намерение за своене на същия за себе си. За целта владението следва да е постоянно, непрекаснато, като по явен е несъмнен начин да се демонстрира че имота се владее с намерение да се свои за себе си. Оспорва се с отговора на ИМ, че не е налице нито обективния нито субективния критерии от съдържанието на владението за да е могъл Й. К. Б. да придобие собствеността върху спорния недвижим имот по давност.

Отделно от това се навеждат доводи, че ако е завладян безстопанствен имот, който по силата на чл. 6 пр. 2 от ЗС /ред. към ДВ бр.19/1985г., бр. 31/1990г./ е станал държавна собственост, то е действала забраната за придобиване по давност по чл. 86 от ЗС /Изм., бр.92/1951г./ да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост, съответно - държавна или общинска собственост /ДВ, бр.31/1990г./, а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996г. - публична държавна или общинска собственост. След 01.01.1996г. имотът е със статут на общинска собственост, поради което давност не е текла до 2022г. по силата на законова забрана.

На следващо място се навежда, че земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ или се намират в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или са предмет на изкупуване по § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ, не могат да се придобиват по давност до приключване на предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяването на собствеността.

Излагат се доводи с отговора на ИМ, че предвид предназначението на имота за улица и озеленяване, същият е публична общинска собственост, поради което се навежда, че е налице абсолютна забрана за придобиване по давност по чл.86 от ЗС и чл.7, ал.1 от ЗОС. Не на последно място възразява се с отговора на ИМ, че ищецът не е чмогъл да придобие процесния имот по давност, тъй като не са налице изискванията на чл. 200 от ЗУТ (в сила от 31.03.2001г.), доколкото по отношение на имота е налице влязъл в сила ЗПР, с който част от имота е предвидена за улица, а останалата част е предвидена за озеленяване. Излагат се доводи че съгласно цитираната законова норма, реално определени части от ПИ в границите на населени места и селищни образования, могат да се придобиват по давност или да са предмет на сделки, само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ/отм./, също не допуска придобиването по давност на реално определени части от поземлени имоти, в случай че не са изпълнени изискванията за площ и лице.

С оглед на горното се твърди, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1995г. до настоящия момент, то в негова полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това, поради което се настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Пред първоинстанционния съд/РС Б./ са събрани писмени и гласни доказателства. Пред въззивния съд са събирани писмени доказателства, относими към актуалния статут на процесния по делото недвижим имот.

С обжалваното Решение № 787/10.10.2025г., постановено по гр.д. № 2849/2024г. по описа на Районен съд – Б., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Й. К. Б. срещу Община Б., за признаване за установено спрямо ответника община че ищеца е собственик въз основа на давностно владение на поземлен имот № 04279.625.49 по КК и КР на гр. Б., находящ се в •••. Прието е в мотивите на съда към обжалваното решение, за недоказано твърдението на ищеца, че е осъществявал фактическо владение върху имота, с намерение да го свои, за периода от 1995г. до предявяването на иска пред съда, нито да е извършва действия обективиращи осъществяване на трайна фактичиеска власт именно с намерение за своене на имота за себе си. Освен че е поставил под съмнение достоверността на свидетелските показания на свидетелите Л. И. и М. И., първоинстанционният съд е намерил същите и за неубедителни както досежно установяването на началния и крайния период на осъществяване на фактическа власт така и относно осъществяването на такива фактически действия които ясно и несъмнено да сочат на намерение за своене на имота за себе си. Съдът е приел че това да пашуваш животни в една местност не е достатъчно за да обоснове извода за осъществявано владение- още повече върху недвижим имот, който е бил без ясно видими и очертани граници на място. Изложени са мотиви от първоинстанционният съд че свидетелските показания на тази група свидетели са опровергани от свидетелските показания на другата група свидетели- тези разпитани по искане на ответната община. Не на последно място изложени са мотиви към обжалваното съдебно решение, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота по давност и поради това, че същият е обособен като самостоятелен поземлен имот едва през 2021г., а преди това е съставлявал реална част от един по- голям недвижим имот с предишен № 8070, който не е бил годен обект за да бъде придобит по давност. Първоинстанционният съд е намерил за недоказан по делото въз основа на събраните гласни доказателства и началния и крайния период на владение, поради което не се установява че дори и да е осъществявал владение, ищецът е осъществявал такова с намерение за своене на имота за период по- дълъг от 10 години, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 79 ол.1 от ЗС. Срещу Решение № 787/10.10.2025г., постановено по гр.д. № 2849/2024г. по описа на Районен съд – Б., депозирана е въззивна жалба от ищеца Й. К. Б., който недоволен от крайния резултат на делото пред първата съдебна инстанция, моли въззивния съд да отмени решението на РС Б. и да постанови друго, с което да уважи предявения му иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред първата съдебна инстанция, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият състав на ОС Б., приема за установено и доказано от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а установява се по косвен начин и от събраните писмени доказателства пред РС Б., че спорния по делото недвижим имот, към момента на образуването на ТКЗС е имал статута на земеделска земя, като същият е с неустановен собственик към момента на обобществяването на земята. Видно е от приетите пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че процесния имот е бил част от от поголям имот със пл. № 8070 по предходния кадастрален план на гр. Б., като нито са наведени твърдения от страните, нито се установява по делото че същият е бил внасян в масивите на ТКЗС, както и че е бил заявяван за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Не са събрани по делото доказателства имота да е попадал и в територия в която имотите да са били предоставени за ползване, които да се възстановяват по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ.

Установява се по делото, че преди процедиране и одобряване на КП и ЗРП на кв. *, имотът е бил със статут на земеделска земя.

Установява се по делото, че със Заповед № РД-02-14-184/11.03.1997г. на Министерство на строителството е одобрен кадастрален план на кв. *, съгласно който претендираният имот попада и е част от имот с пл. № 8070. Със Заповед № 247/20.04.1999г. на Кмета на Община Б. е одобрен регулационен и застроителен план на кв. *, с който имот пл. № 8070 се отрежда за УПИ Ш-8070; УПИ IV-8070 и УПИ V-8070. кв. 7, с предназначение за жилищно строителство, а останалата част от имота се отрежда за улица и озеленяване. В разписния лист на имотите към този план за имот с пл. № 8070 няма записвания за предишен собственик.

Със Заповед № 963/13.11.1997г. на Кмета на Община Б. /отразена върху графичната част на приложената извадка от КП и ЗРП/, е одобрено допълнение на кадастралния план на кв. * с вярната имотна граница на имот пл. № 8071 /между имоти с пл. № 8070 и имот пл. № 8071/. Сочи се, че видно от преписката по издаване на заповедта, че имот с пл. № 8071, който е съседен на процесния имот, е възстановен на заявилите го бивши собственици. Същевременно от преписката, включително от изготвена скица се установява, че процесният имот с пл. № 8070 е с неустановен собственик. Видно от Нотариален акт № ••• година на И. К. - нотариус при Б.ски районен съд, който е приложен като доказателство по делото, че съседни на процесния имоти са възстановени на бивши собственици. В т. 2 от представения нотариален акт е описан имот с пл. № 8072 по кадастралната карта, изработена през 1997г., представляващ нива от 4.590кв.м. в землището на •••, при съседи: от север- общинско; изток- път /общинско/; юг- общинско и запад- пл. № 8089 - неустановен собственик /общинско/ и пл. № 8071- наследници на И. С.. В т. 3 е описан имот пл. № 8063 при съседи от изток: път /общинско/; пл. № 7504- тр. пост /общинско/ и пл. № 8069- М. С. Я.. Посочените в нотариалния акт собственици на имотите съответстват на посоченото в приложения разписен лист към плана, тъй като същите са били предмет на проверка и от нотариуса издал акта. Същевременно е видно, че част от имотите в същата територия, включително и процесния са с неустановен собственик и са записани като общински. По КК и КР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, имот с пл. № 8070 е отразен с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр. Б., с площ на имота 3327 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.). с адрес: •••, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план – 8070, при съседи/граници на същия: имоти с идентификатори 04279.625.46, 04279.625.47; 04279.625.58; 04279.625.57; 04279.625.56; 04279.625.50; 04279.625.19 и 04279.625.48. Съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗОС за процесния имот е съставен Акт за общинска собственост № •••г. след влизане в сила на КККР на гр. Б., поради което описанието на имота е съобразно отразеното по одобрената КККР. Видно от приетия като писмено доказателство акт за общинска собственост, процесният имот е актуван като собственост на Община Б. на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 2. ал. 1. т. 7 от ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

След процедирано от Община Б. изменение на КККР е съобразен влезлият в сила регулационен план и са отразени съответно имот с идентификатор 04279.625.377, представляващ УПИ Ш-8070; имот с идентификатор 04279.625.378, представляващи УПИ IV-8070 и имот с идентификатор 04279.625.379, представляващ УПИ V-8070, а останалата част от имота, отредена по регулация за улица и озеленяване запазва идентификатор 04279.625.49 с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), като в КККР са отразени само промяната в площта на имота - 1215 кв.м. и съседите. Тази част от имот с пл. № 8070 по предходния план не е отразена правилно в КККР и не съответства на действителното положение и предназначение по действащия регулационен план. Установява се от писмените доказателства по делото, че след изменение на КККР са съставени актове за общинска собственост на новоотразените поземлени имоти с идентификатори 04279.625.377, 04279.625.378 и 04279.625.379, а именно: АОС № 9816/05.01.2021г., АОС № 9817/05.01.2021г. и АОС № 9818/05.01.2021г. За процесната част от имот пл. № 8070 по предходния план, която запазва идентификатор 04279.625.49 не е съставен нов акт за общинска собственост, тъй като съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС за улиците, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост.

Видно от приета по делото справка/скица от КАИС, която е приложена към отговора на въззивната жалба и която съдът е приобщил към доказателствата по делото, че към момента КККР е изменена в съответствие с действащия ЗРП, като част от имот с идентификатор 04279.625.49 и площ от 1215 кв.м. по КККР към момента на завеждане на иска. е отразен като нов имот с идентификатор 04279.625.400, с площ от 641 кв. м., с начин на трайно ползване: За второстепенна улица, публична общинска собственост, а останалата част е включена към имот с идентификатор 04279.625.19, с начин на трайно ползване- За комплексно застрояване (за озеленяване към имота около блок *). Съгласно действащата понастоящем КККР вече не съществува поземлен имот с идентификатор 04279.625.49. претендиран с исковата молба по делото.

В качеството си на собственик общината въз основа на Заповед № 545/01.04.2021г., и въз основа на Заповед № 1802/29.12.2020г. на Заместник-Кмета по строителството на Община Б., е процедирала изменение на ПУП-план за регулация на УПИ V-8070. кв. 7 по плана на кв. *, за изменение на уличната регулационна линия към пешеходна алея по имотните граници на имот с проектен идентификатор 04279.625.379 по КККР на гр. Б.. Същевременно е процедирала и изменение на КККР за отразяване на имот с идентификатор 04279.625.377, представляващ УПИ Ш-8070 и имот с идентификатор 04279.625.378, представляващи УПИ IV-8070, а в последствие на имот с идентификатор 04279.625.400, с площ от 641 кв.м„ с начин на трайно ползване- за второстепенна улица, публична общинска собственост. Пред въззивния съд е приета като писмено доказателство- схема на процесния имот, от която е видно че въз основа на Заповед за изменение на КК и КР № РД-18-750/30.01.2025г. издадена от Началника на СГКК- Б., е одобрено изменение на ПИ с идентификатор 04279.625.400, с площ от 641 кв.м„ с начин на трайно ползване- за второстепенна улица, публична общинска собственост.

