Решение № 1259 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12999/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Р. Е. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, с която против М. П., родена на ••• г., с адрес; •••, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че гражданският брак, сключен на •••., между •• на ищеца - Е. В. М., роден на •• г., с адрес: ••• и М. П., родена на ••• г., с адрес: •••, е несъществуващ (нищожен). Претендират се сторените разноски. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права. Ищецът е •• на Е. В. М., роден на •• г., б.ж. на гр. Варна, починал на •• г. Смъртта на наследодателя настъпила в болнично заведение, като същата е била неочаквана за ищеца. След разрешение на наблюдаващ прокурор, на 27.12.2022 г., тялото на починалия е било кремирано. Сочи, че след като се снабдил с удостоверение за наследници и установил, че ответницата била вписана в същото като наследник на ••, останал изключително изненадан. Твърди, че същата единствено била ангажирана с почистване дома на наследодателя му, два пъти седмично, като никога не била живяла там. Сочи, че •• не бил имал намерение да сключва граждански брак. Оспорва като недействителен сключения брак, като твърди, че •• не бил давал съгласие за встъпване в същия. Заявява, че липсва положен от него подпис в документите, подадени с оглед сключване на брак. В срока по чл.131 ГПК, ответницата оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Сочи, че смъртта на Е. М. силно я е изненадала, тъй като до този момент той нямал здравословни проблеми и не бил боледувал. Твърди, че двамата се били запознали през есента на 2017 г., като празнували заедно Коледните и Новогодишните празници. Започнали да поддържат отношения, но след празниците се наложило тя да напусне страната, като се върнала в България на 06.05.2018 г. От тази дата тя и •• на ищеца заживели заедно. Твърди, че Е. М. не бил чувал и виждал ••а си от 8 години, за когото твърдял, че не се интересувал от него и го търсел само за пари. Ответницата не познава ищеца. Оспорва твърденията, че тя не била живяла с Е. М.. Твърди, че при сключване на гражданския им брак са били представени всички изискуеми документи и са били спазени изискванията на закона. Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното: Страните не спорят, а и от приобщените по делото писмени доказателствени средства се установява, че ищецът е •• на Е. В. М., б.ж. на гр. Варна, починал на •• г. За установяване на тези обстоятелства, по делото са приобщени следните писмени документи, издадени от Община Варна – препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №•••., както и удостоверение за наследници № •• От удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №•• г. на Община Варна, се установява, че на ••., Е. В. М. и М. П. са встъпили в брачен съюз. По делото е приобщен препис от договор-поръчка №•• г., с който Е. М. и „Обреди“ ЕООД, сключват договор за сватбени услуги с предмет „Подписване зала (понеделник-петък)“, с цена – 80 лв. Приобщен е и пълен препис от преписката на Община Варна, съдържаща изискуемите документи по чл.9, ал.1 СК. За всеки от встъпващите в брак, сключеният на ••., граждански брак е втори по ред, като Е. М. е разведен от 2002 г., а М. П. е вдовица от 2005 г. Представена и приобщена е справка от 08.01.2021 г., изготвена от посолството на Република •• в България, като от същата се установява, че за периода от 14.07.2005 г. до 17.08.2020 г., М. П. не била встъпвала в граждански брак. Видно от удостоверение за настоящ адрес изх. №•• г., издаден от Община Варна и документ за пребиваване на ответницата, в България, издаден на 07.08.2023 г., от МВР, Е. М. и М. П. са с регистриран един и същ настоящ адрес – •••. От удостоверение №•• г., издадено от ОДМВР – Варна, сектор „Миграция“, се установява, че М. П., гражданин на ••, има статут на постоянно пребиваващ в Република България, чужденец, като от 30.06.2022 г., тя е с регистриран настоящ адрес - •••. От същия документ се установява, че в периода оъ 25.09.2018 г. до 29.06.2021 г., ответницата е с адрес: гр. •• Видно от докладна записка рег. № •• г., изготвена от служител в ОДМВР – Варна, сектор „Миграция“, на 30.06.2021 г. е била извършена проверка по подадено от М. П. заявление по чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ. В писмения документ е посочено, че е била извършена проверка на адрес: гр. •• като на място са били установени съпрузите Е. М. и М. П.. От проведения разговор със същите е било установено, че двамата живели заедно, на този адрес, в продължение на три години. Къщата била собственост на Е. М.. В разговора с полицейския служител, двамата съпрузи били споделили, че се били запознали чрез общи познати, като сключили граждански брак на ••., в гр. Варна. Съгласно заключението на извършилия проверката, не са налице данни гражданският брак на М. П. и Е. М. да е бил сключен с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чуженците в България и получаване на разрешение за пребиваване. Втора проверка във връзка с подадено заявление за разрешаване продължително пребиваване на ответницата, е била извършена от служител на ОДМВР – Варна, сектор „Миграция“, на 01.07.2022 г. В докладната записка, обективираща резултата от извършената проверка е посочено, че не са установени данни бракът да е бил сключен с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република Българияи получаване на разрешение за пребиваване в страната. Видно от епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, наследодателят на ищеца е бил хоспитализиран на 05.12.2022 г., като по време на престоя му в болничното заведение, на Е. М. е била извършена операция по спешност, а поради влошаване на състоянието му на третия ден след операцията е била извършена реоперация, като на •• г. е настъпила смъртта му. В епикризата е посочено, че по желание на неговите близки не е била извършена аутопсия. По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели. В показанията си, воденията от ищеца свидетел Ж. К. Д. заявява, че познавала наследодателя на страните много добре, от около двадесет години. Заявява, че се били запознали, когато го била ангажирала като адвокат. Сочи, че нямала време да ходи на вилата му. Много рядко се били чували. Когато Е. М. бил здрав, я посещавал. Изразява изненадата си от бързо настъпилата му смърт, като сочи една от възможните причини – диабет, от който починалият е страдал. Намира, че бракът с ответницата бил „една игра“. Обяснява, че той бил имал хубави приятелки, както и че много държал на ••а си. Според нея „някаква игричка има“. През последните 4 – 5 години преди смъртта си, той бил живял на вилата си, която определя като „палат“. Бил я построил, тъй като мечтаел за деца и внуци. След като се разболял, всичко секнало. Когато посещавала вилата, била виждала жена, която била ангажирана с нейното почистване. Не знае дали жената била живяла там, като изразява предположение, че това било възможно, ако нямала къде да живее. Сочи, че Е. М. нямал намерение да сключва брак, тъй като той поддържал отношения с „хубави приятелки“. Разбрала, че бил сключил брак едва на неговото погребение. Според нея той никога не би го направил, като определя това като насилие. Не може да каже дали жената, която е била посочена като съпруга на починалия и жената, която била видяла да почиства вилата, са били едно и също лице. Сочи, че това посещение на вилата било преди около три години. Твърди, че понякога М. се бил държал остро със ••а си, като била виждала ищеца само веднъж на вилата. От показанията на втория свидетел на ищеца - Д. В. Д., се установява, че същият познавал Е. М. повече от 25 години. През последните години от живота си, наследодателят на страните бил живял на вилата си. Свидетелят заявява, че бил моряк, като за периоди от по три месеца отсъствал от страната, но когато бил отпуск, посещавал своя приятел два или три пъти месечно. По време на негови гостувания на М., св. Д. бил виждал два пъти във вилата му, жена, за която бил останал с впечателнието, че се била занимавала с домакинството. Тъй като наследодателят на страните бил споделял с него много лични неща, според свидетеля, ако действително той бил сключил брак, щял да му сподели. Разбрал, че приятелят му бил сключил брак с тази жена, едва при кремацията му. Обяснява, че жената, която бил видял на кремацията, била жената, която бил виждал във вилата. Изразява учудване от факта, че приятелят му не бил споделил с него намерението си да сключи брак, след като му бил споделял много по-лични неща. Не знае през последните няколко години преди смъртта му, Е. М. да е имал някакви отношения с жена. Обяснява, че във вилата било много занемарено. Отношенията на М. със ••а му били добри, като св. Д. бил виждал ищеца във вилата около една година преди смъртта на неговия баща. Воденият от ответника свидетел Г. Н. С. заявява, че познавала Е. М. от 1998 – 1999 г. Обяснява, че била дългогодишен служител на Община Варна, като двамата се били запознали при изпълнение на нейните трудови задължения. Заявява, че с М. били много близки приятели. Св. С. знаела, че нейният приятел имал връзка с ответницата, като той бил споделил за отношенията им още през 2015 г. – 2016 г. Твърди, че много се била зарадвала, тъй като вече имало кой да се грижи за него. През 2017 г. св. С. се била запознала с М. П.. Към времето на запознанството им, М. и П. вече съжителствали на съпружески начала, като на ••., св. С. станала свидетел на сключването, на гражданския им брак. Заявява, че никой не бил заплашвал Е. М. да сключи брак, като твърди, че той бил имал жена до себе си. Според свидетеля, бракът е бил сключен най-вече по искане на нейния приятел. Тъй като ответницата не била гражданин на Европейския съюз, било необоходимо снабдяване с определени документи, като с това се бил заел Е. М.. Сочи, че последният не бил в добри отношения със ••а си, като от дълги години двамата не били поддържали връзка. Знае, че ищецът е бил приет в университет, но не пожелал да учи. Между баща и •• не съществувала каквато и да е връзка, като доказателство за това било, че преди да заживеят заедно с ответницата, се налагало неговите приятели да му носят лекарства. Сочи, че била посещавал вилата около 4 – 5 годишно, като за последен път била там десет дни преди смъртта на Е. М.. Св. С. заявява, че до погребението на М. не била виждала ••а му. Сочи, че родителите на ищеца били във влошени отношения, като след 2004 – 2005 г. баща и •• нямали контакти. През 2021 г. М. бил споделил, че не се бил чувал със ••а си от около 10 години. По искане на ответника е разпитан свидетелят Д. М. А. В показанията си този свидетел сочи, че познавала Е. М. и М. П. от дълго време. Сочи, че се запознала с М. през 2002 г., във връзка с необходимост от професионално сътрудничество. Била виждала ищеца само веднъж, но била слушала за него от ••. М. говорел с тъга за ••а си, защото последният го търсел по-често за финансова помощ, отколкото поради друга причина. Св. А. заявява, че се чувала с М. често – сочи около един или два пъти седмично. Знае за отношенията му с ответницата от 2016 г., а през 2017 г. я запознал с нея. Тогава двамата вече живеели заедно, в къщата, в ••. Сочи, че още от 2019 г. те имали желание да сключат граждански брак, но заради пандемията, това не се било осъществило тогава. Заявява, че поне веднъж месечно била посещавала дома, в който живеели съпрузите. Е. М. страдал от диабет като през последните пет години здравословното му състояние се било влошило. В момента, в който започнал да се нуждае от помощ за да се придвижва, спрял да излиза. Изпитвал силни болки в краката. Сочи, че разбрала за смъртта на своя приятел от неговата съпруга – ответницата М. П.. За последен път видяла Е. М. на 30.11.2021 г., когато го посетила по повод неговия рожден ден. Знае, че двамата с ответницата се били запознали чрез техни общи познати. Св. А. била виждала ••а на ищеца, във вилата, само веднъж – през 2013 г. или 2014 г. Ответницата М. П. дава обяснение по реда на чл.176, ал.1 ГПК, като заявява, че тя и Е. М. се били запознали през 2017 г., на бара към басейн „••“. Дъщерята на ответницата била •• на бара, а М. посещавал басейна. Инициативата за сключване на брака била на •• на ищеца. Свидетели на брака били Г. С.. и нейният брат, като от двамата П. познавала само С.. Тя и М. били подготвили необходимите документи за сключване на брака им. Подготовката на документите била сложна, тъй като •• и България не били сключили договор за правна помощ и било необходимо съдействие на Консула, както и на Министерство на външните работи. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Искът е отрицателен установителен, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът твърди, че сключеният между наследодателя му и ответницата, граждански брак, не съществува. По предявения отрицателен установителен иск, ответникът носи изцяло тежестта да докаже валидността на оспорения граждански брак. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 СК, само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака, а според чл.5 СК, бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Горните изисквания са въведени с чл.46 КРБ, поради което и спазването им е условие за действителност на брака. Предявеният иск не е брачен по смисъла на чл.318 ГПК. Не се твърди наличие на основание за унищожаемост, а разглеждане на такова би било и недопустимо, доколкото ищецът не притежава процесуалната легитимация да предяви иск за унищожаване на брака, на своя наследодател. В практиката си, ВКС последователно възприема становището, че въпреки липсата на законодателна уредба относно нищожността на граждански брак, при определени нарушения, същият не поражда действие, поради което се счита за несъществуващ (нищожен). Общите основания за нищожност на правните сделки, са неприложими към брака, а нищожен ще бъде брак, при който липсва някой от конститутивните елементи на фактическия състав, уредени в чл.5, чл.10, чл.11 СК и чл. 46 КРБ, като напр. - съгласието на сключващите брак не е дадено лично и едновременно, актът за сключен граждански брак не е оформен или не е подписан от сключващите брака и длъжностното лице; липсва качеството „длъжностно лице по гражданско състояние“; бракът е сключен между лица от еднакъв пол (определение №•• г. по гр.д. №•• г., на ВКС, 3 г.о., постановено във връзка с касационно обжалване на решение по предявен от наследник на починал съпруг отрицателен установителен иск за несъществуването на брак). От изслушаните свидетели, водени от ответника, се установява, че М. П. и наследодателят на ищеца са имали връзка от 2017 г., като най-късно през 2018 г. те заживяват на един и същи адрес – обстоятелство, което се установява от справка, и от докладните записки на полицейски служители при ОДМВР – Варна, сектор „Миграция“. Установи се, че ищецът и неговият баща не са поддържали близки отношения и постоянен контакт, като в тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че в продължение на близо две години – от ••. до м.12.2022 г., Е. М. не е съобщил на ••а си, че е встъпил в граждански брак, въпреки, че не са били налице обективни пречки за това. От показанията на водените от ответницата свидетели се установява, че преди връзката му с М. П., наследодателят на ищеца се е нуждаел от грижи – напр. закупуване на лекарства, като с това били ангажирани негови приятели, а не ••ът му. За влошените отношения между баща и ••, доказателства могат да се извлекат и от показанията на водените от ищеца свидетели. На въпрос дали ищецът се обажда често на баща си и дали го посещава, св. Ж. А. заявява: „Не ми е казвал, ама и той беше много, като му дойде диабетът и стана крив“. Макар да твърди, че отношенията между Е. М. и неговия •• са били добри, св. Д. Д. не дава категоричен отговор на въпроса дали двамата са контактували често. На запитването дали ищецът се е обаждал често на баща си и дали му е гостувал, свидетелят отговаря: „Е, ходеше“, като допълва, че за последен път е видял ••а на Е. М. една година преди смъртта на последния. Ищецът основава претенцията си на убеждението, че •• не би могъл да встъпи в граждански брак, без да го уведоми за това. Поради това, твърденията са, че липсва изразено съгласие за сключване на брак, от страна на Е. М., както и че изискуемите документи не носят неговия подпис. Следва да се посочи, че тези твърдения са житейски обясними, доколкото, по съображения, които не могат да бъдат установени в настоящото производство, •• на ищеца не му е съобщил предварително за намерението си да сключи граждански брак или след това, когато желанието вече е било осъществено. Сключването на брак е толкова съществена промяна в гражданското състояние на едно лице, че запазването му в тайна, ракрита едва със смъртта на встъпилия в брак, разбираемо води до подозрение относно валидността му. Не се установява твърдението на ищеца, че неговият баща не е бил съгласен и не е имал намерение да сключва граждански брак, като „не е положен подпис от самото лице“. Съпрузите са съжителствали в продължение на години преди да сключат брак, като това обстоятелство се установява както от изслушаните свидетели, водени от ответницата, така и от съставените от ОДМВР, писмени документи. Следва да се посочи, че и двамата свидетели, водени от М. П., заявяват, че вече са били приятели с Е. М., когато той ги е запознал с бъдещата си съпруга, като нито при провеждане на разпита им, нито в последващ момент, ищецът не е възразил срещу тези твърдения. Видно от представената, от община Варна, преписка, съставена във връзка със сключване на гражданския брак на Е. М. и М. П., всички изискуеми писмени документи са подписани от •• на ищеца. След приобщаване на преписката по делото, авторството на подписите, положени от Е. М. не е оспорено, поради което следва да се приеме, че същите са изпълнени от него. Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства еднозначно сочи, че оспореният граждански брак е действителен. Същият е сключен след искане на Е. М. и М. П., отправено до кмета на Община Варна, който съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3 ЗГР е длъжностно лице по гражданско състояние, при съответната община. Представени са изискуемите документи по чл.9 СК, като същите са подписани от встъпващите в брак. Последният е сключен пред длъжностно лице по гражданско състояние на гр. Варна, като е съставен акт за сключен граждански брак, при спазване на изискуемата от закона форма. Писменият документ е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените форма и ред, поради което представлява официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства, която обвързва съда. Същият има конститутивно действие, доколкото гражданският брак се смята за сключен с подписване на съставения акт. При горните съображения, съдът намира, че всички изискуеми елементи от фактическия състав на гражданския брак са налице. Последният е действителен, като въз основа на него е възникнало валидно брачно правоотношение между наследодателя на ищеца – Е. М. и ответницата М. П.. Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват сторените по делото разноски в общ размер на 1025,14 евро, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Водим от горното, съдът