Решение № 115 от 16.3.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1763/2025 г.

като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 1763 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на А. К. Р., ЕГН ••••••••••, с адрес •••••, чрез адв. И. Г., със съдебен адрес: гр. ••••• , вписан в регистъра на Адвокатска колегия - Шумен, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-1158- 001835 от 30.06.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Перник, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- А.Р., упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,с което за вменено нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са били наложени следните наказания-глоба 1000 / хиляда лева/ -511, 29 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 / три/ месеца. А. К. Р., е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата си, депозирана срещу него е изтъкнала доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочи, че не са били събрани по делото всички необходими доказателства за установяване на обективната истина по делото и че издадените акт и НП не отговарят на законовите изисквания на ЗАНН за тяхната законосъобразност, като не е доказано и авторството на деянието. Сочи и че нарушението не е доказано. В съдебно заседание, не се явява лично, като не се представлява, като съдът е докладвал постъпила по делото писмена защита от адв. И. Г., с рег. №6001/19.02.2026г. в която сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви на насроченото съдебно заседание, като не възразява да се даде ход на делото и излага своите доводи на защитата.Моли съда, да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, предвид множеството пропуски. Административно наказващия орган редовно пР.ан, представител не изпращат. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна. Свидетелят –Н. М., на длъжност командир на отделение в Първо СДВР София / към момента на разпита му пред съда/, е състави срещу жалбоподателя АУАН № GA3542405, ОТ 06.06.2025г., в който са отразени следните обстоятелства:че на 06.06.2025 г., около 12:30ч. в обл.ПЕРНИК, общ.ПЕРНИК, път - Перник - Дупница - Сандански - граница Гърция - километър 27.5,,при следните обстоятелства: ОБЩИНА ПЕРНИК ПО АМ- СТРУМА С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД СОФИЯ КЪМ ГРАД ДУПНИЦА УПРАВЛЯВА ВЛЕКАЧ РЕНО ПРЕМИУМ С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР •••••. СОБСТВЕНОСТ НА ФИРМА ••••• ЕООД, С БУЛСТАТ НОМЕР ••••• И ПРИКАЧЕНО ПОЛУРЕМАРКЕ "ШМИТЦ С 01" С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР •••••, КАТО В РАЙОНА НА КИЛОМЕТЪР 27.500 СЕ ДВИЖИ В ЛЕНТАТА ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СПИРАНЕ БЕЗ ПОВРЕДА НА ППС И БЕЗ ДА СА НАЛИЦЕ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРИЧИНИ. ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО ВОДАЧЪТ Е САМ В АВТОМОБИЛА, с което виновно е нарушил-чл.58, т.3 от ЗДвП. Действително следва да се посочи, че впоследствие при дословно възпроизведената фактическа обстановка от акта в издаденото и цитирано по-горе НП, то в същото не се чете достатъчно ясно вменената за нарушена разпоредба, като са посочени и части, които са абсолютно нечетливи, но този порок е само един от множеството пороци, водещи до незаконосъобразност на атакуваното НП, както и до недоказаност на нарушението. Нещо повече, от разпитите актосъставителя по делото -М. и на свидетеля, разписал акт- св. П. В. О., то двамата не само че не внасят яснота в така или иначе бланкетното обвинение, но заявяват и абсолютна липса на спомен за случая и не сочат никакви допълнителни данни относно него, което допълнително компроментира обвинителната теза. Писмените доказателства, макар и изисквани от съда, също се свеждат до атакуваното НП, до цитирания акт, справката нарушител водач на лицето и респ. жалбата / бел. което видно от правопораждащия фактически състав на разпоредбата е крайно недостатъчно/. Тук след да се посочи, че след извършена служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателното постановление и след запознаване със събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства съдът намира, че същото следва да бъде отменено както на процесуално основание, така и за нарушение на материалния закон, така и за недоказаност на обвинението процесното НП, като възраженията в жалбата в посочения смисъл се явяват основателни. От страна на административно наказващия орган в съдебно заседание не са ангажирани никакви доказателства от които да се установят, основни релевантни обстоятелства, свързани с обвинителната теза, при положение, че доказателствената тежест е на АНО да докаже обвинението, което в случая е за нарушение на чл.58, т.3 ЗДВП, в акт. Й редакция към датата на вмененото нарушение, а именно:"При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;". Законодателят в цитираната норма е предвидил - с изм. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, при наличието на което и да е от тези изключения административна отговорност за водача на пътно превозно средство в лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да се носи. Това пък изисква при ангажиране на административна отговорност спрямо лице водач на пътно превозно средство за нарушение по чл. 58 т. 3 от ЗДВП да не е налице никое от тези изрично предвидени от законодателя изключения и липсата на тези изключения да се установи и да се посочи изрично в наказателното постановление, респ. с АУАН преди това. Тези обстоятелства, нито са изложени в акта и НП, нита са ангажирани доказателства за тях, като дори не става ясно и при липсата на пълна липса на спомен на свидетелите, как и установен водача на процесния товарен автомобил, още повече че същият е собственост на фирма и както се възразява в жалбата, е възможно да се шофира от различни лица, като няма данни и да е подавана или да е давана възможност да се подаде декларация по чл.188 ЗДВП. Непълното излагане на обстоятелствата на конкретното нарушение по чл. 58 т. 3 от ЗДВП, в това число непосочването, че не е налице за нарушителя никое от изключенията по чл. 58 т. 3 от ЗДВП, съставлява неизпълнение в пълен обем на задължение по чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН за административно - наказващ орган при издаването на НП и на такова по чл. 42 т. 4 от ЗАНН за актосъставител при съставянето на АУАН, са достатъчно основание за опорочаване на административно-наказателното производство, което има строго формален характер. В настоящия случай в АУАН и НП е посочено, бланкетно, че –„на 06.06.2025 г., около 12:30ч. в обл.