Решение № 182 от 7.8.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 481/2025 г.

С постановеното от Районен съд – Дупница решение №407//24.07.2025г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка, гр.д.№2786/2024г. се признава за установено по отношение на СНЦ „••••“, ЕИК: ••••, с адрес на управление: гр. ••••, че СНЦ „•••••“, ЕИК: ••••, с адрес на управление: гр. ••••, е собственик на следния недвижим имот: Хижа „••••“, находяща се в •••планина, представляваща сграда с идентификатор № 65365.21.207.2 (землище шестдесет и пет хиляди триста шестдесет и пет, кадастрален район двеста и десет, поземлен имот двеста и седем, сграда две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ••••, одобрени със заповед № РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес на сградата: гр. ••••, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 65365.210.207 (землище шестдесет и пет, кадастрален район двеста и десет, поземлен имот двеста и седем), със застроена площ от 240 кв.м. (двеста и четиридесет квадратни метра), брой етажи: 2 (два), състояща се от 15 (петнадесет) стаи и един салон, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с предназначение: курортна, туристическа сграда, със стар идентификатор № 65365.210.91.1. ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание чл.2, ал.4 от ЗДС / № 196, том II, рег.№ 4753, нот. дело № 348 от 26.11.2024г. по описа на нотариус С. М., с район на действие ДРС, вписан с вх. Peг. № 4706 от 26.11.2024г., акт №115, том 18, на СВ при Районен съд ••••, с който ответникът СНЦ „••••“, ЕИК: ••••, с адрес на управление: гр. •••• е признат за собственик на следния недвижим имот: Хижа „••••“, находяща се в •••планина, представляваща сграда с идентификатор № 65365.21.207.2 (землище шестдесет и пет хиляди триста шестдесет и пет, кадастрален район двеста и десет, поземлен имот двеста и седем, сграда две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ••••• одобрени със заповед № РД-18- 15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес на сградата: гр. ••••, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 65365.210.207 (землище шестдесет и пет хиляди триста шестдесет и пет, кадастрален район двеста и десет, поземлен имот двеста и седем), със застроена площ от 240 кв.м. (двеста и четиридесет квадратни метра), брой етажи: 2 (два), състояща се от 15 (петнадесет) стаи и един салон, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с предназначение: курортна, туристическа сграда, със стар идентификатор № 65365.210.91.1. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, СНЦ „••••“, ЕИК: ••••, с адрес на управление: гр. ••••, да заплати на СНЦ „••••“, ЕИК: •••, с адрес на управление: гр. ••••, сумата от 3756.62 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки), представляваща сторени разноски в производството, от които 3000.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 756.62 лв.-внесени държавни такси. В срока за обжалване на решението, по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника „Български туристически съюз“.В подадената жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила както и в несъответствие с установилата се съдебна практика.Жалбоподателят счита, че представените по делото Актове за държавна собственост не са анализирани правилно.Разгледал е АДС 5575/1987г. и АДС 6082/ 1990г. , от съдържанието на които първоинстанционният съд е направил извод, че процесната сграда е построена от ищеца и от момента на построяването й била предоставена за оперативно управление на ТД •••• – обръща внимание на обстоятелството, че според отразеното в АДС 5575, актува се новопостроена хижа с държавни средства на БТС – •••••, акцентира на начина на изписване на удостоверителното изявления , подчертано в тъмен цвят , в графи 3 и 21 .Съдът не е забелязал според въззивника, че БТС фигурира навсякъде в текстовете, а също, че ищецът не е доказал имуществото да му е било предоставено по надлежния ред, предвид и факта, че не е съществувал като самостоятелен субект на права към момента на съставяне на актовете за държавна собственост с които се легтимира.Въззивникът намира за неправилен изводът, за осъществено оперативно управление на хижата от СНЦ – Туристическо дружество ••••, обоснован с представените Договор №1/1998г. от 01.07.1988г. между ТК“•••• “ и ЦС на БТС, Инвеститор ЦС на БТС – •••, Гл.Изпълнител ЦС на БТС- •••, подизпълнител ТК „••••, за обект хижа „:••••“., Нареждане за превод на субсидии на капитални вложения и подпомагане на туристическите имоти на БТС за финансиране на обект Х- 1988, 6044-ДС/ 84 300 за •••••, Протокол №1 за установяване завършването и заплащане на натурални видове строително – монтажни работи (08.08.1988г. №- ••••, разчет на сумите за финансиране на капиталови вложения-1986г., БНБ, Централно управление, Дирекция клон – Транспорт и съобщения, Инвеститор ЦС на БТС, ОС на БТБ- •••– План №4/26.02.1986г., Сметна документация на обект •••, Териториално проектанска организация – •••, 1985г. , преработена генерална сметка за •••••, Инвеститор ЦС на БТС – •••1986г, Генерална сметка, съставена от цени и норми от „Територ. Проект орг.•••-1982г.( ••••),Молба от БТС, Окръжен съвет, •••••с изх.№ 14/26.01.1982г. за преработване на генерална сметка на обект •••• , БТС Окръжен съвет – ••••, с изх. №1173/25.06.1986г. препис от Районна проектанска организация, гр.•••.От представените доказателства според въззивника се установява, че въззивният жалбоподател Б.Т.С е правния субект строил и извършил множество подобрения, в хижата.Тези документи според същия подкрепят и извода на Нотариуса, изразен в процесния констативен нотариален акт, а именно, че Въззивника е собственик на ••••.