Решение № 537 от 12.6.2023 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2641/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 210, ал. 3, във вр. с чл. 203, ал. 1, чл. 206, ал. 1 и чл. 208, т. 1 КТ. Ищецът клон Р. на М. твърди в поправената си искова и уточняваща я молба, че по силата на сключен трудов договор № 16/08.01.2018 г. ответникът работил при ищеца по трудово правоотношение от 10.01.2018 г. до момента на завеждане на исковата молба на 27.06.2022 г. След сключено допълнително споразумение № 37/03.02.2022 г. към този договор, в периода от 01.02.2022 г. до момента на завеждане на исковата молба, ответникът бил натоварен да изпълнява длъжността „м.“, с цел заместване на титуляри по време на отпуск, почивки по график и други отсъствия, с място на работа: участък „-“, при ищеца. Ответникът изпълнявал тази длъжност, с която бил натоварен, като работел в участък „-“ в р.а, на смени. Бил назначен на работа нощна смяна на 27 срещу 28 март 2022 г., като „м.“, на багер -, в участък „-“. Като „м. имал възложени трудови функции по време на работната смяна на старши (ръководител) на багерната бригада, включително да ръководи и контролира пускането и спирането на багера и всички съоръжения. На 28.03.2022 г., около 4 часа, по време на работа на багера, на горна шайба в „-“, на ответника му прилошало и загубил ориентация. Поради липса на краен изключвател въртене ГБЧ (± 75°) и линеала, който го задействал, роторната му стрела излязла извън работно положение и достигнала въженото окачване на поемно-подавателна лента. При контакта роторно колело с въжетата се разкъсали, и разтоварната стрела и част от подавателна лента паднали на земята, като засегнали и приемната кола. В резултат на този инцидент (авария) били нанесени материални щети на багер -, № - и по конструкцията на приемната кола, описани подробно в исковата молба. За настъпилия инцидент (авария) бил съставен акт за авария № 9- 1/31.03.2022 г., в който било записано, че следвало да бъде възложено на комисия да разследвала причините за настъпилата авария (инцидент). Актът за авария бил одобрен от управителя на ищеца. Със заповед № ЗБУТ-05-005/29.03.2022 г. и заповед № ЗБУТ-05- 007/06.04.2022 г. на същия била назначена комисия за разследване на аварията. В Протокол № ИНЦ 01/2022 за резултатите от извършеното разследване на инцидента от 28.03.2022 г., в участък „-“, с багер -, № -, разследващата комисията подробно описала същността и събитията довели до аварията, състоянието на багера след аварията, причините за допускането й, нарушените нормативни изисквания при настъпването й и направени предложения за търсене на отговорност на длъжностни лица, имащи отношение за настъпване на аварията или за установено неизпълнение на трудово задължение. В протокола било записано, че следвало да бъде потърсена ограничена имуществена отговорност и дисциплинарна такава, съгласно КТ, от три длъжностни лица, които работели в ищцовия р.: 1). - - - във връзка с т. 6. „отговорности“ - т. 6.3. „За аварии и злополуки, причинени от несвоевременни действия или некачествено извършени ремонти и неосигурени обезопасявания в участъка“ от длъжностната му характеристика; 2). - - - във връзка с т. 6. „отговорности“ - т. 6.3. „За аварии и злополуки, причинени от несвоевременни действия или некачествено извършени ремонти и неосигурени обезопасявания в участъка“ от длъжностната му характеристика; и 3). ответникът -, раб. № - - и.д. - във връзка с т. 6. „отговорности" - т. 6.8. „За допуснати увреждания на отделни механизми и възли от багера, като носи материална отговорност.“ от длъжностната му характеристика. Протоколът бил одобрен от управителя на ищеца. Спрямо горепосочените длъжностни лица били издадени и връчени заповеди за налагане на ограничена имуществена отговорност по реда на чл. 210 КТ и заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, които били приложени към исковата молба. Със заповед № 06/27.04.2022 г. на управителя на ищеца била наложена на ответника, който изпълнявал длъжността „м.“, ограничена имуществена отговорност в размер на 2167.42 лева, които представлявали еднократния размер на уговореното му месечно трудово възнаграждение. В заповедта било посочено, че наложената му имуществена отговорност била за това, че бил пуснал в работа (допуснал да извършва откривна дейност багер) и управлявал багер -, № -, в участък „-“, по време на смяна - на 28.03.2022 г., който бил с временно отстранено средство за защита - краен изключвател въртене ГБЧ (± 75°) и линеал, който задействал изключвателя, като същото не било възстановено на посочената машина в период от няколко месеца до настъпването на аварията, което било съгласно събраните писмени обяснения на персонала на багера, включително и на ответника, от разследващата аварията комисия. Вследствие на временно отстраненото средство за защита - краен изключвател въртене ГБЧ (± 75°) и линеал, който го задействал, багер - в участък „-“ не бил оборудван с технически регламентираната защита против удар между роторната стрела и конструкцията на претоварача. В резултат на липсата на тази защита била настъпила аварията (инцидент) на 28.03.2022 г. и нанесената вреда на ищеца в размер на 61 415.73 лева, която била определена към деня на настъпването й. В заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност подробно били описани трудовите задължения и нормативни предписания за техническа безопасност на труда, които ответникът не бил изпълнил, които довели до настъпване на процесната вреда за работодателя, следствие на описаната авария. В заключение в заповед № 06/27.04.2022 г. било направено обобщение, че ответникът, в резултат на неизпълнението на гореописаните си трудови задължения и нормативни предписания за техническа безопасност на труда, при условията на чл. 208, т.1 КТ, бил увредил/допринесъл за увреждане на имуществото на ищеца, поради което му се налагала процесната ограничена имуществена отговорност в размер на 2167.42 лева. Заповедта му била връчена на 27.04.2022 г., в преклузивния срок по чл. 210, ал. 2 КТ. В 1-месечен срок по чл. 210, ал. 3 КТ от връчването й, той подал пред ищеца писмени възражения с вх. № 5865/27.05.2022 г., с които оспорил основанието и размера на отговорността. В случая кумулативно били налице всички посочени подробно в исковата молба елементи от фактическия състав на наложената със заповедта ограничена имуществена отговорност на ответника за заплащане на сумата от 2167.42 лева за обезщетение за имуществена вреда, нанесена от него по небрежност, при изпълнение на трудовите му задължения, които след това подробно се посочват в исковата молба. Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2167.42 лева за обезщетение, пропорционално на уговореното му месечно трудово възнаграждение, за съпричинената от него, с други работници и служители на ищеца, като изпълняващ длъжността „м.“, при изпълнение на трудовите му задължения, имуществена вреда на обща стойност 61 415.73 лева към деня на причиняването й, която настъпила от горепосочената авария (инцидент), за осъществяването на която му отговорност е издадена заповед № 06/27.04.2022 г. на управителя на ищеца, в едномесечен срок от връчването на която ответникът оспорил писмено основанието и размера на отговорността, както и сторените по делото разноски. Ответникът - оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и от пълномощника му в хода на делото по същество и в представена по делото писмена защита. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право, намери за установено следното: На 08.01.2018 г. страните са сключили в писмена форма представения по делото трудов договор № 16 за неопределено време, с уговорен в него шестмесечен срок за изпитване по чл. 70 КТ (л. 6). По силата му ищецът възложил, а ответникът приел да изпълнява при него, считано от 10.01.2018 г., за неопределено време, длъжността „р.“. На 03.02.2022 г. страните сключили и допълнително споразумение към този договор (л. 9-11). С т. 11 от същото ответникът е натоварен (по смисъла на чл. 259, ал. 1 КТ – б.р.) да изпълнява длъжността „м.“ в същия участък, с цел заместване на титулярите по време на платен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, почивки по график и други отсъствия, с режим на работа: „диспечерски смени – 12 часа“ – подменен, а при необходимост и „дневна смяна 8 часа“, за неопределен период от време, с основна месечна заплата от 1700 лева (л. 10). За придобиване на правоспособност за същата длъжност ответникът е сключил с ищеца и представените с личното му трудово досие два договора за повишаване на квалификация по чл. 234, ал. 2 КТ от 28.06.2021 г. и от 07.12.2021 г., като за същата длъжност е започнал и обучение на работното си място още от 13.12.2021 г., което е наредено с представената с личното му трудово досие заповед № 133/06.12.2021 г. На 09.12.2021 г. му е връчена и представената с личното му трудово досие длъжностна характеристика за същата длъжност. Страните не спорят, а се установява и от представения в съдебно заседание от пълномощника на ищеца, и неоспорен от ответника, дневник на машинист на многокофов багер, че от 20 часа на 27.03.2022 г. до 8 часа на 28.03.2022 г. ответникът е бил дежурна смяна - на същата длъжност при ищеца на негов багер Rs 2000-2 с № -, на участък „-“ (л. 212). На обслужващият персонал на багера на същата смяна ответникът е бил ръководител/старши, като всички работи, които се извършват от този персонал на багера през времетраенето на смяната, започват само след негово разрешение и указания, което е видно от чл. 28, ал. 1 и 2, на част 2, на представената Инструкция за безопасността на труда при експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на багерите, претоварачите и насипообразователите в М. (л. 274). Тази Инструкция ответникът е бил длъжен да познава съгласно чл. 3.1.3 и спазва съгласно чл. 2.13 от връчената му още на 09.12.2021 г. горепосочена длъжностна характеристика за същата длъжност при ищеца, представена с личното му трудово досие. Въпреки това, в нарушение на чл. 29 от същата Инструкция, ответникът не е вписал в т. 1 на горепосочения дневник на машиниста на многокофовия багер - състоянието на багера при приемането на смяната (л. 212 и 274). А последното той е бил длъжен да впише в този дневник и съгласно чл. 3.1 от задълженията на м. в обяснителната записка към паспорта за работата на същия багер (л. 238). Последните той също е бил длъжен да познава съгласно чл. 3.1.6 и спазва съгласно чл. 2.13 от същата връчена му още на 09.12.2021 г. длъжностна характеристика за тази длъжност при ищеца, представена с личното му трудово досие. Нещо повече. Съгласно чл. 58, ал. 5 от посочената Инструкция, която ответникът, като машинист на многокофовия багер, е следвало да познава и спазва съгласно чл. 3.1.3 и чл. 2.13 от посочената си длъжностна характеристика, същият отговаря за пускането в работа само на технически изправни багер и насипообразувател (л. 276). Възраженията на пълномощника му в писмената му защита, че тази норма от инструкцията се отнасяла само за случаите на първоначално пускане в експлоатация на багери, които до този момент не били работели, са неоснователни. От една страна самата норма повелява, че „машинистът на многокофов багер и насипообразовател, отговаря за пускането в работа (а не в експлоатация – б.р.) само на технически изправни багер и насипообразовател“ (л. 276). От друга страна същата норма се намира в част 2 на Инструкцията, озаглавена „Изисквания и правила по безопасността на труда при експлоатация (а не при първоначално пускане в такава – б.р.) на многокофови багери, претоварачи, насипообразуватели и кола разтоварна“, а първият чл. 27 на тази част втора на същата Инструкция започва с израза: „През всяка смяна на работа багерите ….трябва да бъдат обложени със състав на багерна бригада съгласно утвърдения паспорт за работа“, след което в останалите норми на същата част на тази Инструкция са посочени изискванията, правилата за безопасност на труда и отговорностите на всяка една длъжност от същата смяна. В нарушение и на това изискване на чл. 58, ал. 5 от Инструкцията и негово трудово задължение да го спазва на тази длъжност при ищеца съгласно длъжностната му характеристика, ответникът е разрешил започването на работа на смяната на обслужващият персонал на горепосочения багер на ищеца с № - на 27.03.2022 г. в 20 часа, на която е бил ръководител, въпреки, че сам е признал след това в обясненията си до управителя на ищеца от 01.04.2022 г., представени по делото, че още при обучаването му са му казали, че „крайният изключвател (± 75°) на същия багер - е изкъртен от честото падане на земна маса и багерът работи от няколко месеца без изключвател“ (л. 27). Последното потвърждават в показанията си и разпитаните по делото свидетели - (- на багера в същата смяна), - (- багер в същата смяна) и - (- при ищеца до 12.11.2022 г. ), които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК). Доводите на пълномощника на ответника в писмената му защита, че от показанията на тези свидетели се установявало, че процесната машина била в техническо състояние, което било известно и на „ръководството на дружеството“, но предвид угрозата производственият цикъл да спрял, била работела в това състояние, са неоснователни, защото очевидно свидетелите не дават такива показания. На 28.03.2022 г., в 3: 55-4: 00 часа, е възникнала авария в същата смяна - на ответника, същността на която е описана така в съставения за тази авария акт от служители на ищеца - „скъсани въжета на подема на претоварача“ (л. 12). За разследване на причините й управителят на ищеца е назначил комисия с представените по делото две заповеди от 29.03.2022 г. и от 06.04.2022 г., която е съставила за резултатите от разследването представения по делото протокол № ИНЦ 01/2022 с приложения (л. 13-64). От т. Б-1 на заключението на назначената по делото комплексна съдебна технико- икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено още, че процесната авария е настъпила, като по време на работа на горепосочения багер, на горна шайба в участък „-“ на ищцовия р., на ответника – м. на този багер, му причернява и губи ориентация, и поради липсата именно на горепосочения краен изключвател ВГБЧ ± 75° и на металния линеал, роторната стрела излиза извън работно положение и достига въженото окачване на поемно - подавателната стрела, при който контакт на кофите на роторното колело с въжетата – последните се скъсват, като разтоварната стрела и част от подавателната стрела падат на земята, засягайки и приемната кола на съоръжението (л. 327). Според вещите лица причините за настъпването на тази авария са именно липсата на горепосочения краен изключвател на въртене на горна багерна част – защита против удар /механичен контакт/ между роторна стрела и претоварача ± 75°, липсата на металния линеал, който задейства рамото на този изключвател, и причерняването и загубата на ориентация на машиниста на багера (ответникът – б.р.), вследствие на което роторната стрела излиза извън работно положение и достига въженото окачване на разтоварната лента (т. Б-2 на ЗКСТИЕ, л. 327). При тази авария са били увредени процесните багер и приемна кола на ищеца, посочени в поправената му искова молба, като уврежданията им отговарят на посочените от него в същата му молба, общият размер на които причинени му с тази авария имуществени вреди – загуби за труд, машиносмени и материали, възлиза на 61 415.73 лева, в какъвто размер и ищецът ги е установил и изчислил към момента на причиняване на вредата, и осчетоводил след това през април 2022 г. в счетоводството си (т. А-2 и 3, и Б-3 и 5 на ЗКСТИЕ, л. 327-328). По възражението на пълномощникът на ответника в отговора му, че ищецът не бил доказал по делото, че бил собственик на увредения багер, съдът не следва да се произнася в настоящото решение, защото такова възражение ответникът не е направил в отговора на исковата си молба, а за пръв път в писмената защита на пълномощника си по делото (чл. 349). А според ВКС, представянето на такава защита, както е установено в чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително - като възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат да бъдат правени валидно искания и възражения, с които се сезира съда, респективно представят доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище (т. 11 от мотивите на ТР 6/2012 от 06.11.20213 г. на ОСГТК на ВКС ). Следователно. С писмената защита не могат да се предявяват и процесуално валидни възражения, които ответникът не е направил в срока за отговор, какъвто е случая. При него ответникът не е възразявал в отговора си и до изтичането на срока за същия по чл. 131, ал. 1 ГПК, че ищецът не бил собственик на увредения при процесната авария багер и поради това не е претърпял процесните имуществени вреди при увреждането му с приемната му кола при същата авария. Поради това с изтичането на срока за отговор е преклудирано правото на ответника да направи това възражение, което пълномощникът му е направил едва в писмената си защита по делото (чл. 133 ГПК). Поради това същото не може да бъде взето предвид и разгледано от съда в настоящото решение (чл. 133 ГПК, и т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). От т. Б-4 на ЗКСТИЕ се установява още, че с поддържането на техническата изправност на процесния багер са били натоварени, с подписана от тях длъжностна характеристика, следните трима работници на ищеца – -, - и ответникът, които за периода от 21.10.2021 г. до момента на аварията на 28.03.2022 г. не са предприели действия по възстановяване на крайният му изключвател ± 75°, което неизпълнение на трудовите им задължения е причина за настъпване на процесната авария, за която не са налице други обективни причини, а процесната вреда от същата авария не е резултат на нормален производствено-стопански риск (л. 328). Според т. IV - 16 на ЗКСТИЕ, ответникът е имал следните задължения, които не е изпълнил, по подписаната от него на 09.12.2021 г. длъжностна характеристика: по т. 2.12 - „да спазва изискванията на правилниците и инструкциите по ТБ и противопожарна охрана, промишлена санитария и изисква това от багерната бригада“, и по т. 6.3 – „за допуснати увреждания на отделни механизми и възли от багера, като носи имуществена отговорност“, и по чл. 58, ал. 5 от горепосочената Инструкция (л. 80) (т. IV-16 на ЗКСТИЕ, л. 326). От горепосочените обективирани действия на ответника (от които се установява вината - Р 9-2018-IV г.о.), по пускане в работа и управление на процесния багер в смяната на 28.03.2022 г., въпреки, че е знаел, че същият няма краен изключвател ВГБЧ (± 75°) и линеал, който да го задейства, се установява несъмнено, че същият е извършил горепосоченото си деяние, съпричинило с останалите отговорни работници на ищеца процесната имуществена вреда, по небрежност, защото от обективираните му действия се установява, че не е предвиждал настъпването на същата вреда, но е бил длъжен съгласно горепосочените му трудови задължения по длъжностна характеристика, паспорт за работа и инструкция за безопасна работа на процесния багер, и е могъл да е предвиди, ако бе положил дължимата грижа и не бе нарушил, а изпълнил същите си трудови задължения и изисквания за безопасност при работа на този багер (чл. 11, ал. 3 НК). При това положение е неоснователно и възражението му в отговора, че няма вина за настъпването на процесната вреда. Вярно е, че не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че внезапно ще му прилошее при управление на този багер и поради това не могъл да извърши действия за предотвратяване настъпването на тази му вреда. Но също така е вярно, че вината му не се състои в това му прилошаване и невъзможността му, поради същото, да предотврати настъпването на тази вреда, а в неизпълнението на горепосочените му трудови задължения на посочената длъжност и отговорности съответно по длъжностна характеристика, паспорт и инструкция - да разрешава пускането в работа и управление само на технически изправен багер, какъвто не е бил процесният на 28.03.2022 г., за който ответникът е знаел още от обучението му, че е бил технически неизправен, защото няма краен изключвател ВГБЧ (± 75°) и линеал, който да го задейства, който неизгоден за него факт същия сам е признал пред управителя на ищеца в горепосочените си обяснения, представени по делото, които му признания не се опровергават, а се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги намери за доказани от това му признание (чл. 175 ГПК). А именно поради липсата на този краен изключвател и линеал, който да го задейства, когато му е прилошало, е настъпила процесната вреда, настъпването на която той не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди съгласно изложеното, в което се състои и вината/небрежността му при съпричиняването на същата вреда на ищеца с останалите отговорни за това негови работници. На 25.05.2022 г. на ответникът е връчена представената и с личното му трудово досие заповед № 23/25.05.2022 г. на управителя на ищеца, с която за същото му деяние му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ (л. 65-68). По делото няма данни ответникът да е обжалвал тази заповед. На 27.04.2022 г., в преклузивния едномесечен срок от откриване на вредата на 28.03.2022 г., за реализиране на ограничената имуществена отговорност по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 206, ал. 1 и чл. 208, т. 1 КТ за същата на горепосочените й съпричинители, сред които и ответникът, управителят на ищеца е издал представените със заключението на вещите лица заповеди №№ 4-6/27.04.2022 г. по чл. 210, ал. 1 КТ (т. Б-7 ЗКСТИЕ, л. 328 и 337-345). С тази на ответника му е наложено заплащането на обезщетение за вредата в размер на брутното му трудово възнаграждение от 2167.42 лева (т. Б-7 и 8 ЗКСТИЕ, л. 328 и 343-345). Последното е съобразено с чл. 206, ал. 1 КТ. От т. 9 на ЗКСТИЕ е видно още, че отговорността за вредата, на ответника и всеки от останалите двама отговорни за съпричиняването й работници на ищеца, е определена в заповедите им по чл. 210 КТ, включително и в процесната на ответника, пропорционално на месечното трудово възнаграждение на всеки от тях (т. Б-9 ЗКСТИЕ, л. 328). Последното е съобразено с нормата на чл. 208, т. 1, пр. 2 КТ, защото не може да бъде установено участието на всеки от тях в причиняването й. На 27.05.2022 г., в преклузивния едномесечен срок по чл. 210, ал. 2 КТ от връчването на тази заповед по чл. 210, ал. 1 КТ на ответника на 27.04.2022 г., същият е оспорил писмено, с представеното с личното му трудово досие писмено възражение, основанието и размера на отговорността. В последното той е изложил по същество възражения, че при приемане от предходната смяна багерът бил приет в работа и не му било докладвано, че бил в технически неизправно състояние, както и че вменените му, като неизпълнени, трудови задължения, били установени с протокол № ИНЦ 01/2022 на комисия, а на двама от членовете й, посочени в това му възражение, с чл. 89 от посочената Инструкция били вменени същите задължения - да извършвали периодични прегледи на възлите на багерите, включително и на крайните им изключватели, като в протокола комисията установила, че последната документална проверка на възлите на багера била извършена на 13.07.2021 г., от когато до аварията на 28.03.2022 г. били изминали повече от 6 месеца, през който членовете на комисията - - и - -, не били констатирали липсата на въпросните крайни изключватели, поради което за също следвало да им бъде потърсена отговорност за неизпълнението на служебните им задължения, която следвало да бъде и с по-голям интензитет по чл. 206, ал. 2 КТ, защото заемали ръководни функции, вместо което те били назначени за членове на комисията, която да извършела разследване на аварията, поради което на практика били освободени от отговорност за същата, вместо да понесат такава, а били неизбежно заинтересовани да бъдел намерен някой друг, отговорен за същата, комуто да бъдела вменена отговорност за нея, включително и имуществена, поради която им несъмнена заинтересованост от изхода на проверката, била опорочена цялата процедура за проверка на аварията, от което следвало, че и издадената в резултат на същата опорочена проверка заповед № 04/27.04.2022 г. на управителя на ищеца, за налагане на ограничена имуществена отговорност на ответника, се явявала опорочена, съответно - незаконосъобразна. Тези възражения на ответника обаче са неоснователни. От една страна същият сам е признал преди тях в горепосочените си писмени обяснения пред управителя на ищеца, че още от обучението си е знаел за неизправността/липсата на посочения краен изключвател на процесния багер. Поради това е без правно значение за изхода на делото, дали от предходната смяна са му докладвали за липсата му. От друга страна, дори да се приеме за доказано, че посочените във възражението му по чл. 210, ал. 3 КТ двама членове на назначената от ищеца комисия за разследване на процесната авария – - и - -, са заемали посочените в същото му възражение длъжности – - и -, поради което също не са извършили предвидения в чл. 89 от горепосочената Инструкция задължителен периодичен преглед от - на шест месеца и една година на крайните изключватели на багера (л. 281), макар че несъмнени доказателства и за това по делото няма (защото в заповедите за назначаване на комисията, същите членове са посочени с други длъжности – - - „-“, а - - – „-“ - л. 14-15), то и тогава възражението му, че и те носят ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 2 КТ за съпричиняването на процесната вреда, се явява неоснователно, защото по делото не само няма никакви данни и за останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност по чл. 206, ал. 2 КТ на същите лица, но и от т. Б-4 на ЗКСТИЕ по делото се установи несъмнено, че тези членове на комисията не са съпричинители на процесната вреда (чл. 328). Поради това, дори да се приеме, че са заемали посочените във възражението на ответника ръководни длъжности и не са извършили дължимия от тях по чл. 89 от посочената Инструкция периодичен преглед на крайният изключвател на процесния багер, то и тогава това неизпълнение на трудовите им задължения, ако е виновно и са налице останалите елементи от фактическия състав (данните и за което по делото няма), би могло да обуслови само извод за възникване на тяхна дисциплинарна отговорност по чл. 186 и сл. КТ за това неизпълнение на това им трудово задължение, но не и ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 2 КТ за процесната вреда, защото последната е различна и независима от дисциплинарната такава за същото деяние (чл. 203, ал. 3 КТ). Въпреки неоснователността на тези писмени възражения на ответинка по чл. 210, ал. 3 КТ, подаването им в срок е обусловило правния интерес и допустимостта на предявения от ищеца по делото иск (чл. 210, ал. 3 КТ). При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че същият иск по чл. 210, ал. 3, във вр. с чл. 203, ал. 1, чл. 206, ал. 1 и чл. 208, т. 1 КТ, е основателен и следва да се уважи. С него иск ищецът иска да реализира ограничената имуществена отговорност на ответника за твърдяното в исковата молба съпричиняване от същия по небрежност, при изпълнение на трудовите му задължения, на процесната имуществена вреда - загуба. За реализирането на тази отговорност законодателят е създал специален ред по чл. 210 КТ, който се отклонява от общото исково производство и го дерогира (Р 619-2002-III г.о.). Поради това, по реда на последното работодателят може да реализира същата отговорност само в случая на чл. 210, ал. 3 КТ, когато работникът или служителят оспори издадената заповед по чл. 210, ал. 1 КТ, с която е определено основанието и размера на същата му отговорност, какъвто е и случая, или когато такава заповед по чл. 210, ал. 1 ГПК не може да бъде издадена, поради прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на срока по чл. 210, ал. 2 КТ, защото наличието му е предпоставка, а прекратяването му - пречка за нейното издаване (аргумент от чл. 210, ал. 5 КТ, Опр. 322-2008-V г.о., Р 1217-2002-III г.о., Р 131-2011-III г.о.). И в двата случая работодателят може да предяви по исков ред вземанията си за реализиране на тази ограничена отговорност на работника или служителя само до изтичане на сроковете по чл. 210, ал. 2 КТ (в които следва да издаде и заповедта си по чл. 210, ал. 1 КТ при непрекратено трудово правоотношение), защото са преклузивни, а не давностни. Поради това изтичането им погасява самото му материално субективно право да получи обезщетение за реализиране на същата отговорност (чл. 210, ал. 2 КТ). Понеже тези срокове са преклузивни, а не давностни, за тях не важат правилата на чл. 110-120 ЗЗД, а за спазването им съдът следи служебно. Съотношението между тях е, че когато е изтекъл 1- месечният срок от откриване на вредата, не може да се приложи едногодишният срок от извършването й, а когато е изтекъл последният - той поглъща 1-месечният срок (чл. 210, ал. 2 КТ). В случая по делото се установи несъмнено с оглед изложеното, че на 28.03.2022 г., в 3: 55-4: 00 часа, в участък „-“ в ищцовия р., ответникът, при изпълнение на горепосочените си трудови задължения на длъжността „м.“ при ищеца, противоправно (поради неизпълнение на горепосочените си трудови задължения по длъжностна характеристика на същата длъжност, паспорт и инструкция за работа с багера) и виновно (по небрежност - чл. 11, ал. 3 НК), е съпричинил (заедно с станалите двама посочени в т. Б-4 ЗКСТИЕ работници на ищеца), по време на смяна -, на която е бил ръководител, горепосочената процесна имуществена вреда – загуба на ищеца в размер на 61415.73 лева, определена към деня на причиняването й на 28.03.2022 г. (чл. 203, ал. 1 КТ). Отговорността на ответника за същата вреда е ограничена до уговореното му месечно брутно трудово възнаграждение, което според т. Б-8 ЗКСТИЕ е 2167.42 лева (чл. 206, ал. 1 КТ). Тъй като по делото се установи, че вредата е съпричинена от посочените в т. Б-4 ЗКСТИЕ трима работници на ищеца, сред които и ответникът, без да е възможно установяването на участието на всеки от тях в съпричиняването й, то те отговарят пред ищеца за същата вреда пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение, като сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на самата вреда (чл. 208, т. 1 КТ). Според т. Б-9 ЗКСТИЕ, отговорността за вредата на ответника и на всеки от останалите двама горепосочени работници на ищеца, е определена от същия в заповедите му по чл. 210, ал. 1 КТ, включително и в тази на ответника, пропорционално на месечното трудово възнаграждение на всеки от тях, а видно от т. Б-7 на ЗКСТИЕ, сборът от 7741.10 лева на дължимите от тях обезщетения, не надвишава размера на същата вреда от 61 415.73 лева (л. Б-9 на ЗКСТИЕ, л. 328). Последната е открита от управителя на ищеца на 28.03.2022 г., на която дата е съпричинена от ответника и останалите двама горепосочени работници на ищеца, като управителят му е издал заповедта си по чл. 210, ал. 1 КТ с № 06/27.04.2022 г. за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника за същата вреда, в размер на 2167.42 лева обезщетение, в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 210, ал. 2, изр. 1 КТ (чл. 210, ал. 2 КТ). На 27.05.2028 г., в преклузивния 1-месечен срок по чл. 210, ал. 3 КТ от връчване на тази заповед на 27.04.2022 г. на ответника, същият е възразил писмено срещу основанието и размера на тази му ограничена имуществена отговорност за процесната вреда. Поради това предявеният от ищеца по делото иск по чл. 210, ал. 3, във вр. с чл. 203, ал. 1, чл. 206, ал. 1 и чл. 208, т. 1 КТ за реализирането й по общия исков ред, е допустим, а с оглед изложеното - и основателен, а възраженията за противното на ответникът и пълномощникът му по делото, са неоснователни. Поради това, като основателен, същият иск следва да се уважи изцяло, без обаче да се присъжда, от исковата молба до изплащането му и законна лихва върху претендираното с него обезщетение от 2167.42 лева, защото ищецът не е поискал присъждането и на такава лихва. Поради това същата не му се и присъжда с настоящото решение съгласно диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК). При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 2436.70 лева (от които 86.70 лева внесена за производството държавна такса, 2200 лева внесени възнаграждения на вещите лица и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 150 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП за защитата му по делото, в което е защитаван от юрисконсулт), които поради това следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК). Воден от горните мотиви, С. районен съд