Решение № 3789 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2311/2025 г.

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на „Промет Стиил“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Средец, обл. Бургас, представлявано от Д. З., гражданин на Украйна, с паспорт № GG/36660 – изпълнителен директор, чрез адв. Т. и адв. В., против Решение № 32-295948/30.09.2025 г., издадено от Р. Т. – за директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас (съгл. заповед за заместване № 0-3894/19.09.2025 г.).

С оспореното решение, на основание чл. 70 и чл. 71, § 1 буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с ОМД с MРН 23BG001007061716R3/ДМД, е определена нова митническа стойност в размер на 1 495 275,29 лв. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 0,00 % за стока, допусната за свободно обращение с ОМД с MРН 23BG001007061716R3/ДМД с МРН 23BG001007061928R0, е определено вносно митническо задължение в размер на 0,00 лв.. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 23.11.2023 г. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчната основа по смисъла на чл. 16, ал. 1 от същия закон, в размер на 1 520 924,25 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, в общ размер на 304 184,85 лв. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., са определени ДДС при внос за вземане под отчет и досъбиране общо в размер на 1 423,45 лв., ведно със задължение за лихви.

В жалбата се посочва, че постановеният административен акт е неправилен, издаден при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалния закон. Според изложените в жалбата възражения, с издаването на оспорения акт, е допуснато двойно начисляване на ДДС. В тази връзка се твърди за неяснота относно това, дали начисляването и декларирането на ДДС пред органите по приходите изключва възможността същия данък да бъде начислен и от митническите органи, когато е пропуснато декларирането на разходите по съответната фактура пред тях. По същество се иска отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Пледира съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът - директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Представя административната преписка и пледира жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

На 23.11.2023 г. в МБ Свободна зона Бургас, жалбоподателят „Промет Стиил“ ЕАД е подал ОМД с MRN 23BG001007061716R3, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане до свободно обращение. На 02.12.2023 г. към гореописаната опростена декларация е подадена допълнителна декларация с MRN 23BG001007061928R0 (л.38). В митническата декларация като вносител (кл. 3/15) и декларатор (кл. 3/18) е посочено лицето “Промет Стиил“ ЕАД, а като пряк представител (кл. 3/19 Представител) Д. Т. ООД. Износител според кл. 3/1 от декларацията е PJSC KAMET-STEEL.

В кл. 6/8 от декларацията, стоката е описана като „стоманени заготовки с квадратно сечение от нелегирана стомана съдържащи <0.25% въглерод; ве=209 - 150x150x12000 - 1692916/1696500 кг - 3SP MOD; 4SP MOD” /ел. д. № 18 05/. В кл.6/1 „нетна маса“ за стоката е декларирано количество в размер на 1 692 916,00 кг., а в кл. 6/5 „брутна маса“ за стока е декларирано количество в размер на 1 696 500,00 кг. Стоката е декларирана с код по Комбинираната номенклатура (КН) – 72071116 (кл. 6/14) и код на стоката по Т. – 00 (кл. 6/15), който отговаря на: „Чугун, желязо и стомана/ II. Желязо и нелегирани стомани/ Полупродукти от желязо или от нелегирани стомани/ Съдържащи тегловно по - малко от 0,25 % въглерод/С квадратно или правоъгълно напречно сечение, чиято широчина е по-малка от два пъти дебелината/Други/С дебелина, превишаваща 130 mm“.

За стоката, допусната за свободно обращение в кл. 4/17 е декларирана Преференция - 100 Ставки на митата по отношение на трети страни, като предвид декларирания тарифен код и тарифна преференция за стоката е приложима ставка на митото в размер на 0,00 %. В декларацията са посочени също: код на държава по произход – UA Украйна (кл. 5/15); метод за определяне на стойността – договорна стойност на внасяне на стоки – чл. 70 от Кодекса (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 703 506,53 евро (кл. 4/14 и кл. 4/10).

Митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение с ОМД с MRN 23BG001007061716RЗ/ДМД с MRN 23BG001007061928R0 е определен на база цената на стоките съгласно приложените към МД фактури, издадени от PJSC KAMET-STEEL, Украйна, а именно: фактура № 95009739/13.11.2023 г. на стойност 393 188,38 евро и фактура № 95030286/13.11.2023 г. на стойност 310 38,15 евро, с идентификация на плавателен съд – NEFTERUD0V02545M и коносамент – 1F/13.11.2023 г., нето количество общо 1 692.916 мт., приложени към МД (л. 42-43, л. 404-405). Към цената на стоката са прибавени разходи в размер на 112 218,86 лв., а именно:

• разходи за международен транспорт съгласно приложена към МД фактура № 21112023- 072/21.11.2023 г. на стойност 49 622,63 евро (97 053,43 лв.), издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD (л.44-45, л.409-411);

• разходи за международен транспорт съгласно приложена към МД фактура № 21112023- 077/21.11.2023 г. на стойност 6 273,59 USD (11 613,92 лв.), издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD с предмет – демюрейдж, такса за забавяне в Измаил (л.44-45, л.409-411) и

• застрахователна премия в размер на 1 815,86 евро (3 551,51 лв.), съгласно приложен към МД застрахователен сертификат № ТС 1006. Последният е посочен в дебитно известие № 6946623/355004*331 от 17.01.2024 г., издадено от AON RISK SOLUTIONS, което е предоставено от проверяваното лице с 32-53442/18.02.2025 г. (л.48)

При подаване на МД пред митническите органи освен цитираните по-горе документи, са представени също дебитно известие № 195738/27.11.2023г. (л.53) и търговска торавителница/ коносамент (bill of landing) № 1F/13.11.2023 г. (л.413-415).

Съгласно данните от митническата декларация и приложените към нея документи, закупената стока е доставена чрез морски транспорт с условие на доставката FOB Измаил. В генерален коносамент/товарителница (Bill of Lading) № 1F/13.11.2023 г. като превозвач е посочен PJSC KAMET-STEEL, а стоките са транспортирани с кораб „M/V NEFTERUDOVOZ- 45M“, натоварени на 13.11.2023 г. от пристанище Измаил, Украйна. В коносамента е отбелязано място на доставка – пристанище на разтоварване Бургас, България.

Цената на стоките е преизчислена в BGN по курса за митнически цели към датата на приемане на ОМД съгласно чл. 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013., като същата възлиза в размер на 1 488 158,04 лв. (декларираната цена на стоката, разходи за транспорт и застраховка до мястото на въвеждане). Въз основа на така определената митническа стойност от „Промет Стиил“ ЕАД е изчислено и декларирано мито в размер на 0,00 лв. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена и данъчната основа на стоката, като при определянето и митническата стойност на стоката (1 488 158,04 лв.) е увеличена с направените разходи до първото местоназначение на стоките на територията на страната по приложените към МД фактура, издадена от „Пристанище Бургас“ ЕАД с № 0000195738/27.11.2023 г. в размер на 12 918,34 лв. (л.46) и дебитно известие към цитираната фактура № 0000195821/30.11.2023 г. на стойност 2 496,06 лв. (л.53), както и по приложена към МД декларация от представител на „Промет Стиил“ ЕАД, в която е декларирано, че цената на транспорта на 1 696,500 мт стоманени заготовки внесени с NEFTERUDOVOZ-45M е на стойност 10 234,56 лв. Въз основа на така определената данъчна основа в размер на 1 513 807,00 лв., съответно е изчислен дължим ДДС в размер на 302 761,40 лв., който е взет под отчет и заплатен при освобождаване на стоките (л.40).

Със заповед ЗТД-1000-811/01.10.2024г. (л.59), изменена със заповед № ЗТД-Ю00- 943/04.11.2024 г. (л.68), заповед № ЗТД-1000-1019/27.11.2024г. (л.74), № ЗТД-1000-143/12.02.2025г. (л.79) и № ЗТД-1000-193/28.02.2025г. (л.86), всички на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.84, ал.1, т.2 от Закона за митниците е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането на „Промет Стиил“ ЕАД в периода 01.01.2022г. – 30.09.2024г. С посочените заповеди са определени и служителите, които да извършат проверката, както и срокът за приключване на проверката окончателно определен на 31.03.2025г. (променяни със заповедите за изменение на Заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024г.). Всички заповеди за провеждане на последващия контрол са връчени на представител на проверяваното дружество, видно от разписките към тях.

Във връзка с изпълнение на заповедта за извършване на последващ контрол митническите органи изискали от „Промет Стиил“ ЕАД да представи търговска, счетоводна и друга документация, вещи и носители на информация относно митнически декларации и приложените към тях документи, банкови извлечения, оборотни ведомости за проверявания период, договор за счетоводно обслужване и др. (л.108 и сл.).

В отговор на исканията дружеството е представило документи, за което са оформени и съответните приемо-предавателни протоколи (л.113, л.121 и л.130 ). По отношение на процесната МД, освен приложените към нея документи (описани по-горе в изложението), са представени счетоводни записи, както и фактура № 24112023-084/24.11.2023 г. на стойност 3 638.99 евро, издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD (л.418). Услугата, за която е издадена фактурата е „Add Freight“ (добавяне на товар) и е относима за плавателно средство NEFTERUDOVOZ-45M, коносамент № 1F/13.11.2023 г. и количество 1 696.500,000 МТ.

Във връзка с извършвания последващ контрол, на 27.03.2025г. на представител на „Промет Стиил“ ЕАД е връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ (л.89). На 01.04.2025 г. в сградата на ТД Митница Бургас е проведено заключително обсъждане с представители на „Промет Стиил“ ЕАД, които са уведомени за установените в хода на проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях. Представителите на „Промет Стиил“ ЕАД са уведомени, че съгласно разпоредбите на чл.84к, ал. 1 от ЗМ в седемдневен срок от заключителното обсъждане, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. За проведеното заключително обсъждане е съставен протокол с рег. № 32- 102042/01.04.2025 г. (л.92-105), според който за ОМД 23BG001007061716R3/ДМД 23BG001007061928R0 са установени недекларирани транспортни разходи по първични счетоводни документ, издадени от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, които разходи се приравняват на разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия. Във връзка с проведеното заключително обсъждане, с протокол рег. № 32- 109921/08.04.2025 г. от „Промет Стиил“ ЕАД са предоставени документи и информация на хартиен и електронен носител (л.106).

Процедурата по последващ контрол е приключила с изготвяне на Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г. (л. 149-379), в т. ІІІ.1.9.24 от който са направени констатации относно ОМД 23BG001007061716R3/ ДМД 23BG001007061928R0 за определяне на нова митническа стойност, нова данъчна основа и нов размер на вземанията, които подлежат на вземане под отчет и досъбиране. Според изложеното в доклада, при извършена проверката на счетоводната отчетност е установено, че доставката на стоките, предмет на разглеждания внос, е отразена по дебита на сметка 301000 „Доставка на материали“ и кредита на сметка 401000 „Доставчици“, номенклатурен номер 4010100028 „ЧАО КАМЕТ-СТАЛЬ“. Стойността по съставената стопанската операция съответства на стойността на декларираната цена на стоката преизчислена по валутен курс 1,95583 BGN. Самите стоки са заприходени по дебита на сметка 302010 „Заготовки“ срещу кредита на сметка 301000 „Доставка на материали“ в количествено и стойностно изражение, съответстващо на приложените към МД фактури за покупка на стоките. Фактурите, приложени към МД, издадени от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, от „Пристанище Бургас“ АД, както и дебитното известие, издадено от AON RISK SOLUTIONS са отразени както следва: дебитна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ и кредитна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на съответния доставчика. От извършения последващ контрол е установено, че фактура № 24112023-084/24.11.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD на стойност 3 638,99 евро (7 117,25 лв.), е отразена в счетоводната отчетност на „Промет Стиил“ ЕАД по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ срещу кредит на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD. Цитираният първичен счетоводен документ не е представен пред митническите органи при деклариране на стоката за режим на допускане за свободна обращение с ОМД 23BG001007061716R3/ ДМД 23BG001007061928R0. Прието е, че предвид декларираното условия на доставката, а именно FOB (Free on Broad) PORT IZMAIL разходите вписани в посочената фактура следва да бъдат включени в митническата стойност на стоките, допуснати за свободно обращение с МД.

В тази връзка е прието, че следва да бъде определена нова митническа стойност, като към вече декларираната митническа стойност се прибави стойността на фактура № 24112023-084/24.11.2023 г. издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD (3 638,99 евро с левова равностойност 7 117,25 лв.) , в резултат на което е определена митническа стойност в размер на 1 495 275,29 лв.

Към така определената митническа стойност (доколкото в случая не се определя задължение за мито) са добавени разходи до първото местоназначение на стоките по разглеждания внос в размер на 25 648,96 лв., както са декларирани и според декларация на представител на „Промет Стиил“ ЕАД, в резултат на което е определена нова данъчна основа в размер на 1520 924,25 лв. Върху така определената данъчна основа е начислен ДДС при ставка 20%, като е изчислено, че дължимият ДДС за вноса е в размер на 304 184,85 лв. и съответно, след приспадане на вече заплатена сумата от 302 761,40 лв. (размера на ДДС деклариран при вноса), е установен ДДС за внасяне и вземане под отчет в размер на 1 423,45 лв.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, приключила с изготвения Констативен доклад, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-212920/11.07.2025г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас относно митническа декларация ОМД 23BG001007061716R3/ ДМД 23BG001007061928R0, с което се определя нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа, вследствие на което на основание чл.16 и чл.55 от ЗДДС се определя нов размер на дължимото по декларацията ДДС, съответно и размера на ДДС подлежащо на внасяне (л.31-37). Със съобщението е предоставена възможност за становище в 30-дневен срок. Същото е връчено на жалбоподателя на 28.07.2025г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л.30). От страна на жалбоподателя не е постъпило становище в предоставения му срок.

