РЕШЕНИЕ

№ 783

гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Виктория Ив. Т.ова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20221100901801 по описа за 2022 година Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 105, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗК, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „В.“ ЕООД с ЕИК ••••, седалище и адрес на управление гр. София 1574, район Слатина, ул. ••••, представлявано от управителя В.С.К. против „А.“ ЕООД с ЕИК ••••, седалище и адрес на управление гр. София 1715, ж.к. ••••, представлявано от управителя А.Д.М. за сумата от 385 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от непозволено увреждане, изразяващо се в нелоялна конкуренция в периода месец юли 2021 г. – месец август 2022 г., насочена към привличането на клиенти, в резултат на което е осуетено сключването на договори с ищеца като конкурент, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 04.10.2022 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 15 000 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка отделно дължима сума за обезщетение във връзка с осуетено сключване на договор за периода от първо число на месеца, следващ месеца, през който е сключен съответният договор от ответника, до датата на подаване на исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че „В.“ ЕООД е дружество, развиващо дейност като производител и търговец на етерични масла, като в периода 1997 г. - 15.08.2022 г. дейността му в частта относно закупуване и продажба на стоки към крайни клиенти в чужбина се организирала и ръководела от А.Д.М. в качеството му на служител на длъжност „Експерт външна търговия“. Трудовият договор с него бил прекратен на 15.08.2022 г. На 08.09.2022 г. ищецът разбрал от получен на служебната поща за кореспонденция с клиентите на дружеството в чужбина a.mitov@vigalex.bg имейл, че дългогодишен клиент на дружеството – П.П. инк. от гр. Торонто, Канада, е закупил продукти от ответното дружество „А.“ ЕООД, като последното било конкурент на ищеца на пазара на международната търговия с етерични масла. Едновременно с това ищецът установил, че този клиент преустановил редовните си поръчки от него. Едноличен собственик на капитала на ответника „А.“ ЕООД е А.М., като дружеството не е извършвало дейност от 2005 г. до края на 2020 г. На 28.09.2022 г. обаче ответникът заявил ГФО за 2021 г., според който дружеството е започнало активна търговска дейност и е реализирало нетни приходи от 668 000 лв. Активната търговска дейност на ответника продължила и през 2022 г. При проверка в търговските си книги ищецът установил, че от 2021 г. и други клиенти на дружеството са преустановили или намалили рязко поръчките си към него и от проведени разговори с техни представители научили, че при контактите си с тях в качеството си на служител, отговарящ за външнотърговските отношения на „В.“ ЕООД А.М. представял своето еднолично дружество „А.“ ЕООД като продължител на дейността на „В.“ и е отклонявал поръчките към това дружество като нов участник на пазара на международната търговия с етерични масла. Ответникът получавал поръчки от дългогодишни клиенти на „В.“ ЕООД и се обръщал към доставчиците - производители на етерични масла в България, като поръчките и контактите били осъществявани от А.М., който използвал служебното си качество и установените лични отношения с производителите като служител на „В.“ ЕООД. Така за 2021 г. ответникът закупил стоки на стойност 561 000 лв., които препродал и реализирал печалба от 91 000 лв. Ищецът твърди, че дейността на ответника по закупуване на стоки от доставчици в страната е продължила и допълнително се е активизирала през 2022 г. Ищецът сочи, че за периода от 2021 г. до настоящия момент ответникът чрез действията на А.М. е осуетил сключването на договори на стойност 2 000 000 лв. (2 328 024 лв. съобразно уточнителна молба от 07.11.2022 г.) за доставка на етерични масла между „В.“ ЕООД и постоянни дългогодишни клиенти на дружеството – В. S.A. /Б. СА/, Франция; E.V. S.A. /Е.В. СА/, Испания; H. SAS /Х. САС/, Франция; H. & Co Ltd. /Х.е.К.Л./, Кайманови острови; J.V. KG F. /Й.Ф. КГ Ф./, Германия; L.N.P. Ink. /Л.Н.П. Инк/, САЩ, N.D.A. /Н.Д.А./, Канада; P.A.D.D. /П.А./, Франция и P.P. Ink. /П.П. Инк/, Канада, като действията на „А.“ ЕООД осъществявали състава на чл. 36, ал.1 ЗЗК – нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се осуетява сключването на договори с конкурента „В.“ ЕООД, от което ищецът е пропуснал ползи от нереализирана печалба поради осуетеното сключване на договори в размер на 385 000 лв., за които вреди претендира обезщетение. Претендира и законна лихва в размер на 15 000 лв. върху всяка отделна сума за обезщетение във връзка с осуетено сключване на договор за периода от първо число на месеца, следващ месеца на сключване на съответния договор от ответника /периодът е уточнен в допълнителната молба от 07.11.2022 г./, до датата на подаване на исковата молба.

В уточнителна молба вх. №73662/07.11.2022 г. ищецът конкретизира, че нарушенията, съставляващи нелоялна конкуренция, се изразяват в следните действия на ответника: „А.“ ЕООД, чрез своя едноличен собственик и управител А.М., който възползвайки се от длъжностното си качество на служител, отговарящ за външнотърговските отношения на „В.“ ЕООД, се е представял пред клиентите на ищеца като продължител на дейността на „В.“ ЕООД като търговец на едро с етерични масла и е отклонявал към себе си запитванията и поръчките на клиентите на „В.“ ЕООД. По описания начин през периода от месец юли 2021г. до месец август 2022 г. ответникът, чрез действията на своя собственик и управител А.М., е осуетил сключването между „В.“ ЕООД и постоянни дългогодишни клиенти на дружеството на следните договори, които чрез описаното пренасочване е сключил самият ответник, и по които е получил плащания на суми:

1.Клиент: E.V. S.A. (Е.В. СА), Испания: 09.2021 г. Договор за продажба на лавандулово масло 95 000 евро; 03.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 95 000 евро;

2.Клиент: J.V. KG F. (Й.Ф. КГ Ф.), Германия: 08.2021 г. Договор за продажба на розово масло 30 000 евро; 03.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 75 000 евро; 10.2021 г. Договор за продажба на лавандулово масло 32 000 евро;

3.Клиент: L.N.P. Inc. (Л.Н.П. Инк), САЩ: 10.2021 г. Договор за продажба на лавандулово масло 32 000 евро; 03.2022 г. Договор за продажба на розово абсолю 40 000 евро;

4.Клиент: N.D.A. (Н.Д.А.), Канада: 01.2022 г. Договор за продажба на розово абсолю 98 000 евро; 08.2022 г. Договор за продажба на розово абсолю 15 000 евро;

5.Клиент: P.A.D.D. (П.А.), Франция: 07.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 42 000 евро; 08.2022 г. Договор за продажба на масло от кориандър 148 500 евро;

6.Клиент: В. S.A. (Б. СА), Франция: 08.2022 г. Договор за продажба на масло от кориандър 200 000 евро;

7.Клиент: H. & Co Ltd. (Хюс&Ко Л.), Кайманови Острови/Австралия: 07.2021 г. Договор за продажба на розово масло 16 800 евро; 09.2021 г. Договор за продажба на лавандулово масло 30 000 евро; 01.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 30 000евро; 01.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 30 000 евро; 03.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 15 000 евро; 05.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 30 000 евро; 05.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 39 000 евро; 07.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 30 000 евро;

8.Клиент: F.T. Co. Ltd. (Ф.т.), Великобритания: 09.2021 г. Договор за продажба на розово масло 23 000 евро;

9.Клиент: R.F.F. Pvt.Ltd (Р.Ф.Ф.), Индия: 02.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 21 000 евро;

10.Клиент: JC B. (Д.С.Б.), Великобритания: 07.2022 г. Договор за продажба на лавандулово масло 23 000 евро.

Ищецът уточнява, че за определянето на конкретния размер на печалбата по всеки договор заявява доказателствено искане за назначаване на експертиза. Уточнява и че процентът на печалбата от всеки договор е в размер на 17% от продажната цена, получена от ответника и конкретизирана по-горе. Сочи и че от обективна страна всички подробно описани договори, осуетяващи сключването им с „В.“ ЕООД, са сключени от „А.“ ЕООД, чрез неговия едноличен собственик и управител А.М.. Твърди от субективна страна отговорността на ответното търговско дружество да е за противоправните действия по осуетяване на сключването на договори от ищеца, извършени от едноличния собственик и управител на ответното дружество А.М., който е бил подпомаган и от други лица, без обаче идентифицирането на тези лица да е необходимо за ангажирането на гаранционната деликтна отговорност на юридическото лице. Действията са извършвани посредством електронна кореспонденция, телефонни и видеоконферентни разговори и лични срещи с клиенти на „В.“ ЕООД, организирани поради качеството на А.М. на служител на „В.“ ЕООД, отговарящ за външнотърговските отношения на дружеството. С кореспонденцията, разговорите и на срещите А.М., действащ в алтернативното си качество на едноличен собственик и управител на „А.“ ЕООД (евентуално заедно с подпомагащите го лица) е отклонявал запитванията и поръчките на клиентите на „В.“ ЕООД към „А.“ ЕООД.

Конкретизира, че за определяне на цената на иска в частта относно изтеклите лихви е релевантен периодът от датата на всяко отделно получено плащане по договор до датата на исковата молба, но доколкото не може да посочи точните дати на получените от ответника плащания, уточнява, че претендира лихва за забава в размер на законната лихва за периода от първо число на месеца, следващ съответния посочен по-горе месец, през който е сключен договорът, до датата на исковата молба.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Оспорват се исковете. Не се оспорват обстоятелствата, че ответното дружество „А.“ ЕООД развива дейност в областта на търговията с етерични масла, че А.Д.М. е негов едноличен собственик и управител, че той е работил по трудово правоотношение с ищеца по силата на Трудов договор от 14.05.1997 г. до 16.08.2022 г., когато трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.

Възразява се, че трудовото правоотношение между ищеца и А.Д.М. не е предвиждало ограничение за последния да развива конкурентна търговска дейност. Сочи се, че видно от съдържанието от представения по делото Трудов договор, същият не съдържа каквито и да било уговорки, ограничаваши правото на служителя А.М. за извършване на конкурентна дейност. Следователно в нито един момент от съществуването на трудовото правоотношение между ищеца и А.М., последният не е бил ограничен от действащия трудов договор в правото си да развива конкурентна търговска дейност било лично, било чрез участие в юридическо лице. Подобно ограничение нито е било изрично уредено, нито дори се е обсъждало от страните по трудовото правоотношение. Нещо повече, през периода на 2006 г. - 2007 г. ответното дружество е имало и търговски отношения с ищцовото, като е предоставяло услуги по търговско посредничество. За предоставените услуги ответникът е издавал фактури, по които ищецът е заплащал дължимото възнаграждение. Поддържа се, че през цялото време на дългогодишната му трудова дейност в предприятието на ищеца, включително до момента на прекратяването на Трудовия договор, А.М. в нито един момент не е допускал нелоялно поведение към неговия работодател, като е изпълнявал надлежно възложените му трудови задължения и не е препятствал осъществяването или осуетявал сключването на търговските договори на ищцовото дружество.

Възразява се, че с исковата молба не се представят изобщо доказателства в подкрепа на твърдението, че в периода от май 1997 г. до 15.08.2022 г. г-н М. като служител в ищцовото дружество е отговарял за продажбите към крайни клиенти в чужбина. От представените с исковата молба доказателства изобщо не можело да се установи каква е била конкретната трудова функция на г-н М. в ищцовото предприятие в посочения период и какви са били неговите служебни задължения и отговорности.

Заявява се, че по отношение на продажбите, за които е отговарял А.М., той винаги е действал след съгласуване на условията с управителя на ищцовото дружество и в съответствие с получените от него инструкции, т.е. не е разполагал дори с оперативна самостоятелност.

Оспорва като недоказано и неоснователно твърдението на ищеца, че А.М. е осуетил сключването на договори между ищеца и негови клиенти. Оспорва като невярно изложеното твърдение на ищеца, че през периода от 2021 г. „до настоящия момент'' (т.е. и след датата на прекратяването на трудовото правоотношение между Ищеца и г-н М.), А.М. е осуетил сключването на договори на стойност на 2 000 000 лв. (или 2 328 024 лв. - както се уточнява претенцията с молбата на ищеца от 07.11.2022 г.) с посочените 9 юридически лица, за които се твърди, че са клиенти на ищеца. Възразява се, че твърденията са голословни, като не се навеждат конкретни обстоятелства, позволяващи да се твърди наличие на преддоговорни или договорни отношения между ищеца и сочените от него 9 чуждестранни лица – търговци в рамките на процесния период - т.е. от 2021 г. до деня на прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и А.М.. Възразява се, че не са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения, както и за наличие на търговски отношения между ищцовото дружество и въпросните 9 чуждестранни лица за периоди, предхождащи процесния, за да може да се приеме за обосновано твърдението, че посочените лица са или са били в миналото клиенти на ищеца. Не се представят и доказателства за евентуалното наличие на поръчки от посочените 9 лица, които да са били заявявани от тях към ищеца през процесния период и които евентуално да са могли да бъдат „отклонени“ към ответното дружество. Твърдението на Ищеца, че е бил лишен от възможността да сключи търговски договори с посочените лица се поддържа напълно голословно. Възразява се, че с исковата молба не е представено копие от твърдения като получен на 08.09.2022 г. на бившия служебен имейл на А.М. мейл - писмо от т.нар. дългогодишен клиент на дружеството „П.П.“ Инк. (P.P. Inc)“, към което било приложено платежно към ответника за сумата от 30 240 евро с референция „Фактура № 0000000030“.

Възразява се, че платежното нареждане от „П.П.“ Инк. е представено без превод на български език, поради което не следва да бъде приемано като доказателство по делото.

Оспорва се като невярно и твърдението на ищеца, че А.М. е представял своето еднолично дружество „А." ЕООД като продължител на дейността на „В.“, както и твърдението, че след като е получавал поръчки от постоянните дългогодишни клиенти на „В." ЕООД, ответникът „А.“ ЕООД се е обръщал към доставчиците - производители на етерични масла в България''''. Твърди се, че през процесния период 2021 г. - до август 2022 г. (както и във всеки друг период) търговската дейност на ответното дружество се е развивала напълно самостоятелно и независимо от дейността на ищеца. За всяка една потенциална сделка ответникът е получавал конкретно адресирано към него запитване от страна на потенциалния купувач, а самият договор за продажба е сключван след като купувачът е одобрил предоставените от търговеца мостри на налични партиди. В обичайната търговска практика в бранша на търговията с етерични масла в България много рядко се сключват дългосрочни или рамкови договори (наличието на каквито договори не се установяват и доказват от страна на ищеца). Обичайно търговците сключват самостоятелни търговски сделки за отделните партиди. С оглед естеството на стоката, при търговията с етерични масла, всеки път преди да се сключи конкретната сделка потенциалните купувачи разпращат запитване към няколко на брой (по собствена преценка кого да запитат) брой продавачи, които предоставят оферти и след това, ако купувача прецени, че офертата е добра - мостри от продаваните от тях през този период партиди. Самата сделка се сключва след като бъде избрана и одобрена конкретната партида, предложена от съответния продавач.

Възразява се и че претендираните от ищеца вреди са неустановени по основание и размер, като са налице противоречия между исковата молба и уточнителната такава от 07.11.2022 г. относно дружествата, за които ищецът твърди да са били негови клиенти и с които ответникът е сключил договори за продажба.

Възразява се и че не се сочат от ищеца доказателства какви са обичайно приложимите в отношенията с клиентите търговски условия, както и че процентът печалба от всеки договор за продажба към клиенти е 17% от продажната цена.

Ответникът излага и правни доводи за неоснователност на исковете, като обосновава възраженията си, че не е налице нелоялно конкурентно поведение от негова страна, не е налице прекратяване или нарушаване на договори между ищеца и неговите клиенти или осуетяване на сключването на такива, и не е налице причинно- следствена връзка между такива деяния и вредата.

В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат изложените в исковата молба и уточнителната такава твърдения. Допълнително ищецът излага, че г-н А.М. е водел кореспонденцията с клиентите на „В.“ ЕООД, подписвайки се като ръководител на отдел „Продажби“ на дружеството. Той е договарял условията за доставките и е издавал и подписвал фактури от името на дружеството. В това свое качество е бил многократно командирован за участие в различни форуми на производители и търговци на етерични масла, за което е предоставял съответни отчети. Като представител на „В.“ ЕООД той е избран за член на борда, а впоследствие и за вицепрезидент на Европейската федерация за етерични масла EFEO. Ищецът излага и че задължението на А.М. за лоялност към работодателя му и забраната за злоупотреба с доверието на работодателя произтичат пряко от Кодекса на труда – чл. 126, т.9. Сочи се, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът или служителят се възползва от служебното си положение и извършва преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Ищецът поддържа, че осуетяването на сключването на договори е елемент от фактическия състав на специалния деликт по ЗЗК, за вредите от който е предявената искова претенция. Сочи, че този факт подлежи на пълно доказване в процеса, което може да бъде осъществено не само с преки, но и чрез косвени доказателства. Поддържа, че в случая изводът за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, което е осуетено от деликта, се основава именно на верига от косвени доказателства - извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество, от който се установява рязкото намаляване на продажбите на „В.“ ЕООД спрямо клиентите, с които „А.“ ЕООД е сключвало сделките чрез своя собственик и управител А.М.. Налице е изключение по отношение на продажбите на масло от семе на кориандър, които показвали рязко увеличени стойности. В действителност обаче тези продажби са подготвени още през 2021 г. чрез договори с авансови плащания („на зелено“) с партньори от Русия и Молдова, а ответникът чрез своя собственик и управител е осуетил сключването на нови договори. Трайните търговски отношения между „В.“ ЕООД и посочените клиенти се установявали и от електронната кореспонденция, водена с тези клиенти от А.М.. В допълнителната искова молба ищецът сочи, че пропуснатата полза, подлежаща на доказване съгласно Тълкувателно решение № 3/2021 г. е в размер на разликата мужду отчетната /балансовата/ стойност на стоките в склада на „В.“ ЕООД, и цената, на която са проаддени същите стоки от „А.“ ЕООД на клиентите. Именно тази разлика обосновава исковата претенция за обезщетение, доколкото предположението за наличието на пропусната полза се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца като увредено лице.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор. Взето е становище по твърденията на ищеца и представените с ДИМ доказателства. Ответникът поддържа възраженията си, че претенцията за вреди е неконкретизирана, като за част от посочените в исковата молба клиенти в уточнителната молба не се сочи да са сключили договори с ответното дружество, а за част от тези, за които в уточнителната молба се сочи да са дългогодишни клиенти на ищеца, продажбите към които били отклонени към ответника, в представената с допълнителната искова молба счетоводна справка не се заявяват твърдения за наличие на продажби от страна на ищеца към тези дружества, поради което оставало неизяснено по отношение на кои клиенти на ищеца се поддържа претенцията, че ответникът е осуетил сключването на договори за продажба с ищеца и съответно – на каква стойност са осуетените договори, представляващи основа за изчисление на претендираните пропуснати ползи. Освен това се възразява, че в исковата молба ищецът твърди, че пропуснатата полза е неполучената от него печалба от осуетените договори в осреднен размер от 17%, а в допълнителната искова молба твърди, че пропуснатата полза се съизмерява с разликата между балансовата стойност на стоките в склада му и цената, на която са продадени същите стоки от „А.“ ЕООД.

Сочи, че ответникът не оспорва факта, че г-н А.М. е работил по трудово правоотношение с ответника по силата на Трудов договор от 14.05.1997 г. и е бил ангажиран в отдел „Продажби“ в ищцовото дружество, но това не променяло факта, че в трудовия договор не е предвидена забрана за служителя А.М. за извършване на конкурентна дейност. Напротив – ищецът никога не се е противопоставял на участието на М. в други търговски дружества, като дори в периода 2005 – 2006 г. ответното дружество е предоставило на ищцовото посреднически услуги, за което последното е платило възнаграждение, а от 2010 г. заедно с В.К. и Ю.Г. /съдружници в ищцовото дружество в този период/, А.М. е участвал като съдружник в търговско дружество „С.- 4-98“ ООД, с предмет включващ вътрешна и външна търговия на селскостопански, промишлени, хранителни и битови стоки, което показвало, че А.М. не е имал ограничение да развива самостоятелна търговска дейност в областта на търговията с етерично-маслени култури.

Възразява се, че дори да се приеме, че посочените в представената от ищеца счетоводна справка продажби на чуждестранни лица, с които и ответникът е сключил договори, действително са осъществени от ищеца, това е недостатъчно за основателност на претенцията, тъй като не се навеждат конкретни обстоятелства за наличието на преддоговорни или договорни отношение между ищеца и сочените от него лица в рамките на процесния период, не се твърди наличие на поръчки от тези лица, които евентуално биха могли да са отклонени от А.М. към неговото дружество, не са налице дългосрочни договори между ищцовото дружество и тези лица.

Сочи се, че в бранша на търговията с етерични масла е обичайно да се сключват еднократни търговски сделки за отделни партиди етерични масла, след като потенциалният продавач предостави мостра от наличните партиди и направи съответна оферта. Основно условие за сключване на сделката е одобрението на предлаганата стока от страна на купувача. Възразява се, че намаляването на продажбите на ищеца в годините не може да се приеме, че се дължи на нелоялна конкуренция от страна на ответника, доколкото при липсата на дългосрочни договори, евентуалното сключване на сделка зависи основно от това дали конкретно предлаганите партиди от продавача ще бъдат одобрени от страна на потенциалния купувач.

Възразява се, че не са представени доказателства за недобросъвестно поведение на А.М., включително че той е представял своето дружество като свързано с „В.“ ЕООД. Сочи се, че след като ищецът започнал да разпространява сред членовете на Европейската федерация за етерични масла обвинения срещу него, различни членове от асоциацията изрично изразили подкрепата си за г-н М. и писмено потвърдили обстоятелството, че той никога не ги е уговарял да преустановят търговските си отношения с ищеца, нито ги е заблуждавал относно наличие на връзка между двете дружества.

Възразява се и че за ищеца не са настъпили вреди от пропусната полза, доколкото не се установява неизбежно увеличаване на имуществото му в случай, че ответникът не беше сключил посочените договори.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приети са неоспорени от страните заключения на основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи и съдебно-счетоводна експертиза.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По правната квалификация на предявените искове:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права, и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 105, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По допустимостта на иска:

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗЗК предвижда, че за причинени вреди вследствие на извършени нарушения на този закон виновното лице дължи обезщетение, като съгласно ал. 3 исковете се предявяват по реда на ГПК. За допустимостта им не е необходимо органът за защита на конкуренцията -Комисията за защита на конкуренцията – да е постановил акт за установяване на извършено нарушение по закона - в този смисъл Определение № 350 от 29.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 59/2022 г., II т. о., ТК.

С оглед на това съдът приема, че предявеният главен иск с правно основание чл. 105, ал. 3, вр. ал.1 ЗЗК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е допустим.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Няма спор между страните и се установява от събраните доказателства, че ищецът „В.“ ЕООД е дружество, развиващо търговска дейност в областта на международната търговия с етерични масла. Няма спор и се установява от представените доказателства и вписванията в ТР, че ответното „А.“ ЕООД е регистрирано с Решение от 18.01.2005 г. по ф.д. № 250/2005 г. по описа на СГС, с едноличен собственик на капитала и управител А.Д.М.. Видно от представените от ищеца Заявление от 19.02.2018 г., Декларация от 12.02.2019 г. и Декларация от 04.03.2020 г., А.Д.М. е декларирал, че представляваното от него дружество „А.“ ЕООД не е осъществявало стопанска дейност през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. От вписванията в Търговския регистър се установява, че за 2016 г. е подаден ГФО, видно от който дружеството няма приходи и разходи, а за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. управителят А.М. е подал декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч, че предприятието не е осъществявало дейност. За 2020 г. няма данни за обявен ГФО или подадена декларация за липса на стопанска дейност, а за 2021 г. е обявен ГФО, видно от който дружеството е реализирало икономически дейности, респ. – приходи и разходи по тях.

Установява се от Трудов договор № 12 от 14.05.1997 г., че А.Д.М. е назначен във „В.“ ООД на длъжност „сътрудник“, а съгласно Заповед № ТП 120/15.08.2022 г. на управителя, трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.

Видно от представен от ищеца Отчет от 20.10.2019г. за разходи за командировка на двама служители на „В.“ ООД, А.М., заедно с Ю.Г. (съдружник в дружеството-ищец в този период), са били командировани в Бали, Индонезия, за участие в годишна конференция на IFEAT в периода 27.09.-05.10.2019 г. От представен Отчет за разходи за командировка на служител от 09.06.2022 г. се установява, че А.М. е бил командирован като служител на „В.“ ЕООД за международни изложения и срещи в Париж и Грас, Франция, в периода 01-08.06.2022 г. Представени са извадки от електронна кореспонденция между Ю.Г. и А.М. от 2019 г., видно от които вторият е докладвал на първия за проведени срещи и разговори с потенциални клиенти за закупуване на етерични масла от „В.“ ЕООД, търсените стоки и условия по сделките. Представен е Доклад на А.М. от 03.10.2017г. за проведените срещи по време на годишната конференция на ИФЕАТ 2017 г. Видно от представени по делото фактури от 2017 г., 2019 г. и 2020 г., те са издадени от А.М. от името на „В.“ ЕООД, за продадени от дружеството стоки – етерични масла. По делото е представена и електронна кореспонденция, водена в периода 2016 – 2022 г. от А.М. от името на „В.“ ЕООД и клиенти на дружеството.

Няма спор между страните, че в качеството си на служител на „В.“ ЕООД А.М. е избран за член на борда, а впоследствие и за вицепрезидент на Европейската федерация за етерични масла EFEO, като към настоящия момент е вицепрезидент на организацията като представител на „А.“ ЕООД.

Ищецът е представил извлечение от счетоводните си книги за продажбите си в периода 2017 г. – 2022 г. на клиентите, посочени в исковата молба и уточнението като клиенти, с които ответното дружество „А.“ ЕООД, отклонявайки поръчките и осуетявайки сключването на сделки с „В.“ ЕООД чрез служителя А.М., е сключило договори в периода юли 2021г. до месец август 2022 г. Видно от извлечението, по сделки с клиента E.V. S.A. (Е.В. СА), Испания са реализирани продажби на лавандулово масло на стойност, както следва: за 2017 г. – 443 582.25 лв., за 2018 г. на стойност 266 149.35 лв., за 2019 г. на стойност 171 096 лв., за 2020 г. на стойност 311 211.67 лв., за 2021 г. на стойност 257 729.50 лв. и за 2022 г. на стойност 164 759.12 лв. По сделки с клиента J.V. KG F. (Й.Ф. КГ Ф.), Германия са реализирани продажби на лавандулово масло, розово масло, масло от исоп, масло от салвия скларея, масло от салвия офисиналис, масло от резене, масло от маточина, тобассо абсолю и лавандулово масло органично на стойност, както следва: за 2017 г. на стойност 620 291.49 лв., за 2018 г. на стойност 1 138 862.18 лв., за 2019 г. на стойност 48 469.38 лв., за 2020 г. на стойност 81 616.79 лв. през 2020 г. и 2021 г. няма осчетоводени продажби с този клиент. По сделки с клиента L.N.P. Inc. (Л.Н.П. Инк), САЩ са реализирани продажби на лавандулово масло, розово масло, масло от семе на копър, масло от исоп, масло от борови иглички, масло от салвия скларея, лавандулово абсолю, розово абсолю, тютюнево абсолю, розова вода, лавандулово масло органично, масло от жълт кантарион органично, масло от индрише органично и лавандулова вода органична, както следва: за 2017 г. на стойност 378 348.12 лв., за 2018 г. на стойност 429 264.89 лв., за 2019 г. на стойност 261 462.35 лв., за 2020 г. на стойност 322 947.19 лв., за 2021 г. на стойност 74 741.62 лв. и за 2022 г. на стойност 49 309.68 лв. По сделки с клиента N.D.A. (Н.Д.А.), Канада са реализирани продажби на лавандулово масло, розово абсолю, лавандулово масло органично, масло от борови иглички органично, хвойново масло органично, масло от маточина органично и масло от бяла ела органично, както следва: за 2017. на стойност 2 291 430.86 лв., за 2018 г. на стойност 541 942.89 лв., за 2019 г. на стойност 598 030.23 лв., за 2020 г. на стойност 229 986.05 лв., за 2021 г. на стойност 727 118.92 лв. и за 2022 г. на стойност 164 993.82 лв. По сделки с клиента P.A.D.D. (П.А.), Франция са реализирани продажби на масло от семена на кориандър и лавандулово масло органично, както следва: за 2017 г. на стойност 415 613.88 лв., за 2021 г. на стойност 351 110.60 лв. и за 2022 г на стойност 367 891.62 лв., като за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. не са осчетоводени продажби с този клиент. По сделки с клиента В. S.A. (Б. СА), Франция са реализирани продажби на лавандулово масло и масло от семе на кориандър, както следва: за 2017 г. на стойност 761 482.85 лв., за 2018 г. на стойност 479 843.33 лв., за 2019 г. на стойност 361 554.73 лв., за 2020 г. на стойност 626 200.04 лв., за 2021 г. на стойност 362 258.83 лв. и за 2022 г. на стойност 1 889 097.07 лв. По сделки с клиента H. & Co Ltd. (Хюс&Ко Л.), Кайманови Острови/Австралия са реализирани продажби на лавандулово масло, розово масло, масло от исоп, масло от салвия скларея, масло от салвия офисиналис, масло от резене, масло от маточина, тобассо абсолю и лавандулово масло органично, както следва: за 2017 г. на стойност 177 980.53 лв., за 2018 г. на стойност 373 367.86 лв., за 2019 г. на стойност 938 831.65 лв., за 2020 г. на стойност 337 427.63 лв., за 2021 г. на стойност 203 758.36 лв. и за 2022 г. на стойност 9 779.15 лв.

В счетоводната справка липсват данни за извършени в периода 2017 г. – 2022 г. сделки между ищеца „В.“ ЕООД и три от посочените в уточнителната молба чуждестранни дружества, с които се твърди ответникът „А.“ ЕООД да е сключил договори за продажба на етерични масла – с F.T. Co. Ltd. (Ф.т.), Великобритания, R.F.F. Pvt.Ltd (Р.Ф.Ф.), Индия и JC B. (Д.С.Б.), Великобритания.

В справката са включени стойности на извършени продажби на клиент P.P., като по отношение на това дружество в исковата молба ищецът е навел твърдения, че по повод именно полученото на 08.09.2022 г. на служебния имейл платежно нареждане от това дружество по фактура, издадена от „А.“ ЕООД, от „В.“ ЕООД са установили твърдяното отклоняване на поръчки и сключване на договори, с които действия е осуетено сключването на такива с ищцовото дружество. Видно от справката, за 2017 г. не са реализирани продажби, за 2018 г. са реализирани такива на стойност 27 919.47 лв., за 2019 г. на стойност 118 347.27 лв., за 2020 г. на стойност 12 517.32 лв., а за 2021 г. и 2022 г. не са осчетоводени продажби.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно. В отговор на поставените задачи вещото лице Г. Х. Х. е дало заключение, че счетоводствата на двете дружества се водят редовно, в съответствие с изискванията на Търговския закон и Закона за счетоводството.

Вещото лице е посочило в Справка № 1 данните за приходи от продажби, осъществени от „В.“ ЕООД преди 2021 г. на клиентите N.D.A. (Н.Д.А.), Канада, В. S.A. (Б. СА), Франция, H. & Co Ltd. (Хюс&Ко Л.), Кайманови Острови/Австралия, J.V. KG F. (Й.Ф. КГ Ф.), Германия, E.V. S.A. (Е.В. СА), Испания, L.N.P. Inc. (Л.Н.П. Инк), САЩ, P.A.D.D. (П.А.), Франция и P.P., като е установило наличие на съответствие между счетоводните записвания при ищеца за получените преди 2021 г. плащания и представеното с допълнителната искова молба извлечение от счетоводните му книги.

Вещото лице, след проверка в счетоводството на ответното „А.“ ЕООД е установило, че дружеството има реализирани продажби в периода м.07.2021 г. – м.08.2022 г. към търговски партньори на „В.“ ЕООД, като данните от реализираните продажби са посочени в Справка № 2 в заключението, както следва:

На H. & Co Ltd. (Хюс&Ко Л.), Кайманови Острови/Австралия – продажба на 3 кг. розово масло на стойност 16 800 евро през м. юли 2021г., продажба на 720 кг. лавандулово масло на стойност 30 240 евро през м. септември 2021 г., продажба на 360 кг. масло от салвия на стойност 20 880 евро през м. септември 2021 г., продажба на 720 кг. масло от лавандула на стойност 30 240 евро, 180 кг. масло от салвия на стойност 10 440 евро, 360 кг. масло от лавандула на стойност 15 120 евро и 180 кг. масло от салвия на стойност 10 440 евро през месец януари 2022 г., продажба на 360 кг. масло от лавандула на стойност 15 120 евро и на 360 кг. лавандулово масло органично на стойност 23 400 евро през м. март 2022 г., продажба на 720 кг. лавандулово масло на стойност 30 240 евро и на 7 кг. розово масло на стойност 39 200 евро през м. май 2022 г. и продажба на 720 кг. лавандулово масло на стойност 30 240 евро през м. юли 2022 г.; На J.V. KG F. (Й.Ф. КГ Ф.), Германия – продажба на 5 кг. розово масло на стойност 30 000 евро през м. август 2021 г. и продажба на 1080 кг. лавандулово масло на стойност 51 840 евро през м. март 2022 г.; На E.V. S.A. (Е.В. СА), Испания – продажба на 2 160 кг. лавандулово масло на стойност 95 040 евро през м. септември 2021 г. и продажба на 1 440 кг. лавандулово масло на стойност 51 840 евро през м. март 2022 г.; На N.D.A. (Н.Д.А.), Канада – продажба на 20 кг. розово абсолю на стойност 39 500 евро през м. октомври 2021 г. и продажба на 20 кг. розово абсолю на стойност 49 000 евро през м. януари 2022 г.; На L.N.P. Inc. (Л.Н.П. Инк), САЩ – продажба на 540 кг. лавандулово масло на стойност 32 400 евро през м. октомври 2021 г. и продажба на 20 кг. розово абсолю на стойност 40 000 евро през м. март 2022 г.; На P.A.D.D. (П.А.), Франция – продажба на 720 кг. органично лавандулово масло на стойност 41 760 евро през м. юли 2022 г. В Справка № 2 вещото лице е посочило и извършени от „А.“ ЕООД продажби на клиенти F.T. Co. Ltd. (Ф.т.), Великобритания, R.F.F. Pvt.Ltd (Р.Ф.Ф.), Индия и JC B.

(Д.С.Б.), Великобритания, за които обаче в представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги за периода 2017-2022 г. и в Справка № 1 от заключението липсват данни за извършени от „В.“ ЕООД продажби на тези клиенти.

В Справка № 3 от заключението вещото лице е посочило данни за продадени по вид и количество стоки от „А.“ ЕООД, съотнесени към наличностите в склад на „В.“ ЕООД за периода м.07.2021 г. – м.08.2022 г. вид и количество от същите стоки. От справката е видно, че от всички етерични масла като вид и количество, които „А.“ ЕООД е продало в този период, „В.“ ЕООД е имало наличност в складовете си, с изключение на масло от салвия, каквото не е имало в наличност в целия посочен период.

В справка № 4 вещото лице е представило заключение за стойността на разликата между цената на етеричните масла, продадени от „А.“ ЕООД и отчетната стойност на същите масла по вид и количество, притежавани на склад при „В.“ ЕООД. Тази разлика, съобразно заключението е в размер на 395 241.26 лв., като вещото лице посочва, че това е размерът на печалбата, която „В.“ ЕООД би реализирало при евентуална продажба на наличните си на склад стоки на същите клиенти.

По делото е прието и заключение на допълнителна съдебно-икономическа експертиза със задача след проверка в счетоводството на ищцовото дружество вещото лице да даде заключение за вида, количествата, единичните и общите цени по фактурите за продадени от ищеца стоки на дружествата, посочени в Справка № 1 от основното заключение по години за периода 2017 – 2020 г. Видно от заключението, приходите на „В.“ ЕООД за периода 2017 г. – 2020 г. по сделки с клиентите, посочени в Справка № 1 за периода 2017-2020 г. са реализирани от продажби на розово масло, органично лавандулово масло, масло от бял бор-органично, масло от бяла ела- органично, масло от маточина-органично, масло от хвойна плод-органично, розово абсолю, масло от кориандър, масло от резене, масло от солвия, масло от скларея, масло от хисоп, тютюнево абсолю, масло от здравец, масло от копър херба, масло от маточина, масло от жълт кантарион, лавандулова вода, розова вода.

В Таблица 9 от заключението вещото лице е представило обобщена справка – сравнение между продадени стоки от ищеца и от ответника по вид на всеки общ клиент, от която е видно следното:

На клиент N.D.A. (Н.Д.А.), Канада ищецът „В.“ ЕООД е продал 7 различни вида масла, между които и розово абсолю, а ответникът „А.“ ЕООД – само розово абсолю; На клиент В. S.A. (Б. СА), Франция „В.“ ЕООД е продало 2 вида масла, а от ответника „А.“ ЕООД липсват продажби на този клиент; На клиент H. & Co Ltd. (Хюс&Ко Л.), Кайманови Острови/Австралия „В.“ ЕООД е продало 9 вида масла, между които розово масло, лавандулово масло, масло от салвия и лавандулово масло-органично, а от „А.“ ЕООД са продадени розово масло, лавандулово масло, масло от салвия и лавандулово масло-органично; На клиент J.V. KG F. (Й.Ф. КГ Ф.), Германия „В.“ ЕООД е продало 8 вида масла, между които розово масло и лавандулово масло, а „А.“ ЕООД – само розово масло и лавандулово масло; На клиент E.V. S.A. (Е.В. СА), Испания „В.“ ЕООД е продало лавандулово масло, а „А.“ ЕООД – също лавандулово масло; На клиент L.N.P. Inc. (Л.Н.П. Инк), САЩ „В.“ ЕООД е продало 16 вида масла и води, между които розово абсолю и лавандулово масло, а „А.“ ЕООД – само розово масло и лавандулово масло; На клиент P.A.D.D. (П.А.), Франция и двете дружества са продали само лавандулово масло и На клиент P.P. „В.“ ЕООД е продало 5 вида етерични масла, а „А.“ ЕООД не е осъществило продажби.

В основното заключение вещото лице е посочило, че „А.“ ЕООД е издало фактури от месец август 2022 г. с № 27/17.08.2022 г. и № 28/30.08.2022 г., които са за авансови плащания за доставки, като липсват данни за количества и цени. Ищецът поддържа, че това са фактури за авансови плащания от клиентите Б. С.А. и П.П.. Установява се от представените от ответника доказателства, че в периода 2005 – 2006 г. между страните са реализирани търговски правоотношения по предоставяне на услуги по търговско посредничество от „А.“ ЕООД на „В.“ ЕООД. Видно от представеното извлечение от банкова сметка на ответното дружество, „В.“ ЕООД е заплащало суми по издадени от „А.“ ЕООД фактури. От неоспореното заключение по ССчЕ се установява, че на 25.04.2006 г. „А.“ ЕООД е издало опростена фактура № 4 за сумата от 3 755 лв. с основание комисионна, дължима на „В.“ ЕООД, а на 15.05.2006 г. е издало опростена фактура № 5 за сумата от 746 лв. със същото основание. И двата документа са своевременно осчетоводени в счетоводството на двете дружества, като от страна на „В.“ ЕООД са извършени плащания съответно на 25.04.2006 г. и на 16.05.2006 г. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.

Свидетелят Т.К.К., счетоводител в предприятието на ищеца казва, че познава А.М., като е работила съвместно с него. Докато работел в дружеството, той водел кореспонденцията с клиентите на фирмата, с доставчици, поддържал връзки с дестилерията и складовото стопанство. Длъжността му била „Експерт външна търговия“. Договарял закупуването на необходими на фирмата стоки – етерични масла. Управителят на фирмата също осъществявал контакти с доставчици.

Свидетелят К.К.К. – син на управителя на дружеството-ищец и негов служител казва, че А.М. поддържал контакти и водел кореспонденцията с външнотърговските клиенти на дружеството, влизал в договорни отношения с тях. Свидетелят казва, че след смъртта на другия съдружник във „В.“ ЕООД (Ю.Г.) и напускането на А.М., той поел тези задължения. Случайно му станало известно участието на „А.“ ЕООД на същия пазар. В момента, в който свидетелят поел функциите, които до този момент изпълнявал А.М., подновил кореспонденцията с основната част от постоянни клиенти на фирмата и в комуникацията с тях разбрал, че в този период са имали бизнес отношения с компанията на А.М.. Организирал посещения в тези фирми, тъй като трябвало да бъде представен, и някой от тях споделили, че са „имали бизнес“ с „А.“ ЕООД. От компанията „Е.В.“ ги приели да ги чуят, защото останали с впечатление, че след смъртта на Юри в началото на 2021 г. „В.“ ЕООД имат затруднения и са останали без кореспонденция. Споделили, че А. се е свързал с тях, след което „имали бизнес“. От други компании също потвърдили, че А. ги е потърсил. Свидетелят казва, че от получено на имейла на фирмата платежно нареждане в полза на „А.“ ЕООД от клиент на „В.“ ЕООД му станало известно участието на „А.“ ЕООД на същия пазар. Уточнява, че разговорите с клиентите водил след напускането на А. и след получаване на посоченото платежно нареждане. Казва и че от някои от фирмите получили потвърждение, че намаляването на поръчките към „В.“ ЕООД се дължало и на това, че имали бизнес с „А.“ ЕООД. Тези потвърждения били дадени устно, а от някои и в писмена кореспонденция.

В подкрепа показанията на свидетеля ищецът е представил електронна кореспонденция – имейли от 06.09.2022 г. и 08.09.2022 г. между свидетеля К. и М.С., личен асистент на изпълнителния директор на „Е.В.“ С.А.; имейли от 15.09.2022 г. между свидетеля К. и Ж.К., изпълнителен директор на „Е.В.“ С.А. и верига от имейли от 14.09.2022 г. и 08.10.2022 г. между В.К., св. К. и С. Х., - изпълнителен директор на „Х. и Ко Л.“. Представена е и кореспонденция между В.К. и доставчик-производител на етерични масла от Молдова В.С.. Видно от имейлите между свидетеля К. и М.С., св. К. е поискал среща с цел опознаване и разговори за пазара на етерични масла и възможността за увеличаване на бизнеса между В. и В., в отговор на което М.С. изразила съгласие. Видно от съдържанието на имейлите между свидетеля К. и Ж.К., св. К. обяснил, че установили намаляване на поръчките от тях, информирал за това, че „А.“ ЕООД не е в групата компании на „В.“ ЕООД и изразява готовност да правят бизнес. В отговор Ж.К. обяснява, че е напълно наясно, че А. не е дружество от групата на В., а принадлежи на Анрей М., когото познават отдавна. Изразява желание да продължат да си сътрудничат с В., като обяснява, че фактът, че отдавна не са купували от В. се дължи на това, че не са получавали никакви оферти от тях. От съдържанието на кореспонденцията между В.К., св. К. и С. Х. се установява, че на 08.10.2022 г. св. К. пише имейл на С. Х., с който изразява желание да се срещнат на конференцията на IFEAT във Ванкувър. В отговор С. Х. заявява, че са ограничени с времето на конференцията, както и че са решили да работят с А.М. за близкото бъдеще, а ако имат бъдещи нужди от тях, ще се обадят. С имейл от 14.09.2022 г. св. К. информира С. Х., че когато поел длъжността от А. установил, че бизнесът с някои от редовните клиенти е спаднал до нула, както и че от разговори с тях установил, че те са имали няколко поръчки към „А.“ ЕООД. Информира за това, че „А.“ ЕООД не е в групата компании на „В.“ ЕООД и изразява готовност да правят бизнес. В имейл до С. Х. В.К. се представя като изпълнителен директор на „В.“ ООД, обяснява, че след смъртта на партньора и Ю.Г. тя е единствен собственик на дружеството, както и че от 15.08.2022 г. А.М. не е част от екипа на „В.“ ЕООД. Пише, че след проверка в регистрите установила, че не са имали съвместна дейност в последно време и накрая изразява желание за кратка среща на конференцията на IFEAT във Ванкувър. В отговор С. Х. пише, че ще се свържат с тях, когато имат нужда. Пояснява, че активно се стремят да стандартизират броя на доставчиците в някои региони и България е един от тях, с цел намаляване на броя на покупките и изграждане на специфични взаимоотношения. Отказва среща във Ванкувър поради липса на време. От кореспонденцията между В.К. и В.С. се установява, че тя му разказва за проблеми с А. - за това, че през юли разбрали, че след смъртта на Юри той е започнал паралелен бизнес лично за себе си, докато е бил служител на „В.“ ЕООД, поради което тя го уволнила незабавно. В отговор В.С. казва, че А.М. му се обадил, предложил му сътрудничество, но той отказал.

По делото е разпитан и свидетел, доведен от ответника – В.К.К.. Свидетелят казва, че работи в бранша на производството и търговията с етерични масла от 15 години. В момента изпълнява функциите на управител във фирми, които се занимават с такава дейност и има и своя фирма. Свидетелят пояснява, че почти всички компании, които са клиенти на българските етерични масла имат набор от така наречените доверени доставчици, към които при нужда отправят запитвания. Отправят множество запитвания към различни производители или търговци. Производителите или търговците изпращат анализ на маслото, обсъжда се анализът и ако клиента има интерес се изпраща мостра. Ако мострата потвърди качеството, което се търси, се влиза в следващи разговори по отношение на цената, начините на плащане. Ако интересите на фирмите, свързани с качеството на маслото, което включва и аромат и химически параметри, както и с цената и начинът на плащане съвпаднат, се стига до поръчка. Всички – и производители и търговци участват наравно в „надпреварата“, както я нарича свидетелят. Казва, че не всяко запитване завършва с поръчка. Обикновено комуникацията е писмена. Рядкост е доверяването само на добрата практика. Свидетелят дава показания, че в момента дестилериите в България са над 150-200, като почти всички участват на търговския пазар, а над 50% и на експортния пазар. Казва и че когато започнеш да работиш с един клиент не можеш да разчиташ той да ти е основен клиент, тъй като той може да купи веднъж от теб и веднъж от друг. В различните години може да закупува от теб различни количества, като на пазара на етерични масла се работи сделка за сделка, партида по партида. Може да се разчита единствено на това, че като е работил с теб при нужда може пак да отправи запитване. Качеството на всяка партида масло е различно, търсят се различни партиди, с различно качество, като е възможно клиент да фиксира като изискване и само цената. Свидетелят казва и че доставките в последните години са повлияни и от пандемията и войната в Украйна, като първо е спаднала с около 30% консумацията на козметични и парфюмерийни продукти в световен мащаб, което се отразило и на пазара на етерични масла. В същото време на пазара влезли още много участници – търговци, като производството надхвърляло в пъти износа. Пояснява, че купувачите следят и знаят как се развива производството в съответната година, какви количества са произведени с оглед климатичните условия и т.н. и когато количеството е голямо търсят по-ниски цени. Дори в една календарна година може да има вариации на търсените количества и цени. Свидетелят казва и че за да се натрупа достатъчен набор от клиенти са необходими около година и половина – две. На международни форуми и изложения се срещат търговците, разговарят, представят продуктите си. Казва и че фактори за покупката са вкл. и уменията да боравиш с документи, транспорта, митническото оформяне и т.н., така че покупката на стоката да е максимално облекчена за клиента. Свидетелят заявява, че познава г-н М. като търговец, доставял е за фирмата „А.“ ЕООД.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Отговорността по чл. 105, ал.1 ЗЗК е деликтна, чийто състав е частен, специален случай на отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, при който противоправното поведение се изразява в деяние в нарушение на установените в ЗЗК забрани и в нарушение на правото на конкуренция, изрично дефинирано в § 1, т. 19 от ДР на ЗЗК. С оглед на това, и съобразно общата уредба на деликтната отговорност в чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, за основателността на предявения иск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо да бъдат доказани от ищеца при условията на пълно и главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) следните предпоставки, пораждащи отговорността на ответника за обезвреда: 1). противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на лице, на което е възложено извършване на работа от ответника и изразяващо се в нарушение на забраната за нелоялна конкуренция, предвидена в Глава VІІ на ЗЗК; 2). настъпила за ищеца имуществена вреда във вид на пропусната полза и нейния размер; 3). причинна връзка между нарушението на ЗЗК и вредата и 4). вина на делинквента. Съобразно чл. 45, ал.2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Както беше посочено по-горе, съставът на деликта по чл. 105 ЗЗК съдържа както нарушения по чл. 15 и чл. 21 ЗЗК, респ. чл. 101 и чл. 102 ДФЕС (нарушение на правото на конкуренцията, съгласно §1, т.19 от ДР на ЗЗК ), така и всякакви нарушения н а ЗЗК, вкл. по Глава VІІ – "Забрана за нелоялна конкуренция", отнасяща се до нелоялните търговски практики.

Т.е. не всяко противоправно поведение обуславя отговорност по чл. 105 ЗЗК, а само онова, извършено в нарушение на забраните за нелоялна конкуренция по Глава VІІ на ЗЗК или в нарушение на правото на конкуренция, чиято легална дефиниция се съдържа в §1, т.19 от ДР на ЗЗК.

В Глава VII на ЗЗК е уредена защитата срещу нелоялна конкуренция като една от формите на ограничаване на конкуренцията. Разпоредбите на чл. 30 - 37 от ЗЗК съдържат специалните състави на нелоялна конкуренция.

Ищецът поддържа, че противоправното поведение на ответника „А.“ ЕООД се изразява в нарушение, осъществено в периода от месец юли 2021г. до месец август 2022 г. чрез едноличния му собственик и управител А.М., който докато е бил служител на ищцовото дружество, отговарящ за външнотърговските отношения на „В.“ ЕООД, използвайки служебното си качество и установените отношения с доставчици и клиенти, е представял при контактите си с клиенти на „В.“ ЕООД своето еднолично дружество „А.“ ЕООД като продължител на дейността на „В.“ ЕООД, отклонявал е към себе си запитванията и поръчките на клиентите на „В.“ ЕООД и е осуетил сключването между „В.“ ЕООД и постоянни дългогодишни клиенти на дружеството на договори, които чрез описаното пренасочване е сключил самият ответник.

Т.е, твърденията на ищеца са за нарушение на забрана за нелоялна конкуренция по глава VII на ЗЗК от страна на ответника и конкретно - тези на общата забрана по чл. 29 ЗЗК, съгласно която забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите, и на специалния състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, съгласно която забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти.

За да бъде определено поведение квалифицирано като нарушение по някой от съставите на Глава VII на ЗЗК, е необходимо то да осъществява кумулативно и елементите, визирани в общия състав по чл. 29 от ЗЗК – наличие на стопанска дейност, отношение на конкуренция между страните по делото и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им.

Специалният състав по чл 36, ал.1 от ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти, или се осуетява сключването им с конкуренти. Следователно, за да се установи нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК следва да се установи кумулативното наличие на трите елемента от фактическия състав: 1). нелоялно конкурентно поведение; 2). прекратяване, нарушаване или осуетяване сключването на договори между конкурент и негови клиенти и 3). причинно-следствената връзка между двете деяния. Разпоредбата е единствената от установените в Глава VІІ на ЗЗК забрани, която изисква за съставомерност на деянието настъпването на определен резултат - прекратяването или нарушаването на сключени договори или осуетяването на договорни отношения. Този резултат трябва да е следствие от нелоялна конкуренция, а не от действия на стопански субект, които са необходими и присъщи на дейността му.

За да се определи наличието на конкурентни отношения, е необходимо да се установи какъв е фактическият предмет на дейност на страните, като се съобрази, че за да са налице отношения на конкуренция, тези страни трябва да извършват стопанска дейност на един и същ съответен пазар. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК "Стопанска дейност е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара". Дефиниция на понятието "предприятие" се съдържа в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, съгласно която предприятие е всяко физическо, юридическо или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правноорганизационната си форма.

Съгласно установеното във фактическата част на решението, в периода м. юли 2021 г. - м.август 2022 г. двете страни „В.“ ЕООД и „А.“ ЕООД извършват стопанска дейност, свързана с продажба на етерични масла на международния пазар, което ги прави предприятия, извършващи конкурентна дейност на съответния пазар.

Установява се от представения трудов договор, че между „В.“ ЕООД и А.Д.М. е съществувало трудово правоотношение в периода 1997 г. – 15.08.2022 г. Събраните по делото доказателства са в подкрепа на твърденията на ищеца, че трудовата функция на А.М. във „В.“ ЕООД е включвала дейности, свързани със закупуването на стоки и продажбата им на крайни клиенти в чужбина, водене на кореспонденция с клиентите, договаряне условията на договорите за покупко-продажба, издавал е фактури от името на дружеството, бил е командирован за участие в различни форуми на производители и търговци на етерични масла. Относно конкретната заемана от А.М. длъжност, по твърденията на ищеца – „експерт външна търговия“, ищецът не е ангажирал преки доказателства – допълнително споразумение и/или съответна длъжностна характеристика. От събраните доказателства, обаче, вкл. показанията на свидетелката К.а, се налага извод, че действително А.М. в качеството си на служител в ищцовото дружество е осъществявал трудови функции, свързани с външно търговската дейност по продажба на етерични масла на чуждестранни клиенти. Налице е и признание на неизгоден за страната факт, обективирано в допълнителния отговор на исковата молба, стр.3, абз. 4-ти, че А.М. е бил ангажиран в отдел „Продажби“ на ищеца. Не се установява, обаче, пълна самостоятелност на служителя А.М. по отношение вземането на решения относно контакта с потенциални клиенти, воденето на преговори, сключването на договори и условията по тях. Напротив – от съдържанието на представена по делото имейл-кореспонденция се установява, че той е докладвал на бившия съдружник и управител на „В.“ ЕООД Ю.Г. за проведени срещи и разговори с потенциални клиенти, както и относно условията на евентуалните сделки.

Установява се от вписванията в Търговския регистър, че А.М. през 2005 г. е регистрирал собствено търговско дружество с фирма „А.“ ЕООД. Това обстоятелство е било известно на ищеца, доколкото от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява наличието на търговски отношения между двете дружества през 2006 г. по предоставяне от „А.“ ЕООД на „В.“ ЕООД на посреднически услуги.

Събраните доказателства сочат, че „А.“ ЕООД не е осъществявало стопанска дейност през 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., за 2020 г. няма данни за обявен ГФО или подадена декларация за липса на стопанска дейност, а за 2021 г. е обявен ГФО, видно от който дружеството е реализирало икономически дейности, респ. – приходи и разходи по тях, като между страните не се спори, че те са от осъществявана конкурентна на „В.“ ЕООД стопанска дейност в областта на международната търговия с етерични масла.

Сами по себе си тези факти – че дружеството „А.“ ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е А.М., през 2021 г. е започнало активна търговска дейност на пазара с етерични масла, вкл. на международния пазар и тази дейност, конкурентна на дейността на дружеството ищец „В.“ ЕООД, е осъществявана в период, в който А.М. е бил в трудовоправни отношения с последното, като трудовите му функции са били свързани с воденето на преговори и сключването на договори за продажба на етерични масла, не могат да обусловят извод за извършено от А.М., респ. „А.“ ЕООД противоправно поведение в нарушение на забраните за нелоялна конкуренция, т.е. поведение, водещо до ограничаване на конкуренцията.

Относно извършване на конкурентна дейност от работник или служител нито Кодексът на труда, нито Законът за защита на конкуренцията установяват нормативно ограничение. Зaĸoнoвa зaбpaнa зa ocъщecтвявaнe нa cтoпaнcĸa дeйнocт от работник или служител (зa cвoя или зa чyждa cмeтĸa), ĸaĸтo и зa ocъщecтвявaнe нa ĸoнĸypeнтнa дeйнocт нямa. Кодексът на труда урежда възможността да се ограничи правото на встъпване в допълнително трудово правоотношение, но не и правото за полагане на труд под друга форма - по гражданско правоотношение, за упражняване на свободна професия или самостоятелна стопанска дейност. Конституционно гарантираното право на труд забранява на работодателите да ограничават по друг начин извършване на трудова дейност от работниците. Такива ограничения се съдържат в различни специални закони, но те касаят специфични категории работници и служители, каквато хипотеза в случая не е налице. В разглеждания случай забрана за осъществяване на конкурентна стопанска дейност от А.М. не е уговорена и в трудовия договор между него и „В.“ ЕООД. Ето защо осъществяването на конкурентна стопанска дейност от А.М., чрез собственото му търговско дружество, в периода, в който той е бил служител на „В.“ ЕООД, не може да се определи като противоправно, още по-малко като нарушаващо забрана за нелоялна конкуренция. Действително, задължението на А.М. за лоялност към работодателя му и забраната за злоупотреба с доверието му произтичат пряко от Кодекса на труда – чл. 126, т.9. Но сами по себе си нелоялността към работодателя и злоупотребата с доверието му, както и разпространяване на поверителни за него сведения (дори да се установят такива, каквито твърдения и доказване в случая не са налице) представляват дисциплинарни нарушения, които могат да доведат до реализиране на дисциплинарна и/или имуществена отговорност на работника, последната – по чл. 203 и сл. от КТ за причинените на работодателя вреди, но не и до ангажиране отговорност на работника по чл. 105 ЗЗК, освен ако с извършените нарушения на трудовите задължения не са нарушени и забраните за нелоялна конкуренция по ЗЗК, вкл. по чл. 29, чл. 36, ал.1 или чл. 37 от ЗЗК, като относно последната липсват наведени твърдения от ищеца.

Доколко А.М., респ. чрез него ответното предприятие "А." ЕООД е действало в противоречие с добросъвестната търговска практика, с което е увредило или би могло да увреди интересите на конкурента си „В.“ ЕООД, следва да се установи с оглед изложените твърдения и установеното посредством събраните по делото доказателства.

За да се установи наличието или липсата на нарушение по чл. 29 ЗЗК, следва да се анализират елементите от фактическия състав на разпоредбата и да се определи дали същите кумулативно са налице съгласно установената фактическа обстановка.

На първо място, както беше посочено, дейността на "А." ЕООД, свързана с продажбата на етерични масла на международния пазар е стопанска и конкурентна на тази на "В." ЕООД.

Следващият елемент от фактическия състав на чл. 29 е наличие на противоречие на действията на ответното дружество с добросъвестната търговска практика. Дефиниция на понятието "добросъвестна търговска практика" е дадена в § 1, т. 2 от ДР към закона - "добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави." Поведението на стопанския субект би влязло в противоречие с добросъвестната търговска практика тогава, когато е в противоречие с нормативно установени правила, уреждащи дадена стопанска дейност или противоречи на обичайната търговска практика, а когато и такава не е наложена - на добрите нрави. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че ответникът е извършил действия, противоречащи на нормативно установени правила, уреждащи дейността по покупко-продажба на етерични масла на международния пазар, нито обичайни търговски практики на този пазар. По делото няма данни за наличието на нормативно определени правила за търговията с етерични масла на международния пазар. Относно обичайната търговска практика, от показанията на св. Калчев се установява, че практиката всъщност е производителите и търговците да представят своите продукти на международни изложения, конференции и др. срещи, след което, при нужда, клиентите отправят запитвания за конкретни по вид и количество продукти и ако офертата на съответния търговец отговаря на условията им се сключва сделка. Пак от показанията на свидетеля се установява, че закупуването на етерично масло от един търговец не обвързва страните, още по-малко купувача да купува и в бъдеще съответния продукт само от този продавач, като често срещано е различни количества от един и същи вид масло да се закупуват от различни търговци. Съдът няма основание да дискредитира показанията на този свидетел, както и показанията на останалите, които не си противоречат, а дават информация за различни факти. От доказателствата по делото не се установява нарушаване от страна на ответника и на обичайната търговска практика. Не се установява и нарушаване на добрите нрави, като по отношение на тази предпоставка съображения ще бъдат изложени по-долу във връзка с твърдяното от ищеца нелоялно привличане на клиенти.

Не се установява ответното дружество да е извършило нелоялна конкуренция, насочена към привличането на клиенти, в резултат на което се осуетява сключването на договори с конкурента „В.“ ЕООД.

За да е съставомерно деянието по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, нелоялните действия следва да са насочени не просто към привличане на клиенти въобще, а към привличане на конкретни клиенти на конкурент, при което това действие трябва да е довело до прекратяване, нарушаване или осуетяване на сключването на договор с последния.

В конкретния случай не се установяват нелоялно привличане на клиенти на ищцовото дружество, нито подобни неблагоприятни правни последици вследствие от недобросъвестни действия на ответното дружество.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че ответникът „А.“ ЕООД е сключил договори за продажба на етерични масла с няколко от дружествата, с които „В.“ ЕООД е имал правоотношения по договори за търговска продажба на етерични масла - Хюс&Ко Л., Й.Ф. КГ Ф., Н.Д.А., Е.В. СА, Л.Н.П. Инк и П.А., и евентуално е получил авансови плащания от Б. СА и П.П.. Видно от представеното извлечение от счетоводните книги на дружеството- ищец и заключението по съдебно-икономическата експертиза, в периода 2017 – 2022 г. тези дружества са били клиенти на „В.“ ЕООД. По отношение на Хюс&Ко Л. е видно, че те са закупили от ищеца през тези години 9 вида етерични масла, като в различните години видовете и количествата закупени стоки са различни. Наблюдава се намаление на продажбите, но за 2021 г. то не е драстично в сравнение с 2020 г., като е налице увеличение напр. спрямо 2017 г. Освен това и през 2021 г. и през 2022 г. този клиент също е закупувал масла от „В.“ ЕООД, вкл. и розово масло, каквото и ответното дружество му е продало. През 2022 г. не е закупило от „В.“ ЕООД розово масло, но такова не е закупило и през 2019 г. По отношение на Й.Ф. е видно, че през 2021 г. и 2022 г. този клиент не е закупувал масла от „В.“ ЕООД, но драстичното намаляване на продажбите е настъпило още през 2019 г. спрямо предходните две години, а през 2020 г. са се увеличили, но продажбите са пак в пъти по-малко от тези през 2017 г. и 2018 г. На този клиент „А.“ ЕООД е продал розово и лавандулово масло, но видно от справките, такива не са му продадени от „В.“ ЕООД и през 2018 г. и 2019 г. По отношение на Н.Д.А. също се установяват колебания на количествата и стойността на закупените от „В.“ ЕООД продукти през годините, като особено показателно е, че „А.“ ЕООД е продало на този клиент масло розово абсолю, за каквото с „В.“ ЕООД не е имало сключени сделки и през 2020 г., а през 2022 г. е била сключена такава сделка. По отношение на Е.В. СА е видно, че „В.“ ЕООД в периода 2017 г. – 2022 г. му е продавало само лавандулово масло, каквото му е продало и „А.“ ЕООД, като сделките между „В.“ ЕООД и този клиент не са преустановени и през 2021 г. и 2022 г. Действително стойността им бележи намаление, но то не е драстично напр. в сравнение с 2019 г. По отношение на Л.Н.П. се установява, че действително сделките с „В.“ ЕООД бележат голямо намаление през 2021 г. и 2022 г. На този клиент „А.“ ЕООД е продало лавандулово масло и розово абсолю, но от справките е видно, че за розово абсолю сделки с „В.“ ЕООД не е имало и през 2019 г. Освен това през 2021 г. и особено през 2022 г. сделките с този клиент намаляват драстично не само по отношение продадените от ответника видове масла, но и по отношение на всички останали, като от 8-10 през 2017, 2018, 2019 и 2020 г., те са спаднали на 4 вида през 2021 г. и само 1 вид през 2022 г. По отношение на П.А. е видно, че през 2021 г. и през 2022 г. приходите на „В.“ ЕООД от продажби на този клиент са на стойности, близки до тези през 2017 г., а през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. няма данни изобщо за сключени сделки. По отношение на П.П. драстично намаляване на продажбите се наблюдава още от 2020 г., а по отношение на Б. СА не се установява голямо намаление в приходите от продажби, като напр. за лавандулово масло те са сходни с тези от 2017 г. Този анализ показва на първо място това, че липсват рамкови отношения между „В.“ ЕООД и тези клиенти във връзка със закупуването на конкретни по вид и количества етерични масла, както и че не съществува системност, предвидимост, последователност и устойчивост на сделките с тези клиенти по отношение видовете и количествата закупувани от „В.“ ЕООД масла. Освен това е видно, че намаляването на продажбите на „В.“ ЕООД на същите клиенти не може да се обясни само с това, че са сключили договори с ответника. Видно е от представеното от самия ищец извлечение от счетоводните му книги, както и от неоспорените експертни заключения, които съдът кредитира като обективни и компетентни, че за някои от дружествата е налице спиране или намаляване на покупките не само по отношение на видовете етерични масла, предмет на договорите с ответното дружество, но и по отношение на други закупувани преди това от „В.“ продукти, като в някои случаи поръчките изобщо са преустановени – напр. по отношение на клиента Л.Н.П.. Тези обстоятелства не могат да се обяснят като резултиращи само от сключените договори с „А.“ ЕООД, доколкото последните имат за предмет само един или два вида етерични масла. Всичко това обуславя извод, че в потвърждение на показанията на св. Калчев, пазарът на етерични масла е динамичен и се влияе от нормални пазарни принципи, предимно от търсенето, като пазарното поведение на клиентите е обусловено от комплекс от множество обективни и субективни фактори, включващи метеорологични условия, количество и качество на реколтата маслодайни култури, конкретната нужда от видовете масла в козметичната и парфюмерийна промишленост, цена на стоката, качество, количество, положената грижа на добрия стопанин от страна на търговеца-продавач по отношение търсенето, намирането на клиенти и комуникацията с тях, и други.

Събраните по делото доказателства не дават основание и за извод за осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика и добрите нрави действия от страна на „А.“ ЕООД, съставляващи нелоялно привличане на клиенти, които да са довели до твърдените в исковата молба последици - осуетено сключване на договори между „В.“ ЕООД и тези клиенти. Не се установи по делото, включително и от представената от ищеца имейл кореспонденция, А.М. да се е свързвал с клиентите като служител на „В.“ ЕООД и да им е предоставял невярна или заблуждаваща информация, респ. – увреждаща конкуренцията. От показанията на св. К. и някой от получените от него имейли се установява, че клиентите са потвърдили, че А.М. се е свързал с тях и че са осъществили сделки с неговото дружество, но от нито едно от събраните доказателства, вкл. от показанията на св. К. не се установява А.М. да е представял „А.“ ЕООД като продължител на дейността на „В.“ ЕООД или да е стимулирал с други недобросъвестни действия клиентите да закупят продукти от „А.“ ЕООД, а не от ищцовото дружество. Привличането на клиенти съставлява част от стопанската дейност на всяко предприятие, вкл. на „А.“ ЕООД и не е забранено от закона, нито от уговорени в трудовия договор между „В.“ ЕООД и А.М. забрани.

Такова привличане би било в нарушение забраните по ЗЗК само ако е осъществено по начин, който да ограничава свободната конкуренция на съответния пазар, каквито данни по делото няма.

Неподкрепено с доказателства е и твърдението на ищеца, че А.М. е отклонявал към „А.“ ЕООД запитвания и поръчки на клиентите, отправени до „В.“ ЕООД, като наличието на такива запитвания и поръчки към „В.“ ЕООД изобщо не се установява. Липсват данни такива да са направени в посочения период и да са получени от „В.“ ЕООД, чрез служителя А.М. и последният да ги е отклонявал към собственото си дружество.

Не е налице и специалният елемент на нарушението по чл. 36, ал.1 ЗЗК – настъпил резултат от нелоялно привличане на клиенти - ответното дружество чрез А.М. или чрез друго лице да е осуетило сключването на договори между ищеца и негови клиенти. За да бъде осуетено сключването на договор е необходимо да е налице някаква индиция, че такъв е възможно да бъде сключен, а ищецът не е представил доказателства за наличието напр. на преддоговорни отношения, отправени запитвания, водени преговори, приемане на оферти и т.н., от които да може да се направи извод, че такъв договор може да бъде сключен, но несключването му се дължи на недобросъвестно, в противоречие с правилата на конкурентното право поведение на ответника, каквото се поддържа от ищеца да е сключването на договори с част от клиенти, закупили преди това етерични масла от „В.“ ЕООД. След като такъв резултат – осуетяване сключването на договори, не е настъпил, само на това основание следва да се приеме, че не е нарушена забраната по чл. 36, ал.1 ЗЗК.

Не е осъществена и последната предпоставка на сложния фактически състав на деликта по чл. 105 ЗЗК - настъпила за ищеца имуществена вреда във вид на пропусната полза. Това е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.

Съгласно чл. 106 от ЗЗК, обезщетението в пълен размер поставя увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено, и обхваща правото на обезщетение за претърпяната загуба и за пропуснатите ползи заедно с дължимата законна лихва.

На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото от деликта лице. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението Вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта. В този смисъл са тълкувателните мотиви на Тълкувателно решение № 3/2021 от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК, в което се приема, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Такава сигурност - за увеличаване имуществото на „В.“ ЕООД в случай, че А. ЕООД не беше сключил през 2021 г. и 2022 г. договорите с посочените 6 лица (и другите 2 лица, от които е получил авансови плащания, ако се приеме, че са по договори за търговска продажба) не следва от установените по делото факти. Това е така, тъй като от доказателствата не може да се изведе сигурност, че ако тези договори не бяха сключени от „А.“ ЕООД, те биха били сключени от същите клиенти и при същите условия с „В.“ ЕООД. Само наличието на етерични масла от същите видове в складовете на „В.“ ЕООД не е достатъчно за извод, че неминуемо или поне с висока степен на сигурност същите договори биха били сключени с него, още по-малко при липсата на данни за отправени запитвания от тези клиенти до „В.“ ЕООД или обратното – за отправени оферти от „В.“ ЕООД до тях, както и изобщо за осъществени някакви преддоговорни отношения за закупуване на същите по вид, количество, качество или цена етерични масла, т.е. за същите доставки. Възможността за увеличаване имуществото на „В.“ ЕООД чрез сключването на тези договори и респ. – получаване на приходи по тях е предполагаема, хипотетична, в подкрепа на което са и установените по делото данни за затруднения на ищцовото дружество в периода след смъртта на единия от двамата съдружници – напр. от показанията на св. К., който казва, че от компанията „Е.В.“ приели да се срещнат, защото били останали с впечатление, че след смъртта на Ю.Г. в началото на 2021 г. „В.“ ЕООД имат затруднения и са останали без кореспонденция, както и от представения имейл от Ж.К., в който той пише, че отдавна не са купували от В. поради това, че не са получавали никакви оферти от тях. В исковата молба и допълнителната искова молба не са наведени твърдения за осъществено противоправно поведение от А.М., изразяващо се в бездействие да оферира, поради което и този въпрос е останал извън предмета на доказване по делото. С оглед на така установеното, не може да се приеме както че намаляването на продажбите на ищеца се дължи на сключването на цитираните договори от ответника, така и че със сключването от „А.“ ЕООД на договорите с посочените клиенти е осуетено сключването на същите с „В.“ ЕООД, вследствие на което на последното са причинени пропуснати ползи.

На основание гореизложеното и доколкото в хода на съдебното дирене по настоящото дело не се установиха в тяхната кумулативност предпоставките на сложния фактически състав на правото на обезщетение по чл. 105 ЗЗК, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.

На отхвърляне подлежи и предявеният иск по чл. 86 ЗЗД, с оглед обусловеността му от изхода на спора по главния иск.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в общ размер на 9 066 лв. – 1 266 лв. платени депозити за експертизи и 7 800 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийският градски съд в настоящия си състав