Решение № 18 от 13.1.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1420/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Жалбоподателят В. Г. В. е обжалвал НП № 2510500203/07.10.2025 г. на Директор на Регионална дирекция по горите-•••, с което за нарушение и на основание чл. 84, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 84, ал. 1, пр. 2 от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева; за нарушение и на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години; на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта-средството на нарушението – ловно оръжие – ловна пушка „•••“ *, с № ••••••••, кал. •••; на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД е отнета вещтасредството на нарушението – лек автомобил „•••“ с рег. № ••••••••. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата си. Моли се съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание въззиваемата страна заема становище чрез процесуален представител, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се и разноски. Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № 2510500203/10.06.2025 г., серия В № 009723 и Приложение № 1 към АУАН и НП № 2510500203/07.10.2025 г. на Директор на Регионална дирекция по горите-••• съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че нa ••.••.•••• г., след ••• часа, свидетелят Б. И. А. – ••• в РДГ-••• забелязал извън населено място – на около ••• м от с. •••, местност „•••“, GPS координати •••; •••, на черен път, лек автомобил „•••“ с рег. № ••••••••, управляван от жалбоподателя В. Г. В. и с пътник – свидетелят Й. П. Г.. Пътуващите в този лек автомобил били ловци, излезли да подхранват хранилки за животни в близкото ловно стопанство и носещи със себе си 2 бр. извадени от калъф и сглобени ловни пушки. Пушките били носени по инициатива на жалбоподателя поради узнаване от същия от неустановен източник за следи от мечка в този район. Жалбоподателят не спрял на подаден му от свидетеля Б.И.А. светлинен сигнал. Свидетелят А. подкарал автомобила си след този на жалбоподателя и успял да го спре в района на нива. Свидетелят Б.И.А. установил, че в автомобила няма убит или уловен дивеч, че има 2 бр. извадени от калъфи сглобени ловни пушки. Установил, че жалбоподателят и свидетелят Й.П.Г. нямат писмено разрешително за лов и не носят ловни билети. Свидетелят Б.И.А. алармирал ръководството на РДГ-•••, били уведомени и полицейските органи. На място пристигнали горски инспектори към Регионална дирекция по горите-••• – актосъставителят П. В. Й. и свидетелят Б. С. П., както и полицейските служители – свидетелите Г. А. А. и А. С. К., а също и полицейски екип, който да извърши проверка за алкохол на жалбоподателя и неговия спътник. Проверката за алкохол дала отрицателен резултат. Проверяващите констатирали същите факти, които установил свидетелят А.. Актосъставителят П.В.Й. констатирал и че пушките са незаредени. Полицейските служители установили, че лекият автомобил и ловна пушка „•••" *, с Nº ••••••••, кал. •• са собственост на жалбоподателя. Последният и свидетелят Й.П.Г. заявили, че са ходили да подхранват хранилките за животни, че нямат писмено разрешително за лов и че имат ловни билети, но не ги носят. Били съпроводени до с. •••, където жалбоподателят представил билет за лов серия ••••••••№ ••••••/19.12.2018 г., валиден до 31.12.2025 г. и членка карта за ловец. Актосъставителят П.В.Й. съставил Констативен протокол, серия В № 012324/06.06.2025 г. и Констативен протокол, серия В № 012325/06.06.2025 г., в който отразил резултатите от проверката, описани по-горе. С Разписка, Серия В № 002470/10.06.2025 г. лекият автомобил и ловната пушка, собственост на жалбоподателя, които били иззети с АУАН му били предадени за отговорно пазене. За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН № 2510500203/10.06.2025 г., серия В № 009723 и Приложение № 1 към АУАН, в който В.Г.В. писмено посочил, че има възражения, които ще представи допълнително. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения, а било подадено писмено обяснение. Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя било издадено атакуваното наказателно постановление. Описаната фактическа обстановка се доказва от цялостната доказателствена съвкупност – показанията на разпитаните свидетели; Констативен протокол, серия В № 012324/06.06.2025 г. и Констативен протокол, серия В № 012325/06.06.2025 г.; Разписка, Серия В № 002470/10.06.2025 г.; Свидетелство за регистрация, Част първа, № •••••••••; трудов договор и допълнителни споразумения към него; длъжностни характеристики за длъжностите „•••“ и „•••“. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Б.И.А., Б.С.П., Г.А.А., А.С.К. и Й.П.Г.. Техните показания са последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се, Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля П.В.Й., освен в частта им, че жалбоподателят и свидетелят Й.П.Г. са заявили, че са излезли за лов на хищници. В тази им част показанията му не се подкрепят от доказателствената съвкупност, а в останалата им част кореспондират на коментираните писмени и гласни доказателства. По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 84, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 84, ал. 1, пр. 2 от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/. Жалбоподателят, притежавайки ловен билет, но без да притежава писмено разрешително за лов и без да е убил или уловил дивеч, движейки се извън населено място, е извършил дейност ловуване със забранено средство – моторно превозно средство и със средство – ловна пушка „•••" *, с Nº ••••••••, кал. •• . Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и чл. 65, т. 10 от ЗЛОД жалбоподателят се е движел извън населено място, използвайки забранено средство – лек автомобил „•••“ с рег. № ••••••••, негова собственост като в това МПС е имало извадено от калъф и незаредено сглобено ловно оръжие – ловна пушка „•••" *, с Nº ••••••••••, кал. ••, също негова собственост. Ето защо същият по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 65, т. 10 от ЗОЛД е извършил ловуване със забранено средство – горецитираното МПС. Без правно значение за съставомерността на деянието е, че оръжието – ловна пушка „•••" *, с Nº ••••••••, кал. •• не е било заредено. Това ловуване жалбоподателят е осъществил без да притежава писмено разрешително за лов и без да носи притежаван от него валиден ловен билет. От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл. По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД. Жалбоподателят осъществявайки гореописаното ловуване, такова по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД е извършил деянието без да носи в себе си притежаван от него ловен билет серия ••••••••№ •••••••/19.12.2018 г., валиден до 31.12.2025 г. От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл. Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата, обосноваващи наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а именно че е нарушено правото му на защита поради несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушенията в АУАН и НП, изразено чрез изписване на пет административни нарушения, за които е наложено едно административно наказание. Това е така, защото, на първо място, по отношение на процесуалната законосъобразност на АУАН и НП важи казаното по-горе. На следващо място, наказващият орган при съответствие на фактическо и юридическо формулиране на обективираното от жалбоподателя поведение не е наложил едно административно наказание за пет административни нарушения, а е индивидуализирал приложимото материално право относно санкциите, относими за претендирани две административни нарушения. На последно място, нито фактически, нито юридически наказващият орган не е претендирал „ловуване в забранено за лов време“ и „ловуване в забранено за лов място“. Несподелим от настоящата съдебна инстанция е правният довод на защитата, че липсва умисъл за извършване на нарушенията. Нарушенията са извършени от лице, притежаващо знания за законовите изисквания относно ловуване и относно ловностопанска дейност, имащо опитност за това, съзнаващо обществена опасност на деянията и тяхната запретеност и по делото не е обективирано поведение, обосноваващо фактически и правни изводи за незнание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към съставите на претендираните от наказващия орган нарушения. Тоест не налице фактическа грешка по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 от НК. Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на наказващия орган, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е счел, че се касае за нарушения на просто извършване, при които няма изискване след извършване на деянията да не са настъпили или макар и настъпили, вредните последици да са с ниска степен на обществена опасност. Счел е, че ловуването е строго правно регламентирана дейност и с оглед на високия риск при използването на огнестрелни оръжия пo време на ловуването, законодателят бил предвидил императивни правила пo oтнoшeниe на лицата, които упражняват тази дейност. Това е така, защото и при формалните нарушения, на просто извършване, е възможно да настъпят вредни последици, които не са съставомерни, но са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение. На следващо място съществуването на състави на нарушения относно правно регламентираната дейност „ловуване“ не елиминира необходимата преценка и по чл. 28 от ЗАНН във всеки конкретен случай. На следващо място, настоящата съдебна инстанция приема, че и двете осъществени от жалбоподателя нарушения представляват маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е приложим чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е извършил неправилна оценка на правната характеристика на двете деяния, ангажирайки административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. Съгласно § 1, т. 4 от ДР от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен казус – вид на нарушението; начин на извършването му; вид и стойност на предмета му, на вредните последици; съотношение на наложената санкция с вредоносния резултат; степен на обществена опасност на нарушението и на нарушителя; смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като трябва да се отчитат както същността, така и целите на административнонаказателната отговорност. От съществено значение е да не се абсолютизира характерът на засегнатите обществени отношения, а да се съобрази и направи преценка на конкретното проявление на инкриминираното от правната норма поведение. А съгласно чл. 28, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН „За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ Преценката на наказващия орган относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Неприлагането от наказващия орган на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на фактически обстоятелства и законови предпоставки за прилагането на този текст обуславя правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. В разглеждания казус двете нарушения са формални, на просто извършване, като не са настъпили и вредни последици, които макар и несъставомерни, да са пряка и непосредствена последица от деянията. Поради това липса или незначителност на вредни последици не е предмет на допълнителен правен анализ в настоящия казус. Но са налице смекчаващи вината обстоятелства, които са останали незабелязани от наказващия орган и които обосновават правен извод за маловажност на двете нарушения. Това е така, защото двете нарушения са извършени от жалбоподателя за първи път и няма доказателства да е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за същите или други по вид нарушения по ЗЛОД. Двете нарушения не са намерили какъвто и да е обществен отзвук. Продължили са краткотрайно във времето. Извършени са в тъмната част на денонощието при липса на други хора на мястото на деянията. Ловуването е осъществено като форма и начин без въздействие и без реализация върху ползването на дивеч. Двете нарушения са били съпътствани от полезна ловностопанска дейност. След извършване на деянията жалбоподателят е оказал необходимото съдействие на контролните и полицейските органи и е спомогнал за изясняване фактологията на казуса. Действително „ловуването“ представлява правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, но в разглеждания казус нейната конкретна реализация не е засегнала или увредила значителна част от комплекса на регламентираните обществени отношения, визирани в чл. 1 от ЗЛОД – тези, свързани със собствеността; с опазване и стопанисване на дивеча; с организацията на ловното стопанство; с търговията с дивеч и дивечови продукти. Обществените отношения, регламентирани в чл. 1 от ЗЛОД, свързани с правото на лов, са засегнати незначително предвид мястото на извършване на нарушенията; времето на извършването им; инцидентността и краткотрайността на противоправното поведение, несвързано с отрицателно въздействие върху животинските популация и разнообразие; както и с оглед на ненастъпването на несъставомерни вредни последици, които да са пряк и непосредствен резултат от деянията, поради което последните се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност, различна от типичната такава на нарушения от същия вид. На последно място, обобщената законовоустановеност на кумулативни санкции от различен вид, както и на принудителни мерки относно нарушенията, предмет на настоящото производство, не обосновава правен извод за неоснователност на приложението на чл. 28 от ЗАНН в разглеждания казус. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 58д, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и следва да се предупреди жалбоподателят, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно е относима и към принудителната мярка по чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛОД, защото отнемането на средствата на нарушенията чл. 84 от ЗЛОД, визирано в разпоредбите на чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛОД няма самостоятелно правно значение, а е законово обвързано от реализирането на административнонаказателната отговорност и сакционирането на обективираното съставомерно поведение. При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление искането на процесуалния представител въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите-••• за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължими съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 2, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по горите, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът