Решение № 13925 от 30.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1453/2024 г.

Административен съд - Варна30.12.2024 г.докладчик Ивета Пекова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕФ ЕМ Билд“ЕООД, ЕИК •••••••••••, седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], ••••••••, представлявано от управителя Д. Ж. К. против Ревизионен акт № Р-03000323003658-091-001/26.02.24г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна в частта, в която е потвърден с Решение № 76/03.06.24г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна, с която е начислен допълнително ДДС в размер на 20400.33лв. за д.п.м.08.2019г. и в размер на 2513.36лв. за д.п.м.10.2020г., вследствие на което са установени допълнителни задължения за ДДС и съответните лихви за д.п.м.08 и 09.2019г. и д.п.м.10 и 11.2020г. в общ размер на 22913.69лв.- главници и 10 669.25лв.- лихви. ОСЪЖДА „ЕФ ЕМ Билд“ЕООД, ЕИК •••••••••••••, седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], ••••••••••••, представлявано от управителя Д. Ж. К. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП- [населено място] сумата от 3336.64 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Предмет на делото е жалбата, подадена от „ЕФ ЕМ Билд“ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], ••• представлявано от управителя Д. Ж. К. против Ревизионен акт № Р-03000323003658-091-001/26.02.24г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна в частта, в която е потвърден с Решение № 76/03.06.24г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна, с която е начислен допълнително ДДС в размер на 20400.33лв. за д.п.м.08.2019г. и в размер на 2513.36лв. за д.п.м.10.2020г., вследствие на което са установени допълнителни задължения за ДДС и съответните лихви за д.п.м.08 и 09.2019г. и д.п.м.10 и 11.2020г. в общ размер на 22913.69лв.- главници и 10 669.25лв.- лихви. Жалбоподателят твърди, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че същият е неправилен, необоснован и не съответства на целта на закона, като отразените в него обстоятелства не кореспондират със събраните доказателства. Твърди, че органите по приходите не са изпълнили вменените им в чл.12 ДОПК правомощия с оглед установяване на обективната истина. Счита, че установените факти са интерпретирани в ущърб на дружеството, като са приети за доказани факти, които противоречат на доказателствата. Налице е превратно упражняване на власт, тъй като събраните от различни източници доказателства не са обсъдени от органа по приходите в съответствие с други такива в производството, а са интерпретирани произволно. Твърди, че аргументите, посочени в РД и РА, не установяват по безспорен начин наличието на предпоставките по чл.122, ал.1 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, за да се ползват крайните констатации с оборимата презумпция за вярност. Счита, че органите по приходите неправилно са приели, че дружеството дължи ДДС за сделки свързани с търговската му дейност. Същите са освободени такива и не е налице основание за начисляване на данък. Твърди, че всички облагаеми сделки са осчетоводени и за тях е начислен и внесен данък. Моли да бъде отменен РА в частта, потвърдена с решението на директора на дирекция „ОДОП“-Варна. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че правилно е определена данъчната основа на доставката на строителни услуги, извършена от жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.7 ЗДДС, в размер на направените преки разходи за извършване на услугата. Моли на дирекцията да бъдат присъдени направените по делото разноски. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Обжалва се Ревизионен акт № Р-03000323003658-091-001/26.02.24г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна в частта, в която е потвърден с Решение № 76/03.06.24г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна, с която е начислен допълнително ДДС в размер на 20400.33лв. за д.п.м.08.2019г. и в размер на 2513.36лв. за д.п.м.10.2020г., вследствие на което са установени допълнителни задължения за ДДС и съответните лихви за д.п.м.08 и 09.2019г. и д.п.м.10 и 11.2020г. в общ размер на 22913.69лв.- главници и 10 669.25лв.- лихви. От Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323003658-020-001/21.06.2023г., издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Варна се установява, че е възложено извършване на ревизия на „Ем Еф Билд“ЕООД от инспектори по приходите, която да обхване задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. и за ДДС за периода от 01.01.18г. до 31.12.20 г. и да завърши до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, която е връчена по реда на чл.32 ДОПК. От Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323003658-020-002/27.10.2023г. се установява, че срокът за извършване на ревизията е продължен до 29.12.23г. От заповеди № Д-150/01.02.22г., №Д-1261/03.07.23г., № ЗЦУ-ОПР-32/19.06.23г., № 5344/29.06.23г. и №606/29.10.21г. се установява, че ревизията е възложена от компетентен орган. За резултата от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р-03000323003658-092-001/12.01.2024г., а въз основа на него е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция “ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 76/03.06.2024 г. го е потвърдил в обжалваната част/частта, с която са установени допълнителни задължения за ДДС/, като е обсъдил и направените възражения в жалбата до него, които е приел за неоснователни. В частта по ЗКПО решаващият орган е отменил РА и е върнал преписката за издаване на заповед за възлагане на ревизия на друг ревизиращ орган и издаване на нов РА, съобразно разпоредбите на материалните и процесуалните закони и предвид указанията, дадени в мотивите на решението. В обжалваната част на ревизионният акт органът по приходите с оглед събраните при ревизията доказателства е установил, че с договор от 27.04.2017 г. за проектиране на жилищна сграда, възлагане на строителство, учредяване право на строеж върху недвижими имоти срещу задължение за строителство и въвеждане на експлоатация на сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място срещу изпълнено задължение, „Т. Билд БГ“ ЕООД и „Прециоза Инвест“ ЕООД, като собственици и възложители са възложили, а „Ем Еф Билд“ ЕООД - изпълнител е приел да извърши строителство на жилищна сграда в дворно място, собственост на възложителите при равни дялове, представляващо ПИ с [идентификатор] в [населено място], кв. ••••••. Съгласно договора страните по него се задължават взаимно да си запазят/учредят право на строеж и да учредят на изпълнителя „Ем Еф Билд“ ЕООД вещно право на строеж върху имота по силата, на което същият има право да придобие правото на собственост върху конкретни обекти от жилищната сграда, която ще се изгради в имота, срещу задължението му като изпълнител да построи изцяло със свои средства обектите на възложителите и да въведе в експлоатация жилищната сграда по одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение на строеж, като престацията ще бъде вписана в нотариален акт за учредяване правото на строеж. По отношение на паркоместата страните са се договорили, че те не са част от общите части на сградата и собствениците ще получат по едно паркомясто за всеки избран обект от тях. С нотариален акт за покупко-продажба № 47 от 26.01.2018 г. „Т. Билд БГ“ ЕООД и „Прециоза Инвест“ ЕООД са продали при равни квоти на „Ем Еф Билд“ ЕООД само 1% идеални части от ПИ с [идентификатор] в [жк], целият с площ 550 кв. м., с предназначение урбанизирана територия за ниско застояване, за цена от 110 лв., като след прехвърлянето на идеалните части от ПИ продавачите „Т. Билд БГ“ ЕООД и „Прециоза Инвест“ ЕООД са останали съсобственици при равни квоти на 99% идеални части от имота. С [нотариален акт] от •••••• г. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот, учредяване на право на строеж и разпределение на ползване, „Т. Билд БГ“ ЕООД и „Прециоза Инвест“ ЕООД са прехвърлили на съсобственика си „Ем Еф Билд“ ЕООД само 75, 61 % идеални части /от „Т. Билд БГ“ ЕООД - 38, 04 % от неговите 49, 50 % и от „Прециоза Инвест“ ЕООД - 37, 57 % от неговите 49, 50 %/ от ПИ с [идентификатор] в [населено място], [жк], целият с площ 524 кв.м., с предназначение за урбанизирана територия за ниско застрояване, срещу задължението на „Ем Еф Билд“ ЕООД да построи в имота жилищна сграда и масивни огради, съгласно одобрен инвестиционен и архитектурен проект и издадено Разрешение за строеж № 4 от 11.01.2018 г., от която жилищна сграда „Т. Билд БГ“ ЕООД и „Прециоза Инвест“ ЕООД ще получат самостоятелните обекти, посочени в акта. С нотариалният акт на „Ем Еф Билд“ ЕООД е учредено право на строеж на 12 бр. апартамента, като в ревизионното производство е установено, че всички апартаменти, които са собствени на жалбоподателя са продадени през 2019 г. На „Т. Билд БГ“ ЕООД е учредено право на строеж за 1/апартамент №5 с площ 50, 18 кв. м., както и равняващи се на 8, 75 кв. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, ведно с тераса с площ 9, 67 кв.м., и за 2/апартамент №•• с площ 44, 81 кв. м., както и равняващи се на 7, 03 кв. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, ведно с тераса с площ 4, 32 кв.м., а на „Прециоза Инвест“ ЕООД е учредено право на строеж за 1/апартамент №• с площ 45, 48 кв.м., както и равняващи се на 9, 72 кв. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, ведно с покривна тераса -запад с площ 23, 42 кв.м. и покривка тераса - юг с площ 7, 29 кв.м., и за 2/апартамент №• с площ 44, 79 кв.м., както и равняващи се на 7, 15 кв. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, ведно с покривна тераса с площ 4, 32 кв.м. Трите дружества, като съсобственици на ПИ с [идентификатор], са се договорили да се обособи в незастроената част на ПИ открит паркинг за паркиране на 4 броя автомобили с обособени паркоместа, съгласно предвижданията на одобрения архитектурен проект от 19.12.2017 г., като са разпределили ползването на паркоместата: за „Т. Билд БГ“ ЕООД - паркомясто №1 и паркомясто №2 - всяко с площ 12кв.м.; за „Прециоза Инвест“ ЕООД - паркомясто №3 и паркомясто №4 - всяко с площ 12 кв.м. Страните са заявили, че с договор, нотариално заверен и вписан в Служба по вписванията [населено място], с дв. вх.№ 34830/14.12.2017 г., през собственият на „Ем Еф Билд“ ЕООД ПИ с [идентификатор], е учредено безсрочно право на преминаване и право на паркиране за ПИ с [идентификатор] и е отредено за паркиране на 12 автомобила с обособени 12 броя паркоместа, съгласно одобрения инвестиционен проект на жилищната сграда, като „Т. Билд БГ“ ЕООД и „Прециоза Инвест“ ЕООД са се съгласили „Ем Еф Билд“ ЕООД да се разпорежда с идеалните части от ПИ, включително да ги продава на трети лица, както и да разпределя ползването на паркоместа. За изградената жилищна сграда в [жк], [улица], № •• в УПИ с [идентификатор] на етап груп строеж, на 03.10.2018 г. е подписан Акт обр. 14, а на 19.08.2019 г. за сградата е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 114/19.08.2019г. В хода на ревизионното производство е установено и че с [нотариален акт] от 15.02.2019г. за прехвърляне на идеални части от недвижими имот срещу задължение за строителство П. В. К. - Т. и Ф. Ч. Т. прехвърлят на „Ем Еф Билд“ ЕООД само 1% идеални части от своя собствен недвижим имот - дворно място, съставляващо УПИ, целият с площ 418 кв. м., в [населено място], [жк] с [идентификатор], срещу задължението приобретателят изцяло със свои сили и средства да проектира и построи сграда в имота и да я въведе в експлоатация, съгласно одобрен ПУП, като страните взаимно ще си учредят право на строеж. Издадено е Разрешение за строеж № 137/05.08.2019 г. С [нотариален акт]/••••П. В. К. - Т. и Ф. Ч. Р. Т. са прехвърлили на съсобственика си „Ем Еф Билд“ ЕООД 86, 30% идеални части от собствените си 99 % от ПИ с [идентификатор] срещу задължението на дружеството да построи изцяло със свои средства и да въведе в експлоатация жилищна сграда, подземно и допълващо застрояване и ограда в описания имот, съгласно одобрен инвестиционен проект от 08.07.2019 г. и издадено разрешение за строеж № 137/05.08.2019 г., влязло в сила на 28.08.2019 г. Вписаните участници взаимно са си учредили безсрочно право на строеж, съответно са запазили за себе си право на строеж за самостоятелни обекти от предвидената за изграждане жилищна сграда в имота, както и са разпределили ползването на незастроената част от ПИ /паркоместа и дворни градини/ и на част от общите части /като покривни тераси и др./ от сградата: П. В. К.-Т. и Ф. Ч. Т. учредяват на „Ем Еф Билд“ ЕООД, а дружеството си запазва право на строеж, за 9 бр. обекта - офиси и апартаменти, подробно описани в нотариалния акт; „Ем Еф Билд“ ЕООД учредява на П. В. К.-Т. и Ф. Ч. Т., а последните си запазват право на строеж в режим на СИО, за апартамент № 6, разположен на четвърти /тавански етаж/ с площ 91, 22 кв. м., прилежаща маза № 6 с площ 2, 61 кв., равняващи се на 15, 71 кв. м. ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, както и тераса с площ 18, 83 кв.м., като общата площ на апартамента е 128, 17 кв.м. Съсобствениците на ПИ с [идентификатор] са се договорили да се обособи в незастроената част от ПИ от към север открит паркинг за до десет броя автомобили с обособени паркоместа, съгласно одобрения инвестиционен проект, като са си разпределили ползването им: за „Ем Еф Билд“ ЕООД - паркомясто № 1/2 на две нива чрез система сгъваем паркинг с площ 12, 50 кв.м.; паркоместа № 3/4; № 7/8 и № 9/10 -всички на две нива чрез система сгъваем паркинг с площ от по 12, 50 кв.м.; за П. и Ф. Т.- паркомясто № 5/6 на две нива чрез система сгъваем паркинг с площ 12, 50 кв.м. За жилищната сграда е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 120/06.10.2020 г. С оглед установената фактическа обстановка, органите по приходите са констатирали, че при учредяване на правото на строеж и разпределение на ползване на обособени недвижими имоти срещу задължение за строителство на сгради от „Ем Еф Билд“ ЕООД с [нотариален акт]/••••• г. и [нотариален акт]/•••••• г. е налице бартер - доставки по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. При сделка за замяна на право на строеж срещу строителен обект или строителна услуга са налице две насрещни доставки, като на основание чл. 130, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие и за двете доставки възниква по общите правила на закона. Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка на основание чл.130, ал.3 от ЗДДС. На основание чл.130, ал.4 от ЗДДС за целите на ал.3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по- ранна дата. При бартер данъчната основа се определя по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДС, като в случая датата на данъчното събитие на втората доставка е датата на извършване на услугата при въвеждане на сградата в експлоатация, а именно: на 19.08.2019 г. за обектите от сграда на [улица] на 06.10.2020 г. за обектите от сграда на [улица]. Във връзка с учредяване и разпределяне на правото на строеж и преминаването на собственост върху обособени недвижими имоти от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [жк], [улица] паркоместа в ПИ с [идентификатор], срещу задължението за строителство на сградата, от „Ем Еф Билд“ ЕООД са издадени фактури, включени в дневника за продажбите за данъчен период м.03.2018 г.: фактура № 13/01.03.2018 г. с ДО- 17 353, 98 лв. и ДДС - 3 470, 80 лв. за апартаменти № • и № • с получател „Т. Билд БГ“ ЕООД; ф.№ 14/01.03.2018 г. с ДО- 19 952, 77 лв. и ДДС в размер на 3 990, 56 лв. за апартаменти № • и № • с получател „Прециоза Инвест“ ЕООД. Установено е, че фактурираната данъчна основа за имотите е стойността на данъчната оценка на правото на строеж, посочена за всеки обект в [нот. акт] от •••••• г. и че дружеството не е издало фактури за начислен ДДС върху формираната себестойност на изградените апартаменти № ••••••а в експлоатация по сч. сметка ••• е отчетена себестойност на предоставените на съсобствениците апартаменти, а именно: за предоставените на „Т. Билд БГ“ ЕООД апартамент № • - 35 801, 73 лв. и апартамент № • - 29 309, 41 лв. или общо 65 111, 14 лв., представляваща данъчна основа на доставката за начисляване на ДДС на основание чл.130 вр. чл.26, ал.7 от ЗДДС, от която следва да се приспадне данъчната основа на правото на строеж за имотите към датата на учредяването му по фактура №13/01.03.2018 г. в размер на 17 353, 98 лв.; за предоставените на „Прециоза Инвест“ ЕООД апартамент № • - 44 835, 67 лв. и апартамент № •• - 29 361, 60 лв. или общо 74 197, 27 лв., представляваща данъчна основа на доставка за начисляване на ДДС на основание чл. 130 вр. чл.26, ал.7 от ЗДДС, от която следва да се приспадне данъчната основа на правото на строеж за имотите към датата на учредяването му по фактура № 14/01.03.2018 г. в размер на 19 952, 77 лв. С оглед установеното, органите по приходите са установили за данъчен период месец 08.2019 г. дължим ДДС в общ размер на 20 400, 33 лв., в т.ч. за предоставените на „Т. Билд БГ“ ЕООД апартаменти № • и № •• - данъчна основа в размер на 47 757, 16 лв. и дължим ДДС в размер на 9 551, 43 лв. и за предоставените на „Прециоза Инвест“ ЕООД апартаменти № • и № •• - данъчна основа в размер на 54 244, 50 лв. и дължим ДДС в размер на 10 848, 90 лв. По отношение на учредяването и разпределяне на правото на строеж и прехвърлянето на собственост върху обособени недвижими имоти от жилищна сграда, находища се в [населено място], [жк], [улица], срещу задължението за строителство на сградата, от жалбоподателя е издадена фактура № 54/01.03.2019 г. с получател П. В.-Т. за отстъпено право на строеж по [НА]/•••••• г., с данъчна основа- 41 333, 33 лв. и начислен ДДС- 8 266, 67 лв., която е включена в дневника за продажбите за м.03.2019 г., а приходът от продажба на апартамент № • на стойност 41 333, 33 лв. е отчетен през 2020 г. при въвеждане на обекта в експлоатация, съгласно Акт обр. 16. Данъчната основа по фактурата, т.е. себестойността на апартамента, който ще получат П. и Ф. Т., е определена с експертиза, възложена от дружеството. Към 06.10.2020 г. - датата на въвеждане на сградата в експлоатация с Акт обр. 16, за предоставения в собственост на П. и Ф. Т. апартамент № • е установена себестойност в размер на 53 900, 12 лв., представляваща данъчна основа на доставка за начисляване на ДДС на основание чл. 130 вр. чл.26, ал.7 от ЗДДС, от която следва да се приспадне данъчната основа на правото на строеж за имота към датата на учредяването му по фактура № 54/01.03.2019 г. в размер на 41 333, 33 лв. С оглед установеното, органите по приходите са установили допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м. 10.2020 г. в размер на 2 513, 36 лв. /върху данъчна основа в размер на 12 566, 79 лв. за ап.6/. Установено е и че дружеството не е внесло в бюджета декларирания ДДС по СД: за м.09.2019 г. е деклариран ДДС за внасяне в размер на 2 646, 37 лв., внесен е ДДС в размер на 47, 05 лв., като с РА е извършено приспадане с декларирания ДДС за възстановяване през м.07.2019 г. в размер на 649, 29 лв. и като резултат е установен дължим ДДС в размер на 1950, 07 лв., ведно с лихва в размер на 921, 29 лв.; за м. 11.2020 г. е деклариран ДДС за внасяне в размер на 6 086, 40 лв., внесен е ДДС в размер на 212, 20 лв., извършено е приспадане с декларирания ДДС за възстановяване през м.09.2020 г. в размер на 2 841, 25 лв. и с установения при ревизията ДДС за възстановяване през м. 10.2020 г. в размер на 519, 59 лв., като е установен дължим ДДС в размер на 2 513, 36 лв., ведно с лихва в размер на 887, 87 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че представената счетоводна отчетност на органите по приходите за 2018г., 2019г. и 2020г. на жалбоподателя е съгласно изискванията на Закона за счетоводството; с протокол № Р- 03000323003658-ППД-001/24.08.2023г. са присъединени писмени доказателства, събрани в хода на извършена проверка, документирана с протокол № П-03000322152152-073-001/25.05.23г., а в хода на обжалването по административен ред на РА не са представени допълнително счетоводни документи. Вещото лице е констатирало, че са налице първични счетоводни документи, заведени са хронологични счетоводни регистри, изготвени са годишни финансови отчети, подавани са задължително установените със закон декларации по ЗДДС и ЗКПО; счетоводството на жалбоподателя е завело аналитична счетоводна отчетност съгласно ЗСч, която дава възможност за определяне на основата за данъчно облагане за ревизирания период; стопанските операции във връзка с извършения бартер по процесните сделки не са правилно отразени от счетоводството на жалбоподателя. Данъчните задължения на жалбоподателя, съгласно заключението, са: за д.п.м. 08.2019г.- 18450.26лв. ДДС за внасяне и 8860.09лв. лихви за забава; за д.п.м.09.2019г.- задълженията са остатък неплатени 1950, 07лв. ДДС за внасяне след извършено приспадане от ДДС за възстановяване и внесен ДДС и 921.29лв. лихви за забава; за д.п.м.10.20г. за жалбоподателя се формира сума в размер на 519.59лв. ДДС за възстановяване, който е приспаднат; за д.п.м. 11.20г. се формира сума за внасяне от 6086, 40лв., от които се приспадат 2841, 25лв. от м. септември 2020г., 519.59лв. от м.10.2020г., 212.20лв. внесен ДДС и дължим остатък от 2513.36лв. ДДС за внасяне и лихви за забава в размер на 887.87лв. Съгласно заключението за договорените с „Т. Билд БГ“ЕООД ап.• и ап.• се установява данъчна основа в размер на 47757.16лв. /65111.14лв. себестойност – 17353.98лв. право на строеж/ и дължим ДДС – 9551.43лв., а за договорените с „Прециоза Инвест“ЕООД ап.• и ап.• установената данъчната основа е 54244.50лв. /74 197.27лв. себестойност – 19952.77лв. право на строеж/ и дължим ДДС -10 848.90лв., т.е. за д.п.м.08.19г. се формира задължение в размер на 20 400.33лв. ДДС за внасяне. За предоставения на П. Т. и съпругът й ап.• през м.10.2020г. се формира данъчна основа в размер на 12566.79лв. /53900.12лв. себестойност – 41333.33лв. по пазарна оценка/ и дължим ДДС за този данъчен период в размер на 2513.36лв. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното: При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган – изрично определен в Заповед № Д-150/01.02.2022г. на директора на ТД на НАП Варна и е приключила в определения от него срок. От компетентен орган е издадена и заповедта за изменение на ЗВР. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с електронен подпис, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ. Представени са и приети като електронни документи, възпроизведени и на хартиен носител. Издадени са като електронни документи и са подписани от техните издатели с валидни квалифицирани електронни подписи, като съдържат и електронно удостоверение от доставчика на електронни удостоверителни услуги. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на РА на самостоятелно основание. Ревизиращите органи са осъществили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, включително от счетоводното предприятие „Кантора Варна“ЕООД, обслужвало дружеството, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл.5 от ДОПК/, обективност /чл.3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл.6, ал.1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес. Приобщили са събрани в предходно производство доказателства за установяване на факти и обстоятелства, проверка на търговската дейност- строителство на сгради за ревизирания период, извършили са проверки в информационните масиви и са обсъдили събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Връчили са дружеството искане за представяне на документи и писмени обяснения, както и РД. По надлежния ред е извършено и съобщаване на постановения ревизионен акт. Обстоятелството, че в хода на ревизията е връчено уведомление/по реда на чл.32 ДОПК/, че ревизията ще бъде проведена по реда на чл.122 ДОПК не е пречка органите по приходите да определят основата за облагане с ДДС по общия ред. Не е спорно, а и се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, че на жалбоподателя са прехвърлени идеални части от недвижим имот и е учредено право на строеж и разпределение на ползване от „Т. Билд БГ“ ЕООД и „Прециоза Инвест“ ЕООД, съответно от П. и Ф. Т., срещу задължение за строителство на жилищни сгради в ПИ с [идентификатор] в [населено място], [жк], [улица], съответно в ПИ с [идентификатор] в [населено място], [жк], [улица]. Налице е бартер, като срещу учреденото право на строеж и разпределение на ползване на обособени недвижими имоти жалбоподателят се е задължил да извърши строителството на сградите. Съгласно чл. 130 от ЗДДС когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като съгласно ал.3 на чл.130 ЗДДС доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка, като размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата/ал.4 на чл.130 ЗДДС/. За доставката на строителната услуга, извършена от жалбоподателя, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена/чл.25, ал.2 ЗДДС/. Данъчната основа при този вид сделки се определя съгласно чл.26, ал.7 ЗДДС, според която разпоредба при бартер данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. В случая, данъчната основа на доставката на строителни услуги, извършени от „Ем Еф Билд“ ЕООД е данъчната основа на направените преки разходи за съответната услуга. Съгласно удостоверенията за въвеждане в експлоатация строежите на жилищната сграда в [населено място], [жк], [улица] УПИ с [идентификатор] и на жилищната сграда в [населено място], [жк], [улица] УПИ с [идентификатор] са изпълнени в съответствие с одобрените проекти. Услугата е извършена и с РА е определен дължимият ДДС, начислен през данъчния период, в който сградите са въведени в експлоатация, съответно на 19.08.2019г. за обектите от сградата на [улица] 06.10.2020г. за обектите от сградата на [улица]. За учредяване и разпределяне на правото на строеж и преминаването на собственост върху обособени недвижими имоти от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [жк], [улица] паркоместа срещу задължението за строителство на сградата, от „Ем Еф Билд“ ЕООД са издадени фактури, включени в дневника за продажбите за данъчен период м.03.2018 г.: фактура № 13/01.03.2018 г. с ДО- 17 353, 98 лв. и ДДС - 3 470, 80 лв. за апартаменти № • и №• с получател „Т. Билд БГ“ ЕООД; ф.№ 14/01.03.2018 г. с ДО- 19 952, 77 лв. и ДДС в размер на 3 990, 56 лв. за апартаменти №• и № • с получател „Прециоза Инвест“ ЕООД. Данъчна основа за имотите е стойността на данъчната оценка на правото на строеж, посочена за всеки обект в [нот. акт] от •••••••г. Към датата на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 114/19.08.19г. дружеството не е издало фактури с данъчна основа в размер на формираната себестойност на изградените апартаменти № •••••, като по сметка •••“Продукция“ е отчетена следната себестойност /видно от счетоводните документи по преписката и констатирано от вещото лице/: за договорените с „Т. Билд БГ“ ЕООД апартамент № • - 35 801, 73 лв. и апартамент № • - 29 309, 41 лв. или общо 65 111, 14 лв., представляваща данъчна основа на доставката за начисляване на ДДС, от която следва да се приспадне данъчната основа на правото на строеж за имотите към датата на учредяването му по фактура №13/01.03.2018 г. в размер на 17 353, 98 лв.; за договорените с „Прециоза Инвест“ ЕООД апартамент № • - 44 835, 67 лв. и апартамент № • - 29 361, 60 лв. или общо 74 197, 27 лв., представляваща данъчна основа на доставка за начисляване на ДДС, от която следва да се приспадне данъчната основа на правото на строеж за имотите към датата на учредяването му по фактура № 14/01.03.2018 г. в размер на 19 952, 77 лв. Предвид горното правилно органите по приходите са установили за данъчен период месец 08.2019 г. дължим ДДС в общ размер на 20 400, 33 лв., в т.ч. за предоставените на „Т. Билд БГ“ ЕООД апартаменти № 5 и № 10 - данъчна основа в размер на 47 757, 16 лв. и дължим ДДС в размер на 9 551, 43 лв. и за предоставените на „Прециоза Инвест“ ЕООД апартаменти № • и № • - данъчна основа в размер на 54 244, 50 лв. и дължим ДДС в размер на 10 848, 90 лв. По отношение на учредяването и разпределяне на правото на строеж и прехвърлянето на собственост върху обособени недвижими имоти от жилищна сграда, находища се в [населено място], [жк], [улица], срещу задължението за строителство на сградата, от жалбоподателя е издадена фактура № 54/01.03.2019 г. с получател П. В.-Т. за отстъпено право на строеж по [НА]/2••••• г., с данъчна основа- 41 333, 33 лв. и начислен ДДС- 8 266, 67 лв., която е включена в дневника за продажбите за м.03.2019 г. При въвеждане на обекта в експлоатация, съгласно акт обр.16, приходът от продажба на апартамент № • на стойност 41 333, 33 лв. е отчетен през 2020 г. Данъчната основа по фактурата, т.е. себестойността на апартамента, който ще получат П. и Ф. Т., е определена с експертиза, възложена от дружеството-49 600лв. Към датата на въвеждане на сградата в експлоатация с Акт обр. 16- 06.10.2020г., за апартамент № • е формирана себестойност в размер на 53 900, 12 лв., от която следва да се приспадне данъчната основа на правото на строеж за имота към датата на учредяването му по фактура № 54/01.03.2019 г. в размер на 41 333, 33 лв. Предвид горното, правилно и законосъобразно органите по приходите са установили допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м. 10.2020 г. в размер на 2 513, 36 лв. /върху данъчна основа в размер на 12 566, 79 лв. за ап.•/. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че органите по приходите не са взели предвид събраните в ревизионното производство доказателства. При определяне на дължимия ДДС органите по приходите са взели предвид отчетената от дружеството себестойност на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга- формираната себестойност на обектите, отчетена по сметка ••• „Продукция“. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че РА в частта, потвърдена с решението на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с която са начислени допълнителни задължения за ДДС в размер на 20400.33лв. за д.п.м.08.2019г. и в размер на 2513.36лв. за д.п.м.10.2020г., вследствие на което са установени допълнителни задължения за ДДС и съответните лихви за д.п.м.08 и 09.2019г. и д.п.м.10 и 11.2020г. в общ размер на 22913.69лв.- главници и 10 669.25лв.- лихви е правилен и законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на основание чл.161 ал.3 ДОПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3336.64лв., съобразно представения списък. Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

Цитирани разпоредби

22