Решение № 2395 от 11.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13522/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20026074/28.01.2021 г., 90 с - в СРС, по гр. д. № 73911/2018 г. е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответниците В. В. М., ЕГН ••••••••••, Ю. Х. М., ЕГН •••••••••• и В. В. М., ЕГН ••••••••••, че ищците П. С. К., ЕГН •••••••••• и С. М. К., ЕГН •••••••••• са собственици на част с площ от 15 кв. от имот с идентификатор 68134.1380.88, съгласно кадастралната карта на гр. София, повдигната със зелен цвят на Скица № 1 от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза (л. 152), която представлява неразделна част от решението, която погрешно е нанесена в кадастралната карта вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор 68134.1380.89, като част от имота на ответниците с идентификатор 68134.1380.88. С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС относно частта с площ над 15 кв. м. до 60 кв. м. от източната част на имот с идентификатор 68134.1380.88, съгласно кадастралната карта на гр. София, която погрешно е нанесена в кадастралната карта вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор 68134.1380.89, като част от имота на ответниците с идентификатор 68134.1380.88, както и последните да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху част с площ от 60 кв. от източната част от имот с идентификатор 68134.1380.88, съгласно кадастралната карта на гр. София, която владеят без основание. Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото. Въззивното производство е образувано по жалба на ищците П. С. К. и С. М. К., чрез процесуалния им представител, в частта, в която исковете са отхвърлени. В жалбата се излагат доводи, че решението в тази част е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Неправилно СРС е направил извод, че частта над с площ над 15 кв. м. до 60 кв. м. от източната част на имот с идентификатор 68134.1380.88, съгласно кадастралната карта на гр. София е придобита от ответниците по давност към 2008 г. Сочат, че съгласно чл. 200 ЗУТ владението върху реална част от парцел може да доведе до придобиване на реалната част от парцела, но не и на идеалната част от целия парцел, само ако са спазени условията на благоустройствения закон за минимална площ и лице на парцела. Поддържат, че в случая тези условия не са спазени, понеже площта от 60 кв. м. не отговаря на изискванията за минимална площ и лице. Съдът не е посочил с каква давност е придобита реалната част от парцела – 5 или 10 годишна. В отговора на исковата молба ответниците са посочили, че присъединяват и владението на своите праводатели, но в чл. 59 от ЗТСУ (отм.) е предвидено, че по време на неговото действие не могат да се придобиват по давност или чрез правни сделки на реални части от дворищно регулационни парцели. Поддържат, че неправилно СРС е приел, че частта е придобита по давност към 2008 г., тъй като 10 годишната давност би текла по време на действието на ЗТСУ, което е недопустимо, поради посочената забрана в чл. 59 от закона. Сочат, че според СТЕ по кадастралния план отпреди 1966 г., старата къща на ответниците навлиза в имота на ищците и пресича имотната граница. По КП отпреди 1970 г. до кадастралната карта от 2011 г. къщата на ответниците е на разстояние от имотната граница, без да навлиза в имота на ищците, но самото имотна граница навлиза в имота на ищците и го намалява. Молят да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Не претендират разноски за въззивното производство, но правят възражение срещу размера на претендираните от насрещните страни разноски за адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззиваемите страни - ответниците В. В. М., Ю. Х. М. и В. В. М., чрез представителя си, оспорват жалбата. Поддържат, че в оспорените части решението е обосновано и постановено при съобразяване със събраните доказателства в тяхната цялост и на материалния закон. Законосъобразно СРС е отхвърлил изцяло иска за предаване на владението на 60 кв. м., който е останал недоказан от ищците в производството. Основателно съдът е приел, че частта от имот с идентификатор 68134.1380.89, е придобита по давност от ответниците - собственици на имот с идентификатор 68134.1380.88 и по отношение на нея искът следва да се отхвърли. Сочат, че изводите за придобиване по давност на реалната част от имота за законосъобразни по различни от изложените от СРС съображения. Поддържат, че реалната част от източната граница на имота с идентификатор 68134.1380.88 е придобита от тримата ответници чрез присъединяване на владението на техните праводатели и наследодателя на праводателите Л.К. през периода 1956 г., в който имотът е обособен чрез делба, и до настоящия момент, чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. На границата на имотите още преди 1960 г. са посадени дръвчета и е поставена телена мрежа, според показанията на свидетелите. Според свидетелят Н. тази ограда не е местена от тогава и до момента. Този факт не е оспорван от ищците и съдът е отделил като безспорно, че от момента на закупуване на имота през 1998 г. до настоящия, оградата не е местена. Излагат доводи, че дори с поставянето на оградата имотът на ответниците да е увеличил площта си чрез присъединяване на реална част от имота на ищците, това е станало още по време на делбата през 1956 г. и тази част и придобита по давност от ответниците. Сочат освен това, че след като според редакцията на чл. 59 ЗТСУ (отм.) до 2001 г. реална част от УПИ не могат да се придобиват по давност, по аргумент за противното, реална част от неурегулирани ПИ могат да се придобиват и по давност. Позоват се на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и по – стара практика на ВС, според която ако до влизане в сила на ЗТСУ е изтекла необходимата давност върху реално определените части от даден парцел, владелецът придобива идеалната част, съответстваща на реалната част от парцела. Сочат, че в случая давностното владение е осъществено преди влизане в сила на ЗТСУ – след 1960 г. до 1973 г. от владелецът Л.К. и неговите наследници, които са придобили по давност реалната част (до телената ограда) от ПИ на праводателите на ищците. Молят да се потвърди решението. Претендират разноски за въззивното производство, съгласно списък. Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът е длъжен да провери валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника. Решението е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Според въззивният състав решението в оспорената част е валидно и допустимо постановено, след обсъждане на събраните доказателства от страна на СРС и при изяснена фактическа обстановка. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС се произнесъл по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За основателността на иска се изисква кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се владее или държи от ответника; ответникът да владее или държи имота без правно основание. Доказателствената тежест за пълно и главно установяване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт, че съществува правно основание да владее имота. Ищците са предявили права на собственост върху реална част от имот с идентификатор 68134.1380.88, собствен на ответниците, който граничи с техния, като са поддържали, че е налице погрешно заснемане на 60 кв. м. между имотите. Установителната част от иска по чл. 108 ЗС е уважена за размер от 15 кв. м., като в тази част решението не се оспорва, влязло е в сила и не подлежи на въззивна проверка. Предмет на контрол по жалбата на ищците е останала само частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС за установяване, че ищците са собственици на реална част от ПИ с размер над 15 до 60 кв. м., както и изцяло е отхвърлена осъдителната част от исковете за предаване владението на 60 кв. м., реална част от имота на ответниците с идентификатор 68134.1380.88. В производството не е спорно и се установява от нат. акт № 136, т. ХХІХ, дело № 7298/24.06.1998 г., че П. С. К., по време на брака си със С. М. К., е закупил празно дворно място, представляващо ПИ пл. № 14, кв. 12 (стар 171) по плана на гр. София, м. Военна Рампа - запад, цялото от 490 кв. м., при описаните в акта съседи, което е с идентификатор 68134.1380.89 по КККР към момента. Установява се също така и не е спорно, че с нот. акт № 142, т. LXIII, дело № 18659/1994 г. за покупко продажба на недвижим имот, В. В. М., по време на брака си с Ю. Х. М., е придобил дворно място от 475 кв. м., съставляващо ПИ, пл. № 12, в кв. 12 (стар 171) по плана на гр. София, м. Военна рампа - Запад, при описаните съседи, заедно с масивна жилищна сграда в него на един етаж, с описанието по нотариалния акт. Не е спорно съща така, че сградата в имота е построена в близост до източната му граница. С нот. акт № 117, т. № І, дело №109/28.07.2003 г. В. В. М. и съпругата му Ю. Х. М. са продали на сина си В. В. М. 1/2 ид. част от неурегулирания ПИ, находящ се в гр. София, на ул. •••••••, с площ от 475 кв. м., съставляващо ПИ, пл. № 12, в кв. 12 (стар 171) по плана на гр. София, м. Военна рампа – Запад. Не е спорно, че този имот вече е с идентификатор 68134.1380.88 по КККР. Според заключението на СТЕ, прието пред СРС, в стария кадастрален план, изготвен между 1959 г. и 1966 г., действащ към момента на регулацията и предхождаш КК, процесните имоти са нанесени с планоснимачни номера 12 и 14 в кадастрален лист № 199. Този кадастрален план е използван като основа за изготвяне на регулационните планове за територията на имотите, но както основния регуалционен план от 1959 г., така и последващите му изменения - ЧИРП от 1978 г., ИРП 2003 г., не са предвиждали обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти (УПИ) за процесиите два имота и съответно - не са придавани площи по регулация между имотите. Според експертизата в архивите на СО - НАГ се съхранява и архивен кадастрален план от 1970 г., който е бил поддържан до влизането в сила на кадастралната карта. Съгласно този план, границата между двата имота преминава по стената на къща изградена в имот № 88, който е идентичен с имот пл. № 11 от кадастралния план от 1966 г. Процесните имоти са отразени в КККР одобрени със Заповед № РД-18- 48/12.10.2011 г. на ИД на АГКК с идентификатори 68134.1380.88 (на ответниците) и 68134.1380.89 (на ищците), като първият е с площ от 514 кв. м., а вторият с площ от 436 кв. м. При извършен оглед на място вещото лице не е установило следи от скорошни промени в местоположението на оградата между имотите. Констатирало е, че оградата представлява телена мрежа на метални колове и очертаната от нея материализирана граница между имотите не съвпада с нанесените граници в кадастралната карта и предхождащите я кадастрални планове. Площта заключена между оградите, източната снета на триетажната жилищна сграда в имот с идентификатор 68134.1380.88 и имотната граница между имоти с идентификатори 68134.1380.88 и 68134.1380.89 съгласно КККР е в размер на 15 кв. м. и е повдигната в зелен цвят на скица, находяща се на л.152 от делото на СРС, и очертана със зелено и черно на скица, находяща се на л.155 от делото на СРС. Като съобрази установените по делото факти и възраженията на страните в въззивното производство, настоящият състав намира следното от правна страна: На първо място следва да се посочи, че по силата на ТР № 8/2016 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, искът за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част е неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. ВКС е приел по тълкувателен ред, че когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. Според ТР, притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. В случая ищците се легитимират като собственици на имот с идентификатор 68134.1380.89 по КККР от 2011 г., чрез правна сделка – покупко – продажба от 1998 г. Съгласно документите им за собственост, площта на имота е 490 кв. м. Ответниците от своя страна се легитимират като собственици чрез правни сделки – две покупко продажби от 1994 г. и 2003 г. на съседния имот, който е по документи за собственост от 475 кв. м. и с идентификатор 68134.1380.88 по КККР от 2011 г. Според СТЕ, процесните имоти са отразени в КККР одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на ИД на АГКК, с идентификатори 68134.1380.88 (на ответниците) и 68134.1380.89 (на ищците), са с площи, както следва - 514 кв. м. на ответниците и с площ от 436 кв. м. – на ищците. Следователно, както е приел и СРС, е налице е разминаване в площта на двата процесни имота според документите за собственост на ищците и ответниците. Ответниците са подържали, че са придобили по давност, реалната част от имота на ищците, която попада в техния имот, текла както от момента на придобиването на имота от тях през 1994 г., както и преди това – текла в полза на техните праводатели преди 1994 г. По повод възраженията в жалбата, че преди влизане в сила на ЗУТ, по силата на чл. 59 ЗТСУ е било недопустимо придобиване на реална част от имот по давност, съдът намира следното: Според основната редакция на чл. 59 ЗТСУ (преди изм. от бр. 34/2000 г.), не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност реално определени части от дворищнорегулационни парцели. След изменението на на чл. 59 от ЗТСУ с ДВ, бр. 34/2000 г. в сила от 01.01.2001 г., както и впоследствие в чл. 200 от ЗУТ – в сила от 31.03.2001 г. е предвидено, че е допустимо придобиване на реални части от УПИ, само ако отговарят на изискванията на минимални размери за площ и лице за съответния вид, като от това правило е предвидено изключение в хипотезата, когато тази част от поземления имот се присъединява към съседен имот - чл. 59, ал. 2 от ЗТСУ (ред. ДВ, бр. 34/2000 г.), чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, съответно при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.) и чл. 17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. В същото време в практиката на ВКС се застъпва становището, че забраната за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели (УПИ), не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. С Д Р П от неурегулираните недвижими имоти се образуват дворищнорегулационни парцелиза индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. Очертанията и размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което и в З ТСУ (отм.) няма норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части от такива имоти. (в този смисъл решение № 219/10.12.15 по гр. д. № 1716/15, І ГО, ВКС, решение № 126 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 5257/2016 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС и др.) Изхождайки от посочената цел на закона, следва да се приеме, че от значение за приложението на забраната е статутът на имота към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност. Ако към този момент имотите вече са урегулирани, а владението не е продължило в изискуемия от чл. 79 ЗС срок, възможността за придобиване по давност на реално определената част се преценява с оглед наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно - на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случай, че те не са налице, тази възможност следва да бъде отречена. ВКС приема, че ако фактическият състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС не е завършен към момента на урегулирането на поземлените имоти, реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно - ако е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Придобивна давност от този момент насетне не тече, тъй като законът изрично забранява придобиването на реално определени части от урегулирани поземлени имоти, които не отговарят на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно на предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение, чрез посочения придобивен способ. (в този смисъл решение № 60108 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 123/2021 г., г. к., І ГО на ВКС). Като се съобрази практиката по въпроса за възможността да се придобие по давност реална част от ПИ следва, че ограниченията, на които се позовават ищците, както в чл. 59 ЗТСУ (отм.), така и впоследствие в чл. 200 ЗУТ, касаят забрана за придобиване на реални части само от урегулирани парцели. Възраженията на ответниците във въззивното производство по този въпрос са основателни. Ако 10 - годишната давност за придобиване на реалната част е изтекла до момента на регулиране на имотите, няма пречка тази част да се придобие по давност. След регулирането ще важат изключенията и ограниченията на посочените по – горе текстове на ЗУТ, според които реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ за размер на УПИ и лице. В случая е установено, че и за двата имота не са предвидени УПИ при регулацията на квартала, т. е. до влизането в сила на КК, имотите са били неурегулирани ПИ. В този смисъл е и заключението на СТЕ, приета пред СРС, чиито констатации са потвърдени от отговорите на вещото лице пред въззивната инстанция. От заключението се установява, че както основния регуалционен план (РП) от 1959 г., така и последващите му изменения - ЧИРП от 1978 г., ИРП 2003 г., не са предвиждали обособяване на самостоятелни УПИ за процесиите два имота и съответно - не са придавани площи по регулация между имотите. При съобразяване на посочените по – горе разпоредби, след изменението на чл. 59 ЗТСУ (отм.) с ДВ бр. 34/2000 г., в сила от 01.01.2001 г., които текст е преповторен в чл. 200 ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.) следва, че няма пречка реалната част от неурегулирания имот на ищците да се придобие от ответниците по давност, текла в период от 10 години преди подаване на исковата молба. По отношение доказване на предпоставките за придобиване по давност на съответната реална част в полза на ответниците, следва да се посочи следното: Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл. 79 от ЗС, включва осъществяване на фактическо господство над имота - осъществяване на владение върху него (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение на пълноправен собственик на вещта (animus), както и изтичане на определен от закона срок, през който е продължило осъществяването на фактическата власт – в случая 10 г. В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието становището, че обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент е този, който определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. За това, „за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, и т. н.“. В случая не е спорно, че ответниците В. В. М. и съпругата му Ю. Х. М. са закупили през 1994 г. неурегулирания ПИ със сградата в него и съответно през 2003 г. са продали на сина си В. В. М. 1/2 ид. част от дворното място – ПИ. Установява се, че от този момент насетне ответниците са упражняваната фактическа власт върху имота – спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато, като са го държали като свои, съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС, до момента на противопоставянето на ищците, чрез предизвикване на производство по изменение на КККР, със заявление от 16.10.2014 г. Въз основа на това искане е постановена заповед № 18-15335/29.12.2014 г. за изменение на КККР, касаеща и промяната в границите между двата имота на страните по делото. Тази заповед е обжалвана и отменена с решение № 3377/17.05.2016 г. по адм. д. № 10092/2015 г. на АССГ, за което няма данни да е отменено. Владението върху имота във вида, в който ответниците са го закупили се потвърждава от показанията на свидетеля Г..Я Н., съсед на имотите. Според него, след като е извършена делба на големия имот, който е включвал в себе си и двата процесни имота, още през 1956 г. са били обособени два имота, между които е била поставена телена ограда и по границата са били засадени дървета. Преди тази делба един от съделителите бил построил къщичка в имота, която се е намирала на самата граница между двата обособени след делбата имота. Тази къща била съборена и на нейно място била построена нова, по - голяма. Новата къща била построена по-навътре в едно от обособените места, а не на границата, както е била старата. Тази нова къща сега е собственост на ответника В. М.. Вещото лице също е дало заключение, при огледа на имота на място, че няма следи от скорошни промени в местоположението на оградата между двата имота. Според него тази ограда представлява метална телена мрежа на метални колове и очертаната от нея материализирана граница между имотите не съвпада с нанесените граници в кадастралната карта и предхождащите я кадастрални планове. Предвид изложеното в съвкупност, може да се направи извод, че ответниците са осъществявано владение с намерение за своене на спорната част, след закупуването на имота от 1994 г., съответно 2003 г., насетне, без противопоставяне на ищците до 2014 г., когато ищците са поискали изменение на КККР. Следователно, в полза на ответниците е изтекъл необходимия според закона 10 годишен давностен срок за придобиване на реалната част от неурегулирания имот на ищците, както е приел и СРС. От изложеното до момента в съвкупност, в оспорената част основателно искът по чл. 108 ЗС е приет за недоказан и е отхвърлен. Доколкото решаващите изводи на настоящият състав съвпадат като цяло с тези на СРС, макар и по допълнителни съображения, решението следва да се потвърди в обжалваната част както е постановено. Същият извод се налага за решението и в частта по разноските присъдени в тежест на ищците, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски в производството. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора и направеното искане, право на разноски имат въззиваемите страни - ответниците. Ищците са направили възражение по размера на адвокатско възнаграждение, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът констатира, че всеки от ответниците претендира разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, според НПРАВ - по 300 лв. за всеки, което не е прекомерно. Съдът счита, че не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение пред СГС в полза на ответниците. Така мотивиран Софийският градски съд