Решение № 2950 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5162/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявен А. Т. И., ЕГН •••••••••• и Д. П. И., ЕГН ••••••••••, двамата с поС.ен адрес гр. В., р-н А., ж.к. Д., бл.*, вх.*, ет.*, срещу О. В., отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на Апартамент № * с идентификатор •••, с адрес гр. В., район А., ж.к. Д., бл.*, вх.*, ет.*, с площ от 76 кв.м., заедно с Изба № * с площ от 7.03 кв.м., както и 3.7343% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, при граници на жилището: самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж ••• и •••, под обекта - няма, над обекта -•••. Ищците основават активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Със Заповед № •••/••.••.••••г. на Директор на З.к.м. „С. П." - В. е предоставено ведомствено жилище на Т. А. П. с четиричленно семейство, който към датата на заповедта е бил ш. към Цех * в същия завод. Жилището в което е настанено семейството е с адрес гр. В., к-с „Д." - кв. А., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Към жилището имало и изба. Към датата на издаване заповедта за настаняване, Т. А. П. е имал съпруга -М. Л. П. и две деца - А. Т. П. /ищцата/ и Л. Т. П.. Към датата на заповедта, З.к.м. „С. П." - В. е бил част от К. к. „Г. Д.". Преди да бъде издадена Заповед № •••/••.••.••••г., с Писмо с изх. № 28-01- 531/25.12.1985г. Главният директор на К. к. „Г. Д." уведомил директора на З.к.м. „С. П." - В., че комбинатът предоставя на завода стая и кухня в блок *, вх.*, ап.*, ет.*, к-с Д. - А., като обособилият се двустаен апартамент става жилищен фонд на ЗКМ /З.к.м./ „С. П." - В.. Т.е. апартаментът е имал статут на „ведомствено жилище" по смисъла на чл.3 ЗНО, отм. /Закон за наемните отношения/. В края на 1990г. Т. А. П. закупил ведомственото жилище. По същото време и други работници на същото предприятие закупили предоставените им ведомствени жилища в съседния блок №••. Ищцата А. израснала в процесното жилище със знанието, че това жилище е тяхно, което многократно е потвърждавано и в разговори със съседи от блока и съседните блокове - колеги на баща й от К. к. /К. з./ „Г. Д." и подразделението му З.к.м. „С. П." - В.. След покупката на процесното жилище нито Т. А. П., нито съпругата му или някое от неговите деца е заплащал наем на някого за жилището, в т.ч. към Държавата или О. В.. С решение за развод от 04.07.1994г. по гр.д. № ••••/••••г. на Районен съд Варна е прекратен бракът между Т. А. П. и М. Л. П., а семейното жилище с адрес гр. В., к-с „Д." - кв. А., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* е предоставено на М. Л. П., с фамилия след развода - В.. Реално Т. П. не е напуснал жилището след развода, а е останал да живее в едната стая до смъртта си на 29.04.2003г. След развода в процесното жилище продължили да живеят М. Л. В. и двете дъщери А. Т. П. и Л. Т. П.. През 2004г. Л. Т. П. се омъжила за А. Д. и напуснала жилището. При сключване на брака променила фамилията си на Д.. По - късно на 02.01.2007г. Л. починала. След напускането на жилището от Л. Т. П. в него останали да живеят майката М. и дъщеря й А. Т. П.. В началото на 2006г. майката М. В. напуснала жилището и се преместила на друг адрес в кв. В., където живеела до смъртта си на 21.08.2012г. В жилището останала да живее само А. в периода от началото на 2006г. до месец май 2007 година. А. Т. П. сключила граждански брак с Д. П. И. на 10.05.2007г. и непосредствено след това заживели заедно в процесното жилище. При сключване на брака А. променила фамилното си име, като приела фамилията на съпруга си - И.. В жилище живеят само А. Т. И. и съпругът й Д. П. И. от месец май 2007г. и до днес. Двамата владеят непрекъснато и необезпокоявано жилището от месец май 2007г. до 07.04.2025г., на която дата на входната врата на жилището била залепена покана от О. В., с която канят живущите в имота да го напуснат, тъй като имотът бил общински. Преди месец май 2007г., считано от края на 1990 година имотът е владян последователно от бащата и майката на А. Т. И., както и след навършване на пълнолетие през 2003г. - от А.. Последната счита себе си за собственик и поради това, че знае, че баща й е купил процесното жилище през 1990 г. когато е бил в брак с майка й, както и че същата го владее повече от 20 години. ПоС.ните и настоящи адреси на ищците са на адреса на жилището. А. винаги е била регистрирана на този адрес, а Д. - след сключване на брака. През януари 2016г. от етажните собственици на вход * в блок *, в който се намира жилището трябвало да се съберат пари за ремонт на общите части на входа -покрив и носещата му конструкция, находяща се в подпокривното пространство. По този повод Д. И. входирал в О. В. молба от 27.01.2016г., с която поискал общината да посочи кои са общинските жилища във входа, за да бъде определено каква сума следва да осигури О. В. за ремонт на покрива и подпокривното пространство на вход А. В отговор peг. № РД16001869АС-001 АС/29.01.2016г. О. В., район А. уведомила Д. И., че в ж.к. Д., бл.*, вх.*, район „А."- О. В. има само едно общинско жилище - апартамент № *. Следователно към 29.01.2016г. О. В. признала, че не е собственик на Апартамент № *. Ищците след справка в Имотен регистър при Агенция по вписванията установили, че О. В. е съставила Акт за частна общинска собственост № •••/••.••.••••г., в който процесният имот е описан с кадастралния си идентификатор •••. Основанието за собствеността на О. В. записано в АЧОС било чл. 58, ал.5 ЗОС. От този законов текст следвало, че според ответника имотът е бил държавна собственост и е преминал в собственост на Общината по силата на закон. На скицата от 27.06.2022г., приложена към Акта за общинска собственост, който се намирал в Имотен регистър при АВп се сочело, че собственик е частно лице - „Т. -•• В. Г." ЕИК •••. Не се сочела като собственик нито Държавата, нито О. В.. Ищците оспорват АОС № •••/••.••.••••г. досежно съдържанието му, тъй като удостоверявало право на собственост върху процесното жилище, каквото О. В. не притежава. Считат, че АОС няма правопораждащо действие, съгл. чл. 5, ал. 3 ЗОС. Навеждат доводи в условията на евентуалност при установяване, че Т. А. П. и М. Л. П. не са закупили ведомственото жилище от З.к.м. „С. П." - В., че доколкото имотът е бил „ведомствено жилище" на завода, при преобразуването на З.к.м. „С. П." - В. с Решение № 50/30.03.1989г. на Министерски съвет, всички негови активи, в това число и ведомственото жилище, се прехвърлили във фирма с държавно имущество с наименование „К." - съгласно точка 1 от същото решение, във връзка с описа на предприятията посочени в точка 2 сред които са К. з. „Г. Д." -В. и З.к.м. и к. е. „Ст. П." - В.. Това преобразуване било вписано в Регистъра за държавните фирми водени от Окръжен съд Варна с Решение от ••.••.••••г. по фирмено дело № */••••г. В същото съдебно решение бил възпроизведен текстът на решението на МС, че ДФ „К." става правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - В.. С Решение от 16.10.1990г. по ф.д. № */••••г. на ОС Варна били вписани образуваните подразделения на ДФ „К.", между които са ДФ „К." - В. -КЗ „Г.Д." и ДФ „К." -ЗКМКЕ /З.к.м. и к. е./ „Ст.П.". Със Заповед № РД 17-27/07.06.••••г. на Министъра на Министерство на индустрията, търговията и услугите била прекратена фирма „К." - Варна, като всички активи на фирмата се поемали от фирма „К. м."- Варна. Съгласно точка 2 от Приложение № 5 към същата заповед, се предоставил за уставен фонд на фирма „К." - Варна държавно имущество, което тя получава като правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - гр.В.. Със Заповед № РД -17-729/05.08.••••г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите се преобразувала фирма „К. м."- Варна в „К. м." ЕООД. Въз основа на Заповед № РД -17-729/05.08.•••• г. било постановено Решение от 10.10.••••г. по гр.д. № ••••/••••г. на ОС Варна, фирмено отделение, с което било вписано преобразуване на фирма „К. м."- Варна в „К. м." ЕООД. В мотивите на същото решение изрично било посочено, че фирма „К. м."- Варна е правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - гр.В.. С Решение от 14.12.••••г. по ф.д. № ••••/••••г. на ОС Варна било вписано преобразуването на „К. м." ЕООД в „К. м." ЕАД. Сочи се, че към момента правоприемник на завод „С. П." е "К. м." АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.В., р-н О., Ю. п. з.. В резултат на преобразуването, жилището би станало собственост на "К. м." АД, в случай, че не е било закупено от Т. П. или в случай, че не е станало собственост на ищците на основание давностно владение, доколкото това жилище изрично не е изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. В условията на евентуалност считат, че са станали собственици на основание давностно владение с присъединяване на владението на техните праводатели - Т. А. П. и М. Л. В., родители на А. И. по следните съображения. В подкрепа на твърденията си навеждат доводи, че за имотите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г., но с разпоредбата на § 1 ЗДЗС/ДВ бр. 46/2006 г./ давността е спряна в последния ден на срока - 31.05.2006 г., т. е. в този случай за завършване на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС към изтеклия до спирането период е необходимо прибавяне на владение от 1 ден след 31.12.2017 г. Съобразно дадените разрешения с решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, следва, че на 02.01.2018 г. в полза на ищците е изтекъл необходимият за придобиване по давност 10-годишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което към момента на предявяване на настоящия иск за собственост, ищците се легитимират като собственици на процесното жилище по давност. Обосновават правния си интерес от предприетата защита с твърдения, че е съставен акт за частна общинска собственост, който се явява и пречка имотът да бъде придобит от тях. Ето защо молят за разрешаване на възникналия спор за собственост със сила на пресъдено нещо между страните и положително произнасяне по предявения иск. В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Оспорва твърденията на ищците, че са придобили правото на собственост върху имота на основание наследствено правоприемство или евентуално чрез давностно владение. Твърди, че Т. П. никога не е бил собственик на имота, а е ползвал жилището на основание заповед за настаняване № ••• от ••.••.•••• г. Сочи, че дори да се приеме, че през 1990 г. Т. П. е сключил договор, той не е придобил собствеността върху имота. Навежда доводи, че наличието на отлагателно условие за постигане на прехвърлителен ефект върху вещта, а именно изтекъл срок от 15 г., в които работникът е задължен да има непрекъснати трудови правоотношения със завода, считано от датата на договора, предполага, че Т. А. П. е можел да придобие всички вещни права, присъщи на собственик през 2005 г. Съгласно договора купувачът е нямал право да се разпорежда с имота до изтичане на срока през 2005 г. Според условията при предсрочно прекратяване на договора, купувачът е задължен да върне жилището срещу платената цена. Т.е. дори при наличие на договор със същите условия, сключен по твърденията на ищците през 1990 г., Т. П. е нямало как да придобие имота, поради смъртта си през 2003 г. Счита, че ищците не са придобили процесния апартамент и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС по следните причини: до момента на смъртта на Т. П., Държавата е била собственик на жилището и по тази причина ищците не са могли да го наследят. До същия момент срокът за придобивна давност по отношение на имота не може да тече, тъй като ищците и техните наследодатели са го ползвали на договорно основание - заповед за настаняване № ••• от ••.••.•••• г. съгласно чл. 5 ЗНО. Решението на Районен съд - Варна, с което правото на ползване на имота е предоставено на М. П. след развода със съпруга й Т. П., е на основание правото на ползвателя Т. П.. Дори правото на ползване да е погасено със смъртта на Т. П. и да е налице фактическо владение от страна на неговите наследници, давностният срок е спрян с Мораториума за придобиване на земя държавна или общинска частна собственост за периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. съобразно § 1, ал. 1 ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., с последващи изменения и допълнения), действал до обявяването му за противоконституционен с Решение № 3/24.02.2022 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/2021 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.) Правната възможност по отношение на ищците за придобиване на процесния имот на основание на чл. 79, ал. 1 ЗС е подновена на 08.03.2022 г. В резултат на гореописаните факти давностният срок по отношение на процесния имот, собственост на О. В., може да тече едва след датата на съставяне на акта за частна