Решение № 144 от 3.8.2026 г. на Районен съд - Монтана по дело № 481/2026 г.

към Решение № 144/03.08.2026 г. по АНД № 481 по описа на Районен съд град М. за 2026 година, четвърти наказателен състав. Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК. Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от 04.05.2026г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК на обвиняемата П. Т. И. с ЕГН •••••••••• от град М., ул. А.М.К. № 5 за това, че на 12.10.2023 год. в гр.М., общ.М., обл.М., действаща като общопрактикуващ л. в М. ООД гр.М., издала лъжливо свидетелство за състоянието на здравето на И. Б. И. с ЕГН •••••••••• от гр.М. - Удостоверение № 747/12.10.2023 год., в което вписала неверните обстоятелства, че няма заболяване и е клинично здрав, а в частта- Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобИ.е на свидетелство/ правоспособност за управление на МПС на И. Б. И. с ЕГН •••••••••• от гр.М. на същата бланка вписала невярното обстоятелство, че той отговарял на изискванията за физическа годност към водачите на МПС за категорията за категорията АМ, В1, В, С1,С, ВЕ, С1Е, СЕ, Ткт и няма противопоказания по Наредба № 3 от 11.05.2011 год. на министъра на здравеопазването - престъпление по чл.312,ал. 1 от НК. Със същото Постановление е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК и на обвиняемия И. Б. И. с ЕГН •••••••••• от град М., ул. „В.“ № 67, за това че на 12.10.2023 год. в гр. М., общ. М., обл. М., пред Е.М.Л.- системен оператор в сектор Пътна полиция при ОДМВР-М., съзнателно се ползвал от документ с невярно съдържание - Удостоверение № 747/12.10.2023 год., издадено от д-р П. Т. И. - общопрактикуващ л. към М. ООД гр. М., в което били вписани от нея неверни обстоятелства, че няма заболявания и е клинично здрав, а в частта - Карта за оценка на физическата годност на водач /кандидат за придобИ.е на свидетелство/ правоспособност за управление на МПС, че той отговарял на изискванията за физическа годност към водачите на МПС за категорията АМ, В1, В, С1,С, ВЕ, С1Е, СЕ, Ткт и няма противопоказания по Наредба № 3 от 11.05.2011 год. на министъра на здравеопазването, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, предл. 3, във връзка с чл.312, ал.1 от НК. Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае обвиняемите за виновни и при условията на член 78а от НК бъдат освободени от наказателна отговорност и им бъде наложена административно наказание „глоба“. Обвиняемата П. Т. И. с ЕГН ••••••••••, се явява в съдебното заседание лично и с упълномощен защитник – адв. И. С. от АК М.. В хода на досъдебното производство не се признава за виновна, възползва се от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебното производство също не се признава за виновна и дава подробни обяснения по случая. Обвиняемия И. Б. И. с ЕГН ••••••••••, се явява в съдебното заседание лично и с упълномощен защитник – адв. Г. Г. от АК М.. В хода на наказателното производство не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения по случая. Производството се разви по реда на глава 28 от НПК. Съдебно следствие бе проведено – разпитани бяха част от свидетели имащи отношение към обективната страна на посочените в постановлението престъпно деяния. Доказателствата по делото са гласни и писмени. Съдът, като взе предвид събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, приема за безспорно установено следното: І. По фактите: Обвиняемата П. Т. И. с ЕГН •••••••••• работи като общопрактикуващ л. в М. ООД гр.М. и е личен л. на обвиняемия И. Б. И. с ЕГН •••••••••• от 13.09.2000 год. Обвиняемият И. живее в град М., ул. „В.“ № 67. Свидетелката Л. В. И. е негова съпруга. Работел, като международен шофьор, имал издадено СУМПС № 283744898, валидно до 08.10.2023 год. През есента на 2020 година докато бил в чужбина, обвиняемият И. получил мозъчен инсулт. Бил транспортиран до България, където постъпил в УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ ЕАД-София с диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА; Централна десностранна латентна горна монопареза. Частична сензомоторна афазия. След изписването му на 14.11.2020 год. постъпил в МПЛР СЕРДИКА ООД-София за физиотерапия. На 16.11 и на 17.11.2020 год. обвиняемият И. посетил обвиняемата П. И. за консултации и диспансерен преглед. След тези дати до 12.10.2023 год. обвиняемият И. посещавал обвиняемата И. многократно, като били записани причините - Хипертонични сърце без застойна сърдечна недостатьчност; Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, като от нея са му изписани и л.ства за лечение на последици от мозъчен инфаркт. Тъй като СУМПС на обвиняемият И. било валидно до 08.10.2023 година, есента на 2023 година И. се снабдил със бланка по образец на Удостоверение в което, били отразени обстоятелства за извършени прегледи от д-р В.Д.П.Н. относно състоянието на зрението му, д-р Е. Д. Г.- за неврологичния му статус, д-р А.К.К. - за хирургичния му статус, д-р З.П.Т.- за ортопедичния му статус и д-р Д. И. Й.- за състоянието на слуха му. Горепосочените л.и, посочили че прегледаният от тях обвиняем е клинично здрав, с изключение на д-р Е. Д. Г., която отразила в графата „неврологичен статус“ на подписаната и подпечатана от нея бланка, „състояние след ИМИ /исхемичен мозъчен инсулт/ частична моторна афазия.“ На 12.10.2023 год. обвиняемият И. посетил обвиняемата П. И., която въз основа на вече извършените прегледи, отразени в предоставената и бланка от обвиняемия И., му издала Удостоверение № 747/12.10.2023 год., в което в частта вътрешни болести, по което била тесен специалист, вписала обстоятелствата, че няма заболяване и е клинично здрав, а в частта- Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобИ.е на свидетелство/правоспособност за управление на МПС на И. Б. И. с ЕГН •••••••••• от гр.М. на същата бланка вписала обстоятелствата, че той отговарял на изискванията за физическа годност към водачите на МПС за категорията за категорията АМ, В1, В, С1,С, ВЕ, СІЕ, СЕ, Ткт, както и че няма противопоказания по Наредба № 3 от 11.05.2011 год. на министъра на здравеопазването. На същата - 12.10.2023 год. обвиняемият И. посетил Сектор Пътна полиция към ОДМВР-М., където подал заявление за издаване на СУМПС, като приложил като доказателство за годността му издаденото от обвиняемата И. Удостоверение № 747/12.10.2023 год. Заявлението и приложените документи, сред които удостоверението, били приети от свидетелката Е.М.Л.- системен оператор в Сектор ПП на ОДМВР- М.. На 16.10.2023 год на обвиняемия И. било издадено СУМПС № 286218501 за управление на МПС от категориите В, СЕ, М, ВЕ, С, АМ, Ткт; За така издаденото и използвано пред компетентните за това органи на 17.06.2024 година по реда на чл.212, ал.1 от НПК било образувано досъдебно производство № 169/2024 г. по описа на ОДМВР М., пр. пр. № 2651/2024 година. ДП било образувано срещу лицето, което на 12.10.2023 год. в гр. М., обл. М., действащо като общопрактикуващ л., издало лъжливо свидетелство за състоянието на здравето на И. Б. И. с ЕГН ХХХХХХХ от гр. М., като вписало невярното обстоятелство, че той е клинично здрав - престъпление по чл.312, ал.1 от НК и срещу лицето, което на 12.10.2023 год. в гр.М., пред служител на ОДМВР-М., съзнателно се ползвала от документ с невярно съдържание - Удостоверение с изх. № 747 от 12.10.2023 год., издадено от д-р П. Т. И., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, във връзка с чл.312, ал.1 от НК. В хода на разследването била изпълнена Съдебно медицинска експертиза по писмени данни от д-р Ф. Т. съдебен л. от гр. Враца, които дал заключенията, че И. И. страдал от Състояние след преживян исхемичен мозъчен инсулт с развитие на десностранна хемипареза, невъзможност за самостоятелно придвижване и сензомоторна афазия, дискови хернии в поясния отдел на гръбначния стълб. Към датата на издаване на удостоверението предвид установените заболявания е подлежал на преглед от ТОЛЕК към НМТБ Цар Борис ІІІ гр. София, отразеното в неврологичния статус на пациента не е било правилно, а лицето е следвало да бъде насочено за преглед и преценка от ТОЛЕК. След запознаване с материалите по досъдебното производство, наблюдаващият прокурор приел, че общопрактикуващия л. е отразил неверни обстоятелства относно състоянието на пациента й, които са и били известни към датата на изготвяне, както и че обвиняемият И. при подаването на заявлението за издаване на ново СУМПС съзнателно се е ползвал от документ с невярно съдържание за здравословното си състояние, тъй като е знаел какво е състоянието му и че отразеното от обвиняемата И. не отразява действителното му състояние към датата на издаването му. На 02.04.2026 год. П. Т. И. била привлечена като обвиняем в наказателното производство за извършването на 12.10.2023 год. на престъпление, съставомерно по чл.312, ал.1 от НК. На същата дата и било предявено постановлението за привличане като обвиняем. Разпитана като обвиняем тя заявила, че разбира в какво престъпление е обвинена, не се признава за виновна и няма да даде обяснения. На 08.04.2026 год. И. Б. И. бил привлечен като обвиняем в наказателното производство за извършването на 12.10.2023 год. на престъпление, съставомерно по чл.316, предл.3, във връзка с чл.3 12, ал.1 от НК. На същата дата му било предявено постановлението за привличане като обвиняем в присъствието на договорния му защитник - адв. Г. Г. от АК-М.. Разпитан като обвиняем той заявил, че разбира в какво престъпление е обвинен, не дал становище относно признание на вината и се възползвал от правото да не даде обяснения. Обвиняемата И. не е осъждана, а обвиняемият И. е реабилитиран, не са наказвани по реда на Глава 28 от НПК; пълнолетни са; деянията са формални и предвидените наказания за извършването на престъпленията, за които са привлечени като обвиняеми са лишаване от свобода до две години или пробация, на 04.05.2026 година в РС М.. На 04.05.2026 година в РС М. било внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на член 78а от НК, въз основа на което е образувано настоящето производство. ІІ. По доказателствата Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното следствие свидетели – Е. Д. Г. и Л. В. И., както и от приетите писмени доказателства. Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели с изключение на показанията на свидетелката Е. Д. Г.. Съдът кредитира с доверие показанията на същата дадени в съдебното производство. Противоречията в показанията са относно какви обстоятелства, досежно здравословното състояния на обвиняемия И., свидетелката Г. в качеството си на доктор невролог е вписала в инкринимирания документ - Удостоверение № 747/12.10.2023 год. В съдебно заседание, след предявяване на Удостоверението, Г. категорично заявява, че е вписало в него – „състояние след ИМИ частична моторна афазия“. В разпита и от досъдебното производство е отразено, че същата е заявила, че е попълнила в удостоверението „състояние след ИМИ с пареза на крайници“. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката Г. дадени в хода на съдебното производство поради факта, че макар и трудно за разчитане от пръв поглед, след по-задълбочено разглеждане на инкриминирания документ е видно и без използване на специална апаратура, че в частта неврологичен статус, свидетелката Г., е отбелязала „състояние след ИМИ частична моторна афазия“. В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза, за установяване на обстоятелството дали към датата на изготвянето и обвиняемия И. е подлежал на преглед от ТОЛЕК. Съгласно заключеното на експерта, към датата на издаване на Удостоверение № 747 - 12.10.2023 година, обвиняемия И. Б. И. с ЕГН •••••••••• е подлежал на преглед от ТОЛЕК. Видно от обстоятелствената част на експертизата, при изготвянето на заключението, вещото лице е ползвало свидетелските показания на д-р Е. Г., дадени в хода на досъдебното производство, които както бе посочено по-горе не се кредитират с доверие от настоящия съд. На това основание така изготвеното експертно заключение се кредитира от съда като такова изготвено въз основа на недостоверни данни, поради което не бе взето предвид при постановяване на решението по делото. В хода на съдебното производство е изискана и изрична справка от ТОЛЕК към НМТБ „Цар Борис ІІІ“ град София. Видно от изпратеното Становище № 13-3-1121/26.06.2026 година от Д-р Зекин, председател на комисия ТЦЛЕК към НМТБ „Цар Борис ІІІ“, обвиняемия И. Б. И. с ЕГН •••••••••• към 12.10.2023 година е подлежал на освидетелствуване от ТОЛЕК, поради наличие на посочени в становището 4 заболявания. Изрично е посоченото в изпратеното становище, че същото е изготвено въз основа на диагнозите установени в медицинската документация. Така полученото становище настоящият съд кредитира с особено доверие, поради следните обстоятелства: На първо място, както бе отбелязано по-горе Становище № 13-3- 1121/26.06.2026 година е изготвено въз основа на диагнозите установени в медицинската документация. Изброени са четири броя диагнози на обвиняемия, при наличието на които, по три от тях същият е подлежал на индивидуална преценка за всички категории МПС, а по отношение на четвъртата диагноза е била налице забрана за всички категории МПС. Т.е. Становище № 13-3-1121/26.06.2026 година е изготвено въз основа на диагнозите съгласно утвърдения МКБ /международна класификация на болестите/ и отразеното от лекуващите л.и на обвиняемия, използвали така поставените диагнози като предпоставка за изписване на определен вид л.ства, без наличие на конкретни други доказателства потвърждаващи поставените диагнози. Международната класификация на болестите /МКБ/ и кодовете съответсващи на нея, служат за целите на здравната статистика и разпространението на болести в различните държави, подпомагането на планирането на здравните грижи и политики, както и при отчетността в болниците и здравеопазването. Същите са и предпоставка за предписване на дадено амбулаторно лечение от л.и от различни специалности и последващо издаване на рецепти за закупуване на л.ства по Здравна каса с направление от личния л.. Т.е. в конкретния случай на обвиняемия И. са поставяни диагнози при съобразяване на МКБ, с цел изписване на определен вид л.ства, покриващи широк спектър от медицински състояния, част от които покриват заболяванията предвидени в Наредба № 3 от 11.05.2011 год. на министъра на здравеопазването, а друга част не. Предписването на л.ства с направление, за което се изисква предварително поставена диагноза според настоящият съд само по себе си не е безспорно доказателство за наличие на диагнозата, такава каквато е посочена в МКБ. В конкретния случай това бе безспорно установено по отношение на исхемичната болестна на сърцето, за която обвиняемата заяви, че категорично не е налице при обвиняемия И.. Същият е страдал от артериална хипертония – високо кръвно налягане, без да има някакви органни усложнения към сърце, бъбреци и др. л.ствата, които са му изписвани по вид и дозировка отговарят на това негово заболяване и само от тях не може да се направи извод, че И. е имал исхемична болест на сърцето, въпреки кода от МКБ под който е класифицирана диагнозата. На следващо място в хода на цялото наказателно производство по делото не се събраха каквито и да било доказателства, че обвиняемият И., страда и от другите заболявания, по които има поставени диагнози, съгласно приложената медицинска документация, с изключение на състоянието в което се намира, след прекаран исхемичен мозъчен инсулт. В заключение при преценката на отразеното в Становище № 13-3- 1121/26.06.2026 година, съдът взе предвид и обстоятелството, че същото е изготвено на база на поставените диагнози на обвиняемия И., съгласно МКБ и предписаните по тях амбулаторни лечения, а не след индивидуален преглед на лицето от съответните л.и специалисти и оценяване на здравословното му състояние по всяко отделно направление. ІІІ. По правото Анализът на фактическата обстановка води до извода, че от обективна и субективна страна не са осъществени признаците на престъпните деяния от двамата обвиняеми така както са изрично посочени в диспозитива на Постановление от 04.05.2026г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК. Предвид правната и практическа обусловеност на вмененото на обвиняемия И. деяние от съставомерността на престъпното деяние на обвиняемата И., настоящият съд ще изложи по подробни мотиви, касаещи последното. Условията и реда за издаване на медицинско удостоверение за издаване физическа годното на водачите на МПС е изрично уредена в Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. Съгласно член 3 „Физическата годност на водачите и на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС се установява чрез: 1. медицински преглед/и за установяване на здравословното състояние по отношение на изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС от съответните категории, и 2. заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС.“ Към 12.10.2023 година обвиняемият И. е следвало да поднови своето свидетелство за правоуправление за следните категории АМ, В1, В, С1,С, ВЕ, С1Е, СЕ, Ткт МПС. Съгласно вида на категориите, за които се удостоверява физическата годност на водачите, член 4 от Наредбата предвижда разделянето им на две групи, като обвиняемият И. попада в група 2. Съгласно член 8,ал.2 от Наредбата „водачите и кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС от група 2 преминават задължително прегледи при л.и със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система, нервната система, вътрешните органи, хирургичен и ортопедо- травматологичен статус.“ В настоящият случай обвиняемият И. е преминал прегледи при л.и специалисти по горепосочените направления, които л.и с изключение на свидетелката Г. – л. невролог отбелязали, че е клинично здрав. Г. в графата „неврологичен статус“ отбелязала „състояние след исхемичен мозъчен инсулт частична моторна афазия“ В следващите алинея на член 8 е регламентирано, че „ заключението по чл. 3, т. 2 за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност за лицата по ал. 1 се дава от общопрактикуващия л. въз основа на резултатите от прегледите при съответните специалисти. Когато здравословното състояние на лицето е в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени в приложение № 1, общопрактикуващият л. отбелязва в картата по чл. 9, ал. 2, че лицето отговаря на изискванията за физическа годност към водачите и кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС от съответната категория.“ В конкретния случай обвиняемият И. представил попълненото от л.ите специалисти Удостоверение на обвиняемата И. – негов общопрактикуващ л.. И. на първо място в качеството си на специалист вътрешни болести отбелязала в графа Вътрешни болести, че е „клинично здрав“. Това отбелязване касае единствено и само вътрешноорганния му статус, като доказателства за недостоверността на същото не са събрани нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на проведеното съдебно следствие. След това отбелязване и след съобразяване на отразеното от другите л.и специалисти в предоставеното и Удостоверение обвиняемата И.о отразила, че лицето не подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК и отговаря на изискванията за физическа годност към водачите и кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС от категории АМ, В1, В, С1,С, ВЕ, С1Е, СЕ, Ткт. С тези си действия обвиняемата И. е изпълнила задължението си съгласно Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, тъй като към 12.10.2023 година в предоставеното и Удостоверение отразеното след извършени прегледи от л.и специалисти здравословно състояние на обвиняемия И. навсякъде било „клинично здрав“, с изключение на неврологичния статус, попълнен от свидетелката Г., л. невролог, която била отбелязала „състояние след ИМИ – моторна афазия“. Така посоченото заболяване попада в Приложение № 1 от Наредбата, като видно от т. 13 на това Приложение същото предполага индивидуална преценка за физическата годност, която индивидуална преценка на обвиняемата била, че лицето е физически годно. Видно от гореизложеното всички действия извършени от обвиняемата И. касаещи изготвянето на процесното удостоверение са в съответствие с преките и задължение като общопрактикуващ л. и специалист вътрешни болести и са пряко свързани с отразените преди това от други л.и специалисти обстоятелства досежно здравословното състояние на обвиняемия И.. С действията си на 12.10.2023 година обвиняемата И. не е отразила неверни факти и обстоятелства, касаещи здравословното състояние на обвиняемия И., в частта попълнена лично от нея в графата вътрешен статус, нито е нарушила задължението си вменени от Наредбата, където е следвало да отрази дали лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК след преценка и съобразяване на всички заключения от съответните л.и специалисти отразени в Удостоверение № 747. При така безспорно установеното настоящият съд намира, че от обективна страна не е осъществен състава на разпоредбата на чл.312,ал. 1 от НК от страна на обвиняемата И.. Първоинстанционния съд следва да отбележи, че както в Постановлението за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност, така и в хода на съдебните прения, представителят на РП М. обоснова обвинителната теза и по-специално наличието на обективната страна на престъпната деяние по член 312,ал.1 от НК с показанията на свидетелката Г., дадени по досъдебното производство, в който същата заявява, че в графата „неврологичен статус“ е отбелязала „състояние след ИМИ, пареза на крайници“. Както вече бе посочено при анализа на доказателствата, настоящият съд не кредитира с доверие тези свидетелски показания по подробно посочени мотиви и с оглед на очевидността дори с невъоръжено око на отразеното от Г. в Удостоверение № 747. По тези съображения настоящият съд не намира обвинителната теза на представителя на РП М., досежно обективната страна на престъпното деяние за обезпечена с доказателства. От заключението на първоинстанционния съд за несъставомерност от обективна страна на твърдяното престъпно деяние, настоящият съд намира, че не следва да излага доводи относно субективната страна в конкретния случая. Същевременно както в Постановлението за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност, така и в хода на съдебните прения представителят на РП М. подробно излага твърдения, касаещи наличието на осъществено престъпно деяние и от субективна страна, като обоснова своите твърдения с обстоятелствата, че обвиняемата И. е личен л. на обвиняемия И., изписвала му е лечение съгласно поставената му и потвърдена в хода на производството диагноза „ИМИ“, както е че в качеството си на личен л. е подготвила необходимите документи на обвиняемия И. за освидетелстването му от ТЕЛК няколко месеца преди издаването на удостоверението за физическа годност предмет на настоящето производство. От тази съвкупност от обстоятелства представителя на държавното обвинение, черпи извод за наличие на представа у обвиняемата относно цялостното здравословното състояние на обвиняемия и най-вече за твърдяната „пареза на крайници“. Настоящият съд намира за уместно да отбележи следното, касаещо твърдяната субективна страна на престъпното деяние: Безспорно е както в теорията така и в практиката, че вината за всяко конкретно престъпно деяние се доказва от събраните факти на външната действителност, посредством предвидените за това доказателства и доказателствени средства. Безспорно е също така, че съдът е ограничен в своята правораздавателна дейност в рамките поставени от държавното обвинение с обвинителния акт /предложение по член 78а от НК в настоящият случай/. Видно от диспозитива на внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на член 78а от НК, на обвиняемата И. е вменено извършването на 12.10.2023 година на престъпно деяние, съставомерно по член 312,ал.1 от НК. Същевременно от целия събран доказателствен материал в хода на производството, категорично се установява че на инкриминираната дата обвиняемата И., стриктно е изпълнила своите задължение и като л. специалист по вътрешни болести и като личен л. на обвиняемия И., съгласно предвиденото в Наредбата, съобразявайки оценката за физическата годност на обвиняемия с отразеното от другите л.и специалисти. Според настоящият съд фактите и обстоятелства, на които се основа обвинителната теза на РП М., относно наличието на субективна страна в конкретния случай, макар и житейски логични, касаят период от време и действия на обвиняемата, нямащи отношение към естеството на процедурата по издаване на Удостоверение за физическа годност на водачи на МПС, регламентирана в Наредба № 3 от 11 май 2011 г. На следващо място относно безспорно установеното, че обвиняемата в качеството си на личен л. е предписвала по здравна каса л.ства за назначено лечение с амбулаторен лист от друг л. специалист, както и подготвянето на документите за ТЕЛК следва да се има предвид следното: По отношение на издаваните от нея рецепти, същите са били въз основа на поставена диагноза от друг л. и обвиняемата е имала задължението единствено да съобразява назначеното лечение, което е подлежало на променя от съответния л. специалист, а не от нея самата. Във втория случай, И. е действала единствено и само в качеството на администратор, подготвящ необходимата документация, което по никакъв начин не предполага знание, още по-малко възможност за преценка на естеството на заболяванията на обвиняемия И., с изключение на тези по които обвиняемата има съответна специалност. При преценката на тези действия от страна на обвиняемата, съдът съобрази и обстоятелството, че са извършени в период от няколко месеца преди датата на настоящето инкриминирано деяние. Твърдението на обвинението за наличие на знание у обвиняемата И.о, за актуалното здравословно състояние на обвиняемия И. към 12.10.2023 година на първо място е законодателно изключена, тъй като такава преценка по различните направления, изрично посочени в бланката за удостоверение е изрично предвидено да бъде направена от съответни л.и специалисти. Не на последно място обвинителната теза, черпеща доводи от действия извършени месеци преди твърдяното престъпно деяние, категорично изключва промяна в здравословното състояние на обвиняемия в този период, което е не само правно но и житейски неправилно. Воден от горните мотиви настоящият съд достигна до извода, че обвиняемата П. Т. И. с ЕГН •••••••••• от град М., ул. А.М.К. № 5, следва да бъде оправдана по повдигнатото и обвинение по член 312,ал.1 от НК. В началото на настоящето изложение бе посочено, че престъпното деяние на обвиняемия И. е в пряка връзка с наличието или не на престъпно деяние извършено от обвиняемата И.. Изхода на делото по отношение на вмененото на И. обвинение, обуславя и категоричния извод за липса на осъществено от другия обвиняем престъпление съставомерно по член 316, предл. 3, във връзка с чл.312, ал.1 от НК ІV Разноски С оглед изхода на делото направените в хода на производството разноски следва да останат за сметка на държавата. Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си. Съдия при районен съд М.: