Решение № 789 от 10.6.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 108/2024 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД с ЕИК. и адрес: [населено място], [улица], представлявано от Д. С. М., чрез пълномощника си адв. В. И. Р. АК – С., с посочен в жалбата съдебен адрес: [населено място], [улица], ет., адв. В. Р..Оспорва се Ревизионен акт №Р-16002123002286-091-001/24.11.2023г., издаден от Органи по приходите Д. И. Н. С. при ТД на НАП и Д. С.-Г. инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение №95/06.03.2024г. на Директор на дирекция ОДОП Пловдив. Твърди се в жалбата, че дружеството обжалвано РА по реда на чл. 152 ДОПК, като с Решение №95/06.03.2024г., издадено от Директор на дирекция „ОДОП“ Пловдив, административният орган потвърдил Ревизионният акт №Р-16002123002286-091-001/24.11.2023г. издаден на „Пътстрой БГ“ЕООД, в който били установени следните задължения: Вноски ДОО за осигурители 01.12.2017г.-28.02.2022г. за главница 5827.94лв., за лихви 2340.13 лв., вноски ЗО за осигурители 01.12.2017г.-28.02.2022г. за главница 2287.60лв., за лихви 919.03 лв. и вноски ДЗПО –УПФ – за осигурители за периода 01.12.2017г.-28.02.2022г. за главница 1429.76лв., за лихви 574.40 лв., или общо за главница 9545.30 и за лихви 3833.56 лв. за обсъждания период, ведно с всички лихви до плащането. Сочи се, че в обстоятелствената част на Решението било посочено, че с обжалвания Ревизионен акт са установени всички задължения на лицето като осигурител, регламентирани в КСО и ЗО за периода 01.12.2017г. -31.12.2022г., но допълнително били установени единствено осигурителни вноски за В. К. за дейността му като прокурист. Предвид изложеното посочените задължения включвали само допълнително установените задължения и декларираните в Декларация обр.6, но невнесени в сроковете по ЗЗО и КСО задължителни осигурителни вноски в едно с лихвите за просрочие. Излагат следните съображения в подкрепа на твърденията си: Твърди се, че с ревизионният акт било разпоредено плащане на вноски за здравно осигуряване, ДОО за осигурител, универсален пенсионен фонд за осигурител, както и лихви върху задълженията в обжалваните размери. За обосновка на начисленията, касаещи прокуриста е налице препращане към Ревизионен доклад № Р-1600212З002286-092-001 / 26.10.2023 г. чиито мотиви се оспорват.По повод обжалваната пред съда част, касаеща прокуриста на дружеството В. А. К. били изложени мотиви в ревизионният акт за необходимост и задължение на осигурителя в лицето на „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД да осигури лицето за всички осигурителни случаи върху доход, не по- малък от минималния осигурителен праг по икономически дейности и професии. Прието било без основание според жалбоподателя, че минималният осигурителен доход на прокуриста следва да бъде определен по основната икономическа дейност в първа квалификационна група професии "Ръководни служители", какъвто и да е видът на договора, а категоричният ред за осигуряване на прокуриста на търговско дружество бил чл.4, ал.1, т. 7 от КСО. Този извод, производно от който било извършено допълнително начисление бил неправилен и в противоречие както на закона, така и на установените факти в производството. Ревизиращият екип вярно установявал, че В. К. е назначен в предприятието с трудов договор, на длъжност Прокурист с код по НКИД 11207022 и с договорено основно трудово възнаграждение през 2016г., както и че с подадени в срок уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за регистриране на ТД са декларирани данни за непълно работно време от два часа и код за вид осигурен - 04 /работещи на допълнителен трудов договор/. Вярно било и посоченото, че правоотношението, по силата на което се осъществява дейността на прокурист можело да бъде уредено както като трудово, така като нетрудово – гражданско правоотношение. Неправилен обаче, като несъответен на закона и доказателствата бил извода, че минималният осигурителен доход на прокуриста следва да бъде определен върху сума, която е не по-малка от основната икономическа дейност в първа квалификационна група професии "Ръководни служители", съгласно Приложение № 1 към чл.8 на ЗБДОО, независимо от уговорените с трудовият договор часове за работа дневно и месечно. Нова интерпретация на постановеният в Ревизионният акт правен резултат била дадена в мотивите в Решението с №95/06.03.2024г.. В последното било посочено, че Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски (относима към ревизирания период) било регламентирано, че осигурителните вноски за прокуристите на търговски дружества, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по - малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. В разпоредбата било посочено и, че когато лицето не е работило през целия месец, минималния месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило и дните за първите три работни дни от временната неработоспособност, а не на отработените часове. В тази връзка минималният месечен осигурителен доход за „Ръководители", съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на ДОО за съответната ревизирана година бил приложим и той бил в размер на 760, 00 лв. за 2017 г. и 790, 00 лв. за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. това тълкуване според тях е напълно погрешно и неприложими за лицата, работещи при непълно работно време. Развива се довод, че когато прокуристът е назначен по трудов договор, той подлежи осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. за всички осигурени социални рискове. Считат, че това важи и за случаите, в които договорът за прокура е за работа до 5 работни дни или 40 часа в месеца или се явява допълнителен или втори трудов договор за лицето, т.е. е сключен на основание чл. 114 КТ, чл. 110 КТ или чл. 111 КТ, какъвто е настоящият случай. По-нататък развиват доводи, че ако трудовият договор на лицето като прокурист е за работа при непълно работно време, минималният месечен осигурителен доход, върху който то следва да се осигурява, се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 КСО, ако лицето е ползвало болнични. При непълно работно време или както е в случая- при уговорени 2 часа за престиране на работна сила дневно или 10 часа седмично, минималният месечен осигурителен доход се определял, като осигурителният праг за длъжността по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените/договорените часове за месеца или часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 КСО в случай на отпуск по болест. Прави се извод, че при тези правила произтичащи от закона, които „Пътстрой БГ“ЕООД било спазило, изводът на органите по приходите, че осигурителният доход е пълният размер на минималният осигурителен доход, вместо съответната част на отработените часове – 2 часа дневно при пет дневна работна седмица, администратвният орган е начислил допълнително недължими по закон осигурителни плащания. В конкретният случай, редът по чл.4, ал.1, т.7 от КСО считат за неприложим, а това водело и до извод за незаконосъобразност на Ревизионният акт. За лицата работещи по трудови правоотношения при определяне на месечния осигурителен доход намирали приложения и разпоредбите на чл. 1, ал. 1 - 4 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите върху които се правят осигурителни вноски. Определеният минимален осигурителен доход за КИД 41, 10, , Дейности по реализиране инвестиционни проекти на сгради е в размер на 760 лв. за 2017 г. и 790 лв. за 2018 г., 2019 г.. 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е основа за определяне на осигурителни плащания, но само за договорените два часа, вместо за 8 часа. При това положение, дружеството вярно било начислило осигурителните си задължения, а завишаването им и начисляването на допълнителни плащания противоречало на материалният закон. По тези съображения молят съда да постанови решение в смисъла на формулирания петитум. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. В. Р., р. упълномощена. В защитата по същество се развиват доводи, че основанията, развити в жалбата са доказани надлежно и тя следва да се уважи. Фактите по делото били безспорни за страните, спорът се свеждал до неправилно приложение на материалния закон от ревизиращия екип. В предоставения срок за предоставяне на писмени бележки не се ангажира допълнително становище Ответникът по жалбата чрез гл. юриск. С. оспорва подадената жалба. Претенсира присъждане на разноски, не представя допълнителни бележки в указания срок. След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи: Жалба вх. № 830/02.04.2024г. е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Издаденият Ревизионен акт №Р-16002123002286-091-001/24.11.2023г., е обжалван по реда на чл. 152 ДОПК и съдът е сезиран за произнасяне в тази част, в която е потвърден с решението по чл. 155 ДОПК. Спазен е 14-дневния срок по чл. 156, ал.1 ДОПК, при което следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Това е така по следните съображения: Действително не е спорно за страните, че ревизионното производство по отношение на жалбоподателя е открито със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002123002286-020-001/19.04.2023г. След приключване на ревизията, спирана и продължавана с нарочни заповеди, е издаден РД № Р-16002123002286-092-001/26.10.2023г., въз основа на който е издаден и оспорения РА. Ревизионното производство е протекло с обхват определяне на задълженията за вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за посочения по-горе период за осигурител. Не се спори в производството, че считано от 11.10.2016г. В. К. е назначен за прокурист на „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД, че нотариално завереният договор за прокура е вписан в ТРРЮЛНЦ на 20.10.2016г., както и че в информационната система на НАП са подадени уведомления за сключени трудови договори между прокуриста и дружеството-жалбоподател за периоди от 10.11.2016г.-10.09.2020г. и от 20.10.2020г.-21.02.2022г. Няма спор също, че В. К. е осигуряван по трудов договор на длъжността „прокурист“ при непълно работно време от 2 часа върху начисленото възнаграждение в размер на 215 лв. (за първия период) и 200 лв. за времето от 20.10.2020г.-21.02.2022г. Прието е в производството, че на основание чл. 6, ал.3 КСО осигурителните вноски на лицата по чл. 4, ал.1, т.7 КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения, или неначислените възнаграждения, но не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Като последица от този подход се прави решаващ извод, че като изпълнител по договор за управление, прокуриста попада в кръга на лицата задължително осигурени върху всички социални рискове, за него е налице основание за осигуряване и за ДЗПО, съгласно чл. 127, ал.1 КСО и за ЗО в размерите по чл. 40, ал.1, т.1 ЗЗО. В този смисъл е и постановеното Решение № 95/06.03.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Вещото лице по назначената СИЕ дава заключение, че при изчисления, извършени на база непълно работно време от 2 часа при 5 дневна работна седмица, задълженията от дружеството за осигуряване на В. К. са внесени коректно, като за процесния период „Пътрстрой БГ“ ЕООД е подавало всеки месец в регламентираните срокове данни за осигурените лица, вкл. и за К. с Декларация обр. 1. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника, но тези възражения не са по неговата правилност, а по неговата относимост към правния спор. По тази причина съдът счита, че заключението на вещото лице е обективно и компетентно изготвено, макар и да не внася допълнителна яснота по спорното за страните правоотношение. В случая спорът не е в начина на изчисляване на дължимите осигурителни вноски, а за правното основание за тяхното начисляване, оттам и за техния размер. Ето защо възражението за оспорване на заключението на вещото лице също е ирелевантно. При така установеното, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Правилно страните приемат, че спорът по делото не касае установяването на фактите, а тяхната правна интерпретация. Основният факт, който подлежи на правен анализ и оттам- на преценка основателността на жалбата е свързан с решаващия извод дали правното основание за осигуряването на В. К. за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица следва да е по чл. 4, ал.1, т.1 или т. 7 КСО. На този въпрос следва да се отговори по следния начин: По делото не се оспорва и от двете страни, че за процесния период от 2017-2022г. К. е приемал управленски решения за дружеството-жалбоподател, подписвал е фактури, извършвал е различни действия на управление на дружеството. Независимо, че се твърди от жалбоподателя, че размера на трудовото възнаграждение е уговорен не в договора за прокура, а в трудов договор (който не е и представен по делото), задължителното осигуряване на К. за дейността му като прокурист възниква без значение дали той е осигуряван на друго основание по трудов договор при същия едноличен търговец или по друго основно трудово правоотношение, в какъвто смисъл се съдържат твърдения в жалбата. Законът не е поставил като условие за възникване на задължителното осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, уговаряне на размера на възнаграждението на прокуриста в договор за прокура. Уговарянето на размера на възнаграждението в трудов договор (както се твърди), не променя квалификацията на основанието за осигуряване от чл. 4, ал.1, т.7 КСО на чл. 4, ал.1, т.1 КСО, защото не променя характера на трудовата функция, естеството на трудовите задължения и определянето на прокуриста като ръководен персонал. Допълнителен аргумент за този извод е безспорния факт, че основанието за неговото назначаване не е трудовия договор, а договора за прокура, който е вписан в ТРРЮЛНЦ. Ирелевантно е за това правоотношение с какъв акт и в какъв размер е определена насрещната престация за осигурителя. По аргумент от противното дори да бе уговорено между страните, че изпълнението на задълженията по възложената прокура е безвъзмездно, това не променя правната квалификация на основанието за социално осигуряване. Съдебната практика еднозначно приема, че „заложената клауза в договора за прокура, съобразно която прокуристът няма да получава възнаграждение за дейността по управление на предприятието не променя правната природа на сключения договор, който е възмезден по своя характер. Следователно дължимостта на осигурителните вноски не е обвързана от реалното изплащане или начисляване / неначисляване на уговореното възнаграждение в полза на прокуриста, а произтича по силата на закона“- вж. Решение № 232 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2019 г., VI о., докладчик съдията С. С.. Според настоящия съдебен състав волята на законодателя, приемайки правната регулация на чл. 4, ал.1, т.7 КСО не е свързана изобщо с вида акт, в който е уговорено дължимото възнаграждение на прокуриста (по делото е вън от съмнение, че прокурата е възникнала по договор с нотариална заверка от м. октомври 2016г.). В противен случай без значителни усилия цитираната правна норма би разграничила основанието чрез посочване на вида договор, послужил като основание за определяне на възнаграждението. А продължителността на времето за полагане на труд е изцяло ирелевантна в случая- касае се да договор за управление, а не за почасова престация на труд. С оглед установеното задължение за осигуряване на К. като прокурист на „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД, на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, за него е налице също и основание за допълнително задължително пенсионно осигуряване съгласно чл. 127, ал. 1 КСО и за здравно осигуряване в размерите по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. С разпоредбата на чл. 107 от ЗЗО независимо от санкциите на работодателите, които им се налагат за невнесени дължими здравно осигурителни вноски, те заплащат дължимите вноски заедно със законната лихва за периода. Страните не спорят относно определения размер на осигурителните вноски с РО, приемайки, че при основание по чл. 4, ал.1, т.7 КСО, техния размер е правилно установен, което се споделя и от решаващия състав. Като последица от тези изводи, жалбата на „ПЪТСТРОЙ БГ“ ЕООД с ЕИК. и адрес: [населено място], [улица], представлявано от Д. С. М., чрез пълномощника си адв. В. И. Р. АК – С., с посочен в жалбата съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. следва да се отхвърли, а на ответника да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, в размера определен по реда на чл. 161, ал.1, изр. второ ДОПК в размер на 1334, 11 лв. Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав