Решение № 174 от 31.5.2026 г. на Районен съд - Видин по дело № 235/2026 г.

наказателно дело № 20261320200235 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбоподателят И. Ц. Е. от гр.Видин е обжалвал Наказателно постановление № 26/22.01.2026г. на Заместник министър на земеделието и храните , с което на основание чл.44 ал.2 и чл.41 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ е наказан с глоба в размер на 816 лв. /417,21 евро ,за това ,че на 07.08.2025 г. при извършена проверка от служители на ОСЗ Брегово е установено , че И. Ц. Е. извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, като е извършил следното: „Върху част от имота са изсипани строителни и битови отпадъци, в следствие на което е нарушен хумусния слой“ в поземлен имот с идентификатор 11079.117.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Винарово, община Ново село, област Видин, с площ 6 295 кв. м. земеделска земя от шеста категория, собственост на жалбоподателя – нарушение на чл.2 ал.1 във връзка с чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Релевират се доводи за незаконосъобразност на НП, като издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че са допуснати съществени нарушения при издаване на НП и се иска цялостната отмяна на Наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява. АНО се представлява в съдебното заседание от Директор на дирекция при ОД „Земеделие“ гр.Видин – служител с юридическо образование. Моли за потвърждаване на обжалваното НП, като развива доводи в тази насока. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното от фактическа страна: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна-наказана в АНП ,в рамките на преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН. По същество същата не е основателна. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори ,че наказания И. Ц. Е. е собственик на земеделска земя в поземлен имот с идентификатор 11079.117.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Винарово, община Ново село, област Видин, с площ 6 295 кв. м. земеделска земя от шеста категория. Не се спори ,че проверката от служители на ОСЗ Брегово е извършена по повод подаден сигнал .На 07.08.2025 г. те пристигнали в землището на с.Винарово , общ. Ново село Ясен и извършили оглед на имот с кад. Номер 11079.117.5 , собственост на жалбоподателя, с начин на трайно ползване „пасище“ , при което констатирали, че в източната част на имота са изсипани строителни и битови отпадъци , при което е нарушен хумусния слой. За установеното бил изготвен КП. Констатираните нарушения са мотивирали актосъставителя да състави и АУАН за нарушение на разпоредбите на чл.2 ал.1 във връзка с чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Въз основа на акта и описаните в него нарушения е издадено и атакуваното НП № № 26/22.01.2026г. на Заместник министър на земеделието и храните с което на основание чл.44 ал.2 и чл.41 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ е наложено на жалбоподателя наказание глоба в размер на 816 лв. /417,21 евро. Гореизложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.К. – актосъставител и от писмените доказателства по делото. От разпитания в съд. заседание свидетел - К. – актосъставител се установи по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието-предмет на административнонаказателното производство, както от обективна, така и от субективна страна.Същата в с.з. потвърди, че по повод подадения сигнал е извършена проверка от комисия определена от ръководството, в присъствието на собственика – И. Ц. и кмета на населеното място. В хода на проверката на посоченият в КП и АУАН имот , находящ се в землището на с.Винарово. са констатирали , че жалбоподателя е изсипал /складирал битови и строителни отпадъци в част от този имот - земеделска земя, по който начин тази част на имота не може да служи за земеделски цели и е увреден хумусният слой. Актосъставителката е категорична , че АУАН е съставен на 05.09.2025г., за която дата е връчена покана за явяване за съставяне на Акта на жалбоподателя, но тъй като същия нямал възможност да дойде, се е явил на 09.09.2025г. за да му се връчи и го е подписал без възражения. В този смисъл са и представените по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра на свидетеля, тъй като изложените от нея показания са последователни, логични, непротиворечиви са и са относими към предмета на делото. Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 2 от ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели, а разпоредбата на чл. 3 от същия закон вменява задължение на собствениците и ползвателите на земеделски земи да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. В НП е конкретизиран начина по който жалбоподателя не е изпълнил задълженията си по ЗОЗЗ и е нарушил разпоредбите на чл.2 ал.1 и чл.3 от ЗОЗЗ – изсипвайки и съхранявайки строителни и битови отпадъци в част от собствения му имот е нарушил хумусния слой. В случая е дадена правилна квалификация с конкретно отразени относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление, предвид което е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН от формална страна, а по същество административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Жалбоподателя не е ангажирал в производството пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи констатациите на административно-наказващия орган относно описаното в НП нарушение. С оглед на което и при анализа на доказателствата по делото се налага категоричния извод, че жалбоподателя е извършил коментираното нарушение. Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт се доказва по безспорен и несъмнен начин. Наложеното наказание е предвидено от закона. При индивидуализиране на наказанието административно наказващият орган правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразил се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание се явява съразмерно на извършеното нарушение. Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН Съдът намира, че Наказателно постановление Наказателно постановление № 26/22.01.2026г. на Заместник министър на земеделието и храните следва да бъде потвърдено. Водим от горното Съдът,