общинска собственост 08.07.2022 г. Във връзка с твърденията, че имотът не е станал собственост на О. В., поради това че е бил частна собственост, съставляваща капитала на търговско дружество и неговите преобразувания, и попада в хипотезата на отрицателната предпоставка на ал.2 от § 7 ПЗР на ЗМСМА за трансформиране на собствеността от държавна към общинска, респективно неприложимостта на Мораториума за придобиване на земя държавна или общинска частна собственост, оспорва същите със следните аргументи: От началния момент на претенциите на ищците, до 08.07.2022 г., когато е съставен Акт за общинска собственост №•••, имотът е фигурирал в актовите книги за имоти като държавна собственост №••• от ••.••.•••• г., в който по т. 21 е отбелязано, че сградата, включително ап. 2 е предоставен за управление на Общински народен съвет - Варна. Няма данни процесният обект да е воден по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на ЗМСМА в сила или да е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество, каквато е отрицателната предпоставка по § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА, на която се позовават ищците. Към момента на влизане на приложимата разпоредба в сила, жилището е било част от държавния жилищен фонд, предоставено за ползване за нуждите на общината. Формално отписването на жилището от актовите книги за държавни имоти е извършено едва през 2022 г. със заповед № ДИ-22-7703-21/03.05.2022 г. на Областния управител-гр. Варна. В следствие на заповедта, на основание чл. 58, ал. 5 ЗОС е съставен акт за частна общинска собственост №•••/••.••.•••• г. Поддържа, че е собственик на оспорвания имот, като се легитимира с акт за частна общинска собственост №•••/••.••.•••• г. В заключение оспорва твърденията на ищците, че са придобили процесния имот на основание наследствено правоприемство, поради недоказан титул на собствеността или на основание фактическо владение на вещта в периода от 1985 г. до днешна дата, поради наличие на друго правно основание за ползване на вещта, а именно заповед за настаняване от 1990 г., както и поради това, че не е изтекла необходимата 10 годишна придобивна давност. Ето защо счита насочения срещу него иск за собственост за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № •••/••.••.••••г. на Директор на З.к.м. „С. П." – Варна, на основание чл.5 ЗНО, Т. А. П. - ш. към Цех * с четиричленно семейство, е настанен в апартамент * на адрес гр. В., к-с „Д." - кв. *., бл.*, вх.*, ет.*. Преди да бъде издадена Заповед № •••/••.••.••••г., с Писмо с изх. № 28-01- 531/25.12.1985г., Главният директор на К. к. „Г. Д." уведомил директора на З.к.м. „С. П." - В., че ръководството на комбината е съгласно с предложението за замяна на жилища, като приема самостоятелната стая със сервизни помещения в бл.••• /••/, ап.*, ет.*, к-с С. Ив. П., •• подрайон, обща жилищна площ 20 кв.м. за жилищен фонд на КК Г. Д., В.. За компенсация предоставя на завода стая и кухня в блок *, вх.*, ап.*, ет.*, к-с Д. - А., като обособилият се двустаен апартамент става жилищен фонд на ЗКМ /З.к.м./ „С. П." - В.. Представеният договор от 15.08.1990г. /л.13-14 от делото/ е неотносим към правния спор, тъй като страна по договора /купувач/ е трето за спора лице. С решение по гр.д. № ••••/••••г. е прекратен бракът между Т. А. П. и М. Л. П., като семейното жилище с адрес гр. В., к-с „Д." - кв. А., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* е предоставено за ползване на М. П., а Т. П. е осъден да го напусне в срок от 1 месец от влизане в сила на решението. Представени са удостоверения за наследници на М. Л. В. и Т. А. П., от които е видно, че ищцата А. И. е тяхна дъщеря. Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.22/, на 10.05.2007г. А. И. и Д. И. са сключили граждански брак. В отговор peг. № РД16001869АС-001 АС/29.01.2016г., О. В., район А. уведомява Д. И., че в ж.к. Д., бл.*, вх.*, район „А."- О. В. има само едно общинско жилище - апартамент № *. О. В. на 06.07.2022г. е съставила АЧОС на основание чл. 58, ал.5 ЗОС във връзка със Заповед на Областния управител-Варна № ДИ-22-7703-21/03.05.2022г. за Апартамент № * с идентификатор •••. С Решение № 50/30.03.1989г. на Министерски съвет, е образувана фирма с държавно имущество К., със седалище Варна. Предоставя се за уставен фонд на фирмата държавно имущество, което тя получава като правоприемник на прекратените организации по т.2, между които К. з. Г. Д.-В. и З.к.м. и к. е. „С. П." - В.. Представен е Устав на ДФ К.-Варна, като в чл.33 е посочено, от какво се състои имуществото на фирмата. ДФ К.-Варна е вписана в регистъра за държавните фирми, воден в Окръжен съд- Варна с Решение от ••.••.••••г. по ф.д. № */••••г. С Решение от 16.10.1990г. по ф.д. № */••••г. на ОС Варна са вписани образуваните поделения на ДФ „К.", между които са ДФ „К." - В. -КЗ „Г.Д." и ДФ „К." -ЗКМКЕ /З.к.м. и к. е./ „Ст.П.". Със Заповед № РД 17-27/07.06.••••г. на Министъра на Министерство на индустрията, търговията и услугите са образувани фирми с държавно участие. Прекратена е фирма „К." - Варна, като всички активи на фирмата се поемат от новообразуваните фирми, между които фирма „К. м."- Варна. Съгласно точка 2 от Приложение № 5 към същата заповед, се предоставило за уставен фонд на фирма „К." - Варна държавно имущество, което тя получава като правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - гр.В.. Със Заповед № РД -17-729/05.08.••••г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите се преобразувала фирма „К. м."- Варна в „К. м." ЕООД. Въз основа на Заповед № РД -17-729/05.08.•••• г., с Решение от 10.10.••••г. по гр.д. № ••••/••••г. на ОС Варна, е вписано „К. м." ЕООД. Капиталът на ЕООД е държавно имущество, което получава като правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - гр.В., поделение на фирма К. Варна. С Решение от 14.12.••••г. по ф.д. № ••••/••••г. на ОС Варна е вписано преобразуването на „К. м." ЕООД в „К. м." ЕАД. В Акт за държавна собственост №••• от ••.••.•••• г. е отразен жилищен блок, построен от държавата върху държавна земя, в гр. В., ж.к. Д., бл.*, вх.*, *, *, кв „*.“, като 20 бр. апартаменти във вх. *, измежду които ап.* със собствено избено помещение. Със Заповед № ДИ-22-7703-21/03.05.2022 г. на Областния управител- Варна е отписан от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост ап.*. По реда на чл.192 ГПК е получен отговор от „К. м.“ АД, в който се сочи, че като правоприемник на З.к.м. „С. П." – Варна/евентуално К. к. „Г. Д."/ не съхранява посочените документи - Договор за продажба на ведомствено жилище от 1990г.,/евентуално ••••г./, както и всякакви други документи в т.ч. писма, заповеди, протоколи, решения, молби и други, свързани със собствеността и/или продажбата на това жилище. Същите вероятно са предадени за съхранение от праводателя преди извършената приватизация в „Държавен архив“ - Варна. Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Регионален държавен архив-Варна“ посочва, че са извършили справка по съдържанието на делата определени за поС.но запазване на Ф.948 - З.к.м.-Варна и Ф.21-Групов фонд „Корабостроителни заводи“-Варна, от която се е установило, че в Държавен архив-Варна не са постъпвали за съхранение договори за продажба на ведомствени жилища. В полза на ищците са ангажирани гласни доказателства за установяване наведените фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене в периода от 2007г. до предявяване на исковата молба в съда, присъединявайки владението на своите праводатели. Св. М. К. и Щ. Л. /без родство/ в показанията си установяват, че в ап.*, находящ се в кв.А., комплекс „Д.“ бл. *, вх.*, от 1985г. живее семейството на ищцата. След смъртта на Т. през 2003г. там останали да живеят съпругата му и двете им дъщери. От сключване на брака между А. и Д., те живеят в това жилище. Т. работел в ЗКМ „С. П.“ и закупил жилището от завода, а не от Общински Народен съвет. Всички ремонти по апартамента се извършвали от семейството. Те участвали и при ремонти на входа. Не са чували някой да е имал претенции за този апартамент. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С т.1 на ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. За отстраняване на противоречива съдебна практика и на изясняване на предмета на доказване по отрицателните установителни искове за право на собственост, след цитираното ТР е постановена от ВКС и практика по реда на чл.290 ГПК. Така по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК е допуснато касационно обжалване по въпроса: „Как следва да процедира съдът, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца - да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора. С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК, ВКС приема, че при недоказване на фактическите твърдения, които пораждат правата, на които се позовава ищецът, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо „само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо съС.ие или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.“ В този смисъл са и Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о . В условията на евентуалност, ищците в случая обосновават правния си интерес с твърдението, че са владелци на имота и имат възможност да го придобият по давност, а с неоснователната си претенция и с издаване на акт за общинска собственост, както и с отказа си да деактува имота, ответникът препятства възможността за придобиване на имота. Ето защо и съобразно цитираната по-горе съдебна практика, съдът приема, че в настоящия случай интересът на ищеца се обосновава с претенцията му да е титуляр на самостоятелно право на собственост, различно от спорното (правото на ответника – частна общинска собственост), респ. позовава се на фактическо съС.ие или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. Ето защо и в настоящия случай производството по делото подлежи на прекратяване, ако останат недоказани фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес. От събраните в хода на настоящето производство доказателства, съдът приема за установено по делото, че от 1985г. до подаване на исковата молба на 23.04.2025г., семейството на ищцата е упражнявало фактическата власт върху имота. Същото се установява от свидетелските показания, които съдът кредитира като логични и последователни, резултат от личните впечатления на двамата свидетели, натрупвани през продължителен период от време. По делото са представени АДС № 80 и АЧОС № •••. Съгласно чл.17, ал.4 от Конституцията на РБ / обн. ДВ бр.56 от 13.07.•••• г./, режимът на обектите на държавна и общинска собственост се определя със закон. Според § 7, ал.1, т.4 и т.6 ПЗР ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77 от 17.09.•••• г./, с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините определени държавни имоти. Според чл.2 от Закона за общинската собственост /обн. ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./, общинска собственост са имотите, определени със закон; имотите, завещани на общината; имотите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон /т.7/, и др. хипотези. Съгласно чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС, публична общинска собственост са имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Частна общинска собственост са имотите извън тези по, ал.2 на чл.3 ЗОбС. При промяна на предназначението на даден имот, с решение на общинския съвет той се обявява съответно за частна или публична собственост - чл.6 ЗОбС. Според чл.5 ЗОбС, възникването, изменението и погасяването на правото на собственост се удостоверява с акт за общинска собственост, който е официален документ, но няма правопораждащо действие. Правото на собственост не възниква по силата на акта за общинска собственост. Актът за общинска собственост има декларативно действие относно вече възникналото право по силата на някой от предвидените в закона способи за придобиване на вещни права. В случая предявеният от ищците иск за собственост е основан на придобивна давност, поради което следва да се вземе предвид, че за вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС ДВ, бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 01.06.2006 г., като на 31.05.2006 г. давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма, спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр.18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр.7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. Според т.2 от Решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване, КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС, с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен. Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд (чл.14, ал.5 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г., като за времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен от настоящия съд. Продажбата на държавни жилища, включително и от ведомствения жилищен фонд в периода преди да започне процеса на раздържавяване и процеса на приватизация, се е извършвала по ред и условия, определени в Наредбата за държавните имоти /1975 г., отм през 1996 г./, наричана за краткост по-долу НДИ. Съгласно чл. 111, 120 и чл. 121 от НДИ, продажбата се извърша от Народния съвет въз основа на заповед на председателя на ИК на ОбНС, а въз основа на заповедта се сключва договор, подписан от председателя на ИК на ОбНС. При продажба на ведомствени жилища определеният за купувач кандидат се посочва от ведомството. С приемането на Закона за държавната собственост /ЗДС/ през 1996 г., НДИ е отменена и разпореждането с държавните имоти е предоставено на областните управители, а по отношение на заварените преписки за продажба на държавни имоти, в Правилника за прилагане на ЗДС е посочено, че незавършените преписки за продажба, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31.05.1996 г. се приключват до три месеца по досегашния ред на НДИ- § 12, ал. 1 от ПЗР на ППЗДС. Неприключилите в този тримесечен срок преписки се предават на областния управител, който сключва договорите от датата на извършеното плащане- § 12, ал. 2 от същите ПЗР на ППЗДС. С разпоредбата на § 13 е уредено приключването на преписките, по които няма извършено плащане до 31.05.1996 г., като за тях се прилага редът, предвиден в Закона за държавната собственост. Законът за държавната собственост /ЗДС/ и Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/1994г. (отм.), изменен с ПМС № 309/28.12.1996г. уреждат продажбата на жилища с различен статут. Отделно от това съществуват и трета група жилища, които промените в нормативната уредба заварват при започнала по реда на Наредбата за държавните имоти и незавършена процедура за продажбата им. Най-общо режимът на тези имоти е разграничен от процеса на приватизация със Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ДВ, бр. 55/91 г./, който с § 4 сочи, че висящите производства за продажба на движими основни средства, недвижими имоти и обекти на държавни и общински фирми се приключват по досегашния ред. Разпоредба в същия смисъл е включена и в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Идентична е правната уредба, възприета с § 2 от ПЗР ПМС № 309/28.12.1996 г. за допълнение на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията/ ДВ, бр. 1/97г./. С това ПМС № 309 е създадена и нова разпоредба на чл. 18 а, съгласно която продажбата и замяната на жилища, ателиета, кабинети и гаражи на работници и служители в търговските дружества се извършва с разрешение на едноличния собственик на капитала при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите, като цените на обектите се определят съгласно глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. При сравнение на двата основни режима за продажба - по НДИ /респ. ЗДС/ и по нормативните актове относно разпореждането с имоти на търговските дружества и междинната група на заварените висящи производства за продажба следва извод, че ведомствените жилища, по които има започнали преписки за продажбата им и не са довършени при започване на процеса на преобразуване и приватизация на държавните предприятия, остават в собственост на държавата, за да се приключат по реда за продажба на държавни жилища, а не преминават в собственост на търговските дружества по силата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/93 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия /ДВ бр. 93/93 г./, чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост, Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, въпреки че са били предоставени за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие, на базата на чието имущество се създава и търговското дружество. По отношение на такива жилища в хипотезата на § 12, ал. 2 ПЗР на ППЗДС преписката се довършва от областния управител, който сключва договор с определения купувач. Не се изисква разрешение от едноличния собственик на капитала, както и оформяне на договора с нотариален акт. За останалите случаи обаче - тези при които преписка по продажбата им не е започнала, съответно цената не е платена, горепосочените разпоредби на чл. 1, ал.1 от ПМС № 201/1993г., съответно на чл. 17а ЗППДОбП и чл. 2, ал.4 ЗДС са приложими, тоест продажбата им се осъществява по реда на ЗЗД, а цената се определя по реда на ППЗДС – аргумент от чл. 18а от Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /1994г. отм.). Разпоредбата на чл.2, ал. 4 ЗДС в първоначалната й редакция, приложима за случая, сочи, че имотите на търговските дружества не са държавна собственост, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества предизвиква и промяна в собствеността на дълготрайните активи, вписани в баланса и предоставени на преобразуваното дружество. Правото на собственост на държавата върху вещите и имотите на държавното предприятие се трансформира в право на собственост върху капитала на едноличното търговско дружество с държавно участие. Така притежателят на капитала (държавата) придобива управленски и контролни правомощия, но самостоятелният правен субект, притежател на вещните права, е търговското дружество, а не държавата. При преценка на основанията за продажба на жилище, предоставено на търговско дружество и включено в капитала му, дори и държавата да е била негов единствен собственик преди прехвърлянето му, се съобразяват съответните правила за упражняване на правото на собственост за търговските дружества, собственост на държавата. /В този смисъл Решение № 340/12.12.2012г. по гр-д. № 230/2012г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение № 373/08.06.2010г. по гр.д. № 4230/2008г. на ВКС, ІV-то Г.О./. В конкретния случай съдът приема за установено по делото, че към съставянето на АДС № 80 процесният Апартамент № *, находящ се в гр. В., район А., ж.к. Д., бл.*, вх.*, ет.* е бил държавна собственост, предоставен за управление първоначално на К. к. „Г. Д.", а след това на З.к.м. „С. П." – Варна. Този имот е бил включен в жилищния фонд на това предприятие и в него под наем на ••.••.••••г. е бил настанена служителят на предприятието Т. П., заедно със семейството му. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните АДС № 80, Заповед •••. По делото не са ангажирани доказателства за твърденията на ищците, че наследодателят на А. И. – Т. П. е закупил имота с договор по реда на НДИ, поради което и съдът приема същите за неоснователни. Други доказателства, че Т. П. е сключил договор за покупка на имота - апартамент № 2 с идентификатор ••• по делото не са ангажирани. Установено е по делото, че ДФ К.-Варна, правоприемник на З.к.м. и к. е. „Ст. П." - гр.В., поделение на фирма К. Варна е била преобразувана, на основание чл. 1, ал. 3 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, в еднолично търговско дружество с държавно имущество. При така установеното съдът приема, че процесният имот е престанал да бъде държавна собственост, преминал е в собственост на преобразуваното дружество и за придобиването на този имот от трети лица чрез сделка със собственика му или по придобивна давност не е имало пречка в момента, посочен от ищците. По делото не е установено за този имот да е имало започната процедура по продажбата му, по която продажната цена да е платена преди влизане в сила на ЗДС от 1996г., поради което и съдът приема по съображения изложени по-горе, че за продажбата на този имот, приложими са били правилата на ЗЗД и на Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /Правилника/, а цената на имота е следвало да се определи по реда на ППЗДС – аргумент от чл. 18а от Правилника. Установи се, че от 1985г. до подаване на исковата молба на 23.04.2025г., семейството на ищцата е упражнявало фактическата власт върху имота. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено наличието на предвидените в чл.79 ЗС предпоставки за придобиване правото на собственост върху процесния имот от ответника, поради което общината не се легитимира като собственик на твърдяното придобивно основание. В обобщение искът е основателен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищците се дължат разноски за производството, съобразно представените доказателства за извършването им, чиито размер възлиза на 2163.61 евро /163.61 евро заплатена държавна такса и 2000 евро възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът счете за неоснователно при съобразяване с правната и фактическа сложност на казуса. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд