Решение № 3219 от 23.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4859/2024 г.

наказателно дело № 20241110204859 по опИ. за 2024 година при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 4859 по опИ. на СРС за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••''” ООД с ЕИК: •••••••, чрез адв. В. С. – пълномощник на управителя В.В.В. (вж. л.11 от съд. д.), срещу Наказателно постановление (НП) № BG 2023/5800-511/НП от 04.12.2023г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница София” при Агенция „Митници”, с което на осн. чл.126, ал.1, т.2, чл.124, ал.1, чл.128, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл.53 и чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на въззивника – юридическо лице е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.126, ал.1, предл.1 от ЗАДС, а на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС предметът на нарушението – 2 (два) литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 45 % vol при 20°С, е отнет в полза на Държавата. В жалбата се посочва, че издаденото НП било незаконосъобразно и постановено в нарушение на административните-производствените правила. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не е бил спазен предвиденият ред в Наредба № 3/18.04.2006г. за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (накр. Наредбата). Твърди се, че органите на митниците били длъжни да вземат проби по реда на този нормативен акт в присъствието на нарушителя и същите да са подложени на лабораторно изследване. Посочва се, че административно-наказателното обвинение не било доказано по несъмнен начин, т. к. не е могло да се направи несъмнен извод, дали за откритата ракия се е дължал акциз. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, както и да се присъдят извършените по производството разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. В съдебното заседание жалбоподателят „,,•••''” ООД, редовно призован, не изпраща законен представител. За дружеството се явява адв. В. С. (л.10), която поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения, като желае присъждане на разноски. . Въззиваемата страна (административно-наказващ орган) – Директор на Териториална дирекция „Митница София”, редовно призован, не се явява, а се представлява от юрк. Н. С. (вж. л.70 от съд. д.), която оспорва жалбата и предлага да бъде потвърдено оспорваното НП и също претендира присъждане на разноски за юрисконсулт. Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди доказателствените материали (поотделно и в тяхната съвкупност), съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното: По фактическите обстоятелства и доказателствените материали: На 23.06.2023г., около 14:30 часа, в гр. София, свидетелите инсп. М. Р. П. и инсп. Ю. И. Х. – служители на Отдел „Икономическа полиция” в СДВР, извършили проверка в хода на полицейска операция, по утвърден план. Проверката е била на търговски обект – кафеаператив „,,•••''”, който се намирал на бул. „,,•••''”, бл.,,•••'', стопанисван от „,,•••''” ООД. Извършена е била проверка, на която присъствали В.В.В. (управител на дружеството) и свид. Л.К.З. (барман в търговския обект). При проверката в складовото помещение, което се е намирало непосредствено зад бара, са били намерени 2 (два) броя пластмасови бутилки с вместимост от 1,5 литра, съдържащи общо 2 (два) литра течност с мирис на алкохол. След като са били намерени въпросните бутилки, от управителя В.В. и от бармана свид. Л.З. били снети писмени сведения (вж. л.30-31 от съд. д.), като в сведенията двамата посочили, че бутилките с алкохол били донесени на 22.06.2023г. от клиент на заведението, който празнувал раждането на първородното му дете, и са били прибрани, за да му го върнат. Управителят на дружеството В.В. предал с Протокол за доброволно предаване двете пластмасови бутилки, които били пълни с жълта на цвят течност, която имала мирис на спирт (вж. л.29). За извършената проверка бил съставен Констативен протокол от 23.06.2023г. от свид. М. П. (на длъжност „разузнавач” в 05 Сектор „ОИП” – СДВР (вж. л.32). Изготвени са били и полицейски доклад № 513р-65756/27.06.2023г. от 26.06.2023г. от свид. П. (вж. л.28, 33) – и двете били до началника на Отдел „Икономическа полиция” – СДВР. След това материалите по полицейската преписка били предоставени на ТД „Митница София” при Агенция „Митници” на 10.07.2023г. (вж. л.34 от съд. д.). С приемопредавателен протокол рег. № 23-ССР-00047/10.07.2023г. от служител на СДВР на служител в ТД „Митница София” били предадени и две бутилки, съдържащи общо 2 (два) литра течност с мирис на алкохол (вж. л.36). На същата дата, 10.07.2023г. инспекторите към ТД на Агенция „Митници” – В.К.Р. и свид. П. Г. К., измерили алкохолното съдържание на течността, която се е намирала в двете пластмасови бутилки с вместимост 1,5 литра, съдържащи общо 2 (два) литра течност с мирис на алкохол, които били предадени като веществени доказателства с горепосочения приемо-предавателен протокол. За измерването бил използван служебен денситометър марка „Anton Paar”, модел „DMA-35N”, сер. № 80490050, със сертификат за калибриране № 547СБ/17.07.2020г., собственост на Агенция „Митници”, като при това измерване били отчетени следните стойности: – 1 (един) брой пластмасова бутилка с вместимост от 1,5 литра, съдържаща 1,500 литра (един литър и петстотин милилитра) течност с мирис на алкохол – 45 об. % при 20°С; – 1 (един) брой пластмасова бутилка с вместимост от 1,5 литра, съдържаща 0,500 литра (петстотин милилитра) течност с мирис на алкохол – 45 об. % при 20°С. Резултатът от проведеното измерване бил отразен в Протокол от 10.07.20023г. (вж. л.35). На 21.07.2023г. управителят на дружеството – жалбоподател „,,•••''” ООД В.В. се явил лично, и свид. П. К. (на длъжност „главен инспектор” в териториалната дирекция на Агенция „Митници”), в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели (свид. Л. И. Л. и А.В.Х.) съставила против дружеството Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG 21072023/5800/A-964 от 21.07.2023г., в който били опИ.ни обстоятелствата по извършената проверка, фактическото опИ.ние на нарушението – на процесните дата, място и време (във въпросния търговски обект – кафе-аперитив „,,•••''”, дружеството е държало в търговския обект акцизни стоки (два литра етилов алкохол, с алкохолно съдържание от 45 % vol. при 20°C), без съответния документ по закон (данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ (ПАД/е- АД) или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл.73б, ал.16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като била отразена и правната квалификацията на нарушението – по чл.126, ал.1, предл.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). АУАН бил подпИ.н от актосъставителката и свидетелите, като бил връчен лично на законния представител на въззивника – юридическо лице, който не е отразил възражения в съставения АУАН. В рамките на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили и писмени възражения от страна на дружеството. Със служебна бележка рег. № 32-625905/10.11.2023г. началникът на Отдел „МРР” при ТД „Митница София” поискал от Отдел „Акцизна дейност” в същата териториална дирекция да бъде определен дължимия акциз за стоките, които са предмет на нарушението по съставения АУАН № BG 21072023/5800/A-964 от 21.07.2023г. (вж.л.25 от съд. д.). Със служебна бележка рег. № 32-629904/14.11.2023г. началникът на Отдел „Акцизна дейност” при ТД „Митница София” определила дължимия акциз на процесните 2 (два) литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 45 % vol. при 20°С – същият бил 9.90 (девет и 0.90) лева (вж. л.23-24 от съд. д.). Въз основа на съставения АУАН № B G 21072023/5800/А-964 от 21.07.2023г., на 04.12.2023г. директорът на ТД „Митница София” издал процесното НП № B G 2023/5800- 511/НП от 04.12.2023г., в което били отразени обстоятелствата по полицейската проверка, фактическото опИ.ние на нарушението – държане на акцизни стоки в търговския обект на посочените дата, място и време без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, и неговата правна квалификация по чл.126, ал.1, предл.1 от ЗАДС, като с този санкционен акт на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за въпросното нарушение, което било преценено от наказващия орган като „повторно” по смис. на чл.4, т.17 от ЗАДС. С две писма – рег. № 32-658462/05.12.2023г. (л.21-22) и рег. № 32-808/02.01.2024г. (л.19-20) митническите органи изпратили с известие за доставяне (т. нар. „обратна разписка”) до адреса по седалището на дружеството издаденото НП за връчване, но и двете писма били върнати от пощенския оператор с отбелязване за „непотърсено писмо” (вж. л.20гръб, 22гръб). С писмо рег. № 32-727030/06.02.2024г. ТД „Митница София” потърсила съдействие на органите на МВР (06 РПУ-СДВР) за връчване на издаденото НП (вж. л.15-16), като със съдействието на полицията на 19.02.2024г. НП № BG/2023/5800-511/НП от 04.12.2023г. било връчено на управителя на ,,•••''” ООД (вж. л.14). По делото се установява също така, че срещу „,,•••''” О ОД e било образувано предходно административно-наказателно производство (АНП № B G 2022/5800-452) със съставянето на АУАН № BG 15062022/5800/A-1181 от 15.06.2022г. за нарушение на чл.126, ал.1, предл.1 от ЗАДС – държане в същия търговски обект на акцизни стоки (тютюн за пушене на водна лула) без изискуем документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз (вж. л.61-63 от съд. д.), като наказващият орган (директор на ТД „Митница София” при Агенция „Митници”) издал Предупреждение от 04.10.2022г. по АНП № BG2022/5800-452, с което не наложил наказание и предупредил дружеството, че при извършване на друго нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението – ще му бъде наложено наказание „имуществена санкция”. Въпросното писмено предупреждение влязло в сила на 05.12.2022г. при усл. на чл.107д, ал.2 от ЗАДС. Посочените фактически обстоятелства по делото първостепенният съд установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П. Г. К., М. Р. П., Ю. И. Х., Л. И. Л. (частично) и Л.К.З. (частично), както и събраните по делото и по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства – съставения АУАН № BG 21072023/5800/A-964 от 21.07.2023г. и издаденото НП № BG 2023/5800-511/НП от 04.12.2023г. (л.7-9); договор за правна защита и съдействие (л.10); пълномощно от В.В. (л.11); писмо от 28.03.2024г. от ТД „Митница София” (л.12); Заповед № ЗАМ-978/32-220244 от 13.06.2023г. на директора на Агенция „Митници” (л.13); писмо от 06 РПУ-СДВР за връчване на НП (л.14); писмо до 06 РПУ-СДВР за връчване на НП (л.15-18); второ писмо до дружеството за връчване на НП (л.19-20); първо писмо до дружеството за връчване на НП (л.21-22); служебна бележка рег. № 32-629904/14.11.2023г. за определяне на дължим акциз (л.23-24); служебна бележка рег. № 32-625905/10.11.2023г. с искане за определяне на дължим акциз (л.25); писмо от СДВР за изпращане на полицейска преписка рег. № 513р-65756/2023г. на митническите органи (л.26); опис на материалите по полицейската преписка (л.27); полицейски доклад от свид. П. (л.28); протокол за доброволно предаване на двете бутилки (л.29); писмени сведения от управителя на дружеството (л.30); писмени сведения от свид. З. (л.31); КП от проверката на полицията (л.32); втори полицейски доклад на свид. П. (л.33); предавателен опис (л.34); протокол за извършено измерване (л.35); приемо-предавателен протокол от 10.07.2023г. на веществени доказателства (л.36); писмо от ТД „Митница София” (л.51); заповед за изменение на служебно правоотношение на актосъставител (л.53); длъжностна характеристика за актосъставител (л.54-56гръб); заповед за изменение на служебно правоотношение на наказващ орган (л.57); Предупреждение от 04.10.2022г. по АНП № BG 2022/5800-452 (л.58-60гръб); предходен АУАН (л.61-63). Съдебният състав възприе показанията на свидетелката П. К. като достоверни, обективни, логични и непротиворечиви, доколкото същата въз основа на съдържащите се в полицейската преписка документи непосредствено е възприела обстоятелствата по случая, к а т о дава информация за най-важните характеристики на соченото нарушение, като писмените материали допълват показанията на свидетелката, вкл. и относно дата, време и място на случилото се, поради което съдът кредитира показанията на свидетелката и ги ползва при формирането на фактическите си изводи. Показанията на свидетелите Ю. Х. и М. П., съставът на настоящата първа инстанция счете, че същите съдържат достатъчно информация за търговски обект, който е проверен, времето на полицейската проверка, установеното наличие на двете бутилки от минерална вода със съдържаща се течност, приблизителното тегло на течността, миризмата на течността (алкохол – ракия), съставената документация и препращането на материалите към митническите органи, като непълнотите в техните показания се преодоляват от съдържанието наличните в делото писмени документи, поради което съставът на съда ги кредитира изцяло и ги ползва при установяване на фактите по делото. По отношение на показанията на свидетеля Л. Л. този съдебен състав на първата инстанция намира същите за изключително пестеливи и без подробности за процесното нарушение, като единствено данните за съставянето на АУАН и за наличието на подпис на свидетеля в АУАН, могат да бъдат ползвани от съда при установяването на обстоятелствата по дадения случай, като в случая няма непълноти или неясноти в показанията, които да бъдат запълнени със съдържанието на наличните в делото писмени материали, поради което съдът само частично кредитира онези части от неговите показания, които позволяват да бъдат формирани изводи за дадени факти. Относно показанията на свидетеля Л.З., следва да се преценяват също като достоверни и обективни, доколкото същият е присъствал по време на полицейската проверка в заведението, където е барман, като същият дава данни за мястото и времето на проверката, намерените две бутилки, отварянето им, констатираното наличие на алкохол вътре в тях, изземването им от полицията и съставени документи, и доколкото в тази част показанията на свидетеля напълно кореспондира с показанията на свидетелите Ю. Х., М. П. и П. К. , както и с наличните писмени документи в делото, съдебният състав счете, че може да бъдат използвани за установяване на фактическите обстоятелства и ги кредитира в посочените части. В същото време, по отношение на заявеното от свидетеля З., че бутилките са били без никакъв етикет – същото е опровергано от протокола за доброволно предаване, че бутилките са имали етикет на минерална вода „Велинград”; заявеното от него, че бутилките са били пълни и не са били използвани – това противоречи на останалите гласни доказателства (показанията на гореспоменатите трима свидетели и на наличните в делото писмени материали (вж. протокол за доброволно предаване – л.29; вж. КП от проверката – л.32 и полицейските доклади – л.28, 33; протокол за измерване –л.35); заявеното от същия, че имало съставено „предпИ.ние от полицията” – това не намира опора в доказателствата по делото, т. к. няма данни полицейските служители Х. и П. да са съставяли такова предпИ.ние и такова не е налично в делото. За тези части от показанията на свидетеля З. този състав на съда счете, че не следва да бъдат кредитирани, доколкото налични други доказателства в делото напълно ги опровергават, поради което тази изявления на свидетеля съдът не ползва за изясняване на обстоятелствата по настоящото дело. Първоинстанционният съд кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, като същите са в унисон с гласните доказателства, помагат за допълване на заявеното от свидетелите или за проверка на техни показания, събрани са в хода на съдебното следствие и доизясняват фактическите обстоятелства в разглеждания случай. Настоящият съдебен състав счита, че събрания доказателствен материал е еднопосочен и еднозначен по съдържание, което не налага обсъждането му подробно и задълбочено по реда на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Установените фактически обстоятелства водят до следните правни изводи на настоящата инстанция: Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното юридическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл.59, ал.2, изр.2 от ЗАНН и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима. По същество разгледана е неоснователна по следните съображения: Съдът, при извършената служебна проверка, не констатира допуснати в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговското дружество – юридическо лице нарушения на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, респ. издали двата процесни документа. Съдът прецени, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице (митнически орган) съгл. чл.128, ал.2, предл.1 от ЗАДС (ред., ДВ, бр.54 от 23.06.2023г.) и доколкото няма легална дефиниция на това понятие, съдът приема, че е приложима тази от т.9 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците (ДР на ЗМ) – свид. П. К. заема длъжност в митническо учреждение (по смисъла на т.25, б. „в” на § 1 от ДР на ЗМ в неговата редакция към датата на нарушението – ДВ, бр.62 от 05.08.2022г.) – териториално митническо управление, което осъществява митнически надзор и контрол. НП е издадено от „упълномощено от директора” длъжностно лице съгл. чл.128, ал.2, предл.2 от ЗАДС (ред., ДВ, бр.54 от 23.06.2023г.) и приложената по делото Заповед № ЗАМ-978/32- 220244/13.06.2023г. на директора на Агенция „Митници” – директор на териториална дирекция. Съставът на съда счита, че са спазени и императивните изисквания на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, доколкото АУАН и в НП съдържат всички изискуеми законови реквизити, в т. ч. и опИ.ние на твърдяното административно нарушение и на обстоятелствата по неговото извършване, като е посочена и нарушената законова разпоредба – чл.126, ал.1, предл.1 от ЗАДС (ред., ДВ, бр.54 от 23.06.2023г.). И в двата документа – АУАН и НП се съдържат данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговите елементи (време и място, извършената проверка от полицейски служители и от митнически органи; данни за служителите, извършили проверките), като в НП е изчислен и размера на дължимия акциз на акцизните стоки – предмет на нарушението. Актът е съставен в присъствие на представител на двукратно поканеното дружество – нарушител, на когото е връчен и екземпляр от него, както и на „двама други” свидетели по чл.40, ал.3 от ЗАНН, с което законовите изисквания на чл.40, ал.1 и ал.2, и чл.43, ал.1 от ЗАНН се явяват изпълнени. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в рамките на три месеца от откриване на нарушителя, станало при проверката на 23.06.2023г., съотв. и в двугодишен срок от извършване на административното (митническо) нарушение, а НП е издадено при спазване на шестмесечния срок от съставяне на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС (ред., ДВ, бр.54 от 23.06.2023г., действаща към датата на нарушението) на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или ПАД/е-АД или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл.73б, ал.16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага наказание „глоба” в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1 000 (хиляда) лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 2 000 (две хиляди) лева – за физическите лица (чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС), съотв. наказание „имуществена санкция” в двойния размер на дължимия акциз, н о не по-малко от 2 000 (две хиляди) лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 4 000 (четири хиляди) лева – за юридическите лица и едноличните търговци (чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС). Разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗАДС (ред., ДВ, бр.54 от 23.06.2023г.) предвижда, че на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, а стоките, посочени в този законов текст, по смисъла на закона се явяват акцизни стоки (чл.4, т.1 от ЗАДС). Алкохолът и алкохолните напитки са посочени в Раздел I – „Алкохол и алкохолни напитки” на Глава Втора от ЗАДС (чл.5 – чл.9), като нормата на чл.9 от ЗАДС дефинира като „етилов алкохол (алкохол)” е всеки продукт, включен в кодове по Комбинирана номенклатура (КН) 2207 (Етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем 80 % vol или повече; етилов алкохол и дестилати, денатурирани, с всякакво алкохолно съдържание) и 2208 (Етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol; дестилати, ликьори и други спиртни напитки), с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol., дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура (чл.9, т.1 от цит. з.); включен в кодове по КН 2204 (Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от № 2009), 2205 (Вермути и други видове вина от прясно грозде, ароматизирани с растения или ароматични вещества) и 2206 (Други ферментирали напитки (например ябълково вино /cider/, крушово вино /perry/, медовина, саке); смеси от ферментирали напитки и смеси от ферментирали и безалкохолни напитки, неупоменати, нито включени другаде), с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol. (чл.9, т.2 от ЗАДС); получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние (чл.9, т.3 от ЗАДС). В разглеждания случай, предвид събрания по делото доказателствен материал, съставът на настоящата инстанция приема, че безспорно и категорично е установено осъществяването на административното нарушение – на посочените дата, място и време жалбоподателят „,,•••''” ООД е държал акцизни стоки без какъвто и да било документ измежду изброените в цитираната законова разпоредба, с който да удостоверява плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В тази хипотеза, жалбоподателят – юридическо лице е държал общо 2 бр. пластмасови бутилки с общо 2 (два) литра течност – етилов алкохол, с действително алкохолно съдържание по обем 45 % vol. при 20°C, което попада в хипотезата на етилов алкохол (алкохол) по чл.9, т.1 от ЗАДС – продукт, включен в код по КН 2208 (етилов алкохол, неденатурарин, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol.), като по делото няма представен какъвто и да било документ, измежду изброените по-горе, с който да се удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, като по този начин съставът на нарушението е реализиран от обективна страна. Твърденията на жалбоподателя, че въпросните бутилки „били на посетител” на въпросното заведение, който „забравил да си ги вземе”, този състав на съда приема за неоснователни, защото тъй като законовата разпоредба на чл.126, ал.1 от ЗАДС квалифицира като административно нарушение и простото държане на акцизни стоки без необходимите (посочени) документи, като наличието на право на собственост върху същите е ирелевантно, а необходимо и достатъчно е лицето да има фактическата власт върху акцизните стоки без наличието на предвидените документи. Без значение са и други обстоятелства от обективната действителност, вкл. собственост върху стоките, тяхното предназначение (за лична употреба, забравени, или за продажба и т. н.). С ъ щ о без значение е обстоятелството дали санкционираното дружеството е регистрирано по ЗАДС или няма такава регистрация, защото разпоредбата на чл.126 от ЗДАС не ограничава субектите на нарушението единствено като такива, регистрирани по цитирания закон – субект на посоченото нарушение е всяко лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без съответния документ (измежду изброените), удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. По повод на доводите на дружеството, че установените стоки не представлявали алкохол, защото не били взети проби от въпросните бутилки с течност, съдът счита за напълно неоснователни, като правилно е приложен материалният закон. От приобщените доказателствени материали се установява безспорно, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.126, ал.1, предл.1 от ЗАДС, защото на 23.06.2023г. във въпросния търговски обект в столицата дружеството държало двете бутилки с общо 2 (два) литра течност с мирис на алкохол, но без какъвто и да било данъчен или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, поради което правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Дори напротив – в нито един