Решение № 81 от 26.3.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 28/2019 г.

Производството е по чл. 191 във вр. с чл. 185 и сл. от АПК. Внесен е протест на Окръжна прокуратура гр.Кърджали, против чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 2 в частта: „за изготвянето на които гражданите заплащат режийни разноски в размер на 0.5 на сто от стойността на имота по сметка на община Джебел“, чл. 26, ал. 4 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем, приета с Решение № 135 по Протокол № 18 от 15.07.2005 г. на Общински съвет – Джебел/Наредбата/. В протеста се въвеждат доводи за незаконосъобразност на чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 2 в частта: „за изготвянето на които гражданите заплащат режийни разноски в размер на 0.5 на сто от стойността на имота по сметка на община Джебел“, чл. 26, ал. 4 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем, поради несъответствието с норми от нормативни актове с по-висока степен, уреждащи същите отношения. В тази връзка се сочи, че с изменението на чл. 43 от ЗОС в редакцията й с ДВ, бр. 101 от 2004 г. е отпаднало изискването нуждаещите си лица да са български граждани. Нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата изисквала заплащането на такси като режийни разноски за случай, който не бил посочен в чл. 6 от ЗМДТ. Счита, че посочените в подзаконовия нормативен акт режийни разноски участвали при образуването на таксата по чл. 111 от ЗМДТ. Уредената в чл. 26, ал. 4 от Наредбата процедура за настаняване в резервни жилища на кметове, заместник кметове и кметски наместници, които нямат жилища в съответното място, за времето през което заемат длъжността, се явявала в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 45 от ЗОС, уреждаща същите обществени отношения. С оглед обстоятелството, че в чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата било въведено като задължително условие наличието на българско гражданство на лицето при продажба на общинско дружество, то посочената норма противоречала на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 2 в частта: „за изготвянето на които гражданите заплащат режийни разноски в размер на 0.5 на сто от стойността на имота по сметка на община Джебел“, чл. 26, ал. 4 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем, приета с Решение № 135 по Протокол № 18 от 15.07.2005 г. на Общински съвет – Джебел. Претендира присъждането на деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез прокурор Б. В. поддържа депозирания процес по изложените в него съображения. Ответникът по жалбата Общински съвет – Джебел, редовно призован, не изпраща представител. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представените и приети по делото доказателства: Протокол № 18 от 15.07.2005 г. от проведено заседание на ОбС – Джебел; Покана на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗМСМА, за свикване на заседание на 15.07.2005 год. от 11.00 часа, с проект за дневен ред и Протокол от 15.07.2005 г. на ПК по законност, обществен ред, граждански права, молби и жалба на граждани към ОбС – Джебел; Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем на Община Джебел, се установява следното: С Решение № 135 от 15.07.2005 год. по Протокол № 18 от заседание на Общински съвет – Джебел, проведено на горецитираната дата, на основание чл. 22, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл. 8 и чл. 45а от ЗОС, е била приета Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем/Наредбата/. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Джебел при предварително обявен дневен ред, като обсъждането и приемането на същата е било включено като т. 2 от дневния ред, при наличие на кворум, като в гласуването са участвали 15 общински съветници (от общо избрани 17 общински съветници ), от които при вземането на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували всички 15 общински съветници. Решението е гласувано и прието въз основа на внесен проект и след обсъждането му на заседание на Постоянната комисия/ПК/ по законност, обществен ред, граждански права, молби и жалби на гражданите към общинския съвет. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че депозираният протест от Окръжна прокуратура – Кърджали против отделни разпоредби на Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем, приета с Решение № 135 по Протокол № 18 от 15.07.2005 г. на Общински съвет – Джебел е допустим и следва да бъде разгледан по същество. В тази връзка предмет на протеста са конкретни разпоредби на цитирания подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като в съответствие с нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, които могат да бъдат оспорени без ограничение във времето - чл. 187, ал. 1 от АПК. Разгледан по същество протеста се явява основателен, по следните съображения: Процесната наредба е приета от компетентен орган – Общински съвет Джебел, който съгласно разпоред бата на чл. 22, ал.1 от ЗМСМА, в приложим а т а към 15.07.2005 год., редакци я ( Обн. - ДВ, бр. 69 от 05.08.2003 г.), е имал процесуално-правна компетентност, в изпълнение на правомощията си, да издава нормативни актове - правилници, наредби, решения и инструкции, с които да урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, на територията на о бщина Джебел. Оспореният частично подзаконов нормативен акт е приет на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС, в приложимата й редакция и в предвидената от закона писмена форма. За прецизност следва да се отбележи, че изискването за публикуване на проектите на подзаконови нормативни актове/ПНА/, ведно с мотивите към тях, е регламентирано в Закона за нормативните актове/ЗНА/ за първи път с изменението и допълнението на закона, обнародвано в ДВ, бр.46 от 12 юни 2007 год., докато протестираните разпоредби са приети от Общински съвет – Джебел в предходен период – на 15.07.2005 год., когато такова изискване не е съществувало в ЗНА. Нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от процесния подзаконов нормативен акт, въвежда като задължително условие за гражданите, които кандидатстват за настаняване под наем в общински жилища, да бъдат само български граждани. П ървоначалната редакция на чл. 43, ал. 1 ЗОС е предвиждала в жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. С изменението на нормата с ДВ бр. 101/2004 г. отпаднало изискването нуждаещите се лица да са български граждани, поради което горецитиранато изискване за наличието на българско гражданство, въведено в оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, е в пряко противоречие с нормата на чл. 43, ал.1 от ЗОС. Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен – чл. 15, ал. 1 от ЗНА. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Нормата на чл. 76, ал. 3 от ЗНА въвежда изискването общинските съвети да издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. С други думи, оспорената норма на чл. 7, ал. 1, т. 1 от процесната наредба, като част от подзаконов нормативен акт, следва да е съобразена с изискванията на нормативните актове от по-висока степен. Установеното в случая несъответствие между чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем, приета с Решение № 135 по Протокол № 18 от 15.07.2005 г. на Общински съвет – Джебел общинската наредба, с предвиденото в нормативен акт от по-висока степен, налага отмяната на оспорената разпоредба, като материално незаконосъобразна. На следващо място протестираният текст на чл. 8, ал. 2 от Наредбата гласи, че оценките на притежаваното недвижимо имущество по ал. 1 се възлагат на лицензиран оценител от кмета на общината, за изготвянето на които гражданите заплащат режийни разноски в размер на 0.5 на сто от стойността на имота по сметка на община Джебел. Наредбата, която съдържа протестираните текстове, е приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС, следователно с нея общинският съвет е следвало да се съсредоточи върху регулирането на реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост. В наредбата липсва уточнение на понятието „режийни разноски“. Разноски с такъв характер са включени в § 1, т. 15 от ДР на ЗМДТ, като част от пълните разходи на общината по предоставяне на услугата по смисъла на чл. 8 ЗМДТ, наред с разходите за работни заплати и осигуровки на персонала; както и материални, консултантски разходи; разходи за управление и контрол; разходи по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет. В този смисъл режийните разноски са част от пълните разходи, които се покриват посредством съответната местна такса за услугата, която общината предоставя при отдаване под наем на общински жилища. Според съда, съпоставката на посочените норми обосновава извода, че в протестирания текст понятието "режийни разноски" не е използвано в смисъла, посочен в закона като част от пълния размер на разходите, а с него е въведен размер на местна такса. Задължението за заплащане на такси в производствата за настаняване под, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти е регламентирано в чл. 111 от ЗМДТ. С разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено местните такси да се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Съдът намира, че в случая, в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, определената с оспорената разпоредба сума за режийни разноски, е пропорционална на стойността на имота и не е основана на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. Така определената сума не отчита нито вида, нито размера на направените от администрацията разходи по разпореждане с общински недвижими имоти, като необосновано обвързва тези разходи със стойността на сделката, вместо с действителните разходи по предоставянето на подобни услуги. Освен всичко друго, о пределянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, съгласно чл. 9 ЗМДТ, следва да се извърши с отделен подзаконов нормативен акт, приет на това основание. Предвид горното съдът счита, че определените в оспорената норма режийни разноски са в противоречие с изискванията на чл. 7, ал. 1, на чл. 8, ал. 1 и с чл. 111 ЗМДТ, което обосновава незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в Община Джебел, в частта й: „за изготвянето на които гражданите заплащат режийни разноски в размер на 0.5 на сто от стойността на имота по сметка на община Джебел“. Основателен е протеста и в частта му, с която се иска прогласяване на незаконосъобразността на чл. 26, ал. 4 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в първата от които е предвидена възможността с решение на общинския съвет в резервни жилища да могат да се настаняват кметове, заместник кметове и кметски наместници, които нямат жилища в съответното населено място, за времето през което заемат длъжността, а втората поставя като задължително условие продажбата на общинско жилище да се извършва на лице, което е български гражданин. Видно от чл. 45, ал. 1 ЗОС, в резервни жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица, които отговарят на едно от следните условия: 1/ жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; 2/ в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми. Определянето на жилищната нужда и настаняването в тези жилища е подчинено на нормативно регламентирана административна процедура, установена от общинския съвет в наредба, по силата на законовата делегация от чл. 45а от ЗОС. Безспорно протестираната норма на чл. 26, ал. 4 от Наредбата противоречи на чл. 45, ал. 1 от ЗОС, поради което и предвид по-горе изложените мотиви, относно изискването общинските съвети да издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, то цитираната подзаконова норма от процесната наредба е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. На следващо място въведеното изискване в чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата, продажбата на общински жилища да се извършва само на български граждани, е в нарушение на чл. 22 от Конституцията и чл. 29 от Закона за собствеността, респ. създава пречки пред определена категория лица за упражняване на признати им от закона права - възможност за придобиване на право на собственост върху недвижим имот. Безспорно в чл. 22, ал. 1 от Конституцията и чл. 29, ал. 1 от ЗС е въведено ограничение чужденци и чуждестранни юридически лица да придобиват право на собственост върху земя, като това може да става при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон. Това ограничение/за придобиване на земя/ обаче, е неотносимо към настоящия спор, предвид обстоятелството, че оспорената разпоредба на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата урежда единствено случаите за закупуване на жилище, а не и хипотезата, когато към него има прилежаща земя. Възможността чужденци и чуждестранни юридически лица да могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго, е предвидена в чл. 29, ал. 4 от Закона за собствеността, поради което оспорената разпоредба се явява в противоречие с цитираните норми от Конституцията и ЗС. С други думи, при приемането й е допуснато нарушение на чл. 15, ал.1 от ЗНА, чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК, обосноваващо отмяната й като незаконосъобразна. По изложените съображения, съдът намира, че протестиран ите разпоредби - чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 2 в частта: „за изготвянето на които гражданите заплащат режийни разноски в размер на 0.5 на сто от стойността на имота по сметка на община Джебел“, чл. 26, ал. 4 и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем, приета с Решение № 135 по Протокол № 18 от 15.07.2005 г. на Общински съвет – Джебел, са материално незаконосъобразн и, поради противоречието им с норм и от по-висок ранг, респ. налице е основание то за отмяната им по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК. При този изход на делото следва да бъдат присъдени в полза на Окръжна прокуратура – Кърджали, деловодни разноски в размер на 20/ двадесет / лева, произтичащи от такса за публикуване на съобщението за оспорването, преведена по сметка на Държавен вестник. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. 2-ро от АПК, съдът