ПЕРНИК, общ.ПЕРНИК, път - Перник - Дупница - Сандански - граница Гърция - километър 27.5,,при следните обстоятелства: ОБЩИНА ПЕРНИК ПО АМ-СТРУМА С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД СОФИЯ КЪМ ГРАД ДУПНИЦА УПРАВЛЯВА ВЛЕКАЧ РЕНО ПРЕМИУМ С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР •••••. СОБСТВЕНОСТ НА ФИРМА ••••• ЕООД, С БУЛСТАТ НОМЕР ••••• И ПРИКАЧЕНО ПОЛУРЕМАРКЕ "ШМИТЦ С 01" С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР •••••, КАТО В РАЙОНА НА КИЛОМЕТЪР 27.500 СЕ ДВИЖИ В ЛЕНТАТА ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СПИРАНЕ БЕЗ ПОВРЕДА НА ППС И БЕЗ ДА СА НАЛИЦЕ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРИЧИНИ. ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО ВОДАЧЪТ Е САМ В АВТОМОБИЛА...“, като отделно от това АНО не е ангажирал доказателства / напр. справка от АПИ/, за участъкадали има аварийна лента, както е разположението й и прочие. Доказателствената тежест в настоящото производство лежи върху АНО, като същият следва да докаже в пълнота правопораждащия фактически състав на вмененото нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, което в случая не е сторено по никакъв начин. Нещо повече, от показанията на разпитаните свидетелите не могат да се установят никакви допълнителни данни по проверката, като същите заявяват пълна липса на спомен за случая. Всяко съмнение обаче следва да се тълкува в полза на нарушителя, а презумпцията следва да е за неговата невиновност, до категорично доказване на противното. В тази връзка, актосъставителят е длъжен да се яви в съдебно заседание и да защити констатациите в съставения от него акт за установяване на административно нарушение, тъй като именно той е инициирал административно наказателното производство и е квалифицирал деянието, извършено от нарушителя. Това е така, тъй като съставените по ЗДвП актове по ЗАНН и редовно издадените наказателни постановления не се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Горното произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от НПК обвиняемия/в случая нарушителя/се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган /по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК/, тъй като именно той е субектът на административно–наказателното обвинение е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че е извършено административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то издаденото въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като не е доказано извършването на нарушението. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е осъществил визираните в акта за установяване на административно нарушения и в наказателното постановление нарушение. Свидетелите не помнят никакви данни от проверката, никаква фактология от конкретната проверка, въпреки, че актът им е бил предявен от съда в съдебно заседание. По този начин е осуетена и преценката на съда относно доводите на нарушителя, изложени в жалбата за извършеното нарушение и причините и условията, способствали за това. При това не се установиха фактите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Съдът държи повторно да отбележи, че в административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. В конкретния случай следва да се приеме, че нарушението се явява недоказано, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се доказва по категоричен начин извършването на вмененото нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, чийто състав бива осъществен единствено при отсъствие на посочените в разпоредбата изключения - в настоящия случай изобщо не са налице данни за проверка относно тези изключения и съответно основни елементи от състава на нарушението остават недоказани. Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и Водим от всичко дотук изложено, съдът намира че атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Разноски: При този изход на спора - отмяна на НП, право на разноски възниква за въззиваемата страна, като същата е направила надлежно искане в тази насока и е представила писмени доказателства за реално сторени разноски, поради което и същата следва да се присъдят в тежест на ОДМВР ПЕРНИК. С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство, такива следва да бъдат присъдени съобразно чл. 63д от ЗАНН в размер на 400 лева. По разноските: При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил такива в производството за заплащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие, сключен на 17.10.2025г. между А. К. Р. адв. И. Г., се установява, че страните са договорили възнаграждение 400 лева за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Адвокатското възнаграждение е определено в размер, съобразно предвидения минимум в разпоредбата на чл.18, ал.4, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г./, поради което и се явява неоснователно възражението за прекомерност отправено в писмото, с което е изпратена преписката. Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът: