Решение № 2797 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12575/2025 г.

Производството е образувано по жалба по чл.161 от СК на Д. П. Р., ЕГН •••••••••• и М. И. Н., ЕГН •••••••••• срещу решение от 11.09.2025 г. на О. по н. и п.на община А. за освобождаване на настойник и назначаване на настойник на П. Г. А., с която се иска да бъде отменено същото решение. В жалбата са изложени твърдения, че счита, че като не е изпълнена процедурата по проведени разговори с близки лица, актът на Органа е останал немотивиран и в него са изложени непроверени факти. Твърди се, че молителката майка на поставения под запрещение посещава Д., където е настанен сина й. Посочва, че не е потърсен зам.настойника. Не желае да дава личната карта на сина си на директора на Д., нито да го упълномощава. Твърди, че не е поискан отчет на Г., а въпреки това се назначава за настойник. Моли за уважаване на жалбата. Органът по настойничество и попечителство на О. А., представляван от кмета на О. А., чрез упълномощения процесуален представител излага, че счита жалбата на Д. Р. и М. И. първоначално за недопустима в частта по отношение на М. И., като излага съображения, че същият не е процесуално легитимиран да отговаря в това си качество по обвиненията за неправилност на административния акт. Счита, че той не е нито роднина, нито близък на запретения, не е и сред заинтересованите лица по смисъла на чл. 161 от СК. Заради това счита, че в производството по спорна съдебна администрация в случая не е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата и счита, че следва да се остави без разглеждане жалбата в тази част, респективно да се прекрати в тази част производството. Излага становище, че оспорват жалбите като неоснователни, ведно с всички изнесени в тях фактически твърдения като неверни още повече изнесени пред съд. За да постанови обжалваното решение, ОНП се мотивира с установения факт, че назначената за настойник и майка на П. А., Д. Р. не се грижи за интересите на лицето, на което е била назначена за настойник и не изпълнявала задълженията си на настойник на напълно запретеното лице и неин син. Излага съображения, че са направени опити за уведомяването на настойника и заместник-настойника по телефона за необходимостта от предаване на документа за самоличност и това не е дало резултат, а съвкупно с другите системни неизпълнения на задълженията като членове на настойнически съвет са обусловили необходимостта от вземане на решения за промяната на настойническия съвет. Освен това, за да постанови обжалваното решение, ОНП се мотивира с установения факт, че назначената за настойник и майка на П. А., Д. Р. не се грижи за интересите на лицето, на което е била назначена за настойник и не изпълнявала задълженията си на настойник на напълно запретеното лице и неин син, с каквато цел е взела неговия документ за самоличност. Освен това не е дала отчет за получаването на паричните средства от Агенцията. Твърди, че са подали жалба срещу действията й в прокуратурата. Изнесените оплаквания в жалбите за липсата на предприети действия от ОНП за търсене на други лица, в случая едноутробния брат на А., който да бъде назначен за негов настойник са несъстоятелни, поради пълната им неотносимост към настоящата фактическа обстановка, при която е взето оспореното решение, а именно: настойникът и поднастойния да живеят заедно и да имат близки отношения. Излагат подробни съображения, че в случая лицето поставено под пълно запрещение се нуждае от медицински специалисти, с които разполагат служителите в Д. за специални грижи в гр. В. д. и където и понастоящем е настанен той и няма никаква правна и житейска логика в предложението за негов настойник да бъде назначен неговия брат, който макар да е в родствена връзка, не поддържа никакви връзка с болния човек, не се интересува от него и не живее с него. Излага съображения, че поради здравословното състояние лицето А. се нуждае от прегледи, за което е необходимо също така да се разполага с личната му карта. Твърденията на жалбоподателите, че е възможно извършването на медицински преглед на кое да е лице, включително и на А. с оставеното на държане в Д., копие от лична негова карта преценени дори през личния емпиричен опит на всички страни и съда, включително не само не отговарят на обективната истина, но и са важен индикатор за недобросъвестното поведение и опит да се въведе в заблуждение и съда и страните и институциите. ОНП не е задължен да изисква отчет за дейността и разходи на други лица, извън назначения настойнически съвет, поради което изтъкнатият довод също е неоснователен. Твърди в заключение, че в случая се установява по безспорен начин, че жалбоподателката не може да осигури подходящи условия за живеене на умствено изостаналото лице, нито да обезпечи необходимите средства за издръжката му или да живее с него. Освен това същата за времето, в което е била назначена като негов настойник не е изпълнявала основните си задължения, възложени й в това качество и то умишлено и за дълъг период от време. Естествена последица е именно нейното освобождаване от тази длъжност и моли да се потвърди решението на О. по н. и п.. По делото са конституирани като заинтересовани лица запретения П. Г. А., на когото е назначен особен представител от страна на съда – адв. Б., Е. К. И. – брат на поставения под запрещение и И. Г. Г.. В становище с вх. № 29586 от 14.04.2026 г. адвокат Б. заявява, че жалбата е допустима, но е неоснователна, като твърди, че Д. Р. не се грижи за интересите на лицето и не изпълнява задължението си на настойник на напълно запретеното лице, неин син. От представената докладна на И. Г. до изпълнителния Директор на Агенцията се установява именно този факт, който се твърди. Освен това в доклада изтъква това, че П. се нуждае от спешни неврологични прегледи, за да бъдат овладени възникналите спонтанни агресивни и епилептични припадъци. Оттеглянето на пълномощното и невръщането на личната карта на П. възпрепятства предоставянето на качествена услуга. Счита, че неоснователно е възражението, че следва да се изиска отчет от Директора Г., доколкото Органа по настойничество не е бил задължен да изиска отчет за дейността на лица извън назначения настойнически съвет. Излага, че са направени опити да се намери контакт с брата на пълно запретения Е. К. И.. Видно от кореспонденцията, която е изпратена. Намира, че изложените твърдения на жалбоподателите относно спешната медицинска помощ са неоснователни и използване копие от личната карта. Поради това моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на О. по н. и п. Становището на заинтересованата страна И. Г. е за неоснователност на жалбата. Братът на поставеното под запрещение лице – Е. К. И. не депозира становище. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 267121/23.12.2021 г. по гр.д. № 12575/2025 г. по описа на СГС, влязло в сила на 07.01.2023 г. е поставен под пълно запрещение П. Г. А., на основание чл.5 от ЗЛС. Последното е потвърдено с решение по в.гр.д. № 479/2022 г. по описа на Апелативен съд – град София. Прието като писмено доказателство е удостоверение, издадено от О. А., от 20.02.2025 г., от което се установява, че за настойник на П. Г. А. е назначена Д. П. Р., ЕГН ••••••••••, а за негов заместник - настойник е назначен М. И. Н., ЕГН ••••••••••. Приобщена по делото е цялата преписка, изготвена от О. по н. във връзка с поставения под пълно запрещение П. Г. А., от която се установява първоначалното назначаване на Р. и Н. като настойник и заместник настойник, в резултат на депозирани молби, с които са отправили искане за назначаването им за такива и декларации по реда на чл. 158 СК. Установява се, че бащата на П. А. – Г. Н. А. е починал. От нея е видно още, че е прекратено настойничеството на Д. Р. и на нейно място е назначен за настойник И. Г. Г., на основание чл. 160, ал.1 СК. Последният е директор на „Д. за п.л. с у. и.“. Установява се, че Г. е депозирал докладна от месец март 2025 г. до О. по н. и до Агенция за качеството на социалните услуги, с която е информирал, че личната карта на поставения под запрещение е взета от страна на настойника и не е върната, което препятства възможността да му се осигури достъп до здравни услуги, а и пълномощното, което им е било предоставено е оттеглено, с оглед на което се препятства начина за предлагане на качествена услуга. В преписката се съдържат данни за предоставени и одобрени отчети за 2023 г. и 2024 г. от страна на Д. Р. като липсва такъв за 2025 г. Констатира се и отправяне на предупреждения от страна на О. по н. от февруари и юни 2025 г., за предприемане на мерки срещу настойника в случай, че не уреди отношенията си с „Д. за п.л. с у. и.“, където е настанен поставеният под пълно запрещение, за представяне на отчет и връщане на личната карта на П. Г. А.. От служебната справка, извършена от Национално здравноосигурителна каса от 07.05.2026 г. се установява, че личен лекар на лицето П. А. е д-р С. М. К., с адрес на практика в град Варна и град В. д.. От справка от НАП, извършена на 07.05.2026 г. се установява, че поставеният под пълно запрещение е с непрекъснати здравноосигурителни права. От справка извършена в Национална база данни е видно, че Г. Н. А. – починал баща на поставения под пълно запрещение П. А. има жив брат – П. Н. А., а последният има съпруга и две пълнолетни деца – първи братовчеди на П. А., отново видно от справка, извършена в НБД – служебно от страна на съда. Приета по делото е справка от Български пощи, от 08.06.2026 г., от която се установява, че за месец март 2025 г. пенсията е получена лично от П. А., през април, май и юни 2025 г. с пълномощно от страна на Д. Р. и през юли, август и септември 2025 г. лично от П. А.. От показанията на свидетелката М. С. К.а се установява, че същата е служител на Д., където е настанен П., от 2009 г. Установява се, че П. е настанен през 2023 г. като Д. Р. е идвала два пъти - през ноември 2024 г., когато са донесли торта, която са сложили на капака на колата торта със свещ и фойерверк, а вторият път – през юни 2025 г., когато Р. е дала копие на лична карта и е видяла сина си отвън. Освен тези два пъти не е имало обаждания по телефона и изпращане на дрехи и лекарства чрез други лица. Други лица не са се интересували от П. А.. От показанията на свидетеля П. И. П. се установява, че лично е виждал П. миналата година – началото на юли месец, когато е отишъл на посещение в Д. заедно с Д. и М.. От показанията му се установява, че бил учуден, че следвало да се заяви свиждане 24 часа по-рано, но след дълги телефонни разговори, са успели да видят П., отпред пред институцията. Не са им позволили да му дадат храна и дрехи, защото имали мерки за сигурност и отпред каквото успял да хапне, след това другото го върнали. Твърди, че идентични са били и другите три случая на посещение, в Д., за които му били разказали настойника и заместник настойника. Разказва за случай, в който е видял П. в апартамента на Д. и М. и състоянието му било добро както като го видял в Д.. От показанията му се установява, че му било споделено, че Д. не е настойник на П., тъй като не го била посещавала през 2025 г., а и директорът на Д. искал декларация, за да разполага със средствата, които се полагат на П., а те били съгласни само на 80% от доходите му, тъй като били материално затруднени с оглед обстоятелството, че от година – две са безработни. При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи: Нормата на чл. 161 ГПК посочва, че действията на О. по н. и по попечителството, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат мерките по чл.159 СК могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора пред районния съд. Това право има и дирекция "Социално подпомагане" в случаите, които се отнасят до деца. Подадената жалба е процесуално допустима, подадена от лица имащи право да обжалват решенията на О. по н.. Съдът намира, че обжалваният акт е постановен от орган с материална компетентност. С решение на СГС и на САС П. Г. А. е постановен под пълно запрещение. Съгласно чл.173, ал.3 от СК за настойник на поставения под пълно запрещение е назначена неговата майка Д. Р.. Нормата на чл.160, ал.1 СК посочва, че Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане. С решение от 11.09.2025 г. на О. по н. Д. Р. е освободена като настойник на П. Г. А. и за настойник на последния е назначен И. Г.. Семейният кодекс предвижда, че за изпълнението на функциите на настойник, респ. заместник настойник се търсят лица, които най- добре ще се грижат за интересите на поставения под настойничество, респ. попечителство. Те по правило са измежду роднините и близките на лицето, но няма пречка да бъдат и други лица. Във всички случаи назначаването им става след тяхното писмено съгласие. В това СК вижда гаранция за надлежно осъществяване на функциите в интерес на лицата, които ще бъдат под настойничество или под попечителство. В този смисъл е Приложен коментар на Семеен кодекс, ИК „Труд и право“, София 2015 г., колектив от автори, стр. 477. От приобщената преписка, изготвена от О. по н. във връзка с поставения под пълно запрещение П. Г. А. се установява, че при промяна на настойника не е дадено съгласие от страна на назначения нов настойник – И. Г., което представлява нарушение на процедурата по промяна на настойничеството, аргумент от чл. 156 СК. Липсва също така приложена справка, относно съдимостта на лицето И. Г., което също представлява нарушение на процедурата по промяна на състава на настойничеството, аргумент от чл. 158 СК. Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.5 от СК Органът освобождава настойника, когато интересите на поставения под запрещение налагат това. В тези случаи се назначава настойнически съвет. С оглед извършена преценка за нарушаване интересите на поставения под запрещение, Органът е освободил Д. Р. и е назначил за настойник на поставения под пълно запрещение П. А. – И. Г. като е оставил за заместник – настойник М. Н., което противоречи на разпоредбата на чл. 173, ал.5 СК изискваща назначаване на настойнически съвет съгласно процедурата на чл.156 от СК след преценка кои лица ще се грижат добре за поставения под запрещение и са дали писмено съгласие за това. За яснота следва да се посочи, че липсва също така издирване на други близки и роднини на лицето П. А., от страна на О. по н., с оглед установяване дали същите желаят да бъдат настойници на поставеното под запрещение лице. Това също представлява нарушение на нормативните изисквания, разписани в чл. 153 и сл. от СК. От извършените справки НБД се установява, че П. А. има брат Е. К. И., по отношение на който липсва адресирано надлежно запитване дали желае или отказва да бъде назначен за настойник на поставения под пълно запрещение. Такова запитване не е отправено и до брата на починалия баща на П. А. и неговото семейство – П. Н. А.. Спазването на тази процедура е гаранция за издирване на лица, които ще се грижат найдобре за интересите на лицето. Едва след изчерпване на роднинския кръг следва да се търси друго лице, което да се грижи за интересите на лицето. Следва да се съблюдава и обстоятелството, че когато се назначава лице различно от тези посочени в нормата на чл. 173, ал.3 СК, следва да се назначи настойнически съвет, аргумент от чл. 173, ал.5 СК като следва и да е налице дадено съгласие от назначения нов настойник и лицата, формиращи настойническия съвет, както и да се извърши съответната справка за съдимост, с оглед спазване нормата на чл. 158 СК. Гореустановените нарушения, при промяна в състава на настойничеството от О. по н., водят до извод за неспазване на законовоустановената процедура, разписана в разпоредбите на чл. 153 и сл. от СК и само предвид отклонението от нормативната уредба, чийто норми са от императивен характер, постановеното решение от 11.09.2025 г. подлежи на отмяна. Предвид горното не се налага обсъждане на въпроса дали интересите на поставеното под пълно запрещение лице налагат освобождаването на назначения по право настойник. За яснота следва да се посочи, че нарушаването на изискването на чл. 165, ал.3 СК от страна на настойника представлява нарушаване на интересите на поставения под пълно запрещение, но този факт следва да бъде установен по категоричен и безспорен начин. Фактът, че средствата не се внасят в банковата сметка на лицето, се установява, чрез изискване на справка от БНБ дали има открита сметка на името на поставения под пълно запрещение и едва след надлежно констатиране, че липсва такава открита сметка и съответно при констатиране, че предназначените за поставения под запрещение средства не се разходват по предназначение, може да се прави извод дали се нарушават интересите на поставения под запрещение от страна на настойника. Следва да се посочи, че влагането на средства в банковата сметка на поставения под запрещение дава гаранция, че средствата ще се разходват именно за поставения под запрещение, след дискрецията на съда, аргумент от чл. 165 СК във връзка с чл.130, ал.3 СК. Периодично органът по настойничеството и по попечителството, дори да не е сезиран от други органи и лица, следва да извършва наблюдения и проверки дали настойникът изпълнява задълженията си съгласно изискванията на чл. 164 и чл. 165 СК. При констатирани нередности и неблагополучия, следва да предприеме съответни действия за отстраняването и недопускането им, но това следва да е констатирано по безспорен и несъмнен начин. В този смисъл е решение № 181 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 1890 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Налице е и задължение за текущ, вкл. инцидентен, и последващ надзор, без което задължение този орган не би могъл да упражнява правомощията си, уредени в: чл. 160, ал. 1 СК (извършване на промени в настойническия съвет, когато интересите на лицето изискват това), чл. 166, ал. 1 СК (необходимостта да вземе отношение при постъпили сигнали за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния, както и при опазване правата и интересите на поставения под настойничество), чл. 171, ал. 1, изр. второ, предл. второ СК (изискване на извънредни отчети от настойника), чл. 171, ал. 4 СК (предприемане на действия по принудително събиране от настойника на неотчетени от него суми). За да изпълни целите на закона за грижа и защита на недееспособния (какъвто е основният смисъл на института на настойничеството), надзорът трябва да се упражнява по начин, гарантиращ ефективността му. В този смисъл е решение № 181 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 1890 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение Формалното изпълнение на задълженията за контрол, без чрез надлежни доказателства да се установи нарушаване на задълженията на настойника, респ. формалното извършване на процедурата по промяна на настойническия състав без да са спазени изискванията на СК, води до опорочаване на постановеното решение. С оглед гореизложените мотиви и предвид констатираната липса на спазване на нормативно установените правила относно процедурните изисквания при промяна на настойника, жалбата срещу решението на О. по н. и п., само на това основание се явява основателна и следва да бъде уважена, без да се обсъжда въпроса дали интересите на поставеното под пълно запрещение лице налагат освобождаването на назначения по право настойник. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът намира, че право на разноски имат единствено жалбоподателите, но същите не са отправили искане за присъждане на такива, още повече че на последните е предоставена правна помощ по ред на чл. 95 ЗПрП, поради което на ответникът по жалбата – О. по н. и п. не следва да се възлагат, в тежест, разноски. Мотивиран от горното, съдът