етап от провежданото административно-наказателно производство жалбоподателят не е оспорвал извършването на административното нарушение – няма възражения по АУАН или подадени писмени такива, а доводите, че акцизните стоки всъщност не били негова собственост също не могат да променят изводите за наличие на извършено нарушение. От дадените писмени обяснения от управителя и бармана в заведението се установява, че течността е ракия; това се установява и от съдържанието на протокола за доброволно предаване, където управителят дори е отразил и марките на ракиите („Мускат” и „Троянска сливова”), а от извършеното измерване от митническите органи е установено и алкохолното съдържание от 45 % vol. (под 80 % по обем), с което безспорно се установява, че държаната от дружеството стока е акцизна такава по смисъла на чл.9, т.1 от ЗАДС, а именно – етилов алкохол (алкохол), като няма основания да не бъде зачетено измерването със служебното техническо средство, като няма данни, които да опровергават този резултат. Видно от служебната бележка (л.23-24) на Отдел „Акцизна дейност”, както и останалите данни в делото, стоките са класирани в код по КН 2208 и се включват в понятието „алкохол” по смисъла на ЗАДС и подлежат на облагане с акциз, чиято стойност също е била определена. Доводите за необходимост от „изземване на проби” съгласно Наредба № 3 от 18.04.2006г. на министъра на финансите за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (обн., ДВ, бр.37 от 05.05.2006г.), този съдебен състав намира за неоснователни, доколкото въпросната наредба е издадена съгл. § 2 от ДР на Наредбата въз основа на препращането в чл.107, ал.1 от ЗАДС, за целите на осъществяването на контрол от митническите органи, като контролът на митническите органи е уреден в Глава Осма на ЗАДС с идентично заглавие, като в случая митническите органи не са извършили никаква дейност по контрол (проверка или ревизия по арг. от чл.102, ал.2 от ЗАДС) върху дружеството – жалбоподател, за което няма данни да се явява данъчнозадължено лице по този закон, но същото се явява „друго лице, държащо акцизни стоки”, но редът за вземане на проби по цитираната Наредба не е приложим, т. к. проверката е осъществена от полицията, която е предоставила материалите на митническите органи, които са предприели действия по Глава Девета от ЗАДС – „Административно-наказателни разпоредби”, към чието прилагане въпросната Наредба няма отоншение. Второ, няма никаква необходимост от „вземане на проби” в разглеждания случай по мнението на този съдебен състав, доколкото всички налични в делото доказателствени източници сочат еднозначно, че във въпросните две бутилки се е съдържала течност с миризма на спирт, т. е. алкохол, а смисълът на вземане на проби е за изясняване на конкретното съдържание на даден продукт, за да бъде установено дали същият е акцизна стока или не, докато в случая съмнения не е имало, както е отразено в документацията на полицията, получена в митниците. Трето, самият управител на дружеството е отразил в протокола (вж. л.29) и точното съдържание на въпросните бутилки, като митническите органи е следвало да установят действителното алкохолно съдържание във въпросните течности, което е станало и със съответен сертифициран и калибриран уред (денситометър). Доводите в жалбата за необходимост от изследване на обстоятелства, свързани с производството на въпросния етилов алкохол, се явяват неотносими към предмета на делото, доколкото съставът на нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС не включва изясняването на подобни въпроси, както се посочи по-горе. Разглеждането на въпросите от субективната страна на нарушението (вината, както и подбудите и целите при извършването му), не се налага, защото е ангажирана безвиновната (обективна) отговорност на юридическо лице. Наложеното административно наказание „имуществена санкция” е в размер на 2 000 (две хиляди) лева, което представлява императивният минимум на същото, предвиден в закона, при извършване на посоченото административно нарушение, поради което съдът счита същото за справедливо и не подлежи на намаляване (арг. чл.27, ал.5 от ЗАНН). Независимо от факта, че двойният размер на дължимия акциз в случая се явява сумата от 19.80 лева, законът определя минималният размер на административното наказание именно на посочения по-горе размер. (чл.126, ал.1, т.2, предл.1 от ЗАДС). Макар посоченият двоен размер на дължимия акциз да определя и административното нарушение като „маловажен случай” с оглед правилото на чл.126б, ал.2 от ЗАДС (ред., ДВ, бр.54 от 23.06.2023г.), в случая правилно и законосъобразно наказващият орган е преценил, че следва да наложи административно наказание, т. к. вече е било издадено писмено предупреждение по чл.28 от ЗАНН, което е влязло в сила на 05.12.2022г., до дружеството, че при предупреждението, че при извършване на друго нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението – ще бъде наложено наказание. В случая процесното административно нарушение е извършено на 23.06.2023г., която дата попада в едногодишния срок от влизане в сила на писменото предупреждение по чл.28 от ЗАНН. Този съдебен състав категорично не споделя доводите и съображенията на наказващия орган, който напълно произволно и незаконосъобразно е приел, че е налице хипотезата на „повторност” по чл.4, т.17 от ЗАДС. Според тази разпоредба „повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Иначе казано, за да е налице „повторност” трябва последващото нарушение да бъде извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което се налага наказание за предходно извършено нарушение от същия вид! Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН не оставя място за друг извод освен този, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, а само го предупреждава писмено за неблагоприятна последица, ако отново извърши маловажно нарушение от същия вид – за второто нарушение ще бъде наложено административно наказание. С писменото предупреждение по чл.28 от ЗАНН никога не се налага наказание, поради което лицето не наказано за нарушение, за да бъде дефинирано второто му деяние като „повторно нарушение”!!! Прави впечатление на съдебния състав обаче, че наказващият орган, мотивиран да е налице „повторност”, не е наложил предвиденото за такъв квалифициран състав административно наказание – „имуществена санкция” в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 4 000 (четири хиляди) лева, както предвижда санкционната разпоредба на чл.126, ал.1, т.2, предл.2 от ЗАДС, а е наложил наказанието за нарушение по основния състав, като посочения порок обаче, при липсата на хипотеза на повторност , макар да съставлява процесуално нарушение, не съставлява съществено такова, защото не засяга пряко правата на санкционираното дружество, т. к. същото се е защитавало спрямо факти за нарушение по основния състав и било наказано с наказанието за такова нарушение. Наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗАДС и с издаденото наказателно постановление са отнети в полза на държавата всички иззети в хода на проверката стоки – 2 (два) бр. пластмасови бутилки, съдържащи общо 2 (два) литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 45 % vol., като предмет на нарушението. Напълно незаконосъобразно и необяснимо за съда обаче, наказващият орган не е приложил императивното правило на чл.124а, ал.1 от ЗАДС (ред., ДВ, бр.54 от 23.06.2023г.), действаща към датата на нарушението, и не е наложил кумулативно предвиденото наказание „лишаване и от право да упражнява определена дейност” в обекта, където е установено нарушението, за срок от един месец. Макар да буди недоумение в съдебния състав това обстоятелство, съдебният състав е лишен от възможността да налага кумулативното наказание, защото няма правомощия „да замества” наказващия орган във волята му, а и това би довело до нарушаване на принципа за reformatio in peius. Порокът не би могъл да бъде саниран в рамките на съдебното производство, но той не води до незаконосъобразност в цялост на НП и не налага неговата пълна отмяна. По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че въззиваемата страна (наказващият орган) има право да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт, които тя е направила за защита на нейния интерес, тъй като е била защитавана от юрисконсулт, като размерът на тези разноски следва да бъде минималното възнаграждение за подобен вид дела – сумата от 80.00 (осемдесет) лева (с равностойност в евро – 40.90), които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на Агенция „Митници”, чиито орган е издал процесния санкционен акт. Изводът следва въз основа на систематичното тълкуване и субсидиарно прилагане на закона – разпоредбите на чл.63, ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 и ал.4 вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП (ред., ДВ, бр.74 от 07.09.2021г.), и в светлината на задължителна тълкувателна практика на върховните съдилища, съдържаща се в т.2, б. „а” от Тълк. реш. № 3/1985г. по н.д. № 98/1984г. на ОСНК на ВКС и Тълк. реш. № 3 от 2010г. по тълк. д. № 5/2009г. на ОСК на ВАС. При законосъобразно проведена извънсъдебна фаза на административнонаказателното производство (с посоченото изключение относно кумулативното наказание!), без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на търговското дружество – нарушител, с правилно прилагане на материалния закон, категорична установеност на административното нарушение и неговия автор, съдебният състав приема, че атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, и затова на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.5, ал.9 и чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.51 от 01.07.2022г.), СЪДЪТ,