Решение № 1249 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 22/2026 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл. чл.70, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Образувано е по жалба на Р. П. П. от [населено място] против заповед № 18-14090 от 23.12.2025 г., издадена от началника на служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Русе, с която, на основание чл.54, ал.2 вр.ал.1 от ЗКИР и чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., поради наличие на спор за материално право, е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-18 от 16.05.2007 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, което изменение се изразява в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР на [населено място], а именно на поземлени имоти (ПИ) с [идентификатор] и 63427.2.603, по реда на отстраняване на непълнота и грешка съгласно заявление № 01-889139 от 11.11.2025 г. на жалбоподателя. Отказът е мотивиран с постъпили писмени възражения от заинтересовани лица по см. на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР – собственици и носители на други вещни права в засегнатия от изменението имот, които в законоустановения срок са изразили категорично несъгласие с исканата промяна, излагайки твърдения, подкрепени от представени актове за собственост, които сочат на наличие на противопоставими права относно частта от ПИ с [идентификатор], отговаряща на площта, чието намаляване, според заявеното изменение в КККР на [населено място], е последица от промененото местоположение на границата му. Като правно основание за отказа са посочени разпоредбите на чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., които визират възникнал в рамките на административното производство спор за материално право. Жалбоподателят сочи, че по преписката липсвали данни за такъв спор като основание за отказ от извършване на исканото изменение. Развива оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл.53 и чл.54 от ЗКИР и чл.35 от АПК, тъй като представените от него документи доказвали наличието на непълнота/грешка, а органът не бил изложил правно обосновани мотиви защо не ги приема, не бил обсъдил и всички събрани доказателства и не бил извършил пълна и обективна проверка. Според жалбоподателя, категорично липсвало соченото основание за отказ - спор за материално право не бил налице, представените или събрани в административното производство писмени доказателства - само документи за собственост и скици, не доказвали наличието на такъв, а исканото изменение било обосновано освен с документ за собственост и с всички копия на нотариални актове от построяването на сградата, негова собственост, до настоящия момент, но и с други документи, които, според него, обосновавали исканото изменение в границата на имота му и които доказвали, според него, грешното отразяване на границите на имота в кадастъра. Постановеният отказ противоречал и на целта на закона – кадастралната карта да отразява вярно фактическото и правно положение на недвижимите имоти, която цел не била постигната. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ и да върне преписката на административния орган със задължителни указания за произнасяне по заявлението му чрез попълване на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно представения проект. Ответникът по жалбата – началникът на СГКК - Русе, лично и чрез процесуален представител адв. А. Н. от АК - Русе, в депозирано писмено становище с вх. № 573 от 05.02.2026 г. по описа на съда (л.л.247-249 от делото) и в хода на устните състезания по делото счита жалбата неоснователна. Твърди, че се е произнесъл с отказ по съществото на заявлението, тъй като е налице спор за материално право между жалбоподателя и заинтересовани лица по см. на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР – собственици и носители на други вещни права в засегнатия от изменението имот, които в законоустановения срок изразили категорично несъгласие с исканата промяна, излагайки в писмени възражения в рамките на административното производство твърдения, подкрепени от представени актове за собственост, сочещи за наличие на противопоставими права относно частта от ПИ с [идентификатор], отговаряща на площта, чието намаляване, според заявеното изменение в КККР на [населено място], е последица от промененото местоположение на границата му. Сочи още, че спорът за материално право не е родово подсъден на АдмС - Русе, а следва да се реши в РС - Русе. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските с приложени писмени доказателства за реалното им извършване (л.л.266-269 от делото). Заинтересованата страна Община Русе не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна А. С. Г. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна М. Н. М. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Р. Х. М. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна З. И. Г. не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни Г. С. Г. и М. С. Г., чрез процесуален представител адв. Д. Б., в депозирано по делото писмено становище с приложени към него писмени доказателства, с вх. № 943 от 27.02.2026 г. по описа на съда, оспорват основателността на жалбата. Претендират разноски. Представено е само пълномощно като няма доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. (л.л.257-261 от делото). Заинтересованата страна Г. Л. Г. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна М. П. Д. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Д. С. В., в депозирано по делото писмено становище, с приложени към него писмени доказателства, с вх. № 580 от 06.02.2026 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата (л.л.253-256 от делото). Заинтересованата страна Д. С. П. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна А. И. С., в депозирано по делото писмено становище с вх. № 1060 от 09.03.2026 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата (л.л.263-265 от делото). Заинтересованата страна Д. Д. Г. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Т. Д. Г. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна И. С. Й. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Я. Т. Й. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Д. С. Н. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна А. Н. Н. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна З. Ч. Ч. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Д. Т. Д. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Г. П. К.-В. не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Б. Б. Р.-К. не взема становище по жалбата. Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок - оспорената заповед е получена лично от жалбоподателя на 05.01.2026 г. (л.62, гръб от преписката), а жалба срещу нея до съда е подадена чрез органа на 07.01.2026 г. (л.4 от делото) и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Производството пред административния орган е инициирано по заявление на жалбоподателя с вх. № 01-889139 от 11.11.2025 г. (л.33 от преписката). В проведеното административно производство жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с [идентификатор] въз основа на [нот. акт], том 38, вх. peг. № 14908, дело 8049/19.11.2024 г.; [нот. акт], том 20, вх. peг. № 7659, дело 4261/04.07.2025 г.; [нот. акт], том 20, вх. peг. № 7658, дело 4263/04.07.2025 г.; [нот. акт], том 38, вх. peг. № 14911, дело 8071/9.11.2024 г.; [нот. акт], том 6, вх. peг. № 2246, дело 1102/05.03.2025 г. и [нот. акт], том 38, вх. peг. № 14910, дело 8051/19.11.2024 г. по описа на Служба по вписванията [населено място] (л.л.16-26 от преписката). От приложените документи (л.л.18-179 от делото) се установява, че изменението в КККР на [населено място], което се иска, представлява поправка на имотна граница между ПИ с [идентификатор], собственост на жалбоподателя, и съседния ПИ с [идентификатор], чиито собственици и носители на ограничени вещни права са конституирани като заинтересовани страни в настоящото съдебно производство. С исканата промяна в границите на посочените два съществуващи обекта в КККР по същество се променя площта на двата имота - площта на ПИ с [идентификатор] преди промяната е 671 кв.м. като се предвижда да бъде променена на 652 кв.м., а площта на ПИ с [идентификатор] преди промяната е 310 кв.м. като се предвижда да бъде променена на 330 [жк], че исканото изменение е във връзка с регулационен план на УПИ II, кв. 97, [ПИ], [населено място], общ. Русе, одобрен със заповед № 66 от 13.03.1981 г., като представя редица доказателства, които според него, обосновават исканото изменение по реда на чл.54 от ЗКИР, както и редица документи, установяващи правото му на собственост и доказващи, че площта и границата на имота е точна такава, каквато се претендира с исканото изменение. Заявява, че документите проследявали фактическото и правно положение на имота му във времето от построяването на сградата до настоящия момент. По преписката е представена и скица-проект, която графично представя промяната в границите и площта на двата имота, която следва да настъпи с исканото изменение (л.54 и л.55 от преписката). На основание чл.26, ал.1 и чл.34, ал.3 от АПК СГКК - Русе е уведомила и предоставила възможност за запознаване с документите по преписката и вземане на становище по исканото изменение на кадастралната карта от заинтересованите лица по смисъла на § 1 т.13 от ДР на ЗКИР - собствениците и носителите на други вещни права в засегнатия от изменението имот (л.л.36-40 от преписката). В законоустановения срок е изразено категорично несъгласие с исканата промяна и са изложени твърдения и представени актове за собственост, сочещи за наличие на противопоставими права относно частта от поземлен имот с [идентификатор], отговаряща на площта, чието намаляване според заявеното изменение в картата е последица от промененото местоположение на границата му, обективирани в постъпилите в СГКК - Русе възражения, както следва: възражение с вх. № 02-7490499 от 18.11.2025 г. от община Русе - собственик по отношение на поземлен имот с [идентификатор], съгласно АЧОС № 4929/23.10.2007 г., вписан с вх. peг. № 4222/30.03.2007 г. в Служба по вписванията [населено място] (л.л.41-43 от преписката); възражение с вх. № 02-7605699 от 21.11.2025 г. от А. С. Г. – собственик по отношение на ПИ с [идентификатор], съгласно [НА], том 10, дело 2030, вх. рег. № 3873/10.04.2025 г. по описа на Служба по вписванията – [населено място] (л.л.44-47 от преписката) и възражение с вх. № 02-7634794 от 24.11.2025 г. от Д. С. В. - собственик по отношение на поземлен имот с [идентификатор], съгласно [нот. акт], том 23, дело 4703, вх. peг. № 8887/29.08.2016 г. по описа на Служба по вписванията [населено място] (л.л.48-53 от преписката). Последният, конституиран като заинтересована страна в настоящото съдебно производство, отново възразява срещу исканото изменение в КККР с твърдения, че същото засяга правото му на собственост, прилагайки и съответни писмени доказателства за това – нотариален акт за собственост и скица на поземлен имот. Аналогични са и възраженията и на други конституирани в съдебното производство като заинтересовани страни, а именно М. С. Г. и Г. С. Г., също и на А. И. С.. Разпоредбата на чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. предвижда, че началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта. Следователно оспореният отказ е постановен от компетентен орган – от началника на СГКК - Русе и е в изискуемата писмена форма. При неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно такива на чл.27, ал.2, т.5 от АПК. Последната разпоредба изисква от административния орган да извършва служебна проверка на допустимостта на искането с оглед наличието на правен интерес у заявителя. В константната съдебна практика (вж. решение № 7944 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм.д. № 1894/2016 г., II о., решение № 15073 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм.д. № 12001/2014 г., II о. и др.) се приема, че липсата на право на собственост или на друго вещно право обуславя и липсата на положителна процесуална предпоставка по чл.27, ал.2, т.5 от АПК за допустимост на искане за изменение на одобрените КККР, за която административният орган е длъжен да следи служебно. Това е така, тъй като според чл.51, ал.3 от ЗКИР в относимата редакция и чл.56, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. именно собственикът на имота е процесуално легитимиран да поиска изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на собствения си имот. От друга страна обаче чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. извеждат решаването на въпроса за принадлежността на правото на собственост от компетентността както на административния орган, така и на административния съд по повод обжалване на постановения отказ. Следователно при извършване на проверката по чл.27, ал.2, т.5 от АПК на правния интерес на заявителя административният орган следва да изхожда единствено от факта на представяне на титул за собственост, който формално сочи като собственик заявителя, без органът да има право да проверява дали по същество заявителят е действителния собственик на имота. Аргумент в подкрепа на подобно тълкуване може да се черпи и от разпоредбата на чл.41, ал.6 от ЗКИР, според която ако от събраните данни се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. При наличие на противопоставими права на собственост на повече от едно лице за един и същ имот, административният орган не разполага с правомощия да проверява валидността на документите, както и да разрешава спора за титулярството на правото на собственост (вж. решение № 270 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7673/2015 г., II о.). На следващо място, според чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., началникът на СГКК постановява отказ, а не прекратява производството, както при установяване на спор за материално право, но и при недопустимост на искането, каквато би била налице и при липсата на правен интерес. В случая заявителят е представил множество документи, в това число посочените по-горе нотариални актове, въз основа на които административният орган е достигнал до правилния извод, че заявителят се легитимира като собственик и следователно разполага с правен интерес да поиска изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на поземлен [имот номер]. Ответникът по жалбата не е допуснал процесуално нарушение като на основание чл.26, ал.1 от АПК е уведомил за искането и заинтересованите лица по см. на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР, вкл. и Община Русе, която според кадастралния регистър се легитимира като собственик на поземлен [имот номер], с площ 671 кв.м., с акт за частна общинска собственост, както и останалите заинтересовани лица - собственици и носители на други вещни права в засегнатия от изменението имот с [идентификатор]. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК е обща и касае всички административни производства, доколкото със специален закон не е изключено нейното приложение. Регламентираното с нея правило е гаранция за правата на засегнатите от административния акт лица и дава възможност на заинтересованите страни да бъдат информирани за образуваното производство и с оглед на това да проявят съответната активност в защита на правата си, като представят становище и доказателства в негова подкрепа. В случая това задължение е изпълнено и на заинтересованите страни е дадена възможност да се запознаят с искането и да изразят становище по него, с което е изпълнена и разпоредбата на чл.35 от АПК и именно във връзка с уведомяване на заинтересованите лица е установено, че исканата промяна е свързана със спор за материално право. Така, в резултат на това уведомяване, част от заинтересованите лица са заявили категорично несъгласие с исканото изменение като навеждат доводи, че с него се засягат техни законни права и интереси. Обжалваният административен акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта му, противно на твърденията на жалбоподателя. Производството по изменение на КККР е регламентирано от законодателя в глава шеста „Поддържане в актуално състояние на КККР“ от ЗКИР и се инициира по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В разпоредбата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР изрично е посочено, че КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. „Непълноти или грешки“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР в относимата редакция, са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от съответната служба по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота (чл.51, ал.2 от ЗКИР, относима редакция). За извършване на измененията в КК се изработва от правоспособно лице по кадастър проект в цифров и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор (чл.51, ал.6 от ЗКИР, относима редакция). При допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта проектът съдържа и данни от геодезически измервания (чл.51, ал.7 от ЗКИР, относима редакция). В случаите по чл.52 от с.з. въз основа на проекта за изменение на КККР и след постъпване на данните от вписан акт по чл.86, ал.1 от ЗКИР /за новообразуваните партиди и извършеното вписване/ се издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Сред тези случаи е и промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците (чл.52, ал.1, т.3 от ЗКИР, относима редакция). Съгласно чл.53а, ал.1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл.52 и чл.53, както и при изрично изброените в тази норма хипотези. Кадастралните карти и регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Така например грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие. По арг. от чл.29 от ЗКИР, чл.38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. обекти на кадастъра, съгласно чл.23 от ЗКИР, са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания. В проекта, представен от заявителя, следва да бъде указано местоположението на границата, която е отразена погрешно или границите на имота, който не е отразен в КК и данните от предходен план или карта, в които границата /границите/ са отразени съобразно правото на собственост, доказателства за прилагане на дворищна регулация, съдебни решения, с които се възстановява правото на собственост по реда на реституционните закони, отчуждителни актове, нотариални актове и др. Процесният случай се отнася за твърдени непълноти, които се коригират от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти (чл.54, ал.1 от ЗКИР). При наличието им се издава заповед за одобряване на изменението от началника на съответната СГКК, придружена от скица-проект (чл.54, ал.4 от ЗКИР). При извършеното нанасяне на имот с идентификатор № 63427.2.602 по скицата-проект № 15-3286356/17.12.2024 г. се променят границите и площта на имоти с идентификатори № 63427.2.603 и № 6342.2.602 като първият намалява площта си за сметка на втория, който я увеличава. При това положение, дори и да се приеме, че е налице непълнота, т.е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл.54, ал.1 и ал.4 вр.§ 1, т.16 от ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално право, първо се разрешава той. Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл.51, ал.1, т.1 вр.т.2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл.54, ал.2 от ЗКИР. Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Освен това, за да се приеме, че такъв спор за материално право съществува не е необходимо той да е взел формата на предявен пред гражданския съд положителен установителен иск за собственост по чл.54, ал.2 от ЗКИР, респ. положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК или ревандикационен иск (вж. указанията по Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК), а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При оспорването на заповедта пред административния съд то е несъмнено като възражения против изменението на кадастъра са били налице още и в административното производство, което води до категоричния извод за липса на постигнато съгласие между жалбоподателя и част от заинтересованите страни. В конкретния случай, подобно съгласие относно обема и границите на правото на собственост липсва между жалбоподателя, от една страна и Община Русе, А. С. Г., Д. С. В., М. С. Г. и Г. С. Г., също и А. И. С., от друга страна. Нещо повече, заинтересованите страни изрично се позовават на възникналия с жалбоподателя спор за материално право като основание за постановяване на отказ по исканото изменение на кадастралната карта. След като заинтересованите лица по смисъла на § 1 т.13 от ДР на ЗКИР - собственици и носители на други вещни права в засегнатия от изменението имот - ПИ с идентификатор № 63427.2.603 са възразили относно исканото изменение на КККР, то по арг. от чл.53а, т.1 от ЗКИР един от начините за разрешаване на спора е съдебният ред пред компетентния граждански съд, след което и в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, ако искът бъде уважен, исканото изменение ще се осъществи дори без да е необходимо издаването на заповед от началника на СГКК - Русе. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица-проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл.54, ал.4 от ЗКИР. В този смисъл, както беше посочено, пред жалбоподателя и заинтересованите лица по смисъла на § 1 т.13 от ДР на ЗКИР - собственици и носители на други вещни права в засегнатия от изменението имот, възразили срещи исканото изменение е открита възможността да разрешат спора за материално право пред гражданския съд и едва след това би могло да се претендира изменение на КККР, чрез отразяване на ПИ с идентификатор № 63427.2.602 с площ от 330кв.м, а от друга страна на ПИ с идентификатор № 63427.2.603 - с по-малка площ, а именно от 671кв.м на 652кв.м. В заключение може да се обобщи, че в процесния случай ответникът по жалбата е провел пълно изследване на фактите и обстоятелствата, което е довело до издаването на акт, който отразява действителното правно положение. След като с исканото изменение се създава конкуренция на права, респ. спор за собственост, то правилно е отказано да бъде допуснато изменение на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изпълнителния директор на АК. При отнемане на площ от имот с идентификатор № 63427.2.603 и промяна на неговите граници, административният орган е съобразил индицията за спор за материално право. Доколкото исканото изменение касае промяна в границите на посочените два съществуващи обекта в КККР като по същество се променя площта на двата имота - площта на ПИ с [идентификатор] преди промяната е 671кв.м като се предвижда да бъде променена на 652кв.м, а площта на ПИ с [идентификатор] преди промяната е 310кв.м като се предвижда да бъде променена на 330кв.м., то очевидно е налице спор за материално право между заявителя и част от заинтересованите страни, становищата си по който спор последните обосновават с представените в административното производство писмени доказателства. Според текста на § 1 т.16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, „спор за материално право“ е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая е налице такова несъответствие при наличието на спор относно граница между двата имота чрез намаляване на площта на поземлен имот с [идентификатор], за която част заявителят Р. П. претендира да бъде отразена като част от неговия имот - ПИ с идентификатор № 63427.2.602. Спорът за материално право е отрицателно условие за формиране на волеизявление по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, изразяващо се в отстраняване на непълнота в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред - чл.54, ал.2, изр.1 от ЗКИР. Предпоставка да се одобри промяна в КККР би възникнала или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право - чл.53а, т.1 от ЗКИР, което би могло да опровергае оборимата презумпция по чл.2, ал.5 от ЗКИР, или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици - чл.52, ал.1, т.3 от ЗКИР, каквото не е налице в настоящия случай. В този смисъл е константната съдебна практика както на ВАС, така и на ВКС (вж. напр. тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 11941/19.08.2019 г. по адм.д. № 9868/2018 г. на ВАС, решение № 4112/13.04.2020 г. по адм.д. № 1784/2019 г., ІІ о. на ВАС, решение № 13728/04.11.2020 г. по адм.д. № 13549/2019 г., ІІ о. на ВАС, решение № 3443 от 05.03.2020 г. по адм. дело № 1232/2019 г., ІІ о. на ВАС, решение № 7965/28.05.2019 г. по адм.д. № 13934/2018 г., ІІ о. на ВАС, решение № 12546/24.09.2019 г. по адм.д. № 13361/2018 г., ІІ о. на ВАС и мн. др.). По изложените съображения следва да се приеме, че са били налице всички предпоставки, обуславящи законосъобразността на оспорения отказ, който се явява съответен и на материалния закон. Подадената срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК дава право на разноски на ответната страна, когато съдът отхвърли оспорването. По изложените съображения, съдът присъжда в полза на АГКК, която разполага със собствена правосубектност като юридическо лице - чл.10, ал.1 от ЗКИР, деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 639, 11 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие и банков документ на л.268 и л.269 от делото. Заплатеният размер на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен по критериите по чл.36, ал.3 от ЗА и не следва да бъде намаляван съгласно чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК, а и жалбоподателят не е направил мотивирано възражение за неговата прекомерност. В допълнение следва да се посочи, че коефициентът за тежест на делата със статистически шифър 3200 – Закон за кадастъра и имотния регистър, каквото е и настоящото, е 1,4 съгласно Приложение № 1 към ПОНС, приети от ВСС, което отразява сложност над средната за разглежданите от административните съдилища дела, съгласно § 1а, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът