Решение № 663 от 23.1.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1903/2025 г.

Производство по чл. 145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане и чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Образувано е по жалба на А. С. К., ЕГН, с адрес: [населено място], ул.Ловна, № 12 против Заповед № ЗСП/Д-А/3766/01.09.2025г. на Директор на ДСП-Бургас, потвърдена с Решение №02-РД06-0034/26.09.2025г. на и.д. Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас. Жалбоподателят твърди, че с оспорената заповед не е взето предвид тежкото имуществено положение, в което се намира, както и че от 37 години е разделен със съпругата си, която живее в [населено място]. Иска да му бъде отпусната помощ за отопление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, иска заповедта да бъде отменена. Ангажира доказателства. Ответникът - Директор на ДСП-Бургас не се явява, представлява се от юрисконсулт. Представя административната преписка. В съдебно заседание изразява становище за законосъобразност и правилност на оспорената заповед. Посочва, че на подпомагане подлежи семейството, жалбоподателят не е [семейно положение], а жената, която се води негова съпруга, не може да бъде проверена и проучена, за да бъде прецизирано социалното подпомагане.Депозирано е писмено становище. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното: По фактите: Административното производство е образувано по повод подадено заявление-декларация ЗСП/Д-А/3766/11.08.2025г. от жалбоподателя до ДСП-Бургас, в което е декларирал че е [семейно положение], социална група-работещ, здравословно състояние-здрав, няма деца под 18-години и не е декларирал съпруга, за него и семейството му не е декларирал брутни доходи, недвижими имоти, прехвърлени недвижими имоти, дейност като едноличен търговец, прехвърлен имот срещу издръжка и гледане, не са му налагани санкции за укрити доходи. Заявлението е подписано от подателя, но не и от съпругата му. Представени са 2 бр. Удостоверения, от които е видно, че за месец юни 2025г. е получел брутен доход 208,83лв. и за месец юли 2025г. -685,52лв. Във връзка с подаденото заявление е издадена оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/3766/01.09.2025г. на Директор на ДСП-Бургас, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление, като са изложени следните мотиви: Наредба РД-07-5 за целева помощ за отопление, съпрузите не живеят на един и същ настоящ адрес, не са налице условията на чл.8 от ППЗСП-социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва социалната анкета и не може да се установи налице ли са условията на чл.12, ал.2 от ЗСП в съответствие със изискванията на чл.27 от ППЗСП. Последвала е жалба до горестоящия орган, който се е произнесъл с Решение №02-РД06-0034/26.09.2025г. на и.д. Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас, с което е отхвърлена жалбата. В решението са изложени допълнителни мотиви, като е посочено, че в подаденото заявление-декларация жалбоподателят е декларирал семейно положение - [семейно положение], но не е посочил данните на съпругата. Според административния орган е неясно в декларираните данни в заявлението- декларация описано ли е имущественото и доходно състояние на съпругата, тъй като не е подписано от нея. Посочено е, че жалбоподателят е подал заявление-декларацията, където е вписал, че от 38 години не живее със съпругата си и като е взел предвид това обстоятелство не е указан 14-дневен срок за нейното вписване в подаденото заявление. Констатирано е, че не са предприети действия за прекратяване на брака. Изложеното е възпрепятствало административният орган да извърши служебни проверки в НОИ, НАП, Дирекция „Местни данъци и такси" и други държавни ведомства. По допустимостта: Жалбата е подадена срещу Заповед № ЗСП/Д-А/3766/01.09.2025г. на Директор на ДСП-Бургас, от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от издаването й. Заповедта е потвърдена с Решение №02-РД06-0034/26.09.2025г. Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Решението е връчено на 30.09.2025г., а е жалбата е подадена на 13.10.2025г. По тези съображения същата е допустима за разглеждане. В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното: Оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/3766/01.09.2025г. е издадена от компетентен административен орган в случая Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП. С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона писмена форма. Относно съответствието с процесуалните правила, материалния закон и неговата цел-чл.146, т.3,4 и 5 от АПК: Ответникът се е позовал на нормата на чл. 8 от ППЗСП, съгласно която социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета. В разпоредбата на § 1, т. 11 от ПЗР на Закона за социално подпомагане е дадено легално определение на социална анкета, а именно дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Визираното процесуално действие не се изразява само в проверка на лицето на посочения адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация, каквато безспорно ответника в настоящето производство не е извършил в рамките на предоставената му компетентност. Ответникът след като е приел, че жалбоподателят и съпругата му не живеят на един същ настоящ адрес, е направил извод че не могат да се установят наличието на условията по чл.12, ал.2 от ЗСП, вр. с чл.27 от ППЗСП. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства, а в разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП се разглежда реда, начина и формата на извършване на социалната анкета, която изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ, да бъде извършено в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2, а в разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ППЗСП се посочва, че социалната анкета включва:1. проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес; 2. проучване и анализиране на документи;3. събиране на информация. Видно от социалния доклад /л.52/ съпругата е регистрирана по настоящ адрес в [населено място] от 1997г. Установявайки това обстоятелство без да се извърши задълбочена проверка на заявителя и да се изследват наличните в достъпните регистри данни, административният орган е приел, че не може установи фактите от значение за обстоятелствата по чл.12, ал.2 от ЗДП и да направят обосновани изводи по отношение на тях, като отчел единствено обстоятелството, че заявителят не живее на един и същ настоящ адрес със съпругата си. Тук следва да се отбележи, че ППЗСП очертава кръгът на лицата, които имат право да получават социални помощи в чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, където е посочено как се определя помощта за лице, живеещо само, както и за лица живеещи съвместно с други лица. Законодателят е направил разграничение по отношение на различните хипотези за определяне на социална помощ, включително хипотезата на лице, живеещо само, а сред основанията за отказ не е обстоятелството, когато се установи, че съпрузите не живеят на един и същ настоящ адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите страни, като доказателствата се събират служебно и се проверяват и преценяват от административния орган. С оглед гореизложеното преценката на административния орган е направена без да са изяснени всички, релевантни за случая обстоятелства в нарушение на чл. 27 от ППЗСП, респ. на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Като не е установил относимите към издаването на административен акт обстоятелства, административният орган е нарушил законовите разпоредби, издал е един немотивиран административен акт, поради което същият е незаконосъобразен. Оспорената заповед е несъответства и на целта на ЗСП - за осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите при които е възможно да бъде отказана помощта. Предвид гореизложеното оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/3766/01.09.2025г. на Директор на ДСП-Бургас следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, поради наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и 5 от АПК. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, съгласно чл. 173, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК преписката следва да се изпрати на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас за издаване на нов административен акт като при преценката на обстоятелствата по заявеното социално подпомагане се спазят указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът