Решение № 45 от 18.2.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 691/2021 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Х. ДЖ., ЕГН •••••••••• от гр.Шумен срещу решение №260010/12.02.2021 г. по т.д.64/2020 г. по описа на ОС – Шумен, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл.13, ал.1, т.3, б. "б" ЗЮЛНЦ, за прекратяване на СНЦ „Балкански университет“ ЕИК 127580265, със седалище гр.Шумен, поради извършване на дейност в нарушение на закона и добрите нрави, изразяваща се в липса на осъществяване на дейност, непровеждане на общи събрания, нарушение на устава- не е създадено висше училище. Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че твърдението за извършвана от ответника дейност, противоречаща на императивни законови норми е недоказано. Страната счита, че ако съдът е взел предвид всички изброени в исковата й молба действия или бездействия на сдружението, изразяващи се в несвикването на общо събрание от учредяването на сдружението до момента, в липсата на представители на същото на адреса, на който е вписано управлението му, в липсата на реализация на основната цела на сружението, а именно създаване на висше учебно заведение, щеше да стигне до извода, че сдружението осъществява под някаква форма незаконосъобразна дейност, противоречаща на закона и добрите нрави. Моли съда да отмени обжалваното съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Въззиваемата страна СНЦ „Балкански университет“ ЕИК 127580265, със седалище гр.Шумен, не е подала писмен отговор. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3, б."б" от ЗЮЛНЦ, основание за прекратяване по съдебен ред на юридическото лице с нестопанска цел е извършването на дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави. Законът има предвид неразрешена от закона дейност, дейност в противоречие на ограничителни и забранителни императивни правни норми, дейност, накърняваща чужда правна сфера или закриляни от закона правни блага и принципи. Като основание на предявения иск въззивникът е въвел твърдения за допуснати от въззиваемото сдружение нарушения на разпоредбите на закона и устава, отнасящи се до свикване и провеждане на общи събрание и неосъществяване целите на сдружението. Твърди се, че от момента на регистриране на сдружението до настоящия момент, не са свиквани и провеждани общи събрания, няма обнародвани покани за свикване на събрание в ДВ и не е изпълнена основаната цел на сдружението, а именно регистрирано, вписано и обявено от Народно събрание на Република България и МОН висше училище с такова наименование и учредител Сдружение „Балкански университет“ гр. Шумен. Всички въведени нарушения на закона и устава касаят дейността на органите на сдружението /общо събрание и на управителен съвет/, които са допуснали неизпълнение на възложените им задължения и правомощия по отношение на организацията, целите и дейността на юридическото лице с нестопанска цел. Доколкото принудителното прекратяването по съдебен ред е най-тежката санкция за юридическото лице, то същата е приложима само в изрично предвидените хипотези, които следва да се тълкуват и прилагат ограничително. Ето защо, наведените като основания нарушения на устава, касаещи вътрешната организация, отчетност и структура на юридическото лице, допуснати поради неизпълнение на задължения от страна на управителните органи, както и обстоятелството, че не е постигната целта поради която е регистрирано сдружението, не попадат в хипотезата на чл.13, ал.1, т. 3, б. "б" от ЗЮЛНЦ, тъй като не представляват дейност, която противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави. С оглед на гореизложеното, решението на ШОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК. Водим от горното, съдът