Производството е приключило с издаване на оспореното Решение № 32-295948/30.09.2025 г., с което въз основа на констатациите в Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г. по ОМД 23BG001007061716R3/ ДМД 23BG001007061928R0, е определена нова митническа стойност в размер на 1 495 275,29 лв. и съответно на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа в размер на 1 520 924,25 лв., върху която е изчислено задължение за ДДС в размер на 304 184,85 лв. и съответно, след приспадане на заплатеното при декларирането ДДС, е определена за вземане под отчет и внасяне сума в размер на 1 423,45 лв. (л.20-27). С решението е даден 10-дневен срок за доброволно плащане. Административният орган е приел, че датата на връчване на решението е дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Установено е също, че за невнесените задължения за ДДС се дължи лихва за забава от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване за същото, както и от изтичане срока за доброволно плащане до действителното плащане на задължението. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.28).

В хода на съдебното производство, от ответната страна, са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и документи за транспорт и тези представени в хода на последващия контрол (л.403 и сл.).

От жалбоподателя „Промет Стиил“ ЕАД са представени допълнителни доказателства, в това число подадената от дружеството справка декларация за ДДС (л.435) и дневник за покупките за периода м.11.2023г. (л.437). Към преписката е приложен и протокол № 000004646/24.11.2023г., изготвен на основание чл.117 от ЗДДС от „Промет Стиил“ ЕАД (л.434). Същият касае разходите по фактура № 24112023-084/24.11.2023г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, като с него дружеството е начислило ДДС в размер на 1 426,45 лв. за получената доставка на заготовка от 1 696,5 мт на стойност 7 117,25 лв.

В хода на съдебното производство е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице „Промет Стиил“ ЕАД е начислило ДДС по фактура № 24112023-084/24.11.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD с протокол по чл.117 от ЗДДС, който протокол е намерил отражение в дневника за покупки и в справка декларация за съответния период. Експертът е констатирал, че данъкът се самоначислява чрез включване на протокола по чл.117, ал.1 ЗДДС в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит и в дневника за продажби, което означава самоначисляване с нулев ефект. Според него, в този случай, ДДС-задължението се изразява с данъчния кредит и самоначисляването не води до никаква нетна промяна на ДДС-задължението или вземането на дружеството. Дадено е заключение, че дружеството-жалбоподател няма разрешение по чл. 166, ал. 1 от ЗДДС, поради което няма как да декларира в подадения митнически документ, че ще ползва режима на отложено начисляване на данък при внос. В констативно-съобразителната част от експертизата е посочен алгоритъм, който се отнася до вносители, които имат разрешение да прилагат режим на отложено начисляване на данъка, какъвто настоящият случай не е. Експертът счита, че при самоначисляването с протокол по чл.117 ЗДДС липсва ефективно внасяне на ДДС, поради принципа на данъчен неутралитет, т.е. начисленият и приспаднатият данък се компенсират.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок. Решението е получено на 14.10.2025г. (л.28), а жалбата е подадена на 27.10.2025г. до Административен съд – Бургас чрез административния орган (л.3).

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, §4, 5, 6 и 7, чл.23, §3 и чл.26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Съгласно чл.56 от ЗДДС начисленият данък при внос се взема под отчет по реда, определен за установяване на митническото задължение. Следователно, съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., във вр. с чл.56 от ЗДДС, компетентен да издаде решение за установяване на допълнителни задължения по разглежданата митническа декларация, приета на територията на Териториална дирекция Митници Бургас към Агенция „Митници“, и с която в следствие на проведения последващ контрол са установени допълнителни задължения по ДДС при внос, е именно директорът на Териториална дирекция Митница Бургас.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 параграфи 4, 5, 6 и 7, чл. 23 § 3 и чл. чл. 26, 27 и 28, се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. В случая решението е издадено от Р. Т., в качеството на „за директор на ТД на Митница Бургас“, като същата със Заповед № 0-3894/19.09.2025 г. (л.11) на директора на Агенция „Митници“ е надлежно оправомощена да замества директора И. Д., за периода на разрешения и платен годишен отпуск от 29.09.2025г. до 03.10.2025г. Следователно, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Оспореното решение е издадено и в изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му.

При провеждане на производството в хипотезата на последващ контрол по чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ са приложими разпоредбите на чл.84а и сл. от ЗМ – съгласно чл.84, ал.2 от ЗМ. Проверката е извършена въз основа на заповед за възлагане, която е издадена от директора на съответната териториална дирекция – чл.84в, ал.2 от ЗМ. Заповедта, както и заповедите за нейното изменения, съдържат реквизитите, посочени в чл.83в, ал.3 от ЗМ, и са връчени на „Промет Стиил“ ЕАД, съгласно изискването на ал.4. Спазено е изискването на чл.84к от ЗМ, като с оглед установените различни размери на дължимите публични вземания е проведено заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, за което е изготвен и надлежен протокол. На жалбоподателя е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад на основание чл.84л от ЗМ, който съдържа посочените в цитираната разпоредба реквизити. Докладът е предоставен на жалбоподателя за запознаване. След приключване на проверката по последващия контрол и установяване на допълнителни задължения за внасяне на ДДС (по отношение на процесната митническа декларация) е спазено и изискването на разпоредбата на чл.22, §6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като със съобщение от 10.07.2025г. „Промет Стиил“ ЕАД е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация и съответно на дружеството е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок, от която възможност същото не се е възползвало. Изложеното сочи, че в хода на проведеното производство са спазени изискванията, установени в чл.84а и сл. от ЗМ, както и в Регламент (ЕС) № 952/2013. При тези съображения съдът приема, че при издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна.

Правилно е приложен и материалния закон.

Жалбоподателят „Промет Стиил“ ЕАД е реализирал внос на стоки с произход от Украйна, които е декларирал с ОМД с MRN 23BG001007061716R3, ДМД с MRN 23BG001007061928R0. С подаването на митническата декларация е декларирана договорна стойност в размер на 1 375 939,18 лв., както и разходи за транспорт, тораво-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС в общ размер на 112 218,86 лв. формирани от фактури № 21112023- 072/21.11.2023 г. и № 21112023- 077/21.11.2023 г., издадени от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD и застрахователна премия по застрахователен сертификат № ТС 1006, посочен в дебитно известие № 6946623/355004*331 от 17.01.2024 г., издадено от AON RISK SOLUTIONS. Тези разходи не са спорни в настоящото производство.

В случая обаче митническите органи са констатирали, че дружеството е направило и други разходи във връзка с транспорта на стоките по разглежданата декларация, а именно разходите по фактура № 24112023-084/24.11.2023 г. на стойност 3 638.99 EUR, издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD., за които са приели, че представляват разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза, които не са отчетени в митническата стойност. Тези констатации са обусловили определяне на нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа, което от своя страна е довело до определяне на допълнителни задължения за ДДС над декларираните, които са взети под отчет с процесното решение.

Спорът в случая се свежда до това дали правилно стойността на фактура № 24112023-084/24.11.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD., е включена в митническата стойност, съответно е намерила отражение в данъчната основа при вноса и е взела участие при определяне на ДДС при вноса, след като ДДС по тази фактура е бил начислен с протокол по чл.117 от ЗДДС. В тази връзка жалбоподателят прави и възражение, че с включването на стойността на фактурата в митническата стойност и участието и при формиране на ДДС се достига до двойно данъчно облагане, тъй като ДДС по тази фактура е бил заплатен след начисляването с протокол по чл.117 от ЗДДС, съответно е ползван данъчен кредит. Направено е възражение, че подходът на митническите органи нарушава и принципа на правната сигурност. Възраженията на дружеството – жалбоподател са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Определянето на стойността на стоките за митнически цели е регламентирано в Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Основният метод за определяне на митническата стойност, който е приложен и в случая при деклариране на вноса, е въз основа на договорната стойност, която представлява действително платената или подлежащата на плащане цена, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Елементите на договорната стойност са посочени в чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а в чл.72 от същия регламент са посочени елементите, които не се включват в митническата стойност.

Съгласно чл.71, §1 от цитирания регламент митническата стойност включва действително платената или подлежаща на плащане цена, както и извършени от купувача разходи, които не са включени в нея, в това число и разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза (б. „д“): i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Съответно съгласно чл.72, б. „а“ същия регламент в митническата стойност по чл.70 не се включват разходите за транспорт на внасяните стоки след въвеждането им в митническата територия на Съюза. Следователно всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са извършени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза следва да се включат в митническата стойност на вноса. Митническата стойност на стоките е основа за определяне на задълженията за мито при извършения внос.

Съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1), както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Следователно, за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса, да не са вече включени в митническата стойност, да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Цитираните разпоредби сочат, че за целите на определяне на митническите задължения, в частност мито и ДДС, имат отношение и извършените разходи за застраховка и транспорт на внасяните стоки, като разходите извършени до въвеждането на стоките на територията на Съюза са относими към митническата стойност, а тези направени след въвеждането на територията на Съюза и до първото местоназначение имат отношение към данъчната основа при вноса.

Мястото на въвеждане на стоките в Съюза, относимо за целите на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и касаещо превоз по море, какъвто е настоящия случай, е основно дефинирано в текста на чл.137, §1, б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447, и представлява пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза. Въвеждането на стоките приключва с тяхното представяне на митническите органи на мястото, на което същите се въвеждат. От своя страна „Първо местоназначение“ на територията на страната, според дефиницията дадена в т.72 от §1 от ДР на ЗДДС, е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.

Предвид така дадените дефиниции и с оглед доказателствата по делото, съдът приема, че мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза по процесната митническа декларация е именно пристанище Бургас, където стоките за първи път са навлезли на територията на страна и са представени на митническите органи за осъществяване на митнически надзор, с което въвеждането на стоките е приключило. Съответно първото местоназначение на стоките също е пристанище Бургас, тъй като именно това е крайната дестинация посочена в придружаващите стоката документи – генерален коносамент. Следователно всички разходи, извършени преди приключване на въвеждането на стоките на територията на страната, а именно представянето на стоките на митническите органи, следва на основание чл. 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 да бъдат включени в митническата стойност на декларирания внос, а разходите извършени след този момент – да намерят отражение в данъчната основа.

В конкретния случай, митническите органи са приели, че разходите по фактура № 24112023-084/24.11.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, са извършени до въвеждането на стоките на територията на страната и съответно е следвало да бъдат включени в декларираната митническа стойност. От данните по преписката, а и доколкото не е спорно между страните, тази фактура не е били представена пред митническите органи при декларирането на вноса.

Разходите по фактура № 24112023-084/24.11.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD., съдът намира, че попадат в хипотезата на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Фактурираният разход касае стоките, предмет на процесния внос, доколкото е налице съвпадение, както по отношение на упоменатото във фактурата количество и вид стока спрямо това касаещо процесния внос, така и в наименованието на кораба, за който се отнася фактурата и корабът, с който са транспортирани стоките по вноса, съобразно представените превозни документи. Както се посочи, предмет на заплатените по фактурата разходи са за „Add Freight“, което следва да се преведе „добави навло/транспорт“. Следователно разглежданата фактура касае допълнителни разходи за транспорт. Видно от самата фактура този разход е осъществен в пристанище Измаил, т.е. мястото на натоварване. В случая, с оглед уговорените условия на доставката FAB (Free on Broad), при които транспортът не е платен от продавача, за дружеството „Промет Стиил“ ЕАД възниква задължение да посочи разходите за транспорт (навло) отделно и да ги добави към митническата стойност на стоката. Предвид това съдът намира, че тези разходи попадат в хипотезата на чл. 55 ал. 1 т. 2 от ЗДДС, а именно: разходите са свързани с вноса, не са включени в митническата или данъчната основа при деклариране на вноса и са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Както се спомена по-горе в изложението, при деклариране на вноса фактура № 24112023-084/24.11.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD не е била представена и съответно нейната стойност не е била отчетена нито при определяне на митническата стойност, нито на данъчната основа. С оглед датата на издаване на фактурата – 24.11.2023 г., представянето и е било възможно едва при подаване на допълващата декларация или на по-късен момент чрез коригиране на декларираните данни, каквато възможност е предоставена с разпоредбата на чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г..

Тук следва да се посочи, че възможността на дружеството-вносител да коригира митническата декларация, като включи процесните разходи към декларираната митническа стойност, е преклудирана към момента, в който дружеството е уведомено от страна на административния орган, че данните в декларацията са неверни, което е станало най-рано с връчване на констативния доклад – чл.173, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Текстът на чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. обуславя извод, че възможността за коригиране на митническа декларация е предпоставена от няколко условия, едно от които е същата да не е била предмет на проверка или последващ контрол, при който да е установено неправилно деклариране. Съответно провеждането на посочените производства и установяване в същите на основания за неправилност на данните в митническата декларация преклудира възможността деклараторът сам да поиска извършване на поправка на митническата декларация, независимо че не е изтекъл предвидения тригодишен срок за това. Следва също да се посочи, че видно от данните по делото, фактурата е отчетена в счетоводството на дружеството, както и по отношение на същата е издаден протокол по чл.117 от ЗДДС, с който е начислено ДДС за фактурираната услуга и който протокол е включен в дневниците за покупки от „Промет Стиил“ ЕАД, като в периода от приемане на декларацията до уведомяването на дружеството, че по митническата декларация неправилно е определена митническата стойност, съответно данъчната основа, са изминали почти две години, в които дружеството не е предприело действия по коригиране на митническата декларация по реда на чл.173, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Изложените съображения сочат, че правилно митническите органи са коригирали декларираната с ОМД 23BG001007061716R3/ ДМД 23BG 001007061928R0, митническа стойност при внос, като са определили същата въз основа на декларираните данни за договорната стойност на стоките, разходите за транспорт и застраховка до мястото на въвеждане (фактури № 21112023- 072/21.11.2023 г. и № 21112023- 077/21.11.2023 г., издадени от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD и дебитно известие № 6946623/355004*331 от 17.01.2024 г., издадено от AON RISK SOLUTIONS) и към тях са прибавили разходи по фактура № 24112023-084/24.11.2023 г. на стойност 3 638.99 евро (7 117,25 лв.), издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, за които се установи, че попадат в хипотезите на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Вследствие определянето на нова митническа стойност, е определена и нова данъчна основа в размер на 1 520 924,25 лв., която е съобразена с изискването на чл.55 от ЗДДС и в нея са включени митническата стойност и декларираните разходи до първото местоназначение, съобразно представените още при декларирането на фактура № 0000195738/27.11.2023 г. в размер на 12 918,34 лв. и дебитно известие към цитираната фактура № 0000195821/30.11.2023 г. на стойност 2496,06 лв., издадени от „Пристанище Бургас“ АД (л.46 и л.53), и декларация за транспортни разходи, изготвена от представител на вносителя (л.47). Така определената данъчна основа е обложена с данъчна ставка от 20%, съобразно нормата на чл.66, ал.2 от ЗДДС и съответно правилно е изчислен и размерът на дължимия ДДС за тази основа, а именно: 304 184,85 лв. Въз основа на така изчисления ДДС и след приспадане на заплатения данък при приемане на митническата декларация, правилно и законосъобразно на основание чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, §4 във връзка с §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за внесените стоки с ОМД 23BG001007061716R3/ ДМД 23BG001007061928R0, е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в общ размер на 1 423,45 лв.

Правилно административният орган е приел, че така установеното допълнително задължение е възникнало на датата на която е приета митническата декларация – 23.11.2023г., доколкото разпоредбите на чл.54 от ЗДДС и чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 сочат, че данъчното задължение при внос възниква и става изискуемо на датата на която е приета митническата декларация, в това число и в случаите на по-късно установени задължения по тази декларация.

Съдът намира, че датата на уведомяване на длъжника за възникналите задължения е определена съобразно приложимите в случая разпоредби на чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19б, ал.1 от ЗМ. Съгласно чл.19б, ал.1 от ЗМ уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. От своя страна разпоредбата на чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 сочи, че длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение. Съобразно разпоредбата на чл.19б, ал.3 от ЗМ на длъжника е предоставен и 10-дневен срок за доброволно изпълнение.

С оспореното решение са определени по основание и период дължимите лихви относно установеното задължение. В чл.59, ал.2 от ЗДДС е посочено, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата за забава на митническите задължения е уредена в разпоредбата на чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно §1 от цитираната разпоредба върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2 - когато митническото задължение е възникнало въз основа на чл. 79 или чл. 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. Посочените разпоредби обосновават ясен и категоричен извод, че за задължението за ДДС, определено при последващ контрол, се дължат лихви от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването и от изтичане на определения срок за доброволно плащане до датата на самото плащане. Следователно с оспореното решение правилно са определени по основание и период дължимите лихви за установеното допълнително задължение.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че с издаването на решението е нарушен принципът на правна сигурност, както и е създадена ситуация на двойно данъчно облагане.

В случая приложимите правни норми ясно установяват правилата за определяне на задълженията при внос на стоки, както и възможностите за провеждане на последващ контрол.

Съгласно чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническите задължения при внос възникват при поставяне на несъюзни стоки под митнически режим в момента на приемане на митническата декларация, като съгласно чл.201 от същия регламент събирането на задълженията за мито и други задължения, възникващи вследствие на извършения внос, са част от условията за допускане за свободно обращение на внасяните стоки.

В чл.101 от Раздел 1 към Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвидено, че размерът на вносните мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

В §2 е допълнено, че без да се засяга чл.48 (Последващ контрол), митническите органи могат и да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора. Съответно в чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвидена възможност за извършване на контрол и проверка на декларираните и приети данни при поставяне на стоки под митнически режим, във връзка с което митническите стойности и задължения могат да бъдат изменени съобразно установената при контрола информация. От друга страна, вносът на стоки - въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност – чл.2, чл.16 и чл.24 от ЗДДС.

Съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. В контекста на цитираните норми следва да се приеме, че именно митническите органи са компетентни да определят, съответно вземат под отчет, задължения за мито и ДДС, възникнали при вноса. Тези действия се осъществяват чрез приемане на митническата декларация или в последствие с издаване на решение за установяване на задължения в резултат на последващ контрол. В тази връзка митническите органи имат и задължение да следят за правилното деклариране на вноса и правилното изчисляване на задълженията към него и съответно при констатирани в рамките на последващия контрол на неточности или неправилно деклариране - да извършат необходимите корекции и ако се налага да формират нова митническа стойност и съответно данъчна основа и да вземат под отчет установените допълнителни задължения. Това се изисква с цел да се приведат задълженията за вноса в установените от закона рамки и съобразно изискванията на поставения митнически режим, като се заплатят всички дължими мита и данъци. Изложеното сочи, че единствено в компетентността и правомощията на митническите органи е определянето на митнически задължения и съответно тяхното вземане под отчет.

Изключение прави нормата на чл.57 от ЗДДС, която дава право на вносителя сам да начисли дължимия ДДС при внос, ако е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл.166 или е декларирало отлагане внасянето на ДДС по смисъла на чл.167б, във вр. с чл.167а от ЗДДС. Настоящия случай обаче не попада в предвидените в чл.57 от ЗДДС хипотези, доколкото „Промет Стиил“ ЕАД не разполага с изискуемото разрешение за самоначисляване на данъка и не е декларирало отложено плащане на данъка. Липсата на разрешение за самоначисляване на ДДС при внос прави самото начисляване с отделен документ от митническата декларация, т.е. изваждането на разходите от митническата стойност и отделното им осчетоводяване, неправилно и некоректно. Този начин на деклариране дава на вносителя и право да приспадне данъчен кредит за ДДС по тези разходи, доколкото нормата на чл.69, ал.1, т.2 от ЗДДС предоставя право на приспадане на данък при внос на стоки, който е деклариран по реда на чл.56 и 57, т.е. данъка, определен с митническата декларация, или данъка, който вносителя е самоначислил, ако има такова право.

Наред с това, нормата на чл.117а от ЗДДС дава възможност за коригиране на изготвения протокол, съответно неговото анулиране, съобразно изискванията за коректно отчитане на стопанските операции. Дори срокът за тази корекция да е изтекъл, това не е относимо към производството за установяване на митнически задължения и не може да доведе до извод, че неправилно извършено деклариране дерогира задължението на митническите органи да установят задълженията за вноса по съответния ред. Наред с това, обстоятелството, че установените от митническите органи допълнителни задължения са били заплатени по друг ред (пред органите на НАП при самоначисляване на ДДС по процесните разходи) е без значение по отношение задължението за тяхното установяване по реда на митническия контрол. Т. заплащане би било противопоставимо в хода на изпълнение на решението на митническите органи, с което се установяват задължения, но не и по отношение издаването на самото решение, т.е. самото установяване на тези задължения. В обобщение на изложеното, съдът приема, че в рамките на последващия контрол, какъвто е извършен в случая, след като установи стойността на свързаните с вноса услуги и разходи, органът е длъжен да формира нова митническа стойност и нова данъчна основа и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми. В тази връзка съдът намира, че с оспореното решение не се засяга соченият от жалбоподателя принцип на правна сигурност и не се обосновава извод за двойно данъчно облагане, въпреки извършеното начисляване на ДДС по фактура № 24112023-084/24.11.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD с протокол по чл.117 от ЗДДС. (В този смисъл Решение № 7829 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13807/2015 г., II о., докладчик съдия С. Ч.; Решение № 8534 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2015 г., II о., докладчик съдия Т. Р.; Решение № 9774 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2018 г., II о., докладчик съдия А. А.; Решение № 7601 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2015 г., II о., докладчик съдия А. А.; Решение № 3912 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2020 г., VIII о., докладчик съдия С. П. и др.)

С оглед на изложеното съдът приема, че Решение № 32-295948 от 30.09.2025г., издадено от Р. Т. – за директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас (съгл. заповед за заместване № 0-3894/19.09.2025 г.), с което е определено и взето под отчет допълнително задължение за ДДС относно ОМД 23BG001007061716R3/ ДМД 23BG001007061928R0, в размер на 1 423,45 лв., както и е определено задължение за лихва от дата на възникване на задължението до датата на уведомяване, както и от изтичане на предоставения срок за доброволно плащане и окончателното изплащане на тези задължения, е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила и материалния закон.

По изложените съображения жалбата на „Промет Стиил“ ЕАД срещу оспореното решение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. Жалбоподателят „Промет Стиил“ ЕАД следва да заплати на Агенция „Митници“, в чиято структура е ответникът, юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200 лева), определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Бургас Административен съд - Бургас, дванадесети състав,