НАЗНАЧАВА адвокат Г. И. САК, вписан под номер № 5989 в Националния

регистър за правна помощ за служебен защитник на лицето, спрямо което се иска даване на съгласие за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за

екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС.

ПРОКУРОРЪТ: СГП счита, че следва да се изпрати призовка до затвора, където е

настанено лицето, с оглед редовната процедура по призоваването му.

АДВ.И.: Искането е основателно. На основание чл. 17, ал. 4 ЗЕЕЗА следва да се вземе

становището на исканото лице.

Съдът, съобразявайки становището на страните, намира следното:

Действително, лицето, спрямо което се иска даване на съгласие за неприлагане на

принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС, не е редовно призовано. Това обаче не би могло да бъде пречка за провеждане на настоящата специфична съдебна процедура по даване на съгласие за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС, респективно за даване на съгласие от Република България, като страна членка на ЕС, която е предала въз основа на ЕЗА горепосоченото лице на друга страна членка – Република Италия. Това е така, тъй като, от една страна, тази процедура по никакъв начин не е уредена нито в българския нормативен акт - ЗЕЕЗА, чрез който се въвежда в националното ни законодателство и се имплементира Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. относно ЕЗА и процедурата за предаване между държавите членки, нито в последното. Въобще не е обект на каквато да е процесуална регулация хипотезата за даване на съгласие за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искане за екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС, респективно за екстрадиция на лице в трета държава, която не е членка на ЕС, от страна на държавата членка на същия, на което е предадено лицето от друга страна членка, в случая от Република България, въз основа на ЕЗА. Единствено в чл. 63, ал. 3 ЗЕЕЗА е посочено, че такова лице, което обаче е предадено на Република България, а не от нея, въз основа на ЕЗА, може да бъде предадено на трета държава нечленка на ЕС, със съгласието на изпълняващата държава членка. Съответно, в чл. 28, ал. 4 от Рамково решение 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. от своя страна е регламентирано, че последващи предаване или екстрадиция на трета страна не може да бъде извършено без съгласие на компетентен съдебен орган на държавата членка, която е предала лицето, като се визира лице, което е предадено въз основа на ЕЗА. Посочено е, че екстрадирането в трета страна може да се случи със съгласието на държавата членка, предала лицето въз основа на ЕЗА, в съответствие с конвенциите, по които същата е страна, както и съобразно нейното вътрешно право (изр. 2, ал. 4, чл. 28 от Рамково решение 2008/909/ПВР).

При така посоченото дотук, настоящият съдебен състав прецени, че след като има

празнота в процесуалното вътрешно право на страната, в конкретния специфичен случай следва да действа съобразно най-близката по своя характер съдебна процедура, налична във

вътрешното право, при спазване, разбира се, на духа на нормите на Рамково решение 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г., ЗЕЕЗА, Европейската конвенция за екстрадицията и Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г.

За този съдебен състав разумът на закона сочи, че това особено специфично съдебно

Мотиви

производство следва да се характеризира с бързина, поради което не следва да се допуска утежняването му с процедура по искане от Република Италия на предаденото там от Република България, по силата на ЕЗА, лице, временно за участието му в настоящия процес, след което то да бъде върнатото отново в Република Италия. Освен, че недопустимо ще натовари времево настоящия процес, това се явява и безпредметно в конкретния случай, с оглед двукратно изразената липса на съгласие от страна на това лице, а именно както в процедурата по предаването му на Република Италия по реда на ЗЕЕЗА, респективно по реда на Рамково решение 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г., така и пред Министерство на правосъдието на Република Италия (лист 5 от съдебното производство).

Поради гореизложените мотиви, необосновано би се явило отлагане и разтягане във времето на настоящата съдебна процедура единствено и само за призоваване и временно предаване от Република Италия на Република България на предаденото там от последната лице, с оглед участието му в процеса, което би се изразило и би имало значение единствено досежно основния факт, ще даде ли той съгласие за екстрадирането му от република Италия в Република Албания при положение, че такова съгласие вече двукратно е отказано от него, а ако би имало промяна в неговата позиция, то тя би била изразена пред компетентните власти на Република Италия, в което той в момента изтърпява наказанието си.

Съдът намира, че достатъчно гаранции за провеждането на справедлив процес, на плоскостта на взимане на решение за даване на съгласие за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС, респективно за даване на съгласие от страна членка на ЕС, която е предала въз основа на ЕЗА горепосоченото лице на друга страна членка, се явява участието на негов защитник в настоящата съдебна процедура, което е осигурено с назначаването на поискания от съда и вече назначен такъв по делото.

Воден от гореизложеното, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания по реда на съдебното следствие.

АДВ.И.: Искания за отводи нямам и на такива по реда на съдебното следствие.

Съдът, с оглед липсата на искания за отводи и на такива по реда на съдебното следствие, ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Съдът докладва основанията за образуване на настоящото съдебно производство, а именно постъпилото искане от Р. Италия за даване на съгласие за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадиция в Р. Албания, която не е членка на ЕС, придружено с изпратено от Р. Албания до Р. Италия искане за екстрадиция и приложени в тази връзка документи, преведени на български език.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания по доказателствата.

Съдът, с оглед липсата на искания по доказателствата и след като сам служебно не е намерил за необходимо събирането на такива, както и провеждане на консултации и/или изискване на допълнителна информация от държавата членка, която го е сезирала с молба за даване на съгласие за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС, респективно за даване на съгласие от Република България, като страна членка на ЕС, която е предала въз основа на ЕЗА горепосоченото лице на друга страна членка – Република Италия, на основание чл. 66 ЗЕЕЗА, вр. чл. 283 НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА писмените доказателства и писмените доказателствени средства приложени по делото.

Съдът изхождайки от процесуалната позиция на страните, а именно такава за липса на искания за попълване на събраната доказателствена маса, както и горепосочената служебно несъзряна необходимост за извършване на съдебно следствени действия в тази насока, намира фактическата обстановка по делото изяснена в пълнота и обективна, поради което и на основание чл. 66 ЗЕЕЗА, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите молбата на италиански съдебни власти, с която се иска съгласие от българския съд за предаване на лицето на Република Албания. Считам, че са налице предпоставките. Престъпленията, за които лицето се издирва, имат аналог в българското законодателство и са наказуеми с наказание "Лишаване от свобода". В този смисъл ще Ви помоля да постановите Вашия съдебен акт.

АДВ.И.: Считам, че искането е основателно и такова съгласие следва да бъде дадено предвид, че исканото лице е албански гражданин, а самата молба изхожда от Република Албания. В тази връзка не са налице основания за отказ за даване на такова съгласие, предвидени в чл. 39 ЗЕЕЗА, както и допълнителните такива предвидени в чл. 40 ЗЕЕЗА и в тази връзка следва да дадете съгласие.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът, след проведено тайно съвещание, съобразявайки становището на страните, изложени в днешното съдебно заседание, намира следното:

Настоящето съдебно производство, както вече бе посочено, няма регламентирана изрична процедура във вътрешния процесуален национален правов ред на Република България. Воден от изложените по-горе мотиви, в частта за даване ход на делото, съдебният състав прие, че следва да проведе съдебното производство по най-близката по своята същност процедура, а именно, изхождайки от обстоятелството, че предаденото по реда на ЕЗА на искащата държава лице се желае за екстрадиране от трета страна, която не е членка на ЕС, трябва да изследва обстоятелствата, касаещи липса или наличие на основанията, при които, ако лицето бе в Р. България, не би се допуснала или би се отказала такава екстрадиция, респективно всичко това - на плоскостта на дерогиране на принципа на особеността, въведен в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЕЕЗА, респективно чл. 27 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. и чл. 14 от Европейската конвенция за екстрадиция.

Софийски градски съд е сезиран с писмо на Министерство на правосъдието на Република България, към което са приложени писма, изх. № PROT. ЕP 148/2002 FC от 16.03.2023 г. на Министерство на правосъдието на италианската република, с което италианската страна, на основание чл. 14 и чл. 15 от Европейската конвенция за екстрадиция искат даване на съгласие от българския компетентен орган, за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС, респективно за даване на съгласие от Република България, като страна членка на ЕС, която е предала въз основа на ЕЗА лице на друга страна членка – Република Италия, за предаване на Република България на албанския гражданин С. С., роден на ••••••• г. Същият е предаден на италианската страна в изпълнение на ЕЗА на прокуратурата към Общия съд в град Бреша, съгласно решение № 318/2022 г. на СГС. Съобразно посоченото от Министерство на правосъдието на Република Италия, горевизираният С. С. е поискан за екстрадиция от Република Албания, във основа на заповед за предпазен арест, издадена на 29.08.2021 г. от съда в Кавай, за престъпление „кражба“, извършено в Република Албания през 2021 г. Изтъкнато е, също така, че лицето не се отказва от принципа на особеността нито пред българския съд, нито е дал съгласие за това и в процедурата по желаната от Република Албания екстрадиция.

В днешното открито съдебно заседание, прокуратурата застъпва становището, че са налице всички основания да се даде съгласие от страна на СГС, като компетентен такъв на изпълняващата държава членка, която е предала въз основа на ЕЗА лицето в Република Италия, за предаването му на трета държава, която не е членка на ЕС.

Защитата на лицето, желано за предаване на трета държава, нечленка на ЕС, от страна на тази, на която е предадено от Република България, въз основа на ЕЗА, застъпва по съществото си същата позиция. Изтъква, че не са налице основанията, на които може да се откаже екстрадиция, поради което намира искането на компетентния съдебен орган на Република Италия за основателно.

Съдебният състав, съобразявайки така изложените пред него становища и доводи на страните, доказателствата по делото и приложимите разпоредби на ЗЕЕЗА, Европейската конвенция за екстрадицията, Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. и Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г., намери искането на компетентния съдебен орган на Република Италия за основателно.

Спрямо албанския гражданин С. С. има издадено решение от съд на Република Албания – Решение № 12-2021-1522 (156) от 28.09.2021 г., за „Задържане под стража в затвор“, в качеството му на заподозряно лице в консумиране на престъпление „кражба“ на лек автомобил, както и серия от кражби от апартаменти във Ворозен, с начало месец юни 2021 г. В изпратените от италианската държава документи е уточнено, че за горепосоченото престъпление „кражба“ е предвидено наказание „глоба“ или "Лишаване от свобода" до 3 години (чл. 134 от НК на Република Албания, лист 52 от съдебното производство). Именно в това престъпление - чл. 134/2 от НК на Република Албания, е заподозрян С. С. и именно за него е направено искането за екстрадиция до официалните компетентни органи на Република Италия от МП на Република Албания.

Съдебният състав отчете, че изхождайки по аргумент по чл. 61, ал. 2, т. 6, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗЕЕЗА, се желае даване на съгласие от СГС, като изпълняващ орган в рамките на ЕЗА, във основа на която лицето е предадено на Република Италия, да даде съгласие за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС – Република Албания, респективно за даване на съгласие от Република България, като страна членка на ЕС, която е предала въз основа на ЕЗА лице на друга страна членка – Република Италия, съобразно и отразеното в чл. 32 от ЗЕЕЗА.

В случая, обследвайки представените пред него документи от страна на Република Италия, съдът установи, че достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време, място и начин на участие в евентуалното инкриминирано деяние на лицето, чието екстрадиране от Република Италия на трета държава, нечленка на ЕС се желае, са изложени обстоятелствата, при които твърдените престъпления са извършено от него, както приложимите за деянията материални наказателноправни норми и съответстващото им наказание. Същите, преценени на плоскостта на основанията, при които може да се откаже екстрадиция, е видно, че не обективират нито едно от тях.

На първо място, никое от тези деяния не е подсъдно на българския съд. В Република България нямаме водено, още по-малко прекратено производство за тях, нито пък неприключено такова, отново за тях, и законодателството на Република България позволява провеждането на наказателно производство за такъв тип престъпление, а именно „кражба“.

Видно от представените документи, не става въпрос за политически или свързано с него престъпление, нито за военно такова, нито има каквито и да е данни, че лицето ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава – Република Албания, или спрямо него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд.

Също така, липсват каквито и да е данни желаната от Република Италия екстрадиция, за която се иска даване на съгласие от българския съд за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадиция в Република Албания, респективно за даване на съгласие от Република България, като страна членка на ЕС, която е предала въз основа на ЕЗА лице на друга страна членка – Република Италия, има за цел преследване на лицето на основание негова раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения. Липсват основания да се приеме и че съществува риск неговото положение да бъде утежнено, поради някои от така изброените по-горе причини. Не са налице каквито и да е основания да се счита, че това лице ще бъде подложено в желаещата екстрадицията му от Република Италия трета страна нечленка на ЕС на насилие, изтезание, нечовешко, унизително или жестоко отношение или наказание, както и че няма да бъдат гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и евентуалното наказание в случай, че то бъде признато за виновно и осъдено.

За описаното в документите престъпление „кражба“ и според законодателството на българската държава, а видно и от приложените документи и в Република Албания (лист 50 от съдебното производство), не е изтекла погасителна давност. Естествено от по-горе посоченото е видно, че за това престъпление не се предвижда налагане на смъртно наказание, поради което и това обстоятелство въобще не следва да се обсъжда.

Видно от посочените данни на лицето, за което се иска даване на съгласие от СГС за неприлагане на принципа на особеността, при разглеждане на искането за екстрадицията му в Република Албания от страна на Република Италия, респективно за даване на съгласие от Република България, като страна членка на ЕС, която е предала въз основа на ЕЗА на Република Италия лицето, то не е малолетно, нито е било такова към момента на консумиране на твърдените престъпления, за чието наказателно преследване се желае предаването му, посредством екстрадиция от страна на Република Италия на Република Албания. То не е и привлечено, преди да бъде предадено на Република Италия по реда на ЕЗА, като обвиняемо или подсъдимо в Република България, за нито едно от визираните в молбата за екстрадиция на Република Албания до Република Италия евентуални престъпни деяния.

С гореизложеното се изчерпаха всички визирани не само в разпоредбите на чл. 6 – чл. 8 от ЗЕЕЗА основания, при които не се допуска, се отказва или може да се откаже екстрадиция, но и тези, закрепени чл. 39 – чл. 40 от ЗЕЕЗА, при които може да се откаже или се отказва изпълнение на ЕЗА независимо, че в случая приложими са, според този съдебен състав, нормите, касаещи екстрадиционното производство, а не това по ЕЗА, с оглед обстоятелството, че се желае даване на съгласие за неприлагане на принципа на особеността при разглеждане на искане за екстрадиция в трета държава, която не е членка на ЕС.

Горното единствено с оглед прецизност при изследване на всички възможни въпроси, тъй като, както вече се посочи, липса специфично предвидена за този конкретен случай процедура във вътрешното за Република България нормативно пространство.

Поради всичко изложено по-горе, Съдът намира, че следва да даде съгласие на Република Италия да не се прилага принципът на особеността по отношение на предадения въз основа на ЕЗА, с решение № 318/27.04.2022 г. на СГС, С. С., роден на ••••••• г., албански граждани, в процедурата по екстрадиция на същия в Република Албания, която се провежда в Република Италия, респективно да даде съгласие за предаването му, ако компетентният съдебен орган на Република Италия намери, че са налице законоустановените предпоставки за това, чрез екстрадирането му, в Република Албания.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ

ДАВА СЪГЛАСИЕ, като издаващ орган на Решение № 318/27.04.2022 г. на СГС, с което С. С., роден на ••••••• г., албански гражданин, е предаден по силата на ЕЗА от страна на Република България на Република Италия, да не се прилага принципът на особеността, респективно да бъде предадено на Република Албания, в рамките на евентуално взето такова решение в процедурата по екстрадиция, провеждана от Република Италия по искане на Република Албания.

Настоящото решение подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС, по аргумент по чл. 20, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Решението да бъде преведено на италиански език и препис от същото да бъде изпратен на Министерство на правосъдието на Република Италия, на техен референтен номер PROT. EP148/2022 FC, на имейл: prot.dag@giustiacet.it и cooperation.dginternazionale.dag@giustizia.it, след влизането му в сила.

Препис от протокола да се издаде на служебно назначения защитник, за послужване пред НБПП.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16: 25 часа.