Пред първоинстанционния съд по искане на страните са събрани гласни доказателства. Св. Л. И. познава Й. Б. от 1995г., тъй като били приятели с нейния съпруг и като гледали животни си помагали. Сочи в показанията си, че ищецът Й. Б. е гледал овце и кози, които пасял в процесния имот. Самият имот бил около декар и се намирал зад блок * в кв.“Е.“ в гр.Б.. Цялото свободно пространство зад блока било около 4 дка и представлявало ливада с трева. Ищецът си пасял животните на площ от около декар от тази обща площ, която също представлявала пасище, ливада, без постройки и без поставена ограда. Свидетелката не е виждала ищеца да засажда трева или други насаждения в имота, да го полива, да го обработва, да коси трева, в имота нямало постройка за животни. В имота всеки можел да влезе свободно, да играят деца в тези поляни. Ищецът си пасял животните в имота само през пролет-лято. През останалото време от годината животните били прибрани в обор в селото, в което живеел. За първи път свидетелката е видяла ищеца на този имот през 1995г.- тогава свидетелката заедно със своя съпруг отишли на имота, където Б. си пасял животни и натоварили неговите животни в камиона на свидетелката, за да ги закарат за продан на пазара. Последно е виждала Б. в имота преди 2-3 години. Твърди, че Й. Б. никога не е казвал, че този имот е негов, нито са разговаряли чий е имота и дали той или някой друг има претенции към него. Не знае обаче към този имот да е имало претенции от други лица. Св. М. И. също твърди в показанията си пред РС Б., че познава Й. Б. от 1995г. Последният гледал кози и ярета и ги пасял в имот, намиращ се зад * в кв. „Е.“. Твърди, че цялото пространство зад блока било пусто- треви и храсти, като ищецът си пасял животните на площ от около 1 дка. Свидетелят ходил на имота, откъдето товарил в камион животните на Б. и ги превозвал до животинския пазар за продан. В имота имало много трева, не бил ограден и нямало постройки. Свидетелят не е виждал ищеца да коси тревата в имота, да се грижи за имота. Ищецът си пасял животните в имота през лятото и есента, а през останалото време ги прибирал. Свидетелят твърди че не е чувал Й. К. Б. да казва че имота е негов. Свидетелят И. дава противоречиви показания относно това кога последно е бил на имота и е виждал Б. в него. Първоначално твърди, че последно е бил на имота 4-5 години след 1995г. /т.е. до 2000г./, като сочи, че от много години не е ходил, както и че след 2010г. не е ходил. После заявява, че последно е виждал Б. в имота преди 3 годин. След това сочи в показанията си че последно го е виждал там преди 5-6 години. Накрая свидетелят твърди, че е помагал на Б. да товарят животни от имота 5-6 години след 1995г., след което е спря да му помага и да ходи на имота.

Свидетелката Е. Ж. Д.- Я. живее в бл. * в кв. „Е.“, който е в близост до *. Сочи че пространството зад хотел „Езерец“, представлява от години една празна поляна, което не е застроено и не е оградено. Мястото е простанство с голяма площ, за което навремето се установило че е свлачищен район, поради което не било застроено и не се ползвало за нищо друго, освен за пашуване на добитък. Свидетелката знае че идвал да пасе кравите си човек от А., а от време на време се появявали да пашуват и овце. Свидетелката Д.-Я. знае отлично мястото, тъй като често ходела да бере там гъби. Твърди че от около 15 години със заповед на кмета на общината, мястото е било забранено за пашуване, като след забраната само от време на време се появявали кончета в ливадата. Свидетелката сочи в показанията си че има постоянна видимост от балкона на жилището си към това място, като знае че последните години на тази поляна, която е с голяма денивелация и е свлачищен район идват да косят тревата цигани с каруците си. В имота тук таме имало и засадани овошки- предимно вишни, които били засаждани от хората от блоковете наоколо, но никой не ги поддържал и те повечето изсъхнали. Свидетелката е категорична в показанията си че през последните 15-20 години не е виждала в този имот да пасат животни, тъй като пашуването било забранено. Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и отговорите към нея, въз основа на вътрешното си убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, излага следните съображения от правна страна:

При извършване на проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от определения със закон съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

Първоинстанционният съд, въз основа на редовна ИМ, правилно е квалифицирал предявения иск като положителен установителен иск за правото на собственост на недвижим имот, предявен от ищеца- Й. К. Б., основан на заявеното оригинерно основание- придобивна давност. За всяко лице без ограничение във времето е налице павен интерес да установи и защити правото си на собственост, когато същото е оспорено или смутено. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, за допустимостта му- в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от оплакванията направени с въззивната жалба.

В процесуална тежест на ищците по делото съобразно чл. 154 от ГПК е успешното провеждане на пълно и главно доказване наличието на обективните и субективни признаци на владението, при осъществяване на фактическа власт върху спорния недвижим имот, за период по- дълъг от 10 години, за придобиване на собствеността върху процесния имот на основание- придобивна давност.

Владението според чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективенупражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен- намерението да се държи вещта като своя (animus). Обективният признак е характеристика на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност/факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно/лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя, със съзнанието на владелеца че той е собственик- титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпция на чл. 69 от ЗС, според която- „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията е установена в полза на владелеца, като тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.

При държането фактическата власт се упражнява за другиго, т.е. субективният елемент липсва, тъй като държателят няма намерение да свои вещта. Владението се дефинира по чл. 68 от ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго”, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданскоправни субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическа власт върху вещта, без да се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя/държателите/. Други упражняват фактическата власт върху вещта- непрекъснато, спокойно и явно, именно с намерението да я своят за себе си и да станат нейни собственици/владелците/.

За да придобие качеството владелец, не е достатъчно съсобственикът да упражнява фактическа власт върху чужд недвижим имот и само да реши да свои имота за себе си. Владението му не може да бъде скрито, то трябва да е явно и несъмнено, а това изисква лицето което упражнява фактическа власт, да даде външна изява чрез предприемането на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато (така Решение № 136/16.06.2014г. по гр.д.№ 436/2014г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой, пред всички лица, включително и държавни органи, съответната община. Следва да се установи и докаже по делото по несъмнен начин, че лицето което е завлядало чужд имот с намерение за своене, осъществява система от трайни обективни действия в завладения имот, сочещи на намерение за придобиване на правото на собственост върху този имот- засаждане на растения, косене на трева, облагородяване на дръвчета, добиване на реколта, ограждане на имота и трайно противопоставяне на всякакво чуждо владение или ползване на имота от трети лица.

Придобивната давност на която ищците по предявения положителен установителен иск се позовават по настоящото дело, съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владение, т. е. на фактическото господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно поддържане на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Владението следва да е явно, безспорно и непрекъснато, като следва да е противопоставимо на собственика на имота. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време/повече от 10г./, през който упражняването на фактическата власт върху имота да е продължило за да бъде същият придобит по давност. За правилното решение по настоящото дело от съществено значение е установяването на вида на процесния имот – земеделски или урбанизиран, както и на осъществяваната промяна в неговия статут- дали същият е бил отчуждаван, внасян в ТКЗС, дали собствениците и ползвателите са били членове на ТКЗС, както и всички факти, относими към приложението на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ или чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ определя основните белези на един имот, за да има същият характер на земеделски, а именно: имотите, които са предназначени за земеделско ползване и едновременно с това не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. Законодателят е определил с нормата на чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние на имотите, а с нормата на чл. 10 от ЗСПЗЗ, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. Следователно при преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда както от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. от местонахождението му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при изследване на въпроса дали е обобществен към момента на кооперирането на земята.

Въззивният състав на ОС Б. намира за установено въз основа на събраните писмени доказателства пред РС Б., че процесния имот не е бил одържавяван, нито коопериран в ТКЗС, за него не е имало реституционни претенции и затова не е имало производство по възстановяване на собствеността. Несъмнено не се касае за имот, който към момента на образуването на ТКЗС да е загубил селищния си характер- да е бил застроен с жилищна сграда и стопански постройки, да е останал във владението на собственика си през време на ТКЗС и да се е ползвал като дворно място. Процесният имот не съставлява и земеделски имот, собствеността върху който да е била отнета юридически, нито пък фактическото владение върху имота от неговия собственик да е загубена фактически чрез включване в ТКЗС, ДЗС и др. селскостопански организации. За такива имоти приема се от съдебната практика на ВКС, че тъй като са останали във фактическото владение на своите собственици, макар и без наличието на документ за собственост, тези лица не са изгубили своите права върху имота, продължили са владението си върху такива имоти, поради което и собствеността върху тези имоти не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Такива имоти/съставляващи дворни места/ не попадат в остатъчния фонд по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно няма владение върху тях срещу общината, поради което в тези случаи не са налице пречките за ограничаване на правото на собственост по реда на чл. 7 ал.1 ЗОС и § 1 ДР ЗДЗС. Анализът на събраните доказателства от въззивният състав на ОС Б. води на извода, че процесния имот не е имал такъв дворищен характер и по отношение на него са приложими правилата на ЗСПЗЗ, тъй като несъмнено към момента на обобществяването на земята същият е бил със земеделски характер.

Установено е по делото че спорния недвижим имот не попада и в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в които земеделските земи след образуването на ТКЗС да са предоставени за ползване за задоволяване на населението със земеделски стоки и продукти. Към момента на включването на имота в КП на гр. Б., същият е бил с неустановен собственик, като в тази насока по делото са събрани убедителни писмени доказателства.

Установява се трайно в практиката на ВКС становище, че ако не е подадено заявление за възстановяване на собствеността върху имота, той попада в остатъчния фонд по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и става общинска собственост с влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими реални граници. Ако пък имотът не е имал друг собственик, той става общински по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Както за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, така и за земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е приложима забраната по чл. 7, ал. 1 ЗОС за придобиване по давност. Същото се приема и в решение № 184 от 20.01.2020г. на ВКС по гр.д. № 1012/2019г., I г.о. на ГК, което разглежда различните хипотези, в които физическо лице може да придобие по давност земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като изключва такава възможност, ако земята е останала държавна или общинска собственост, дори и да е частна държавна или общинска собственост. Аналогични са и разсъжденията в Решение № 101 от 3.10.2018г. на ВКС по гр.д. № 4402/2017г., II г.о. на ГК.

В настоящия случай установява се от доказателствата по делото, че към момента на образуването на ТКЗС, процесния имот не е имал собственик- същият е съставлявал- мера, пасище и не е бил владян и ползван от конкретно ФЛ. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008г., II ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. В настоящия случай не се установява от събраните по делото доказателства, процесния имот да е бил одържаван или включен в земеделските блокове на ТКЗС/ДЗС. Следователно неприложима е нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Още от 1991г. важи другото правно положение по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ– че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Без значение е обстоятелството, че в съставения Акт за общинска собственост № •••г.за процесния имот правното основание по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не фигурира. Ищците са тези, които се позовават на придобивна давност и ако съдът установи законова пречка за настъпването на последиците на придобивната давност, трябва служебно да се позове на нея. В Решение № 14 от 13.01.2026г. на ВКС, по гр.д. № 2336/2024г. на II г.о. на ГК изрично е прието, че разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ съставлява императивна правна норма, с която се урежда придобиването по давност на имоти и се забранява придобиването по давност на общински или държавни имоти. Съгласно задължителните указания, дадени на съдилищата с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ВКС, съдът е длъжен да следи служебно и да осигури приложението на императивните правни норми на закона, дори и когато ответникът не се е позовал на същите с отговора на ИМ. Поради изложените съображения въззивният състав на ОС Б. застъпва становището, че ответника Община Б. е придобил павото на собственост върху спорния недвижим имот, на основание чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Включването на процеснитя по делото недвижим имот в КП на гр. Б. със Заповед № РД-02- 14-184/11.03.1997г. на Министерство на строителството е променило неговия вид и характер- като същият от земеделски е станал имот в урбанизирана територия, с предназначение за ниско зстрояване. Същият обаче и към този момент не е бил индивидуализиран за да бъде годен предмет на владение и да бъде придобиван от трети лица по давност. Установява се по делото че индивидуализацията на процесния имот в границите и с площта претендирана от ищеца с ИМ, е била извършена едва след одобряване на КК и КР със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АГКК.

Съгласно разпоредбата на 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице владение следва по делото да е доказано установяване на фактическа власт върху имота, както и намерение на лицето да свои вещта. Следва да се установи при пълно и главно доказване осъществяване на фактическа власт върху имата- явна, безспорна и непрекъсната, чрез нейното обективиране, насочено към всички лица, с цел заявяване на намерението за своене на имота за себе си.

Въззивният съд при самостоятелна оценка и анализ на събраните гласни доказателства пред първоинстационния съд намира- че чрез разпита на свидетелите Л. И. и М. И. останали са недоказани твърденията на ищеца Й. К. Б. че същият е осъществявал трайно, непрекъснато и безспорно фактическа власт върху спорния по делото недвижим имот, чрез кенкретни действия обективиращи ясно и категорично намерение за своене на имота за себе си. Владението се дефинира по чл. 68 от ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго”, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданско- правни субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическа власт върху вещта, без да се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя/държателите/. Други упражняват фактическата власт върху вещта- непрекъснато, спокойно и явно, именно с намерението да я своят за себе си и да станат нейни собственици/владелците/. В настоящия случай с оглед на събраните гласни доказателства пред първоинстанционния съд, не се доказва по никакъв начин субективния признак на владението от страна на Й. К. Б. - намерението са своене на имота/за неговото придобиване за себе си/.

Въззивният съд намира, че разпитаните пред РС Б. свидетели по искане на ищцовата странасв. Л. И. и св. М. И. чрез дадените показания не подкрепят убедително твърденията на ищеца с ИМ за осъществявана върху процесния недвижим имот трайна, непрекъсната и безспорна фактическа власт, чрез явна и несъмнена демострация на конкретни действия, обективиращи намерение за своене на имота за себе си. Установява се от свидетелските показания на посочените свидетели, че Й. К. Б. е пасял кози и овце, в едно пространство с площ по-голяма от процесния имот в кв. *, представляващо поляна обрасла със саморасла трева и храсти, без ясно очертана граница между отделните имоти, така както същите са били одобрени с КП през 1997г. Тревното пространство е било достъпно за всички лица, като в него са навлизали и други пастири с животни/крави/, както и преминаващи хора. Достъпа до тревните площи зад * и бл. * в кв.* е бил от дълги години напълно достъпен и свободен за преминаване, като никой не е ограничавал по никакъв начин движението на хора и на МПС. Свидетелите Л. И. и М. И. в показанита си пред РС Б., не очертават ясно точни граници на процесния имот, нито индивидуализират неговото точно местоположение, Въззивният съд намира че разпитаните по искане на ищеца свидетели, не установиха трайни и явни фактически действия от страна на Й. К. Б., които да сочат че същият е завладял имота, че го владее с намерение да го свои за себе и че по явен и несъмнен начин демострира това свое владение по отношение на всички трети лица, включително и срещу Община Б.. Не се установява Й. К. Б. да е садил, да е поливал или да е косил трева или други растения в процесния имот, както и да е получавал добивите от него. Преминаването през имота и пашуването на животни в него, не е достатъчно за да обоснове извода за предприета трайна, непрекъсната и безспорна фактическа власт, чрез конкретни фактически действия обективиращи ясно и недвусмислено намерението за своене на имота за себе си. Въззивният съд намира за недоказано не само осъществяването на трайна и безспорна фактическа власт върху имота, но и че същата не е била пресвана за перидо по- дълъг от 6 месеца. От свидетелските показания на свидетелите Л. И. и М. И., установи се че ищецът е пашувал животните в местността *, само през лятото и през топлите месеци, след което прекъсвал владението си върху имота и откарвал животните си на друго място за тяхното отглеждане през есента и зимата. Прекъсването на фактическата власт за пориод по- дълъг от 6 месеца, води до загубване на владението, ако такова в настоящия казус изобщо е било осъществявано от ищеца.

Въззивният състав намира, че не се установи и доказа по безспорен и несъмнен начин по делото и периода на упражняване на фактическа власт върху имота от страна на Й. К. Б.. Свидетелите Л. И. и М. И. не очертава в показанията си по ясен и категоричен начин началото и края на периода на владение на процесния имот от страна на ищеца. И двамата сочат че познават Й. К. Б. от 1995г. когато започнали да товарят на процесното място отглеждани от ищеца животни, за да ги превозват и подават на пазарите за добитък, но не очертават ясно и категорично края на периода на упражняване на фатическа власт върху имота. Така недоказано остана по делото не само че ищецът е упражнявал фактическа власт върху спорния по делото недвижим имот, с намеремие за своене, но че това фактическо владение е осъществявано в период на повече от 10 години за да доведе като правен резултат- придобиване на процесния имот по давност.

Освен че свидетелските показания на свидетелите Л. И. и М. И. са неубедителни, въззивният съд намира че са налице обективни причини поставящи под сериозни съмнения тяхната достоверност/свидтелката Л. И. също води дело за собственост срещу Община Б./, а пред РС Б. са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Е. Ж. Д.- Я., които опровергават изнесените от другите двама свидетели факти пред съда. Разпитаната свидетелка по искане на ответната община живее непосредствено до процесния по делото недвижим имот и има ежедневни наблюдения върху него, като същата в показанията си поддържа че в този масив не пашуват животни повече от 15-20 години, поради наложената с Кмета на града забрана за това.

Въз основа на събраните доказателства, въззивният състав на ОС Б. намира за изцяло недоказано придобиването на правото на собственост върху процесния по делото недвижим имот от ищеца Й. К. Б., на заявеното с ИМ правно основание- придобивна давност, поради което предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При изложените съображения и доколкото изводите на въззивния съд съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение на РС Б. е правилно и обосновано, като на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено. Въззивният съд намери подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за неоснователна. С оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъден жалбоподателят Й. К. Б., да заплати на Община Б., юрисконсулстко възраждение в размер на 200евро за разноските пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното, съдът