Решение № 112 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Радомир по дело № 763/2026 г.

дело № 20261730100763 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл. 542 и сл. от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗГР и е образувано по молба на И. Д. Д., с искане съдът да постанови решение, с което да установи факта на смъртта на лицето Д. Г. К., б. ж. на с. Д. Д., общ. Радомир, обл. Перник, починал през 1944 г. в района на гр. К. п., бивша Република Югославия и да разпореди на Община Радомир да състави акт за смърт на Д. Г. К., б. ж. на с. Д. Д., общ. Радомир, обл. Перник. Молителят твърди, че е внук на Д. Г. К., б. ж. на с. Д. Д., общ. Радомир, обл. Перник, който е починал на 24.10.1944 г. по време на Втората световна война на територията на бивша Република Югославия. Твърди, че до момента няма съставен акт за смърт от компетентните органи на Община Радомир и смъртта на лицето не била официално обявена по установения в закона ред. По изложените съображения, моли молбата да бъде уважена. В съдебно заседание, молителят се явява лично и заявява, че поддържа подадената молба. Заинтересованата страна - Община Радомир, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по молбата. Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно уведомена, изпраща представител - прокурор М., която изразява становище за основателност на молбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна: От представените по делото удостоверение за раждане, издадено от Ленински районен народен съвет - София и свидетелство за свето кръщение, се установява, че молителят И. Д. Д. е внук на Д. Г. К., б. ж. на с. Д. Д., общ. Радомир, обл. Перник. По делото е представено и удостоверение, издадено на 06.10.2025 г. от Държавен военноисторически архив – Велико Търново, от което се установява, че подофицер Д. Г. К. от с. Д. Д., Радомирска околия, е участвал във Втората световна война в състава на 13-ти пехотен Рилски полк, 3-та дружина, 7-ма пехотна рота и е починал на 24.10.1944 г. във втора дивизионна лечебница, погребан в К. п., бивша Република Югославия. От представената, приета и неоспорена от страните по делото служебна бележка, издадена от кметство, с. Д. Д. на 15.01.2026 г., се установява, че в кметство, с. Д. Д. няма съставен акт за смърт в наличните регистри по гражданско състояние за лицето Д. Г. К.. Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи: Предмет на установяване в настоящото производство е факт, чието правно значение е не само гражданско. Следва да се има предвид, че не всеки факт с правно значение, а само този факт, за чието удостоверяване законът е предвидил да се съставя официален документ, може да се установява в това производство. Съставянето на документ за факта е задължително. Документът, който следва да се издаде за факта, е свидетелстващ по своята правна характеристика. Съгласно разпоредбата на чл. 542, ал. 1 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. Разглежданият случай попада в първата хипотеза, поради което молбата е допустима, тъй като касае установяване на факт, чиято правна релевантност не зависи от съставянето на документ за него, защото спрямо него има доказателствено значение. В конкретния случай се касае за факт с правно значение от категорията на т. нар. „юридически събития“, какъвто несъмнено е фактът на смъртта на определено физическо лице, тъй като по силата на закона с този факт са скрепени определени правни последици. На основание чл. 34, ал. 1, пр. 3 ЗГР удостоверяване на един такъв юридически факт става и е допустимо само с документ, издаван по законоустановения ред (чл. 34, ал. 2 ЗГР), като по-конкретно относно акта за смърт правната уредба е детайлизирана в раздел ІV от глава ІІІ на ЗГР. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установи, че лицето Д. Г. К., б. ж. на с. Д. Д., общ. Радомир, е починало на 24.10.1944 г. в района на гр. К. п., бивша Република Югославия. С оглед изложеното и предвид липсата на съставен акт за смърт на Д. Г. К., на основание чл. 542 ГПК следва да бъде разпоредено да се състави акт за смърт на лицето по законоустановения ред, за което, след влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 59 ЗГР заверен препис от същото следва да бъде изпратен на Община Радомир за съставяне на документа. Воден от горното, съдът