Решение № 2920 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 11633/2025 г.

Производството е образувано по искова претенция, предявена от ищеца „Д. З." АД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал. Д." № ••, срещу ответника О. В., ЕИК •••, адрес: гр. В. ••••, бул. О. п. п. № ••, с правно основание чл. 410 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 1770,34лв., представляваща сбор от следните суми: 1755,34лв. – главница, застрахователно обезщетение по щета № •••/••.••.••••, както и направените ликвидационни разноски в размер 15.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2025г. до окончателното и изплащане. Претендират се с ИМ и сторените по делото разноски, както и разноски за ю.к.възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Посочва се от „Д. З." АД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Ал. Д." № ••, банкова сметка при „У. Б." АД IBAN: •••, BIC:•••. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че с полица № ••• от 22.12.2023 г., „Д. З." АД сключило договор за имуществена застраховка „Каско на МПС" на л.а. „В. * ••", с рег. № •••, собственост на „М. П." ЕООД, със срок на действие от 22.12.2023 г. до 21.12.2024 г., при уговорено покритие „Пълно Каско" на рисковете, съгласно „Общи условия" на предлаганата застраховка. На ••.••.•••• г., в гр. В. на бул. „Ц. О.“ е било реализирано ПТП. Застрахованото МПС, управлявано от И. И. П., преминало през необозначен, необезопасен и непочистен предмет - препятствие на пътното платно, в резултат на което претърпяло вреди, описани детайлно в Описи за вреди по претенцията. Застрахователното събитие е било констатирано с Протокол за ПТП №•••, съставен на ••.••.•••• г. от мл. автоконтрольор при Сектор „П. п." - ОДМВР-Варна, в който надлежно са отразени обстоятелствата и причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие и е била изготвена схема на същото. Обезщетението е било изплатено от ищеца-застраховател в горепосочения размер. С писмо с изх. № 310007071/26.09.2025 г. ищецът е поканил ответника доброволно да заплати дължимата обезщетение сума в размер на 1770.34 лв., представляваща изплатеното цялата ликвидационна и разноските по определянето му, като му предоставили преписка по щета № •••/••.••.•••• г. Регресната покана е разписка, получена но от Община дължимото Варна на 29.09.2025 г., видно от приложената като доказателство обратна от ответника обезщетение и до днес не е било възстановено. С горното се основава правния интерес от предявената искова претенция. Ответната страна „О. В., с адрес: гр. В., бул. О. п. п. № ••, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба , в който се изразява становище , че исковата претенция е процесуално допустима, но неоснователна и необоснована ,по следните съображения: Счита се, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП, тъй като не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната необезопасена дупка, респективно не е реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача се настоява, че е основание за намаляване отговорността на ответника. Становището е, че представените доказателства са крайно недостатъчни, за да се направи извод за пряка причинна връзка между настъпилото увреждане на ищцата и осъществено противоправно бездействие на ответника, обосноваващо реализиране на отговорността, предвидена в чл. 49 от ЗЗД. Счита се, че в настоящия случай водачът на автомобила с неспазване на дължимата грижа е улеснил механизма на увреждането, с оглед на което следва да се приеме, че е налице принос на шофьора на лекия автомобил, което от своя страна обуславя приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чрез намаляване размера на обезщетението за предявените вреди. Оспорва се изцяло обезщетението за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва. ищеца. Оспорва се и механизма на настъпване на инцидента, който се твърди от ищеца. Предвид изложеното се отправя искане, да се отхвърли предявената искова молба, като неоснователна и недоказана, в това число и искането за присъждане на направените съдебни разноски и адвокатски хонорар. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна: За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу деликвента, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. В същото време, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - възлагане на работа от страна на ответника, вреди, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. в причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на които е възложена работа. За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.410 от Кодекс за застраховането вр. чл.49, в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък, както и действителното плащане на застрахователно обезщетение на правоимащото лице. От своя страна в тежест на ответника е да установи изправността на пътния участък. В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между ищцовото дружество и собственика на увредения лек автомобил „В. * ••", с рег. № •••, е налице валидно сключен договор за застраховка Каско , обективиран в застрахователна полица „Каско на МПС" на л.а. „В. * ••", с рег. № •••, собственост на „М. П." ЕООД, със срок на действие от 22.12.2023 г. до 21.12.2024 г. Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния доказателствен материал, твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП – Застрахованото МПС, управлявано от И. И. П., преминало през необозначен, необезопасен и непочистен предмет - препятствие на пътното платно, в резултат на което претърпяло вреди, описани детайлно в Описи за вреди по претенцията. Застрахователното събитие е било констатирано с Протокол за ПТП №•••, съставен на ••.••.•••• г. от мл. автоконтрольор при Сектор „П. п." - ОДМВР-Варна, в който надлежно са отразени обстоятелствата и причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие и е била изготвена схема на същото. Обезщетението е било изплатено от ищеца-застраховател в горепосочения размер. С писмо с изх. № 310007071/26.09.2025 г. ищецът е поканил ответника доброволно да заплати дължимата обезщетение сума в размер на 1770.34 лв., представляваща изплатеното цялата ликвидационна и разноските по определянето му. Плащане не е последвало. Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП , попадането на процесния автомобил в необезопасен и неизправен участък от пътното платно, механизмът на настъпване на вредите и неизправността на пътната настилка се установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза А. Х. В., приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел И. И. П., от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото МПС. Последните следва да се кредитират изцяло, предвид обстоятелството,че свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил, съдът намира,че показанията му са с възможно най – висока степен на непосредственост. Ето защо и предвид липсата на доказателства, които да опровергават гласните такива, съдът приема за доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията са били причинени именно след преминаване през необезопасен, несигнализиран и неизправен участък от пътното платно, представляващ непреодолима дори при шофиране със скорост в рамките на нормативно допустимата пътна неравност. По отношение на настъпването на вредите в причинна връзка с попадането на автомобила в необезопасено препятствие на пътя свидетелските показания си кореспондират с ангажираните по делото специални знания. Досежно наличието на причинна връзка между състоянието на пътя и настъпилите щети е изслушана съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните, заключението по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено. В нея вещото лице описва подробно механизма на произшествието и повреждането на частите на лекия автомобил при преминаване през неравност по пътното платно с процесните характеристики, като е посочено, че същият отговаря на твърдения от ищеца механизъм. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с гласните и писмените доказателства обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила. Не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС – липсват данни за шофиране с несъобразена скорост или употреба на алкохол. Не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила, т. е. не е налице изключен застрахователен риск, респ. основание на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния случай вредите да са причинени бездействие на работници или служители, на които ответната страна е възложила поддържането на пътя. Именно по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на О. В.. Този извод на съда се следва от дадените с ППВС № 17/1963 год., допълнено с ППВС № 4/1975 год., т. 3, задължителни указания на съдилищата досежно разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. Посочено е, че за разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, включително и бездействие, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ. В случая наведените в исковата молба обстоятелства, на които се основава регресната претенция на ищцовото дружество спрямо причинителя на вредите - О. В., настоящият състав намира, че се субсумират в хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Необезопасеното пътно платно, довело до горните вреди, не е дефект поради свойството на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението, или в случая общината отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложена дейността по поддържане на патя, което обосновава отговорността по чл. 49 ЗЗД. Не се оспорва от ответната страна, че пътят, при който е настъпило процесното ПТП, е собственост на О. В., респ. нейно е задължението по ремонт и поддържане на пътя, предвиден за осъществяване на улично движение – чл. 29 и 31 от Закона за пътищата. А както беше посочено по-горе съдът намира за установено, че на посочения пътен участък е било налично препятствие на пътното платно, коeто е създавало опасност и от своя страна обосновава извода на съда, че собственикът на пътя не изпълнил вменените му със закона задължения, респ. следва да бъде ангажирана отговорността му. Обстоятелството, че е налице необезопасена дупка на пътното платно, мотивира извода за наличието на виновно противоправно поведение от страна на служители на ответника под формата на бездействие досежно вменените им със ЗП задължения, което поведение от своя страна се намира в причинно – следствена връзка с понесените от третото на спора лице имуществени вреди. Като не е изпълнила задълженията си да отстрани своевременно дупката, образувана на път от общинската пътна мрежа, в която е попаднал процесният автомобил, ответната страна е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД, причинени от бездействието на нейните служители. При това положение и на основание чл. 410 от КЗ с плащането на обезщетението застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя по реда на чл. 210, ал.1, т.2 КЗ, поради което и предявеният иск се явява доказан по основание. Доказан е размерът на същия – 897,49 евро /спорад СТЕ - 992.78 евр/, в т.ч. реализираните ликвидационни разноски по открита щета в размер на обичайните такива от 7,67 евро/15лв./, съобразно заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза. Досежно действителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди, съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа екпертиза, поради което съдът намира,че исковата претенция се явява доказана по размер. С оглед горните фактически и правни констатации, съдебният състав намира, че са налице визираните в хипотезата на чл.410 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД предпоставки за регресно обезщетяване на застрахователя. С оглед на изложеното , исковата претенция се явява основателна и доказана, поради което следва да бъде изцяло уважена . Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд