Решение № 1177 от 2.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2821/2025 г.

Производство по реда по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив срещу решение № 1155 от 08.10.2025 г., постановено по АНД № 4473 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХХІV н.с., с което е отменено наказателно постановление № 69 от 19.06.2025 г. на директора на ОДБХ Пловдив, с което на „Тера лайф“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица], на основание чл. 155, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗР е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 52, т. 2 ЗЗР. Според касатора обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба оспорва същата и моли съда да я отхвърли, като потвърди решението на районния съд. Твърди, че не е налице нито едно от касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че решението на Районен съд Пловдив е правилно и следва да се потвърди. Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано извършването на нарушение на императивната норма на чл. 52, т. 2 ЗЗР, но АУАН и наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, защото не е посочена датата на извършване и установяване на нарушението, като е прието, че посочването на датата на извършване на проверката не замества императивното изискване за посочване на датата на извършване на нарушението. Според районния съд е налице пълно несъответствие между словесното описание на нарушението и цифровото му изписване, защото описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение касае липсата на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, което е самостоятелно и различно нарушение от това, за което е санкциониран жалбоподателят – по чл. 91, ал. 1 ЗЗР вместо по чл. 160, ал. 2 ЗЗР. Неяснотата кое от двете различни нарушения е извършил жалбоподателят според районния съд нарушава правото му защита и прави невъзможно той да разбере в какво е обвинен, съответно представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Районният съд е приел още, че не е посочена коя конкретно форма на изпълнително деяние е осъществил жалбоподателят, доколкото чл. 52, т. 2 ЗЗР третира вноса, въвеждането в страната, пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита. Отделно от всичко това, въз основа на справка в националния регистър съдът е установил, че продуктът „Собек ъп“ е включен в списъците на разрешени продукти за растителна защита. Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Правилни са изводите на районния съд, че макар да е установено извършването на вмененото нарушение на чл. 52, т. 2 ЗЗР, защото дружеството не притежава разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, защото не е посочена датата на извършване на нарушението и не е конкретизирана формата на изпълнителното деяние. Видно от приложените към делото доказателства, нито в АУАН, нито в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението и в този смисъл изводът на районния съд за наличие на съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, се явяват напълно обосновани и правилни. Дори в касационната си жалба касаторът не уточнява кои дати, отразени в АУАН и в наказателното постановление, следва да се приемат за правилни и за дати на извършване на продължаваното нарушение. Липсата на дата на извършване на нарушение представлява съществено процесуално нарушение, защото прави невъзможна преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, чието саниране не е възможно в хода на съдебното производство и което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Следва да бъде изрично отбелязано, че в административнонаказателния процес не съществува понятието продължавано административно нарушение по подобие на продължаваното престъпление. Основателно в този смисъл е твърдението на ответника, че съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, и в този смисълВ административно-наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23 - 26 НК и ако са налице две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи административно наказание, като няма да се определя общо такова. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление ЗАНН не познава института на продължавано престъпление по аналогия на чл. 26 НК. В административнонаказателното производство не се прилагат нормите на чл. 23-26 НК В административно-наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23 - 26 НК и ако са налице две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи административно наказание, като няма да се определя общо такова. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление и ако са налице две или повече деяния, както в настоящия случай – няколко продажби на препарат за растителна защита, то за всяка продажба, съставляваща нарушение на чл. 52, т. 2 ЗЗР, наказващият орган е следвало да наложи самостоятелно административно наказание, като е недопустимо налагането на едно общо наказание. По принцип няма пречка установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания да бъде извършено с един акт за установяване и с едно наказателно постановление, в които обаче всяко административно нарушение следва да бъде самостоятелно, пълно и точно описано, а в наказателното постановление за всяко установено административно нарушение следва да бъде определено самостоятелно административно наказание. В настоящия случай това не е сторено, поради което изводът на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва бъде отменено, е правилен. Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 250 евро (л.15-16) следва да бъде уважено и да бъде осъдена ОДБХ Пловдив да заплати на ответника тази сума. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е под минималния размер по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Затова и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,