Решение № 45 от 16.10.2021 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 164/2021 г.

С присъда №229 г. постановена на 01.06.2021 г.по НОХД №316 по описа за 2021 година на Видински районен съд, подсъдимият М. М. МЛ., ЕГН ••••••••••, от град Видин, е признат за невинен в това, че на 21.05.2020 година в град Д. област Видин, на главен път Е-79 пред мотел „••••“, в нарушение на чл.12, ал.3 от Закона за събиранията, митингите и манифестациите, провел митинг, след като му е било забранено със Заповед №рд-02-11-508/27.05.2020година, издадена от Кмета на Община Видин на основание чл.12, ал.2, т3 и т.4 от Закона за събиранията, митингите и манифестациите, като заповедта е била издадена въз основа на получено в Община Видин Уведомление с рег.№РЕ-02-06-1618/26.05.2020година, изготвено от Председателя на Инициативен комитет на град Д. – М.М. – престъпление по чл.174а, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 във вр. с чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В законоустановения срок Районна прокуратура – Видин е подала протест, в който се твърди, че така атакуваната присъда на ВРС е неправилна и незаконосъобразна, тъй като била постановена в разрез със събраните по наказателното производство доказателствен материал, още повече, че са събрани безспорни доказателства уличаващи от обективна и субективна страна подсъдимия М.. Иска се да бъда отменена присъдата изцяло и бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.174а, ал.2 от НК, и бъде осъден за извършеното деяние. Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи: Протестът е подаден в законоустановения срок от Районна прокуратура – Видин, която е страна и има правен интерес за протестиране срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че протестът е неоснователен, имайки в предвид следните съображения: По служебната проверка на присъдата. Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият не е виновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно несъставомерността на повдигнатото обвинение. По оплакванията в протеста: Оплакванията в протеста са, че атакуваната присъда на ВРС е неправилна и незаконосъобразна, тъй като била постановена в разрез със събраните по наказателното производство доказателствен материал, още повече, че са събрани безспорни доказателства уличаващи от обективна и субективна страна подсъдимия М.. Настоящият състав намира, че така изложените оплаквания в протеста и допълнението към него са неоснователни. След като се запозна подробно с всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че те, разгледани в своята строга последователност по казуса, не дават категоричен извод за виновност на подсъдимия, връзката им се накъсва и се налага да се правят предположения, което е недопустимо съгласно чл.303, ал.1 от НПК, което обстоятелство е съобразил и първостепенния съд. Съображенията на въззивният съд в тази насока са следните: Правилно първостепенният съд е отчел, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗСММ кметът на общината следва да бъде уведомен за свиканото събрание или митинг на открито от организатора му, като мястото и времето на провеждане са елемент от въведения уведомителен режим. В конкретния казус, видно от делото, организаторът е уведомил съответния орган по надлежния ред на 26.05.2020г. своевременно/л.105 ДП/. С процесната заповед на кмета на Община – Видин/л.106 ДП/ е забранен митинга и гражданското неподчинение, изразяващо се в блокиране на главен път Е-79 пред мотел “•••••••••••, като основание за това е посочена разпоредбата на чл.44, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗМСМА и във вр. с чл. 12 ЗСММ, ал. 2, и ал.3 от ЗСММ. Настоящият съд установи от посочената по-горе заповед, че същата въобще не е мотивирана, така както изисква чл.12, ал.3 от ЗСММ от една страна, а от друга правилно първостепенният съд е приел, че не е налице надлежно уведомяване на подсъдимия за заповедта, с която се постановява забрана за провеждане на митинга и гражданското неподчинение, тъй като действително свидетелката Н. е провела телефонен разговор на съответния посочен номер от подсъдимия. Налице са обаче и свидетелските показания на Д. М., който макар и син на подсъдимия, но под наказателна отговорност е удостоверил, че към онзи момент именно той е ползвал този телефон. При това положение действително възниква съмнение относно този съществен факт от обективна страна за това дали действително самият подсъдим е бил уведомен за забраната, или неговия син, който е полрзвал телефона и не е съобщил на баща си, тоест този факт не е доказан по несъмнен начин. А всяко съмнение се обсъжда в полза на подсъдимия, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 НК, една присъда не може да почива на предположения. В този смисъл неоснователни са и съображенията изложени в допълнението към протеста за това, че изводите на първостепенният съд са в разрез с събрания по делото доказателствен материал, като не са кредитирани напълно показанията на свидетелката Н.. Правилно Районен съд Видин е отбелязал, че от обективна страна не се е доказало по категоричен и несъмнен начин забранителната заповед на кмета на Община - Видин да е била връчена по надлежния ред съобразно законодателството в тази насока на подсъдимия М., като организатор на протеста, включително и с оглед на правото му да я обжалва в 24 часов срок от надлежното и връчване пред Административен с ъ д – Видин. Несъставомерността от обективна страна води и до несъставомерност от субективна страна, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е знаел за забраната и въпреки това я е нарушил, поради това въззивният съд също намира, че подсъдимият М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 174а, ал. 2 от НК, тъй като от субективна страна не е доказано, че подсъдимият М. е съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им, т.е не е доказан прекия умисъл, каквато форма на вината се изисква, видно от текста на повдигнатото обвинение по чл. 174а, от Особената част на Наказателния кодекс. С оглед на горните факти, правилно първостепенния съд е приел, че извършването на деянието не е доказано от обективна и субективна страна, тъй като не се е доказало наличието на умисъл от страна на подсъдимия М. в качеството му на организатор на протеста да наруши процесната забрана за провеждане на протеста. Съгласно чл. 304 от НК Съдът е признал подсъдимия за невинен, поради това, че не се е установило, че деянието е извършено от него виновно, а според чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения и съгласно ал. 2 съдът не може да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението не е доказано по несъмнен начин. С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че така подадения протест е неоснователен, съображенията в него и допълненията също неоснователни имайки предвид така установените факти по делото, поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в съответствие с изложените по-горе съображения. Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд