Решение № 43 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Левски по дело № 110/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от ••••• АД, с ЕИК •••••, представлявано от Изпълнителния директор Г.Т.Т. против НП № Р-009550 от 14.04.2026 г., издадено от Ц.Х.Х. – Началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище в гр. Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите“, в която се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че административно наказващия орган е приел, че е налице нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и се заявява, че такова нарушение не е извършено. Заявява се, че ГПР в проверения от КЗП договор е изчислен и посочен изцяло в изпълнение на ЗПК. Заявява се, че несъществуващи към деня на сключване на договора разходи и възнаграждение няма как да бъдат включени в ГПР и че ако някакви хипотетични разходи, изначално биват включвани в ГПР, то този показател не би бил верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за предоставяне на обезпечение. Заявява се, че заемодателят е поел риск да отпусне необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит и няма как към деня на сключване на договора да включи в ГПР разходи за предоставяне на обезпечение, тъй като не е ясно дали ще има изобщо обезпечение. Завява се още, че това, че размерът на възнаграждението към дружеството-гарант е посочен в погасителния план, не означава че същото се дължи на Кредитора, а с цел улесняване на потребителя, кредиторът е посредник на дружеството-гарант и на това основание има право да приема плащания от името и за сметка на дружеството гарант. Заявява се, че направените изводи в обжалваното НП изцяло неправилно интерпретират фактите и почиват на предположения. Моли се съда да постанови решение, с което отмени изцяло обжалваното НП, като издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и като необосновано. Претендират се направените деловодни разноски. Ответника по жалбата – Началник на ТО за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново при Комисията за защита на потребителите – в качеството му на административно наказващ орган, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище, в което е заявено становище по съществото на спора. Заявено е, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Цитирана е съдебна практика. Направено е искане да бъде оставена жалбата без уважение да бъде потвърдено обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице имащо право на жалба, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Видно от представения по делото акт № 009550 от 27.01-2026 г. е, че същия е съставен против ••••• АД затова, че на 12.11. 2025 г. в гр. ••••• кредиторът ••••• АД е сключил договор № 5606942/12.11.2025 г. който не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. Посочено е че нарушението е извършено в условията на повторност след влязло в сила НП № ВТ-007531 от 15.05.2025 г. с решение № 3276/28.10.2025 г. на Административен съд гр. Плевен и НП № К-006324 от 08.10.2024 г. с решение № 1574/28.04.2025 г. на Административен съд Плевен. Посочено е, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя след отправена покана за явяване за съставяне на АУАН, която е получена на 16.01.2026 г., че е нарушен чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и актът е съставен на основание чл. 36 от ЗАНН, чл. 55 ал.1 от ЗПК и чл. 30 ал.2 от ЗАНН. Акта е връчен на упълномощен представител на нарушителя на 20.02.2026 г. В обстоятелствената част на акта подробно е описана фактическата обстановка, а именно, че в Комисия за защита на потребителите е постъпила жалба с вх. № ВТ-03-1368/04.12.2025 г. относно сключен договор за потребителски кредит № 5606942/12.11.2025 г., както и договор за предоставяне на гаранция № 5606942/12.11.2025 г., за който жалбоподателят желае да отпадне възнаграждението за предоставяне на гаранция и да заплаща вноските по договора за кредит. Посочено е, че във връзка с постъпилата жалба е извършена проверка и са изискани становище и документи от кредитора. Посочено е, че при извършване на проверката е установено, че посочения ГПР в договора за кредит не включва възнаграждението за предоставяне на гаранция по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, като това е видно и от самия договор за заем, тъй като в чл. 2 т.8 от договора е посочено, че при изчислението на ГПР са взети предвид следните разходи: „възнаградителна лихва“, т.е. възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено като разход. В мотивите на АУАН са изложени подробни мотиви, цитирани са законовите разпоредби. Посочени са проверените документи и са направени обосновани на събраните доказателства изводи. Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП, с което за установеното с акта нарушение на ••••• АД на основание чл. 45 ал.2 от Закона за потребителския кредит, във връзка с параграф 5 ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби, чл. 12 и чл. 13 на Закона за въвеждане на еврото в Република България е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2560 евро за нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит. Изложената фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП е идентична с установената, изложени са подробни мотиви въз основа на които е прието, че е извършено нарушение и за наказанието което следва да се наложи на нарушителя. Подробно е обосновано наложеното наказание като са посочени подробно и доказателствата, които са взети предвид. Посочено е, че нарушението е извършено повторно, обсъдени са както обществената опасност на нарушението, така и всички отегчаващи и смекчаващи отговорността и ваната обстоятелства. Прието е, че не са налице предпоставки за освобождаване от административнонаказателна отговорност, че нарушението с нищо не се отличава от обикновените случаи от същия вид и е наложено съответно на тежестта на извършеното нарушение административно наказание, като е наложено такова в размер над законоустановения минимум, като е прието, че целите на наказанието ще се постигнат по този начин. По делото са представени и посочените в АУАН и НП жалба, както и сключените договори за кредит и за предоставяне на гаранция, които са били предмет на проверката. От същите се установява, че описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е съответна на действителните факти и че действително при изчисление на посочения в договора за кредит ГПР не е включено като разход дължимото възнаграждение за предоставяне на гаранция. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е налице извършено нарушение. Безспорно по делото е установено, че в посочения в договора за кредит ГПР не е включен размера на възнаграждението за дружествотогарант, платимо ведно с вноските по заема, посочено в отделна колона и включено в дължимите месечни вноски, видно от приложения погасителен план към договора за кредит. Договорът за обезпечение по кредита е сключен с дружеството гарант на същата дата, на която е отпуснат кредита, свързан е с него и служи за обезпечение на вземането на кредитора. Дължимото възнаграждение за гаранта е включено в месечната вноска по кредита съгласно погасителния план и представлява допълнителен разход, пряко свързан с кредита. Съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изброяването не е изчерпателно, а примерно. В ал. 3 изрично и изчерпателно са изброени разходите, които не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Възнагражденията за дружеството-гарант по договора за обезпечение, включени във вноската по кредита, не са сред изброените изключение и те следва да бъдат приети като разход по кредита, защото без предоставено обезпечение, кредитът няма да бъде отпуснат. Разходите за възнаграждение на дружеството гарант са свързани с усвояването на кредита и го оскъпяват, а за размера на ГПР съществува законово ограничение, регламентирано в чл. 19 ал.4 от ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР не може да е по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБългария. Установените факти с АУАН, които са възпроизведени и приети от административнонаказващия орган с обжалваното НП се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Н. и Р. К. – инспектори в Комисия за защита на потребителите. Същите са извършили проверката във връзка с постъпилата жалба и след като са установили, че действително в сключения договор за кредит при изчисление на ГПР не е включено възнаграждението за гаранта, св. С. Н. е съставила процесния АУАН на дружеството за нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит. Показанията на свидетелите Н. и К. са подробни и съответни на представените по делото писмени доказателства, и съдът им дава вяра. При извършване на проверката и съставяне на акта свидетелите Н. и К. са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на настоящия спор. Предвид изложеното и представените по делото доказателства, съдът приема, че действително в Комисия за защита на потребителите е постъпила жалба от потребител по сключен договор за потребителски кредит на 12.11.2025 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД в гр. •••••, че във връзка с постъпилата жалба е извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите, които са установили, че освен сключения договор за кредит, жалбоподателя е сключил и договор за предоставяне на гаранция с дружество гарант, което е посочено от кредитора, че посочения в договора за потребителски кредит съдържа ГПР, в който е включена само възнаградителна лихва и не е включено възнаграждението за гаранция, че възнаграждението за гаранция е следвало да бъде включено при изчисление на ГПР, тъй като е било известно на кредитора към момента на сключване на договора, посочено е в погасителния план и е включено в дължимите вноски по кредита и е платимо на кредитора. Установено е, че посочения ГПР в договора за кредит не отразява действителните разходи по кредита и правилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит. След установяване на извършеното нарушение, е установено и че към момента на сключване на договора за кредит, по отношение на същия кредитор са налагани и други наказания за други такива нарушения, а именно представените по делото влезли в законна сила и посочени в АУАН и НП два броя наказателни постановления - влязло в сила НП № ВТ-007531 от 15.05.2025 г. потвърдено с решение № 3276/28.10.2025 г. на Административен съд гр. Плевен и НП № К-006324 от 08.10.2024 г. потвърдено с решение № 1574/28.04.2025 г. на Административен съд Плевен. Нарушението е квалифицирано правилно, а за извършеното нарушение е наложено съответно на нарушението административно наказания. При определяне вида и размера на наказанието административно наказващия орган е съобразил всички факти и обстоятелства, извършил е ние. По делото не се установи да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП. Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, съдията-докладчик приема за основателно искането на административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище гр. Велико Търново към Главна дирекция “Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите“, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което се равнява на 40,90 евро. Воден от горното, съдът