Решение № 2991 от 5.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18343/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Ц. И., чрез адв.И. П., против наказателно постановление /НП/ №73/02.07.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - София град, против П. Ц. И. - в качеството й на управител на ветеринарна амбулатория – 1-ва категория в ••••••••••, предвид съставен й на 14.05.2025 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №0001046, за това, че на 28.04.2025 г. във ветеринарната амбулатория - в манипулационната на амбулаторията, наредени по рафтовете на амбулатория шкаф и в хладилника за съхранение на ветеринарни лекарствени продукти /ВЛП/, където се съхраняват ВЛП за ежедневна лечебно-профилактична дейност, има ВЛП с изтекъл срок на годност, с повредени първични или външни опаковки, блокирани и предназначени за връщане на производителя, друг търговец или за унищожаване – т.е. показали несъответствие с изискванията за качество, които не се съхраняват отделно /не са били отделени и поставени/ на специално обозначено за целта място за съхранение на ВЛП, в нарушение на практиката за безопасно използване на ВЛП в указания от производителя срок на годност, относно:

• ••• 10%, 3 бр. по 50 мл, срок на годност до 07.2021 г.;

• ••• 50 мл, срок на годност до 11.2022 г.;

• ••• 5 мл, 3 мг/мл, срок на годност до 07.2014 г.;

• ••• •••, срок на годност до 0.2022 г.;

• ••• Д, инжекционна суспенция, срок на годност до 09.2018 г.; - •••/••• 5/10 100 мл, 2 бр., инжекционен разтвор, срок на годност до 11.2021 г.;

• ••• 250 мг, срок на годност до 04.2023 г.;

• ••• 62,5 мг, 2 бр., срок на годност до 09.2023 г.;

• ••• 5 мг, срок на годност до 07.2023 г. /правилното изписване е •••/ - ••• 100 мг, срок на годност до 02.2021 г.;

• ••• 75 мг, срок на годност до 22.10.2022 г.;

• ••• 20% 1000 мл, срок на годност до 11.2021 г.;

• ••• 10 мл, 6 бр. /различни от различни партиди/, срок на годност до 05.2023 и 05.2024 г.;

• ••• 5%, 50 мл, срок на годност до 05.2023 г.;

• ••• 0,5мг/мл 15 мл, срок на годност до 10.202 г.;

• •••, срок на годност до 09.2024 г.;

• ••• 500 мг, срок на годност до 04.2023 г.;

• ••• 10 мг, срок на годност до 11.2023 г.;

• •••, срок на годност до 08.2023 г.,

които се използват за лечение и профилактика в ежедневната дейност, в нарушение на Регламент /ЕС/ 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти,

включително и ••• 10 мг/мл инжекционно-инфузионна емулсия, 1 флакон 50 мл – интравенозен общ анестетик с кратко действие за уводи и поддържане на обща анестезия, за седиране на пациенти на апаратна вентилация в интензивно звено, седиране при диагностични и хирургични процедури, самостоятелно или в комбинация с локална или регионална анестезия, с указания за болнична употреба, годен до 08.2024 г., който не фигурира като лицензиран ВЛП във ветеринарната практика и за него не е представен финансов или друг

документ, с който е закупен/получен/доставен в амбулаторията, с което са нарушени чл.301,ал.1,т.2 и чл.39а от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, поради и което на основание чл.472,ал.2 и чл.471а,ал.1 от ЗВД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за нарушението на чл.301,ал.1,т.2 от ЗВД и глоба в размер на 1 000 лева за нарушението на чл.39а от ЗВД.

В НП и АУАН е написано, че нарушенията са установени при извършена проверка в горепосочената ветеринарна амбулатория на 28.04.2025 г. и всяко от двете нарушения е извършено за първи път.

След нормативно предвидения за това срок П. Ц. И. на 22.05.2025 г. депозирала пред административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН, в което написала, че не отговаря на истината, че описаните 19 ВЛП с изтекъл срок на годност се използват за лечение и профилактика в ежедневната дейност и че те не са отделени и поставени на обозначено за целта място, както не отговаря на истината и посоченото за продукта „•••“, защото той е закупен от лицензиран доставчик, регистриран на територията на ЕС.

Във възражението е написано и че „не са налице аргументи, че вменените нарушения са извършени виновно“. Направено е възражение и относно правната квалификация на деянията. Описани са и „съществени процесуални нарушения по време на проверката, допуснати от проверяващите“.

Недоволна от НП и наложените с него глоби, П. Ц. И., чрез упълномощения адв.И. П., го обжалвала пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, при недоказаност на твърденията в НП, наведените констатации не отговарят на действителната правна и фактическа обстановка, неправилно са квалифицирани деянията, при следните изложени доводи:

• административнонаказващият орган не е предприел съответните и необходими по закон действия за редовно връчване на НП, поради което и неоснователно се е позовал на чл.58,ал.2 от ЗАНН;

• не е ясно основанието за проверката, нейният обхват, адресат, а оттам и правомощията на проверяващите инспектори;

• вписаният в АУАН като свидетел на установяване на нарушението инспектор Д. С. Б., не отговаря на изискването на чл.40,ал.1 от ЗАНН, което прави АУАН нередовен;

• нарушен е принципът на обективната истина и правото на защита на жалбоподателя при извършване на проверката;

• при проверката е извършено самоволно отваряне на шкафове, извън посочените от управителя на ВМЗ, претърсени са помещения, хладилник и шкафове в отсъствието на член от персонала, чието име да фигурира в протокола от проверката;

• в констативния протокол има дописвания от актосъставителя след подписа на жалбоподателя;

• в списъка с ВЛП с изтекъл срок на годност фигурират продукти, които никога не са били употребявани в амбулаторията, посочени са и продукти, които не съществуват като ВЛП;

• посочени са факти, които имат съществени противоречия с констатираното в протокол №184 от физическата проверка;

• посочените 19 ВЛП са дарения, направени от и след 25.02.2025 г., за които има протоколи за дарение и няма свидетели, че те се използват в ежедневната ВМД, като те не са използвани никога;

• „•••“ е търговско наименование на веществото •••, което е регистрирано за употреба от БАБХ като ветеринарен продукт, както и на територията на ЕС; - и др., поради което е направено искане НП да бъде отменено. С жалбата срещу НП са представи като доказателства и: списък на персонала към 28.04.2025 г.; контролен лист за официален контрол на регистрираните ВЛЗ №7 от проверката, извършена на 09.01.2025 г.; 5 приемо-предавателни протоколи за дарения на лекарства; протоколи от 09.12.2024 г. и 05.05.2025 г. за предадени за унищожение медицински отпадъци; листовка на ••• и пр. В хода на съдебното следствие жалбоподателят е представил и протокол за получаване на „•••“ и документ, доказващ наличие на разрешение за търговия и използването му в България за ветеринарномедицински нужди, с регистрация в ЕС, както и разпечатка на препарат „••• Д“.

По делото са приложени като доказателства в копия и : приемопредавателен протокол №001/28.04.2025 г.; копие на амбулаторен дневник от 01.04.2025 г. – 28.04.2025 г. ; протокол №184/28.04.2025 г. за констатациите от проверката; констативен протокол №209/12.05.2025 г. за установените при проверката нарушения; приемо-предавателен протокол №0000199978/13.10.2023 г.; списък на лекарствените средства; доказателства за компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и направените при проверката снимки.

Жалбоподателят редовно призован за съдебното заседание се явява, заедно с упълномощения адв. П., която пледира НП да бъде отменено. По отношение на нарушението чл.301,ал.1,т.2 от ЗВД адв.П. счита, че НП е издадено срещу неправилен субект, тъй като нормата посочва, че отговорност носи собственикът на ветеринарните лекарствени продукти, в случая такъв се явява фондация „АР София“; по отношение на нарушението на чл.39а от ЗВД счита, че „•••“ е лицензиран продукт за употреба във ветеринарната практика, има валидно децентрализирано разрешение за търговия на територията на ЕС, като съгласно чл.39б от ЗВД и чл.112 от Регламент 2019/6 се допуска по изключение ветеринарен лекар да лекува животни, които не се отглеждат за храна, с продукти, разрешени от друга държава членка. Според адв.П. липсва безспорно доказателство, че точно процесният флакон е използван за лечение, тъй като данните в амбулаторния дневник за процесния период посочват единствено и само наименованието на продукт „•••“. Адв.П. отбелязва, че е налице съществено противоречие между първичния протокол от проверката, с приложен списък на лекарствените средства и данните за същите средства описани в АУАН и НП, където са посочени лекарства, които не са открити по време на проверката. Представят се писмени бележки по делото. Иска се и присъдане на разноски, съгласно списък с разноски и договор за правна защита и помощ, който представя.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от адв.Б., който посочва, че направеното от жалбоподателя възражение, че задължението не е възложено на д- р П. И., е несъстоятелно, защото съгласно приетото по делото удостоверение № 19/21.11.2016 г., е регистрирана ветеринарномедицинска практика, представляваща ветеринарна амбулатория първа категория с уникален регистрационен номер •••••••••• и към датата на извършената проверка управител на амбулаторията е д-р И.; известно е, че юридическите лица /търговци и сдружения с нестопанска цел/ осъществяват дейността си чрез органите, които ги представляват, в случая управител и представляващ въпросната ветеринарна практика е д-р П. И., която е регистриран ветеринарен лекар, който може да борави с ветеринарни продукти.Според адв.Б. по делото е безспорно установено, че във ветеринарната практика се употребява процесия продукт „•••“, чийто срок на годност е изтекъл преди 12 години. По отношение на второто направено възражение - че не е необходимо въпросният продукт „•••“ да бъде регистриран в България, като годен за употреба ветеринарен продукт, адв.Б. казва, че и то е неоснователно, защото, съгласно изискванията на чл.39а от ЗВД, регистриран ветеринарен лекар може да използва ВЛП в съответствие чл.106, раздел 3 от Регламент 6/2019, който допуска употреба на ВЛП само за такива, които са регистрирани в съответствие с изискванията на националното законодателство; дали такъв продукт е регистриран на територията на друга държава членка от ЕС, не дава автоматично право същият продукт да се използва директно на територията на Република България. При извършената проверка не са установени протоколи за бракуване, нито протоколи, съгласно изискването на закона1 от инвентаризации за наличните ВЛП поне два пъти годишно, което обяснява и че именно липсата на инвентаризации е довело до наличие в амбулаторията на ВЛП с изтекъл 12 години преди датата на проверката срок на годност; по делото не е представено и задължителния за всеки лекарствен продукт, в случая за посочения, начин, по който следва да бъде прилаган, което сочи, че той не е регистриран на територията на България. По тези съображения адв.Б. пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя списък разноски, не прави възражения по размера на представения от адвоката на жалбоподателя списък с разноски.

В право на реплика адв. П. казва, че от представените по делото доказателства, включително и снимков материал, се установява, че лекарственият продукт „•••“ е със срок на годност юли 2024 година. Член 39а от ЗВД, препращащ към Регламент 6/2019, дава основание да се прилага този регламент, съобразно който ВЛП се употребяват по техническите данни на производителя, като с жалбата, е представена извадка от Българската агенцията по безопасност на храните за съдържанието и начина на употреба на лекарствен продукт „•••“. Адв.П. прави възражение за прекомерност на претендираното от адв. Б. възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя М. К. К.-В. същата разказва, ч е като главен инспектор в ОДБХ – София-град, отдел „Здравеопазване на животните“, участвала в инцидентна проверка на 28.04.2025 г. на ветеринарна амбулатория на адрес гр.•••••••••••, ул. •••“ № 20, заедно с д-р Б., като пояснява, че такива инцидентни проверки могат да бъдат извършвани от длъжностни лица и в отсъствие на управителите. При проверката не и м била

представена заповед от управителя на амбулаторията от кого ще бъде заместван. На въпроса къде са ветеринарните лекарствени средства с изтекъл срок на годност, съпровождащият ги служител от амбулаторията ги въвел в стая с надпис „Асептичен сектор“, в която имало кашон с надпис за лекарствени средства с изтекъл срок на годност и такива, показали несъответствие, в който кашон имало само един продукт и консумативи. След това проверката продължила в манипулационната, в която имало шкафове и хладилник. В амбулаторните шкафове били установени лекарствени продукти с изтекъл срок на годност, в хладилника имало един продукт с изтекъл срок на годност, без никакво обозначение, че въпросните лекарства не се употребяват. Проверяващите ги извадили от местата, където ги намерили и ги заснели. От намереното проверяващите констатирали, че управителят на ветеринарната амбулатория не упражнява контрол върху употребата на лекарства с изтекъл срок на годност, което е нарушение на добрата ветеринарно-медицинска практика, на Регламент № 1248 относно добрите ветеринарни практики и на разписаната от управителя на амбулаторията процедура за отделяне на лекарствата с изтекъл срок, и направили заключение за лошата ветеринарна практика, за използване на такива/тези лекарства за лечение на животни, което с е извеждало от записа в амбулаторния дневник, че препаратът, който б ил намерен в хладилника, с изтекъл срок за годност, и е за упойка, е бил употребяван, като в амбулаторията нямал о друг такъв флакон в срок на годност. Посоченото било преценено като нарушение на чл.39а от Закона за ветеринарно[1]медицинската дейност, за което съставил и акт. На датата на проверката съставили и протокол за проверка, в присъствието на управителя на амбулаторията, който го подписал. По време на проверката присъствал д-р А. Н., който изготвил списъка за лекарствата с изтекъл срок за годност. Проверката се осъществила в две части – физическа проверка: в помещенията на ветеринарната амбулатория и документална проверка. Тогава проверяващите изискали и им била представена разпечатка на амбулаторния дневник за месеца от първо число до датата на проверката.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява с необходимата категоричност, че в •••••••••• функционира ветеринарна амбулатория – 1-ва категория, с управител ветеринарен лекар д-р П. Ц. И..

На 28.04.2025 г. инспекторите при ОДБХ – София-град, отдел „Здравеопазване на животните“ извършили на ветеринарната амбулатория инцидентна проверка, по което време д-р П. Ц. И. не била там. Проверката се осъществила в две части – физическа проверка на помещенията на ветеринарната амбулатория и проверка на документи. При физическата проверка в манипулационната на амбулаторията, наредени по рафтовете на амбулаторния шкаф и в хладилник за съхранение на ВЛП, където се съхраняват и използват ВЛП за ежедневната лечебно-профилактична дейност, били намерени и ВЛП с изтекъл срок на годност, с повредени първични или външни опаковки, блокирани и предназначени за връщане на производителя, друг търговец или за унищожаване – т.е. показващи несъответствие с изискванията за качество, които не се съхранявали отделно /не били отделени и поставени/ на специално обозначено за целта място за съхранение на ВЛП, в нарушение на практиката за безопасно използване на ВЛП в указания от производителя срок на годност, а именно:

• ••• 10%, 3 бр. по 50 мл, срок на годност до 07.2021 г.;

• ••• 50 мл, срок на годност до 11.2022 г.;

• ••• •••, срок на годност до 0.2022 г.;

• ••• Д, инжекционна суспенция, срок на годност до 09.2018 г.;

• •••/••• 5/10 100 мл, 2 бр., инжекционен разтвор, срок на годност до 11.2021 г.;

• ••• 250 мг, срок на годност до 04.2023 г.;

• ••• 62,5 мг, 2 бр., срок на годност до 09.2023 г.;

• ••• 5 мг, срок на годност до 07.2023 г. /изписан в НП като •••/ - ••• 100 мг, срок на годност до 02.2021 г.;

• ••• 75 мг, срок на годност до 22.10.2022 г.;

• ••• 20% 1000 мл, срок на годност до 11.2021 г.;

• ••• 10 мл, 6 бр. /различни от различни партиди/, срок на годност до 05.2023 и 05.2024 г.;

• ••• 5%, 50 мл, срок на годност до 05.2023 г.;

• ••• 0,5мг/мл 15 мл, срок на годност до 10.202 г.;

• •••, срок на годност до 09.2024 г.;

• ••• 500 мг, срок на годност до 04.2023 г.;

• ••• 10 мг, срок на годност до 11.2023 г.;

• •••, срок на годност до 08.2023 г.

Бил намерен и препарат ••• /описан в НП като •••/ 10 мг/мл инжекционноинфузионна емулсия, 1 флакон 50 мл – интравенозен общ анестетик с кратко действие за уводи и поддържане на обща анестезия, за седиране на пациенти на апаратна вентилация в интензивно звено, седиране при диагностични и хирургични процедури, самостоятелно или в комбинация с локална или регионална анестезия, с указания за болнична употреба, годен до 08.2024 г., за който проверяващите посочили, че не фигурира като лицензиран ВЛП във ветеринарната практика и за него не е представен финансов или друг документ, с който е закупен/получен/доставен в амбулаторията. За всички горепосочени продукти нямало никакво обозначение, че въпросните лекарства не се употребяват, напротив, те се намирали на рафтовете на амбулаторния шкаф и в хладилника, където се съхраняват и използват ВЛП в ежедневната дейност на ветеринарната амбулатория. Проверяващите инспектори извадили тези ВЛП от местата, където ги намерили и ги заснели. По време на проверката присъствало лице, представило се за д-р А. Н., който изготвил списъка за лекарствата с изтекъл срок за годност , които не са бракувани. На въпроса къде са ветеринарните лекарствени средства с изтекъл срок на годност, съпровождащият ги служител от амбулаторията ги въвел в стая с надпис „Асептичен сектор“, в която имало кашон с надпис за лекарствени средства с изтекъл срок на годност и такива, показали несъответствие, в който кашон имало само един продукт и консумативи. По време на проверката на място не бил представен на проверяващите протокол за бракували ВЛП, негодни за употреба, в т.ч. и с изтекъл срок за годно приложение.

При проверката на проверяващите бил представен изисканият от тях амбулаторен дневник /за времето 01.-28.04.2025 г./, от записа в който се констатирало, че препаратът, който б ил намерен в хладилника, с изтекъл срок за годност, е за упойка, и бил употребяван /в амбулаторията нямало друг такъв флакон в срок на годност/.

За проверката и установеното при нея бил съставен протокол №184/28.04.2025 г.

Във основа на констатираното при проверката проверяващите инспектори направили преценката, че управителят на ветеринарната амбулатория д-р П. Ц. И. не упражнява контрол върху употребата на лекарства с изтекъл срок на годност за лечение на животни, което е нарушение на добрата ветеринарно-медицинска практика, показва лоша ветеринарномедицинска практика, несъответстваща с изискванията за качество - използване на посочените лекарства с изтекъл срок на годност за ежедневно лечение и профилактика на животни, вместо същите да се съхраняват отделено и поставени на специално обозначено за целта място за съхранение на ВЛП, без да се употребяват, в нарушение на практиката за безопасно използване на ВЛП в указания от производителя срок на годност, което квалифицирали като нарушения на чл.301,ал.1,т.2 и чл.39а от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

За установените при проверката нарушения бил съставен протокол №209/12.05.2025 г., а на 14.05.2025 г. на д-р П. Ц. И. бил съставен АУАН, срещу който тя депозирала писмено възражение.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което бил получен за д-р П. Ц. И. от пълномощника й адв.И. П. на 22.10.2025 г., и същият бил обжалван на 05.11.2025 г. пред СРС.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателсдтва /показанията на актосъставителя М. К. К.-В., които са ясни, с обстоятелствена конкретност и без противоречия/ и писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, приети чрез прочитане на основание чл.283 от НПК, на които съдът дава вяра, като прецени относимостта им към предмета на делото и взаимната

кореспонденция помежду им, заедно с приложените снимки, направени при проверката.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Този съдебен състав приема, че НП е издадено и АУАН е съставен от съответно оправомощен и компетентен за това орган, предвид горепосочените заповеди в тази връзка.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Чл.39а от ЗВД гласи „Регистрираният ветеринарен лекар използва ВЛП в съответствие с чл. 106 от Регламент (ЕС) 2019/6 .“

Според чл.301,ал.1,т.2 от ЗВД „Собственикът на ВЛП или упълномощено от него лице бракува и предава продукта за унищожаване по реда на Закона за управление на отпадъците, когато същият е с изтекъл срок на годност“.

Фактическите констатации – че на 28.04.2025 г. във функциониращата ветеринарна амбулатория – 1-ва категория в ••••••••••, с управител ветеринарен лекар д-р П. Ц. И. - в манипулационната, наредени по рафтовете на амбулатория шкаф и в хладилника за съхранение на ветеринарни лекарствени продукти, т.е. на местата, където се съхраняват ВЛП за ежедневна лечебно-профилактична дейност на животни, е имало ВЛП с изтекъл срок на годност, с повредени първични или външни опаковки, блокирани и предназначени за връщане на производителя, друг търговец или за унищожаване – т.е. показващи несъответствие с изискванията за качество, които не се съхраняват отделно /не са били отделени и поставени/ на специално обозначено за целта място за съхранение на ВЛП, в нарушение на практиката за безопасно използване на ВЛП в указания от производителя срок на годност, относно конкретно цитираните в НП ВЛП, както е отразено НП, с изключение единствено на препарата •••, който към датата на проверката е бил в срок на годност, се доказват по категоричен начин от доказателствения материал по делото, т.е. тази фактическа обстановка отговаря на действителната.

Това, че в списъка с ВЛП с изтекъл срок на годност фигурират лекарствени продукти, които дори и никога да не са били употребявани в амбулаторията, не отменя констатацията по нарушението, тъй като макар и неприложими в дейността на амбулаторията, те не следва да се намират там, а трябва да се върнат, да се бракуват, ако със с изтекъл срок за годно прилагане. Съдът отбелязва, че е ирелевантно твърдението на жалбоподателя, че посочените 19 ВЛП са дарения, направени от и след 25.02.2025 г., за които има протоколи за дарение. Относно твърдението на жалбоподателя, че няма свидетели, че тези ВЛП се използват / са били използвани някога в ежедневната ВМД, настоящият съдебен състав го преценява като формална декларация, направена единствено с насоченост за изграждане на някаква защитна версия, защото ако не са използвани не следва да са открити там, където са намерени при проверката, което място е такова, където стоят и се държат ветеринарните продукти за ежедневна употреба. Лекарствата с изтекъл срок на годност, ако не се употребяват, не следва да бъдат в амбулаторията – в лекарствените шкафове и хладилника за ВЛП, а да са отделени в специално обособено за това място.

Относно препарата •••, за който едва в хода на съдебното следствие се представя приемо-предавателен протокол №0000236671/07.02.2025 г., дори да е лицензиран за употреба във ветеринарно-медицинската практика в други страни от ЕС, ако не е регистрирани в съответствие с изискванията на националното законодателство в страната ни към датата на извършената проверка, това не дава автоматично право същият ВЛП да се използва директно на територията на Република България. Но дори и да е ригистриран, от доказателствата по делото е видно, че, съгласно посоченото срокът му е до 28.02.2026 г., но е с друг партиден номер, различен от посочения в НП, в приемо-предавателния протокол №0000199978/13.10.2023 г. срокът на „•••“`а е 31.08.2024 г., т.е. протокол №0000236671/07.02.2025 г. касае количества от препарата, които са доставени след проверката във ветеринарната амбулатория.

Съдът намира, че д-р П. Ц. И. е използвала във работата във ветеринарната амбулатория •••, без да е посочен към датата на проверката за лицензиран във ветеринарно-медицинската практика в Р. България, с което е извършила нарушение на чл.39а от ЗВД, вр. чл.106, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2019/6 на ЕП и Съвета за ветеринарните лекарствени продукти.

Като не е бракувала и предала за унищожаване описаните ВЛП с изтекъл срок на годност, тя, в качеството й на управител на визиранала ветеринарна амбулатория, е извършила нарушение на чл.301,ал.1,т.2 от ЗВД.

Всяко от двете нарушения е извършено виновно от нея.

Съдът отбелязва, че не споделя съображенията на административнонаказващия орган, относно размера на глобата за всяко от двете нарушения – определен в минималния такъв, само защото и двете нарушения са за първи път, тъй като това не следва да е единственият критерии за определяне на размера на глобата, при положение, че се касае за десетки ВЛП, като липсват доказателства относно съображението на административнонаказващия орган, че от нарушенията не са произлезли вреди за здравето на потребителите.

С оглед изложеното до тук настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение, направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокат, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, а като такова – и незаконосъобразно, а направеното от процесуалния представител на административнонаказващия орган - адв.Б. искане за присъждане на разноски / възнаграждение в размер на 511,29 евро, какъвто е посочен в молбата за разноските и в приложената фактура, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважено в размер на 360,00 евро, който преценява като съответен на оказаната правна помощ – адв.Б. и адв.Б. са участвали /всеки от тях/ в по 1 от проведените съдебни заседания, с не голяма продължителност, като в тази връзка отчете и направеното от адв.П. възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, респективно – за разликата от 151,29 евро до претендирания размер искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, съответно – незаконосъобразно. В тази връзка П. Ц. И. следва да бъде осъдена да плати на „ОДБХ“ София град 360,00 евро.

Така мотивиран, съдът