Изброените документи и Акт за държавна собственост ( АДС) №5575/27.10.1987г. на ОНС •••и АДС №6082/22.10.1990г. потвърждават твърдяното право на собственост.От коментираното вписване в съставения на основание чл.5 от ЗДС Акт за държавна собственост според въззивника не може да се направи извод, за отсъстваща правосубектност към момента при вписването на ТД“••••“, като юридическо лице.Регистрацията на дружеството и възникването му, като юридическо лице е въз основа на решение за регистрация от 12.06.1992г. –заявление за вписване от 06.05.1992г. така и от учредителния протокол на сдружението от 29.05.1992г.В съставените във връзка с регистрацията на дружеството документи не е изразена воля за правоприемство, тя не би била отразена по този начин.В удостоверението за актуално състояние на ответното дружество изрично е отразена дата на първоначална регистрация 12.06.1992г.Няма твърдения и данни към момента на вписване на сдружението, имотът да е бил включен в баланса на дружеството, за да е придобит по силата на самото му образуване.В съдебното удостоверение от Соф.Окр.с изх.721 от 16.02.-2024г. изрично е посочено, че в архива на съда няма данни за регистрирано такова лице през 1992г. т.е други документи, извън вече обсъдените.Посочва, че сред представените документи в Протокол №9/03.05.1991г. в т.2 от Дневния ред изрично е разгледан въпроса за бъдещата регистрация, като юридическо лице на ТД“••••“.Към удостоверението от Соф.Окр.Съд по процедурата за регистрация има Възражение от Соф. Окръжна прокуратура в което е отразено, че при своята регистрация ответникът е приложил Устав на БТС а не собствен – доказателство, за свързаност с БТС.Счита, че от представените разплащателни ведомости за заплати, за периода 1959- 1991г. , трудови договори и заповеди за периода 1988-1989г. се установява, че е съществувало такова образувание, но то не е било персонифицирано , затова не е могло да бъде носител на права и задължения.Туристическо дружество ••••е съществувало като подразделение на БТС, негова местна структура , която не е била самостоятелно юридическо лице.В този смисъл съставяните от това образувание документи не водят до извода за съществуване на самостоятелен юридически субект в отсъствие за вписването му като такъв по предвидения 4 от закона ред.Ответникът счита, че при решаване на спора съдът следва да вземе предвид следните нормативни актове, които е посочил и в първоинстанционното производство , чл.1 от Закон за юридически лица с нестопанска цел ( отм), ДВ, бр.13 от 20.04.1933г., доп. бл.97 от 05.05.1938г., бр.167 от 28.07.1943г., бр.41 от 20.02.29145г., отм.бр.182 от 09.08.1949г., в сила от 09.09.1949г. „Сдруженията , които имат политическа, научна, художествена, благотворителна, спортна, забавна, или друга нестопанска ( идеална) цел , както и посветени на една определена цел както и посветените на една определена цел, самостойни установления,( фондации), добиват юридическа личност чрез вписването им в предназначения за това особен регистър при областния съд, по разпореждане на чл.46 от същия закон, съществуващите юридически лица, за да запазят и в бъдеще това качество са длъжни в продължение на 1 година от влизане на закона в сила, да поискат вписването си от надлежния окръжен съд.В редакция на чл.134 от Закон за лицата и семейството( 09.08.1940г., изм.1994 и 1989г.) обн. ДВ бр.182 от 09.08.1949г. , в сила от 10.09.1949г., отменен с приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел Сдружението придобива квалификация юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при Окръжния съд.Доказателства за надлежно вписано ТД“••••“ и правоприемство по отношение на ответника не са представени,обуславящо извода, че това дружество не е съществувало.Предвид изложеното въззивникът счита, че Дружество •••• не е съществувало в правния мир , преди неговата първоначална регистрация през 1992г.Обратно твърдението, че Ищецът е бил част от БТ.С , негова структура и организационна единица са показанията на свид.Й., които районния съд не е обсъдил и разгледал подробно в своето решение.Държавната политика в областта на туризма към момента на построяване на хижата е осъществявана от БТС.На основание чл.1 и чл.2 б.“а“ от Правилника за вътрешния ред в туристическите и алпийските хижи, заслони , спални и домове, издаден от председателя на Комитета за физическа култура и спорт , обн. Изв. Бр.29 от 11.04.1958г., в сила от 11.04.1958г. , действащ и към момента, туристическите – алпийски хижи са обществена собственост, предназначени за нощуване и почивка на всички организации и неорганизирани туристи и алпинисти, а туристически или алпийска хижа е всяка сграда или част от нея, която се стопанисва и управлява от Български туристически съюз и неговите поделения.В Наредба №4 за 5 децентрализираните капитални вложения ( отм) издадена от Председателя на Държавния комитет за планиране , министъра на финансите и председателя на Българската народна банка ( ДВ бр.87 от 02.11.1976г, в сила от 01.07.1976г., изм.бр.9 от 01.02.1977г., отм. бр.16 от 27.02.1987г., в сила от 01.01.1987г. , която е публично достъпна в чл.5, чл.8, т.6 и т.9, т.7 изрично е посочено, че само БТС изгражда и стопанисва туристически хижи на територията на България.Позоваването на посоченото решение №619/06.06.2011г.- гр.д. №1092/2009г. І отд. на ВКС е определена необосновано, предвид съдържанието на решението различаващо се от предмета на настоящия спор , касаещо спор между Държавата и Индустриална стопанска асоциация.Мотивите на решението на ВКС според същия не са анализирани и възприети неправилно, от тях е видно, че въпросната организация е имала надлежна регистрация.Не е в съответствие със законоустановеното и анализът на представения по делото Констативен нотариален акт №196, том ІІ, рег.№ 1753, нот. дело 0348 от 26.11.2024г., Нотариус С. М., Район на действие – Районен съд – ••••, вписана с вх. рег.№4706 от 26.11.2024г. на СВ при Районен съд – ••••. Жалбоподателят поддържа, че констативния нотариален акт издаден като резултат от специално уредено в закона производство за проверка и признаване на съществуването на право на собственост по реда на чл.587, ал.1 ГПК , притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица, и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното ( ТР №11/2012г. 21.02.2013г. тълк.дело 11/2012г. ОСГК на ВКС).Това според въззивника означава, че съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаване на акта лице а е длъжен да зачете обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт.Това би могло да се постигне с пълно обратно доказване каквото не е сторено.В заявление с вх.№411 от 02 септември 2003г. и приложенията към него ищецът е декларирал, че собственик на процесната хижа е БТС.Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт според жалбоподателя не се опровергава от отразеното в представените АДС, сочещо, че хижата е предоставена на БТС ••••.Съдията при своята преценка не е отчел приетите сметки и платежни доказващи, че БТС 6 като единствена регистрирана организация е собственик на хижата.Преценката на съдийското убеждение относно фактите по чл.12 ГПК задължава съда да прецени и обсъди всички доказателства по делото решение №1806 от 13.06.1977г. гр.д. №963/77г. , ІІ г.о на Върховния касационен съд.Убеждението на съда не може да бъде произволно а трябва да бъде обосновано , и не може да бъде обосновано ако не са разгледани и обсъдени приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическа връзка- Тълкувателно решене №1 от 17.07.2001г. на ВКС.Необсъдени от съда са останали приетите документи и свидетелски показания за правосубектността на ищеца, начина на функциониране на системата за управление и собственост на хижите в Република България, , документите относно строителството на ••••, документи посочени вече в жалбата.Не са коментирани по същество и приетите удостоверения ОК 188/27.06.12006г. на БТС и удостоверение – декларация , издадени от БТС с №1386 от 01.03.2023г. досежно правоприемствеността на ищеца.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.В жалбата се съдържа и искане за определяне и заплащане на разноски. Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – на ищеца в производството СНЦ“Туристическо дружество •••• “..В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на жалбата.В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност.В отговор на доводите в жалбата за недоказаност на твърдението, че СНЦ“••••“ не е съществувало до 1992г. са преповторени изложените в исковата молба твърдения, както следва: Сдружението е правоприемник на туристическо дружество „••••“ гр.•••, основено през 1902г. , продължител на неговата дейност.Дружеството е възникнало през 1902г, когато са направени първите планински походи в северна •••.В следващите години, с труд и средства на членовете на туристическото дружество и на самоковски доброволци започва изграждане на малки клекови хижи, които да бъдат от полза на туристите, както и на планинските пастири.Като част от тази дейност сдружението притежава, стопанисва и поддържа планниски хижи, заслони , туристическа спалня, разположени по северния склон на •••, като се стреми по всяко време да бъдат отворени и да се ползват от планинските туристи и гости.Със създаването на Българския туристически съюз през 1957г. с постановление на Министрески съвет, туристическото движение е централизирано а всички съществували туристически дружества , както и по късно учредените стават част от държавното дружество Български туристически съюз – на основание чл.19 от Устава на БТС от 1957г. туристическите дружества са юридически лица,т.е те на са били клонове, отдели или друг вид организационни образувания на БТС, а още тогава са били самостоятелен субект на права юридически лица.Също в Устава но в ал.2 е предвидено, че дружествата имат гарантирана самостоятелност и автономност при вземане на решение от местно значение – притежавали са правоспособност и дееспособност.В чл.20 от Устава са посочени и органите на дружествата, чрез които са функционирали – Конференция и Дружествен съвет, а в чл.21 б.“в“ е регламентирано, че конференцията избира дружествен съвет, ревизионна комисия и делегати, които да представляват дружеството на конгресите на БТС( представен е Списък на делегатите от •••област, взели участие на Пленума на СС на БТС през 1991г, сред които представители на ••••).Посочено е още, че дружествения съвет избира от своя състав бюро и председател на дружеството.Всяко едно туристическо дружество е разполагало със своя органна структура и всеки орган е имал свои собствени права и задължения под ръководството на дружеството.В чл.30, ал-2 на Устава е предвидено, че туристическите дружества разполагали със собствен бюджет 10% от приходите от туристически обекти, били предназначени за БТС, а останалата сума на разположение на организация, стопаисваща съответния туристически обект- туристическо дружество.От обстоятелството, че всяко дружество е имало своя ревизионна комисия прави извода, че дружеството е разполагало със самостоятелен бюджет.С чл.29, ал.2 от Устава е предвидено, сред правомощията на ревизионните комисии да следят за правилното, целесъобразно и планово разходване на средствата.Ищецът набляга на факта, че макар туристическите дружества да са били организационно част от БТС, то те са разполагали с правосубектност и правоспособност , бидейки самостоятелни юридически лица , функционирали посредством сложна организационна структура, самостоятелна и независима за всяко едно дружество , съответните органи са били дееспособни да представляват дружеството в отношенията с трети лица.Всяко дружество е разполагало със собствен бюджет, пълноценен субект , способен самостоятелно да участва в правния мир.Изборът на делегати които да участват в конгреса на БТС, върховният орган на Съюза с правомощия да избира останалите органи на БТС, налага извода, че БТС по своята правно форма към онзи момент е представлявал своеобразно сдружение на туристически дружества, които чрез свои представители са избирали органите на това сдружение, като по този начин косвено са ръководитили неговата дейност.БТС не е участвал пряко в ръководеното на отделните туристически дружества, а напротив дружествата са избирали ръководство на БТС, така БТС на практика в нито един момент не се е намирал в надмощно, господстващо положение спрямо дружествата.Също така , БТС макар ръководено непряко от ЦК на БСП ( чл.1, ал.2 от Устава) е било с признато право на стопанисване и управление на всички всички туристически обекти в страната – чл.33 от Устава , туристическите обекти са общонародна собственост, могат да се стопанисват от БТС или негови организации, дружества и секции. В чл.34 е посочено, че дружествата могат да строят със свои средства туристически обекти , които да са общодостъпни, без да е предвидено, че построеното от отделните дружесгва преминава в собственост на БТС или, че съществуващите към момента на учредяване на БТС туристически обекти ще преминат в собственост на БТС.Тези обстоятелства обуславят извода, че БТС е създаден с цел да централизира туристичесото движение в страната, но при запазване на самостоятелност и автономност на отделните туристически дружества.Дружествата не са заличени като правни субекти, те са продължили своето самостоятелно съществуване, независимо от обединяването си в едно контролирано от Държавата сдружение.Собствеността, предоставена на БТС не е всеобща , а се простира единствено върху индивидуално определени обекти, предавани в патримониума на държавната власт през годините сред които хижата не попада.По отношение на правопримеството с ТД“•••••“ счита, че следва да се има предвид приложеното с исковата молба Удостоверение с изх. №ОК188/27.06.2006г. на БТС, от което е видно, че за въззивникът настъпилото правоприемство е било безспорно.От събраните по делото свидетелски показания е извода, че след отмяна на тоталитарния режим на управление в Държавата, БТС като ръководено от Държавата юридическо лице е спряло да финансира членуващите в него туристически дружестгва и стопанисваните от тях туристически обекти.В тази ситуация , отделните туристически дружества са преминали в режим на самоиздръжка.•••••туристическо дружество не е изключение.То е продължило да експлоатира материалната си база, видно от събраните доказателстаа.Експлоатацията се е извършвала първоначално чрез нает персонал, а впоследствие чрез отдаване под наем.Във всеки момент решенията са вземани единствено и само от туристическото дружество, чрез неговите органи, без каквото и да е взаимодействие с БТС.Дължимите наеми са били получавани еднолично от дружеството, а кумулираните средства били разходвани по преценка на същото.Административните разходи за материална база – данък недвижим имоти и такса битови отпадаци били заплащани единствено и изцяло от дружеството.От 1990г. БТС не е имал никакво вмешателство в работата и дейността на Туристическото дружество, нито го е подпомагал по какъвто и да било начин.В съответствие с изложеното е искане подадената жалба да бъде оставена без уважение съответно постановеното Решение №407/24.07.2025г. постановено по гр.д.№2786/2024г. да бъде потвърдено.Потвърдено е и заявлението за придобито от СНЦ“••••“право на собственост върху хижата на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 27.09.1987г. , когато е издаден първият АДС за имота, с който владението е предадено на ТД“••••“- ••••.До момента дружеството( първоначално чрез неговия праводател , а от 1992г. и лично) владее непрекъснато ••••“, като своя , облогородявал я и се разпорежда с държането й, отдавайки я под наем.Дори когато хижата е отдавана под наем от СНЦ“••••“, наемодателят се е представял и действал като собственик, а не в каквото и да било друго качество. На основание чл.269 ГПК,въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Като има предвид границите на въззивния контрол очертани с разпоредбата на чл.269 ГПК и като взе предвид събраните по делото, доказателства, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното: Искането си за признаване за собственик на процесния имот ищецът основава на твърдението, че Сдружение“••••“ е ЮЛ с нестопанска цел, регистрирано при действието на ЗЮЛНЦ през 1992г, във „Фирмено отделение“ на Софийски окръжен съд, а впоследствие след влизане в сила на ЗТР в ТРРЮЛНЦ.Ищецът твърди, че е правоприемник на ТД“•••• „- •••, основано през 1902г. и продължител на неговата дейност.Със средства и труд на членовете на Туристическото дружество и на •••доброволци е започнало изграждането на малки клекови хижи, за да се ползват от туристите, както и от планински пастири.Дружеството притежава, стопанисва и подържа планински хижи, заслони, туристически спални,разположени по северния склон на •••, като се стреми във всако време да бъдат отворени и в полза на планинските туристи и гости.През 1957г. е създаден Български туристически съюз, като всички съществували туристически дружества , както и по – късно учредените, са станали част от Държавното дружество „Български туристически съюз“.По силата на чл.19 от Устава на БТС туристическите дружества са Юридически лица, с гарантирана самостоятелност и автономност при вземане на решения от местно значение, осъществяващи своята дейност чрез Конференция и Дружествен съвет.Бюджета на дружествата се формиран от 10% от приходите от туристицческите обекти, всяко дружество е имало своя ревизионна комисия.Дружествата са избирали ръководството на БТС, на БТС не е било признато право на собственост върху туристичесските обекти в страната – които съгласно чл.33 от устава са общонародна собственост, които могат да се стопанисват от БТС или от неговите организации, въпреки, че Сдружението се ръководи непряко от ЦК на БКП( чл.1, ал.2 от Устава).Въпреки създаването на БТС, отделните сдружения от които той е бил формиран са запазили своето самостоятелно съществуване, имуществото на БТС е формирано от отделните обекти, които са били предавани в патримониума му от Държавната власт през годините.С Постановление на МС №171/23.07.1957г. и решение на МС №775/01.08.1996г. тази хижа не е била посочена, като принадлежаща на БТС.С извършената през 1992г. регистрация не е създадено изцяло ново туристическо дружество, напротив съществуващото вече е пререгистрирано като сдружение, запазен е персоналния състав, целите, идеите, насоките, разбиранията и собствеността.Сдружението е продължило да стопанисва всички туристически обекти, които ТД“••••“ – ••••е стопанисвало до този момент, започва да плаща всички данъци, всички клубове съществували по време на ТД“•••“- ••••продължават своето съществуване и в новоучреденото сдружение.Факта на правоприемство е отразен в Устава на Дружеството.Факта на правоприемство е признат в удостоверение с изх.№ДК-188/27.06.2006г., издадено от БТС и подписано от тогавашния председател на УС – К. П..За процесната „•••••“ са съставени Два Акта за Държавна собственост - №5575/27.10.1987жг. на ОНС – •••, и АДС №6082/ 22.10.1990г. , според които Сградата е с площ 192 кв.м., на 2 етажа, масивна и построена през 1954г., изградена от Туристическо дружество „•••••“, което от тогава и до момента я ползва, стопанисва и владее,управлява и подържа Сградата.С учредяването на Сдружението и Преобразуването на Държавното ТД“••• ••••в СНЦ“••••“ е настъпило правопримество между двете юридически лица, от този момент, стопанисването на хижата е продължено от „••••“, имотът е заприходен към сметката с Дълготрайни материални активи на Сдружението и същото започнало да плаща дължимите данъци и такси.Също така с разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗДС се изключва Държавна собственост за имоти и вещи на Търговски дружества и на Юридически лица с нестопанска цел , дори ако Държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.Извод за притежание на Сградата от Туристическото дружество може да се направи и от разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП) отм.) която се приема за относима – Решение №619/06.06.2011г. гр.д.№1092/2009т. І г.о на ВКС.От вписването на БТС като правоимащо лице в Акта за държавна собственост според въззивника не следва да се прави категоричния извод, че извод, че ТД“•••••“ – •••••, което е самостоятелно териториално образование на БТС не е собственик на същата сграда.Стопанисването на сградата, заплащането на дължимите данъци и такси не е ставало от БТС.В устава на БТС от 1990г. , в чл.7 изрично е прието, че „Туристическсите дружества са собственици и стопани на материалната си база“.-За съществуването на Дружеството свидетелстват Списъци на делегати от •••област, процесната Сграда не е посочена сред изброените в Постановление на МС №171/23.07.1957г. и решение на МС №775/01.08.1996г. с които е определено, притежаваното от БТС имущество.ТД“••••“ е започнал да отдава на трети лица ползнането на Хижата, за което свидетелства Договор за съвместна дейност в съдружие с „•••“ ООД с предмет осъществяване на свемстна експоалатация на процесния имот( нотариално заверен с рег.№ 120/17.01.2013г. на Нотариус от ••••).Този договор е бил със срок на действие до 15.05.2020г., а на 15.05.2020г. е сключен Нов Договор за наем , вписан под №730/ 15.05.2020г. – така ищецът е придобил правото на собственост и на основание изтекла придобивна давност, считано от 27.09.1987г- когато е издаден първият АДС , по силата на който владението е предадено на ТД“••••“ – •••.С издадения през 2024г. от Нотариус С. М. нотариален акт №196, том ІІ, рег.№4753, нот. дело №348/26.11.2024г. на Нотариус С. М.- район на действие Районен съд- ••••, вписан с вх.- рег.№ 4706/26.11.2024г. на СВ при Районен съд – ••••правото на собственост на ищеца е смутено което обуславя правният му интерес от предявяване на иска. В писмения отговор на исковата молба ответникът „Български туристически съюз „ ЕИК •••оспорва предявения иск.Твърдението за правоприемство със съществувало по рано дружество се оспорва, на осонвание удостоверение за регистрация от 12.06.1992г. в което не е отразено правоприемство.Към удостоверение, представения в производството по регистрация Устав е Устав на БТС. Ответникът се позовава на чл.1от Закона за юридическите лица в които е предвидено, че „Сдруженията които имат политическа, научна, художествена, благотворителна, спортна , забавна или друта нестопанска ( идеална) цел , както и посветените на една определена цел самостойни установления( фондации) добиват юридическа личност чрез вписването им в предназначения за това особен регистър при областния съд, с чл.46 , че „Съществуващите досега юридически лица, за да запазят и за в бъдеще това си качество, са длъжни в продължение на 1 година от влизане на Закона в сила , да поискат вписването си от надлежния окръжен съд“.С редакцията на чл.134 от ЗЛЦ( 09.08.1949г., 1994 и 1989г.) отменен с приемането на Закона за лицата и семейството, Сдружението придобива статут на Юридическо лице с вписването си в предназначения за това регистър при Окръжения съд. Твърдението за активността и съществуването на ищцовото Дружество за периода преди 1992г. са оспорени като недоказани.Ответникът от своя страна противопоставя Договор №1/1998г. от 01.07.1988г. със страни ТК“••••“ ••••и ЦС на БТС, според отразеното в който от Ответника е било възложено извършване на Строителни работи.- Нареждане на Превод на субсидии за капитални вложения и подпомагане на туристическите имоти от БТС за финансиране на обект, Протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове работи ( 08.08.1988г)- •••, Разчет на сумите за финансиране на капиталовите вложения БНБІ Централнво управление, Сметна документация за обект••••, Генерална сметка , съставена от цени и норми от Териториално проект. Орг-я, Молба от БТС, Окръжен съвет, изх.№14/26.01.1982г. за преработване на генерална сметка, Молба от БТС, Окръжен съвет – •••, с изх.№14/26.01.1982г., Молба изх.№ 1173/25.06.1986г. БТС, Окръжен съвет.Твърденията за осъществено давностно владение по отношение на процесния имот се оспорва – сочи се Договор за предоставяне за стопанисване и управление на Туристически обекти, предоставени от Български туристически съюз на Туристическо дружество „••••“, от 19.08.2003г. ,Договор №38/27.06.2006г. –с предмет Субсидии за ремонт на Туристически обект ••••, прекратени през 2021г. Осъществяваната от ищеца фактическа власт според ответника не е била с намерение за своене на Сградата, на която дружеството е било просто държател.В потвърждение на същия факт се сочат и Договори за ползване от 2003 и 2006г.В отсъствие на доказателства за собствеността, следва да се приложи според ответника съдържащото се в ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк. Дело №11/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение ,според което доказателствената тежест за установяване несъществуването на признато от Нотариуса право на собственост на ответника е за ищеца. Няма спор между страните за това, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание чл.2, ал.4 ЗДС , акт №196, том ІІ, рег.№4753, дело 148/2024г право на собственост върху процесния имот се признава на Сдружение с нестопанска цел“••••“.Видно от отбелязването в нотариалния акт е, че за съставянето му са били представени: Протокол от 31.08.1957г.СНС, дело №7 по описа на СНС; Удостоверение издадено на 23.09.1957г. •••Народен съд ф.д.№7/1957г. , Решение от 23.09.1991г. •••градски създ гр.д.№7381, удостоверение издадено на 28.10.2014г. СГС ф.д. №7381/1991г., Скица на сграда с изх.№ 15-1136639, издадена на 07.11.2024г. СГКК, удостоверение за данъчна оценка и Акт за държавна собственост №5575/27.10.1987г., Удостоверение за актуално състояние. Според представения Акт за държавна собственост, документът е бланков, с текст изготвен на пишеща машина, печатния текст е избледнял, за издател на Акта е посочен Общински народен съвет – •••, съставен на 27.Х.1987г. , с отбелязване за одобрявнето му печат и подпис ( трудно четим за имената на подписалото лице).В Акта за държавна собственост е отразено, че новопостроена с държавни средства •••е посочена Жилищна сграда – „•••, състояща се от 15 стаи и салон построена 1956г. с площ 245 кв.м.Отразено е, че имотът е предоставен за оперативно управление на Държавна организация БТС – Тур.Др-во „••••.За дата на съставяне на Акта е посочена датата 27.10.1987г има подпис и са посочени имената на съставителя А. К. Д..Върху документа има печат на ТД“••••“ – ••••.В представеното ксерокопие на АДС №6082/22.10.1992г., с печат и подпис в графата за утвърждаването му е удостоверено притежания на недвижим имот – жилищна сграда ••••“, построена и преустроена през 1960-г. , с посочена площ 192 кв.м., изградена върху държавно място – горска площ на ДГС – •••, , Утвърден ( Подпис и печат) ИК на ОНС. С удостоверение за търпимост №12/31.05.2006г. издадено от Гл.архитект на Община •••• се признава, че сградата представлява търпим строеж. По делото е представена Книга, съдържаща Списък на работещи в ТД“••••.Записванията от 1962, 1963 и 1964г., 1971г.Аналогични записвания има за периода 1988- 1989г, 1992г., , 1992- 1995,. През 1988г.,1989г, 1990г. са били издадени заповеди от Председатела на ТД“••••“ за инвертаризация на •••, за проверка изправността на въздоховоди и отоплителни уреди, за изменение на пътя от х..“•••“ до х.“••••“, поради настъпили изменения на съществуващия път, за определяне на допълнителна работа на счетоводител в Тд“••••“, за предоставяне на парични награди..Трудови договори. В удостоверение издадено от Министерство на младежта и спорта се потвърждава от Ведомството, че Български туристически съюз чрез ТД“•••“ - ••••стопанисва и управлява Туристическа хижа••••“. В писмо на ДА“Архиви“ пък се удостоверява, че в ДА -••••се съхраняват документи, регистрирани с №1947 и и 1341 К, за периода 1939- 1965г., сред тях протоколна книга , бюджети, отчети, списък на членовете, кореспонденция, планове, бюджети , доклади и др, както и други за предоставяне на общински места за обработване и за предоставяне на Гимнастически салон за провеждане на упражнения- документите са част от архива на ТД"••••". На л.89 – л-97 от делото са приложени квитанции и вносни бележки за платени от СТД“•••••“ такси за бит. Отпадъци и данък недвижими имоти за периода 2005-2012г., 2011- 2017г., за процесната сграда, които не се оспорват от ответника. На л.44- л. 48 от делото са приложени Постановление на МС от 1957г. и решение №775/01.08.1996г. на МС за предоставяне в собственост на Български туристически съюз хижи по Списък, „••••“ не е включена. Представен е Устав на Туристическо дружество „••••“.Данни за регистрация на Дружеството в Регистъра на ЮлНЦ по делото сочат и за това не се спори, че Дружеството е регистрирано през 1992г. – ф.д.№1746/1992г.На л.26- л.32 от делото е приложен Устав на Български туристически съюз.- чл.33 провъзгласява за общонародна собственост – туристически хижи, заслони, домове и спални, с възможността да бъдат стопанисвани централно или предадени за стопанисване и управление на своите организации, дружества и секции.В чл.34 от Устава е предвидено, че ТД могат да строят с местни средства – хижи, заслони и домове, които да бъдат общодостъпни, по планово утвърдени от ЦС на БТС. С Договор от 19.08.2003г. УС на БТС предоставя за бевзъзмездно ползуване от ТД“••••“ на ••••“ , състояща се от 12 стаи , в общо 93 бр.легла и заведения за хранене, прилежащи към туристическия обект, туристически бюфет със столове, туристическа столова 20 бр. столове, туристическа столова със сервитьорско обслужване.Договорът е за срок от 3 години. С договор от 27.06.2006г е уговорено, че „Български туристически съюз“ предоставя на Туристическо дружество „••••“ целеви финансови средства за ремонт на туристически обект „••••“ находящ се в ••••планина. С предизвестие изх.№9446/30.03.2021г. Сдружеуние „••••“ е уведомено за прекратяване на Договори з ползване на хижи сред които и хижа“:••••“. С Договор за съвместна дейност стр.36- стр.39, от 17.01.2013г. е уговорено между Сдружение „••••“ гр.••••и „•••“ ООД за осъществяване съвместна дейност по експлоатация и ползване на Хижа „•••“, намираща се на територията на Община •••• ••с наличните ДМА и КМА, за туристически цели и свързаната с това стопанска дейност.Освен това Договорено е и работа по съвместен Проект „ Водоснабдяване и пречистване на отпадни води на хижа“••••“.Договорът е със срок на действие до 30.09.2020г.На 15.05.2020г. пък е скрючен Договор за отдаване под наем:Туристическа хижа „••••“, каменна, стара, със застроена площ 245 кв.м., намираща се на територията на Община •••• и за туристически цели срещу което Наемателят се задължава да заплаща наемна цена по реда и условията, уредени в Договора.За ползването на Сградата е уговорено наемно възнаграждение в размер на 9000 лв, от които 4500 лв.- платимо на 6 месечни вноски от по 1500.00 лв, от които 4500 лв- за развитието на младежки и ученически туризъм и развитие на мероприятия на Клуба по планинска ориентация.Договорът е вписан в съответния регистър на Службата по вписванията при РС- •••. Няма спор, че Туристическо дружество „••••“ е териториална структура и част от Българския туристически съюз – туристическа секция – туристическо дружество – чл.17 от Устав на Българския туристически съюз. На л.145-л.160 от делото са приложени Нареждане за превод, Протокол, Анекс към Договор от 1988г., Писмо БТС – ОС – ••••изх.№14/263/1988г.: за преработване на Генерална сметка на обект „••••“.Генерална сметка „••••“, Сметна документация – VІІ.1985г., обяснителна записка, Генерална сметка VІІ-1986г.Разчет на суми за Капиталови вложения – 1986г., касае няколко хижи сред тях и хижа ••••“.Договор №1/1988г. ЦС на БТС – изпълнител и ТК“•••“ – •••възложител за извършване на СМР на обект „••••“, за сума 88 011.без подписи на страните. Свидетелят П. Т. като ••••• „•••“ ЕООД разказва как по Договор за съвместна дейност с ТД“••••“ е извършено строителство на водовземно съоражение и водопровод до хижа „••••“, впоследствие на основание Договор за наем от 05.05.2020г. хижата е била стопанисвана от Неговото дружество. Свидетелят А. М., като ••• в ТД“••••“разказва, че работата й се състои да обработва документацията в дружеството, от обработените документи свидетелката е разбрала, че дружеството е съществувало и преди 1992г.Дружеството еднолично е вземало решения на кого да се предоставят под наем хижи.Правени са конкурси.От наемите не е предоставян дял на БТС.Не знае за договор от 2003г. между БТС и ТД“••••“.Свидетелката е с убеждение, че хижата е построена преди 1954г. Свидетелят Й. Й. разказва, че е започнал работа в БТС през ••••., като експерт в отдел „••••“.Свидетелят знае, че всички туристически дружества в това число и ТД“ ••••“ били клонове или филиали на БТС, не са имали собствен бюджет.След 2023г. БТС започнал да сключва Договори с всички ТД в страната, всяко ТД си сключвало Договор за стопанисване.След регистрацията на отделните туристически дружества, като отделни юридически лица след 1992г. финансово дружествата били отделени .самостоятелни Хижите били стопанисвани от Дружествата, някои от които започнали да се снабдяват с нотариални актове. .С оглед на изложените обстоятелства доводите в жалбата за основателност на предявения иск не могат да бъдат споделени.Съображения: Съществуването на Сдружение се признава в правовия ред на Република България от 1933г., като със Закона за юридическите лица ( ДВ бр.13 /1933г) в чл.1 от Който е предвидено, че Сдруженията, които имат политическа, научна, художествена, благотворителна, спортна, забавна или друга нестопанска (идеална) цел, както и посветените на една определена цел самостойни установления (фондации), добиват юридическа личност чрез вписването им в предназначения за това особен регистър при областния съд.Според чл.9 - Уставът на сдружението трябва да бъде писмен и да съдържа разпоредби относно целта, срока, средствата, управлението и представляването на дружеството. – Доказателства за регистрация на ТД“••••“ в особения регистър при Областния съд както се твърди в исковата молба в периода от 1902 до 1933г.- по делото не са представени.Устав на дружеството съдържащ информация за имуществото му и Доказателства за придобиване на Сградата също.,Съгласно чл.219 от ЗЗД( отм) действал в същия период -Договорите за прехвърляне право на собственость или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да стават, под страх на недействителност, с нотариален акт.Нотариален акт легитимарщ ТД“••••“ за собственик на Процесния имот придобил го през 1902г. или по – късно по делото не е представен.Няма данни за преригистрация на ЮЛ, в съответствие с предвиденото в чл.46 от посочения Закон нито пък за надлежна регистрация на Сдружението в по – ранен момент. Съгласно чл.134 от ЗЛС (обн.ДВ, бр.182/1949г.) - Сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър.Съгласно чл.133 от същия закон - Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони. Данни за регистрация на ТД“••••“ в периода от 1949 до 1992г. по делото не са представени, както няма доказателства кога и как е започнал строежа на •••намираща се безспорно върху Земя представляваща държавна собственост.Съгласно чл.10 от ЗС - Недвижими имоти, които не са нужни за дейността на предприятията и учрежденията към отделните ведомства, се предоставят на местния общински народен съвет с разрешение на Министерския съвет.По същия начин съгласно чл.15 (Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г.) Отстъпването в полза на кооперативни или на други обществени организации и на отделни граждани правото да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие правото на собственост върху сградата става с разрешение на Министерския съвет.Преотстъпване на това право не се допуска, освен ако това бъде позволено по същия ред.Съгласно чл.18 от Закона - Прехвърляне правото на собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот в случаите, предвидени в този раздел, се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима.Съгласно чл.19 от ЗС - правото на собственост върху държавни недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти. Разпоредбите на чл. 22 – 25 ЗС се прилагат съответно и към имотите, които принадлежат на обществени организации с нестопанска цел – относно разпореждане по решение на Върховния орган на организацията и относно ползването и управлението им съобразно Устава на предприятието.Цитираните текстове от ЗС са в редакция от 1951г и не са били действащи ДВ бр.31/17.04.1990г. В обобщение Акт на МС сочещ, че на ТД“••••“ е предоставено право на собственост върху ••••“ по делото не е представен.Воденето на книги за лица наети на работа и организация на дейностите в •••не доказват придобито по законоустановения начнн право на собственост върху сградата.От 1990 до 1996г. е действал чл.7 от ЗС, указващ възможността Държавата и общините да прехвърлят или да отдават в аренда или под наем свое имущество на юридически лица и граждани.От представените Актове за държавна собственост , съставени през 1987 и 1990 не може да се направи извод за такова прехвърляне в полза на ТД „••••“..В представените Актове за държавна собственост , неоспорени, трудно четими в Горния десен ъгъл, в полето за утвърждаването им.В първия Акт площта на Сградата е определена на 240 кв.м., ет.2 а във втората на площ 132 кв.м. на етаж и не става ясно кому е предоставена на БТС или на ТД“••••“, което пък към този момент не е било регистрирано като самостоятелен юридически субект.По делото са представени доказателства, за разпределяне на средства за ремонт на Хижата в полза на Български туристически съюз в периода до 1988г. което е индиция, за предоставянето и именно на това Сдружение, като съдът отдава приоритет на тези доказателства за разлика от представените от ТД"•••" тъй като са двустранни обективиращи изразена не едностранно воля, каквито са доказателствата на които се позовава ТД"•••". Няма данни за ползване на Сградата в периода от 1990 до 2003г.От 21.05.1996г. е в действие ЗДС ( ДВ бр.44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г), с чл.2, ал.4 от който е предвидено, че не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.За собственик на Хижата на основание посочената разпоредба данните от Актове за държавна собственост и за разходване на средства във връзка с ремонт на Сградата следва да се счита Български туристически съюз. По делото няма спор, че отделните хижи са били стопанисвани от отделните териториални структури на Български туристически съюз.За периода след 2006г. до 2012г. няма данни как е ползвана Сградата.Договорите до 2006г показват, че във взаимоотношенията им ТД“••••“ е считало Български туристически съюз за титуляр на права върху Сградата.Ползването след 2013г. до 2020 и от 15.05.2020г. с Договор за срок от 10 години и за което са представени свидетелски показания, предвид Договорите до 2006г. е достатъчно да се приеме, че ТД“••••“ е демонстрирало воля за своете на Сградата предвид разпоредбата на чл.69 ЗС според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго.От представените Договори за наем и свидетелски показания не се установяват обстоятелства от които може да се направи извод за демонстрация на собственически намерения върху Сградата от Туристическо дружество“••••“ спрямо Български туристически съюз т.е какво се е променило във взаиомотношенията им във връзка с ползване на Сградата в периода след 2006.Няма данни за преминава на сградата в собственост на ТЗ "••••" и при съобразяване действието на разпоредбите на чл.12 от ЗЮНЦ( ДВ бр.81/2000г), поради отделяне и разделяне от Български туристически съюз.. Поради недоказаност на собственическите претенции на ищеца върху процесната ••“ намираща се в •••планина, •••• предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед на изложеното подадената жалба въззивният съд прецени за основателна. На основание чл.271 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено а предявеният иск отхвърлен. С оглед уважаването на жалбата и на основание чл.78 ГПК ТД“••••“ дължи сторените по делото разноски, които съдът определя съгласно представения Списък на 6362.75 евро с ДДС Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът