Решение № 371 от 1.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 731/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 1020 от 17.12.2025г. издадено от Заместник кмет “Обществен ред и сигурност‘‘ в Община Пловдив, с което на А. И. Й., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева с еврова равностойност 25,56 евро, на основание чл. 178Е от ЗДвП, за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят А. И. Й. чрез адв. М. К. преупълномощила адв. П. обжалва наказателното постановление, като в жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено. Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Р. оспорва подадената жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а именно санкционираното лице (представляващ дружеството ползвател на превозните средства, а именно ‘‘ПИМК‘‘ ООД) чрез процесуален представител К., отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: На 18.08.2025 г. около 14,35 часа по сигнал за паркирани товарни автомобили и полуремаркета в ПИ 56784.508.735, попадащ в улична регулация между кв. 15, 15А, 15Б и кв. 16 по РП на СИЗ Пловдив полицейски служители от сектор ‘‘Общинска полиция‘‘ гр. Пловдив извършили проверка. Проверяващите установили на мястото паркиран товарен автомобил ‘‘Ивеко‘‘ с рег. № ••••, собственост на ‘‘ ОТП Лизинг‘‘ – клон Пловдив, с ползвател ‘‘ ПИМК‘‘ ООД, ЕИК 115536179 на тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя. Полицейските служители констатирали извършеното нарушение в резултат на което съставили глоба с фиш № 0002696981 от 18.08.2025г. в отсъствието на водача в размер на 50 /петдесет/ лева. На 21.08.2025г било депозирано възражение № 237200-11766 срещу издадения фиш от управителя на „ПИМК“ ООД, който е ползвател на товарния автомобил марка „Ивеко“ с рег. № ••••. На 01.10.2025г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 007697, в който актосъставителят е посочил, че жалбоподателят А. И. Й. на 18.08.2025г. е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП – паркирал товарен автомобил неправилно на тротоара. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя съгласно чл. 40 ал. 2 ЗАНН, като същият му е предявен и връчен лично на 28.10.2025г. без възражения. Впоследствие нарушителят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения по отношение на издадения АУАН №007600/01.10.2025г. Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 1020/17.12.2025г. на Заместник-кмет ‘‘ Обществен ред и сигурност‘‘ в община Пловдив, с което на А. И. Й., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 178 Е от ЗДвП, за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК, писмени доказателства. По делото са приобщени: Извадки от ОУП, ведно с измененията на ОИП, извадка от Кадастъра и извадка от Генерален план на община Пловдив. От събраните по делото писмени доказателства, включително данни от общия устройствен план се установява, че мястото на което е било паркирано моторното превозно средство, попада в територия, предназначена за озеленяване – зелена площ. Съгласно Закон за устройство на територията устройствените планове определят предназначението на поземлените имоти и начина на тяхното ползване, като разграничават територии за транспорт, за озеленяване и други видове функционално предназначение. В този смисъл „зелена площ“ представлява част от урбанизираната територия, предназначена за озеленяване и обществено ползване, която не е елемент от уличната мрежа и не включва тротоари по смисъла на Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП урежда изключително хипотезите на престой и паркиране върху тротоари, които са част от пътя и са предназначени за движение на пешеходци. При положение че процесното място не представлява тротоар, а зелена площ, приложението на посочената правна норма е неправилно. При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДВП посочва, че за престой и паркиране в населените места, пътните превозни средства се спират възможно найвдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От събраните по делото доказателства се установи, че всъщност е паркираno МПС не на тротоара, както са възприели органите на общинска полиция град Пловдив, а на пространството явяващо се зелена площ, което е различно от тротоара на улицата. При това положение съдът намира, че с деянието си жалбоподателят не е осъществил състав на административно нарушение. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че наказващият орган неправилно е ангажирал административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, налагайки административно наказание на основание чл. 178Е от ЗДвП. По разноските: на основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. В настоящото производство е направено изрично изявление от правоимащата страна в горния смисъл /за присъждане на адвокатско възнаграждение/ и представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е, че уговореното и заплатеното възнаграждение на процесуално представителство е в размер на 150 евро без ДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност и е проведено само едно открито заседание, в което беше разпитан актосъставителят и са приобщени само писмени доказателства. Отделно от това на съдебния състав е служебно известно, че са налице 60 броя еднотипни дела между тези страни в Районен съд гр. Пловдив. Съобразно възражението на ответната страна по жалбата, което съдът намира за основателно, следва да бъде намален размера на претендираното адвокатство възнаграждение под предвидения минимален размер от Наредба №1/2024 г. за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес, а именно в размер на 70 евро. Предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя следва да бъде уважена именно в този размер - 70 евро. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът